Перу

Перу, официално Република Перу (на испански: República del Perú, на кечуа и аймара: Piruw) е държава в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Еквадор и Колумбия на север, с Бразилия на изток, с Боливия на югоизток и юг, с Чили на юг и с Тихия океан на запад[1]. На територията на Перу има богат материал за културна антропология. Там се е зародила и империята на инките. Република Перу е с площ 1 285 220 km². Столица е гр. Лима (6,4 млн. жители). На 28 юли 1821 г. Хосе де Сан Мартин провъзгласява независимостта на Перу.

Република Перу
на испански: República del Perú
      
Национален химн: Himno Nacional de Perú
Наименование на местния жител: перуанец
Местоположение на Перу

Местоположение на Перу
География и население
Площ 1 285 216 km²
(на 19-о място)
Води 0,41%
Столица Лима
12°02′ ю. ш. 77°01′ з. д. / 12.043333° ю. ш. 77.028333° з. д.
Най-голям град Лима
Официален език испански(1)
Население
(пребр., 2018)
32 162 184
(на 43-о място)
Гъстота на нас. 23,6 души/km²
(на 198-о място)
Управление
Форма Президентска република
Президент Мартин Вискара
Министър-председател Цезар Вилянуева
История
Независимост
– обявена
от Испания
28 юли 1821
Икономика
БВП (ППС, 2018) $458,389 млрд.
(на 36-то място)
БВП на човек (ППС) $14 252
(на място)
БВП (ном., 2018) $228,944 млрд.
(на 41-во място)
БВП на човек (ном.) $7118
(на място)
ИЧР (2017) Повишение 0,750 (висок)
(89-о)
Коеф. на Джини (2016) 43,8 (среден)
Валута Перуански сол (PEN)
Други данни
Часова зона UTC-5
Код по ISO PE
Интернет домейн .pe
Телефонен код +51
(1): Кечуа и аймара са официални езици в районите с индианско население.

География

Map of Peru Demis
Географска карта на Перу

По дължина на тихоокеанското крайбрежие е разположена пустинната равнина Коста, а над нея се издига планинската верига Анди. Източните части на Перу са заети от Амазонската низина, която на юг преминава в предпланинската равнина Монтано. Езерото Титикака е най-голямото планинско плавателно езеро и е разположено на границата между Перу и Боливия. Намира се на 3810 m надморска височина. Интересни и внушителни обекти са крепостта Мачу Пикчу, Колка – най-дълбокият каньон в света, долината Урабанба и много други.

Климат

Независимо че Перу е държава, разположена на екватора, в страната преобладават тропичният и екваториалният климат. В екваториалния климатичен пояс има 1 сезон, характерен с много валежи. В тропичния пояс има 2 сезона (зима и лято) и ветровете са тропични.

История

Първите следи от човешко присъствие на територията на Перу датират от 11 000 г. пр. Хр. Перу е страна с хилядолетна култура преди инките. Едно от коренните населения в Перу са инките, които са прекосили Тихия океан между 3000 и 1800 г. пр.н.е.

През 1532 г. Перу е завладяно от испанските конкистадори начело с Франсиско Писаро и става испанска колония.

Думата „Перу“ произлиза от Birú, името на местен владетел, който живеел близо до залива на Сан Мигел, Панама, в началото на 16 век. Когато бил посетен от испански изследователи през 1522 г., това било най-южната част на Новия свят, за която европейците знаели. Заради това, когато Франсиско Писаро проучил регионите на юг, решил името на новооткритата земя да бъде Birú или Перу. „Испанската корона“ дава правен статут на името през 1529 г.

Държавно устройство

Перу е президентска демократична република с многопартийна система. Според конституцията президентът е първи в правителството и е избиран за 5 години. Настоящ президент е Олянта Умала. Той има конституционно право да назначава министър-председателя. Правителството е съставено от 120 членове, избирани посредством избори в цялата страна за 5-годишен мандат[2]. Гласуват перуанските граждани между 18 и 70-годишна възраст[3].

Административно деление

Територията на Перу е разделена на 194 провинции (provincias), които са обединени в 25 региона (regiones). Столицата Лима е провинция с особен статут, която не е част от никой регион, а Каляо е единствената провинция в едноименния регион. Провинциите на Перу се подразделят на общо 1821 окръга (distritos).

Карта Региони на Перу
Peru Regions

Стопанство

Перу е една от най-слабо развитите страни в света с индекс на човешко развитие 0,773. През 2006 г. доходите на глава на населението са средно $3374. Приблизително 45% от населението е бедно, а 16% водят прекалено беден живот. В Перу има силно развит риболов, а в Андите се отглеждат лами.

Население

Diversidad etnica
Деца в Лима.

Населението на Перу е близо 32 милиона души за 2016 година, която я поставя на четвърто място по население в Южна Америка. Предполага се, че през 2050 г. населението на Перу ще се повиши до 42 милиона души. През 2005 г. около 70% от жителите живеят в градовете. В Перу има многонационално съсловие – преобладава смесеното население – метиси. Освен испанския, много разпространен е езикът на индианците кечуа. Испанският език е усвоен перфектно дори от 5-годишни деца и се превръща в най-разпространения не само в Перу, но и в цяла Латинска Америка.

Култура

Перу е световноизвестна със своите паметници от миналото. Културите на Чиму, Чаван, Инка и др. са оставили след себе си немалко исторически загадки – величественият град Мачу Пикчу, дворци, мавзолеи, пирамиди и множество постройки в долината Ламбаске. В пустинята Наска се намират както световноизвестните загадъчни рисунки, така и многобройни паметници на индианската култура.

Други

Външни препратки

Източници

  1. Тельнова Н.О., Берёзкин Ю.Е., Беляев Д.Д., Ларин Е.А., Дружинина Д.А., Нестёркин В.Д., Нечаев В.С., Линдер В.И., Надъярных М.Ф., Шелешнёва-Солодовникова Н.А., Лисовой В.И., Ветрова Т.Н. Перу (Перу). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 26. Перу – Полуремарке [Перу – Полуприцеп]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-363-7. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. Член 90 от конституцията на Перу
  3. Член 31 от конституцията на Перу
.pe

.pe е Интернет домейн от първо ниво за Перу. Представен е на 25 ноември 1991. Поддържа се и се администрира от Red Científica Peruana.

28 юли

28 юли е 209-ият ден в годината според григорианския календар (210-ти през високосна). Остават 156 дни до края на годината.

Амазонка

Амазонка (на португалски: Rio Amazonas или в горното течение Rio Solimões, преди Rio Orellana) е река в северната част на Южна Америка, смятана за най-голямата в света, защото е най-пълноводната и притежава най-обширния водосборен басейн.

Името ѝ дава нейният откривател Франсиско де Ореляна, който през лятото на 1542 г. с отряда си влязъл в битка с племе от жени войни и решил че това са легендарните амазонки. Това е довело до решението му да кръсти реката Амазонка.

Протича през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия.

Анди

Андите са планинска верига, разположена в Южна Америка, естествено продължение на планинската верига Кордилери от Северна Америка.

Простират се от най-северните части на континента до най-южните при остров Огнена земя. Най-висок връх е Аконкагуа – 6960 m, разположен на държавната граница между Чили и Аржентина. Части от Андите, освен в тези две държави, се намират и в Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия и Венецуела. В Андите са съсредоточени едни от най-големите находища в света на мед, боксит, селитра, сребро.

Геоложкият им произход е свързан с движението на тектонските плочи и конкретно взаимодействието между Тихоокеанската тектонска плоча, Южноамериканската тектонска плоча и Плочата Наска.

Андите са важна орологична преграда, предопределяща редица особености на климата и природния свят от двете страни на планината. Високите части спират влиянията на Перуанското студено течение и валежите, което обуславя влажността над пустинята Атакама и Андите. На изток от планината Тихия океан не влияе на климата. В Андите са разположени множество активни и неактивни вулкани, най-известни от които са Чимборасо, Коропуна, Йерупаха, Котопакси, Уаскаран. В Андите се намира и най-високопланинското езеро от големите езера на света – Титикака.

Боливия

Боливия, официално от 10 юни 2009 – Многонационална държава Боливия (на испански: Estado Plurinacional de Bolivia) е държава в централна Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина на юг и с Чили и Перу на запад.

Германци

Германците или разговорно немците (на немски: die Deutschen) са хора от германски произход, т.е. хора, които се идентифицират с наследството на германската култура. Говорят немски език като майчин. В Германия те са дефинирани чрез гражданство (федерални германци – Bundesdeutsche), за да се различават от (хората с немски произход – Deutschstämmige). През историята, по време на Германската империя (1871 – 1918, 1918 – 1933, 1933 – 1945), германските граждани (имперски германци – Reichsdeutsche) са наричани така, за да се различават от (етническите германци фолксдойче – Volksdeutsche). Следва да се има предвид, че немци се наричат също всички немскоговорящи, независимо от тяхната националност.

От приблизително 100 милиона души, говорещи немски като майчин език в света, около 75 милиона считат себе си за германци. Допълнително съществуват и около 80 милиона души от германски произход (основно в САЩ, Бразилия, Аржентина, Перу, Франция и Канада), които не говорят немски като майчин език.

Поради това общият брой на германците в света се намира някъде между 75 и 160 милиона, зависейки от критериите, според които се определя един германец (майчин език немски, етнически германец, от немски произход и т.н.). В САЩ 43 милиона граждани или 15,2% се самоопределят като немски американци според преброяване от 2000 г. Въпреки че процентите са намалели, тази група образува повече от която и да било друга. Според бюрото за преброяване на населението в САЩ през 2006 приблизително 51 милиона граждани определят себе си като хора от германски произход.

Разговорната дума шваба произлиза от немската дума Schwabe (жител на Швабия) и се използва иронично за немец или германец.

Еквадор

Еквадор, официално Република Еквадор (на испански: República del Ecuador, букв. Република на екватора), е демократична република в северозападната част на Южна Америка.

Граничи с Колумбия на север, с Перу на изток и юг и с Тихия океан на запад. Тя е една от двете страни в Южна Америка, заедно с Чили, която не граничи с Бразилия. Републиката включва и Галапагоските острови, които се намират на около 1000 km от континента.

Еквадор се намира от двете страни на екватора, откъдето произлиза и името ѝ. Столицата на страната е град Кито.

Империя на инките

Империята на инките (на кечуа: Tawantinsuyu, „Четирите района“) е най-голямата и могъща империя в Доколумбова Америка. Нейната политическа и административна структура е смятана от повечето учени за най-добре развитата в Америка преди пристигането на Колумб. Административният, политически и военен център на империята е в Куско в днешно Перу. Цивилизацията на инките възниква в планините на Перу в началото на XIII век, а последните и крепости са превзети от испанците през 1572 година.

От 1438 до 1533 година инките установяват контрол над значителна част от западните области на Южна Америка с център в Андите, използвайки завоевания и мирна асимилация. При най-голямото си разширение империята им обединява Перу, голяма част от съвременен Еквадор, западна и централна Боливия, северозападна Аржентина, северно и централно Чили и малка част от югозападна Колумбия в държава, сравнима с историческите империи на Евразия. Неин официален език е кечуа. В обширната империя съществуват множество религиозни форми, повечето свързани с локални свещени места, наричани уака, но властите насърчават култа към слънчевото божество Инти, опитвайки се да го наложат като висшестоящ спряма другите култове. Инките смятат своя владетел, носещ титлата сапа инка, за „син на слънцето“.За Империята на инките е характерно отсъствието на много елементи, свързвани с цивилизацията в Стария свят, като познания за колелото и желязото, използването на ездитни и теглителни животни и наличието на писменост. Въпреки това те изграждат държава с континентални размери, изграждат монументални строежи и мащабна пътна мрежа и въвеждат редица селскостопански нововъведения.Икономиката в Империята на инките функционира без пари и организирани пазари, на основата на разменна търговия. Поданиците са подложени на принудителен труд в полза на държавата, в замяна на което получават достъп до обработваема земя и стоки, както и до финансирани от властите празненства. Заради ограничените и трудни за интерпретация сведения различни автори определят тази икономическа система противоречиво – като феодална, робовладелска или социалистическа.

Испански език

Испанският език (самоназвание: español, произнесено [espaˈɲol]), наричан и кастилски език (castellano, [kasteˈʎano]) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн души (2014). Той е вторият по разпространение (след китайски) роден език (за ок. 470 млн души той е роден език) и третият най-говорим език в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в Латинска Америка.

Произхождащ от Испания, откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка, Европа и някои части на Африка и Азия. Голямото му заначение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар.

Колумбия

Колумбия или Коломбия, официално Република Колумбия, е държава в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Карибско море на север, Венецуела и Бразилия на изток, Еквадор и Перу на юг, Панама и Тихия океан на запад. Столицата е Богота. Населението на столицата е 6 834 000 души, което поставя града на 30-то място в света според големината на населението и на 4-то в Южна Америка след Сао Паоло (Бразилия), Буенос Айрес (Аржентина) и Лима (Перу).

Конкистадор

Конкистадор (на испански: conquistador [koŋ.kis.t̪a'ð̞oɾ] – завоевател) е термин използван за войниците, изследователите и пътешествениците, които между 15 и 17 век привеждат голяма част от Америка и островите в Тихия океан под испанско колониално управление. Началото на колонизацията на „Новия свят“ е поставено през 1492 от Христофор Колумб с установяването на укрепено селище на острова на днешната държава Куба.

Латинска Америка

Латинска Америка обхваща 38 държави, разположени в Северна и Южна Америка. Тя е събирателно понятие за културните региони, където се говорят романски езици, т.е. езици производни на латинския. Говорими езици са испанският и португалският. Повечето страни от региона имат благоприятно транспортно-географско положение. Само две държави, Боливия и Парагвай, нямат излаз на море или океан. Страните от Латинска Америка имат общи черти в историческото, демографското и стопанското си развитие. Повечето от тях принадлежат към Третия свят. Те са наследници на стари цивилизации – на ацтеките, маите и инките. Запазени са неповторими архитектурни паметници от тези цивилизации.

Лима

Лѝма (на испански: Lima) е столица и най-голям град на Република Перу. Градът е разположен в алувиалната долина на историческата река Римак, на пустинния и висок тихоокеански перуански бряг. Заедно с пристанищния град Каляо образува най-голямата урбанизирана зона в Перу (известна като голяма Лима) и една от най-големите в Южна Америка. Лима е най-важният културен, финансов, транспортен, образователен и промишлен център в Перу и има голямо международно значение. Градът е основан на 18 януари 1535 г. от испанския конкистадор Франциско Писаро под името „Град на Кралете“ (Ciudad de los Reyes) и е провъзгласен за столица на вицекралство Перу. Като столица на най-голямото испанско вицекралство в Южна Америка и контролен пункт за износ на богатствата от Новия Свят, градът бързо се превръща в богат търговски възел с огромно значение за Метрополията. Там се концентрира цялата испанска аристокрация и администрация на Южна Америка и поради това през 1551 г. е основан първият и най-стар университет на Америките – Университетът Сан Маркос.

Национален отбор по футбол на Перу

Нацоналният отбор по футбол на Перу представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Перуанската футболна асоциация. Участвал е на финалните турнири на 5 световни първенства (1930, 1970, 1978, 1982 и 2018) и в 32 първенства на Южна Америка (от 1927 до 2019 г.), както и в Олимпийските игри през 1936 и 1960 г. Най-големите постижения на отбора са:

участие на четвъртфинал на Световното първенство през 1970 г.

шампион на Южна Америка през 1939 и 1975 г.Перу е рекорден призьор в Боливарските игри (регионален турнир) с 6 шампионски титли и общо 11 медала . Носител е на Купата Кирин за 1999 и 2005 г. Преди години, когато южноамериканският футбол се консолидира, Перу спечелва Копа Америка през 1939 г. и изпъква с играчи като Алехандро Вилянуева, Теодоро Фернандес Мейзан, вратари Хуан Вълдивизе и Хуан Хонорес, Алберто Тери, Валериано Лопес, Мигел Лоаза, Хуан Семинария и Хуан Джоя.

Най-забележителното поколение играчи е това, което спечелва Копа Америка 1975 и участва в 3 световни първенства през периода 1970 – 1982 г.: Теофило Кубиляс, Алберто Галярдо, Хектор Чумпитас, Хуго Сотил, Хуан Карлос Облитас, Роберто Чале, Отторино Сартор, Сезар Куето, Хосе Веласкес, Хулио Мелендес, Рамон Мифлин, Хулио Сезар Урибе, Хуан Хосе Мунянте, Рубен Диаз, Пърси Рохас, Геронимо Барбадило и Франко Наваро.

През XXI век се отличават играчи като Роберто Паласиос, Нолберто Солано и групата, която класира отбора на Перу за финалните турнири на СП 2018 в Русия и Копа Америка 2019 в Бразилия, водени от Паоло Гереро, Джеферсън Фарфан, Йошимар Йотун, Кристиан Куева и Едисон Флорес. На Копа Америка 2019 Перу достига до финала, където играе с домакина Бразилия. Перуанският отбор има положителен баланс в срещите със световния шампион Франция, световния вицешампион Хърватия, Унгария, Австрия, Словакия, Шотландия, Нигерия и др.

Подполковник

По̀дполковник (във флота: капитан II ранг) в съвременните военни структури е военно звание на старши офицер, между майор и полковник. Съответства на званието lieutenant colonel в останалите армии по света.

Званието се появява в Русия като ранг за длъжността заместник-командир на полка в стрелковите войски в края на 15 – началото на 16 век. В стрелковите полкове като правило подполковниците изпълнявали всички административни функции вместо полковника. През 17 век и началото на 18 век званието и длъжността в Русия се наричали полуполковник, защото подполковникът обикновено освен своите задължения командвал и втората половина на полка – задните редове в строя и резерва (до въвеждането на батальонния строй).

Световно първенство по футбол 1978

Световното първенство през 1978 г. е 11-тото издание на Световните първенства. То се провежда в Аржентина от 1 юни до 25 юни 1978 г. На финала домакините от Аржентина побеждават Нидерландия със 3-1 след продължения.

Чили

Чили, официално Република Чили, (на испански: Chile или República de Chile, Чиле или Република де Чиле) e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Перу на север, с Боливия на североизток, с Аржентина на изток и с Проток Дрейк на юг. Една от двете страни в Южна Америка, заедно с Еквадор, е, които не граничат с Бразилия.

Южна Америка

Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в Южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана – Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от сравнително скоро време (в геологичен смисъл), когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада и неспокойна планинска верига, се простират покрай западния бряг на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори; там е огромният водосборен басейн на река Амазонка.

Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население сред континентите.

Южноамериканско първенство по волейбол

Южноамериканско първенство по волейбол е волейболно състезание за национални отбори на двугодишен цикъл и организирано от CSV, Южноамериканската волейболна федерация. Това е едновременно състезание за мъже и жени.

Първото южноамериканско първенство е организирано през 1951 в Мексико.

Страни и територии в Южна Америка
Държави
Зависими територии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.