Панчарево

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.
Панчарево
Изглед от панорамната пътека

Изглед от панорамната пътека
България
42.583° с. ш. 23.4° и. д.
Панчарево
Област София
42.583° с. ш. 23.4° и. д.
Панчарево
Общи данни
Население 2 771 (ГРАО, 2015-03-15)*
3433 (НСИ)
Землище 7,301 km²
Надм. височина 600 – 800 m
Пощ. код 1137
Тел. код 02992
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 55419
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Самоковско шосе“ 230
п.к. 1137
тел.: 02/ 976 05 02

Панчарѐво, погрешно изписвано като Панчерево, е село в Западна България, област София, административен център на район „Панчарево“ на Столичната община.

Има статут на балнеолечебен курорт от местно значение, утвърден от Министерството на народното здраве през 1963 г.[1]

География

Панчарево е разположено на 12 km югоизточно от центъра на София, между Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревския пролом на река Искър. Намира се в близост до Околовръстния път на столицата, кв. Горубляне и Бистрица. Непосредствено под селото Бистришката река, която се спуска стръмно от най-високите части на Витоша, се влива в Панчаревското езеро.

Панчаревското землище се застроява предимно със съвременни крайградски къщи за целогодишно обитаване, както и с комплекси от затворен вид. Обхваща и част от новоизграждащия се жилищен район около парк-комплекс „Камбаните“ в подножието на Витоша, където е изградена базата на Англо-американското училище. Една от най-живописните части от землището е меандърът Урвич, обявен за природна забележителност, разположен в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, където при Дяволския мост Железнишка река (Ведена) се влива в Искър. На това място се намира Урвичкият крепостно-манастирски комплекс, част от Софийската Света гора. Панчарево има удобни комуникации към Бизнес парк София в столичния ж.к. „Младост“, бул. „Цариградско шосе“, Летище София, гр. Самоков и курорта Боровец.

В района се намира най-старата ВЕЦ в България и на Балканския полуостровВЕЦ „Панчарево“, както и пречиствателната станция за питейна вода „Панчарево“ с капацитет за пречистване на 4,5 m3/s води от яз. Искър.

Pancharevo.jpeg
Панчаревското езеро
Nimfite-6
Археологическа находка от района на Панчаревските минерални извори
Videlina community centre
Сградата на читалище „Виделина“ и общината в Панчарево

Население

Година 1934 1946 1956 1975 1999 2011
Население 838 1020 1847 2188 1666 3433

[2]

История

Красивата природа, здравословният климат, наличието на водни площи и минералните извори са главните фактори за заселването на панчаревското землище още в древността. Село Панчарево, както и съседното Кокаляне са толкова древни, колкото е древно заселването на плодородната Софийска котловина. От решаващо значение за ранното заселване в региона са били термалните извори, край които са открити материални следи от времето на древните траки и римляни. Немалка роля е изиграло кръстопътното местоположение, както и развитието на древното рударство. Знае се, че още в далечното минало от всички витошки реки се е промивало речно (самородно) злато. Речно злато се е промивало и от големия наносен конус на река Искър, пръснат след изхода от Панчаревския пролом между подножията на Витоша и Лозенска планина, и далеч на север.

И както споменава Вазов в свой пътепис за Софийската долина:

Ето, от изток Панчарево със старата си римска баня, сгушено в един прелестен кът, там, дето Искър, като излазя из пролома си, пълни с шум околността. Срещу него, през реката, върху един канарист рът стърчи средновековният Урвич, прославен от преданието за последните борби с турците на издихающата българска независимост.

Лечебните минерални извори в района на днешно Панчарево били известни още на траките, които основали в близост до тях селище с името „Риляник“, в превод „изобилен извор“. По-късно името им се променило, като през Римската епоха били наричани „Бани Чезаре“ (Царски) и били поддържани в добро състояние от аристокрацията и местното население, а в района им се предполага, че се е оформило богато императорско имение с лозови насаждения. Славяните и българите ги наричали „Бани Цареви“, а турците – „Банджареви“, и около тях се разполагал прочутият Кинан-пашов чифлик, който заемал една голяма територия, граничеща с Горублянското, Симеоновско и Бистришко землище.

В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на Римската империя. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в София, така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността „Градище“, са намерени останки от римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от варварски нападения подстъпите към Сердика и Искърския пролом, в посока Самоков, но никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени в района.

Голяма част от днешните жители на Панчарево дошли от старото село, с историческото име Главиша, което се намирало на срещуположния бряг на река Искър, в местността, която и до днес се нарича „Главешо-Каваците“. Това село е съществувало по време на Втората българска държава и за известен период след нашествието на турците по тези земи. Във връзка с произхода на името му се предполага, че по времето на цар Иван Асен V, известен в района като Iасен (Ясен), местните жители се ползвали с известни привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили (старобълг. главили) да оказват определена подкрепа при поддръжката, охраната и снабдяването с провизии на крепостта „Урвич“ и подстъпите към нея, до която селото било с най-лесен достъп. След превземането на крепостта старото село Главиша, или както било известно още Царевото село, останало встрани от единствения голям по онова време път – от София, през Горни Лозен и Пасарел, за Самоков – и често ставало обект на нападения и грабежи. Това принудило оцелелите да започнат да живеят по повелята на господарите и постепенно да напускат селото, като част от тях се заселили около устието и по бреговете на река Бистрица, където имало воденици, видня и самоков, притежавани от турци и татари, а наблизо се намирал турският чифлик. Преместването на новото място в периода 14-16 век било продиктувано от възможността за намиране на работа и по-голямата сигурност, тъй като района на днешно Панчарево бил по-добре охраняван от турските власти. Старото село продължило да съществува и се населявало поне до 1683/1684 г., след което в средата на 19 век било унищожено напълно и на това място се заселили черкези. С това било поставено началото на днешното село с името Паничаръ или Панчар, както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, име, което се обяснява най-вероятно с „паничкообразната“ форма на релефното му местоположение (от старобълг. паница, паны и тур. çare – курорт). На новото място селяните работили ангария както на водениците, виднята и самокова по реката, така и на чифлика до банята, където намирали по-добри условия за земеделие. Местността била известна и с многото грънчари. До Освобождението селото било малко, като достига едва 150 – 200 жители през 1878 г.

Заради строежа на юзината за столичното електрическо осветление в Панчарево дошли италиански строители, които след завършването и останали да живеят завинаги на това място, а по-късно селото приело и бежанци от Македония, главно от Прилепско и Костурско. От тях по-късно местните жители са се учили на каменоделство и други строителни дейности. През 1900 година до самата баня е построен двуетажен, доста приветлив хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред, а някои образовани и влиятелни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото започнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а постепенно и по хълмовете, които обграждат курорта. Местността „Бахчата“, най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците вече намирали удобни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от малките вили около банята дълго време е живял Янко Сакъзов, който обичал Панчарево и уединените разходки в околността.

На 25 март 1905 г. в София се учредява дружеството „Здравец“, свързано с идеите и делото на проф. Иван Шишманов, според когото грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество. Целта на организацията е да урежда летни ученически колонии за възможно най-широк кръг от деца (ученици, бедни, средно заможни и даже богати). През 1908 г. за нуждите на колонията се избира частна къща в с. Панчарево, заради добрия и здравословен климат и наличието на топли и студени води. До войните се закупува и подходящо място в Панчарево, заемащо площ от 14 дка, което е застроено със спални помещения, трапезария и кухня. При откриването ѝ присъстват 24 жени, сред които са първата лекарка в България, д-р Нина Берова-Ораховац и съпругът ѝ Петър Ораховац, който по онова време е директор на Гражданската санитарна дирекция. Приемат се предимно бедни и физически слаби деца на работници, занаятчии, чиновници, хора без дом или от многодетни семейства. Променените условия след войните и общото влошаване на здравословното състояние на подрастващите дават тласък в развитието на летните детски колонии и в национален мащаб. Дружество „Здравец“ запазва водещата си роля и като организация на колонията, и като материална база. През 20 – 30 години на 20 век там летуват около 200 – 220 деца на сезон, във възрастите между 7 и 18 г. Настоятелството предприема и битови подобрения в летния лагер, наемайки лекарка, която се грижи за почиващите. Стремежът е колонията да се превърне в целогодишна, като се преправят сградите и се оборудват няколко класни стаи и болнично отделение. За кратко време ценностите на дружеството се възприемат от местното население и създават много положителни навици в хигиенно отношение у младото поколение в селото.

В периода 1900 – 1912 г. се строи шосето София – Панчарево – Пасарел – КалковоСамоков – Чамкория. Новото за времето си шосе е строено по немски проект. По него генерал Георги Вазов създава първата автомобилна линия в България. Наричат го царско, защото е наченато по времето на цар Фердинанд и основната му цел е била да се пътува по-лесно от София до Боровец (тогава Чамкория). От Панчарево до Пасарел шосето следва неотклонно течението на р. Искър, пренаситено е с остри завои и отвесни скални навеси над тях. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от Рила за София. Редовни автобусни превози се появили през 40-те години, когато вече се движели и немалък брой леки коли. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета. Най-близо до Панчарево е Кокалянското ханче и много често ако някой тръгне с конските впрягове по-късно от София се налагало да отпочине или да пренощува в ханчето. С прокарването на Самоковското шосе по левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Това създало по-добри условия за живот на местните хора – било чрез работа, било чрез реализиране на продукцията си. Изникват съвременни вили. Кокетната и с оригинална архитектура община е служила за връзка между старото село и новопостроените вили. По-късно и в старото село били построени нови и хубави сгради, които надминавали по хубост тези около банята. Общината е била пред чешмата с големия вековен чинар Риляник, до който е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, в Панчарево е евакуиран Министерският съвет[3].

С указ от 1988 г. Панчарево е определено за административен център на район „Панчарево“ на Столичната община[4], който включва 10 села. Според Общия устройствен план на Столичната община централната част на населеното място по протежение на Самоковско шосе и акваторията на езерото са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му 5 вилни зони – за висококатегорийно обитаване с нискоетажно застрояване в природна среда.

Личности

  • Коле Божков, сподвижник на Левски, съпровождал Апостола до Кокалянския манастир и Железница по революционни дела.
  • Трайчо Стоилов Иванов, дългогодишен кмет, общественик и председател на читалище „Виделина“. Събира и публикува материали за историята на Панчарево, представени в книгата „Панчарево – минало и настояще“. По време на кметуването му е открита новата училищна сграда през 1947 г., както и Панчаревската минерална баня.
  • Петър Панчев, основател на първото светско училище в селото през 1879 година, в собствения си дом.
  • Стефан Панчев, инициатор и основател на читалището в Панчарево през 1908 година.
  • Димитър Пенев, учител, родом от Пазарджик, възродител на читалищната дейност след Първата световна война.
  • Александър Сметанин, украинец по произход, участъков лекар на общината през 1930-те години, допринесъл най-много за подобряване на здравеопазването в района, както и за популяризирането на Панчарево като курортно селище. Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, които излизали по онова време, доктор Сметанин се грижил изключително много за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.

Забележителности

  • Зона за отдих „Панчарево“
  • Урвички крепостно-манастирски комплекс
  • Читалище „Виделина“, Панчарево
  • ВЕЦ Панчарево (Старата юзина)
  • Черква „Свети Димитър Солунски“ от 1882 г.
  • Войнишки паметник (загинали от 1912 до 1945 г.)
  • Вековен чинар в м. Риляник
  • Старият мост над река Витошка Бистрица
  • Панорамна туристическа пътека над Панчаревското езеро в Лозенска планина
  • Обиколна пътека на хребета Средобърдие в историческата местност Урвич

Спорт

Sredets Rowing base
Национална гребна база „Средец“

Национална гребна база „Средец“ е специализирана за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Изградена през 1968 година, базата е най-старото съоръжение в България за развитие на тези дисциплини. През 1977 г. на езерото се провежда Световното първенство по кану-каяк, а през 1981 г. – Световното първенство за младежи във водните спортове, което е голяма гордост за селото. На брега на езерото функционира още и гребната база на Спортен клуб „Академик“.

Аматьорският футболен клуб на Панчарево се казва „Урвич“, играе в ОФГ „София-юг“. Гребният клуб на селото се казва „Искър – Панчарево“, регистриран в Българската федерация по кану-каяк през 2007 г.

В района е разположена Спортната тренировъчна база „Панчарево“ и голям стрелбищен комплекс.

Отдих и туризъм

Bistritsa river2
Река Бистрица
Lebed Restaurant1
Ресторант „Лебед“
Korali-winter5
Откритият минерален басейн до Панчаревската баня
Korali6
Минерален плаж „Корали“

Околностите на Панчарево са свързани с началото на организирания туризъм в България. Още в далечната 1889 година Алеко Константинов с група негови приятели предприемат необичаен за времето си поход през с. Герман и Германския манастир, през Панчарево и Урвич, през Кокалянския манастир и хилядолетния Кръстат дъб, през село Железница, чак до Черни връх, с цел да опознаят тези места в близост до София и да им се полюбуват. Удивен от красотите на Урвич и района, Алеко е обвзет от спонтанното желание да покаже това място на всички свои приятели, алпийски туристи и възможно най-широк кръг от хора. Това го кара да учреди година по-късно първия туристически клуб в свободна България „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В състава на клуба са влизали и чужденци, живеещи в София. Клубът е просъществувал седем години и всяка година на 11 май подновявал силите си, като обединявал любителите на българската природа и всички ентусиасти, участвали в масовото изкачване на Черни връх на 27 август 1895 година.

Богатство за селото са двата геотермални извора, единият (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другият – в чешма до сградата на Панчаревската баня. Минералната вода е гореща (48 °С), с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева. Индикациите на курорта включват следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични и стомашно-чревни.

В бъдеще има възможност за развитие на балнеоложки, еко- и културнопознавателен туризъм в района чрез по-пълноценно използване даденостите на минералната вода, Панчаревското езеро и околните исторически места – манастири, черкви, крепостта Урвич, както и за разработване на леснодостъпни туристически маршрути, между тях.

Редовни събития

  • В селото се честват редовно някои обичаи като лазаруване и бабинден
  • 9 май – празник на манастира „Св. Никола – Летни“ в местността Урвич
  • Димитровден – храмов празник на панчаревската черква „Св. Димитър Солунски“
  • Ежегоден пролетен концерт пред читалище „Виделина“ с официално име – Фолклорен фестивал „С песен и танц в Панчарево“
  • Планински маратон „Панчарево“, съвместно със Спортен клуб „Бегач“ и район „Панчарево“ Столична община

Галерия

Pancharevo - overview from the hills over the village

Изглед към Панчарево

New children playground in Pancharevo, Bulgaria

Нова детска площадка

Pancharevo - grocery stores in the old part of the village

Старият център

Samokovsko shosse blvd. in Pancharevo district, Sofia

Бул. Самоковско шосе

"Elin Pelin" Primary school, Pancharevo

83 ОУ „Елин Пелин“

The old bridge over Bistritsa River in Pancharevo, Bulgaria

Старият мост над река Бистрица

Church of St. Demetrius of Thessaloniki, Pancharevo. JPG

Черквата Св. Димитър

Други

  • Транспортни връзки: Автобусни линии от София: № 1 и 3 от автостанция „Гео Милев“ и № 4 от ж.к. „Младост I“

Литература

  • Георги Каназирски-Верин, „София преди 50 години. Софийските курорти“ София, 1947
  • Трайчо Стоилов Иванов, „Панчарево, минало и настояще“, ИК „Булмаг“ София, 1999
  • Енциклопедия на дарителството. Дарителските фондове и фондации в България 1878 – 1951 г.

Източници

  1. Държавен вестник, бр. 18, 2 март 2012 г.
  2. НСИ
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.
  4. История на Панчарево

Външни препратки

Бистришко бранище

Бистришко бранище е един от първите резервати в България.

Бункера

Бункера е вилна зона в рамките на районите Панчарево и Витоша на Столичната община.

Обхваща части от землищата на квартал Симеоново и селата Бистрица и Панчарево, в подножието на Витоша. Намира се в непосредствена близост до ж.к. „Младост 4“, в.з. „Малинова долина“, „Бизнес парк София“ и „Резиденшъл парк София“.

На територията на вилна зона Бункера има много комплекси от затворен тип и луксозни еднофамилни къщи за целогодишно обитаване. Тук са монументът Камбаните и Англо-американското училище. В последните години Бункера се оформя като престижен южен квартал на столицата.

ВЕЦ Кокаляне

Водноелектрическа централа "Кокаляне" в район Панчарево, София след приватизация е собственост на френската компания "ЕDF ЕN".

ВЕЦ Панчарево

Водноелектрическата централа „Панчарево“ е първата ВЕЦ, построена в България и на Балканския полуостров.

Намира се до село Панчарево край София, в поречието на река Искър. Пусната е в експлоатация на 1 ноември 1900 г. С нея се поставя началото на общественото електроснабдяване в страната. Централата осигурява електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици.

Изграждането на централата започва на 1 април 1899 г. на р. Искър, на 18 km югоизточно от центъра на София и на 4 km от Панчарево, по пътя за Самоков. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който пребивава по това време в София във връзка с канализацията на града. Строителството е извършено от Дружеството на големите строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи – от фирмата „Оерликон“. Първоначално машинната зала е оборудвана с 4 турбогрупи, производство на „Пикард & Пикте“, Женева с хоризонтален вал и мощност на вала 500 к.с. Генераторното напрежение е 8000 V, а ниското – 150 V. Производствената мощност е 1600 kW, преносното напрежение е 7 kV, разпределителното 7 kV и 3 kV и ниското напрежение 3x150 V.

Централата работи до началото на 1980-те години. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. Безвъзмездно са предадени на музея главната постройка с машинната зала, командното отделение и административните сгради.

През 1986 г. ВЕЦ „Панчарево“ е обявена за паметник на културата.Предвижда се пускането на електрцентралата в действие и изграждане на екологичен парк с музейна експозиция на територията на ВЕЦ-а.

Железница (област София)

Железница е планинско село, разположено в източните склонове на Витоша на територията на район Панчарево, Столична община. В близост до Железница са селата Бистрица, на около 7 km в северна посока и Плана, на 11 km югоизточно.

Искър (язовир)

„Искър“ (до 21 декември 1949 г. Пасарел, до 19 януари 1962 г. Гигант язовир Сталин) е най-големият по площ и обем язовир в България.

Кокаляне

Кока̀ляне е село в район „Панчарево“ на Столична община, област София.

Кривина (област София)

За другото българско село Кривина вижте Кривина (Русенска област)Кривина е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София.

Паничарево

Паничарево (старо име Панчарево) е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил.

Панчарево (община Пехчево)

Панчарево (на македонска литературна норма: Панчарево) е село в община Пехчево на Северна Македония.

Панчарево (район)

Район Панчарево е най-големият по територия административен район на Столична община с площ от 364 743 дка. Представлява изключително подходящо място за туризъм, спорт и възстановяване в околностите на София. Заема част от подножието и склоновете на Витоша, Плана планина и Лозенската планина, както и прилежащия им участък на река Искър, която в този район образува живописният Панчаревски пролом. Включва десет села: Панчарево, Бистрица, Лозен, Казичене, Кривина, Герман, Кокаляне, Долни Пасарел, Железница и Плана, местностите Камбаните, Детски град, както и тридесет вилни зони и няколко жилищни комплекса от затворен тип. Красивата природа и запазените фолклорни традиции определят визията на район Панчарево.

Село Панчарево е административен център на района, но всички останали села имат и собствени кметове, с изключение на с. Плана, което има само кметски наместник.

На територията на района се намират язовир „Искър“, Панчаревското езеро, средновековната крепост Урвич, биосферният резерват Бистришко бранище, както и множество манастири, част от Софийската Света гора.

Панчаревски манастир

Панчаревският манастир „Свети Николай Летни“ (известен още като Урвички манастир) е действащ манастир без монаси на Българската православна църква, част от Софийската Мала Света гора.

Панчаревско езеро

Панчаревското езеро, или езеро Панчарево, е язовир в горното течение на река Искър, на територията на Столична община. Красивата природа и близостта му до София го правят любимо място за излети и почивка на софиянци.

Пасарел (язовир)

Пасарел е малък язовир разположен на изключително красиво място в Панчаревският пролом на река Искър, между Лозенска планина и Плана, в землището на село Долни Пасарел. Водите му се използват за силодобиване и питейно-битово водоснабдяване на София. Самото езеро е вододайна зона и риболовът, както и къпането са забранени, но е едно чудесно място за разходка.

Язовир Пасарел е част от каскада Искър, създадена като питеен, напоителен и енергиен източник за Софийската агломерация. Изграден е във връзка с акумулиране и изравняване на водните количества на р. Искър от стената на яз. Искър до ВЕЦ Пасарел, а от третата турбина на ВЕЦ-а е изградена аварийна връзка с Пречиствателна станция „Панчарево“. Водите на язовира се използват за силодобиване от по-ниско разположената ВЕЦ Кокаляне. Той е многогодишен изравнител и се стопанисва от Държавно предприятие „Язовири и каскади НЕК“, язовирен район „Искър“.

Яз. Пасарел е второто водохранилище в столицата с дължина 2,5 km и ширина до 320 m. Намира се на 25 km югоизточно от центъра на София, на надморска височина 700 m. Близо до язовира е разположена в.з „Пасарел“ и историческата местност „Стражарски дол“ където е лобното място на Българският летец-изтребител Димитър Списаревски, в памет на който е изграден Пасарелският параклис Св. Георги Победоносец.

От района на язовир „Пасарел“ започва създадената през 2010 година екопътека „Лозенска планина“, която продължава по-нататък към връх Половрак, Лозенският манастир „Св. Спас“ и с. Лозен.

Пехчево (община)

Пехчево (на македонска литературна норма: Општина Пехчево) е община, разположена в източната част на Северна Македония близо до границата с България. Общината обхваща източната част на областта Пиянец (селата Панчарево и Църник) и северната на областта Малешево и заема площ от 208,2 km2. В състава на общината влизат общинският център град Пехчево и още шест села. Кмет на общината е Йованчо Станоевски.

Плана (село)

Плана е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София. Намира се на 34 km от центъра на София.

Самоковско шосе

„Самоковско шосе“ е улица в София (в квартал Горубляне от район Младост) и селата Панчарево и Кокаляне от район Панчарево.

Нареченa е на основния път (с официално име Републикански път II-82 от Републиканската пътна мрежа на България) от столицата до Самоков, който преминава през Боровец и достига до Костенец.

Започва от бул. „Цариградско шосе“, минава през столичния квартал Горубляне и пресича Околовръстния път на София. Продължава на територията на район Панчарево, до края на село Кокаляне, като в този участък се дублира с Републикански път II-82.

Спортен комплекс „Панчарево“

Спортен комплекс „ЦСКА“ е спортен комплекс край София, предназначен за практикуване на футбол. Разположен е в местността „Детски град“, район Панчарево, Столична община.

Цариградско шосе

Цариградско шосе, бивш бул. „В. И. Ленин“, после бул. „Тракия“, е най-дългият булевард в София. Името му е историческо название: някогашното Цариградско шосе е било основен път по направлението София – Пловдив – Цариград.

Разположен в източната част на столицата, той е основна входно-изходна артерия, през която преминава голяма част от входящия и изходящия автомобилен поток към Южна и Югоизточна България. Започва от Орлов мост в центъра на града и завършва при Околовръстния път, след който продължава в автомагистрала „Тракия“ В участъка между Орлов мост и отклонението за квартал Горубляне позволената скорост за движение е до 80 km/h.

По пътя си от северозапад на югоизток булевардът пресича следните улици и булеварди (по кръстовище):

чрез надлез: бул. „Пейо Яворов“ и бул. „Михай Еминеску“ (при ж.к. „Яворов“;

чрез надлез: ул. „Незабравка“ и ул. „Александър Жендов“ (при Министерството на външните работи);

чрез надлез над Площада на авиацията: бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „Асен Йорданов“ (при ж.к. „Мусагеница“);

чрез надлез: бул. „Александър Малинов“ и бул. „Христофор Колумб“ (при ж.к. „Младост-1“ и ж.к. „Дружба-1“);

чрез регулирано кръстовище: ул. „Павел Красов“ и ул. „Димитър Пешев“ и (при кв. Горублане и ж.к. „Дружба-2“);

чрез подлез: Околовръстен път.„Цариградско шосе“ е единственият софийски булевард, който по цялото си протежение минава безконфликтно с естакади над всички булеварди и улици, които го пресичат. Поради тази причина по трасето няма никакви светофари по целия булевард от Орлов мост до началото на автомагистрала „Тракия“ с изключение на кръстовището с ул. „Димитър Пешев“ и ул. „Павел Красов“ до ж.к. „Дружба-2“, което единствено се регулира от светофари.

По локалното платно край булеварда от страната на „Младост“ от Площада на авиацията до кръстовището 7-ми километър има светофари на кръстовищата с ул. „Димитър Моллов“ (за МБАЛ „Св. Анна“) и с ул. „Йерусалим“.

В периода 2009 – 2012 г. поради изграждането на продължението на Първи метродиаметър на Софийското метро към Летище София в източната му част при „Интер Експо Център“ заедно с Метростанция Цариградско шосе е изграден и буферен подземен паркинг за 1300 автомобила.

Населени места в Столичната община
Градове
Села

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.