Перловска река

Перловска река е река в България, област София, ляв приток на река Искър, една от реките, протичащи през София. Дължината ѝ е 31 km.

Перловска река
Perlovska reka E1
Перловската река в района на Орлов мост в София
Bulgaria Sofiya Province relief location map
42.6307° с. ш. 23.2962° и. д.
42.7557° с. ш. 23.3784° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
област София
Дължина 31 km
Водосборен басейн 257 km²
Начало
Място кв. Драгалевци
Координати 42°37′50.51″ с. ш. 23°17′46.32″ и. д. / 42.6307° с. ш. 23.2962° и. д.
Надм. височина 820 m
Устие
Място ляв приток на река ИскърДунавЧерно море
Координати 42°45′20.51″ с. ш. 23°22′42.24″ и. д. / 42.7557° с. ш. 23.3784° и. д.
Надм. височина 513 m

Географска характеристика

Перловската река извира от вилната зона на Драгалевци, пресича Околовръстното шосе, свързва новите квартали, успоредни на булевард „България“, след което пресича Южния парк. Под булевард „България“ в нея се влива Боянската река и двете излизат на открито при бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. От тук Перловската река става канал[1]. В града течението на реката е изцяло коригирано, на места подземно. Влива се отляво в река Искър на 513 m н.в., на 1,2 km североизточно от Обрадовския манастир.

Разпространени са и други тълкувания на наименованието „Перловска река“. Например на карта, изработена в ГИС София,[2] Перловската река включва като своя начална част Боянската, но не включва реката, протичаща през Южния парк (на картата не е посочено име на въпросната река, но в много други източници тя носи името Дреновичка).

Хидроложки данни

Площта на водосборният басейн на реката е 257 km², което представлява 3,0% от водосборния басейн на река Искър. Най-голям приток Владайска река (ляв).

Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето във Витоша, а минималният – август-октомври.

Формално реката е четвъртият по големина (пълноводие) приток на река Искър (след Малки Искър, Лесновска и Искрецка реки), в която се влива, след като е приела водите на реките Боянска, Слатинска и Владайска.

В София

Перловската река е една от няколкото малки и къси реки, които преминават през София. Тя пресича града по протежение на столичния булевард „Евлоги Георгиев“. Известна забележителност на Перловската река е Орлов мост, откъдето започва Цариградско шосе. Реката е и северна граница на кв. „Лозенец“. Перловската река пресича и един от големите паркове в София – Южния парк.

В разговорния език на софиянци реката е известна и като „канала“, което намира отражение в производни наименования като Малък градски театър „Зад канала“.

Галерия

Perlovska reka South Park Sofia

Перловската река в Южния парк

Perlovets

Реката преди бул. „България“

Perlovska river, Перловска река

Перловска река при военна академия „Георги Раковски“

Perlovska river (16464711105)

Перловска река през зимата

View of Perlovska River from Madrid Blvd

Перловска река до булевард "Мадрид"

Perlovska reka in front of Sercica Center in Sofia 2012 PD 2

Перловска река през есента

Топографска карта

  • Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

  1. Първа награда за арх. Павлина Вардулаки за проект „Ревитализация на река Перловска“. // Посетен на 22 юли 2013.
  2. Напречни профили на реки. „ГИС–София“ ЕООД, 2015.. // Посетен на 10 август 2016.

Вижте също

Акция „Мостове на изкуството“

„Мостове на изкуството“ е емблематична акция на групата „ДЕ“ на Орлин Дворянов и Добрин Пейчев, осъществена през 1988 г. в коритото на Перловска река в София.

Акцията включва последователно разполагане на мобилна метална конструкция, наречена „Сито на светлината“ в близост до деветте моста между Военна академия и Националния дворец на културата. Конструкцията е изградена от девет оцветени в червено и синьо модула, подвижно свързани на принципа на висящите мостове. В продължение на няколко дни тя е местена и конфигурирана по различни начини в околомостовите зони в реката.

Идеята на авторите е не толкова да овладяват пространството физически, колкото да създават диалог с публиката, която да започне да участва активно в това, което правят. Концепцията, отразена в програмата им „Дело срещу преходността“ е свързана с три основни компонента: концептуална игра с понятието „светлина“; естетизация на градската среда, като активен социален компонент; работа с младите поколения, като възможност за продължение на тези идеи.

Акцията осезателно провокира интереса на столичани, предвид липсата на информация за подобни изяви по това време изобщо. Още преди реализациите авторите са задържани и разпитвани от органите на Държавна сигурност за намеренията им. „Предупредени“ са да не продължават започнатото. Въпреки това те осъществяват начинанието си.

„Мостове на изкуството“ е първата проява на градски акционизъм в историята на българското изобразително изкуство.

Бояна (резиденция)

42.655278, 23.2675

Резиденция „Бояна“ е архитектурно-парков комплекс, служещ за официална резиденция на президента, вицепрезидента и правителството на Република България‎. Намира се в столицата София, квартал „Бояна“, откъдето носи името си. Районът, с площ около 60 хектара, е под държавна охрана, с контролиран ограничен достъп за външни лица.

Боянска река

Боянска река, наричана още Стара река и Крива река, е река в България, област София, ляв приток на Перловска река от басейна на Искър. Дължината ѝ е 46 km.

Боянската река води началото си от северния склон на Витоша под Черни връх. Протича в северозападна посока през резервата Торфено бранище, а след х. „Момина скала“ променя посоката си на североизточна. След пресичането на андезитния витошки пояс, рязко увеличава наклона си и под хижа Момина скала образува красивия Боянски водопад – едно от най-хубавите природни творения на Витоша. Боянчани я назовават в горното и течение със старото и име – Стара река, а в долното – Крива река. След приемането на десния си приток – Петровичка река, речното корито на Боянска река оформя красивата Момина клисура, в долния край на която е свързаната с чудни легенди Момина скала.

Водосборният ѝ басейн се определя от вододела, спускащ се на север от х. „Камен дел“ и едва забележимото му продължение към местностите „Скален ръб“ и „Скална глава“, върховете Ушите, Малък Резен, Черни връх, Лъвчето, Средец, Черната скала, билото Балабана и слабоизразения вододел до м. „Панкова ливада“. Част от водите ѝ са каптирани в Боянския водопровод за водоснабдяване на София. С навлизането си в столицата, реката се включва в градската канализация. Спускайки се към града, минава през кварталите Бояна, Павлово, Бъкстон, Красно село, между Хиподрума и Белите брези, между Крива река и Иван Вазов и при НДК се влива в Перловската река.

Десни притоци на реката са: р. Петровичка и потоците Скокчет и Шилести камък.

На левия бряг на реката на самия връх Момина скала се намират останките на средновековната българска крепост Батил (Бояна).

Владайска река

Владайска река е река в България, област София, ляв приток на Перловска река от басейна на Искър. Дължината ѝ е 37 km.

Владайска река извира на около 300 m северозападно от Черни връх на 2245 m н.в. Тече на северозапад, преминава през местностите „Торфено бранище“ и „Златните мостове“ и се спуска по дълбока, стръмна и залесена долина към село Владая. В селото реката завива на североизток, навлиза в София, като пресича кварталите Княжево, Карпузица и Овча купел и промишлена зона „Средец“. Оттам навлиза в централната част на града по бул. „Инж. Иван Иванов“ и после по бул. „Сливница“. След площад „Сточна гара“ минава през промишлена зона „Хаджи Димитър“, през кв. Орландовци, на север от кв. Малашевци и на изток от кв. Бенковски. Под Обрадовския манастир се влива отляво в Перловска река на 515 м н.в. на 500 м преди устието на последната в река Искър.

Площта на водосборния басейн на реката е 151 km2, което представлява 58,8% от водосборния басейн на Перловска река. Основни притоци са: река Планиница (вливаща се отдясно между Владая и София), Горнобанска река (ляв приток, в кв. Овча купел) и Суходолска река (ляв приток, на изток от кв. Бенковски). Над нея в София има десетки мостове. По-известни сред тях са, „Мостът на героите“, Александров мост и Лъвов мост.

Сродногодишният отток на реката при станция „Княжево“ е 0,65 m3/s, като максимумът е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето във Витоша, а минимумът – август-октомври.

Цялото корито на реката в чертите на София е коригирано.

В миналото е била наричана Луда Елешница, и Клисурска (по старото име на кв. „Княжево“ – Клисура).

Граф Николай Игнатиев (улица в София)

„Граф Николай Игнатиев“, известна също като „Граф Игнатиев“ или само „Графа“, е популярна основна централна улица в София, район „Средец“.

Наречена е на руския дипломат, генерал и министър граф Николай Павлович Игнатиев, изиграл важна роля като посланик на Русия в Цариград за подготовката на Руско-турската война от 1877-1878 г. и сключването на Санстефанския договор.

Около Освобождението носи името Самоковска улица, защото в югоизточна посока е продължавала в път до град Самоков.

Разположена е в направление северозапад-югоизток. Започва (като продължение на уличката „Цар Калоян“) от ул. „Граф Пьотър Алабин“ и завършва при моста над Перловска река на двойното кръстовище с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ (след който продължението е бул. „Драган Цанков“).

По улицата вървят няколко трамвайни маршрута. Тя преминава през площадите „Джузепе Гарибалди“, „Петко Славейков“, „Патриарх Евтимий“, които са сред забележителности на София.

Пресича се с основни пътища в София като ул. „Г. Раковски“ (при пл. „Петко Славейков“) и (на пл. „Патриарх Евтимий“) булевардите „Васил Левски“ и „Патриарх Евтимий“.

На 26 април 2007 г. Столичният общински съвет взима решение улицата да стане пешеходна зона.

Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)

„Евлоги и Христо Георгиеви“ е основен централен булевард в София.

Първоначално е наречен на българския предприемач Евлоги Георгиев. Впоследствие е носил името „Адолф Хитлер“ от „Янко Сакъзов“ до ул. Гурко и от ул. Гурко нататък – „Бенито Мусолини“, а по-късно е преименуван на „Клемент Готвалд“ (генерален секретар на чехословашката компартия) – впоследстие получава сегашното си име „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Началото си води от пресечката с бул. „Черни връх“ и бул. „Фритьоф Нансен“ в района на НДК, южно от която се нарича бул. „България“. На изток булевардът свършва непосредствено след пресечката с бул. „Мадрид“ и бул. „Янко Сакъзов“, като минава в две еднопосочни улички, излизащи на натоварения булевард „Ген. Данаил Николаев“.

„Евлоги и Христо Георгиеви“ пресича някои основни пътища в София като бул. „Драган Цанков“ и ул. „Граф Игнатиев“ (които са разположени на едно кръстовище от 2-те му страни) и бул. „Цар Освободител“ и Цариградско шосе при Орлов мост (също на едно кръстовище от двете му страни). Централните софийски улици „Раковски“ и „6-ти септември“ също достигат до „Евлоги и Христо Георгиеви“.

На „Евлоги и Христо Георгиеви“ се намират Националният стадион „Васил Левски“, унгарското посолство, 120 ОУ „Георги С. Раковски“, площад „Папа Йоан Павел II“, Софийската гимназия по строителство, геодезия и архитектура (СГСАГ) „Христо Ботев“, Военната академия „Георги Раковски“, Испанската гимназия и Музикалната академия „Панчо Владигеров“. В близост до булеварда се намира и Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ).

Бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ се пресича от три трамвайни линии и два метродиаметра. Третият метродиаметър пък ще преминава по протежение на булеварда.

Искър

Искър (в античността на латински: Oescus, Ескус) е река в България, област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър е най-дългата изцяло българска река.

Канал (пояснение)

Канал може да се отнася за:

Канал – изкуствен воден път, обикновено свързващ съществуващи езера, реки или морета

Телевизионен канал

Канал (телекомуникация) – канал за комуникация в телекомуникациите и компютърните мрежи

Пикочен канал – отходен път, през който се извежда урината от пикочния мехур извън тялото

Канал (филм), филм на Анджей Вайда от 1957 г.

Кабелен канал, изработено от метални или пластмасови детайли съоръжение за прокарване на електрически захранващи и съобщителни кабели.

Перловска река – жаргонно наименование „канала“

Крум Попов

Крум Кимов Попов е деец на БЗНС, кмет на София (1922 – 1923).

Лозенец (квартал)

„Лозенец“ е квартал в град София, България. Разположен непосредствено на юг от центъра на града и заемащ северната, най-гъсто застроена част на район „Лозенец“, той има предимно жилищен характер.

Мост на влюбените

Мост на влюбените е неофициално име на пешеходен надлез, наричан също Мост на НДК или Мост зад НДК, в близост до Националния дворец на културата (НДК) в центъра на София.

Преминава над булевард „България“ при кръстовището му с бул. „Фритьоф Нансен“ и бул. „Черни връх“. Свързва Националния дворец на културата с хотел „Хилтън София“, музея „Земята и хората“ и Музея на съвременното изкуство в началото на Южния парк.

Името му Мост на влюбените идва вероятно от това, че млади двойки го използват за място на срещите си. Под моста е входът към ресторант на „Макдоналдс“ с голяма арка, изграден върху покритата Перловска река между платна за движение на бул. „България“.

На моста епизодично се организират обществени прояви (предимно изложби) като например фотоизложбата „Земята отвисоко“ на френския фотограф Ян Артюс-Бертран през 2007 г.

Орлов мост

Орлов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в центъра на град София. Мостът е построен над Перловска река. Името му идва от бронзовите фигури на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Намира се непосредствено до Националния стадион Васил Левски, Паметника на съветската армия и Борисовата градина. След влизането в София от източна посока по Цариградско шосе мостът е първото кръстовище, чрез което се навлиза в същинския център на града. Тук през март 1878 г. са посрещнати освободените от Диарбекир български затворници и заточеници, събитието днес напомня скромен каменен блок поставен в 90-те години от общината.

Мостът е построен през 1891 година, две години след построяването на Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Адолф Вацлав Колар. Той, заедно с Вацлав Прошек, проектира и изгражда двата моста. Орлов мост е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против владичеството. Металните части са разработени, излети и доставени от виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер & Биро“ (1891). Изящните изделия на тази фирма украсяват и други софийски архитектурни паметници – Паметника на Васил Левски и оградата на Градската градина (дело на А. В. Колар), Лъвов мост (също по проект на Вацлав Прошек), на Княжеския дворец (днес Национална художествена галерия).

На Орлов мост се пресичат бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Продължението на „Цариградско шосе“ след Орлов мост в посока Софийския университет се нарича бул. „Цар Освободител“.

Бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в южна посока достига до НДК, а продължението му започва да се нарича бул. „България“.

От Орлов мост, между сградите „Асеновец“ и „Царевец“, започва и живописната улица „Цар Иван-Асен II“ с множество магазини, сладкарница, кафенета, читалище „Антон Страшимиров“ със салона на кино „Влайкова“, централния клон на Райфайзенбанк, едноименното средно училище „Цар Иван-Асен II“ и др.

След демократичните промени през 1989 г. Орлов мост става често предпочитано място за демонстрации, като милионния митинг на СДС на 7 юни 1990 г., разпрострял се и по протежение на „Цариградско шосе“ до височината при „Алея Яворов“, както и природозащитните протести на движението „Окупирай Орлов мост“ през 2012 г., антимонополните протести в началото на 2013 г. и протестите срещу кабинета „Орешарски“.

Петко Каравелов (булевард в София)

„Петко Каравелов“ е булевард в жк „Иван Вазов“, район „Триадица“, София. Наречен е на българския политик Петко Каравелов.

Минава до Южния парк. Простира се между бул. „България“ и ул. „Бяла черква“. Паралелен е на бул. „Витоша“, източно от него.

Петко Ю. Тодоров (булевард в София)

„Петко Ю. Тодоров“ е булевард в район „Триадица“, София. Наречен е на българския писател Петко Тодоров.

Простира се между бул. „България“ на север, северно от който се нарича бул. „Академик Иван Евстратиев Гешов“, и бул. „Гоце Делчев“ на юг, южно от който се нарича ул. „Хенрих Ибсен“.

Софийска котловина

Софийската котловина или Софийското поле е котловина в западната част на България, най-голямата от Задбалканските котловини.

Списък на реките в България

В този списък по азбучен ред са изброени всичките 325 реки в България с дължина над 20 km.

От поместената таблица се вижда, че в България има 32 реки (или 10% от всичките) с дължина над 100 km, като на 6 от тях – Доспат, Канагьол, Луда река, Нишава, Струмешница и Тимок, дължината им на територията на България е под 100 km. От 50 до 99 km в България има 64 реки (или 19% от всичките), но и тук на 2 от тях Ерма и Лебница, дължината им е под 50 km на територията на България. Най-голям е броят на реките между 20 и 49 km – 229 (или 71%) от всичките 325 български реки.

Столична община

Столичната община е единствената община в област София, Западна България.

Суходолска река

Суходолска река е река в България, област София, ляв приток на Владайска река от басейна на Искър. Дължината ѝ е 24 km.Суходолска река извира от северното подножие на връх Дупевица в Люлин планина. До кв. „Суходол" тече на север в дълбока залесена долина. След това коритото ѝ е коригирано и минава южно и югоизточно от жк „Люлин", през кв. „Връбница", южно от жк „Надежда", западно и северно от кв. „Орландовци" и източно от кв. „Бенковски“ се влива отляво във Владайска река на 518 m н.в.Площта на водосборният басейн на реката е 50 km2, което представлява 33,1% от водосборния басейн на Владайска река.Максималният отток на Суходолска река е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минимумът – август – октомври.Основен и най-голям приток – река Стубела (десен).

Северно от кв. „Суходол" е изграден язовир „Суходол" за регулиране оттока на водите на реката и нейните по-малки леви притоци.

Държави
Градове
Притоци
Реки в София

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.