Осло

Осло (на норвежки:  OsloУшлу), наричан между 1624 и 1925 също Кристиания (Kristiania), е едновременно град, фюлке и столица на Норвегия.

Осло води началото си от около 1000 година и е столица от 1314 година. Градът става община на 3 януари 1838 г. През 1842 г. той е отделен административно от провинцията чрез фюлке Акешхус (Akershus), която става част от него на 1 януари 1948 г.

Към 1 април 2011 Осло има население от 605 005 души. [1] Градската област заедно със свързаните с Осло населени места обхваща голяма територия с общо население 906 681 души (към 1 януари 2011). [2]

По своята площ от 454 km² Осло е една от най-големите столици в света.[3]

Центърът на града е разположен в края на едноименния фиорд Ослофиорд (стигащ до самия център на града – пред кметството), откъдето той се разраства и образува сравнително ясна U-образна форма.

От общата площ на града 115 km2 са достроени, а 7 km2 са земеделски.

От 1901 г. в Осло се връчва Нобеловата награда за мир.

Осло
Oslo
— град —
Знаме
      
Герб
Oslo newer montage 2013
Relief Map of Norway
59.9111° с. ш. 10.7528° и. д.
Осло
Страна Flag of Norway.svg Норвегия
Фюлке Осло
Площ 480,76 km²
Надм. височина 23 m
Население 673 469 души (2018)
1401 души/km²
Кмет Мариане Борген
Основаване 1048 г.
Пощенски код 0001–1299
Официален сайт www.oslo.kommune.no
14-09-02-oslo-RalfR-393

Име

Върху значението на името Осло се спори. Сигурно е, че е дошло от старонорвежки език и се предполага, че е било името на голяма ферма, създадена от първите заселници.

През Средновековието името на града е „Ásló“ и по-късно „Ósló“. По-ранният правопис на думата предполага, че компонентът "„ás“ означава или билото на планината Екеберг южно от града („ås“ в днешния норвежки), или „бог“ (на старонорвежки áss) и още „божественост“. Следователно най-честите интерпретации на името са „ливадата при билото“ или „ливадата на боговете“. И двете са възможни.

Други филолози и историци смятат, че основателят на града крал Харалд Хардроде (1015 – 1066) му е дал името Осло като спомен за своите жени. Предположенията включват Ослава – любовница на краля от унгарски произход; Елисавета Ярославна – дъщерята на руския княз Ярослав Мъдри, която е била известно време и жена на крал Харалд; Мирослава (по-народному Ослава) – българска принцеса, голямата младежка любов на Харалд; или гръцката принцеса Ослова. [4]

След тридневен пожар, който унищожава голяма част от средновековния град, през 1624 г. кралят на Датско-норвежката уния Кристиан IV нарича града на свое име – Кристиания. По негово нареждане градът е застроен по-близо до крепостта Акешюс на реката Акешелва. Известна е историята, в която Кристиан IV посочил с пръст къде трябва да бъде разположен възстановеният от пожара град.

През 1814 г. Наполеон е свален от френския престол. За наказание заради съюза си с него Дания е лишена от своето владение Норвегия, която е присъдена на Швеция като компенсация за загубата ѝ на Финландия за сметка на Русия. Норвежкото учредително събрание, свикано в Осло през февруари, се противопоставя на този акт. Събранието изготвя либерална и модерна за времето си конституция, която е приета тържествено на 17 май 1814 г. (датата е Национален празник на Кралство Норвегия) и на същия ден, като опит да избегне предаването на страната на Кралство Швеция, провъзгласява датския престолонаследник Кристиан Фредерик (Christian Frederick), по това време вицекрал (шатхолдер) на Норвегия, за суверен норвежки крал. Кралят организира отбрана срещу нахлулите шведски войски, но слабата и малобройна норвежка войска е преодоляна в рамките на две седмици, а той е принуден да абдикира норвежкия престол и да напусне страната. Все пак действията на учредителното събрание спечелват норвежка автономия. Вместо шведска провинция, Норвегия остава кралство със собствени институции, своя конституция и в персонална уния с Кралство Швеция.

След като норвежците гласуват с огромно мнозинство на референдум за отделянето на Норвегия от Швеция, това става факт през 1905 г. За първи път самостоятелно управляваната Норвегия желае да ознаменува самостоятелността си, като изтрие следите от миналото и създаде свой език с норвежки имена на градове и местности, силно повлияни дотогава от датския правопис и произношение. Оживените дебати продължават дори през най-тежките военни години. Граждани и организации предлагат старото име на града да бъде върнато, но общинското управление и населението на Осло като цяло е отрицателно настроено към това.

Въпреки това норвежкият парламент бързо възвръща старото име на Осло със закон от 11 юли 1924 г., в навечерието на плануваното честване на 300-годишнината на Кристиания. Законът влиза в сила от 1 януари 1925 г. Привържениците на промяната смятат, че тя е била добър начин да бъдат изтрити следите от „времето на датчаните“. Сред противниците е и писателката Сигрид Унсет. Тя пише, че би се срамувала от опита да бъде изтрит споменът за града, който е оказал най-голямо влияние в живота на страната, и че е неприемливо да бъде прието името на неговия предходник – градът от другата страна на реката. [5] Други смятат, че промяната на името е комунистическа спекулация, която целяла да омаловажи влиянието на монархията и факта, че Кристияния е християнски град с християнско население. [6].

История

Christiania Norway in 1814 by MK Tholstrup
Кристиания през 1814, гледана от Екеберг

Според записките, намерени от това време, Осло е създаден през 1048 г. от крал Харалд III. Скорошни археологични открития доказват, че на мястото на града е имало християнски погребения от преди 1000 години. Поради това през 2000 година се празнува хилядолетието на Осло.

HanskenpaChristianiaTorv
Музеят за скулптура и театър на Ханскен, пред който е издигнат паметник на Кристиан VI, сочеш с пръст „Тук ще бъде разположен Осло“
Akershus castle Oslo
Дворът на крепостта Акешюс днес

През 1299 крал Хокон V Маунюсон (1299 – 1319), който дотогава управлявал областта и имал седалище в Осло, премества столицата от Берген в Осло. Той започва строежа на крепостта Акешюс, която по-късно става кралска резиденция. Хокон V Магнюсон разгръща голямо строителство и по него време градът удвоява населението си до около 3500 жители.

Един век по-късно, след тежка чумна епидемия, покосила голяма част от кралското семейство и аристокрацията, датският крал заема норвежкия престол. [7] След като резиденцията на краля е в Копенхаген, статутът на Осло като главен град запада и той става провинциален административен център.

Осло е бил опожаряван няколко пъти. Голям пожар изпепелява града през 1624 г., по времето на управлението на краля на Дания и Норвегия Кристиан IV, когато вече градът е бил твърде утвърден търговски и културен център [7]. Кристиан IV посещава много пъти подвластната му Норвегия, грижи се за икономическите ѝ интереси, създава норвежка армия и множество градове. След пожара Кристиан IV нарежда да препостроят града на ново място – по брега на Акешелва, извън градските стени, в близост до крепостта Акешхус, и му дава името Кристиания. Частта на града, построена през 1624 г., сега носи името Квадратура (на норвежки: Kvadraturen) заради оригиналния си устройствен план. На това място днес е издигнат паметник, изобразяващ ръката на владетеля.[8]

През 1811 г. е открит Университетът на Осло по подобие на Хумболтовия университет в Берлин [9] и допринася за развитието на норвежката култура, наука и народностно самоопределение.

През 1814 г. Кристияния отново става истинска столица, когато съюзът с Дания се разпада.

Много от забележителностите в Осло са строени през XIX век, в това число Кралския дворец (1825 – 1848), Стортинг (Парламентът) (1861 – 1866), Университетът и Националният театър. През този период тук живеят някои от световноизвестните норвежци, сред които Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, който получава Нобелова награда за литература. През 1850 г. Кристиания изпреварва Берген и става най-гъстонаселеният град в Норвегия. От 1877 държавната администрация започва да изписва името на града с „К“ – Kristiania, вместо повлияното от датския правопис Christiania.

Централната роля на Осло в политическия, културния и икономически живот на Норвегия продължава да бъде източник на дискусии и фикции. Няколко опита за децентрализация през XX век не успяват да променят това. Разрастването на градския пейзаж и на града довежда до депопулация на провинцията и по-масово заселване в столицата. Конструкцията на високи сгради в центъра събуждат скептицизъм сред местните жители. Пресметнато е обаче, че градът ще се нуждае от още около 20 000 допълнителни жилища до края на 2020 г. Това създава спор за това дали да се строи високо или просто да се разширява градът и да заема нови незастроени територии.

През 1996 и 2010 г. Осло е домакин на песенния конкурс „Евровизия“.

През 2011 г. в Осло са убити осем души по време на терористично нападение, най-смъртоносното нападение в Норвегия след Втората световна война.[10]

Географско положение

Oslo from holmenkollen
Пример за зеленината на Осло

Осло е разположен в южната част на Норвегия. Заема дъговидния северен бряг на Ослофиорд. Фиордът почти разполовява полуостров Несоден, който влиза административно в област Акешюс. На юг, през теснините на Ослофиорд, градът осъществява връзка с протока Скагерак, а оттам и със Северно море. На юг чрез Ослофиорд град Осло се свързва със Северно море, а от север градът е обграден от зелени хълмове и Скандинавските планини. Бреговата ивица е силно разчленена. В границите му има 40 острова, най-голям от които е Малмоя.

Природни условия

Релефът е равнинно-хълмист. Най-високата точка на територията на Осло е Киркебергет – 629 m.

Градът е богат на водни ресурси. Има 343 езера, сред които с размерите си се откроява Маридалсванет. То е и основен източник на питейна вода за голяма част от града. Въпреки че населението на града е относително малко в сравнение с останалите европейски столици, той заема необикновено голяма площ. Две трети от територията на града е защитена и представлява паркове, гори, хълмове и езера. [11] Тези зелени площи допринасят за чистия въздух и зеления вид на града.

Климат

Осло се намира в умерено-океанската климатична зона. При този тип климат се наблюдава голяма влажност, големи температурни амплитуди и умерени средногодишни температури.

Лятото е прохладно или дори топло с най-висока средна дневна температура в месеците от юни до август от 20 – 21 °C. Септември има сравнително същите температури, но в края на месеца застудява. Най-високата температура измерена досега е 35 °С. Това става на 21 юли 1901. Топлинни вълни нахлуват в страната няколко пъти всяко лято. Това повишава температурите и те често достигат 30 – 31 °С. Ослофиорд има много обществени плажове, които са много посещавани през летните месеци. Температурата на водата е около 20 °С, а понякога достига до 23 – 24 °С.

Climate chart of Oslo
Климатограма на Осло

Зимата е студена и влажна. Температурите могат да паднат до -30 °С, а и повече, когато атмосферното налягане е по-високо и небето е чисто. Почти всяка зима се образува лед, който прави възможни риболова в лед и ледените пързалки на повърхността на морето. Минусови температури се наблюдават от ноември до март, а най-студеният месец е януари. Най-ниската температура е измерена през февруари 1871 година и е била -27,9 °С. Често се наблюдават и обилни снеговалежи. Дебелината на снежната покривка е средно около 25 cm и се задържа за около 30 дни от годината.

Вероятно поради глобалното затопляне се наблюдава тенденция за постепенното увеличаване на температурите в Осло. През годините между 2000 и 2010 снегът в Осло се задържа само за ден-два.

Средното количество на валежите е 763 mm като понякога зимата е по-суха от лятото.

Средни месечни температури
Месец яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
Средни високи температури в °C -1.8 -0.9 3.5 9.1 15.8 20.4 21.5 20.1 15.1 9.3 3.2 -0.5
Средни ниски температури в °C -6.8 -6.8 -3.3 0.8 6.5 10.6 12.2 11.3 7.5 3.8 -1.5 -5.6

Население

Градът има 605 005 жители през април 2011 г. [1]

Населението на „Голямо Осло“ се увеличава с около 1500 души на година, което го прави един от най-бързо растящите градове в Европа.

Конурбацията му се простира в двете фюлкета Осло и Акешхус, на които е главен административен център. Нейното население е 839 423 души (януари 2007). [12]

19,6% от населението на Осло се състои от имигранти, които идват от неевропейски страни. Най-голяма е групата на сомалийците, следвани от пакистанците. Други големи имигрантски групи представляват преселници от бившата Югославия, Виетнам, Филипините, Турция, Ирак и Мароко. Населението на Осло се увеличава с 2% всяка година (около 17% през последните 15 години). Увеличението на населението се дължи (по равно) на раждаемостта и на многото имигранти, заселващи се в страната.

Население в миналото (към 1 януари)[13]
Година 1801 1825 1855 1875 1900 1925 1951 1960 1970 1980 1990 2000 2002 2006 2011
Население 9500 15 400 31 700 76 900 277 900 255 700 434 360 471 500 487 360 454 872 458 364 507 467 529 407 538 411 599 230

Българи в Осло

В Осло има Българо-норвежко дружество  [14] и българско училище.

Българската православна община „Св. св. Кирил и Методий“ е създадена през 1993 година. Православни богослужения се извършват в храма "Свето Благовещение“ в Осло. [15]

Политика и управление

Regjeringskvartalet Nygaardsvolds plass Oslo 18jun2005
Рейерингскварталет (Regjeringskvartalet)
Stortinget, Norway
Стуртинге (Stortinget)

Осло е столица на Кралство Норвегия и седалище на норвежкото правителство. Повечето от управленските учреждения, включително и това на министър-председателя, са разположени в правителствения комплекс Рейерингскварталет (Regjeringskvartalet), намиращ се близо до Парламента – Стортинг (Stortinget).

Образувайки община и област в Норвегия, Осло излъчва 17 члена в националния парламент.

За разлика от повечето норвежки общини от 1986 г. предвид обстоятелството, че Осло представлява област сам по себе си, градът има собствен парламент. Изпълнителната власт в столицата принадлежи на Градския съвет (Bystyret, букв. превод „градско управление“), който в момента се състои от 59 представители избирани на всеки четири години. Градският съвет има пет отдела: Здравеопазване и социални грижи, Образование и култура, Градско развитие, Транспорт и екология, Финанси.

След местните избори през 2003 г. управлението на града е в ръцете на коалиция на Работническата партия. Подкрепяна от християндемократите и либералите, коалицията има мнозинство и в градския съвет. Това мнозинство се запазва и след изборите от 10 септември 2007 г.

На местните избори през 2007 г. най-много мандати в централното политическо управление на града получава Работническата партия (18 мандата), следвана от Дясната партия (16), Партията на прогреса (9), Социалистическата лява партия (6), Лявата партия (5), Червената изборна коалиция (3) и Християнската народна партия (2 мандата).[16]

кметът на Осло е начело на местната власт и е най-високопоставен представител на града. В миналото длъжността е била най-силната в Осло. След налагането на парламентаризма обаче кметът има по-скоро церемониална роля в управлението. Понастоящем кмет на Осло е Мариане Борген от Социалистическата лява партия, а управляващ кмет – Раймонд Йохансен от Работническата партия.

Икономика

Градът е най-големият промишлен център в Норвегия, даващ 20% от общата промишлена продукция. Водещи отрасли са корабостроенето, металообработването, приборостроенето, електротехническата, химическата, текстилната, полиграфическата и дървообработващата промишленост.[17] Той е важен център на морската търговия в Европа и е дом на около 980 компании и 8500 работодатели в морския сектор, сред които са и някои от най-големите корабни компании.[18] Градското пристанище е най-голямото товарно пристанище в страната, което превозва и пътници. Близо 6000 кораба влизат в дока на Осло годишно с общите 6 милиона тона товари и над 5 милиона пътници. Предвид положението на столица, най-важен икономически сектор е този на услугите.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Осло през 2006 г. е общо 268 047 милиарда норвежки крони, които съставляват 17% от общия БВП на Норвегия. [19] През 1995 г. БВП на града е 165 915 милиарда крони. Столицата има един от най-високите БВП в Европа. Ако Норвегия беше членка на Европейския съюз, столицата ѝ щеше да е четвърта в това отношение. Водят я Лондон, Брюксел и Люксембург.

Осло е един от най-скъпите градове в света. През 2006 и 2007 г. той е на десето място в тази категория[20][21]. Въпреки това в Осло цените за жилища са много ниски в сравнение с други добре развити държави. В същото време цените за вещи и услуги са едни от най-високите в глобален мащаб.

Транспорт

Въздушен

Осло е обслужвано от три летища:

  • Летище „Осло – Гардермоен“ – основно летище на града, разположено на около 55 km североизточно от града.
  • Летище „Сандефиорд – Торп“ – произнася се Сандефюр. Осло – Сандефюр е по-скоро търговско име, отколкото реално отражение на географското положение, тъй като отстои на около 125 km от градския център в посока югозапад, на западния бряг на Ослофиорд. Летището е основната норвежка база на унгарската нискотарифна авиокомпания Wizz Air, както и база на основната норвежка нискотарифна авиокомпания Norwegian.
  • Летище „Мос – Риге“ – бивша изтребителна авиобаза, след закриването на изтребителната ескадрила летището получава икономически тласък за развитие като нискотарифно летище, превръщайки се в основната норвежка база на ирландската нискотарифна авиокомпания Ryanair, но приета от норвежкия парламент нова екотакса нанася сериозни финансови щети на летището и бордът на директорите взема решение за закриването му от 1 ноември 2016 г.[22], а повечето авиокомпании, които го ползват преместват дейността си на основното Осло – Гардермьоен (включително и Ryanair).

Трите летища са свързани с централната гара на Осло (Oslo sentralstasjon) с високоскоростни влакове на Flytog (акционерно дружество на Норвежките държавни железници NSB и националния авиопревозвач на Швеция, Дания и Норвегия Скандинавски авиолинии SAS), както и с директни автобусни линии от централната автогара на Осло – Грьонланд (Grønland bussterminalen), разположена в непосредствена близост до централната гара.

Морски

Ежедневни фериботни превози до Кил (Германия), Копенхаген (Дания), Фредериксхаун (Дания), както и редовни корабни рейсове от кметството до полуостров Несоден и разпръснатите около Осло острови, като част от мрежата на градския транспорт Ruter.

Сухопътен

Достъпът до центъра на града се заплаща на едно от деветнадесетте отредени за целта места. 20 норвежки крони е цената за достъп до всички заградени с кордон зони по всяко време на деня за една седмица. Има възможност и да се заплати за целия сезон. [23]

Железопътен

Осло – Сентралсташон (Oslo sentralstasjon) е главната железопътна станция в Осло. От там има влакови връзки до: Тронхайм, Берген, Ставангер, Стокхолм (Швеция) Гьотеборг (Швеция), Копенхаген (Дания). През 2004 железопътният транспорт в Норвегия е оценен като третият най-точен (идващ навреме) в Европа[24] През първите месеци на 2005 точността е 92,9%, но когато метеорологичните условия са лоши и има снеговалеж и виелици, се получават закъснения или отлагания на пътуването по някои маршрути.

Градски

OsloTram
Трамвай в Осло
Sporveisbussene 18jun2005
Автобус в Осло

Системата на градският транспорт в Осло е общинската фирма за градски транспорт Ruter. Тя е акционерно дружество на областите Осло (60%) и Акешхус (40%). Управлява работата на общинския холдинг Sporveien Oslo AS, който е 100% общинска собственост на Осло и на свой ред едноличен собственик на автобусната фирма Unibuss AS (оперираща градските червени и крайградските зелени автобуси), Sporveien Trikken AS (оперираща трамваите), Sporveien T-banen AS (оперираща метрото). Освен това в общата транспортна схема на Ruter са включени градските пътнически кораби на (Nesodden–Bundefjord Dampskipsselskap, Nesoddbåtene (NBDS)), свързващи кметството (квартал Акербриге – Aker brygge) с полуостров Несоден и островите в непосредствена близост, летните туристически корабчета на Bygdøfergene Skibs AS, пътуващи между кметството и популярния летен плаж на полуостров Бидгьой, както и железопътни линии на Норвежките държавни железници NSB.

Градският транспорт в Осло работи с билети и карти. Билетите се използват и във влакове, ако маршрутът влиза в същата зона. През 2004 година с градския транспорт са направени 160 милиона пътувания, 85% от които – чрез Осло Спурвайер, а другите 15% – от частни превозни средства[25].

Метрото (T-bane) свързва западната и източната част на града и има шест линии. На някои места те са под земята, на други-надземни. В централната си част всички линии се движат по едно трасе под самия център над града. Линиите се идентифицират чрез номера – от 1 до 6. Трамваите също имат номера 11 – 13 и 17 – 19. Автобусната мрежа има над 50 линии.

Планиране на пътуване в Осло с преходите, с разписания, карта и детайлно описание на маршрутите (с кола и обществен транспорт), става най-лесно на Reiseplanleggeren, Trafikanten.no.

Спорт

Ullevaal Stadion interior Main Stand
Стадион „Улевол“

Осло е бил домакин на Зимните олимпийски игри през 1952 г. С изключение на спускането от програмата на алпийските ските, преминало в Норефел, всички дисциплини се провеждат в границите на града. Церемониите по откриването и закриването на игрите се провеждат на стадион Бислет, който се използва и за бързото пързаляне с кънки.

В Осло се провеждат турнири по лека атлетика, включително от Диамантената лига и предшестващият я турнир – Златната лига от 1996 г. [26][27]

Комплексът за Северни дисциплини „Холменколен“ е домакин на множество спортни събития преди и след Олимпиадата от 1952 г. в това число на няколко Световни първенства по биатлон [28] и ски северни дисциплини (през 1930, 1966, 1982 и 2011 г. [29]). Шанцата за ски скокове е ясно забележима от по-голяма част от кварталите в Осло и ресторантът разположен под нея е популярна туристическа дестинация.

През летните месеци пристанището става домакин на множество морски спортове, включително голяма регата по плаване, която привлича около 1000 лодки всяка година.

Футбол

Градът има два популярни футболни отбора. Техните имена са Волеренга Фотбал и ФК Люн. През сезон 2005 г., отборите са били съответно на първо и на трето място. Третият футболен отбор от Осло, който в миналото е бил шампион на страната е Шайд Фотбал. Други футболни тимове, състезаващи се в третото ниво на норвежкия футбол са КФУМ-Камератене, Манглерю Стар, ФК Осло Сити и ФК Фриг.

Хокей

Градът се представлява и от два отбора по хокей на лед.

Стадиони

Улевол е стадионът на Норвежкия национален отбор по футбол. Построен през 1926 г., той е най-големият футболен стадион в Норвегия. „Волеренга Фотбал“ и ФК „Люн“ също използват стадиона.

Холменколен

Величествената шанца за ски скокове Холменколен, в столицата Осло, е най-старата в света. Тук се провежда традиционният норвежки ски фестивал през месец март. Тук всяка година по традиция се провеждат и състезанията по биатлон. Норвегия е една от световните сили в този спорт.

Медии

В Осло се публикуват вестниците Афтенпостен, Верденс Ганг (VG), Дагбладет, Дагсависен, Моргенбладет и др. Офисът на националната телевизия NRK е разположен в града. Централата на TVNorge (Телевизия Норвегия) също се намира в Осло, а TV2 (намираща се в Берген) и ТV3 (намираща се в Лондон) имат офиси в града. Съществуват и много специализирани издания на други малки медийни компании.

Забележителности

Vikingskiphuset
Музеят на викингите
Oslo rådhus2
кметството

Известни личности

Родени в Осло
Починали в Осло

Побратимени градове

Съглашения за сътрудничество са подписани със следните градове[32]:

Осло има дългогодишна традиция да праща коледно дръвче (Коледна елха) на градовете Вашингтон, Лондон, Ротердам, Антверпен и Рейкявик.[32] [33] От 1947 година Осло изпраща 20 – 25 – метрово дърво, което е между 50 и 100-годишно, във Великобритания. Това е израз на благодарност за помощта на кралството към Норвегия през Втората Световна война. През декември 2007 г. лампичките на дървото са запалени за 61-ви път от кметовете на Осло и Уестминстър. На тазгодишната церемония се обръща специално внимание на екологичните проблеми и глобалното затопляне.[34] [35]

Квартали на Осло

Квартали Жители[36] Площ Номер на квартала
Ална 45 114 13,7 km² 12
Бйерке 26 229 7,7 km² 9
Фрогнер 47 618 8,3 km² 5
Старо Осло 39 500 7,5 km² 1
Гроруд 25 461 8,2 km² 10
Грюнерльока 42 129 4,8 km² 2
Норе Акер 43 843 13,6 km² 8
Норщран 44 802 16,9 km² 14
Сагене 32 394 3,1 km² 3
Санкт Хансхауген 30 144 3,6 km² 4
Стовнер 29 351 8,2 km² 11
Сьонре Норщран 34 980 18,4 km² 15
Улерн 28 898 9,4 km² 6
Вестре Акер 42 042 16,6 km² 7
Йостеншьо 44 399 12,2 km² 13

Източници

  1. а б ((no)) Tabell 1 Folkemengde 1. april 2011 og endringene i 1. kvartal 2011. Akershus og Oslo
  2. Tabell 1 Tettsteder. Folkemengde og areal, etter kommune. 1.januar 2011
  3. Adventure Guide Scandinavia: Sweden, Norway, & Denmark, Henrik Berezin, 279
  4. Namneskiftet Kristiania–Oslo – nokre folkeetymologiske forsøk på å forklåra namnet Oslo av Åse Wetås
  5. "OSLO LEVE!" – Om navneendringen fra Kristiania til Oslo Av Bård Alsvik
  6. Namneskiftet Kristiania–Oslo – nokre folkeetymologiske forsøk på å forklåra namnet Oslo av Åse Wetås („Anti-bolsjevik“, Aftenposten 2. mai 1924)
  7. а б ((no))История на град Осло
  8. Blikk – infoavis om byens utvikling
  9. Berlinere interessert i Oslo
  10. Полицията рязко намали броя на жертвите в Норвегия. // Дневник.бг, 25 юли 2011. Посетен на 19 февруари 2012. (на български)
  11. а б в г Мекият север на Осло, статия в Дневник.БГ от 25 септември 2008 г.
  12. Table 1 Urban settlements. Population and area, by municipality. 1 January 2007, препратката е недостижима към 30 юни 2012 г.. // www.ssb.no. Посетен на 1 април 2008.
  13. Table 0301 0301 Oslo. Population 1 January and population changes during the year. 1951 –. // www.ssb.no. Посетен на 1 април 2008.
  14. Българо-норвежко дружество, от сайта bgnor.org, посетен на 17 август 2013 г.
  15. Българска православна община в Норвегия „Св. св. Кирил и Методий“, от сайта pravoslavieto.com, посетен на 17 август 2013 г.
  16. Valgoppgjør for Oslo kommune 2007
  17. Дойков, Васил, А. Дерменджиев. 2000. Европа – стопанска география. Парнас, Русе, ISBN 954-8560-43-7, стр. 107
  18. За икономиката на Осло
  19. Регионални изчисления, 2005
  20. Sahadi, Jeanne. World's most expensive cities. // CNN, 19 юни 2007. Посетен на 10 юли 2008 г..
  21. Sahadi, Jeanne. World's most expensive cities. // CNN, 26 юни 2006. Посетен на 10 юли 2008.
  22. www.nrk.no
  23. UK Commision for Intergrated Transport
  24. ((no))NSB på tredjeplass i Europa:I 2004 var NSB det tredje mest punktlige nasjonale togselskapet i Europa., NSB – Norges Statsbaner Норвежки държавни железници
  25. "Факти от Юни 2005"
  26. Диамантената лига в атлетиката залага на звездите и бонусите, статия в Дневник.БГ от 3 март 2009 г.
  27. ИААФ намали състезанията в „Златната лига“, статия в Дневник.БГ от 28 ноември 2001, Веселин Караиванов
  28. Данни за всички проведени състезания по биатлон, от сайта на Международния съюз по биатлон, посетен на 19 февруари 2012 г.
  29. Данни за всички проведени състезания по ски, от сайта на ФИС, посетен на 19 февруари 2012 г.
  30. Ботаническата градина, на английски
  31. Уеб страница на музея
  32. а б Партньорство с други градове
  33. Oslo tree is London-bound – Aftenposten.no. // www.aftenposten.no. Посетен на 1 април 2008.
  34. Trafalgar Square. // www.london.gov.uk. Посетен на 1 април 2008.
  35. Christmas tree recycling. // www.westminster.gov.uk. Посетен на 1 април 2008.
  36. ((no))Befolkningen etter bydel, kjønn og aldersgrupper 1.1.2008. Utviklings– og kompetanseetaten, Oslo kommune – Население според квартал, пол и възрастова група, 1.I.2008, Осло община, посетен на 12. april 2008

Външни препратки

1990-те

90-те години на 20 век е десетото и последно десетилетие на 20 век, започва на 1 януари 1990 г. и приключва на 31 декември 1999 г.

В първите години на десетилетието световната социалистическа система се разпада и нараства ориентацията в политическо отношение към десницата, включително нараства подкрепата за крайно десни партии в Европа. В Индия се появява националистката хиндуистка Bharatiya Janata Party, а в САЩ, Канада и Обединеното кралство се извършват съкращения в социалните разходи, В САЩ се наблюдава увеличаване на броя на смъртните присъди, което обаче намалява през следващото десетилетие.Възникват нови етнически конфликти в Африка, на Балканите и в Кавказ, като първите два довеждат до геноцид, съответно в Руанда и Босна. Продължава напрежението между Израел и арабския свят въпреки напредъка, постигнат с договорите от Осло. Конфликтът в Северна Ирландия утихва през 1998 след 30 години насилие с подписването на Белфасткото споразумение.Комбинация от фактори, сред които продължаващата масова мобилизация на ресурси на капиталовиите пазари поради политиката на неолиберализъм, разведряването след десетилетия Студена война, началото на разцвет на нови медии като Интернет след средата на десетилетието, нарастващият скептицизъм към политиките на правителствата и разпадът на Съветския съюз водят до прегрупиране на икономическата и политическата власт в страните и в света. Китай започва да се откроява като икономическа сила и глобален център на производството на много потребителски стоки. Дот-ком балонът от 1997 – 2000 носи богатство на отделни предприемачи, преди да се спука между 2000 и 2001.

През 1990-те се наблюдава голям напредък в науката и технологиите: изобретен е World Wide Web, направени са първите опити за генна терапия и „бебета по поръчка“ и оттогава се развиват и усъвършенстват.

Деветдесетте години бележат началото на революцията в телекомуникациите, и по-специално превръщането на интернет и мобилния телефон в неразделна част от ежедневието на повечето хора.

В културно отношение се увеличава мултикултурализмът и се развиват алтернативни медии, като процесът продължава и след 2000 г. Възникват течения като гръндж, рейв музика, хип хоп и попфолк и се разпространяват сред младежта по света, подпомогнати от новите за времето си кабелна телевизия и уеб.

Българи в Норвегия

Българите в Норвегия са от 1088 души (2009) до над 1500 души (2001).

Волеренга Фотбал

„Волеренга Фотбал“ (на норвежки: Vålerenga Fotball, също Волеренга и ВИФ) е норвежки футболен клуб в столицата Осло.

Играе мачовете си на стадион „Улевол“. Улевол е стадионът на Националния отбор по футбол на Норвегия.

Газа

Газа (на арабски غزة, на иврит עזה) е главният град в ивицата Газа. Населението му е 409 680 души (2006). Контролира се от Палестинската автономия, като преди Договорите в Осло през 1993 градът е част от Израел.

Евровизия 2010

Евровизия 2010 (на английски: Eurovision Song Contest 2010; на френски: Concours Eurovision de la chanson 2010; на норвежки: 2010 Eurosong Sang Ryddesalg) е 55-тото издание на конкурса „Евровизия“, който е организиран от „Европейски съюз за радио и телевизия“. Благодарение на победата на Александър Рибак през 2009 година с песента си „Fairytale“ („Приказка“) със 387 точки събитието се провежда в Норвегия. За град-домакин е избран Осло.

Това е третото домакинство на Норвегия след изданията на конкурса през 1986 и 1996 година. „Евровизия 2010“ се провежда на 25 и 27 май (полуфинали) и 29 май (финал) в Теленор Арена.

Бюджетът на изданието е 17 милиона евро, което е по-високо от бюджета на Евровизия 2007 в Хелзинки, но е по-малък този на Евровизия 2009 в Москва.

Форматът на Евровизия се запазва същият, като единствената промяна е въвеждане на 50% жури вот и на полуфиналите.

Победител става немската изпълнителка Лена Майер-Ландрут с песента „Satellite“ с 246 точки. Това е втора победа за Германия (след 1982 г.). На второ място се класира Турция със 170 точки, а на трето – Румъния. Страната-домакин Норвегия е на 20-то място с 35 точки.

Зимни олимпийски игри 1952

Шестите зимни олимпийски игри се провеждат в Осло, Норвегия от 14 до 25 февруари 1952 г. За първи път игрите са проведени толкова на север. Норвежците организират олимпиадата перфектно и това събира огромен зрителски интерес. Единственият проблем е липсата на достатъчно сняг, поради което алпийските писти непрекъснато са поправяни.

За първи път зимни олимпийски игри са проведени в град до море. По-късно Игрите в Сапоро, Ванкувър и Сочи се провеждат край море. Също така това е единствената (към 2013 г.) зимна олимпиада, която се е провела в столица. За първи път са използвани компютри за изчисляването на точките във фигурното пързаляне. За пръв път жени взимат участие в ски бягането с включването на състезанието на 10 км за жени. Американецът Ричард Бътън прави първия троен скок във фигурното пързаляне. Френската състезателка по фигурно пързаляне Жаклин дьо Биф достига нивото на трикратната олимпийска шампионка Соня Хени. 19-годишната Андреа Мийд-Лорънс от САЩ печели два златни медала в алпийските дисциплини и става звезда на игрите. Норвежецът Хялмар Андерсон печели три златни медала в бързото пързаляне с кънки – на 10 000, 5000 и 1500 m. Официален спонсор на олимпиадата е Овомалтин.

Зимни олимпийски игри 1968

Десетите зимни олимпийски игри се провеждат в Гренобъл, Франция от 6 до 18 февруари 1968 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Калгари, Лахти, Сапоро, Осло и Лейк Плесид.

Това са първите зимни олимпийски игри, на които СССР не успява да се нареди на първо място по медали. На челно място се нарежда отборът на Норвегия.

Гренобъл 1968 е първата олимпиада с талисман. Нарича се Шус и представлява малко човече на ски.

Иван Шишманов

Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.

Кристиан Лоус Ланге

Кристиан Лоус Ланге (на норвежки: Christian Lous Lange) е норвежки дипломат, политик и пацифист.

Той е първи секретар на Нобеловия комитет за мир до 1904 г. и негов председател до 1909 г., дългогодишен председател на Интерпарламентарния съюз (1909 – 1933). Делегат в Общество на народите от 1933 г. до своята смърт през 1938 г., той посвещава своите усилия преди всичко на световното разоръжаване.

Като известен пацифист Кристиан Лоус Ланге, заедно с Карл Ялмар Брантинг, е удостоен с Нобелова награда за мир през 1921 г.

Ларс Онсагер

Ларс Онсагер (на норвежки: Lars Onsager, на норвежки собственото име се произнася като Лаш) е американски физикохимик и физик-теоретик от норвежки произход, носител на Нобелова награда за химия през 1968 година.

Македонски ПЕН център

Македонският ПЕН център е неправителствена организация, клон на Международния ПЕН център за Северна Македония. Основан е в 1962 година, като част от Югославския ПЕН център, но става независим ПЕН център в 1967 година на конгреса в Осло, придобивайки по този начин право на глас в Международния ПЕН център. Македонският ПЕН център организира събития, като първото мащабно събитие е конференцията на Международния ПЕН център, проведена в Охрид в 1974 година.

Национален отбор по футбол на Норвегия

Националният отбор по футбол на Норвегия представляват страната в международните футболни срещи. Контролира се от Норвежкият футболен съюз.

Нобелова награда

Нобеловата награда (на шведски: Nobelpriset) се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология. Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание. Наградените с наградата се наричат Нобелови лауреати.

Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита. Той подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г. Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството. Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г., пет години след смъртта на Нобел.

Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, в Стокхолм и в Осло. От 1902 г. насам всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.

Всяка награда може да бъде връчвана най-много на трима номинирани. Наградите се състоят от златен медал, диплом, удължаване на шведското гражданство и парична сума. През 2006 г. паричната сума е на стойност 10 милиона шведски крони или 1,37 милиона долара. В началото е замислено тези пари да спонсорират бъдещата работа на наградените, но в днешни дни повечето учени вече са преустановили дейността си в момента на тяхното награждаване.

Ако има двама победители в една категория, наградата се разделя поравно между тях. Ако победителите са трима, награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или да даде половината на единия, а по една четвърт на другите двама. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.

До октомври 2006 г. са връчени общо 781 Нобелови награди (763 на частни лица и 18 на организации). Няколко лауреати са отказали наградата. Може да има години, в които някои от наградите да не се връчат, но наградите трябва да се дават поне веднъж на пет години.

Наградата не може да бъде отнета. От 1974 г. наградата не може да се връчва посмъртно, т.е. номинираните трябва да са живи по време на номинацията.

Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Од Хасъл

Од Хасъл (на норвежки: Odd Hassel) е норвежки физикохимик и лауреат на Нобелова награда за химия от 1969 г.

Рагнар Фриш

Рагнар Антон Китил Фриш (на норвежки: Ragnar Anton Kittil Frisch) е норвежки икономист, работил в областта на иконометрията. През 1969 г. той получава, заедно с Ян Тинберген, Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел.

Тригве Ховелму

Тригве Магнус Ховелму (на норвежки: Trygve Magnus Haavelmo) е норвежки икономист, удостоен с Нобелова награда за икономика през 1989 г. за изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури.

Хенрик Ибсен

Хенрик Юхан Ибсен (на норвежки: Henrik Johan Ibsen) е норвежки драматург (20 март 1828 – 23 май 1906), наричан „баща на съвременната драма“; считан е за най-големия норвежки автор и един от най-значимите драматурзи на всички времена. Смята се, че Ибсен е най-често поставяният класически драматург след Уилям Шекспир.

На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.