Норвегия

Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров. Граничи с Швеция, Финландия и Русия. Площта ѝ е 385 207 km²[3], от които 361 243 km² суша и 24 748 km² водна площ.

Страната е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си като морска сила. [4]

Норвегия е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване. [5]

Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), но участва в общия пазар на ЕС като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). [5]

Официални езици са букмол и нюношк, а северносаамският е официален в шест общини. Националният празник е 17 май, денят на който през 1814 г. е приета норвежката конституция. [6]

Кралство Норвегия
на норвежки: Kongeriket Norge
      
Национален химн: Ja, vi elsker dette landet
Наименование на местния жител: норвежец
Местоположение на Норвегия

Местоположение на Норвегия
География и население
Площ 385 207[1] km²
(на 67-мо място)
Води 5,2%
Столица Осло
59°56′ с. ш. 10°41′ и. д. / 59.933333° с. ш. 10.683333° и. д.
Най-голям град Осло
Официален език норвежки
Население
(пребр., 2019)
5 328 212[2]
Гъстота на нас. 13,8 души/km²
(на 213-то място)
Управление
Форма Парламентарна монархия
Крал Харалд V
Министър-председател Ерна Солберг
История
Независимост
от Швеция
7 юни 1905
Икономика
БВП (ППС, 2018) $397 млрд.
(на 46-то място)
БВП на човек (ППС) $74 065
(на място)
БВП (ном., 2018) $443 млрд.
(на 22-ро място)
БВП на човек (ном.) $82 711
(на място)
ИЧР (2015) Повишение 0,949 (висок)
(1-во)
Коеф. на Джини (2014) 23,5 (нисък)
Валута Норвежка крона (NOK)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO NO
Интернет домейн .no
Телефонен код +47

Етимология

Името на страната идва от северногерманския език и означава „пътят на север“. Името на Норвегия от стария норвежки език е Nóregr, на англосаксонски – Norþ weg, а на средновековен латинскиNorthvegia. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. В стария норвежки тази дума означава „надълго по брега“ или „надълго по морето“.

Официалното име на норвежки е „Kongeriket Norge“. Други имена днес са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и др.

История

Археолозите откриват, че е имало хора в Норвегия още през 11 000 г. пр. Хр. Норвежките традиции били бавно изменени през IX и X век.

През IX в. Норвегия представлявала множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. с битката при Хафърсфиорд. Той става първият крал на обединената Норвегия.

Викинговата епоха (VII-XI в.) е време на унификация и експанзия. Норвежците се установили на Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Те основават Дъблин и създават търговски връзки в селищата между Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града.

През 1030 г. норвежците приемат християнството [7]. 1066 г. се счита за край на викинговата епоха и начало на Ранното Средновековие в Норвегия.

През 1349 г. чумната епидемия убива между половината и две трети от населението на Норвегия. Последва забавяне на развитието и в обществото, и в икономиката. След няколко спора страната влиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция и троновете на Норвегия, Дания и Швеция се озовават в ръцете на кралица Маргарета I Датска. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в него цели 434 години до 1814 г. По това време (смятано за „400-годишната нощ“), цялата власт се намира в Копенхаген, Дания. Друг фактор за отслабването на Норвегия в този период е появата на протестантството през 1537 г. Архиепископът в Тронхайм е изгонен и приходите на църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи повечето поклонници, които посещават мощите на Св. Олаф, а с тях и по-голямата част от контактите си с културата и икономиката в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален, преминават към Швеция при войната между Дания-Норвегия и Швеция.

По време на Наполеоновите войни Дания-Норвегия отначало се стреми към неутралитет, за да може да запази търговските си отношения както с Франция, така и с Великобритания, но когато се включва в Северната лига на неутралните (League of Armed Neutrality), инициирана от Павел I, англичаните възприемат това като враждебен акт и нападат Копенхаген през 1801 г. и след това през 1807. Затова кралството влиза в алианс с Наполеон, като по този начин през 1814 г. се озовава на губещата страна във войната на шестата коалиция. Това се прибавя към ужасяващите последици от масовия глад през 1812. Датско-норвежкият крал Оуденбург е принуден да абдикира и да предаде короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия – Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия използва тази възможност, обявява независимост и създава конституция, основана върху американски и френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключват договор с Норвегия, избирайки шведската династия Бернадот като управляваща страната. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции.

През този период се наблюдава възход на норвежката култура по време на романтизма, защото норвежците търсели как да изразят своя забележителен национален характер и политика на езика, което довежда до множество опити да се определи оригиналния норвежки език. Тогава се обосновали и днешните му официални форми – букмол и ниноршк.

Норвегия обявява независимостта си през 1905 г., когато Шведско-норвежката уния е разделена. [4]

Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 г. и изиграва важна роля в отделянето от Швеция. С референдум е избрана монархия като държавна форма на управление, спечелила срещу републиката.

През 1907 г. Русия, Германия, Франция и Англия гарантират цялостта на Норвегия по силата на международен акт. [8]

През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г. – на всички жени. [9]

През Първата световна война Норвегия остава неутрална.

Между двете световни войни страната, както и останалите европейски страни, е поразена от масова безработица, която достига своя връх през 1933 г., когато всеки трети в работоспособна възраст е безработен.

Норвегия се опитва да остане неутрална и през Втората световна война, но е окупирана от немски сили от 9 април 1940 до 8 май 1945 г.

След Втората световна война Норвегия претърпява бърз икономически растеж и се превръща в една от най-богатите държави в света. След войната Работническата партия (социалдемократи) взема властта и управляват страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ.

По време на възстановяването след Втората световна война страната води политика, целяща пълна заетост. Тази политика е поддържана от всички правителства оттогава до днес. [10]

През 1970-те години край Норвегия се откриват големи залежи на нефт и природен газ, което довежда страната до бърз икономически подем. [5] Разработването на нефта и газа води до нива на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, но от 1980-те безработицата отново се увеличава, като достига най-високите си нива през 1987 – 1988 г. [10]

Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. и членството в Европейския съюз, въпреки, че правителството препоръчва гласуване „за“ членството. [4]

През 1980-те процентът на работещите жени се увеличава и остава висок до днес. [10] През 1986 г. Норвегия изразява несъгласие със забраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 г. [4]

През 2008 г., малко след Световната икономическа криза, безработицата в Норвегия е 3% – сред най-ниските в Европа.

География

Mandalhavn
изглед от Мандал, най-южният град в Норвегия
Hurrungane, 1990
Планински пейзаж от Норвегия
Eidsvoll riksraad 1814.jpeg
Приемането на конституцията, картина от Оскар Вергеланд
PanoHardangerfjorden1
Изглед от фиорда Хардангерфиорд
Preikestolen 01.03.07 - Preikestolen von oben 1
Изглед от Лисефиорд

Норвегия обхваща западната част от Скандинавския полуостров в Северна Европа. Назъбената брегова линия е една от най-дългите в света и е разчленена на множество фиорди и над 50 000 острова, се простира над 2 500 km. Норвегия има граница по суша дълга 2 542 km с Швеция (1619 km), Финландия (727 km) и Русия (196 km). [6] На запад и на юг Норвегия граничи с Норвежко море и Северно море. Баренцово море и Северният ледовит океан мият най-северните брегове на Норвегия. Страната има издължена форма по посока югозапад-североизток.

С площ от 385 207 km² (включително Ян Майен и Свалбард) Норвегия е съвсем малко по-голяма от Германия, но по-голямата част от страната е доминирана от планини с разнообразни форми, създадени от праисторически глетчери. Най-забележителни са фиордите – дълбоки прорязъци от вода, появила се след Ледниковата епоха. Най-големият от тях е Согнефиорд. В Норвегия също има и множество водопади и ледници.

На територията на Норвегия има глетчери. На по-голямата част от територията са разположени високи плата и планини, пресечени от плодородни долини. Има малки и отдалечени една от друга равнини. В северните части има арктическа тундра. [6]

По бреговата линия се намират и прочутите фиорди. Заради тяхната всеченост, общата дължина на бреговата линия на Норвегия е 25 148 km². Тази дължина включва континенталната брегова линия и големите фиорди. Ако се добавят малките фиорди и островите дължината става 58 133 km. [6]

Над 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. Кралство Норвегия също включва и арктичните островни територии на Свалбард, Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в Южноатлантическия океан е норвежка територия и страната има претенции за над 2 млн. km² от Антарктида [11] – Земя Кралица Мод. Остров Петър I в Южния Тихи Океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Норвежкият суверенитет над Свалбард се основава на Свалбардския договор, но този договор не се отнася за Ян Майен.

Поради влиянието на течението Гълфстрийм, в Норвегия има по-високи температури и повече валежи от нормалните на тези ширини. Тук има четири добре осезаеми сезона с по-студена зима и прохладно лято. Най-северните части на страната имат субполярен климат, а Свалбард има полярен климат.

Има сезонни различия в продължителността на слънцегреенето. На места на север от Полярния пояс се случва слънцето въобще да не залязва. Поради това някои описват Норвегия като „Страната на среднощното слънце“. [12] През лятото на юг от Полярния пояс има 20 часа слънчева светлина в денонощието.

Най-ниската точка е Норвежко море (0 m надморска височина), а най-високата – връх Галдхупиген (2 469 m). В страната има един действащ вулкан – Бееренберг (2 227 m) на остров Ян Майен[6]

Държавно устройство и политика

Stortinget, Norway
Сградата на парламента в Осло

Норвегия е конституционна монархия с демократична парламентарна правителствена система. Конституционна, защото според конституцията властта на правителството произлиза от изпълнителната власт, дадена на краля. Демократична, защото според конституцията властта е в ръцете на народа, тъй като всички граждани могат да участват в парламента на страната, Стортингет, и в окръжните и общинските съвети. Парламентарна, защото правителството има изпълнителната власт, но не може да управлява без подкрепата на парламента, който има законодателната власт. [9]

Реалната политическа власт на краля е малка, но той изпълнява важна символична функция като държавен глава и официален представител на норвежкото общество и норвежката индустрия. Кралят е символ на националното единство. [9] Въпреки че конституцията от 1814 г. гарантира силна изпълнителна власт на краля, тя е упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет). [9][13]

Крал на Норвегия е Харалд V, а министър-председателЙенс Столтенберг от Работническата партия, управляваща в ляво-зелена коалиция от 2005 до 2009 г. и от 2009 г. [14][4][6]

Държавната власт е разпределена между парламента (законодателна власт), правителството (изпълнителна власт) и съда (съдебна власт). Властта е разпределена и географски на държавна, общинска и окръжна. [9]

Участието на хората в политиката става посредством гласуване и участие в организации. Средностатистическият норвежки гражданин участва в четири организации, а 70% от възрастните участват поне в една организация. Процентът на гласувалите обикновено е около 80%. Право на глас имат всички граждани на възраст от 18 или повече години. [9]

В последните десетилетия Норвегия си извоюва силна роля в международната политика. Страната е била посредник между Израел и Организацията за освобождение на Палестина и е главен посредник между правителството на Шри Ланка и Тамилските тигри между 2000 и 2009 г. [4]

Сред основните политически проблеми на страната са интеграцията на етнически малцинства, поддържането на социалната сигурност въпреки застаряващото население, и поддържането на икономическата конкурентоспособност. [6]

Крал

Крал на Норвегия от 17 януари 1991 г. е Харалд V[15]

Правителство

Правителството има изпълнителната власт. То предлага закони и държавен бюджет на парламента и прилага решенията посредством министерствата. Правителството бива избирано от парламента и е оглавявано от министър-председател. Формално кралят упълномощява парламентарно представената партия с най-голям брой депутати да състави правителство самостоятелно или в коалиция с други партии. Правителствените решения формално се взимат от Кралския съвет. Всички кралски декрети биват подписвани от краля и министър-председателя. [16]

Властта на министър-председателя е по-малка от тази на министър-председателите в повечето от Западния свят. Традиционно министър-председателят и министрите на външните работи и на финансите държат най-важните правителствени позиции. [16]

Парламент

Парламентът се състои от 169 депутати, представители на политически партии, които биват избирани за период от четири години на основата на пропорционална представеност, т.е. всеки окръг има определен брой представители, пропорционален на населението му. Парламентът има законодателна власт и определя държавния бюджет[13]

Държавният съвет или кабинет се състои от министър-председател и неговия съвет, които се назначават от краля. От 1884 г. парламентаризмът осигурява това, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента, така че назначаването от страна на краля е просто формалност. Парламентът контролира правителството. Всеки депутат има право да внесе вот на недоверие към правителството, а правителството може да поиска вот на доверие. Ако правителството е нарушило закон или конституцията парламентът може да стартира процедура по импийчмънт. Парламентът провежда и парламентарен контрол на правителството. [13]

Съдебна власт

Административно деление

Норвегия е разделена на 19 административни области, наречени фюлке (ед. ч. fylke, мн. ч. fylker), и на 434 градски общини (kommuner). Към Норвегия принадлежат и териториите Буве, Свалбард, Ян Майен[6]

Дипломатически мисии в България

Посолството в София е една от дипломатическите мисии на Норвегия, които предстои да бъдат закрити през 2016 г. [17] То ще бъде закрито на 30 юни 2016 г. [18]

  • Гюру Катарина Викьор (от 2012 г.) – настоящ посланик в България
  • Тове Скарстейн (от 7 ноември 2006 – 2012)
  • Ролф Балцерсен (28 ноември 2001 – 7 ноември 2006) – първият извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия в България със седалище в София

Население

Population graph for Norway
Динамика на населението в Норвегия (17342012 г.)

Норвегия има население от 4 953 000 души през 2011 г. [14], което нараства с 0,327% годишно по данни от 2012 г [6]. По изчисления от 2007 г. 94,4% от населението са норвежци (вкл. 60 000 саами). 3,6% са европейци, а 2% – други. [6] Средната продължителност на живота през 2011 г. е 83 години за жените и 78 години за мъжете. Ръстът на населението е 0,329 през 2011 г. [14]

Етнически повечето норвежци са от северногермански (нордически) произход. Малки по численост фински малцинства живеят на север. Саамите, коренните жители на Норвегия, традиционно населяват северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия.

Възрастова структура

Данните са от 2011 г. [6]

  • до 14-годишни: 18%
  • 15 до 64-годишни: 66%
  • над 65-годишни: 16%

Религия

Официалната религия в Норвегия е лутеранството[14] По данни от 2004 г. 85,7% от населението принадлежи към Норвежката църква, 3,4% са други християни, 1,8% мюсюлмани, 9,1% – други. [6]

На 7 март 1993 г. е създадена Българска православна община в Норвегия „Св. св. Кирил и Методий“, под юрисдикцията на Българската Патриаршия, Светия Синод със седалище в София[19]

Икономика

Statfjord A
Нефтена платформа в Северно море

Преимущества: най-големият производител на нефт и газ в Северна Европа. Хидроенергетиката покрива голяма част от потребностите на населението, което позволява да се изнася по-голяма част от нефта. Нефтените фондове служат за развитието на бъдещите поколения. Голям търговски флот, ниска инфлация (3%) и безработица (3%) в сравнение с останалите европейски страни.

Недостатъци: много голяма зависимост от нефта. Малък вътрешен пазар, периферно разположение. Твърде малко високо квалифициран персонал. Суровият климат ограничава развитието на селското стопанство, високите данъци и много скъпата работна ръка също забавят развитието.

Норвегия притежава двадесет и седмата икономика в света по данни от 2014. Страната има отворена, насочена към експорта икономика и е една от най-богатите в света. [5] Икономиката на Норвегия е процъфтяваща сплав от благосъстоятелен капитализъм, където свободният пазар се съчетава с правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия) и енергийния сектор. Държавното участие в икономиката продължава да намалява вследствие на процесите на дерегулация и приватизация. Земеделието и риболовът са в частни ръце, с изключение на около 10% от горите, използвани за лесовъдство, които са държавна собственост. [20]

Норвежката валута се нарича норвежка крона. Една крона се дели на 100 йоре. Брутният вътрешен продукт на Норвегия за 2011 г. е 391,8 млрд. евро (3 017 473 млрд. норвежки крони). БВП на човек от населението е 66 047 евро (510 544 норвежки крони). [14]

24% от всички автомобили в страната са с електрически двигатели, което е най-високият процент от всички държави в света. [21]

Култура

Изкуство

Изобразително изкуство

Норвежкият художник Едвард Мунк е пионер на експресионизма. [22]

Музика

DimmuBorgirTuska2005
Dimmu Borgir на сцената, 2005 г.

Едвард Григ е композитор, който помага за изграждането на норвежката култура посредством усъвършенстване на норвежката народна музика. Музиката на Григ е неразделна част от националната идентичност на Норвегия. [23]

Музиканти и групи с влияние на международната музикална сцена са Рьоюксоп, A-ha, Ословският филхармоничен оркестър, Ян Гарбарек, Арне Нордхейм, Мари Бойне, Лейф Уве Андснес, Нилс Петер Молвер, Ролф Валин, Turbonegro, Трюлс Мьорк, Буге Веселтуфт, Норвежкият камерен оркестър и Serena-Maneesh[24]

Норвегия е родина на световната музикална вълна наречена „норвежки блек метъл“. Освен с бързи и насечени китари и барабани, това течение в метъла се свързва и с анти-християнски текстове и символика, въпреки че не е задължително за всички групи. През 90-те норвежките медии обръщат голямо внимание на редица подпалвания на църкви, извършени от музиканти и фенове на този стил. Известни представители на стила са Burzum, Satyricon, Dimmu Borgir, Mayhem, Immortal, Gorgoroth и др. Повечето представители използват силен черно-бял сценичен грим, покриващ целите им лица. Почти всички от гореспоменатите групи са свирили поне веднъж в България.

В Норвегия се провеждат над 200 музикални фестивала във всички жанрове и големини, включително такива с камерна и рок музика. [25]

Театър

Хенрик Ибсен (1828 – 1906) е един от най-великите представители на световната литература и баща на модерната драматургия. Пиесите му продължават да бъдат поставяни във всички части на света и са най-често поставяните след тези на Шекспир. [26]

Кухня

Норвежката кухня е известна с отличните си сурови продукти, най-вече риба. Най-типичните рибни и морски продукти в кухнята са сьомга и пъстърва, но треска, камбала, херинга и скариди също са популярни. Типични месни продукти са месо от северен елен, лос, елен и яребица. Сушеното месо под формата на шунка и наденица е популярна храна през лятото. Млечни специалитети са овче сирене, приготвено по специален начин – брун уст(brun ost), което е с кафеникав цвят. Типичен норвежки хлебен продукт е тънък, хрускав хляб кнеккебрйо (knekkebrød).. [27]

Кино

Норвегия, както Швеция и Дания, е известна с продукцията на висококачествени филми за деца и младежи. [28]

Първият филм, продуциран в Норвегия, е „Опасности на рибарския живот“ (Fiskerlivets farer) или „Драма в морето“ (Et drama paa havet), продуциран през 1906 или 1908 г. от Хюго Хермансен.

Въоръжени сили

Въоръжените сили (офиц. название Норвежки отбранителни сили, Forsvaret) на Норвегия наброяват около 30 000 души (вкл. цивилен персонал). Четирите рода войски са армия, Кралски военновъздушни сили, Кралски военноморски сили и отечествена гвардия. Страната е член на НАТО и на територията си има военни обекти, контролирани съвместно от страните членки на организацията. Главният щаб на въоръжените сили на Норвегия се намира в град Ставангер.

При управлението на Йенс Столтенберг норвежките войски се изтеглят от Ирак.[4]

Наземно оборудване

  • ОБТ „Леопард-1“ – 84, изтеглят се от употреба;
  • ОБТ „Леопард-2“ – 52;
  • Бронирана бойна машина CV9030 – 114;
  • Бронетранспортьор М113 – 670;
  • Залпова ракетна установка М270 – 12 (складирани, не се употребяват; предвижда се връщането им на въоръжение);
  • Самоходна артилерийска установка M 109 A3GN – 54;

Военновъздушни сили

Медии

Свободата на словото е гарантирана от конституцията.[4] През 2015 г. Норвегия е на второ място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (+1 място спрямо предходната година).[29]

Schibsted group, издателят на Aftenposten и VG е един от най-големите медийни концерни в Скандинавия. Базираният в Норвегия доставчик на бърз интернет, телефония и сателитна телевизия Telenor е водещ в Северна Европа.[4]

Аналоговата телевизия е заменена с цифрова, която предлага голямо разнообразие от канали посредством кабел и сателит.[4]

Норвежците са сред най-страстните читатели на вестници в света. Броят на изданията е голям спрямо малкото население. По-голямата част от пресата е частна собственост.[4]

Външни препратки

  • Norway.info – Норвегия – официален сайт
  • Norvegia.bg – Норвегия – официален сайт за България
  • kongehuset.no – официален сайт на кралската фамилия на Норвегия

Източници

  1. www.kartverket.no
  2. население, 2019-01-01. // Statistics Norway, 2019-02-22. Посетен на 2019-03-12.
  3. Arealstatistics for Norway 2019. // Kartverket, mapping directory for Norway, 2019. Посетен на 2019-03-22.
  4. а б в г д е ж з и к л BBC News – Norway country profile. // Би Би Си. Посетен на 20 февруари 2012. (на английски)
  5. а б в г Economic Growth. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  6. а б в г д е ж з и к л м CIA – The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  7. BBC News – Norway timeline. // Би Би Си. Посетен на 20 февруари 2012. (на английски)
  8. Вестник „Пряпорец“, 1 януари 1908 г.
  9. а б в г д е Form of Government. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  10. а б в Labour Market. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  11. Fram Museum – Fram Museum. // Официален сайт на музея „Фрам“. Fram Museum. Посетен на 26 февруари 2012 г..
  12. Experience Midnight Sun in Norway: Land of the Midnight Sun — Norway official travel guide — visitnorway.com. // visitnorway.com. Министерство на търговията и индустрията на Норвегия. Посетен на 26 февруари 2012 г..
  13. а б в The Storting. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  14. а б в г д Facts & Figures. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  15. The Monarchy. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  16. а б The Government. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  17. Норвегия закрива посолството си в София. // www.dnevnik.bg. 8 октомври 2015. Посетен на 21 февруари 2016.
  18. The Royal Norwegian Embassy in Sofia will close June 30, 2016.. // norvegia.bg. 25 януари 2016. Посетен на 21 февруари 2016. (на английски)
  19. Българска православна община в Норвегия „Св. св. Кирил и Методий“, от сайта Pravoslavieto.com, посетен на 31 май 2012 г.
  20. Mixed Economy. // Норвежко посолство в България. Посетен на 19 февруари 2012. (на английски)
  21. Германия иска забрана на автомобили на бензин и дизел от 2030 г., capital.bg, 10 октомври 2016 г.
  22. The Painter Edvard Munch. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  23. The Composer Edvard Grieg. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  24. Music in Norway. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  25. Festivals. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  26. The Playwright Henrik Ibsen. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  27. Culinary Specialities. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  28. Children and Film. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  29. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)
.bv

.bv e Интернет домейн от първо ниво за остров Буве, който е ненаселен. Администрира се от UNINETT Norid, но не се използва. Представен е през 1997 г.

.no

.no е национален Интернет домейн на Норвегия, създаден през 1987 г.

.sj

.sj е Интернет домейн от първо ниво (country code top-level domain – ccTLD) на островите Свалбард и Ян Майен. Домейнът, създаден от „UNINETT Norid“ не се използва, а вместо това в Свалбард се използва основно .no или .com, а в Ян Майен не се използва собствен домейн.

Договорът от Свалбард предоставя на Норвегия пълен суверенитет на Свалбард.

BIBSYS

BIBSYS е административно ведомство към Министерството на образованието и науката в Норвегия. Те предоставят услуги, фокусирайки се върху споделяне, съхранение и извличане на данни, свързани с научни изследвания, преподаване и обучение – исторически метаданни, свързани с библиотечни ресурси.

Берген

Бѐрген (на норвежки: Bergen, произнася се по-близко до Бя̀рген) е град в Югозападна Норвегия, център на фюлке Хордалан. Разположен е на брега на Норвежко море. Население 223 600 души от преброяването на 1 юли 2008 г. Берген е вторият по големина град в страната.

Градът е разположен на югозападното крайбрежие на Норвегия, в Хордалан. Берген е заобиколен от група планини известна с името „Седемте планини“ (de syv fjell), въпреки че броят на планините е въпрос на дефиниция. Градът е признат за неофициална столица на областта известна като Западна Норвегия, както и за официален път към норвежките фиорди. Берген има вътрешно пристанище, което е не само най-голямото в страната, но и едно от най-големите в Европа, обработващо над 50% от товарите в Норвегия според пристанищната компания.

География на Швеция

Швеция е разположена в Северна Европа, с обща площ 449 964 km². Граничи с Норвегия (1169 km) и Финландия (614 km). Най-високата точка е връх Кебнекайсе (2104 m).

Швеция е четвъртата по големина европейска страна. Дължината ѝ от север на юг е близо 1600 km.

Дания

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

Мрамор

Мраморът е метаморфна скала, изградена от калцит или доломит (последните се наричат доломитни мрамори). Оцветяването варира от чисто бяло до всевъзможни нюанси на цветовете. Мраморните скали се образуват при метаморфизъм на варовици и доломити.

Големи европейски находища: Италия, Гърция, Франция и Норвегия.

В България мрамор се добива в планините Рила, Родопи, Странджа, Пирин и Берковска.

Приложение: в бита – за облицовка, мозайки, производство на цимент и вар. В скулптурата, в огнеупорната, стъкларската и металургичната промишленост.

Национален отбор по футбол на Норвегия

Националният отбор по футбол на Норвегия представляват страната в международните футболни срещи. Контролира се от Норвежкият футболен съюз.

Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Норвежки език

Норвежкият език е северногермански език, който се говори като майчин от около 5 милиона души, предимно в Норвегия, където е официален. Той се говори също от около 50 – 60 хиляди норвежки емигранти в САЩ, предимно в Средния запад. Норвежкият, шведският и датският образуват континентално-северните езици, донякъде взаиморазбираеми. Норвежкият език може да се проследи до западния клон на старонордския език, от който също така водят началото си исландският и фарьорският език. Днес норвежкият език е по-близък до шведския и датския, които са произлезли от източния клон на старонордския език, отколкото до островно-северните езици, именно исландския и фарьорския. Норвежкият език не може да се разграничи като такъв от шведския и датския, ако се използват чисто езиковедски критерии. В действителност може да се твърди, че норвежкият език е тази част от северногерманските диалекти, която се говори на територията на Норвегия.

Норвежкият правопис се измества частично от датския в късното Средновековие. Едва през 19 век възниква ландсмол (език на норвежкото село), който по-късно започва да се нарича ниношк (нов норвежки език). Това събитие поставя началото на споровете около норвежкия език. В днешно време около 85 – 90 процента от населението в Норвегия използва букмол, езикът на книгите, който се основава на датския правопис.

Норвежки език може да се отнася за някой от следните езици и диалекти:

източноскандинавски езици

букмол – традиционния официален език на Норвегия, говорен от 90% от населението

риксмол

западноскандинавски езици

нюношк – също официален език на Норвегия

йогношк

Олимпийски игри

Олимпийските игри (на френски: Jeux olympiques; на английски: Olympic Games) или олимпиадата е най-известното международно състезание в света, в което атлети от над 200 страни и различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки 4 години.

Осло

Осло (на норвежки: Oslo – Ушлу), наричан между 1624 и 1925 също Кристиания (Kristiania), е едновременно град, фюлке и столица на Норвегия.

Осло води началото си от около 1000 година и е столица от 1314 година. Градът става община на 3 януари 1838 г. През 1842 г. той е отделен административно от провинцията чрез фюлке Акешхус (Akershus), която става част от него на 1 януари 1948 г.

Към 1 април 2011 Осло има население от 605 005 души. Градската област заедно със свързаните с Осло населени места обхваща голяма територия с общо население 906 681 души (към 1 януари 2011). По своята площ от 454 km² Осло е една от най-големите столици в света.Центърът на града е разположен в края на едноименния фиорд Ослофиорд (стигащ до самия център на града – пред кметството), откъдето той се разраства и образува сравнително ясна U-образна форма.

От общата площ на града 115 km2 са достроени, а 7 km2 са земеделски.

От 1901 г. в Осло се връчва Нобеловата награда за мир.

Северна Европа

Сѐверна Евро̀па е термин за северната част от Европа, макар че точните граници са неясни и размити и определянето варира. Ето и следните дефиниции:

Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция както и Аландските острови, Фарьорски острови, Ян Майен, Шпицберген.Макар политически и исторически да са близко до Северна Европа Гренландия въпреки това географски е по-близка до континента Северна Америка. Покрай това заедно с някои от по-долу изброените варира определянето за региона:

Прибалтийските републики: Естония, Латвия и Литва

Британските острови: Остров Великобритания, Нормандски острови, Остров Ман (виж също и Западна Европа)

Ирландия

Гранични зони или в близост до Балтийско море и Северно море т.е. Северозападна Русия (включително Калининград), Северна Полша, Северна Германия, Холандия, Белгия, Люксембург и френския регион Север-Па дьо Кале

Понякога и Ленинградска област, Република Карелия и Мурманска област (виж също и Източна Европа)Обединените нации определят Северна Европа като:

Дания

Фарьорски острови (Дания)

Естония

Финландия

Оланд (Финландия)

Исландия

Ирландия

Ман

Литва

Латвия

Норвегия

Шпицберген и Ян Майен (Норвегия)

Швеция

Великобритания

Гърнси и Джърси (Великобритания)

Преди 19 век терминът „Северен“ е бил обикновено със значение Северна Европа в смисъл, че включва скандинавсите страни, Европейска Русия, Прибалтийските републики (в това време Лифландия и Курландия) и Гренландия.

В ранната ера когато Европа била доминирана от Средиземноморския регион (т.е. Римската империя) всичко, което не е близо до това море е било Северна Европа включително Германия, Ниската земя (виж Холандия) и Австрия. Това значение е все още употребявано и днес в някой контекст като дискусията за Северния ренесанс.

Скандинавия

Скандинавия се нарича регионът с обща култура и история, разположен на Скандинавския полуостров плюс Дания.

Първото упоменаване на Скандинавия е от 1 век от Плиний Стари. На Скандинавския полуостров са разположени държавите Норвегия, Швеция и повечето от северната част на Финландия. Сред културните, исторически и лингвистични аспекти Скандинавия се формира от три държави – Дания, Норвегия и Швеция. Финландия, която е исторически и политически свързана с тези три страни, се възприема като скандинавска страна, въпреки че финландският език няма общи корени с езиците на другите три скандинавски страни.

Фарьорски острови

Фарьорските острови или Ферьорските острови (на фарьорски: Føroyar; на датски: Færøerne; и двете етимологично означават „овчи острови“) са автономна област в рамките на кралство Дания. Те са разположени между Норвегия и Исландия. Разстоянието до Исландия е 450 km, до Норвегия е 675 km, а до Копенхаген е 1117 km. Типичният северен кръст върху националния флаг на Фарьорските острови е белег за принадлежността на държавата към другите скандинавски страни. Гербът на страната е овен, който най-точно символизира наименованието на островите – фарьорски, т.е. „овчи“.

Фюлке

Фюлке (на норвежки: Fylke) се нарича основната административно-териториална единица в Норвегия. Всяко фюлке се дели на общини, наричани в Норвегия комуне (Kommune, в мн.ч. Kommuner).

Фюлкето е създадено през 1919 г., като дотогава се е наричало амт. Териториалната единица фюлке би могла да се сравни с област в България, провинция в Италия, Испания и Германия, графство в Англия, кантон в Швейцария, жудец в Румъния, департамент във Франция, войводство в Полша, амт в Дания и пр.

За названията на отделните фюлкета виж Административно деление на Норвегия.

Швеция

Кра̀лство Швеция или просто Швѐция (шв. Sverige) е скандинавска държава, конституционна монархия, намираща се в Северна Европа. По големина е пета в Европа. Тя граничи с Норвегия на запад, Финландия на североизток, проливите Скагерак и Категат на югозапад, Балтийско море и Ботническия залив на изток. По море граничи също с Дания, Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. С Дания се свързва и чрез моста Йоресунд – най-големия мост в Европа, свързващ Малмьо с Копенхаген. Член е на Европейския съюз от 1995 г. и на Шенгенското пространство от 1996 г.

Швеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с център Стокхолм. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната. Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество и с нейерархична организационна и обществена структура и колективизъм, в контраст с англосаксонските общества. Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са задачи в политиката ѝ с широка обществена подкрепа.Швеция е традиционен износител на желязо, мед и дървесина. Модернизираният транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна руда. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни според Индекса на човешко развитие. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи от петрол и каменни въглища.

По време на Средновековието Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките на Калмарската уния, създадена през 1397 г. под короната на Маргарета I Датска. Швеция напуска унията през 16 век и води дългогодишни войни със своите съседи – основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведският крал разширява границите на Швеция посредством война, установявайки шведско надмощие и контрол над Скандинавския полуостров, Балтийските държави и области от днешна Германия. След смъртта на Карл XII през 1718 г., шведската доминация е прекратена. През 1809 г. източната част от Швеция, Йостерланд, и източната част на Норланд се обособяват в полуавтономна област – Велико княжество Финландия. До 1814 г. Швеция губи всички свои територии извън Скандинавския полуостров. През 1814 г. Норвегия е заставена да сключи съюз с Швеция, който трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война.

Членове
Кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Скандинавски съвет
Страни и територии в Антарктика
Proposed flag of Antarctica (Graham Bartram)

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.