Пабло Пикасо

Па́бло Дие́го Хосе́ Франси́ско де Па́ула Хуа́н Непомусе́но Мари́я де лос Реме́диос Сиприа́но де ла Санти́сима Тринида́д Кли́то Ма́ртир Патри́сио Руи́с и Пика́со (на испански: Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Mártir Patricio Ruiz y Picasso) е испански художник и скулптор, който е прекарал по-голямата част от живота си във Франция. Занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и т. н. Той е изключително продуктивен художник. Неговото творчество преминава през много и различни периоди. Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX век. Фамилията Пикасо е от италиански произход, на испански се произнася с ударение на „а“, но тъй като той живее дълго време във Франция, там започват да произнасят името му по френски маниер с ударение на „о“-то. Баща му също е художник. Има и две сестри.

Признат е за най-добрият художник за последните 100 години, както и за най-скъпият и най-краденият.[1]

Spain Andalusia Malaga BW 2015-10-24 13-13-30
Сградата, в която е роден Пикасо
Пабло Пикасо
Pablo Picasso
испански художник
Pablo picasso 1
През 1962 година

Роден
Починал
Мужен, Франция
Погребан Франция

Националност Flag of Spain.svg Испания
Религия атеизъм
Кариера в изкуството
Академия Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“
Учители Хосе Руис и Бласко
Направление Кубизъм, сюрреализъм
Професия 1901 – 1973 г.
Известни творби Госпожиците от Авиньон
Герника
„Плачещата жена“
Семейство
Баща Хосе Руис и Бласко
Съпруга Олга Хохлова (1918 – 1955)
Жаклин Рок (1961 – 1973)

Подпис
Picasso Signatur-DuMont 1977
Уебсайт www.picasso.fr

Ранни години

Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 година в град Малага и получава името Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Клито Мартир Патрицио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Crispiniano de la Santísima Trinidad Clito Mártir Patricio Ruiz y Picasso) в чест на множество светци и роднини. Той е първото дете на Хосе Руис и Бласко (1838 – 1913) и Мария Пикасо и Лопес,[2] семейство от средната класа – бащата е художник, който се специализира в рисуването на натуралистични изображения на птици и друг дивеч. Хосе Руис и Бласко произлиза от род на дребни благородници и през по-голямата част от живота си е учител по изобразително изкуство и уредник в местни музеи.

Пикасо проявява интерес към рисуването от ранна възраст. Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава рисуване на фигури и маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Синът му влага такова усърдие в рисуването, че занемарява училищната си работа.

През 1891 година семейството се мести в Ла Коруня, където бащата е назначен за преподавател в училището по изкуства, и остава там почти четири години. През 1895 година седемгодишната сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерия, което оказва силно въздействие върху него. [3]

Museu Picasso Barcelona
Музеят в Барселона

Барселона, Мадрид и Париж

След смъртта на Кончита семейството се мести в Барселона, където Руис получава назначение. Пабло Пикасо харесва този град и по-късно в моменти на носталгия го нарича свой истински дом. [4]

В Барселона Руис убеждава ръководството на училището да допусне сина му до приемен изпит за класа за напреднали. Този процес обикновено отнема на учениците месеци, но тринадесетгодишният Пикасо се справя за една седмица и силно впечатлява изпитната комисия. Той е недисциплиниран ученик, но през този период установява приятелства, които ще му оказват влияние през целия живот. Баща му наема малка стая близо до дома им, така че Пикасо да може да рисува самостоятелно, макар и под негов надзор.

Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо решават да го изпратят в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в страната.[4] През 1897 година, шестнадесетгодишен, Пабло Пикасо за пръв път напуска дома и заминава за Мадрид, но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно спира да посещава академията. В същото време там той често посещава музея Прадо, където се запознава с работите на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, са отразени в неговото по-късно творчество.

След като напуска Мадрид, през 1900 година Пикасо прави своето първо пътуване до Париж, тогавашната артистична столица на Европа. Там той се сприятелява с Макс Жакоб, който му помага да се запознае с френския език и литература. Двамата живеят заедно в тежко безпаричие, като Пикасо спи през деня и работи през нощта и често се налага да гори картините си, за да не премръзне от студ.

През първите пет месеца на 1901 година Пикасо отново е в Мадрид, където започва да издава, заедно със своя приятел, анархиста Франсиско де Асис Солер, списанието „Арте Ховен“, от което излизат пет броя. Солер пише статиите, а Пикасо рисува илюстрации, главно мрачни карикатури, описващи живота на бедните. Първият брой излиза на 31 март 1901 година, като по това време художникът вече е започнал да подписва работите си само с Пикасо, вместо с първоначалното Пабло Руис и Пикасо.[5]

Периоди и стилове в творчеството

Син период

Синият период трае от 1901 до 1904 година. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. Характерното за него е преобладаващата синя и зелена гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци, проститутки и пияници. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата. В края на 1901 г. Пикасо изпада във все по-дълбока депресия и се отдръпва от своите приятели. Сините тонове стават все по-тъмни. Кариерата на Пикасо като художник през 1901 г. е обещаваща, но след като той започва да се обръща към социално слабите и бездомниците, и след като това го подчертава с мъчителното настроение на картините си, публиката се отвръща от него. През този период той почти не продава своите картини и финансовото му състояние се влошава.

През периода от 1901 до 1903 г. той рисува няколко посмъртни картини на Карлос, от които най-известна е алегоричната La Vie (животът). Това е картина, в която първоначално той рисува себе си, но по-късно сменя с образа на приятеля си.

Такива мрачни настроения излъчват и следващите му картини, рисувани и през 1904 г. изобразяващи самотни хора, слепи, изтощени жени и други.

От 1904 г. Пабло се мести да живее в Париж.

Womans Head Picasso
„Женска глава“, модел Фернанде Оливие, скулптура на Пикасо

Розов период

За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. Той започва през 1905 и трае до 1907. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти – комедианти, танцьорки и акробати. Арлекино, комедиен образ, който е характерно облекло, става запазен символ за Пикасо. Той среща Фернанде Оливие, по рождение Амели Ланг, която му става любовница. Тя е и първата му любовница. Тя се появява в много от неговите картини от розовия му период.[3] Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота.

Отношенията на Пикасо с Фернанде Оливие се отразяват на неговото творчество. Те живеят заедно седем години и през този период той създава редица произведения на кубизма. Едно от тях е скулптурата „Женска глава“, на която е изобразена Оливие.

Африкански период и примитивизъм 1907 – 1909

Периода на творчеството на Пикасо, повлияно от африканското народно творчество започва (1907 – 1909) с неговата картина Госпожиците от Авиньон. Пикасо рисува тази картина под влияние на иберийската скулптура, но прерисува лицата на две от фигурите вдясно след като е въодушевен от африканска маска, която вижда през 1907 г. в етнографския музей при палата Трокадеро. Когато показва тази картина в своето ателие, почти винаги реакцията е шок и отвращение. Матис счита, че това е шега и Пикасо не показва картината си до 1916 г.

Други картини от този период са Nude with Raised Arms (1907) and Three Women (1908). Формално идеите на Пикасо от този период водят до развитието на кубизма.

Аналитичен и синтетичен кубизъм

През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

Кубизмът на Пикасо може да се раздели на две фази: аналитичен и синтетичен кубизъм.

Portrait de Picasso, 1908
Фотография на Пабло Пикасо от 1908 г.
Juan Gris - Portrait of Pablo Picasso - Google Art Project
Портрет на Пикасо от Хуан Грис,
I – II.1912 г.
  • Аналитичният кубизъм е в периода (1908 – 1912). Методът на Пикасо – „Отварянето“ на затворената форма на изобразяваното тяло в подкрепа на един ритъм на формата – позволява да се представят нещата в тяхната форма и да се представи положението им в пространството. Подвеждането на светлината играе по-малка роля. В картините не е установено от коя страна е светлината. Пример за това е създаденият през 1910 г. портрет на Ambroise Vollard.
  • Синтетичният кубизъм (1912 – 1916) се създава чрез практикуваната от Пикасо и Жорж Брак техника на колажа. За това те са предизвикани от създадените преди това от тях триизмерни конструкции, хартиени пластики, които те изработват от хартия и картон, а по-късно Пикасо създава и от ламарина. Те създават основата на техниката на колажа до готово изделие. В техните произведения се появяват хартия, вестници, тапети, дървени стружки, пясък и подобни материали. Преливат се границите между нарисувания и реалния предмет. По този начин Брак и Пикасо създават една синтеза от различни елементи, от където идва името на този период.

Руският балет

Picasso cropped
Пабло Пикасо в Монпарнас, 1916.
Olga Khokhlova
Олга Хохлова

През септември 1916 г. писателят Жан Кокто и композиторът Ерик Сати уговарят Пикасо да участва в постановката на новаторския сюрреалистичен балет Парад на Руския балет на Сергей Дягилев. Пикасо се увлича от тази задача и изцяло преработва сценария и сценографията на балета. След месец той тръгва с трупата за два месеца в Рим, където прави декорации, костюми и се запознава с участниците в балета. Дягилев съзнателно подготвя провокация и в резултат на това на 18 май 1917 г. на премиерата в Париж се разразява голям скандал. Този скандал способства за увеличаването на популярността на Пикасо в Париж. Сътрудничеството на Пикасо с балета продължава. Ярките сценични образи и големите обекти възбуждат в него интерес към декорациите и театралността.

През този период Пикасо се запознава с балерината Олга Хохлова, която става неговата първа жена. Те имат син Пауло роден през 1921 г. Независимо от другите връзки на Пикасо, те не се развеждат, тъй като трябва съгласно брачния си договор да разделят имуществото си. Така остават женени до нейната смърт.

Смесване на стиловете

По време на Първата световна война в Европа започва едно желание за връщане на класическите традиции, за „чистота и ред“. Това е свързано и с рязко отричане на модернизма. Във Франция считат, че са директен наследник на античността. Също така и в други страни се развиват подобни течения в културата, като неоцентизма в Барселона, с който Пикасо се запознава през 1917 г. по време на своето испанско пътуване. Във Франция се създават два противоположни лагера. Единият се опитва да свърже формалните постижения на кубизма с формите на класиката, а другият, с главен представител Пикасо, следва непосредственото противопоставяне с класическите ценности. Като резултат в творчеството на Пикасо отново се възражда класицизмът.

Още през 1914/15 г. работата на Пикасо показва представяния на фигури, които изцяло изхождат от традициите на класиката, като например картината „Олга в един фотьойл“ от 1917 г. Наред с тези картини обаче се създават едновременно произведения на синтетичния кубизъм, като „Спокоен живот пред един прозорец в Сейнт-Рафаел“, както и „Трима музиканти“ от 1921 г. За Пикасо годините от 1916 до 1924 по този начин образуват видимо едно съвместно съществуване на противоположностите. [6] Шегата на един историк на изкуството Юлиус Майер-Грефе е, че сутрин той прави кубизми, а следобед рисува пълни жени.

Неокласицизъм и сюрреализъм

1917 – 1925 г. посещава Неапол и Флоренция, където се докосва до изкуството на барока. Чрез този допир, той се връща към обемно пространствено изграждане на формата. Сюжетът в картините му от този период е женското тяло, майчинството, а известни картини са: „Танцьорки“ и „Момиче с огледало“. Увлича се по сюрреализма. През 1923 г. той среща сюрреалиста Андре Бретон. Още в първия брой на сюрреалистичното списание La Révolution surréaliste от декември 1925 г. е показана пластична конструкция на Пикасо. Във втория брой от януари 1925 г. са показани две страници от книга със скици. В четвъртия брой са показани картините на Пикасо „Трите танцьорки“ и за първи път „Госпожиците от Авиньон“. През този период той за първи път включва и мотива за минотавъра. Като на испанец, борбите с бикове му оказват силно влияние. Първият брой на сюрреалистичното списание „Минотавър“ излиза на 25 май 1933 г. с корица на Пикасо, която отговаряйки на заглавието показва един Минотавър.

Противоречия със сюрреализма (1925 – 1936)

От 1925 до 1936 г. Пикасо се обръща към пластичните форми. Въпреки, че участва в изложби на сюрреалисти, и въпреки че използва творби на скулптури сюрреалисти за пример, той не се счита такъв. В едно свое изказване казва, че някои наричат негови творби от определен период сюрреалистични, но той не е сюрреалист, и никога не се е отклонявал от истината и ще остане винаги в действителността.“[7]

Пацифизъм

1981 picasso nonumber pogasheno ng
Съветска пощенска марка от 1981 г. представяща Пикасо и неговият гълъб от 1949 г.

Независимо от субективизма произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието – „Герника“ (1937 г.). От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“,1947). Работи графики, скулптури, керамика.

По време на гражданската война в Испания симпатиите на Пикасо са на страната на републиканците. През април 1937 г. немската и италианската авиация разрушават малкия град Герника, който е културен и политически център на баските. За два месеца той създава своето платно „Герника“, изложено в републиканския павилион на Испания в Париж.

Ужасът, който изпитва Пикасо от настъпващото варварство, той изразява чрез своите картини. По време на немската окупация той остава в Париж от 1940 до 1944 г. и продължава да рисува.

През 1944 г. Пикасо става член на Френската комунистическа партия и през 1950 г. той рисува знаменития си Гълъб на мира, като израз на своите пацифистки идеи. Той рисува своя гълъб на мира в много варианти и той става негова запазена марка.

Средиземноморски период след 1945 г.

Henri Matisse photo taken by Carl Van Vechten
Анри Матис,20 май 1933 г.

След войната, след шест години на вътрешна емигарация и изолация в Париж през Втората световна война след 1945 г. Пикасо започва да посещава по-често местата в Южна Франция като Антиб и Ница. Тук често се среща с Анри Матис, чийто начин на рисуване влияе съществено на късното му творчество. Двамата художници се срещат в продължение на много години, като Матис е единственият жив художник, който Пикасо признава за равностоен на себе си. Двамата признават значението на другия, респектират се взаимно и си оказват взаимно влияние въпреки своите различия.

През тези години той е живее с художничката Франсоаз Жило, с която се запознава през 1943 г. в Париж. Техните отношения продължават до 1953 г. През това време се раждат двете им деца: синът Клод (1947 г.) и дъщерята Палома (1949 г.). От пролетта на 1948 г. те живеят във Валерис, където Пикасо се запознава с местното традиционно грънчарство. Той експериментира в местните грънчарски работилници с глината и глазурата и по-късно с това помага на местното производство да стане известно извън пределите на района, както и световно известно.

Paolo Monti - Servizio fotografico (Milano, 1953) - BEIC 6356204
Пикасо, 1953.

След раздялата си Франсоаз, през 1953 г. Пикасо се запознава и започва да живее с Жаклин Рок, която е продавачка на керамика в Валерис. През 1954 г. се запознава с деветнайсетгодишната Силвет Давид, момиче с руса опашка, която става негов модел и с нея прави над 50 портрета. В този момент Той е на 72 години, и усилено ухажва Жаклин Рок, която тогава е на 26 години. През 1955 г. умира първата му жена и Пикасо може да се ожени повторно без да загуби имущество. С Жаклин се женят след шест години през 1961 г. Живеят заедно до 1973 г., когато умира Пикасо.

След смъртта на Сталин при така наречено размразяване на Иля Еренбург се отдава възможността да направи през 1956 г. голяма изложба на Пикасо в московския Пушкински музей.

Пикасо работи и по декоративни платна за замъка Грималди в Антик. Рисува „Разстрел“, свързан с проблемите в Корея, с която творба заклеймява войната. Неговото изкуство е силно изобличаващо, трагично, аналитично и социално ангажирано. В него навлиза за първи път категорията грозно.

Придобиването на замъка Вовенарг

Chateau Vauvenargues
Замъкът Вовенарг
Montagne Sainte-Victoire, par Paul Cézanne 108
Пол Сезан: Планината Сейнт Виктоар, 1904, Музей на изкуствата, Филаделфия

През 1955 г. Пикасо купува вила „Калифорния“ (La Californie) в Кан. Той се обръща към пресъздаване на произведения на големи майстори като „Жените на Алжир“ на Делакроа (1955), „Las Meninas“ на Веласкес, (1957) или „Закуска на тревата“ на Мане.

Пикасо все повече започва да бъде претесняван от туристи и почитатели. В непосредствена близост до вилата са построени блокове, които му затварят гледката и дава възможност на външни лица да наблюдават имението му. Той се обръща към колекционера Дъглас Купър с молба за неговия замък, но Дъглас му предлага да закупи замъка Вовенарг, на 15 km източно от Екс ан Прованс. Там има поглед към любимата на Пол Сезан планина Сейнт Виктоар. Пикасо купува замъка, прави си там студио, но винаги се връща към вила Калифорния.

Литературни произведения

Наред с произведенията на изобразителното изкуство, Пикасо оставя стотици стихотворения. Често на поезията му и другите писмени произведения, създадени от него не се обръща внимание. Въпреки че Пикасо се движи в среди, които активно се занимават с литература, той не пише нищо до 53 години. През 1935 г. след като го напуска Олга Хохлова, той изоставя рисуването и скулптурата и започва да се занимава с поезия. Въпреки че се връща по-късно към своите привични занимания, Пикасо продължава своите литературни занимания и пише стотици поеми. Също така той се проявява като драматик. Под влияние на германската окупация и студената зима на 1941 г. той пише пиесата Le Désir attrapé par la queue. Първо тя е напечатана в списание, след това през март 1944 г. под режисурата на Албер Камю и със съдействието на Жан-Пол Сартр, Дора Мар и други е прочетена сценично в един апартамент. Първото представление е направено през 1950 г. в Лондон. През 1948 г. той пише втора пиеса.

Пикасо като скулптор

Като художник без образование в областта на скулптурата, Пикасо създава между 1909 и 1930 г. скулптури, които имат голямо влияние на скулптурата на XX век. Той прави обемни работи непрекъснато, които му служат за експериментално поле за неговите картини. Своите разработки той не развива по-нататък, но те служат за подтик за развитие на футуристите, дадаистите и конструктивистите.[8]

Първата скулптура на Пикасо е малка бронзова фигура на стояща жена от 1902 г., следват женска глава на Фернаде от лятото на 1909 г. и през 1912 г. създава първия колаж, както и „конструкция“ на китара от залепени картонени парчета със шнурове.

През 1928 и 1929 г. са създадени скулптурите от желязо и тел, от които една е ключова за конструкциите от тел (паметника на Гийом Аполинер), създадена в края на 1928 г. в Париж.

Други жанрове на изкуството

Декори, завеси за театъра и костюми.

Пикасо проявява от ранни години интерес към театъра като източник на идеи за своето изкуство. От 1905 г. той рисува меланхоличен Арлекин и тъжни актриси. По-късно през 1917 г. работи за Руския балет, през 1919 следват декори за Manuel de Fallas, през 1920 за Игор Стравински и през 1924 за балета Les Aventures de Mercure. През 2006 г. във Франкфурт са показани над 140 произведения: скици за декори, фотографии, костюми, завеси за сцените, рисунки и картини. Повечето оригинални декори и костюми все пак са унищожени или загубени. От оригиналните хореографии съществуват само малко черно-бели фотографии.

Светографика

Въпреки че Пикасо се занимава лично сравнително малко с фотография, той познава основно възможностите на тази медия, за да я използва за своите художествени експерименти. Така през 1949 г. заедно с фотографа Gjon Mili, той създава една серия от светлинни картини или така наречената светографика. Пикасо заменя молива с едно фенерче и рисува в едно тъмно помещение фигури във въздуха пред камерата. Поради дългото време за експозиция направените от него линии се проявяват на фотографията като светограми.

Последни години

ThePicasso(1967)
Чикаго Пикасо скулптурата заснета през 2007

Пикасо е един от 250-те скултори, които излагат в Музея на изкуството във Филаделфия през 1949 г. През 50-те години на 20 век Пикасо отново сменя стила си на работа, като започва да интерпретира изкуството на големите майстори като Веласкес, Гойя, Мане и Делакроа.

Поръчано му е да направи макет на гигантска 15-метрова скулптура в Чикаго, известна като „Чикаго Пикасо“. Това той прави с голям ентусиазъм. Какво представлява скулптурата не е ясно: това може да е птица, кон, жена или изцяло абстрактна фигура. Има предположение че това абстрактна фигура на афганска хрътка, каквато притежава негов близък приятел. Скулптурата става една от разпознаваемите забележителности на Чикаго и е открита през 1967 г. Пикасо отказва хонорара си от 100000 долара за това.

Последните творби на Пикасо са смес от стилове.

Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 г. в град Мужен, в Югоизточна Франция на Лазурния бряг, докато той и жена Жаклин му били поканили приятели на гости в своята вила „Нотр Дам де Ви“. Погребан е до неговия замък Вовенарг. Съпругата му Жаклин не позволява на децата им Клод и Палома да присъстват на погребението.

Съсипана и самотна след смъртта на съпруга си, Жаклин се самоубива с изстрел през 1986 г. като по това време тя е била на 59 г.

Културно наследство, стил и техника

За своя дълъг живот Пикасо създава над 50000 творби, от които 1885 картини, 7089 рисунки, 30000 офорта, (като литографии), 150 книги със скици, 1228 скулптури, 3222 керамики, както и килими, светографии, сценични костюми и декори.

Най-важната част от неговото творчество, с която той най-силно влияе на развитието на културата на XX век са неговите картини.[9] Той си играе със цветовете и самите бои. Така например той добавя пясък към боята, за да промени текстурата. Изследвания на учени от Аргонската национална лаборатория до Чикаго показват, че той използва за голяма част от картините си обикновена боя за битови цели. Те вземат нанопроба от картината „Червеният стол“ (от 1931 г.), изследват я с ренгенови лъчи и доказват, че тази боя няма нищо общо със боите, които използват художниците, а е стандартна битова боя за това време. [10] По този начин използвайки тази боя, която съхне много по-бързо от боите, използвани от художниците, Пикасо постига ефекти на изображенията, трудно постижими с други бои. Освен това голяма част от неговите картини са рисувани на изкуствена светлина.

Личен живот

Децата на Пикасо

  • Пауло Пикасо (роден на 4 февруари 1921 г., починал на 5 юли 1975 г.) е първото дете на Пикасо от първата му съпруга Олга Хохлова. Като дете е рисуван в картината „Пауло върху магаре“ (1923 г.) и „Пауло като Арлекин“.
  • Мая Пикасо (родена на 5 септември 1935 г.) е от връзката му с Мария Тереза Валтер. Той я рисува многократно. Една от картините е „Мая с кукла“, която е открадната през 2007 г. от неговата внучка Диана и по-късно върната от полицията.
  • Клод Пикасо (роден на 15 май 1947 г.) е първото дете на Пикасо от връзката му с Франсоаз Жило. Две години след смъртта на Пикасо е назначен за управител на наследството за фамилията.
  • Палома Пикасо (родена на 19 април 1949 г.) е второто дете от връзката на Пикасо с Франсоаз Жило. Тя създава своя марка чрез създаването на бижута, модни аксесоари и парфюми.

Домашни любимци

  • Есмералда – емблематична домашна коза, увековечена от художника с много скици, рисувани керамични чинии и бронзова статуетка, която днес е изложена в Музея „Пикасо“ в Париж.
  • Лъмпи – домашно куче, дакел. Спяло е в едно легло със собственика си. Пикасо са го хранили в неговата чиния, украсена с портрета му, а в двора е имало на бронзова скулптура на кучето, която в днешно време струва много пари. [11]

Отличия и наследство

През 1950 г. след като рисува своя гълъб на мира за международния комитет за мир, получава Международната премия за мир.

През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Има музей „Пикасо“ в Барселона (1963), Париж (1985) и Малага (2003).

Бележки

  1. Бигмир-Интернет 2010.
  2. Hamilton 1976, с. 25 – 26.
  3. а б Huffington 1988.
  4. а б Wertenbaker 1967, с. 13.
  5. Cirlot 1972, с. 125.
  6. Carsten-Peter Warncke, Ingo F. Walther (Hrsg.): Pablo Picasso, Band 1, S. 245
  7. Einblicke. Das 20. Jahrhundert in der Kunstsammlung Nordrhein-Westfalen. Hatje Cantz Verlag, Düsseldorf 2000, S. 638. ISBN 3-7757-0853-7)
  8. www.kunstlinks.de
  9. McQuillan, Melissa. „Picasso, Pablo.“ Grove Art Online. Oxford Art Online. Oxford University Press, Посетен на 1 февруари 2014
  10. Moskowitz, Clara (8 февруари 2013). "Picasso's Genius Revealed: He Used Common House Paint", Live Science. Посетен на 9 февруари 2013.
  11. Любимото куче на Пабло Пикасо – дакел Лъмпи, bg.guruanimal.ru.

Източници

Външни препратки

25 октомври

25 октомври е 298-ият ден в годината според григорианския календар (299-ти през високосна). Остават 67 дни до края на годината.

Антиб

Антиб (на френски: Antibes) е град във Франция. Населението му е 73 798 жители (по данни от 1 януари 2016 г.), а площта 26,48 km². Намира се на Средиземно море. Основан е през 5 век пр.н.е. от гръцки колонисти и първоначално е наричан Антиполис. Става част от Римската империя през 27 г. пр.н.е. Пабло Пикасо посещава и живее в града 6 месеца, а когато напуска, подарява някои от своите творби на града и в града има посветен на него музей.

Герника (картина)

„Герника“ е името на световноизвестно живописно платно на художника Пабло Пикасо, нарисувано през май 1937 г. по поръчка на правителството на испанската република за испанския павилион на Световното изложение в Париж същата година.

Като приема да изпълни поръчката, в първите дни на 1937 г. Пикасо я свързва с темата „Художникът и ателието му“. Скоро обаче, научавайки за унищожителните бомбардировки над Герника, той изоставя първоначалната тема. Невъзможно му е да остане ням, имайки в ръцете си този чудесен, „боен инструмент“ – живописта.

Пикасо я започва на един Първи май, ден – символ на световната работническа класа. На този ден рисува първите 6 ескиза, които поставят началото на произведението.

Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. В Герника художникът резюмира и синтезира целия си дотогавашен опит – от реализма, през „синия“ и „розовия“ период, поуките от кубизма, до експресионизма, плоската рисунка и сюрреализма. Картината е представител именно на кубизма и е нарисувана в черно-бяло с маслени бои. Ако само по тия достойнства оценяваме картината, произведението пак би било считано за най-значимото на миналия век. „Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ казва Пиер Декс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на войната и тя се превръща в символ на мира и антивоенните движения.

Гийом Аполинер

Гийом Аполинер (на френски: Guillaume Apollinaire) е френски поет, писател и критик. Активен участник във френския артистичен авангард, той играе важна роля в оформянето на естетическите принципи на кубизма, а с поезията си става непосредствен предшественик на сюрреализма.

Госпожиците от Авиньон

„Госпожиците от Авиньон“ (на френски: Les Demoiselles d’Avignon) е картина на художника Пабло Пикасо.

Графика (изобразително изкуство)

Графиката (на гръцки: γραφω; означаващо „пиша, драскам“) е вид изобразителното изкуство. Нейни основни изразни средства са линията, щрихът, петното. Принципно е базирана на баланса между черно и бяло. Възможно е в нея да присъстват един или повече допълнителни цветове, но акцентът не е върху колорита, за разлика от живописта. Предмет на графиката са жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, интериор. Съществува и абстрактна графика.

Каие д'ар

„Каиѐ д'Ар“ (на френски: Cahiers d'art) е френско списание, издавано в Париж през 1926 – 1960 година и отново от 2012 година.Основано от критика от гръцки произход Кристиан Зервос, изданието се фокусира върху съвременното изобразително изкуство и изиграва важна роля за популяризирането на модернизма през Междувоенния период. Наред с периодичните издания на списанието, „Каие д'Ар“ организира художествени изложби и издава множество монографии, посветени на определени художници, включително най-меродавния каталог на творчеството на Пабло Пикасо.

Кубизъм

Кубизмът е течение в изкуството, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.

Движението води началото си от 1906 г. и неговите първи представители са французинът Жорж Брак и испанецът Пабло Пикасо. И двамата живеят в парижкия квартал Монпарнас и са повлияни от творбите на Пол Сезан, африканското племенно изкуство и либерийската скулптура.

Терминът „кубизъм“ е използван за пръв път през 1908 г. от френския критик Луи Воксел. Той бързо придобива гражданственост, въпреки че Жорж Брак и Пабло Пикасо дълго време се въздържат от употребата му.

Лиля Брик

Лиля Юриевна Брик (на руски: Ли́ля Ю́рьевна Брик, родена Лиля Уриевна Каган) е „музата на руския авангард“, собственичка на един от най-известните през XX век литературно-художествени салони. Тя е автор на мемоари, популяризатор на творбите на Владимир Маяковски, която изиграва голяма роля в живота на поета. На нея са посветени множество поеми и стихотворения.

Лиля е по-голямата сестра на Елза Триоле. Била е омъжена за Осип Брик, Виталий Примаков и Василий Катанян. Биографията на Лили Брик е преплетена със съдбите на много артисти и литературни работници от различни страни, сред които са Сергей Наровчатов, Павел Коган, Михаил Кълчицки, Мая Плисецкая, Родион Щедрин, Сергей Параджанов, Андрей Вознесенски, Мартирос Сариан, Марк Шагал, Пабло Пикасо и др. Получавайки половината права върху творческото наследство на Маяковски, Лиля Юриевна участва в издаването на пълните творби на поета. Създава първия музей в Москва на Маяковски (впоследствие ликвидиран). От края на 50-те години цензурата се опитва да изключи името Брик от биографията на Маяковски.

Лиля Юриевна Брик се самоубива през 1978 г. на 86-годишна възраст.

Малага

Ма̀лага (на испански: Málaga) е град в Южна Испания, автономната област Андалусия, център на провинция Малага и голямо пристанище на Средиземно море.

Населението на града е 568 479 души (2013), а на градската агломерация – около 814 000 души (2005).

Маре (Париж)

Льо Маре (на френски: Le Marais, означаващо блато) е квартал на Париж, в 3-ти и 4-ти арондисман, на десния бряг на река Сена. Това е един от най-древните квартали на града. Тези блатисти местности са пресушени и след това населени от военните религиозни ордени през XII-XIII век като тези на Тамплиерите. След построяването на първия площад Плас де Вож от Анри IV, този район става средище на аристокрацията и по-късно на буржоазията. Тук са живели много известни личности като например Виктор Юго и кардинал Ришельо.

На западната граница на квартала се намира световноизвестният Център „Жорж Помпиду“. Тук се намира и музеят на Пикасо, открит през 1985 година, който съдържа много творби и снимки на Пабло Пикасо. Квартал Льо Маре е известен като парижкият квартал на евреите, независимо от тяхното гонение и преследване в различни периоди на историята. Счита се, че във Франция живеят около 800 000 евреи и половината от тях се намират тук в еврейския квартал.

Освен с интелектуалци и евреи, кварталът през 21 век е населен и от голяма гей общност.

Модерно изкуство

Модерното изкуство е период в историята на изкуството, който започва с Едуард Мане и импресионизма. Терминът е сравнително неясен и понякога разговорно обозначава всички творби на съвременното изкуство.

От средата на 20 век има засилена дискусия за края на периода и дали съвременните творби все още са модерно изкуство или вече се числят към постмодернизма. В живописта се включват художествени творби до 1970-те години.. Според други източници краят на модернизма е поставен с раждането на поп арта през 1950-те години.

Момиче върху топка

"Момиче върху топка" (Acrobate à la boule) е картина на Пабло Пикасо, нарисувана през 1905.

Монмартър

Монмартър (на френски: Montmartre, от латинското: Mons Martyrtum, което означава „Планината на мъчениците“) е хълм в 18-ти арондисман на Париж, висок около 130 m. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20 век мнозина известни художници са работили там, като например Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали.

Името си Монмартър дължи на смъртта на тогавашния парижки епископ и настоящ светец покровител на Франция Сен Дьони, който е обезглавен на това място през около 250 година.

Заради височината и ветровете мястото е много подходящо за вятърни мелници. Днес от тях е останала само тази пред входа на прочутото кабаре Мулен Руж (в превод Червената мелница).

На върха на Монмартър се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово), построена през 1874 година. От камбанарията ѝ, висока 80 метра, бие една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Надолу от катедралата тръгват тесни улички, които отвеждат до площад Пигал – средище на нощния живот в Париж.

Наивизъм

Наивизъм (на френски: art naïf) е всяка форма на изобразително изкуство, създадена от човек, който няма формалното образование и обучение на дипломиран художник (в сферата на анатомията, историята на изкуството, техниката, перспективата, начините за виждане). Когато тази естетика се употребява от обучен художник врезултат се получава изкуството, наречено примитивизъм. За разлика от народното изкуство, наивното изкуство не определя непременно различен културен контекст или традиция. Научното изкуство е признато по света и често имитира детската простота и откровеност. Картините от този вид обикновено имат плосък стил на превъплъщение с елементарен израз на перспектива.

Един особено влиятелен художник на „наивното изкуство“ е Анри Русо (1844 – 1910 г.), френски пост-импресионист, открит от Пабло Пикасо.

Течението възниква и се развива в края на XIX и началото на XX век.

Олга Хохлова

Олга Степановна Хохлова (на френски: Olga Ruiz Picasso, née Khoklova; 17 юни 1891 г., Нежин, Черниговска област, Украйна – 11 февруари 1955 г., Кан, Франция) е балерина от украински произход, по-известна като първата съпруга на Пабло Пикасо и майка на по-големия му син Паоло.

Шедьовър

Шедьовър (на френски: chef-d'œuvre, буквално – произведение от висока класа, висша работа, работа на майстор) е уникално, непреходно и изключително произведение на изкуството, в което са вложени оригинална мисъл, талант и творчество. То е висше достижение на изкуството и майсторството. Това е творение, което е получило изключително добър прием от критиката и публиката и обикновено е най-добрата работа на един творец, която увенчава неговата кариера.

Някои от класическите примери за шедьоври са:

Мона Лиза на Леонардо да Винчи

Давид на Микеланджело

Герника на Пабло Пикасо

Хамлет на Уилям Шекспири много други.

Кое произведение на изкуството ще бъде обявено за шедьовър зависи от културата и традициите. Така например, някои филми от епохата на нямото кино се считат за шедьоври от специалистите, но това мнение не се споделя от широката публика. Много често някои гениални творби са трудно разбираеми от неспециалисти. Също така понякога шедьоври на изкуството биват признати за такива едва след смъртта на твореца.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.