Оксфордски университет

Оксфордският университет (на английски: University of Oxford), или само Оксфорд, е най-старият университет във Великобритания, основан в град Оксфорд през 1167 година.

Днес той е сред най-уважаваните и най-добрите британски висши училища, особено в областта на историческите и политическите науки. Поради качеството на британските университети е челно място в Европа. Член е на университетското обединение Europaeum.

Оксфордски университет
University of Oxford
Universitas Oxoniensis
Christ Church College Oxford Quadrangle
Колеж Christ Church
Девиз Dominus illuminatio mea
Основаване ок. 1096 г.
Вид Публичен
Канцлер Крис Патън
Студенти 23 195 (2016)
Местоположение Оксфорд, Англия
Цветове      Оксфордско синьо
Сайт www.ox.ac.uk
Oxford University Coat Of Arms
England relief location map
51.755° с. ш. -1.255° и. д.
Местоположение в Англия

Класиране

В класацията на университетите във Великобритания (на такива източници като в. „Таймс“ и в. „Файненшъл Таймс“) Оксфорд заема 1-во, 2-ро или 3-то място в последните няколко десетилетия, заедно с Кеймбриджкия университет и Импириъл Колидж.

2009 2008 2007 2006 2005
Times Good University Guide 1ви 1ви 2ри 3ти
Guardian University Guide 1ви 1ви 2ри 1ви
Sunday Times University Guide 1ви 2ри 2ри 2ри
Daily Telegraph 1ви 2ри

Прием

Като едно от най-престижните учебни заведения в Европа и в света, Оксфорд има и един от най-селективните и с голяма конкуренция приеми за места. Системата за избор се състои от интервюиране на кандидатите в колежа, който са посочили за следване, от техни потенциални ръководители по избраната специалност. Кандидатите са длъжни да ползват Британската система UCAS за подаване на документи към университета: доказване на изпитни оценки, лично изявление, описание на предприети извънучебни занимания и лични данни.

Поради факта, че повече от половината приети от Оксфордския университет британски кандидат-студенти са получили средното си образование в частния учебен сектор и че приемът на ученици от сферата на стандартното общо образование остава сравнително нисък, университетът често бива предмет на остра критика и обвинения в елитарност. Един от главните доводи срещу това е, че поради естеството на британската учебна система мнозинството най-интелигентни и успешни ученици учат в частни училища, което обяснява защо тези заведения са главният източник на кандидати за елитните университети като Оксфордския и Кеймбриджкия.

Структура

Университетът е организиран на 2 нива – колежно и факултетно/катедрено. Това може да е малко объркващо, защото на практика университетът представлява федерация на колежите, които са самоуправляващи се единици, с обща централна администрация начело с вице-канцлер. Академичните факултети са част от тази структура и са също централни, те не са част от никой колеж. Факултетите осъществяват научната дейност, предоставят необходимата материална база за обучение и изследвания, организират лекции и семинари и определят програмите и насоките за обучение на студентите. Членовете на един академичен факултет са разпръснати сред колежите; макар и дадени колежи да са по-силни в някои дисциплини (например Нъфилд колидж е център за социални науки), те са по-скоро изключение, тъй като повечето колежи представляват пъстра смесица от преподаватели и студенти от различни дисциплини. Материалната база като например библиотеките се предоставя на всички нива: от централния университет – Бодлианската библиотека, от факултетите (например библиотеката на факултета по английски) и от колежите – всеки от тях поддържа мултидисциплинарна библиотека за ползване от членовете му.

Колежите (различни по-размер) в Оксфорд са над 40 и са местата, в които се организира обучението, протича студентският живот и където студентите живеят през по-голямата част от следването си. Благодарение на колежите, студентите могат да ползват обучение, близко до индивидуалното – при тази система упражнения се провеждат в присъствието на няколко (често 1 – 2) студенти и един преподавател. С тази система се свързва в значителна степен успехът на обучението и тя е уникална за Оксфорд и Кеймбридж (наричани понякога заедно Оксбридж) в Обединеното кралство.

Такава система е много скъпа и в контекста на намалено държавно дотиране на образованието поддържането ѝ изисква набиране на все повече частни и спонсорски средства.

Колежи (в скоби – година на основаване)

Личности

Преподаватели
Студенти и докторанти

Вижте също

Жезъл

На 24 май 1936 г., на празника на Св. Св. Кирил и Методий, председателят на Балканския комитет сър Едуард Бойл осъществява уникална външнополитическа инициатива. С одобрението на ръководството на Оксфордския университет и в присъствието на представители на българските официални институции той връчва на ректора на Софийския университет акад. Михаил Арнаудов точно копие на близо двестагодишния оксфордски жезъл като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ [1].

Източници

  1. Софийски университет, История, Символи на Университета, Ректорският жезъл

Външни препратки

Oxford Advanced Learner's Dictionary

Oxford Advanced Learner's Dictionary, известен преди като Oxford Advanced Learner's Dictionary of Current English, е популярен речник, издаван от Oxford University Press. Това е тълковен речник (само на английски), чиято целева група са изучаващите английски език на ниво „напреднали“ в целия свят.

За първи път речникът е публикуван през 1948 г. Негов редактор е А. С. Хорнби (английски лексикограф и граматик). Актуалното издание днес е от 2005 г. (редактор: Sally Wehmeier) и е публикувано на хартия и като CD-ROM (ISBN 0-19-431586-X). Съществуват следните издания на речника:

Първо издание (1948 г.)

Второ издание (1963 г.)

Трето издание (1974 г.)

Четвърто издание (1989 г.)

Пето издание (1995 г.)

Шесто издание (2000 г.)

Седмо издание (2005 г.)Oxford Advanced Learner's Dictionary не е предназначен за хора, занимаващи се задълбочено с лингвистика, а за хора, чийто майчин език не е английският и желаят да получат информация за актуалните значения на английски думи и фрази. Това е най-големият английски речник, издаван от Oxford University Press, с целева група, за която английският не е роден език.

За обясненията на думите е използван опростен език, акцентира се върху актуалните значения на думите и са пропуснати остарелите значения. Етимологиите на много думи са представени в CD-ROM-а, който придружава 7-мото издание на Oxford Advanced Learner's Dictionary, но не и в хартиеното издание. Допълнително улеснение за ползващите речника представляват приложенията, както и междинните бележки за употребата на фалшиви приятели (близки по звучене думи, които често се бъркат). Последните издания използват набор от около 3000 думи за формулиране на дефинициите, което прави Oxford Advanced Learner's Dictionary достъпен за изучаващите английски език.

Подобни речници са:

Longman Dictionary of Contemporary English (ISBN 0-582-77646-5)

Cambridge Advanced Learner's Dictionary (ISBN 0-521-53106-3), издаван от Cambridge University Press

Collins COBUILD Advanced Learner's English Dictionary (ISBN 0-00-715799-1), издаван от HarperCollins

Англо-саксонска хроника

Англо-саксонската хроника (на английски: Anglo-Saxon Chronicle) е исторически сборник на староанглийски език за историята на англо-саксонците. Аналите са създадени в късния 9 век, вероятно в Уесекс, по време на царуването на Алфред Велики. Направени са многобройни ръкописни копия, които са разпространени в манастири из цяла Англия и са допълвани независимо. В един случай хрониката продължава активно да се допълва до 1154 г.

Оцелели са девет ръкописа, частично или цялостно, макар че не всички имат историческа стойност и нито един не е оригиналната версия. Най-старият изглежда е започнат към края на царуването на Алфред, а най-новият е написана в абатството Питърбъро след пожар в този манастир през 1116 г. Почти целият материал в хрониката е под формата на анали, по година; най-ранните са датирани от 60 г. пр.н.е. и исторически материал следва до годината, в която е написана хрониката, в която точка започват съвременни записи. Тези ръкописи сборно са известни като Англо-саксонска хроника. Хрониката не е безпристрастна: има случаи, когато от сравнения с други средновековни източници става ясно, че писарите, които са я написали са изпускали събития или са излагали едностранчив възглед за историите; има също места, където различните версии си противоречат взаимно. Взета като цяло обаче хрониката е най-важният исторически извор за периода в Англия от напускането на римляните до десетилетията след Норманското нашествие. Много от информацията, записана в хрониката не може да се намери другаде. Ръкописите също са важни източници за историята на английския език; по специално по-късният текст от Питърбъро е един от най-ранните съществуващи примери на средноанглийски език.

Седем от деветте оцелели ръкописа и фрагмента сега се намират в Британската библиотека. Останалите два са в Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и в Паркъровата библиотека към колежа Корпус Кристи в Кеймбридж.

Бодлиева библиотека

Бодлиевата библиотека (на английски: Bodleian Library, МФА:[ˈbɒdliən 'laibrəri]) е главната изследователска библиотека на Оксфордския университет. Тя е една от най-старите библиотеки в Европа и втората по големина в Англия след Британската библиотека, с над 11 милиона артикула. Известна е на учените от Оксфорд като Бодли или Бод. Съгласно Закона за библиотеките със законния депозит, тя е една от шестте библиотеки със законен депозит за творби, публикувани в Обединеното кралство, а по ирландските закони има право за заявка на екземпляр от всяка книга, публикувана в Република Ирландия. Бодлиевата библиотека оперира главно като справочен ресурс и по принцип документите не могат да бъдат изнасяни от читалните.

Всички оксфордски колежи притежават собствени библиотеки, които в редица случаи са създадени много преди основаването на Бодлиевата библиотека. В исторически план, колежанските библиотеки биват напълно независими от Бодлиевата. В последно време обаче, те се обединяват за определени цели в бившите Библиотечни служби на Оксфордския университет, известни днес като Бодлиевите библиотеки, от които Бодлиевата е само членка.

Наречена е на Томас Бодли, който през 1602 година възстановява занемарената библиотека на университета.

Дейна Скот

Дейна Стюарт Скот (на английски: Dana Stewart Scott; роден на 11 октомври 1932 г.) е американски информатик и логик в университета „Карнеги Мелън“, сега той е пенсионер и живее в Бъркли, Калифорния. Научната му кариера обхваща компютърните науки, математиката и логиката.

Дж. Л. Остин

Джон Лангсоу Остин (на английски: John Langshaw Austin; 26 март 1911 – 8 февруари 1960) е британски философ на езика, роден в Ланкастър и образован в Шрусбъри институт и Балиол Колидж, Оксфордски университет. Остин е широко асоцииран с концепцията за речевите актове и идеята, че речта сама по себе си е вид действие. Неговата работа пред 50-те на 20 век допринася както за теоретичното предначертаване и за терминологията на модерните изследвания на речевите актове, развита по-късно, например, от Джон Сърл, Уилям Алстон, Франсоа Реканати, Кент Бах и и Робърт Харниш.

Джон Корнфорт

Джон Уоркъп Корнфорт (на английски: John Warcup Cornforth) е австралийски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1975 година „за работата му върху стереохимията на ензимнокаталитичните реакции“.

Евгений Дайнов

Евгений Александров Дайнов е български политолог, професор в Нов български университет.

Ервин Шрьодингер

Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (на немски: Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак. Той предлага оригинално обяснение на физическия смисъл на вълновата функция и подлага на критика общоприетата копенхагенска интерпретация на квантовата механика.

Става професор в едни от най-реномираните университети в света, както и член на академиите на науките на много страни. Известен е още с мисловния експеримент, известен като котка на Шрьодингер. Публикува множество статии в областта на физиката: статистическа механика и термодинамика, теория на цветовете, електродинамика, обща теория на относителността и космология. Прави няколко опита за създаване на единна теория на полето. Увлича се по античната философия – предимно китайска, индийска и гръцка, както и по въпросите на етиката и религията.

Илайъс Ашмол

Илайъс Ашмол (на английски: Elias Ashmole) е английски антиквар.

Инклинги

Инклингите (на английски: inkling - малък молив) е литературно-дискусионен английски клуб на преподаватели или свързани по друг начин хора с Оксфордския университет, както и писатели и любители на белетристиката. Обикновено, през тридесетте и четиридесетте, те се срещали всеки четвъртък вечер в кабинетите на К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин за четене и обсъждане на собствени творби, както и за общи приказки.

У. Х. Луис (по-големият брат на К. С. Луис), който е член на клуба, пише: „Честно казано, Инклингите не бяха нито клуб, нито литературно общество, въпреки че в него имаше елементи и от двете. Нямаше правила, служители, програми и официални избори.“.

В периода между 1940 и 1963 г. инклингите се събирали преди обед във вторниците (по-късно в понеделниците) в различни оксфордски пъбове – обикновено, но не винаги в „Eagle and Child“, по-известно като „Bird and Baby“. Това не са официални срещи и противно на популярното схващане, там те не четели своите ръкописи.

Сред най-именитите членове на клуба наред с имената на Толкин и Луис се нареждат и тези на Чарлз Уилямс и Оуен Барфийлд.

Менса

„Менса Интернашънъл“ (на английски: Mensa International) е най-голямото, най-старото и най-известното дружество на хора с висок коефициент на интелигентност в света.

Името „Менса“ произлиза от латинската дума за „маса“. Първото дружество „Менса“ е създадено в колежа Линкън Колидж (Lincoln College) на Оксфордския университет, Англия от Роланд Берил (адвокат) и д-р Ланселот Уеър (учен, юрист) през 1946 г.

„Менса Интернашънъл“ обединява 134 хил. членове, обединени в национални организации в 100 държави. Нейното седалище е в село Кейторп (Caythorpe), окръг Южен Кестивън (South Kesteven), графство Линкълншър, Англия.

Организацията ограничава членството си само до хора с резултати над 98% от няколко стандартизирани теста за интелигентност (тъй като скалите на тестовете са различни, точната стойност в точки също е различна).

Оксбридж

Оксбридж е термин, получен от сливането на имената на Оксфорд и Кеймбридж във Великобритания и англоворящия свят, терминът се използва за да може едновременно да бъдат посочвани и двата университета, често с импликации за както се възприема по-висок учебен, академичен и/или социален статус. „Оксбридж“ може да се използва като съществително за да се назове или един от двата, или и двата университета, или да означи техните студенти.

Оксфордски английски речник

Оксфордският английски речник (на английски: Oxford English Dictionary), е най-известният академичен речник на английския език. Издател е Oxford University Press. Изданието от 2005 г. съдържа 301 100 статии (около 350 млн. печатни символа).

Речникът е известен неофициално като Речникът на Мъри (Murry's), по фамилията на главния му редактор Джеймс Мъри.

Речникът е замислен като издание в Лондонското филологическо общество през 1857 г. През 1859 г. е публикуван проектът и за редактор на изпълнението му е назначен Джеймс Мъри. Над речника са работили, също така, известните филолози Хенри Брадли и Уилям Креги.

На 1 февруари 1884 г. излиза първото издание, наречено Нов английски речник, основан на историческите принципи (на английски: „New English Dictionary on Historical Principles“. След 1895 г. на кориците се появява паралелното название Оксфордски английски речник (на английски: „Oxford English Dictionary“). Първото издание съдържа 10 тома, последният от които излиза през 1928 г. През 1919 г. към редакторския екип се присъединява Джон Толкин.

Поради изключителния интерес, през 1933 г. речникът е преиздаден в 12 тома под сегашното си наименование - Оксфордски английски речник. Между 1972 и 1986 г. са добавени още 4 тома.

През 1989 г. излиза следващото издание на речника. На микрофилм са издадени и 2 тома под заглавието Compact edition of the Oxford English dictionary.

Системно се издават и съкратени варианти на речника: Shorter Oxford English dictionary и Concise Oxford dictionary of current English.

Планирано е напълно преработено пълно издание на речника да бъде издадено през 2037 г.

Песен за Роланд

Песен за Роланд (на френски: La Chanson de Roland) е старофренски епос, написан през 11 век, може би от Тюролд, чието име се споменава в текста. Съществуват девет ръкописа на творбата, като англо-норманският, който се пази в Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и се състои от 4004 стиха се счита за най-стария (1140-1170). Песен за Роланд е първата значима творба във френската литература, както и първият и най-забележителен представител на жанра шансон де жест, който процъфтява между 11 и 15 век и прославя деянията на герой.

Регата Оксфорд-Кеймбридж

Регатата „Оксфорд – Кеймбридж“ (на английски: The Boat Race, буквално Състезанието с лодки) е регата с лодки по Темза между отборите на Оксфордския и Кеймбриджкия университети, провеждана ежегодно в Лондон.

Тя е сред първите 5 състезания по популярност във Великобритания. С нея всяка година се открива т.нар „светски сезон“, в който влизат също тенис турнирът в Уимбълдън, изложбата на цветя в Челси и конните надбягвания Royal Ascot в Аскът.

Това състезание е най-старото и най-престижното състезание по академично гребане в света. Първата регата е проведена на 10 юни 1829 г. в Хенли на Темза по инициатива на студентите Чарлз Меривейл (Кеймбридж) и Чарлз Уордсуърт (Оксфорд). От 1856 г. регатата се провежда ежегодно, с изключение на годините на световните войни.

Традиционно регата се провежда последната събота на март или първата събота на април. Дистанцията е 4 мили и 374 ярда (6779 метра). Стартът на регатата е на Пътни бридж в квартал Пътни, финалът – в Мортлейк, гребе се срещу течението на реката. Във всяка лодка има 8 гребци и 1 рулеви. През последните няколко десетилетия времето за изминаване на разстоянието е в рамките на 16 – 20 минути. Отборът на Кеймбридж е в светлосини екипи, а на Оксфорд – в тъмносини.

Няма ограничение за теглото, пола и възрастта на състезателите. Гребците са предимно мъже от тежка категория (над 90 килограма). Всеки гребец прави по около 600 загребвания. Рулевият трябва да е възможно най-лек, като от 1981 г. насам е имало случаи рулеве да е жена, а през 1989 и двата отбора са с рулеви жени.

От 1965 г. насам преди основния старт се провежда състезание на резервните отбори. До 2019 г. победители в регатата 84 пъти са били представителите на Кеймбридж, срещу 80 победи за тези на Оксфорд, има и равенство.

Сирил Хиншълуд

Сър Сирил Норман Хиншълуд е английски физикохимик, президент на Британското кралско научно дружество и носител на Нобелова награда за химия за 1956 година.

Тринити Колидж (Оксфорд)

Тринити Колидж (пълно име: Колеж на Светата Единосъщна Троица в Оксфордския университет, част от фондация Сър Томас Поуп) е колеж в Оксфордския университет, Англия.

Колежът е основан през 1555 г. от сър Томас Поуп на земята, на която преди това се е намирал Дърам Колидж, дом за бенедиктинските монаси от Дърамската катедрала.

Въпреки, че колежът е сравнително голям, броят на обучаващите се в него е малък – около 400 човека. През Юли 2012 година колежът получава дарение от 79,5 млн. паунда. Тринити Колидж е завършен от трима министър-председателя на Обединеното кралство, което го поставя на второ място по брой възпитаници, които са били начело на държавата.

Университет

Университет (от латински: universitas – цяло) е организация за висше (или средно в миналото) образование и научни изследвания, която предоставя образователни и научни степени в разни научни области, като обикновено осигурява бакалавърска степен и следдипломно обучение.

Думата „университет“ произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) учители и учени“.

История
Династии
Политика
География
Архитектура
Други
Символи

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.