Панама

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панама.
Панама
на испански: Panamá
      
Герб
(герб)
Девиз: Pro Mundi Beneficio
За благото на света
Национален химн: Himno Istmeño
Местоположение на Панама

Местоположение на Панама
География и население
Площ 74 177,3 km²
(на 118-то място)
Води 2,9%
Столица Панама
8°58′00″ с. ш. 79°32′00″ и. д. / 8.966667° с. ш. 79.533333° и. д.
Официален език испански
Население
(пребр., 2008)
Повишение 3 309 679
(на 131-то място)
Гъстота на нас. 52,1 души/km²
Управление
Форма президентска република
Президент Хуан Карлос Варела
Вицепрезидент Изабел Сен Мало
История
Независимост от Испания
28 ноември 1821
Независимост от Колумбия
3 ноември 1903
Икономика
Валута Панамска балбоа и долар (PAB, USD)
Други данни
Интернет домейн .pa
Телефонен код 507

Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

История

Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север.

  • 1501 г. – открита от испанците;
  • 1502 г. – Христофор Колумб основава първите селища;
  • 1519 г. – основан град Панама;
  • 1542 г. – територията е подчинена на генерал-капитанство Гватемала;
  • 1671 г. – град Панама е разрушен и разграбен от английски пирати;
  • 1718 г. – влиза в състава на вицекралство Нова Гренада;
  • 1821 г. – Панама става независима от испанците във федерация Велика Колумбия;
  • 1830 г. – влиза в състава на Нова Гренада (Колумбия);
  • 3 ноември 1903 г. – провъзгласена е независимостта на република Панама;
  • 1914 г. – открит е Панамският канал, територията около който става собственост на САЩ;
  • 1979 г. – Зоната на Панамския канал става панамска;
  • 1989 г. – въоръжена намеса на САЩ и сваляне на военния режим на Нориега, демократизация на страната.

Държавно устройство

Панама има представителна демокрация. Еднокамерния парламент се избира на всеки 5 години и се състои от 78 депутати. [1]

Административно деление

Панама е разделена на 10 провинции и 5 територии. Провинциите са: Бокас дел Торо, Кокле, Колон, Дариен, Лос Сантос, Панама, Панама Оесте, Чирики, Ерера и Верагуас. Териториите са: Ембера-Уоунаан, Куна де Мадуганди, Гуна Яла, Нгьобе-Бугле и Куна де Уарганди.

География

Панама е разположена в Централна Америка, между Колумбия и Коста Рика и граничи с Карибско море и Тихия океан. Разположението ѝ на Панамския провлак е стратегическо. Страната контролира Панамския канал, който свързва Атлантическия с Тихия океан.

В западните части на Панама е разположена планинската верига Кордилера де Таламанка, а в източната има ниски възвишения, отнасящи се към Андите. По-голямата част е низинна. Най-високата точка на страната е вулканът Бару, висок 3 475 метра.

Регионът Дариен в източната част на Панама представлява почти непроходима джунгла, където колумбийски партизани и наркотрафиканти често отвличат заложници. Панамериканската магистрала, която свързва Аляска с Патагония, е прекъсната на това място по тази причина и поради движенията за защита на джунглата.

Дивият свят на Панама е най-разнообразният от всички страни в Централна Америка. В страната живеят много видове, както северно-, така и южноамерикански.

На територията на Панама има над 500 реки. Повечето от тях не са плавателни и образуват крайбрежни делти. Една от малкото големи реки е Рио Чагрес, на която е построена огромна водноелектрическа централа. Други важни реки са Рио Чепо и Рио Туира.

Икономика

Страната е един от най–големите финансови, търговски и транспортни центрове в Латинска Америка. Голяма роля в икономиката на Панама играе и Панамският канал, през който минават годишно над 14 хил. кораба (даващи приход от около 500 млн. щатски долара). В страната действат американски капитали. Водеща промишлена дейност е корабоплаването.

  • Износ: дрехи, банани, месо от едър рогат добитък, морски продукти, захар, кафе, тютюн.
  • Селско стопанство – отглеждат се главно банани, цитруси, кафе, тютюн и др.
  • Транспорт – шосета 11 хил. км от тях 4 хил. асфалтирани, жп-линии – 355 км.
  • Основни морски пристанища – Колон и Панама
  • ООП – 3 080$

Паричната единица е американският долар, а местните монетите, използвани като центове, се наричат балбоа.

Население

През 2008 населението на Панама е 3 309 679 души. Според данните от 2000, най-голяма част от населението представляват метисите (50,1%). Негрите и мулатите представляват 22%. Останалата част от населението са американски индианци 6,7%, бели латиноамериканци 8,6%, азиатци 5,5% и други 7,1%. Индианците в Панама са 7 племена – ембера, унан, гуайми (нгобе), бугле, куна, насо и брибри. Повече от половината население на Панама живее в столицата Панама Сити и околностите ѝ.

Културата, обичаите и езиците на панамците са главно карибски и испански. Испанският е официалният език и е майчин език на 93% от населението. Някои малцинства в страната говорят и английски, и испански, а на други майчиният език е нгабере.

Панама е сред испаноговорещите страни с най-малко население в цяла Латинска Америка (3 918 302 към август 2014[2]), следвана от Уругвай (3 463 000).

Основната религия в страната е римокатолицизъм – според някои източници около 75 – 85% от населението се самоопределят като католици и 15 – 25% евангелисти. Религията на около 2% от населението на Панама е бахайството. В столицата на страната се намира един от седемте в света бахайски домове на преклонението. По-малки религиозни групи са евреите и мюсюлманите – около 10 000 души всяка и още по-малки групи индуисти, будисти и растафари. Местните религии са ибеоргун (сред племето Куна) и маматата (племето Нгобе).

Култура

Културата на Панама произхожда от европейската култура, пренесена от испанците, смесена с африканската и местната индианска култура. Например, танцът тамборито е испански танц, който е съчетан с местни американски ритми, музикални теми и танцови движения. Танцът е символ на смесването на различни култури в Панама. Панамският фолклор може да бъде опознат чрез многобройните фестивали, танци и традиции, които се развиват на представления и концерти, на които се изпълняват испанско реге, кубинска музика, регетон, хаитянска и колумбийска музика, джаз, блус. Извън Панама Сити през цялата година се провеждат фестивали, на които представления изнасят местни музиканти и танцьори. Друг пример за смесената култура на Панама може да се види в традиционните изделия и произведения, като дърворезбите, церемониалните маски и грънчарството, а също и в архитектурата, кухнята и фестивалите. В по-стари времена кошници са били плетени за домашна употреба, но днес много села разчитат почти изцяло на кошниците, които произвеждат за туристите.

Други

  • Комуникации в Панама
  • Транспорт в Панама
  • Армия на Панама
  • Външна политика на Панама

Източници

  1. www.asamblea.gob.pa
  2. Población de Panamá. // Посетен на 15 август 2014. (на испански)

Външни препратки

.pa

.pa е Интернет домейн от първо ниво за Панама. Представен е през 1994. Поддържа се от PANNET, се администрира от Панамския техническия университет.

20 декември

20 декември е 354-ият ден в годината според григорианския календар (355-ти през високосна). Остават 11 дни до края на годината.

2 януари

2 януари е 2-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 363 дни до края на годината (364 през високосна).

3 ноември

3 ноември е 307-ият ден в годината според григорианския календар (308-ми през високосна). Остават 58 дни до края на годината.

7 септември

7 септември е 250-ият ден в годината според григорианския календар (251-ви през високосна). Остават 115 дни до края на годината.

Америка

Америка е географски регион, обхващащ континентите Северна и Южна Америка и прилежащите към тях острови. Той заема 8,3% от общата повърхност на Земята, 28,4% от повърхността на сушата и има 13,5% от населението (около 900 милиона души).

Васко Нунес де Балбоа

Васко Нунес де Балбоа (на испански: Vasco Núñez de Balboa) е испански мореплавател, конкистадор, изследовател на Южна Америка.

Гватемала (град)

Гватемала или Нова Гватемала (на испански: Ciudad de Guatemala; Nueva Guatemala de la Asunción) е столицата, най-гъсто населеният и най-големият град на едноименната държава Гватемала. Градът се намира в централната-южна част на страната, на 1533 м надморска височина и към 2012 г. има население от 2,149,107 жители.

Испански език

Испанският език (самоназвание: español, произнесено [espaˈɲol]), наричан и кастилски език (castellano, [kasteˈʎano]) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн души (2014). Той е вторият по разпространение (след китайски) роден език (за ок. 470 млн души той е роден език) и третият най-говорим език в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в Латинска Америка.

Произхождащ от Испания, откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка, Европа и някои части на Африка и Азия. Голямото му заначение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар.

Карибско море

14.525556, -75.818333

Карибско море (на испански: Mar Caribe; на английски: Caribbean Sea) е периферно полузатворено море, част от Атлантическия океан. На запад граничи с Централна Америка, на юг – с Южна Америка, на север – с Големите Антили, а на изток – с Малките Антили. На северозапад Юкатанският пролив го свързва с Мексиканския залив, а на югозапад изкуственият Панамски канал го съединява с Тихия океан.

Карибско море се намира между 9° и 22° с. ш. и между 89° и 60° з. д., като площта му е 2 753 000 км². На юг водите му мият бреговете на Венецуела, Колумбия и Панама, на запад – с Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Гватемала, Белиз и мексиканския полуостров Юкатан, на север – с Куба, Хаити и Доминиканската република, а на изток – със страните на Малките Антили (виж Карибски държави).

Колумбия

Колумбия или Коломбия, официално Република Колумбия, е държава в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Карибско море на север, Венецуела и Бразилия на изток, Еквадор и Перу на юг, Панама и Тихия океан на запад. Столицата е Богота. Населението на столицата е 6 834 000 души, което поставя града на 30-то място в света според големината на населението и на 4-то в Южна Америка след Сао Паоло (Бразилия), Буенос Айрес (Аржентина) и Лима (Перу).

Коста Рика

Коста Рика (на испански: Costa Rica, в превод богато крайбрежие), официално Република Коста Рика (на испански: República de Costa Rica) е държава в Централна Америка, граничеща на север с Никарагуа, на югоизток с Панама, на югозапад с Тихия океан, на североизток с Карибско море и Еквадор на юг от остров Кокос. Известна е като една от 22-те страни в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили. Коста Рика премахва въоръжените си сили през 1949 г. Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе.

Тя има население от около 5 милиона с площ от 51 060 квадратни километра (19,714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район.

Суверенната държава Коста Рика е единна президентска конституционна република. Известна е с дългогодишната си и стабилна демокрация, както и със своята високо образована работна сила, повечето от които говорят английски. Страната изразходва приблизително 6,9% от бюджета си (2016 г.) за образование, в сравнение със средната стойност в световен мащаб от 4,4%. Нейната икономика, някога силно зависима от селското стопанство, е диверсифицирана и включва сектори като финанси, корпоративни услуги за чуждестранни компании, фармацевтични продукти и екотуризъм. Много чуждестранни компании за производство и услуги действат в зоните за свободна търговия в Коста Рика, където се възползват от инвестиционни и данъчни стимули.

През 2017 г. Коста Рика е изправена пред криза на ликвидност на пазара поради нарастващия дълг и бюджетен дефицит. До август 2017 г. Министерството на финансите изпитва затруднения с изплащането на задълженията си. Други предизвикателства, пред които е изправена страната в опитите ѝ да подобри икономиката чрез увеличаване на чуждестранните инвестиции, включват лоша инфраструктура и необходимост от подобряване на ефективността на публичния сектор.

Коста Рика е рядко заселена от коренно население преди идването на испанското управление през 16-ти век. Тя остава периферна колония на империята до независимостта си като част от Първа мексиканска империя, последвана от членство в Съединените провинции на Централна Америка, от които официално обявява независимост през 1847 г. От тогава Коста Рика остава сред най-стабилните, проспериращи нации в Латинска Америка.

Страната постоянно се представя благоприятно в Индекса на човешкото развитие (ИЧР), бидейки на 69-то място в света през 2015 г., сред най-високите в Латинска Америка. Програмата за развитие на Организацията на обединените нации също така посочва, че Коста Рика постига много по-висок индекс на човешко развитие от други страни с еднакви равнища на доходи, по-добър от средния за региона.

Коста Рика също има прогресивни екологични политики. Това е единствената страна, която отговаря на всичките пет критерии на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, определени за измерване на екологичната устойчивост. Класирана е на 42-то място в света и на трето място в Америка, в Индекса за екологична ефективност за 2016 г. Два пъти е класирана като най-добре представящата се страна в индекса на щастие на Нова икономическа фондация, който измерва устойчивостта на околната среда и е идентифицирана от като най-зелената страна в света през 2009 г. Коста Рика планира да стане въглеродно неутрална страна до 2021 г. До 2016 г. 98,1% от електроенергията е генерирана от зелени източници, по-специално хидро, слънчева, геотермална и биомаса.

Латинска Америка

Латинска Америка обхваща 38 държави, разположени в Северна и Южна Америка. Тя е събирателно понятие за културните региони, където се говорят романски езици, т.е. езици производни на латинския. Говорими езици са испанският и португалският. Повечето страни от региона имат благоприятно транспортно-географско положение. Само две държави, Боливия и Парагвай, нямат излаз на море или океан. Страните от Латинска Америка имат общи черти в историческото, демографското и стопанското си развитие. Повечето от тях принадлежат към Третия свят. Те са наследници на стари цивилизации – на ацтеките, маите и инките. Запазени са неповторими архитектурни паметници от тези цивилизации.

Панама (град)

Пана̀ма (на испански: Ciudad de Panamá) е столицата (от 1903 г.) и най-големият град на държавата Панама. Намира се на Панамския канал. Населението на града е 708 738 жители от преброяването през 2000 г.

Основан е от испанци на 15 август 1519 г. на мястото на индианско селище.

Панама е политическият, административният и културният център на страната. От 1999 г. кмет на града е Хуан Карлос Наваро.

В Панама се намират фабрики и цехове за текстилна, кожарска и тютюнева промишленост. Има пристанище и аерогара. Крайна жп гара е на линията Колон – Панама.

Град Панама е световен банков център.

Тук има останки от първия град в Америка.

Панамски канал

Панамският канал е изкуствено прокопан канал, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка. Обявен е за едно от Седемте чудеса на модерния свят.

Това е един от най-големите и трудни строителни проекти, чието прокопаване оказва значително влияние върху корабоплаването между двата океана, като елиминира необходимостта от изминаване на дългия и опасен път през Магелановия проток или нос Хорн. Кораб, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско през канала изминава 9500 km – по-малко от половината на курса от 22 500 km около нос Хорн. Панамският канал има следните размери: дължина 81,6 km, дълбочина 12,5 m, широчина 150 m. Съоръжен е с три системи от шлюзове. За едно денонощие се прекосява от 48 кораба.

Строежът му е започнат отначало от френска компания, но известно време след нейния фалит с проекта се заемат САЩ и го завършват. Строежът на сегашното съоръжение трае от 1904 до 1914 г. Годишният му трафик расте от около 1000 кораба в началото на експлоатацията до 14 702 морски съда през 2008 г. От построяването си до 1999 г. каналът се контролира от САЩ, след това – съвместно от САЩ и Панама, а от 31 декември 1999 г. се управлява от специална панамска правителствена агенция (на испански: Autoridad del Canal de Panamá (ACP)).

Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за онези времена само съоръженията струват на САЩ 390 милиона долара, което е еквивалентно на над 400 милиарда долара сега. По време на строителството са загубили живота си общо 27 500 работници. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г.

Панамският канал е завършен на 15 август 1914 г., две години предсрочно (официалното му откриване е през 1920 г.). По съвпадение през същия месец в Европа започва Първата световна война. Поради намаления трафик на кораби от Европа след Първата световна война броят на преминалите през канала кораби през първите години е неголям. След 1924 г. обаче трафикът се увеличава и през канала преминават по 5000 кораба годишно. За периода 1914 – 2010 г. през канала са преминали 815 000 морски съда.Първият договор между САЩ и Панама става предмет на много спорове и на няколко пъти през 20 век са подписвани нови договори. През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джими Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама.

Максималният допустим размер на корабите, които могат за преминават през канала, се нарича Panamax. Един типичен Panamax кораб е с водоизместимост от 65 – 80 хиляди тона, но действителното му карго е ограничено до около 52 500 тона поради ограниченията в дълбочината на канала. Корабът с най-голяма дължина, преминавал канала, е San Juan Prospector, сега Marcona Prospector, който е рудовоз с размери 296 м дължина и 32 м ширина.През 2007 г. започва проект по разширение на канала, в резултат на което от 2014 – 2015 г. през него могат да преминават супертанкери с водоизместимост до 170 хиляди тона.

Световно първенство по футбол 2018

Световното първенство по футбол 2018 е двадесет и първото издание на Световната купа. Това издание на турнира се провежда в Русия през 2018 г., след като е избрана измежду кандидатурите на Испания-Португалия, Белгия-Холандия и Англия на 2 декември 2010 г. Това е първото световно първенство по футбол, което се провежда в Източна Европа.

Северна Америка

Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток – със Северноатлантическия океан, на юг – с Карибско море, и на запад – със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ около 24 709 000 km2. През 2001 г. населението е около 528 800 000 души.

Централна Америка

Центра̀лна Амѐрика е централният географски регион на двете Америки. Дефинира се или като южната част от Северна Америка, който се свързва с Южна Америка в югоизточната си част, или като самостоятелен регион между двете Америки.

Чупакабра

Чупакабра или Чупакабрас е същество, обитаващо, според легендите, южните части на Северна Америка, Централна Америка и Южна Америка. Чупакабра (tʃupa'kabɾa) води началото си от испанските думи chupar, което означава "да суча", и cabra, което означава "коза". Или в буквален превод "козо смукач" или "козо сукач"). Това същество спада към групата на Криптидите. Сведенията за съществото Чупакабра идват от Мексико, Панама, Пуерто Рико и САЩ (Тексас и Колорадо). Според очевидците то представлява невисоко същество, което напада нощем кози, крави и овце и пие кръв, като това ги умъртвява. Някои разказват, че напада и хора, като ги отвлича в гората, където никой не знае какво става с тях. Първи сведения за Чупакабра са записани през 1990 в Пуерто Рико, Перу, Чили и Хондурас, а по-късно и в САЩ, Мексико и Панама.

Според Мустафа Сирачки в университета в Мичигън, Чупакабра е подивяло куче болно от краста, а не извънземно същество.

Страни и територии в Северна Америка
Държави
Зависими територии
Страни и територии в Южна Америка
Държави
Зависими територии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.