Парижка комуна

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за комуната от 1871 г.. За комуната по време на Великата френска революция вижте Парижка комуна (1789-1794).
Commune de Paris

Парижката комуна (на френски: La Commune de Paris) се нарича радикалното революционно управление на Париж от 18 март до 28 май 1871 (72 дни) под девиза „Хляб или куршум!“.

Характеризира се като анархистко или социалистическо – в зависимост от идеологическите възгледи на коментатора. Разгромът на комуната става с цената на 30 000 убити.

Предистория

Загубата на Франция във Френско-пруската война води до бунтове и недоволство сред френските работници.[1] Работническото недоволство може да бъде проследено до по-ранните бунтове на „канутите“ и тези в Лион и Париж през 1830-те години.[2] ('канутите' са работници в копринената индустрия около гр. Лион.)

Революция от 18 март 1871 г.

Френско-пруската война заварила Франция твърде неподготвена, което било причина 100-хилядната френска армия да капитулира. Военните несгоди по време на 6-месечната обсада на Париж и недоимъкът изострили страстите във френската столица.

В резултат на това на 4 септември 1870 г. многолюдни тълпи се втурнали в Законодателното събрание и под техния диктат бил обнародван декрет, с който се обявявала третата френска република. В началото на 1871 г. било сформирано ново правителство „на националната отбрана“ начело с Тиер. То предприело редица непопулярни и репресивни мерки, което възбудило отново революционните духове.

Така се стигнало до революцията на 18 март 1871 г., когато била провъзгласена и Парижката комуна. Правителството на Тиер се видяло принудено да се оттегли във Версай. Същевременно временната власт в Париж се съсредоточила в ръцете на Централен комитет на Националната гвардия, което на практика създало едно двувластие. Така започнала гражданска война.

Успоредно с това Комуната предприела по-радикални промени. Армията и полицията били разпуснати. Държавните служители били освободени от работа и техните длъжности станали изборни. Църквата била отделена от държавата.

Източници

  1. Haupt/Hausen 1979, pg. 74 – 75
  2. Edwards 1971, pg. 1

Здравкова, З. Всеобща история на държавата и правото, Сс, 2001

Вижте също

Външни препратки

Асигнат

Асигнатите (на френски: assignats от на латински: assigno – игра) са банкноти от периода на Великата френска революция.

Битка при Валми

Битката при Валми се състои на 20 септември 1792 г. край едноименното село в северна Франция. Тя е част от Войната на Първата коалиция по време на Революционните войни. Силите на френските Северна и Централна армии (под командването съответно на Дюмурие и Келерман) спират напредването на прусаците на Карл Вилхелм Фердинанд към Париж.

Сражението, известно и като Канонадата при Валми, на практика е тактически нерешен артилерийски сблъсък, но стратегическото му значение е, че бележи оцеляването на Френската революция.

Въпреки минималните загуби (по-малко от 500 души) и неопределения тактически изход, битката се смята за една от най-значимите по време на френските Революционни войни, тъй като представлява първия триумф на новите армии на Франция (противопоставили се на вдъхващата респект пруска професионална войска). Тя маркира началото на периода на възобновената френска военна мощ, който ще продължи близо четвърт век.

Вандейско въстание

Вандейското въстание или Вандейски метеж, срещащо се и като Вандейска война (на френски: Guerre de Vendée) е гражданска война между привържениците и противниците на френската революция. Въстанието продължава между 1793 и 1796 г. предимно във Вандея, и понякога се разглежда съвместно с движението на шуаните по десния бряг на Лоара под името „Войната на Запад“. Въстанието от 1793 година, започнало като жакерия, впоследствие прераства в контрареволюционен метеж.

Вълненията започват с обявяването на масов набор на войници през февруари 1793. На 4 март на бунт се вдига Cholet, а към 13 март пламва цялата Вандея. През май бунтовниците (наброяваши вече 30 000 души) превземат няколко града, а през юни – град Самюр, отваряйки си пътя към Париж. След това се обръщат на запад и превземат Анжер и в края на юни обсаждат Нант.

Тяхната армия е подпомогната и от роялисти-благородници и вече се нарича Католическа кралска армия (на френски: Armées catholique et royale). Обсадата на Нант се проточва и това дава възможност на Конвента да изпрати подкрепления с опитни командири. В опит за потушаване на контрареволюцията на 6 април 1793 г. е създаден Комитет за обществено спасение, който се превръща във фактическо правителство и изиграва основна роля в налагането на якобинска диктатура през юни 1793. По време на царството на терора официалните комисари на Конвента се разправят жестоко с метежниците – например Жан-Батист Кариер е отговорен за смъртта на около 10 000 вандейски бунтовници, удавени в баржи в Лоара.

Въстанието завършва с победа на републиканците през юни 1796, но с около 200 000 жертви от двете страни и нанася големи разрушения.

Въстание от 10 август 1792

Въстанието от 10 август 1792 г. е преломен момент от Френската революция.

Въстание от 31 май - 2 юни 1793

Въстанието от 31 май – 2 юни 1793 г. е епизод от Френската революция. Хиляди въоръжени граждани обкръжават Конвента и настояват за разпускането му. Депутатите се съпротивляват, но са заставени да приемат декрет за изваждането на 29 жирондисти от състава си и за арестуването им, както и на двама министри. Политическата власт преминава у монтанярите, както и подкрепящите ги секции на Парижката комуна.

Комитет за обществено спасение

Комитетът за обществено спасение (на френски: Comité de salut public) във Франция съществува от 6 април 1793 година до 26 октомври 1795 година по време на Френската революция. Той представлява комисия, назначена от Конвента, и действа като фактическо правителство на страната.

Комитетът има пълномощия да ръководи вътрешната и външната политика и отговаря за държавната безопасност. Неговите членове внасят по-важните мерки за обсъждане в Конвента, но в крайни случаи имат пълномощия да вземат решения самостоятелно.

Комуна

Комуната е доброволна общност на хора, живеещи заедно и споделящи общи идеи, интереси, собственост, ресурси, власт, а понякога също работа и доходи.

В допълнение към комуналната икономика консенсусното взимане на решения, нейерархичните структури и екологичният начин на живот се превръщат в ключови принципи за много комуни.

Андрю Джейкъбс от „Ню Йорк Таймс“ пише, че „противно на популярните заблуди повечето комуни от 1990-те години не са убежища на свободната любов за децата на цветята, а добре организирани, финансово платежоспособни кооперации, в които прагматиката, а не психеделичността, владее деня“.

Комуна (пояснение)

Комуна може да се отнася за някое от следните понятия.

Конституция на Франция (1791)

Конституцията на Франция от 1791 е приета от Учредителното събрание през септември 1791 г. в хода на Френската революция.

Тази конституция превръща Франция в конституционна монархия. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че Декларацията за правата на човека и гражданина служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на "активни" и "пасивни": активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани.

Култ към Върховното същество

Култът към Върховното същество (на френски: Culte de l'Être suprême) е форма на деизъм, която се въвежда и институционализира във Франция от Максимилиан Робеспиер по време на Френската революция. Като външния израз (манифестацията) към този култ се провеждат цяла серия от официални публично-революционни тържества в края на 18 век във Франция. Намерението е било това да стане държавна религия в новата Френска република.

Марсилеза

„Марсилезата“ (на френски: La Marseillaise) е националният химн на Република Франция.

Парижка комуна (1789-1794)

Парижка Комуна по време на Френската революция се нарича общината, управлявала Париж от 1789 г. до 1794 година. Създадена в сградата на кметството (отел де Вил) веднага след превземането на Бастилията, тя се състои от 144 делегати, избрани от 48 района на града. Парижката община се вдига на въстание през лятото на 1792, когато по същество отказва да изпълнява заповедите на централното правителство на Франция. Тя не само изпълнява рутинните градски функции, но се прочува и с поощряването на крайни възгледи и действия сред гражданите и особено на т.нар. „септемврийски кланета“ на над 1000 свещеници и други затворници, както и на кампанията за дехристиянизиране на църквата и на народа. Тя загубва властта си през 1794 г. и съществува до 9 термидор (27 юли) 1794 година.

Преврат от 18 брюмер

Превратът от 18 брюмер (на френски: Coup d'État du 18 brumaire) е държавен преврат във Франция, проведен на 18 брюмер VIII година от Първата френска република (9 ноември 1799 г. по Грегорианския календар), в резултат на което е свалена от власт Директорията, разпуснати са законодателните органи (Съвет на петстотинте и Съвет на старейшините) и е създадено ново правителство (Френски консулат) начело с Наполеон Бонапарт.

Преврат от 18 фруктидор

Перевратът от 18 фруктидор на година V (на френски: Coup d'État du 18 fructidor an V; (4 септември 1797 г.) е преврат по време на Френската революция, извършен срещу засилващото се влияние на роялистите.

Революционни войни

Революционни войни, също и Революционни войни на Франция, е името на поредица от големи военни сблъсъци, състояли се от 1792 до 1802 г., между френското революционно правителство и няколко европейски държави.Периодът обикновено се разделя на Война на Първата коалиция (1792–1797 г.) и Война на Втората коалиция (1798–1801 г.), въпреки че Франция е във война с Великобритания без прекъсване от 1793 до 1802 г. Военните действия спират за кратко с Амиенския договор, но скоро са подновени с Наполеоновите войни.

Революция

Революцията е исторически период на насилствена смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на населението, поради масово недоволство от управлението, често монархическо, с цел сваляне на властта и установяване на вид народно управление, например република. Известни революции са Френската революция през 1789 г. и Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Друга революция е например Персийска конституционна революция между 1905 – 1911 г. в Иран. Такива всеобхватни „велики“ революции са редки и са свързани с осъществяването на голяма социална промяна, новости, трансформация на политическите институции и на икономическия живот.

Септемврийски кланета

Септемврийските кланета (на френски: Massacres de septembre) са трагичен епизод от Френската революция в началото на септември 1792 г., при който революционната тълпа извършва масови убийства на затворници в Париж, Лион, Версай и други градове.

Царство на терора

Царство на терора, известен и като Големия терор (на френски: La Grande Terreur), Червения терор (на френски: Terreur rouge) или Терора на монтанярите (на френски: Terreur montagnarde), е период от якобинската диктатура по време на Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции.

Различните историци поставят различна дата за начало на периода – 5 септември 1793 или юни 1793 или март 1793 (основаването на Революционния трибунал), но всички са съгласни за крайната му дата – юли 1794.

Между юни 1793 и края на юли 1794 г. във Франция са произнесени официално 16 594 смъртни присъди, от които 2639 в Париж. Общият брой на жертвите е много по-голям, ако се отчетат загиналите в затворите и в гражданската война.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.