Песен на песните

Песен на песните“ (на иврит: שִׁיר הַשִּׁירִים; на гръцки: ᾆσμα ᾀσμάτων, ὃ ἐστι Σαλώμων; на латински: Canticum Canticorum Salomonis) е 17-тата книга на Танаха, каноническа книга на Стария завет, написана на иврит, приписвана на цар Соломон[1]. В нея се описва любовта на самия цар към девойка, наречена Сунамка, която става негова жена. Счита се, че това е сборник от сватбени песни, възхваляващи сексуалната любов[2]. Еврейската традиция го приема като алегория на отношението на Господ към Израел[3]. Християните го приемат като отношението на Христос и църквата[4].

The Song of Songs 1853 Gustave Moreau
Песен на песните, ГУстав Моро, 1853 г.

Източници

  1. Song of Solomon. // King James Version The Holy Bible, Conteyning the Old Testament, and the New. London, Robert Barker, 1611..
  2. Garrett, Duane (1993). Proverbs, Ecclesiastes, Song of Songs. B&H Publishing Group. ISBN 9780805401141.
  3. Sweeney, Marvin A. (2011). Tanak: A Theological and Critical Introduction to the Jewish Bible. Fortress Press. ISBN 9781451414356.
  4. Norris, Richard Alfred (2003). The Song of Songs: Interpreted by Early Christian and Medieval Commentators. Eerdmans.
Бернар от Клерво

Св. Бернар от Клерво (на френски: Bernard de Clairvaux; на латински: Bernardus abbas Clarae Vallis), O.Cist. – френски средновековен мистик, една от основните фигури в Цистерцианския орден

Битие (Библия)

Битие (на гръцки: η Κτίσις – Създаване или η Γένεσις – Сътворение, на латински: Genesis, а на еврейски език: Бе расит (בְּרֵאשִׁית) – В началото) е първата книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

В Битие се представя древно предание за възникването на света, човешкия род и Божия народ – народа на Израил. В тази книга все още не се открива същинско законодателство. С изключение на няколко родословия, списъци и поетични творби, в Битие преобладава повествованието. Както цялото Петокнижие, така и Битие разказва за различни, понякога дори болезнени индивидуални или колективни изпитания. Тези събития се разказват от евреите и постепенно се преосмислят в светлината на нови събития и обстоятелства.

Евангелие от Йоан

Евангелието от Йоан е четвъртото евангелие и същевременно четвъртата книга от Новия завет на Библията.

Евангелие от Лука

Евангелието от Лука (на старогръцки: Κατά Λουκάν Ευαγγέλιον; на латински: Evangelium secundum Lucam) е третото синоптично и едно от четирите канонични евангелия, част от Новия завет. Описва проповедническата дейност на Иисус Христос, разпятието и възкресението му, чудесата, Велики Четвъртък. В това евангелие фигурира и молитвата „Отче наш“ (Лука 11: 2 – 4), както и нагорната проповед (глава 21).

Свети апостол Лука (Лука (евангелист)) е от 70-те ученици на Иисус Христос. По професия е лекар. Занимава се и с рисуване, като пръв изписва образите на Богородица и апостолите Петър и Павел.

Евангелие от Марк

Евангелието от Марк (на гръцки: Κατά Μαρκον) е втората книга от Новия завет и второ от четирите канонически евангелия. Традиционно в Новия завет следва след Евангелието от Матей и пред Евангелията от Лука и от Йоан. Написано от евангелиста Марк през 44 г.

Той е от 70-те ученици на Иисус Христос. Ученик и сътрудник на апостол Петър, който го поставя за епископ в град Александрия, където заради неговата проповед за Христа, е завързан, влачен по градските улици и пребит на 25 април 68 г. Споменава се от апостол Петър: „Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко“.

Изход (Библия)

Изход (на гръцки: ο Έξοδος; на латински: Exodus, а на на иврит: שְׁמוֹת – Шемот, Имената) е втората книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Иполит Римски

Св. Иполит Римски е богослов, ученик на Ириней и най-изтъкнатият християнски писател на Запада през първата половина на III век след Тертулиан. Известен е също като първият систематичен тълкувател на пророчествата. Роден е около 170 г. вероятно в източната част на Римската империя и е починал през 235 г. на остров Сардиния.

Някои са го наричали епископ Римски, а други – епископ от гр. Портус Романус (Остия).

По време на Максимилиановите гонения (235 г.), насочени предимно против епископите и презвитерите, Иполит бил заточен на остров Сардиния, откъдето тленните му останки били пренесени в Рим.

През 155 г. от старото гробище на Рим била изкопана неговата (на Иполит) статуя, на чийто пиедестал бил издълбан списък с неговите съчинения. Според каталозите на Евсевий и Йероним, списъкът на пиедестала трябвало да бъде попълнен с още няколко.

Действителният брой на съчиненията на Иполит бил 42, разпределени в три групи:

апологетична, екзегетична и догматична.

В първата група влизали две от съчиненията му против езичеството, едното от които със заглавие „Изобличение на всички еретици“ е запазено.

Към екзегетичните спадали „Коментар на Песен на песните“, „Коментар на книгата на пророк Даниил“ и „Беседа за Христос и антихриста“.

От догматичните съчинения най-значителното е „За възкресението“.

Иполит е забележителен тълкувател на пророческите книги. Той е разглеждал например паралелно втората, седмата и осмата глава от книгата на пророк Даниил. Според него лъвът, мечката, леопардът и безименният четвърти звяр представлявали четирите монархии, следващи една след друга:

Асиро-вавилонска;

Мидо-персийска;

Гръко-македонска и

Римска.Последната от цитираните сили щяла да бъде разделена на 10 царства и след това щял да се яви „антихристът“. Той щял да преследва жестоко светиите. Земната история щяла да завърши със славното пришествие на Христос, при което ще стане първото възкресение на праведните мъртви. Следвали съдът над нечестивите и унищожаването на „антихриста“. Според Иполит целта на това пророчество е да насочи към второто идване на Христос.

Тълкувайки „малкия рог“, за който се говорило в седмата глава от книгата на пророк Даниил, Иполит предлагал своеволно схващане. Според него „антихристът“, който ще се яви след разделянето на Римската империя, ще бъде от еврейско потекло. Това схващане се превърнало в генерално тълкуване на църквата в Рим.

Иполит бил първият християнски писател, изпаднал в заблуждение по отношение на времето на второто идване на Христос, фиксирайки датата: „трябвало да стане през V век“.

“Макар че по отношение на някои неща Иполит се е провалил, дълбоко е вярвал във второто идване на Христос в голяма слава. Непоколебимо е вярвал и в това, че при своето пришествие Христос ще възкреси мъртвите праведни, ще унищожи „антихриста“ и ще прослави светиите във вечното им царство. Иполит е живял в много критично време. Полагал е големи усилия за смиряване на духовете, за укрепване на вярата у онези, смутени от жестоките гонения“ (LeRoy E. Froom. „The Prophetic Faith of our Fathers“, том. IV, стр. 275).

Иполит имал спорове с тогавашния римски епископ Зефирин, както и със заместника му Калист.

Бил против първия, защото Зефирин поддържал идеята за „Божия монархия“ и защото допускал да го съветва и ръководи Калист, който според Иполит бил опасен интригант. Когато Калист станал Римски епископ, Иполит го изобличил, защото си присвоил правото да прощава и най-тежки грехове, като идолопоклонство, неморални деяния и дори убийство. Освен това Иполит му оспорвал правото да забранява на църквата да уволнява онези от епископите, провинили се в тежки прегрешения.Основна причина за споровете между тях се оказва обаче един едикт на папа Каликст I, който позволява връщане в църквата и приемане на причастие, след съответно принесено покаяние, на тези, които са извършили греха на прелюбодейството или разврата, както и някои други тежки грехове. През първите векове, по традиция, оставена от светите апостоли, християните имали право да се изповядат само един път през живота си, след като приемат Свето Кръщение. В изключителни случаи, при извършен смъртен грях, се правело изключение от това правило, и се позволявало на някои християни да си изповядат втори път, на смъртния си одър. Иполит Римски обаче не бил съгласен с папата, и го обвинил, че се опитва да промени оставената от апостолите традиция. По тази причина, Иполит обявява себе си за Римски Папа, глава на схизматиците, отделили се от църквата. Той продължава да бъде противник и на папите Урбан I (222 – 230 г.) и Понтиан (230 – 235 г.). По време на Максимилияновите гонения срещу християните при император Гай Юлий Вер Максимин (ок. 173 – 238), Иполит Римски бива заточен заедно със папа Понтиан. По време на заточението си заедно с папата, свети Иполит се разкайва за стореното и се връща в лоното на църквата. Иполит умира през 235 или 236 г., помирен с църквата и като мъченик.

Отцепването на църквата в Рим, започнато от Иполит, било продължено през 251 г. от презвитера Новациан. До това отцепване се стигнало главно заради прилагането на църковна дисциплина спрямо „лапсите“ (отпадналите).

Новациан оспорвал правото на църквата да прощава прегрешенията на паднали нейни бивши членове, защото право да прощава е имал единствено Бог. Упорито защищавал необходимостта от прилагане на по-строга дисциплина към съгрешилите църковни членове, за запазване морала на вярващите и чистотата на църквата.

След като били изключени от църквите в Рим и Картаген, привържениците на Новациан се разпръснали в различни места, като техните идеи бързо се разпространили в църквите в Испания, Сирия и другаде, които църкви съществували докъм V век.

Кетувим

„Кетувим“ (на иврит: כְּתוּבִים‎, „Писания“) е третото главно подразделение на Еврейската Библия, след „Тора“ и „Невиим“. То е канонизирано значително по-късно от тях, към края на I век, и съдържа текстове с разнородно съдържание.„Кетувим“ включва единадесет от 24-те книги на Еврейската Библия:

Поетични книги

Псалтир

Книга Притчи Соломонови

Книга на Иова

Петте свитъка

Книга Песен на песните

Книга Рут

Книга Плач Иеремиев

Книга на Еклесиаста

Книга Естир

Други

Книга на пророк Даниила

Книга Ездра-Неемия (в православния канон разделена на две книги – Книга на Неемия и Втора книга на Ездра)

Книга Паралипоменон (в православния канон разделена на две книги – Първа книга Паралипоменон и Втора книга Паралипоменон)

Книга Естир

„Естир“ е историческа книга в Стария завет на Библията

Книга Притчи Соломонови

Притчи Соломонови (на иврит: מִשְלֵי Mishlay) е книга от Стария завет на Библията.

Книгата „Притчи Соломонови“ се отнася към Поетическите книги на Библията. Това е книгата на мъдростта на Израелския народ. Соломон е главният автор на мъдростите и пословиците в книгата, поради което и тя носи неговото име. Староеврейската дума, преведена като „притча“, означава и „иносказание“ (Ис.14:4), "беседа" (Чис.23.7) и „гатанка“ (Ез.17.2).

Притчите общо са 560 на брой. От тях 66 говорят за глупците, 215 представляват заповеди, 120 – обещания, 27 – благословения, 24 – тайни на живота и 17 – добрите неща.

Общият брой на пословиците, изречени от Соломон е 3000. Така например, главите от 10 до 22 са писани от Соломон, 23, 24 и 34 от мъдреци, от 25 до 29 отново от Соломон и главите 30 и 31 от Агура и Лемуил.

Според въведението (1:1–7), книгата „Притчи Соломонови“ е написана, за да даде „остроумие на простия, знание и разсъждение на младия“ (1:4) и да направи мъдрия по мъдър (1:5). Повечето притчи са кратки и сбити житейски мъдрости и истини. Характерна черта на притчите е използването на образен език.

„Притчи Соломонови“ се дели на следните части:

Съвета на мъдростта – от 1 до 9 глави (към синовете – от 1:1 до 7:27, възхвала на мъдростта – от 8:1 до 9:18) Стиховете от 8:22 – 36 не са нищо друго, а посочване на вечния Божи Син, Исус Христос.

Изводите на мъдростта – от 10 до 31 глави (безумието на беззаконния и мъдростта на праведния – от 10:1 до 19:29, предупреждения и наставления – от 20 до 31 глави)

Откровение на Йоан

Откровението на Йоан, Откровение на свети Йоан Богослов (синодален превод) или още Апокалипсис (от гръцки: αποκάλυψις, apokalypsis - „откриване“, „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през Средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет.

Послание към ефесяните

Послание на св. ап. Павел до Ефесяни (или накратко Послание към ефесяните) е библейска книга от Новия завет, написана от апостол Павел. От Средновековието насам посланието е структурирано в 6 глави.

Тази книга се окачествява като циркулярно (общо) писмо на апостол Павел на църквата в гр. Ефес по време на неговия първи арест в Рим. Павел прекарва 3 години в Ефес и основава християнската църква там.

В посланието се съдържат общи нравствени и вероучителни предписания за християните. Някои негови части служат за аргументация на християнската догматика.

Посланието към ефесяните е написано около 70 – 90 г.

Псалми (книга)

Псалтир или книгата Псалми (на гръцки: ψαλτήριον, псалтирион — музикален инструмент от рода на арфата) е една от книгите на Стария завет от Библията. В еврейската Библия се нарича ספר תהילים, Сефер Техилим - Книга на възхвалите, Танакх (на иврит hébreu תנ״ך). Псалмите (на гръцки: Ψαλμοί – „песни“; на еврейски – тегилим (תהילים), са общо 150 или 151 на брой. Според еврейската традиция псалмите са написани от цар Давид, който често се изобразява с арфа в ръце, но в науката се смята, че книгата е съставена от различни автори в продължение на няколко столетия. Псалтира и псалмите често се използват в литургии и молебени.

Най-древни и известни ръкописни псалтири в славянската традиция са глаголическите Синайски псалтир и Псалтир на Димитър, както и кирилските Болонски псалтир, Софийски песнивец и Погодински псалтир.

Старобългарският превод на Псалтира се смята за най-близък до гръцкия текст. Съществуват много различни преводи на Псалтира, както и музикални обработки от първите векове до днес.

Соломон

Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци. В Корана той се смята за голям пророк.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.

Спас Джонев

Спас Илиев Джонев е български театрален и филмов актьор.

Стар завет

Старият завет (според българоезичната традиция Ветхий завет) е първата от двете (наред с Новия завет), по-стара част от християнската Библия, включваща древното еврейско Свещено писание (Танах) – общ свещен текст на юдаизма и християнството. Книгите на Ветхия завет са писани в продължение на 1100 години – в периода от ХІІІ в. до І в. пр. Хр.

Според най-старите християнски традиции, запазени в православието и утвърдени на Трулския събор през VІІ в., Ветхият завет се състои от 50 книги (39 канонични и 11 неканонични), сред които Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Книга на Исус Навин, Книга Съдии Израилеви, Рут, четирите книги Царства, двете книги Паралипоменон, трите книги на пророк Ездра, Книга на Неемия, Книга Естир, Йов, Псалтир, Притчи Соломонови, Еклисиаст, Песен на песните, Книга на пророк Исая, Книга на пророк Йеремия, Книга на пророк Йезекиил, Книга на пророк Даниил, Книга на пророк Осия, Книга на пророк Иоил, Книга на пророк Амос, Книга на пророк Авдий, Книга на пророк Йон, Книга на пророк Михей, Книга на пророк Наум, Книга на пророк Авакум, Книга на пророк Софоний, Книга на пророк Агей, Книга на пророк Захария, Книга на пророк Малахия, Книга на Товит, Книга Иудит, трите Книги Макавейски, Книга Премъдрост Соломонова, Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Послание на Йеремия и Книга на Пророк Варуха.

В Стария завет според католицизма са включени 46 книги, признати за канонични и утвърдени от Тридентския събор през ХVІ в., включително книгите Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова и двете Книги Макавейски. До ХХ в. част от Католическата библия (Vulgata Sixto-Clementina) са били и Трета книга Макавейска и Трета Книга на Ездра.

В епохата на Реформацията в Западна Европа протестантството радикално променя възгледите си за каноничността и авторитета на библейските книги. През 1534 г. Мартин Лутер издава Библия, която включва в Стария завет само 39-те книги според юдейския канон. Останалите 11 книги получават в протестантската традиция названието апокрифи, което в източнохристиянската традиция се използва за много по-късно възникнала християнска литература (от ІІ в. пр. Хр. до І в.)

С изключение на свитъците от Мъртво море всички съществуващи най-стари еврейски библейски ръкописи са от късния масоретски период. Най-ранният датиран ръкопис на еврейската масоретска Библия е едно копие на последните пророци в Ленинград (Кодекс Ленинграденсис), написан в 916 г. Други прочути копия на еврейската Библия са Кодекс Лаудианус в Оксфорд, от 10 век, съдържащ почти целия Стар завет, Кодексът Бен Ашер от Халеб (Алепо Кодекс) от 10 век и др., които се намират в различни колекции и библиотеки.

Тереза Авилска

Света Тереза Авилска (исп. Teresa de Ávila, Teresa de Jesus) е испанска монахиня – кармелитка.

Родена е в Готарендура в провинция Авила на 28 март 1515 г. и е починала в Алба де Тормес в провинция Саламанка на 4 октомври 1582 г. Тя е деец на Контрареформацията. Смята се, че заедно с Йоан Кръстни са основали ордена на Босите кармелити. Света Тереза Авилска също така е писала литературни произведения, като днес някои от творбите ѝ са смятани от църквата като „невероятни произведения на мистичната литература“.

Ето част от творбите ѝ:

Реласионес (Отношения).

„Медитация на Песен на песните“, написана за нейните монахини през 1567 г.

„Ел Кастило Интериор“ (Душевната крепост), написана през 1577 г.

„Автобиография“.

„Ел Камино де Перфекцион“ (Пътят на съвършенството).

Юдаизъм

Юдаизмът е авраамическа религия, изповядвана сред евреите. Юдаизмът се основава на еврейския канон на Библията, известен като Танах, и е доразвит в по-късни текстове като Талмуд. Според неговите последователи той изразява заветната връзка между Бог и Колената израилеви.

Според традиционния равинистки юдаизъм, Бог разкрива своите закони и заповеди на Моисей в планината Синай под формата на Писмената и Устната Тора. Този възглед е оспорван от караизма, юдаистично течение, което днес почти няма последователи, и според което само Писмената Тора е разкрита от Бог. В наши дни либерални течения, като хуманистичния юдаизъм, застъпват още по-крайни и дори нетеистични възгледи.Самият юдаизъм извежда началото си от времето на пророка Авраам преди повече от 3000 години. Смятан е за една от най-старите монотеистични религии и е най-старата, съществуваща и днес. Неговите текстове, традиции и ценности играят важна роля и в по-късните авраамически религии, като християнството, исляма и бахайството. В много аспекти юдаизмът пряко или непряко е оказал влияние и върху светската етика и гражданското право на Запада.

Евреите са етно-религиозна група, включваща както родените като евреи, така и приелите юдаизма. Към 2007 година броят на евреите по света се оценява на 13 милиона, като от тях около 40% живеят в Израел и около 40% – в Съединените щати.Най-големите течения в юдаизма са ортодоксалният юдаизъм, консервативният юдаизъм и реформираният юдаизъм, като основните различия между тях са в подхода им към Халаха, юдаистичното право. Според ортодоксалния юдаизъм Тора и Халаха са с божествен произход, вечни и неизменни, и предписанията им трябва да бъдат стриктно изпълнявани. В реформисткия юдаизъм Халаха се разглежда като съвкупност от общи указания, а не като задължителни конкретни норми, докато консервативният юдаизъм заема междинни позиции.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.