Палестина

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческия регион. За държавата вижте Палестинска автономия.
UN Partition Plan Palestine
План на ООН за подялба на Палестина между евреи и араби, 1947 г.

Палестина (на латински: Palæstina; на иврит: פלשתינה – „Палестина“; на арабски: فلسطين – „Филастин“) е името на регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. В днешно време територията му е поделена между Израел и Палестинската автономия.

Jerusalem Dome of the rock BW 14
Mill (British Mandate for Palestine currency, 1927)
Stamp palestine 10 mils
British Mandate Palestinian passport

Етимология

Наименованието на страната идва от името Филистия, дадено на историческата област, заселена от древния морски народ филистимци.[1][2][3][4]

История

До Първата световна война под името Палестина се разбират земите между гр. Рафа (югозападно от град Газа) и долината на река Литани. Източната линия е между река Йордан и град Аман. Пустинята Негев обаче не е включена.

През 20-те години на XX век еврейската и арабската имиграция в Палестина е изключително активна. През този период там се заселват повече от 100 000 евреи срещу едва 6 000 неевреи. От 1939 година ционистите започват да осъществяват плана за нелегална имиграция на хиляди евреи в Палестина, познат в историята като Алия Бет.

През май 1947 година се създава специална комисия за Палестина на ООН, която разглежда два варианта – единият се състои в предложението за създаване на две независими държави – палестинска и еврейска, като град Йерусалим е поставен под международно управление. Вторият предлага създаването на федерална държава с две отделни административни структури. Арабското население и ръководството на палестинската общност отхвърлят становището на световната организация. Евреите обаче го приемат.

След първата арабско-израелска война през 1948 година фактически се установява само една държава – Израел. Териториите, определени за арабска държава, се заграбват от съседните Йордания, Сирия и Египет.

На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинска организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава. Тогава и България признава държавата Палестина.

Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Политическият ѝ статут е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът Палестина се тълкува по различен начин.

На 29 ноември 2012 г. генералната конференция на ЮНЕСКО – главният ръководен орган на Организацията на ООН за образование, наука и култура, приема Палестина за пълноправен член.

Население

година юдаисти християни мюсюлмани общо1
1533 – 1539 5 000 6 000 145 000 157 000
1690 – 1691 2 000 11 000 219 000 232 000
1800 7 000 22 000 246 000 275 000
1890 43 000 57 000 432 000 532 000
1914 94 000 70 000 525 000 689 000
1922 84 000 71 000 589 000 752 000
1931 175 000 89 000 760 000 1 033 000
1947 630 000 143 000 1 181 000 1 970 000

Източници

  1. Марковски, Иван, Библейска археология, II, Университетска печатница, С., 1948, стр. 23
  2. Fahlbusch et al. (2005): The Encyclopedia Of Christianity, Wm. B. Eerdmans Publishing, s. 185
  3. Jastrow (2005), s. 1185.
  4. Geographic Border Locations: Philistia

Вижте също

.ps

.ps е Интернет домейн от първо ниво за Палестина. Представен е през 2000. Поддържа се и се администрира от Палестински национален регистър за интернет имена.

Британски мандат в Палестина

Британският мандат в Палестина (на английски: British Mandate of Palestine; на арабски: الانتداب البريطاني على فلسطين; на иврит: המנדט הבריטי) е даден от Лигата на нациите на Великобритания за управление на част от територията на разпадналата се Османска империя, намираща се в Близкия изток.

Мандатът продължава от 1922 до 15 май 1948 г., когато според Плана за разделяне на Палестина е провъзгласена държавата Израел.

Бронзова епоха

Бронзовата епоха е исторически период, характеризиращ се с използването на бронза, а в някои региони и с протописменост, както и с първите прояви на градска цивилизация. Бронзовата епоха е вторият главен период в трипериодната система, предложена през XIX век от Кристиан Юргенсен Томсен за класифициране и изучаване на обществата от Древността.

Едно древно общество се определя като принадлежащо към бронзовата епоха, когато произвежда собствен бронз чрез топене на мед и сплавянето му с калай, арсен или други метали или когато се снабдява с бронз чрез вноса му от други области. Самият бронз е по-твърд и устойчив от другите метали, известни по това време, което дава технологично предимство на обществата на бронзовата епоха.

Медните и калаени руди са редки, както се вижда от отсъствието на калаен бронз в Западна Азия преди началото на бронзовата търговия през III хилядолетие пр. Хр. Като цяло по света бронзовата епоха следва новокаменната, като каменно-медната епоха служи за преход между двете. Макар че обикновено желязната епоха настъпва след бронзовата, в някои региони, като Субсахарска Африка, тя започва непосредствено след новокаменната.Хронологическите рамки на бронзовата епоха в различни части на света варират в широки граници – нейното начало е между средата на IV хилядолетие и началото на II хилядолетие пр. Хр., а краят ѝ – между XII и IV век пр. Хр. Някои от културите на бронзовата епоха – тези в Месопотамия с клинописното писмо и в Египет с йероглифите – създават първите писмени системи, докато други не използват писменост.

Витлеем

Витлеем (на арабски: بَيْتِ لَحْمٍ, Байт Лахем - „Къща на хляба“, на иврит: בֵּית לֶחֶם, Лехем - „хляб“) е град, разположен на Западния бряг в Палестинската автономия, административен център на провинция Витлеем.

Евгени Ерменков

Евгени Петков Ерменков е български шахматист, гросмайстор и треньор по шахмат. През април 2007 г. ЕЛО рейтингът му е 2500, което е най-доброто му постижение до момента. Става международен майстор през 1974 г. и гросмайстор през 1977 г.

Петкратен шампион на България по шахмат (1973, 1975, 1976, 1979 и 1986 г.).

Играе на десет Балканиади по шахмат (1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1986, 1988, 1990, 1993 и 1994 г.).

Паралелно с изявите си като шахматист Ерменков е треньор по шахмат. През 1994 г. е начело на националния отбор за жени на олимпиадата в Москва. Впоследствие работи като треньор в редица арабски страни. От октомври 2003 до декември 2010 г. се състезава за Палестина.

Участва на седем шахматни олимпиади, където изиграва 79 партии (33 победи, 34 равенства и 12 загуби). На шахматни олимпиади има три индивидуални медала. През 1990 г. печели бронзов медал на 4 дъска (състезава се за България), през 2004 г. златен медал на 1 дъска (състезава се за Палестина) и през 2006 г. сребърен медал на 1 дъска (състезава се за Палестина).

Ерменков е официален коментатор на турнира М-Тел Мастърс.

Евреи

Евреите (на иврит: יְהוּדִים, йеудим; на идиш: ייִדן, иден) са последователи на юдаизма или по-общо, съставят еврейския народ (еврейската нация, известна още и като децата на Израел), етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни. Понятието включва и тези, които са преминали през официална форма на смяна на религията към юдеизъм. Понастоящем евреите наброяват над 13 милиона, повечето от които живеят в Израел и САЩ.

Западен бряг

Западният бряг (Цисйордания, известен и като Юдея и Самария) е по-голямата част от Палестинската автономия в историческата област Палестина, Близкия изток.

Иврит

Иврит (עִבְרִית, [ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]) е семитски език, говорен днес от около 7800 000 души, главно в Израел. Традиционно иврит се приема за езика на евреите, макар че в еврейската диаспора се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като самаритяните.

Най-ранните свидетелства за езика иврит са от 10 век пр.н.е. като Петокнижието и основната част от Стария завет са написани на иврит. Това е и богослужебният език на юдаизма, наричан от евреите лешон хакодеш (לשון הקודש, „свещен език“). Към V век пр.н.е. говорим език на евреите вече е арамейския и по-стари текстове на иврит от Библията трябва да им бъдат превеждани.Съвременният иврит се формира в хода на движението Хаскала в средата на 19 век на основата на класическия иврит, който датира от 6 век пр.н.е. С появата на ционизма в края на 19 век се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език, общ за всички евреи по света. Важна роля в този процес има лингвистът Елиезер Бен Йехуда. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като идиш и ладински. През 1921 година той става официален език в Палестина, наред с английския и арабския, а след 1948 година е официален език на Израел, заедно с арабския.

Йерусалим

Йерусалим (на иврит: ירושלים, [jeruˈʃalajim]; на арабски: القدس, [ˈaːɫ ˈquːdsˤ]) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг. Населението му е около 890 000 души (2013).Разположен на плато в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. И Израел, и Палестина смятат града за своя столица, като основните израелски държавни институции действително са разположени в града, а палестинците се стремят също да преместят своите там. Претенциите и на двете страни нямат широко международно признание, като повечето държави смятат Тел Авив за столица на Израел и затова техните посолства са в този град.

Йордан (река)

Йордан е река в Западна Азия, която тече през едноименната долина и се влива в Мъртво море. Дължина 252 километра.

Води началото си от изворите в подножието на планината Ермон. Северно от Галилейското езеро реката е в границите на Израел. Южно от езерото тя служи за граница между Йордания и Израел, а след това - между Йордания и Западния бряг.

Река Йордан е важна за християнството, защото традиционно се вярва, че Йоан Кръстител в нея е кръщавал последователите си (включително и Иисус Христос).

Международен олимпийски комитет

Международният олимпийски комитет (МОК) е международна организация, създадена през 1894 г. от барон Пиер дьо Кубертен за възраждането на Олимпийските игри.

Седалището на организацията се намира в Лозана, Швейцария. МОК е най-голямата и най-уважавана в света спортна организация.

Членове на МОК са 205 национални олимпийски комитета от:

всички суверенни държави, с изключение на Ватикана;

от други страни: Американска Самоа, Американски Вирджински острови, Аруба, Бермуда, Британски Вирджински острови, Гуам, Кайманови острови, Нидерландски Антили, Острови Кук, Палестина, Пуерто Рико, Тайван.

Мъртво море

Мъртво море (на иврит: יָם הַ‏‏מֶ‏ּ‏לַ‏ח; на арабски: ألبَحْر ألمَيّت) е езеро в Близкия изток, в което се влива река Йордан. Граничи с Израел, Палестина (Западния бряг на р. Йордан) и Йордания, между които страни се разделя неговата акватория.

Разположено е на 430 m под морското равнище (към 09.2015), което го прави най-дълбоката депресия в света, и спада с около 1 m за година. Има площ от около 1020 km2. Дълго е около 76 km и широко 18 km, като най-дълбоката точка е на 400 m.

Съдържанието на сол във водата достига до 330‰ (за сравнение солеността на Черно море е около 17‰).

Езерото е разделено на 2 части – северна, която е и по-дълбока, и южна – по-плитка (едва 6 m) и по-бързо пресъхваща, в която се намират и големи стълбове сол, приличащи на айсберги.

През лятото температурите там достигат 50 °C и водите на р. Йордан и няколкото по-малки потока се изпаряват бързо, оставяйки утайки от глина, пясък, каменна сол и гипс на дъното на езерото.

През по-влажните зими в Мъртво море се вливат ежедневно над 6,5 милиона тона вода. Установено е, че ако липсва изпарение, нивото ще се покачва с 3 m годишно. Тенденцията обаче е към спадане на морското ниво с 1 m годишно, предимно заради икономическа дейност – добиване на лечебна сол и отклоняване на водите на река Йордан, която се влива в морето.

През 2011 г. учени от университета на „Бен Гурион“ в Израел откриват най-различни организми. Условията им за живот се осигуряват от кратери с диаметър от около 15 и дълбочина от 20 m, от които тече прясна вода по морското дъно. Дотогава са познати само микроорганизми.

Организация за освобождение на Палестина

Организация за освобождение на Палестина (ООП) (на арабски: منظمة تحرير فلسطينية, Муназамат ал-тахрир филастиния) е политическа и паравоенна организация на палестинските араби. В продължение на години това е единствената палестинска организация, поради което е заслужила правото да представлява палестинските араби в международните отношения (до появата на Палестинската автономия), като получава статут на наблюдател в ООН и право на дипломатическо представителство в редица страни.

Дълго време нейната цел е създаване на независима палестинска държава между река Йордан и Средиземно море, като по този начин тя замести Израел. През последните години официалната цел на ООП се определя по нов начин – създаване на държава, обхващаща Западния бряг и ивицата Газа (въпреки че значителна част от членовете на организацията не се придържа към нея). Тази промяна в политическата линия, която фактически признава правото на евреите на собствена държава в историческата област Палестина, става предпоставка за започване на конструктивни преговори с Израел, довели до създаването на Палестинската автономия.

Първата палестинска военна организация е Фатах на Ясер Арафат. До 90–те години, тя е най – голямата палестинска политическа сила. Другата по – голяма организация е Народният фронт за освобождение на Палестина, основана от православния християнин Жорж Хабаш. По – късно, той се оттегля от председателския пост, отстъпвайки го на Абу Али Мустафа, убит през 2001. Председател на фронта става Ахмед Саадат, арестуван през 2002. От НФОП се отцепват Демократичният фронт за освобождение на Палестина и Народният фронт за освобождение на Палестина – Главно командване, последната, подкрепяна от Сирия и Иран.

ООП е считана САЩ и Израел за терористична организация до Мадридската конференция през 1991 г. Самата партия се счита за такава до 1988 г. През 1993 г. ООП официално се отрича методите на насилието и тероризма. В отговор, Израел официално признава ООП като представител на палестинския народ.ООП се ръководи от Ясер Арафат от 1969 г. до смъртта му през 2004 г., когато той е наследен от Махмуд Абас (известен още като Абу Мазен), избран след него на поста президент на Палестинската автономия.

През декември 2001 г. правителството на Израел обявява администрацията на ООП като „организация, поддържаща тероризма“.

Палестинска автономия

Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща част от Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала.

Палестинската автономия се администрира от правителството на частично признатата Държава Палестина, но има само ограничени правомощия върху част от територията, за която претендира тя.

Палестинци

Палестинци или палестински араби (на арабски: الفلسطينيون, al-filasTīnīyyūn, на иврит: פלסטינים) са арабските жители на територията на историческата област Палестина (днес — Израел и Държава Палестина) в: Юдея, Самария, Газа, Галилея и в Западния бряг на река Йордан.Най-разпространената религия сред тях е ислямът, някои изповядват християнство. Броят на палестинците в различните държави в Близкия изток, както следва:

Палестинска автономия – 3,8 млн;

Йордания – 2,7 млн.;

Израел – 1,3 млн.;

Сирия – 435 хил.;

Ливан – 405 хил.;

и в други държави.Съществуват многобройни палестински общини в някои американски държави - Чили (500 хил.), САЩ (68 хил.), Хондурас (54 хил.), Бразилия (50 хил.) и други.

Повечето израелски политици считат, че палестинското национално самосъзнание на тази група хора (почти изключително араби) се е сформирало през 1960-те и 1970-те години на ХХ век, предимно на антиизраелска основа. Произраелски настроените политици и общественици сочат за идеен създател на т.нар. "палестинска нация" покойният председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Ясер Арафат.

Селджуци

Селджуците, среща се и като Селджукски турци са военно-племеннен конгломерат от огузки тюркски народи. Изначално обитават земите около Аралско море, но през XI век се впускат във завоевания и овладяват Западен Иран, Азербайджан, Междуречието, голяма част от Мала Азия и Леванта заедно със Светите места. Потомците на Селджук ибн Дукак, преселил се в средата на X век с племето си кънък да търси нови пасбища в Иран, основават султаната Велики Селджук и неговите поданици започват да се наричат селджуци (селджуки). Султанатът прераства в империя, обхващаща Месопотамия, Сирия, Палестина и голяма част от Иран.

Ционизъм

Ционизмът (на иврит: צִיּוֹנוּת, МФА:t͡sijo̞ˈnut, от Цион) е национално движение на евреите, обявяващо се за възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел (приблизително съответстващ на Ханаан, Светите земи или Палестина).Съвременният ционизъм възниква в края на XIX век в Централна и Източна Европа като движение за национално възраждане и като реакция на антисемитските и изключващо националистически движения в Европа. Малко по-късно повечето водачи на движението приемат за негова основна цел създаването на държава в Палестина, която по това време е част от западащата Османска империя.

Юдея (римска провинция)

Юдея (на гръцки: Ιουδαία; на латински: Iudaea) е римска провинция от I-II век.

Създадена е през 6 година с ликвидирането на Тетрархията на територията на историческите области Юдея, Самария и Идумея. След потушаването на въстанието на Бар Кохба през 135 година е преобразувана в провинция Сирия Палестина.

Ясер Арафат

Ясер Арафат (на арабски: محمد عبد الرحمن عبد الرؤوف عرفات القدوة الحسيني, /Muhammad ’Abd ar-Rahman ’Abd ar-Ra‘ūf ‘Arāfat al-Qidwa al-Ḥussaynī/), роден като Мухаммад ’Абд ар-Рахман ’Абд ар-Ра‘ӯф ‘Ара̄фат ал-Кхидуа ал-Хус̣с̣айнӣ и известен още с партизанския псевдоним Абу Амар, е президент на Палестинската автономия (неин водач става през 1993 г., а през 1996 г. е избран за петгодишен мандат); водач на Фатах и ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г., и един от тримата нобелови лауреати за мир за 1994 година. Партизански водач, Арафат е смятан от палестинците и техните поддръжници за борец за свобода, а от САЩ, Израел и техните поддръжници — за терорист.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.