Партизанска война

Партизанската война (термин от комунизма), означаван и с испанския термин герила или гериля, преминал и в английски [1] (на испански: guerrilla, малка война)[2], е неконвенционална война без фронтова линия, при която малки и подвижни бойни групи воюват срещу по-голяма и по-малко подвижна официална армия. Членовете на тези бойни групи се наричат съответно партизани за комунистическия термин и бойци, когато е употребен терминът герила [3]. Обикновено термините се използват според историческия период и типа бойци (и политическа ориентация), като за борещите се срещу царска власт, фашистко управление и т.н. в България и други страни по време на Втората световна война се говори за партизани, както и всички други типове комунистически бойци от този тип, а за герила военни действия и бойци се говори във всички останали случаи и особено по отношение на съвременни боесражения. Това е една от най-старите форми на асиметричната война.

USMC-100727-M-0381B-136
Война
Военна история

Праистория · Античност · Средновековие
Ранно модерно · Индустриална епоха · Съвременно (20-ти и 21 век) · Четвърто поколение войни (късен 20-ти и 21 век)

Военни действия според място

По въздух · Наземни · По вода
Информационни
В Космоса

Оръжия

Бронирани · Артилерийски · Биологично оръжие · Кавалерия
Химическо оръжие · Кибер · Пехота
Ядрени · Психологически  · Неконвенционални

Тактика

Въздушни маневри · Маневри · Битка · Кавалерийска тактика · Атака (война) · Прикритие (военно дело) · Контраатака · Контрабунтове · Отбранителна военна позиция · Партизанска война · Боен дух · Обсада · Тактически цели · Позиционна война · Окопна война  · Тотална война ·

Типове операции

Светкавична война · Маневрена война

Стратегия

Икономическа · Пълномащабна стратегия · Война до изтощение · Операция

Организация

Формации · Звания · Части

Логистика

Оборудване · Снабдяване · Снабдителна организация

Допълнителни теми

Асиметрична война · Студена война · Наемници · Военна кампания · Мрежовоцентрична война · Операционни изследвания · Принципи на воденето на война · Опосредствана война · Религиозна война · Кибервойна · Театър (военно дело) · Военнопрестъпления · Военни романи

Списъци

Битки · Водачи · Операции
Обсади · Теоретици · Войни
Военни престъпления · Оръжия · Писатели

История

Герила тактиката е най-вероятно използвана още от праисторическите племена срещу вражеските такива, като се има предвид, че конвенционалният тип война като възникване се датира чак към 3200 пр.н.е. в Египет и Месопотамия. В някои случаи като герила бойци са разглеждани спартанците, тъй като според Грегъри Крейн "Спартанците изведнъж се оказват изложени на герила война, „която ги обкръжава от всички страни, война, която е бърза и срещу която никакъв тип отбранителен гард не може да бъде положен“ (Тукидид 4.55.I)" [4]. Възникнали по време на и вследствие на Просвещението и повлияни от идеологии като национализма, либерализма и т.н. са различни типове въстания и герила сражения.

Терминът „герила“ започва да се използва широко в литературата в резултат на Полуостровната война (1808 – 1814), когато испанският народ се надига срещу войските на Наполеон Бонапарт в подкрепа на испанската армия и извоюва победа над френските нашественици. Масовата съпротива на хората на Испания предшества тоталните войни на 20 век, и в същото време вдъхновява паралелната борба на руснаци, австрийци и прусаци. Когато е заплашен с война от французите, Цар Александър I казва на френския посланик „Ако император Наполеон реши да воюва, възможно е, дори е вероятно, да бъдем победени... Но... испанците често са побеждавани, но не са победени, нито са се предали“.[5]

Забележителен пример за водене на такъв тип война са индийските Маратхи през 17 век (основали Маратхската империя), които атакуват заобикалящите ги мюсюлмански държави на Биджапър династията и Кютюб Шахи империята, които са били с огромно числено надмощие и големи армии, индийският военачалник Чатрапати Шиваджи Радже Бхонсле последователно атакува и печели множество битки, дори с незначителен брой бойци, като по-късно същият принцип е използван за поваляне на Моголската империя.

Голям принос към развитието на съвременната партизанска война имат Мао Дзедун, Фидел Кастро, Че Гевара и Хо Ши Мин.

Партизанското и съпротивителните движения изживяват своя връх по време на Втората световна война и Студената война. Ярки примери за успешна партизанска война са съветските партизани, защитаващи СССР при настъплението на нацисткия Вермахт в СССР и партизанските отряди, създадени по време на Първата световна война в Египет от британският офицер, станал известен като Лоурънс Арабски. Друг добър пример за водене на партизанска война дават Виет Конг, които смело се съпротивляват на Американската армия по време на Виетнамската война.

Стратегия, тактика и организация

Бойците от този тип боеве използват засадата и подвижността си, за да атакуват уязвими цели на вражеска територия.

В комунистическите тип партизански тактики, тъй като партизанските отряди са значително по-малобройни от противника, те не нападат основните сили на врага, а извършват саботажи, атентати и диверсии срещу стратегическите му обекти, целящи да унищожат провизии и запаси, да нарушат комуникациите, да го извадят от строя или да го направят небоеспособен.

Вижте също

Източници

  1. Американската глобална стратегия и мястото на Русия, сп. Геополитика, 29 януари 2010
  2. Kluge Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache, 24. Auflage, 2002.
  3. Кастро смени Кастро – окончателно, news.bg, 19 ноември 2010
  4. ((en)) Gregory Crane, Thucydides and the Ancient Simplicity: The Limits of Political Realism, University of California Press, 1998, стр.230
  5. Chandler, p. 746
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Guerrilla warfare“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
37-ма СС доброволческа кавалерийска дивизия Лютцов

37-ма СС доброволческа кавалерийска дивизия „Лютцов“ (на немски: 37 SS-Freiwilligen-Kavallerie-Division „Lützow“) е сформирана близо до Мархфелд (на унгарско-словашката граница) през февруари 1945 г. Личният състав на дивизията е набран от остатъците на две други дивизии – 22-ра СС доброволческа кавалерийска дивизия „Мария Тереза“ и 8-ма СС кавалерийска дивизия „Флориан Гайер“, разбити в битката за Будапеща, както и от известен брой унгарски фолксдойче. Кръстена е в чест на героя от войните с Наполеон – Адолф фон Лютцов, който в началото на XIX век води партизанска война против френската армия.

Werwolf (опълчение)

„Вълколаци“ или Верволф (на немски: Werwolf) е опълченско подразделение, създадено в края на Втората световна война за партизанска война с настъпващите войски на Съюзниците.

Командващ става генерал (обергрупенфюрер) от СС Ханс Прюцман (на немски: Hans-Adolf Prützmann). Личният състав на „Верволф“ се състои предимно от юноши и младежи.

Артилерия

Артилерията е род войски от състава на сухопътните войски, притежаващ голяма огнева сила, значителна далекобойност и маневреност. Предназначена е за унищожаване на живата сила и бойната техника на противника.

Биологично оръжие

Биологично оръжие се наричат организми (бактерии, вируси или други болестотворни организми) или природни токсини, използвани като оръжие с цел да се убие, нарани или направи по друг начин противника неспособен да воюва.

Тъй като биологическото оръжие обикновено е предназначено да въздейства върху голям брой хора и трудно се поддава на контрол, то се счита за оръжие за масово унищожение. Прилагането, разработването и производството му са забранени с Женевския протокол от 1925 и Конвенцията на ООН от 1972 г.

Военна стратегия

Военната стратегия (от гръцки език: στραγτηγία – командване на войските, служба на военен командир; στρατός – войска; ηγώ – ръководя; στρατηγός, стратегос – предводител, командир на армия, генерал) е система от идеи, пригани от военни организации за постигане на желани стратегически цели.

Прилага се в планирането и ръководенето на кампаниите, движението и разположението на силите и пр. Тя е главна съставна част на военното изкуство, обхваща теорията и практиката за постигане на военните стратегически цели.

Геваризъм

Геваризъм (Guevarismo) е теория на комунистическата революция и на военната стратегия за водене на партизанска война, разработена от аржентинския революционер Ернесто Че Гевара, един от ръководителите на кубинската революция.

Геваризъм е общото название на неговите философски и практически концепции, интерпретации и предложения, свързани с марксизма. Геваризмът остава недоразвит поради ранната смърт на Че, но той съдържа оригинални трактовки на ленинизма и троцкизма, екзистенциализма и маоистките концепции за партизанската война.

Индокитайска война

Първата индокитайска война (най-често наричана просто Индокитайска война; във Виетнам – Съпротивителна война) се води във Френски Индокитай в периода от 19 декември 1946 г. до 1 август 1954 г. Сражения между френски сили и противниците им от Виетмин на юг възникват още през септември 1945 г. Конфликтът изправя ред войски, сред които експедиционния копрус на Френския съюз, воден от Франция и поддържан от Виетнамската национална армия на Бао Дай, срещу Виетмин, предвождан от Хо Ши Мин и Виетнамската народна армия на Во Нгуен Зиап. По-голямата част от боеве се провеждат в Тонкин в северната част на Виетнам, макар че конфликтът обхваща цялата страна и се разпространява в съседните френски протекторати, Лаос и Камбоджа.

На Потсдамската конференция през юли 1945 г. Обединеният комитет на началниците на щабовете на САЩ и Великобритания решава, че Индикотай на юг от 16° северна географска ширина ще бъде включен в Южноазиатското командване на британския адмирал Маунтбатън. Японските войски, намиращи се на юг от тази линия се предават на него, а тези на север се предават на генералисимус Чан Кайшъ. През септември 1945 г. китайски сили навлизат в Тонкин, а малък британски отряд пристига в Сайгон. Китайците приемат правителството на Виетнам при Хо Ши Мин, тогава разположено в Ханой. Британците отказват да го направят в Сайгон и отстъпват на французите още от самото начало срещу привидната подкрепа за Виетмин от американското Управление на стратегическите служби. На деня на победата на Япония, 2 септември, Хо Ши Мин обявява в Ханой основаването на Демократична република Виетнам (ДРВ). ДРВ управлява като единственото гражданско правителство в цял Виетнам за период от около 20 дни, след абдикацията на император Бао Дай, който управлява по време на японското владичество. На 23 септември 1945 г., със знанието на британския командир в Сайгон, френски сили свалят местното правителство на ДРВ и обявяват, че френската власт е възстановена. Веднага започва партизанска война около Сайгон, но французите постепенно поемат контрол над Севера и Юга на Индокитай. Хо Ши Мин се съгласява да преговаря за бъдещия статут на Виетнам, но дискусиите, водени във Франция, не водят до решение. След над година на покрит конфликт, избухва цялостна война през декември 1946 г. между Франция и силите на Виетмин, а Хо и правителството му се укриват. Французите опитват да стабилизират Индокитай като я преорганизират на федерация от асоциирани държави. През 1949 г. те връщат властта на бившия император Бао Дай, като ръководител на новооснованата Държава Виетнам.

Първите няколко години на войната включват селски бунтове срещу французите. Въпреки това, след като китайските комунисти достигат северната граница на Виетнам към края на 1949 г., конфликтът прераства в конвенционална война между две армии, въоръжени със съвременни оръжия. Френското правителство забранява да се сражават войници от Метрополитанска Франция, а само войски от колониите и от Чуждестранния легион, за да избегне недоволство сред обществото. Левицата във Франция нарича войната „мръсната война“ (la sale guerre).Френските действия са затруднени от ограничената полза от бронираните танкове в условия на джунгла, липса на силни въздушни сили за въздушна поддръжка и бомбардировки и използването на чуждестранни войници от други колонии (основно от Алжир и Мароко). Во Нгуен Зиап, обаче, използва ефективни и иновативни тактики на пряк артилерийски огън, засади на конвои и много противовъздушни оръдия, за да възпрепятства земните и въздушните доставки, заедно със стратегия на вербуване на голяма редовна армия чрез широка обществена подкрепа и доктрина на партизанска война. Това, комбинирано с инструктажи от Китай и прости и надеждни оръжия от СССР, се оказва фатално за френски защитници, кулминирайки в решителната победа над французите в битката при Диен Биен Фу.На Женевската конференция от 21 юли 1954 г. новото социалистическо правителство на Франция и Виетмин правят споразумение, което бива отхвърлено от Държавата Виетнам и САЩ, но което дава на Виетмин контрол над Северен Виетнам северно от 17-тия паралел. Югът продължава под лидерството на Бао Дай. Година по-късно Бао Дай е детрониран от министър-председателя си, Нго Дин Дием, създавайки Република Виетнам. Скоро започват бунтове, подкрепяни от Севера и насочени срещу правителството на Дием. Конфликтът постепенно прераства във Виетнамската война.

Ирландска война за независимост

Ирландската война за независимост (на ирландски: Cogadh na Saoirse) или Англо-ирландската война е партизанска война водена от 1919 до 1921 г. между Ирландската републиканска армия и британски войски в Ирландия. Войната води до създаването на Ирландската свободна държава.

Коктейл Молотов

Коктейл „Молотов“ е самоделна запалителна бомба, представляваща съд (най–често стъклена бутилка), напълнен със смес от въглеводородно гориво (бензин или дизелово гориво), снабден с фитил.

Създаден е през Зимната война (1939-1940) във Финландия и е наречена на министъра на външните работи на СССР Вячеслав Молотов (в отговор на твърдението му, че Съветите не хвърлят бомби, а храна за гладуващите си северни съседи, посрещат руските танкове с взривните коктейли на негово име).

Корпус на българските волунтири (1854 – 1856)

Корпусът на българската волунтири е доброволческа бойна част, организирана от задгранични български организации, действала през Кримската война от 1854-1856 г.

Включва се в бойните действия на страната на руската армия. Българите участват във войната още от март 1854 г. – след преминаването на руската армия в Добруджа и обсадата на Силистра. Доброволците са наречени волунтири. Активна дейност в организирането им развива д-р Иван Селимински. Той създава най-големия български отряд от волонтири първоначално от 2000, достигнали в хода на военните действия до 4000 души, действащи в помощ на руските войски.

Избухването на войната и първите успехи на руската армия обнадеждават за пореден път и българската емиграция. Влиятелни търговци, сред които братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан и др., основават в Букурещ организация, наречена „Епитропия“ и придобила известност по-късно като Добродетелна дружина. Почти по същото време се обединява и българската колония в Южна Русия. Под ръководството на Никола Палаузов, Никола Тошков и Стефан Тошкович в Одеса е създадена политическа организация под името Одеско бьлгарско настоятелство. Най-важната цел, която си поставят новосъздадените емигрантски политически формации, се свежда до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните действия на страната на руската армия.

Първоначално руското правителство гледа на настоятелството с подозрение, но възможността за използване на българите в хода на войната изглежда примамлива и скоро опасенията са приглушени. Нещо повече – Главната квартира на Дунавската армия привлича Никола Палаузов за координатор между военните власти и българската емиграция.

Във войната се включват активно и българите в Украйна и Бесарабия. От самото начало на войната те организират доброволно парични дарения, доставка на храни и транспортирането на имущество за армията. През лятото на 1855 година в домовете на българи в Одеса и съседните колонии са настанени 1200 ранени, за които няма място в одеските болници. Правят се опити за създаване на доброволчески части от местни българи, но руското правителство твърдо отказва. Въпреки това украински българи и много формирани от местни войводи, като Бойчо войвода, чети участват в други формирования, особено при действията в Добруджа и обсадата на Силистра. Четите на Бойчо войвода, на Димитър Калъчлията и други българи след оттеглянето на руснаците започват самостоятелно активни подривно-военни действия срещу турските войски . Образува се цяла хайдушка армия действаща в тила на турците. Фактически султанските сили попадат в партизанска война подпомагаща обсадените в Севастопол от тях и западноевропейци руски части. Това принуждава сливенският управител Зейнил паша да разгърне широкомащабна офанзива срещу бунтовниците. В Стара планина се разгарят ожесточени сражения.

Когато Русия вдига обсадата на Силистра, разпуска българските доброволчески отряди и започва да се изтегля от Влашко и Молдова, в Добруджа започват погроми срещу християните, като отделни убийства има дори в големи градове, като Варна. Това предизвиква бежанска вълна, като около 7 хиляди българи заминават за Бесарабия, но почти всички се връщат по родните си места след края на войната.

В Парижкия мирен договор българският политически въпрос въобще не се третира. Последнити опити за освобождение на българите следствие Кримската война са въстанията в България през лятото на 1856 г. останали в историята като Димитракиевата буна в Кулско и това в габровско наречено по името на водача му Въстание на Капитан Дядо Никола.

Навахо

Навахо (или навахи) е индиански народ, живеещ на територията на САЩ. До 1864 г. племето контролира обширна територия, обхващаща областта Четирите ъгъла, мястото, където се срещат границите на щатите Аризона, Ню Мексико, Юта и Колорадо, ограничена на запад от река Колорадо, на изток от река Рио Гранде, на север от река Сан Хуан и на юг от река Литъл Колорадо.

В езиково отношение принадлежат към Атабаското езиково семейство.

Навахите са едно от емблематичните племена на Северна Америка. По време на цялото испанско владичество те успяват да запазят независимостта си. Скитащи техни групи постоянно нападат испанските поселища, за да крадат добитък и коне, които стават важна част от икономиката им. В отговор на многобройните нападения, испанците изпращат срещу тях периодично наказателни експедиции, които обаче нямат почти никакъв успех. Така до идването на мексиканците през 1821 г., навахите стават съвършени експерти във воденето на партизанска война. Мексиканците се опитват да въдворят ред в региона, но и те не успяват да покорят навахите. Едва с идването на американците племето губи свободата и земята си. След почти пет годишна война с американската армия, накрая навахите са победени и затворени в резерват. В съответствие с договора от 1 юни 1868 г. е създаден днешният им резерват, намиращ се в историческата им родина. Първоначално резерватът е с площ от 3 330 000 акра. След няколко разширения през годините, до 1934 г. площта му достига до сегашните 62 362 кв. км, което го прави най–големият индиански резерват в Северна Америка.

Навахо са сред най-многобройните индиански народи в Северна Америка, броят им достига до около 250 000 души (2006). От юли 2011 г. броят на записаните членове на племето достига 300 048 души, което го прави второто по големина индианско племе след чероките. По брой на чистокръвни членове обаче племето се нарежда на първо място с над 180 000 души.

В началото на 21 век навахите са самоуправляваща се автономна нация, която има право да провежда собствени избори и да прилага собствена изпълнителна, законодателна и съдебна власт в рамките на резервата. Племето издава свои вестници и управлява свои училища и предприятия. Днешната икономика се основава главно на говедовъдството, тъкачеството и бижутерството. В резервата им също така се добиват много полезни изкопаеми, главно въглища и уран, които носят допълнителни приходи.

Обсада

Обсадата е военна операция, изразяваща се в блокада на крепост или град с цел превземането им посредством изтощение и/или нападение.

Използва се, когато атакуващият достигне град или крепост, които не могат да бъдат превзети лесно чрез фронтална атака и отказват да се предадат.

Обсадата включва обкръжаване на целта, блокиране на опитите за подкрепления и доставка на продоволствие и за пробив и изтегляне на войски или бягство на войници от гарнизона.

Обикновено е съчетана с действия за унищожаване на укрепленията на обсадения обект посредством обсадни машини, артилерийски обстрел, миниране и взривяване. Търси се възможност за използване на предателство за преодоляване на защитните съоръжения. При неуспех на тези действия изходът от обсадата може да бъде решен посредством глад, жажда или болест, които могат да засегнат както отбраняващия, така и атакуващия.

Партизани

Партизани е термин, с който се обозначават привържениците на дадена партия.

Като „партизани“ могат да се се определят всички участници в партизанска война.

Партизани са и участниците във въоръжената комунистическа съпротива в България по време на Втората световна война , както и някои техни сподвижници некомунисти, но най-често от крайнолевия спектър. Наричани са и „шумкари“.

По време на Втората световна война например са действали анархистки партизански отряди, а днес анархистите в Гърция наричат себе си „градски партизани“ . Партизаните формират партизански отряди.

Пехота

Пехотата е най-масовият род войски.

Съставена е от войници, които се сражават най-вече пеш, използвайки лични оръжия. Те могат да пристигнат на сцената на бойните сражения по различни начини и биват разгърнати или в строй, или като партизани и участници в кратки сблъсъци.

В хода на историята пехотата е била почти винаги основна част от армията.

Галерия

Работническа партия на Кюрдистан

Работническа партия на Кюрдистан (известна също и със съкращението ПКК (PKK), след 2002 приела името KADEK, и от 2003 – Kongra-Gel(KGK)) е марксистко-ленинска националистическа организация, смятана за терористична от Турция и ползваща се със значително влияние сред кюрдите в кюрдските райони на Турция, Сирия, Иран, Ирак. Организацията е в списъка на терористичните организации на Турция и на някои държави от ЕСОт 1984 г. ПКК си поставя за цел да основе в териториите обитавани от кюрдско население самостоятелна кюрдска държава, която да притежава социалистически облик. Първата военна операция на организацията е проведена на 15 август 1984 г., докато към 1992 г. турското правителство оценява силите на ПКК на 8000 бойци. Голяма роля за развитието на въоръжената борба на организацията изиграва Абдула Йоджалан – Апо, който е осъден на смърт от турски военен съд, но впоследствие и след застъпничеството на редица държави присъдата му е заменена от турския президент с доживотен затвор, който той търпи и до момента. От началото на своята партизанска война през 1984 година до 2012 година, ПКК отнема живота на около 40000 души. На свой ред партизаните на ПКК и техните сподвижници сред мирното кюрдско население са подложени на жестоко отношение и репресии от турските сили за сигурност, което е и един от основните проблеми – спазването на човешките права и политическите свободи – пред евроинтеграцията на Република Турция понастоящем (в тази насока е становището както на Европейската комисия, така и на Съвета на Европа)

ПКК дефинира своята дейност като национално-демократична революция. Според идеите на организацията в кюрдските райони е налице преплитане на класовото с националното потисничество. Именно срещу тези две явления ПКК води своята борба като се стреми към свобода и право на самоопределение на кюрдския народ в собствените му земи чрез отхвърляне влиянието на чуждите държави. Освен това ПКК дълго време е разглеждала себе си като продължител на идеите на Октомврийската революция в Русия, но в последните години на практика е налице отказ от редица социалистически възгледи за сметка на националистическата кауза на кюрдския народ.

Страни, в които ПКК е забранена: Турция, Сирия, Иран, Ирак, Естония, Словения, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Германия, Франция, Австралия, Финландия, Великобритания, Румъния, Хърватия.

Страни, в които ПКК е легална: Швейцария, Норвегия, Италия, Либия, Гърция, Русия, Кипър, Дания, Армения, ЮАР, САЩ, Израел, Швеция, България.

Съветски партизани

Съветските партизани са въоръжени отряди от граждани и военнослужещи на СССР, които от 22 юни 1941 г. (началото на Операция „Барбароса“) до 29 август 1944 г. (края на операция „Багратион“, която завършва с навлизането на Червената армия в Полша) водят партизанска война срещу Вермахта, на територията на СССР.

Тероризъм

Тероризъм (от латински: terror – страх) е понятие без приета международна дефиниция. Потърпевшите от терористичните актове могат да бъдат висши длъжностни лица; военни; хора, които обслужват интересите на правителствата; или обикновени граждани. Примери за терористични актове срещу висши длъжностни лица са редица политически убийства, извършени от руските революционери в края на 19 век, както и убийствата на президентите на САЩ. Терористичните актове срещу военни дейци преливат в партизанска война. Тези актове, в зависимост от гледната точка, имат позитивен или отрицателен заряд. Някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други. Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано като проява на „тероризъм“.

Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от групировки, или дори от държави, като за тях това е алтернатива пред директното обявяване на война. Държавите, които подпомагат или се занимават с използването на насилие срещу обикновени граждани, употребяват неутрални или положителни думи, за да характеризират своите бойци – като например борци за свобода, патриоти или паравоенни. Някои политически атентати се определят от някои автори като (част от) терор.

Фокизъм

Фокизъм (на испански: Foquismo) идва от (на испански: foco – фокус, източник на светлина) е съставна част от теорията геваризъм предложена и разработена от аржентинския революционер Че Гевара като продължение на маоистките принципи на водене на партизанска война. След неговата смърт продължител и последовател на тези идеи е съратникът му, френският философ и журналист Режи Дебре.

Според Ернесто Гевара фокизмът е приложим за развиващите се страни. Идеите му са базирани на марксизма-ленинизма, на тактиките на Сталин, отнасящи се до Народния фронт, както и на маоистките стратегии за народната война, но съчетани с развиващите се комунистически идеи по време на Студената война.

Химическо оръжие

Химическо оръжие се наричат различни отровни химически вещества, използвани като оръжие с цел да се убие, нарани или направи по друг начин врага неспособен да воюва.

Нарича се още бойно отровно вещество. Използвало се е през Първата и Втората световна война. Ефектът е бил умопомрачителен – хората загивали за секунди от отровния газ.

Тъй като химическото оръжие обикновено е предназначено да въздейства върху голям брой хора и трудно се поддава на контрол, то се счита за оръжие за масово унищожение.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.