Пекин

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Китай. За града в Албания вижте Пекин (град, Албания).
Пекин
北京
Běijīng Shì
— град —
Вратата на небесното спокойствие; Пекинският национален стадион; Храмът на небето; Националният център за сценични изкуства

Вратата на небесното спокойствие; Пекинският национален стадион; Храмът на небето; Националният център за сценични изкуства
Китай
39.905° с. ш. 116.3914° и. д.
Пекин
Пекин
39.905° с. ш. 116.3914° и. д.
Пекин
Страна Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Площ 16 410,54 km²
Надм. височина 43,5 m
Население 21 705 000 души (2015)
1323 души/km²
Кмет Гуо Дзинлун
Основаване ок. 11 век пр.н.е.
Пощенски код 100000 – 102629
Телефонен код 10
МПС код 京A, C, E, F, H, J, K, L, M, N, P (цивилни)
京B (таксита)
京G, Y (извънгр. райони)
京O (полиция)
京V (военни, правителство)
Официален сайт ebeijing.gov.cn

Пекин (на китайски: 北京; на пинин: Běijīng, [peɪ˨˩ t͡ɕiŋ˥]  прослушване) е столица на Китайската народна република.

С повече от 21 705 000 жители и площ от около 16 801 km² градът е сред най-населените и най-обширните в света.

Пекин има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Градът се разделя на 14 окръга – градски и предградия, и две селски общини. От 1949 г. Пекин е столица на Китайската народна република. Той е вторият по население град в страната и е нейният политически, образователен и културен център.

Много малко градове в света са били ядро на такава огромна площ за толкова дълги периоди от време. Първото селище, около което се развива днешен Пекин, се появява около 11 век пр. Хр. и в следващите хилядолетия градът се превръща в една от Великите исторически столици на Китай. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.

Име

През изминалите три хилядолетия от своето създаване град Пекин е имал множество имена. Сегашното наименование Пекин, което означава „северна столица“ (от 北, „север“, и 京, столица), е прието през 1403 година при династията Мин, за да разграничи града от Нанкин, чието име означава „южна столица“.[1]

Според съвременните правила за транскрипция от мандарин името на града би трябвало да се предава на български като Бейдзин, но формата Пекин е отдавна наложена в езика. Вариантът Пекин, използван и в други европейски езици, е различна транскрипция на същата китайска дума 北京, но въз основа не на съвременния мандарин, а на диалекти от времето на първите по-интензивни контакти между Китай и Европа през XVII век.[2] По-късно в северните диалекти на китайския протича фонетична промяна, при която съгласната [kʲ] се трансформира в [tɕ].[3][4]

География

Пекин е разположен в северния връх на Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Най-западните и северозападни части на Пекин са разположени върху възвишения в подножието на тези планини. Най-високата точка на общината е връх Дунлин (надморска височина 2303 m) на западната граница с провинция Хъбей.

Пекин
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
2.6
 
2
-9
 
 
5.9
 
4
-7
 
 
9
 
11
-1
 
 
26
 
20
7
 
 
29
 
26
13
 
 
71
 
30
18
 
 
176
 
31
22
 
 
182
 
30
20
 
 
49
 
26
14
 
 
19
 
19
7
 
 
6
 
10
-0
 
 
2.3
 
3
-7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]

През Пекин преминава река Хай, там е и северният край на Великия канал, пресичащ цялата Севернокитайска равнина. Язовирът Миюн в горното течение на река Чаобай е най-големият в района на Пекин и основен източник на вода за нуждите на града.

Урбанизираната територия на Пекин се намира в южните и централни части на общината. Тя има радиална структура с пет концентрични пътни пръстена, най-външният от които преминава през няколко сателитни града. В центъра на града е разположен площад Тиенанмън, а непосредствено на север от него е Забраненият град, някогашна резиденция на императорите. Западно от Тиенанмън се намира Джуннанхай, резиденцията на висшите ръководители на съвременен Китай. От изток на запад центърът на града е пресечен от булеварда „Чанан“, една от основните градски магистрали.

Климатът на Пекин е влажен континентален (Dwa по Кьопен) с горещо и влажно лято, под влиянието на източноазиатските мусони, и студена, суха и ветровита зима, поради въздействието на сибирските антициклони.[5] Средната максимална температура през юли е 30,8 °C, средната минимална температура през януари – -9,4 °C, а годишното количество на валежите е 577 mm. Най-високата регистрирана температура е 42 °C, а най-ниската – -27 °C.[6]

История

GreatWallNearBeijingWinter
Изглед към Великата китайската стена в близост до Пекин

Градове с различни имена в района на Пекин съществуват от първото хилядолетие пр.н.е. На мястото на днешните градски райони Ксюану и Фентай царството Йен (една от държавите от периода на Воюващите царства) основава столицата си Дзъ (蓟/ 蓟).

След падането на Йен последвалите династии Хан и Дзин включват тази местност в състава на различни окръзи. По време на династията Тан в района е разположено седалището на дзедуши Фанян, военен губернатор на северната част на съвременната провинция Хъбей. През 755 г. от този район започва въстанието на Ан Лушан, което често се разглежда като отправна точка за падането на династията Тан.

През 936 г. севернокитайският владетел на Късен Дзин (936 – 947) отдава голяма част от северните покрайнини, включително територията на съвременния Пекин, на хиданската династия Ляо. През 938 г. династия Ляо създава втората столица на държавата си на мястото на днешния Пекин и я нарича Нандзин („южна столица“).

През 13 век е основан Ханбалик („хански град“), столица на монголския владетел Кубилай хан (1260-1290). Под името Пекин градът е столица на Китай от 1421 до 1911 г.

По времето на династия Мин (1368-1644) Пекин добива днешния си изглед – построен е „Забраненият град“ (императорски дворец и седалище на 24 китайски императора в продължение на 5 века), площад Тянанмън („Врата на небесната хармония“) и други.

По време на гражданските войни в Китай от началото на 20 век Пекин често сменя своите владетели. Когато през 1928 година столицата на Китай е пренесена в Нанкин („южна столица“) името на Пекин е сменено на Бейпин („северен мир“).

По време на Китайско-японската война (1937-1945) Пекин е окупиран от японците, а след гражданската война градът е завзет от комунистическите войски и на 1 октомври 1949 г. е обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. Оттогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна градът е напуснал очертанията на Стария град и се е превърнал в един от големите мегаполиси на планетата.

Население

През 2013 г. Пекин има население от 21 148 000 жители на територията на общината, от които 18 251 000 живеят в градските райони или крайградските селища, а 2 897 000 живеят в селата на общината.[7] В рамките на Китай, градът е втори по градско население след Шанхай и трети като население в общината, след Шанхай и Чунцин. Пекин също така се нарежда сред най-гъсто населените градове в света, към началото на 21 век и въобще през по-голямата част от изминалите 800 години – особено от 15 до началото на 19 век, когато е най-големият град в света.

Около 13 милиона от жителите на града през 2013 г. притежават разрешителни, които им дават право на постоянно пребиваване в Пекин.[7] Останалите 8 милиона жители имат подобни разрешителни на други места и нямат право да получават някои от социалните придобивки, предоставяни от общинската управа на Пекин.[7]

През 2013 г. населението се е увеличило с 455 000 или около 7% спрямо предходната година и продължава дългогодишната тенденция на бърз растеж.[7] Общият брой на населението през 2004 г. е 14 213 000 души.[8] Увеличението се дължи основно на миграцията, а естественият прираст на населението през 2013 г. е била едва 0,441%, въз основа на раждаемост от 8.93 и смъртност от 4.52.[7] Съотношението между половете е 51,6% мъже и 48,4% жени.[7]

Хората в трудоспособна възраст са почти 80% от цялото население на града. В сравнение с 2004 г., броят на жителите на възраст от 0 до 14 години като процент от населението е спаднал от 9,96% до 9,5% през 2013 г., а жителите на възраст над 65 години – съответно от 11,12% до 9,2%.[7][8]

Според преброяването от 2010 г. почти 96% от населението на Пекин са етнически ханци.[9] От 800 000 души от етнически малцинства, живеещи в столицата, манджурите (336 000), хуейците (249 000), корейците (77 000), монголците (37 000) и тудзите (24 000) съставляват петте най-големи групи.[10] Освен тях, през 2010 г. в Пекин има 8 045 хонконгци, 500 жители от Макао и 7 772 тайвански жители от всичките 91 128 регистрирани чужденци, живеещи в Пекин.[9] Проучване на Пекинската академия на науките изчислява, че през 2010 г. има около 200 000 чужденци, пребиваващи в Пекин ежедневно, включително студенти, бизнес пътници и туристи, които не се броят за регистрирани жители.[11]

Управление

Административно деление

Традиционно деление
BeijingBookstore
Книжарница „Синхуа“ в района Сидан

Градската зона на Пекин традиционно се дели на следните райони (границите им може да не съвпадат с официалното административно деление):

  • Андинмен 安定门
  • Бейюан 北苑
  • Чаоянмен 朝阳门
  • Дунчжимен 东直门
  • Фанчжуан 方庄
  • Фученмен 阜成门
  • Фусинмен 复兴门
  • Хомао 国贸
  • Хепинли 和平里
  • Уандзин 望京
  • Ванфуцзин 王府井
  • Удаокоу 五道口
  • Сидан 西单
  • Сичжимен 西直门
  • Яюнцун 亚运村
  • Чжунгуанцун 中关村

Названието на много райони завършва на мен (门), което означава „врата“. В тези райони са разположени едноименните врати на старата крепостна стена на града.

Селища и градове

Извън градската зона на Пекин, но на административната му територия са разположени следните селища и градове:

  • Чанпин 昌平
  • Хуайжоу 怀柔
  • Миюн 密云
  • Лянсян 良乡
  • Люлимяо 琉璃庙
  • Тунчжоу 通州
  • Ичжуан 亦庄
Официално деление

Административната територия на града с централно подчинение Пекин се дели на 14 района и 2 уезда.

Район/уезд Население
(преброяване от
2000 г.)
Население
(преброяване от
2010 г.)
Площ
(km²)
Плътност
(души/km²)
Район Дунчен (东城区: Dōngchéng Qū) 881 763 919 000 41,86 21 700
Район Сичен (西城区: Xīchéng Qū) 1 232 823 1 243 000 50,53 23 567
Централна част на града (вътрешен град) общо: 2 114 586 2 162 000 92,39 23 401
Район Чаоян (朝阳区: Cháoyáng Qū) 2 286 756 3 545 000 455,08 7 790
Район Хайдян (海淀区: Hǎidiàn Qū) 2 240 124 3 281 000 430,73 7 617
Район Фентай (丰台区: Fēngtái Qū) 1 369 480 2 112 000 305,80 6 906
Район Шицзиншан (石景山区: Shíjǐngshān Qū) 489 439 616 000 84,32 7 306
Външен град общо: 6 385 799 9 554 000 1 275,93 7 488
Район Ментоугоу (门头沟区: Méntóugōu Qū) 266 591 290 000 1 450,70 200
Район Фаншан (房山区: Fángshān Qū)
до 1986 – уезд Фаншань
814 367 945 000 1 989,54 475
Район Тунчжоу (通州区: Tōngzhōu Qū)
до 1997 – уезд Тунчжоу
673 952 1 306 000 906,28 775
Район Шуни (顺义区: Shùnyì Qū)
до 1998 – уезд Шуньи
636 479 877 000 1 019,89 860
Район Чанпин (昌平区: Chāngpíng Qū)
до 1999 – уезд Чанпин
614 821 1 661 000 1 343,54 1 236
Район Дасин (大兴区: Dàxīng Qū)
до 2001 – уезд Дасин
671 444 1 365 000 1 036,32 1 317
Близки предградия общо: 3 677 654 6 322 000 7 746,27 816
Район Пингу (平谷区: Pínggǔ Qū)
до 2001 – уезд Пингу
396 002 416 000 950,13 438
Район Хуайжоу (怀柔区: Huáiróu Qū)
до 2001 – уезд Хуайжоу
296 002 373 000 2 122,62 176
Уезд Миюн (密云县: Mìyún Xiàn) 420 019 468 000 2 229,45 210
Уезд Янцин (延庆县: Yánqìng Xiàn) 275 433 317 000 1 993,75 159
Далечни предградия общо: 1 387 456 1 574 000 7 295,95 216

Населението на двата централни района на града за последните 10 години се е увеличило едва с 2 % (на 0,05 млн. души), близките предградия са нараснали с 50 % (на 3,17 млн. души), далечните предградия са нараснали със 72 % (на 2,64 млн. души), а крайните райони – с 13 % (0,19 млн. души).[12]

16-те района и уезда на Пекин се делят на 273 административни единици от следващото, трето, ниво: 119 селища, 24 общини, 5 национални общини и 125 улични комитета.

Икономика

Wangfujing street, Beijing
Улица Уанфуджин е една от най-оживените търговски улици в Пекин с близо 100 000 посетители дневно (август 2008 г.).[7]

Икономиката на Пекин се нарежда сред най-развитите и проспериращи в Китай. През 2013 г. номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) общината е 195 трилиона юана (314 милиарда щатски долара), което е 3,43% от БВП на страната, и се класира на 13-то място сред административните единици от провинциално ниво.[13] БВП на глава от населението от 93 213 юана (15 051 щатски долара) в номинална стойност и 21 948 международни долара в паритет на покупателната способност, е 2.2 пъти над средния за страната и се класира на второ място сред административните единици от провинциално ниво.[14] Размерът на икономиката се е утроил в периода 2004 – 2012 г.[15] и нараства с годишен темп от 7,7% през 2013 г.[7]

Поради концентрацията на държавни предприятия в столицата на страната, през 2013 г. Пекин има повече централи на компании от Fortune Global 500, отколкото който и да е друг град в света.[15] Градът се класира на 4-то място в света по брой на милиардери след Москва, Ню Йорк и Хонконг.[15] През 2012 г. PricewaterhouseCoopers класира цялостното икономическо влияние на града на първо място в Китай.[16]

Сектори

Пекин има постиндустриална икономика, която е доминирана от третичния сектор (услугите), който генерира 76,9% от продукцията, следван от вторичния (производство, строителство) с 22,2% и първичния сектор (селско стопанство, минни добиви) с 0,8%. Секторът на услугите е широко диверсифициран с финансови услуги, търговия на едро и дребно, информационни технологии, търговски недвижими имоти, научни изследвания, както и услуги с жилищни недвижими имоти, всяка от които допринася за най-малко 6% от икономиката на града през 2013 г.[7]

Най-големият отделен подсектор остава индустрията, чийто дял от общата продукция се е свил до 18,1% през 2013 г.[7] Профилът на промишленото производство се променя значително след 2010 г., когато градът обявява, че 140 силнозамърсяващи предприятия, които изискват много енергийни и водни ресурси, ще бъдат преместени извън града през следващите пет години.[17] Преместването на Capital Steel в съседната провинция Хъбей започва през 2005 г.[18][19] През 2013 г. се е увеличило производството на автомобили, продукти за космическата индустрия, полупроводници, фармацевтични продукти и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[7]

В земеделските земи около Пекин житото е заместено като основна култура от зеленчуци и плодове.[7] През 2013 г. общото количество зеленчуци, годни за консумация, ядивни гъби и плодове е над три пъти по-голямо от това на житото.[7]

Икономически зони

Beijing Financial Street (overlook)
Пекинската Финансова улица

През 2006 г. управата на града обособява шест икономически зони около Пекин, които да служат като основни двигатели на растежа на местната икономика. През 2012 г. шестте зони генерират 43,3% от БВП на града, в сравнение с 36,5% през 2007 г.[20][21] Шестте зони са:

  1. Джунгуанчун в района Хайдиан северозападно от града, е място за технологичните компании. От второто тримесечие на 2014 г., от 9 895 компании, регистрирани в една от шестте зони, 6 150 са базирани в Джунгуанчун.[22]
  2. Пекинската Финансова улица, в район Ксичън в западната част на града между Фуксимън и Фучънмън, е седалище на големи държавни банки и застрахователни компании. Водещите китайски финансови регулаторни институции, включително централната банка, банковия регулатор, регулатора на ценни книжа и др. са разположени в тази зона.
  3. Пекинският централен бизнес район, който всъщност се намира на изток от центъра на града, в близост до посолствата покрай източната част на Трети околовръстен пръстен. Бизнес районът е мястото, където са разположени повечето от офис сградите небостъргачи на града. Повечето чуждестранни компании и професионални фирми за услуги в града са базирани в тази зона.
  4. Ичжуан е индустриален парк около Пети околовръстен пръстен в район Дашин. Той привлича фармацевтични компании, компании за информационни технологии и инженерингови фирми.[23]
  5. Икономическата зона на летище Пекин е създадена през 1993 г. и обхваща международното летище в район Шуню, северозападно от града. В допълнение към логистиката, самолетните услуги и търговските фирми, тази зона е и мястото на монтажните автомобилни заводи в Пекин.
  6. Пекинският Олимпийски център е разположен на север от централните части на града и развива развлекателни услуги, спорт, туризъм и бизнес конгресни услуги.

Шиджиншан, в западните покрайнини на града, е традиционен център на тежката индустрия за производството на стомана.[24] Химическите предприятия са съсредоточени в далечните предградия на изток.

В Пекин също така съществуват и по-малко законни дейности. Градът е известен като център на пиратски стоки – на пазарите из града може да се намери всичко от последните дизайнерски облекла до DVD дискове, често продавани на емигранти и чуждестранни посетители.[25]

Известни личности

Родени в Пекин
Починали в Пекин
Други
  • Лу Сюн (1881 – 1936), писател, живее в града през 1918 – 1926
  • Масатоши Накаяма (1913 – 1987), японски каратист, живее в града през 1937 – 1946
  • Сен-Джон Перс (1887 – 1975), френски поет, работи във френското посолство през 1916 – 1921

Побратимени градове

Пекин поддържа много партньорски отношения и побратимени градове с международно местоположение.

(Бел.: някои места са области или регионални единици, но не и градове. Пекин за себе си технически не е град, по същество е китайска градска община)

Бележки

  1. Hucker 1958, с. 5 – 6.
  2. Harris 2008, с. 96 – 109.
  3. Baxter 2011, с. 63.
  4. Coblin 2000, с. 537 – 552.
  5. People's Daily 2001.
  6. Chinats.com .
  7. а б в г д е ж з и к л м н о (Chinese) 国家统计局北京调查总队, „北京市2013年国民经济和社会发展统计公报“, 北京市统计局 2014-02-13
  8. а б Age Composition and Dependency Ratio of Population by Region (2004) in China Statistics 2005. // Посетен на 5 юли 2010.
  9. а б (Chinese) 北京市2010年第六次全国人口普查主要数据情况
  10. (Chinese) 北京市少数民族人口状况 2011-05-30
  11. (Chinese) 在北京外国人数量或已达20万人 超过市人口总数1% 2010-10-09
  12. Geohive
  13. БВП-2013 е на тримесечие според временните данни на China NBS (China NBS National DATA – тримесечни данни (中文) или China Statistical database – тримесечни данни (на английски)); съпоставимите данни за световните икономики – IMF – WEO – База данни за 2014; средният обменен курс от 6,1932 юана за 1 USD през 2013 г.; за паритета на покупателната способност 4,247 юана са равни на 1 международен долар през 2013 г. в съответствие с IMF – WEO – Database April 2014
  14. Данните за БВП на глава от населението са в съответствие с Статистическо комюнике на провинциите на базата на Националния план за икономическо и социално развитие за 2013 г., средногодишен валутен курс от 6,1932 юана за американски долар; паритетът на покупателната способност е съгласно April 2014 IMF data. 4,247 юана са еквивалентни на 1 международен долар.
  15. а б в „Jones Lang LaSalle Research Report – Пет години след Олимпиадата – растежът в Пекин продължава, какво да очакваме след това?“ август 2013 г.
  16. Beijing tops PwC's list of cities' economic clout. // China Daily, 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  17. (Chinese) 北京五年淘汰140余家“三高”企业 北京商报 2010-11-17
  18. Capital Steel opens new branch to step up eastward relocation. // People's Daily Online, 23 октомври 2005.
  19. Spencer, Richard. Beijing abandons Mao's dream of workers' paradise. // London, The Daily Telegraph, 18 юли 2008.
  20. (Chinese) 六大功能区
  21. (Chinese) 涂露芳, 六大功能区创造北京四成多GDP 北京日报 2013-10-09
  22. (Chinese) 北京市统计局 六大高端产业功能区主要经济指标
  23. Statistical Communique on the 2003 National Economic and Social Development of the City of Beijing. // {{{journal}}}. Beijing Municipal Bureau of Statistics, 12 февруари 2004. Посетен на 15 март 2008.
  24. ShiJingShan. // Beijing Economic Information Center. Посетен на 22 юни 2008.
  25. Pirates weave tangled web on 'Spidey'. // The Hollywood Reporter. 27 април 2007. Посетен на 15 март 2008.
  26. www.ebeijing.gov.cn

Цитирани източници

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beijing“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
2008

2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Световна година на планетата Земя.

Международна година на картофа.

Световна година на езиците.

Германия – година на математиката.

Русия – Съюзът за защита на птиците в Русия обявява година на червенушката.

Година на жабата.Съответства на:

1457 година по Арменския календар

6758 година по Асирийския календар

2958 година по Берберския календар

1370 година по Бирманския календар

2552 година по Будисткия календар

5768 – 5771 година по Еврейския календар

2000 – 2001 година по Етиопския календар

1386 – 1387 година по Иранския календар

1429 – 1430 година по Ислямския календар

4704 – 4705 година по Китайския календар

1724 – 1725 година по Коптския календар

4341 година по Корейския календар

2761 години от основаването на Рим

2551 година по Тайландския слънчев календар

97 година по Чучхе календара

Азиатска конфедерация по волейбол

Азиатска конфедерация по волейбол (Asian Volleyball Confederation (AVC)) е организация, която обединява волейболните федерации на страните от Азия и Океания и защитава техните интереси.

Централата на организацията се намира в Пекин, Китай. Включва 65 страни. Създадена е на 6 май 1952 г.

Дън Сяопин

Дън Сяопин (на традиционен китайски: 鄧小平, на опростен китайски: 邓小平, на пинин: Dèng Xiăopíng) е китайски политик, дългогодишен лидер на Китайската народна република от края на 70-те до началото на 90-те години на 20 век.

Зимни олимпийски игри 2022

XXIV-те зимни олимпийски игри ще се проведат през 2022 г. в Пекин, Китай. Градът домакин е обявен на 31 юли 2015 г.

Категория „Висши“ на WTA

Категория "Висши" е нова категория тенис турнири на Женската тенис асоциация, която влезе в сила от WTA Тур 2009. Тя замени турнирите от I и II категория и намали броя им от 26 на 20.

Тази категория включва следните състезания:

Задължителни висши – четирите турнира в Индиън Уелс, Кий Бискейн, Мадрид и Пекин с еднакъв награден фонд при мъжете и жените от 4,5 мил. долара;

Висши 5 – пет турнира в Дубай, Рим, Синсинати, Торонто/Монреал и Токио с награден фонд от 2 мил. долара;

Висши – десет турнира с награден фонд от 600 хиляди до 1 мил. долара;

Шампионат на WTA Тур – провежда се в края на всеки сезон с участието на най-добрите тенисистки според отделна класация от ранглистата на WTA. Наградният фонд е 4,45 мил. долара.

Китай

Китайската народна република (на традиционен китайски: 中華人民共和國, на опростен китайски: 中华人民共和国, на пинин: Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó, изговор – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин.Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин.

Започналите през 1970-е години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики, и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

Китайска комунистическа партия

Китайската комунистическа партия, съкратено ККП (на традиционен китайски: 中國共産黨, на опростен китайски: 中国共产党, на пинин: Zhōngguó Gòngchǎndǎng, българска система: Джунгуо Гунчандан), е политическа партия в Китай, основана през 1921 г. Генералният секретар на ЦК на ККП е Ху Дзинтао (2002). Китайската комунистическа партия има приблизително 86 700 000 членове (50 300 000 членове през 1991 г.), като 3 400 000 от тях са от нисшите партийни организации. Печатните органи на ККП са вестник „Жънмин жъбао“ и списание „Циушъ“. Към момента ККП е най-голямата партия в света.

Крайната цел на партията е осъществяването на комунистически обществен строй. Китайската комунистическа партия се ръководи в своята дейност от принципите на марксизма-ленинизма, идеите на вожда Мао Дзъдун и теориите на председателя Дън Сяопин.

Летни олимпийски игри

Летните олимпийски игри са най-голямото международно спортно събитие, в което спортисти от цял свят се състезават в различни спортове. Провеждат се на всеки 4 години.

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г., когато се провеждат I летни олимпийски игри в Атина.

Следващите олимпиади са:

1900 — II летни олимпийски игри в Париж

1904 — III летни олимпийски игри в Сейнт Луис

1906 — Неофициални летни олимпийски игри в Атина

1908 — IV летни олимпийски игри в Лондон

1912 — V летни олимпийски игри в Стокхолм

1916 — Поради Първата световна война не се провеждат VI летни олимпийски игри в Берлин.

1920 — VII летни олимпийски игри в Антверпен

1924 — VIII летни олимпийски игри в Париж

1928 — IX летни олимпийски игри в Амстердам

1932 — X летни олимпийски игри в Лос Анджелис

1936 — XI летни олимпийски игри в Берлин

1940 — Поради Втората световна война не се провеждат XII летни олимпийски игри в Токио/Хелзинки.

1944 — Поради Втората световна война не се провеждат XIII летни олимпийски игри в Лондон.

1948 — XIV летни олимпийски игри в Лондон

1952 — XV летни олимпийски игри в Хелзинки

1956 — XVI летни олимпийски игри в Мелбърн и Стокхолм

1960 — XVII летни олимпийски игри в Рим

1964 — XVIII летни олимпийски игри в Токио

1968 — XIX летни олимпийски игри в Мексико

1972 — XX летни олимпийски игри в Мюнхен

1976 — XXI летни олимпийски игри в Монреал

1980 — XXII летни олимпийски игри в Москва

1984 — XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис

1988 — XXIV летни олимпийски игри в Сеул

1992 — XXV летни олимпийски игри в Барселона

1996 — XXVI летни олимпийски игри в Атланта

2000 — XXVII летни олимпийски игри в Сидни

2004 — XXVIII летни олимпийски игри в Атина

2008 — XXIX летни олимпийски игри в Пекин

2012 — XXX летни олимпийски игри в Лондон

2016 — XXXI летни олимпийски игри в Рио де Жанейро

Летни олимпийски игри 2000

XXVII летни олимпийски игри се провеждат през 2000 година в Сидни, Австралия. Сидни е избран за домакин на Игрите през 1993, като останалите кандидати са Пекин, Берлин, Истанбул и Манчестър.

Медалите за България:

Златни:

Таню Киряков (стрелба) – пистолет, свободен образец

Мария Гроздева (стрелба) – спортен пистолет

Гълъбин Боевски (вдигане на тежести) — кат. до 69 kg

Армен Назарян (класическа борба) — кат. до 58 kg

Тереза Маринова (лека атлетика) – троен скок

Сребърни:

Георги Марков (вдигане на тежести) — кат. до 69 kg

Алан Цагаев (вдигане на тежести) — кат. до 105 kg

Румяна Нейкова (гребане) – скиф

Петър Мерков (кану-каяк) – 1000 и 500 м едноместен каяк

Серафим Бързаков (свободна борба) — кат. до 63 kg

Бронзови:

Йордан Йовчев (гимнастика) – земя и халки

Летни олимпийски игри 2008

XXIX летни олимпийски игри (на китайски: 二零零八年北京夏季奥运会) се провеждат в Пекин, Китай от 8 до 24 август 2008 г. Това са първите олимпийски игри, които се провеждат в Китай.

Надпреварите по футбол, плуване, ветроходство и други спортове са в съседни на Пекин градове. Церемонията по откриването започва точно в 08:08:08 вечерно време на националния стадион на Пекин. В китайската култура числото 8 се асоциира с просперитета и вярата.

Китай организира игрите с цел да покаже една различна и интересна култура на света, икономическата си мощ и издигането си като световна сила. Олимпиадата привлича интереса и към въпросите за замърсяването и нарушенията на човешките права в страната и казуса с независимостта на Тибет.За пръв път на игрите участва и параолимпийски атлет с двигателно увреждане, което е един вид революция в олимпийското движение. Южноафриканката Натали ду Тоит, която има пет златни медала от паралимпийските игри в Атина през 2004 г. участва на олимпиадата в Пекин, въпреки че левият ѝ крак е ампутиран. За първи път в историята на Олимпийските игри, най-много златни медали се печелят от азиатска държава.

По време на Олимпиадата са подобрени 34 световни рекорда – в плуването (22), леката атлетика и вдигането на тежести (по 5), колоезденето (2) и стрелбата с лък (1).

Пекин (град, Албания)

Пекин (на албански: Peqin или Peqini) е град в Албания, област Елбасан.

Населението му е 6353 жители (2011). В миналото се е казвал Клаудиана (Claudiana).

Намира се в часова зона UTC+1. МПС кодът му е PE, пощенският – 3501, телефонният – 0512.

Пекин Олимпик Грийн Съркит

Пекин Олимпик Грийн Съркит (Beijing Olympic Green Circuit) е градска писта, разположена на улиците около националния стадион и националния център по водни спортове в Пекин, Китай.

Предназначена е за стартове от календара на Формула Е. Дълга е 3,44 км и има 20 завоя, а посоката на движение е противоположна на часовниковата стрелка. Дизайнът ѝ е дело на Родриго Нунес. Първият старт на пистата е на 13 септември 2014 г., а първият победител - Лукас ди Граси. Рекордът за най-бърза обиколка държи Себастиен Буеми – 1:39.993 минути.

Пекин еПри

Пекин еПри е кръг от шампионата за болиди с електрическо задвижване Формула Е под егидата на ФИА. Провежда се през дебютния сезон 2014/15 и втория сезон на надпреварата на временната писта Пекин Олимпик Грийн Сиркуит на улиците на Пекин, Китай.

Провинции в КНР

Провинциите в КНР (на мандарински китайски:省, пинин:shěng) са административно-териториални единици единици в Китай на високо ниво, наред с автономните региони и градовете на централно подчинение. Официално единици на ниво провинции се смятат също и специалните административни райони - Хонконг и Макао, въпреки че те разполагат със значителна автономия.

Към днешно време в Китай има 22 административни единици със статут на провинции. Официално 23-та провинция продължава да се смята и Тайван.

Сара Ерани

Сара Ерани (на италиански: Sara Errani) е професионална тенисистка от Италия.

Започва да се занимава активно с тенис през 2002 г. В кариерата си завоюва две титли на сингъл и две с партньори. Участва в представителния отбор на Италия за надпреварата „Фед Къп“ и на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г.

Суперкупа на Италия

Суперкупа на Италия (на италиански: Supercoppa italiana di calcio) е италиански футболен трофей, двубоят за който се провежда седмица преди началото на сезона в Италия.

Мачът се играе от 1988 г. и в него се противопоставят шампионът на Серия А срещу носителя на Купата на Италия. Домакин на срещата е отборът, спечелил Скудетото. Някои финали се играят извън пределите на Италия. През 1993 г. е игран във Вашингтон – столицата на САЩ, през 2003 г. – в Източен Ръдърфорд, Ню Джърси, а през 2002 година домакин на срещата е Триполи, Либия. През 2009 г. срещата се провежда в Пекин, Китай, а по-късно същата година се взима решение градът да приеме сблъсъка и следващите 3 години.

Рекордът държи отбора на „Ювентус“ с осем суперкупи.

Тиендзин

Тиендзин (на китайски 天津; пинин: Tiānjīn, понякога изписван неправилно по руски образец като Тянцзин) е един от четирите градове-провинции в Китайската народна република. Като такъв, той има статут на провинция и е подчинен пряко на централното правителство. Градската агломерация на Тиендзин е третата най-голяма в Китай, след Шанхай и Пекин.

Град Тиендзин е разположен около реката Хайхъ. Неговите пристанища са отдалечени и се намират на брега на Бохайския залив. Тиендзинският муниципалитет граничи с провинция Хъбей на север, юг и запад, с Пекинския муниципалитет на северозапад и с Тихия океан (Бохайския залив) на изток.

Преди 1404 година, когато настоящото му име е дадено от император Йонлъ, Тиендзин се нарича Джъгу (Zhigu). Днешното му име буквално означава „Небесен брод“, като това произтича от обстоятелството, че императорът (Син на Небето) преминава през реката през мястото, където се намира градът, преди да завземе със сила престола от своя племенник.

Статутът на муниципалитет е даден на Тиендзин през 1927 година. Този статут се запазва и след превземането на града от армията на Китайската комунистическа партия на 15 януари 1949, като единственото изключение е периодът между 1958 и 1967, когато градът става част от провинция Хъбей и същевременно неин административен център.

През 1976 Таншанското земетресение, считано за най-смъртоносното в съвременната история с общо 240 хиляди жертви, убива почти 24 хиляди от жителите на града и причинява тежки материални щети.

След като Китай започва да се отваря към края на 70-те години на 20 век, Тиендзин търпи бърз икономически растеж, макар понастоящем да изостава в това отношение от Шанхай, Пекин и Гуанджоу.

Най-развитият и бързорастящ сектор на икономиката на Тиендзин е индустриалният, който съставлява 53,2% от нея. Водещи подотрасли са нефтохимическата и текстилната индустрия, автомобилостроенето, машиностроенето и металургията. На територията на муниципалитета има важни петролни залежи и солници.

Сред най-важните земеделски култури, отглеждани в Тиендзин, са пшеницата, оризът и царевицата, като обработваемите площи заемат 40% от територията на муниципалитета. Важен отрасъл в крайбрежните райони е риболовът.

Населението на Тиендзин към 2016 г. е 15 621 200 жители. Мнозинството от жителите (97,3% към 2000 г.) са хански китайци; сред представените малцинства присъстват хуейци (1,75%), манджурци (0,57%), монголци (0,12%), корейци (0,11%) и други.

В градската част на Тиендзин широко разпространен е тиендзинският диалект. Въпреки близостта със столицата Пекин той се различава значително от пекинския диалект, върху който се основава официалният език на КНР.

Хъбей

Хъбей (китайски: 河北; пинин: Hébĕi) е провинция на Китайската народна република, намираща се в североизточната ѝ част. Нейното име буквално означава „На север от (Жълтата) река“. Старото ѝ име до 1928 година е Джъли (Zhili) – „Пряко подчинена“ (на Императорския двор). Преименуването ѝ тогава е свързано с преместването на столицата от Пекин в Нанкин от правителството на Гоминдана.

Хъбей заобикаля изцяло агломерациите на Пекин и Тиендзин. На североизток тя граничи с провинция Ляонин, на север – с Вътрешна Монголия, на запад – с Шанси, на юг – с Хънан, а на югоизток – с Шандун. Малка част от нея е вклинена между Пекин и Тяндзин. На изток Хъбей има излаз на Жълто море чрез Бохайския залив.

Чайна Оупън

Чайна Оупън (China Open) е турнир по тенис за мъже и жени, провеждан в Пекин, Китай.

Мъжкият турнир е част от Международната серия на АТП, а женският е от Категория II. Мачовете се играят на открит корт с твърда настилка в Тенис Център Пекин. Турнирът се провежда през месец септемри като първо играят мъжете, а после жените. Мъжкото състезание се провежда от 1993 г., а женското – от 2004 г.

Предишното име на турнира е Пекин Салем Оупън (Beijing Salem Open)

Рекордьор по брой титли при мъжете е Майкъл Ченг – три.

Административно деление на Китайската народна република Знаме на КНР
Провинции
Автономни региони
Градове на централно подчинение в КНР
Специални административни райони
Други

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.