Педагогика

Педагогика (на гръцки: παιδαγογια) е социална наука, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес. Тя е наука за обучението и образованието на детето и представлява съвкупност от научни познания, организирани в система и проверени в практиката. Тя е съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства и процедури за реализация на учебно-възпитателната дейност. Целта на педагогиката е с научни методи и средства, а така също и по пътя не експериментирането, да разработва теория за формирането на човешката личност.[1]. В контекста на учене цял живот (Life-long learning) се използва думата андрагогия за еквивалентния термин при възрастните.

Историческа справка

Педагогическата дейност се свързва с понятието мъдрост и е неразделна част от развитието на цивилизацията. Педагогическата мисъл се заражда в древногръцката, древноизточната и средновековната теология и философия. За първи път е развита като наука в началото на XVII в. от английския философ Френсис Бейкън и закрепена като такава от чешкия педагог Ян Амос Коменски-Комениус. Научната педагогиката е сравнително млада наука и нейните научни основи и предмет поставя немския философ и психолог Йохан Фридрих Хербарт (Johann Friedrich Herbart) в първата половина на XIX век. През втората половина на 19 век започва период на разцвет и диференциация на педагогическата наука. Има голяма разлика във възгледите за педагогика и педология.

До началото на ХХ век, в специализирания печат и педагогическите среди, много остро се дискутира въпроса дали педагогиката е наука или изкуство. Спорът се разрешава като педагогиката твърдо се определя за наука, а педагогическата практика – възпитанието и обучението – се определят като изкуство, поради творческия характер, който съдържат.

Възпитанието и обучението се зараждат с развитието на човешкото общество. Обществената функция на възпитанието е да подготви децата за живота на възрастните – да получат необходимите знания умения и навици, да усвоят писаните и неписани правила на социалното общуване.

Етимология

Педагогика, от гръцки παιδαγογια означава буквално „детеръководство“ или ръководство на детското развитие.[2]

Основните дялове на педагогиката са: общи основи, теория на възпитанието и теория на обучението (дидактика). Според възрастта, за които се отнася, се дели на предучилищна, училищна и педагогика за възрастните (андрагогика).

Вижте също

Източници

  1. www.pdmathsci.net
  2. Етимологичен речник
  • Педагогика, Марин Андреев
  • Теория на възпитанието, Бижков

Външни препратки

Вентспилс

Ве́нтспилс (на латвийски: Ventspils) е град (от 18 март 1625 г.) в Латвия на брега на Балтийско море, разположен на устието на река Вента. Намира се северно от Лиепая и западно от Рига. Населението му е 44 хил. жители (2005).

Основан през 13 век от Ливонския орден (Ливонските братя по меч). Добре реставрирана е старата част на града; достъпна е бреговата ивица до Лиепая.

Незамръзващото пристанище е важно звено в износа на руски нефт и каменни въглища чрез Балтийско море.

Висше образование:

Вентспилско висше училище,

Вентспилски филиал на Рижския технически университет,

Балтийско-руски институт,

Вентспилски филиал на Висшето училище по педагогика и управление на образованието,

Колеж по счетоводство и финанси.Спорт:

Футболен клуб „Вентспилс“ – шампион на Латвия (2006).

Баскетболен клуб „Вентспилс“ – шампион на Латвия (1999/00, 2000/01, 2001/02, 2002/03, 2003/04, 2004/05, 2005/06).

Взаимоучителен метод

Бел-Ланкастърският метод, известен и като взаимоучителен метод, наречен така в чест на британските педагози доктор Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, които го прилагат независимо един от друг, е образователен метод, който придобива световно разпространение в началото на 19 век, включително и в българските земи.

Пътешественикът Пиетро дела Вале го открива в Индия около 1623 г. Самостоятелно до него стигат някои германски училища в средата на 18 век, както и в Болницата на милосърдието в Париж през 1747 г.

Методът е базиран на това по-напредналите и способни ученици, под надзора на учителя, да се използват като негови помощници в предаването на усвоените от тях знания на другите ученици. Методът днес е известен като учене чрез преподаване. Мотото на метода е „Qui docet, discit“ – който преподава, научава. Учениците са разпределяни в няколко класа не по възраст, а по ниво на знания. Предимството на метода е, че преподавайки, стимулира по-напредналия ученик да се самоусъвършенства, а недостатъкът – липсата на педагогически опит, което често е било съпровождано и от телесни наказания.

Бел-Ланкастърският метод е използван от преподавателите в Европа през 19 век, тъй като е лесен начин за разширяване на основното образование сред по-широки слоеве на населението там, където няма разгърната мрежа от народни (общински) училища. Методологията е възприета от католическата църква в Англия и Уелс, а по-късно и в британската образователна система. Получава разпространение и в много други страни (Русия, Франция, Италия, САЩ) главно като средство за първоначално ограмотяване. В България първото такова училище е открито през 1835 г. от Неофит Рилски и поради недостига на учители методът става основно средство за преподаване в килийните училища през Българското възраждане.

През 1825 г. взаимните училища са забранени в Швейцария и по-късно почти отпадат като практика в Централна и Западна Европа.

Системата е сходна донякъде с начина, по който работят преподавателите и докторантите в българските университети и на запад.

Висша атестационна комисия

Висшата атестационна комисия (ВАК) е държавна институция в България, съществувала в подчинението на Министерски съвет до 2010 г. Нейната основна функция е да присъжда научните степени и звания, използвани от преподавателите в университетите, научния персонал на Българска академия на науките и други. Създадена е на 14 март 1949 година по съветски модел с цел да бъде засилен държавния контрол в образователната и научната сфера. Подобни органи съществуват и в някои държави от разпадналия се Съветски съюз. Комисията е закрита със закона за развитие на академичния състав, приет през май 2010 г.

Военно издателство

„Военно издателство“ е държавно книгоиздателство в София, България.

Създадено е през 1888 година. Ръководи се от държавния орган (министерството), ръководещо Българската армия. От 1999 г. функционира като еднолично (държавно по собственост) търговско дружество пак под негово ръководство.

Възпитание

Процес, при който се цели формиране на личностни качества, отношение към света, норми и форми на поведение.

В съвременния смисъл възпитанието се разглежда като система от възпитателни дейности, процес на реализация на системните дейности и резултат на процеса. Възпитателният процес в развитието на подрастващите продължава като в него се наблюдава постоянно изменение, движение и развитие. Възпитателният и образователният процес протичат успоредно и зависят един от друг.

Възпитателният процес протича през три етапа, които се осъществяват едновременно. Началният етап се основава на информационно-просветителското обучение. Овладяват се знания от различни области, без да се проверява заученото. Тук се формира отношение към знанието. Следващият етап е оценъчно-ориентировъчен. Оценяват се знанията от първия етап и се формира отношение към учебния материал. Формират се възгледи и убеждения. В третия етап се формират привички на поведение. Тук личността извършва осъзнатите действия автоматично.

Дислексия

Дислексията (на гръцки: dys – трудна и lexis – дума) е неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Объркват се някои букви с други например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога се разместват местата на буквите в думите или хората пишат, както говорят. Дислексията не е вид умствено изоставане и дори понякога при наличието ѝ се наблюдават способности в други направления.

Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче, еднакви по смисъл грешки, например:

Способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят

Познават писмената форма на една дума, но не могат да я разпознаят в гласов вид.

Изучаване

Изучаване и разговорно учене – описва дейностите, извършвани с цел разбиране значението на някакъв обект или процес, водещи до забележима промяна в поведението и познанието на обучаемия.

Ученето е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на социалния опит в неговата обобщена и систематизирана форма, като запазва своето основно свойство да води към прогресивни и относително трайни промени.

Най-простата форма на учене е ученето чрез имитация, т.е. чрез повторение на вече наблюдаван процес. При животните например, посредством ученето чрез имитация, техните новородени усвояват основните умения за оцеляване. При хората в резултат на по-широки изследвания на такова учене се появяват теории като тази на поведенческите модели.

Друга форма на учене е ученето чрез придобиване на знания (обучение чрез проучване). Освен гореописаните форми на учене, съществува и така нареченото учене чрез опит. При тази форма на учене индивидът усвоява дадени умения по метода на пробите и грешките.

Съществуват два основни подхода за учене:

неформално учене – ученето от ежедневните ситуации, осъществяващо се през целия живот на индивида

формално обучение – това е ученето (или образованието), което се извършва в учебните заведения

Интердисциплинарност

Интердисциплинарен се отнася до пресечните области на науката, интердисциплинарна област е област на изследване, която пресича традиционните граници между академичните дисциплини или школи на мисълта, когато възникнат нужди от професии.

Отначало терминът интердисциплинарен (също и мултидисциплинарен – на английски: multidisciplinary) се прилагали в обучението и обучаването на педагогики, за онези предмети, които преминавали през няколко установени дисциплини на традиционното изучаване (например в българските училища подобен предмет е физикохимия). После терминът получава по-широка употреба, като прилагането за нови професии, например в геобиологията.

Конструктивизъм

Конструктивизъм е теория за ученето и знанието, която обхваща редица области като епистемология, педагогика и образователна психология. В основата на конструктивизма е тезата, че човек активно изгражда това, което знае, а не го получава пасивно. Двама от най-влиятелните учени в тази област са Лев Виготски и Жан Пиаже.

За разлика от позитивизма, конструктивизмът следва интерпретативна епистемология. Затова основна позиция при конструктивизма е, че истината не е обективно понятие, а образувано от индивида и неговата среда.

Образование

Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици.В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, характера и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на културата.

Образователните методи включват лекции, дискусии, семинари, демонстрации (примери), лабораторни упражнения, обучение и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози: учители и преподаватели, но учащите могат също така да се самообразоват. С помощта на интернет се разширява кръга на това самообразование. Образованието може да се проведе в официална и неофициална среда и всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа може да се счита за образователен. То се разделя официално на няколко етапа и се осъществява в различни учебни заведения, които са предучилищна възраст и детска градина, основно училище, средно училище и след това колеж, университет, институт или научаване на занаят. След завършване на всеки етап се издава диплома или удостоверение.

Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво: Член 13 от 1966 г. Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование. В повечето страни образованието е задължително до определена възраст.

Методиката на обучение се нарича педагогика.

Педагогически факултет (Шуменски университет)

Педагогическият факултет на Шуменския университет е център за подготовка на висококвалифицирани специалисти в областта на педагогиката, психологията и изкуствата. Образуван е през 1984 г., като в началото са създадени 8 специалности. Намира се в Корпус 2 на ШУ, разположен на улица „Спартак“ № 22. От 2018 г. декан на факултета е доц. д–р Чавдар Сотиров.

Серско българско педагогическо училище

Българското педагогическо училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя от 1895 до 1913 година, имащо за цел да подготвя учители за българските училища в Източна Македония. Сред учителите в педагогическото училище са Иван Снегаров, Атанас Наумов, Георги Фотев, Димитър Трендафилов, Благой Калеичев, Михаил Сарафов.

Специална педагогика

Специалната педагогика е клон от педагогиката, посветен на обучението на хора със специални нужди: от една страна с трудности в процеса на ученето, с моторни и сетивни нарушения, с интелектуална недостатъчност или проблемно развитие, а от друга страна – с изключителни способности, които не са характерни за тяхната календарна възраст.

В България през миналия век, както и в много европейски страни, се наблюдава преминаване през различни понятия: рехабилитационна педагогика, дефектология, корекционна педагогика, специална педагогика или специално образование.

Тракийски университет

Тракийският университет (ТрУ) е държавно висше училище със седалище в гр. Стара Загора, България. Изучавани области: хуманна и ветеринарна медицина, педагогика, аграрна сфера, екология, икономика, техника и технологии, моден дизайн, социални дейности и др. ТрУ има правото да обучава в ОКС Бакалавър и Магистър, както и в образователна и научна степен Доктор. В структурата му са включени 9 структурни звена: Аграрен факултет с учебно-експериментална база, Ветеринарномедицински факултет с клиники, Медицински факултет с Университетска болница, Педагогически факултет, Стопански факултет, Факултет Техника и технологии – Ямбол, Медицински колеж – Стара Загора, Филиал – Хасково и Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите.

Учител

Учител или преподавател е професия, упражнявана от хора, които преподават своите теоретични знания и практически умения на учениците. Те работят в сферата на образованието.

Факултет по науки за образованието и изкуствата (Софийски университет)

Факултетът по науки за образованието и изкуствата (до 1988 г.: Факултет за подготовка на детски и начални учители; до 2018 г.: Факултет по начална и предучилищна педагогика) към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е създаден през 1983 г. Първият випуск студенти е приет през академичната 1984/85 година в специалностите „Начална училищна педагогика“, „Предучилищна педагогика“ и „Дефектология“. Основите на научноизследователската и преподавателската дейност във факултета са положени от значими личности, като като проф. дмн Стефан Мутафов – ръководител на катедрата по Дефектология /1925 – 2009/, проф. д-р Жечо Атанасов (водещ учен в областта на историята на педагогиката) и проф. д-р Елка Петрова (водещ учен в областта на предучилищната педагогика), които са и първите ръководители на катедри. Първият декан на ФНПП е доц. Павел Драганов.1983 – 1986), а следващите – проф. д-р Стойка Здравкова (1986 – 1989), проф. д-р Георги Ангушев (1989 – 1993), който е и ръководител на катедрата по Дефектология, преименувана по-късно катедра „Специална педагогика“. По-късно към преподавателския екип се присъединяват и проф. д-р Александър Маджаров, проф. д-р Стойка Здравкова, проф. д-р Петър Петров, проф. Ангелина Балтаджиева, проф. Владимир Радулов, проф. д-р Златко Добрев, проф. д-р Мария Белова, проф. д-р Георги Бижков, проф. д-р Димитър Цветков.

Днес във Факултета се провежда обучение в различни квалификационни сфери, които административно са организирани в следните катедри:

„Начална училищна педагогика“

„Предучилищна педагогика“

„Специална педагогика“

„Социална педагогика и социално дело“

„Педагогика на изкуствата“Към ФНПП са обособени компютърен център; логопедичен кабинет; ресурсни центрове за слухово-речева рехабилитация, за деца със зрителни затруднения, за деца с интелектуална недостатъчност; музикален център.

Шуменски университет

Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ е университет в град Шумен с колеж в гр. Добрич и департамент в гр. Варна, България. Основан е през 1971 година.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.