Околна среда

Околната среда е съчетанието от географски, климатични, биосферни и антропогенни фактори, които формират и оказват влияние върху местообитанията на организмите. Околната среда се състои от абиотични и биотични фактори.[1]

Опазването на околната среда е първостепенен проблем за здравето на човека и икономическото развитие.[2]

Абиотични фактори

Абиотичните фактори са набор от физически параметри с небиологичен произход, които оказват влияние върху живите организми. Абиотичните фактори на околната среда са:[1]

Биотични фактори

Биотичните фактори са:

Опазване

Опазването на околната среда е човешка дейност за поддържане на устойчиво равновесие в биосферата. Това означава съхраняване на биологичното разнообразие, като не се допуска да се влошават параметрите на абиотичните фактори и не се съкращава числеността на видовете в природата.[1]

Източници

  1. а б в Тейлор, Д и др. Биология. [Электронный ресурс] в 3-х т. Т.1. Москва, БИНОМ, 2013. с. 454. (на руски)
  2. Боева, Бистра и др. Промените във формите на международен бизнес в контекста на глобалните усилия за опазване на околната среда. // Икономически и социални алтернативи 4. 2015. с. 5–20.

Външни препратки

Анаеробност

Анаеробност е термин, за означаване на всички процеси, явления или условия без кислород (на латински: an е частица за отрицание, а aero e „въздух“; тоест „без въздух“, в случая въздух е в смисъл на кислород). Противоположна по значение на аеробност.

Понятия свързани с анаеробност:

Анаеробно разграждане, разграждане на сложни органични съединения с помощта на бактерии, без присъствие на кислород

Анаеробна гликолиза, превръщането на захари до нискомолекулни продукти, без кислород

Анаеробен организъм, всеки организъм, за съществуването на който не е необходим кислород

Анаеробно дишане, окислението на молекули, без участието на кислород

Българско дружество за защита на птиците

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) (на английски: Bulgarian Society for the Protection of Birds – BSPB) е най-голямата българска неправителствена организация за опазването на природата. БДЗП е партньор на БърдЛайф Интернешънъл за България. Дружеството има представители и членове в цялата страна и е активно не само в опазването на птиците, но и на други видове.

География на Румъния

Румъния е разположена в средата на Балканския полуостров и заема площ от 237 499 km². Страната заема голяма част от южните и северните части на планината Карпати.

Разположението на Румъния предопределя континенталния ѝ климат: в Олтения, Влашко, Северна Добруджа, Буковина и Молдова. Този континентален характер е значително по-изявен, отколкото в Трансилвания, Банат, Марамуреш и Кришана, където климатът е по-умерен (зимите са по-меки и дъждовити, летата са топли а не горещи и също така по-влажни). Студената зима (през декември-март), горещото лято (април-август) и дългата есен (август-ноември) са основните годишни времена, с бърз преход от пролет към лято. В Букурещ, минималната температура през януари е около -7 °C, а максималната – 39 °C.

Разположение: Югоизточна Европа, на границата с Черно море, между България и Украйна

Географски координати: 46 00 N, 25 00 E

Положение на картата: Европа

Площ:

Общо: 238 391 km²

суша: 231 231 km²

води: 7160 km²Граница:

Общо: 2508 km²

Съседни страни: България 608 km, Унгария 443 km, Република Молдова 450 km, Сърбия и Черна гора 476 km (общо граница със Сърбия), Украйна 362 km (север) + 169 km (изток)Брегова линия: 225 km

Климат: умерено континентален; студена зима, с чести валежи и заледявания; дъждовно лято, особено в началото с чести бури

Повърхност: Полето на Трансилвания е разделено от Молдова от Средните Карпати, а от Румънското поле със Средните Карпати и Трансилванските планини.

Върхове:

Най-ниска точка: Черно море, 0 m

най-висока точка: връх Молдовяну, 2544 mПриродни богатства: нефт, въглища, природен газ, сол, обработваеми площи, водоизточници

Използване на площите:

обработваеми земи: 41%

посевни площи: 3%

ливади: 21%

гори: 29%

други: 6% (приблизително, 1993 г.)

поливни площи: 31 020 km² (прибл., 1993)Природни бедствия: най-силни земетресения на юг-югоизток; геологическите структури и климата провокират свлачища

Околна среда – текущи проблеми: ерозия на почвите; замърсяване на водите; замърсяване на въздуха заради промишлеността; замърсяване на делтата на Дунав

Околна среда – международни споразумения:

страна по договори: Замърсяване на въздуха, Антарктически договор, Биоразнообразие, Промяна на климата, Пустини, Изчезващи видове, Промени в околната страна, Рискове от природни бедствия, Закон за морето, Забрана за ядрени изследвания, Защита на озоновия слой.

География на Сомалия

Сомалия е държава в североизточната част на Африка. Заема голяма част от Сомалийския полуостров, познат като „Африкански рог“. Има площ 637 700 кв. км, като от тази територия 10 320 кв. км са водни части.

Общата дължина на границите е 2366 км. Граничи с 3 страни:

Джибути – 65 км, на северозапад;

Етиопия – 1710 км, на запад;

Кения – 720 км, на югозапад.На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг - с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 км, която е най-голямата в Африка..

Жизнен стандарт

Жизненият стандарт се отнася до достъпността, количеството и качеството на стоки и услуги и разпределението им сред населението на дадена държава.

Фактори при определянето на жизнения стандарт са в най-голяма степен брутният вътрешен продукт, реалния (т.е. коригиран с инфлацията) доход на глава от населението, брой на населението и демографски характеристики, инфраструктурното развитие, ръстът на бедността и неравенството в доходите. Други измерители са достъпът до качествено образование, здравеопазване и социални придобивки. Жизненият стандарт може да се онагледява и с примери за потреблението на определени стоки (например брой хладилници на 1000 човека) или здравни измерители като очакваната продължителност на живота.

На идеята на жизнения стандарт може да се противопостави идеята за качеството на живота, която отчита не само материалните условия за преживяване, но и други — субективни — фактори в човешкия живот — като свободно време, безопасност, култура и развлечения, социален живот, психично здраве, околна среда. По-комплексните изследвания на благосъстоянието водят и до по-политизирани, следователно противоречиви оценки. Дори при сравнението между две държави със сходен жизнен стандарт, може да се окаже, че факторите на качеството на живота правят една от двете държави по-привлекателно място за даден човек или група от хора.

Жълто море

Жълто море (а китайски Хуанхай на корейски: 황해 Хванхе, в КНДР е известно като „Западнокорейско море“) е периферно море на Тихия океан, разположено между континентален Китай на запад и север и Корейския полуостров. На юг се свързва с Източнокитайско море, като границата се прекарва от брега на Китай северно от Шанхай до остров Чеджудо, а на изток, северно от острова чрез протока Чеджу се свързва с Японско море. Името на морето идва от пясъчните частици, които постъпват от вливащата се в него река Хуанхъ. които оцветяват водата в жълтеникав цвят. В Южна Корея, Жълто море е известно като Западно море.

Здраве

Здравето е ниво на функционалност при живите организми. То е състояние – хомеостаза, при което организмът е уравновесен, т.е. постъпващите и произведените енергия и маса са приблизително едни и същи, налице е метаболитна ефективност.

При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или болка. СЗО дава по-широка дефиниция: „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.“ (виж още Степени на здравето)

Поддържането и повишаването на здравето се постига чрез различна комбинация от физическо, умствено и социално благосъстояние и благоденствие, които заедно понякога са наричани „триъгълник на здравето“ . Терминът „здрав“ е още широко приложим в контекст, като здравословна общност, здравословен град или здравословна околна среда.

Иракли

42.750833, 27.888611

Иракли е местност (попадаща в защитени зони „Емине“ за опазване на дивите птици и „Емине-Иракли“ за опазване на природните местообитания), намираща се до с. Емона, Община Несебър. Отстои на 9 км от гр. Обзор, на 3 км от Баня и на около 20 км от гр. Бяла. На 51 км южно от град Варна и на около 45 км северно от град Бургас.

В единия край на плажа има бунгала на различни институции, останалото крайбрежие е известно с девствената си природа и чистата околна среда, която не може да се срещне почти никъде по българското крайбрежие на Черно море. Там растат уникални растения, които са вписани в Червената книга на България и са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

През XIII-XIV век в района е разположено морското пристанище Виза.

Международен съюз за защита на природата

Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) е международна природозащитна организация, която се грижи за опазването на природните ресурси. Основана е през 1948 г. и централата ѝ се намира в Гланд, Швейцария. Обединява 83 държави-членки, 108 правителствени агенции, 766 неправителствени организации и десетки хиляди експерти и учени от цял свят. Основната цел на този съюз е да поощрява и подпомага обществата по света при опазването на целостта и разнообразието в природата и да гарантира, че всяка употреба на природни блага е справедлива и еко-устойчива.В съюза съществуват различни видове програми, които се координират от Централен секретариат.Той се грижи за представянето на членовете в световените форуми и също така им осигурява стратегии, услуги, научни данни и техническа подкрепа за преодоляване на техните цели.

Местообитание

Местообитание или хабитат (от латински "in inhabitas") е естествената околна среда, в която индивидите от един конкретен вид или популация живеят. За растения се употребява и термина месторастене. Терминът ареал е с подобно значение, който обаче, може да се използва за таксони от всякакъв ранг (вид, род, клас и т.н.); например „ареал на бозайниците“.

Хабитатите на микроорганизмите се определят и като микрохабитати. По този начин се акцентира върху различното им естество – микрохабитати могат да бъдат дори представителите на други видове, например кората на дърветата, червата на човека и др.

Министерство на околната среда и водите на България

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е българска правителствена служба с ранг на министерство, отговаряща за опазването на околната среда в България. Ролята на Министерството на околната среда е да определя национални политики, да разработва стратегии, да подготвя стандарти и да определя приоритетите за опазване на околната среда.

Органи: Дирекция „Национален парк Рила“ (централен офис: Благоевград), Дирекция „Национален парк Пирин“ (централен офис: Банско) и Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (централен офис: Габрово).Централната администрация на министерството се намира в сграда на булевард „Мария Луиза“ № 22 в София.

Отходни води

Отходните води са всякаква водна течност, която е повлияна от антропогенни фактори. Отпадъчните води включват течни отпадъчни продукти от домакинствата, от градовете, селскостопански или промишлени отпадъци и могат да съдържат голям брой концентрации на замърсители. Най-честата употреба на термина се отнася до отпадъчните води, протичащи в канализационните и преносни системи (96%), но все пак 4% се абсорбират в почвата в септични ями.

Палау

Република Палау (на палауански: Beluu er a Belau) е островна държава, асоциирана със САЩ, разположена във Филипинско море на Тихия океан, на 800 km на изток от Филипините и на север от Индонезия. Включва 241 острова, намиращи се в западната част на Каролинските острови. Повечето от островите са необитаеми и само 11 от тях са населени. Има малобройно население, 70% от което живее на остров Бабелтуап и остров Корор. По-голяма част от населението изповядва християнството, а около ⅓ изповядват местната религия модекнгеи.

Сахел

Сахел (на арабски: ساحل, сахил, бряг или граница на Сахара) е граничната зона в Африка между Сахара на север и по-плодородния район на юг, познат като Судан (да не се бърка със страната със същото име).

Световен ден на околната среда

Световен ден на околната среда (на английски: World Environment Day; на испански: Día mundial del medio ambiente; на френски: Journée mondiale de l'environnement). Отбелязва се всяка година на 5 юни. Представлява най-значимият и известен глобален ден за положителна промяна на околната среда.

Устойчиво развитие

Устойчивото развитие е постигане на баланс между социалните и екологичните принципи, като социално оправдано и екологосъобразно икономическо развитие.През 1987 г. Световната комисия по околна среда и развитие изготвя доклад, наречен „Нашето бъдеще”, който днес е известен като Доклада Брунтланд. Според него , устойчиво е развитието, което „удовлетворява нуждите на настоящето, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди”.

Ферментация

Ферментация е процесът на разграждане на въглехидратите при анаеробни условия до лактат и пируват (пирогроздена киселина) или други органични киселини. Има различни видове ферментации: млечнокисела, алкохолна, пропионовокисела, масленокисела, мравченокисела и други, като наименованието се образува от получаващите се крайни продукти.

Ферментацията е процес на енергетична продукция в клетката, извършващо се в анаеробна среда (без участие на кислород). Ферментацията или анаеробното окисление е тип анаеробно дишане, въпреки по-строгото определение, което съществува и определя ферментацията като дишане в анаеробна околна среда без външен акцептор на електрони.

Захарите са основния субстрат на ферментацията, и типичните примери за продукти от ферментация са етанол, млечна киселина и водород. Въпреки че в зависимост от типа на ферментация и типа на субстратите, като крайни продукти могат да се получат и по-различни производни, както например маслена киселина и ацетон. За маята е известно, че възбужда и ускорява процесите на ферментация в продукцията на етанол в бирите, вина и другите алкохолни напитки, заедно с продукцията на големи количества на въглероден диоксид.

Анаеробното дишане в мускулите на бозайниците при интензивни и неспецифични натоварвания (когато няма външен акцептор на електрони) е тип ферментация.

Шодековци

Шодековци е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.