Обща външна политика и политика на сигурност

Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) е външната политика на Европейския съюз. Взимането на решения по отношение на ОВППС изисква единодушието на държавите-членки на ЕС.Те действат заедно, защото по този начин действията им придобиват по-голяма тежест, отколкото когато представляват самостоятелно провеждани политики. Председател и представител на ОВППС е върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, понастоящем Федерика Могерини.

Държавите-членки са обвързани с клауза за лоялност към ЕС. Те трябва:

  • активно и безрезервно да подкрепят ОВППС;
  • да се въздържат от всяко действие, което противоречи на интересите на Съюза или може да накърни неговата ефикасност в международните отношения;
  • да работят заедно за развитието на взаимна политическа солидарност.

История

Основата на европейската външна политика се полага през 1969 г. с Доклада „Davignon-Bericht“, който представлява първата стъпка по пътя към Европейско политическо сътрудничество.

По-късно чрез Договора за Европейския съюз се разработва концепцията за ОВППС, която се променя и доразвива чрез договорите от Амстердам и Ница. С преименуването на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) в Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) в Договора от Маастрихт (1992 г.) се означава една уникална в света система за сътрудничество на държавите-членки на ЕС по въпросите на Международната политика. ОВППС наред с Европейската общност (ЕО) може да се посочи като втори стълб на Европейския съюз.

Същност

Общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз (ОВППС) не е подплатена със законови инструменти (директиви, регламенти). Тя се характеризира със съвместни действия, общи позиции, становища и декларации, както и заключения на Европейския съвет и на Съвета.

Принципите и насоките на политиките на ЕС, включително на ОВППС, се определят от Европейския съвет.

Цели

Ролята на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз се налага в няколко аспекта:

  • опазване на общите ценности, основните интереси, независимостта и целостта на Съюза в съответствие с принципите, залегнали в Устава на Обединените нации;
  • опазване и укрепване на международния мир и сигурност;
  • насърчаване на международното сътрудничество;
  • развитие и укрепване на демокрацията;
  • зачитане на правата на човека и на основните свободи
  • засилване на способността на ЕС да действа извън пределите си за предотвратяване на конфликти и управление на кризи чрез развиване на граждански и военен капацитет.

Съюзът играе водеща роля на международната сцена в борбата срещу незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леко въоръжение.

Подготовка за членство

Поради специфичната природа на достиженията на правото на ЕС в тази глава не се изисква транспониране в националния правов ред на страните-кандидатки. Независимо от това, като държави-членки те трябва да се ангажират с предоставянето на активна и безусловна подкрепа за прилагане на общата външна политика и политиката за сигурност в духа на лоялността и взаимната солидарност.

Държавите-членки трябва да гарантират, че техните национални политики съответстват на общите позиции и защитават тези общи позиции на международните форуми.

Дипломация и партньорство

Централно място в общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз заема дипломацията. Нейната задача е да предотвратява възникването на конфликти между държавите-членки и да работи за международното разбирателство.

Европейският съюз е най-голямата икономическа сила в световен мащаб и една от най-големите в търговско и финансово отношение. В хода на неудържимата европейска интеграция значимостта му постоянно нараства поради необходимостта от колективно взимане на решения по въпроси, тясно свързани с външната политика на страните-членки. Във всеки един момент решенията трябва да отговарят на всеобщите взаимни интереси и да носят позитиви за всички.

Европейският съюз провежда редовни срещи на върха със САЩ, Япония, Канада, Русия, Индия и Китай, на които се взимат решения, свързани с въпросите относно образование, околна среда, сигурност и отбрана, престъпност и човешки права.

Мироопазващи мисии

Тъй като Съюзът играе мироопазваща роля, той финансира редица мисии и проекти с цел борба срещу тероризма, предотвратяване на кризи и спазване на закона. При нужда предоставя и хуманитарна помощ на пострадалите. Такива мисии са проведени:

През последното десетилетие Европейският съюз е започнал 23 цивилни мисии и военни операции на 3 континента. Ето и примери за неговата намеса:

  • стабилизиране на мира след цунамито в Ачех през 2004 г.;
  • защита на бежанци в Чад;
  • борба с пиратството във водите край Сомалия и Африканския рог през периода 2008-2010 г.;
  • разрешаването на конфликта между Русия и Грузия през август 2008 г.;
  • стабилизиране на положението в Косово през декември 2008 г. след обявяването на независимостта му от Сърбия.

Средствата за намеса

Европейският съюз не разполага със собствена постоянна армия, а разчита на формираните за конкретни случаи от страните-членки военни части за:

  • съвместни операции по разоръжаване;
  • хуманитарни и евакуационни мисии;
  • мисии за военни съвети и помощ;
  • мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;
  • мисии на военни сили за управление на кризи (включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти).

Всички тези мисии могат да се подпомагат и от трети страни в случай, че конфликтът е на тяхна територия или засяга националните им интереси.

Процес по взимане на решения

Окончателните решения в Европейския съюз се вземат от Европейския съвет, в който участват държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Съюза. Съветът заседава четири пъти годишно, като определя принципите и общите насоки на политиката. Решенията трябва да се вземат единодушно.

В стремежа да се преодолеят ограниченията, произтичащи от това правило, като мярка за по-голяма гъвкавост, с Договора от Амстердам (2007 г.) се въвежда инструментът на конструктивното въздържане. Ако някоя от държавите-членки се въздържи от гласуване, тя не е задължена да изпълни това решение, но го приема като обвързващо за Общността.

Решението за разполагане на военни части се взима от Съвета на министрите на съответната страна в рамките на Съвета на Европейския съюз.

Изпълнение

За изпълнението е отговорно Председателството. То се подпомага от Генералния секретар на Съвета, който изпълнява функцията на Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – позиция, създадена от Европейския съвет през декември 1999 г.

Ролята на върховния представител е да внесе повече последователност във външната политика на ЕС. В съответствие с това тя председателства месечните заседания на Съвета по външни въпроси, в който участват министрите на външните работи на 27-те страни членки. Върховният представител присъства на Европейския съвет и докладва по външнополитическите въпроси.

В подкрепа на дейността на Върховния представител по изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки се предвижда създаването на нова Европейска служба за външна дейност, съставена от служители на Комисията, Съвета и държавите-членки.

Финансиране

Както оперативните, така и административните разходи се осигуряват от бюджета на Европейските общности.

Санкции

Европейския съюз често налага санкции (ограничителни мерки) или самостоятелно, или в изпълнение на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН).

За да оказва влияние върху политики, нарушаващи международното право или човешките права, както и върху политики, неспазващи върховенството на закона или демократичните принципи, Европейският съюз е предвидил дипломатически или икономически санкции.

Ограничителните мерки, налагани от ЕС, могат да бъдат насочени към правителства на трети страни или към недържавни образувания и физически лица (като терористични групировки и терористи). Те могат да включват: оръжейно ембарго, други конкретни или общи търговски ограничения (забрани за внос и износ), финансови ограничения, ограничения за достъп (визи или забрани за пътуване) или други подходящи мерки.

Външни препратки

Джулиан Кинг

Джулиан Бересфорд Кинг (на английски: Julian Beresford King) е британски дипломат.

Роден е на 22 август 1964 година, завършва Оксфордския университет и от 1985 година работи за Форин Офис. През 2009 – 2012 година е посланик на Великобритания в Ирландия, а през 2016 година за кратко е посланик във Франция.

След оставката на британския еврокомисар Джонатан Хил през лятото на 2016 година, Кинг става еврокомисар по сигурността в Комисията „Юнкер“.

Договор от Амстердам

Договорът от Амстердам е подписан на 2 октомври 1997 година и влиза в сила на 1 май 1999 година.

Той прави значителни промени в Договора от Маастрихт като увеличава правомощията на наднационалните органи на Европейския съюз. Въвеждат се нови сфери на обединен суверенитет, включващи повече от гражданските права и по-тясно сътрудничество в социалната политика и политиката по заетостта на държавите членки. Ратификацията му протича гладко, но не много бързо.

Съдържащите се в Договора изменения и допълнения, засягащи и трите стълба го превръщат в третата подред генерална ревизия на първичното право. Договорът от Амстердам се състои от 312 члена. Към него са приложени 13 протокола и 58 декларации. Амбициозната идея на Европейския съвет от Дъблин за кодифициране на договорите се свежда до консолидирани версии на договора за Европейската икономическа общност и договорът за ЕС. Съдържащи актуалната им уредба с измененията въведени с договора от Амстердам. Всъщност Договора от Амстердам е подчинен в по-голяма степен на принципа на консолидирането, отколкото на разширяване на общностните правомощия. ЕС поема своя път на развитие в няколко основни насоки.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Западноевропейски съюз

Западноевропейският съюз (ЗЕС, на английски: Western European Union (WEO), на френски: Union de l'Europe occidentale (UEO)) е бивша слабо активна международна организация в Европа. Създадена е по силата на Договора от Брюксел през 1948 г., а по-късно въз основа на Променения договор от Брюксел от 1954 г., в организацията се допускат Западна Германия и Италия. Западноевропейският съюз е военно-политически съюз само на западноевропейски страни, насърчавайки също икономическа, културна и социална взаимопомощ. Щабквартирата на ЗЕС е в Брюксел. Не трябва да се бърка с Европейския съюз.

Западноевропейският съюз бива създаден по време на студената война, с цел взаимопомощ при евентуална военна заплаха. След края на войната, целите и задачите, както и съответните институции се прехвърлят към общата политика за сигурност и отбрана на географски по-всеобхватния Европейски съюз. Процесът на консолидация е завършен през 2009 година, когато е създадената клаузата за солидарност в Договора от Лисабон, силно подобна (но не е идентична) с клаузата за взаимна отбрана на договора, създал западноевропейския съюз. Впоследствие, страните подписали Променения договор от Брюксел решават да прекратят договора на 31 март 2010 година, като всички дейности на западноевропейския съюз постепенно се прекратяват до юни 2011 година . На 30 юни 2011 официално е обявено прекратяване на съществуването на Западноевропейския съюз .

Присъединяване на България към ЕС

Важните дати по пътя на българската евроинтеграция

1990 г.

22 декември – 7 Велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности.1993 г. – ЕС приема Копенхагенските критерии, които страните-кандидатки трябва да изпълнят1995 г.

14 декември – 37 Народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз.

15-16 декември – по време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет в Мадрид на Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в ЕС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.1997 г.

3 март – Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.

17-18 март – еврокомисарят Ханс Ван дер Брук пристига на официална визита в София. На нея са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС.

16 юли – излиза становището по молбата на България за членство в рамките на План 2000. Становището оценява Република България като страна-кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване.

12-13 декември – Европейският съвет в Люксембург взема решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Заедно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва, Словакия и Румъния да се ускори.1998 г.

23 март – Министерският съвет на Република България приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС.

27 април – започва многостранният аналитичен преглед на законодателството на страната ни.1999 г.

10 март – Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС.

13 октомври – Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство.

29 ноември – подписан е меморандум с ЕК по отношение срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй.

10 декември – Европейският съвет взема решение в Хелзинки да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.2000 г.

20 януари – правителството приема Постановление № 3, с което определя главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави.

15 февруари – провежда се първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България. Това е официалното откриване на преговорите.

28 март – започва първото работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по 8 глави. Отворени са главите „Обща външна политика и политика на сигурност“, „Външни отношения“, „Култура и аудиовизуална политика“,“Образование и професионално обучение”, „Наука и изследвания“, „Малки и средни предприятия“.

14 юни – предварително са затворени 4 преговорни глави –“Малки и средни предприятия”, „Наука и изследвания“, „Образование и професионално обучение“ и „Обща външна политика и политика на сигурност“.

2 август – България представя позиция по глава „Свободно движение на капитали“.

24 октомври – България представя единна преговорна позиция. Отворени са 3 нови глави за преговори – „Защита на потребителите и тяхното здраве“, „Телекомуникации и информационни технологии“, „Статистика“.

16 ноември – България представя 4 преговорни позиции. Отворени са за преговори 2 нови глави – „Свободно движение на капитали“, „Дружествено право“.

20 ноември – предварително са затворени следните преговорни глави: „Култура и аудиовизия“, „Външни отношения“, „Статистика“ и ”Защита на потребителя“.

1 декември – Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взема решение за изваждане на България от негативния визов списък „Шенген“.2001 г.

30 март – открити са 3 нови глави за преговори: „Свободно предоставяне на услуги“, „Политика на конкуренцията“, „Рибно стопанство“.

11 юни – открити са 3 нови глави и е затворена предварително глава „Дружествено право“. Отворените глави са „Индустриална политика“, „Транспортна политика“, „Митнически съюз“.

27 юни – България представя 3 преговорни позиции и отваря главите „Данъчна политика“, „Околна среда“, „Правосъдие и вътрешни работи“.

27 юли – открити са 2 глави за преговори и предварително е закрита глава „Свободно движение на капитали“.

Септември-октомври – България представя 3 преговорни позиции.

26 октомври – отворени са за преговори 2 глави – „Свободно движение на хора“ и „Социална политика и заетост“; предварително е закрита глава „Телекомуникации“.

28 ноември – отворени са 4 нови глави за преговори и предварително е затворена глава „Свободно предоставяне на услуги“. Отворените глави са „Енергетика“, “Регионална политика и координация на структурните инструменти, „Финансов контрол“ и „Финансови и бюджетни въпроси“.

20 декември – открита и предварително е закрита глава „Индустриална политика“.2002 г.

21 март – открити са 2 нови преговорни глави – „Земеделие“, „Икономически и валутен съюз“.

22 април – предварително са закрити преговорни глави „Икономически и валутен съюз“, „Социална политика“ и „Институции“.

10 юни – предварително са закрити преговорни глави „Свободно движение на хора“, „Свободно движение на стоки“ и „Данъчна политика“.

29 юли – предварително е закрита преговорна глава „Митнически съюз“.

30 септември – предварително е закрита преговорна глава „Финансов контрол“.

24-25 октомври – Европейският съвет в Брюксел взема решение Комисията и Съветът да подготвят „пакет“ за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г. Този пакет ще съдържа като минимум подробна пътна карта за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.

12-13 декември – на Срещата на върха в Копенхаген е връчена Пътна карта за присъединяване на България и Румъния.2003 г.

16-17 юни – министърът на външните работи Соломон Паси участва в заседание на Конференцията по присъединяването на България към ЕС на равнище министри. Като крайна дата за приключване на преговорите с ЕС е потвърдена 2004 г.

30 юни – в Брюксел на заседание на Конференцията по преговорите на България с ЕС на равнище главни преговарящи е затворена Глава „Околна среда“. До края на преговорите остават още „финансовите глави“ – Глава 7 „Селско стопанство“, Глава 21 „Регионална политика“ и Глава 29 „Бюджет“.

19 октомври – България затваря 26 от общо 30 глави. С това тя е затворила всички „технически глави“ в преговорите.

29 октомври – на 18-тото заседание на Междуправителствената конференция по присъединяването на България към ЕС в Брюксел е взето решение за затваряне на Глава 24 от преговорите на България с Европейския съюз на тема „Правосъдие и вътрешни работи“.

12-13 декември – на среща на Европейския съюз в Брюксел на лидерите на 25-те (15-те тогавашни и 10-те бъдещи членки на съюза) е решено България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет подкрепя 2004 г. като година за приключване на преговорите с България и Румъния. Решено е всяка от страните да бъде оценявана по нейните показатели (не в пакет).2004 г.

14 януари – отворена е главата „Други“.

4 юни – по време на преговорите за присъединяване към ЕС на равнище главни преговарящи България затворя главите „Земеделие“, „Регионална политика и координация на структурните инструменти“ и „Финансови и бюджетни въпроси“.

15 юни – след като затворя последните 2 преговорни глави – „Конкуренция“ и „Други въпроси“, България приключва преговорите с Европейския съюз – 6 месеца по-рано от предвиденото. Българската делегация договаря година отсрочка за вноските на страната в европейския бюджет и увеличаване на вече одобрените следприсъединителни пакети.

29 октомври – в Рим премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси подписват от името на България заключителния протокол на Европейския съвет за приемането на Европейската конституция. България не може да подпише самата конституция преди приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г.2005 г.

13 април – Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването е подкрепено с 522 гласа „за“, 70 гласа „против“ и 69 „въздържали се“.

25 април – на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърката по европейските въпроси Меглена Кунева.

2007 г.

1 януари – България става член на Европейския съюз.2014 г.

1 януари – трудовият пазар на целия ЕС е отворен за български граждани без ограничения.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.