Нови Искър

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нови Искър.
Нови Искър
България
42.8031° с. ш. 23.3436° и. д.
Нови Искър
Област София
42.8031° с. ш. 23.3436° и. д.
Нови Искър
Нови Искър
42.8031° с. ш. 23.3436° и. д.
Нови Искър
Общи данни
Население 13 964 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 14 041 (НСИ)
Землище 52,80 km²
Надм. височина 509±1 m
Пощ. код 1280
Тел. код (02)991
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 357
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)

Нови Искър е град в Западна България. Той е един от общо 4-те града към Столична община, заедно с гр. София, гр. Банкя и гр. Бухово.

Град Нови Искър е административен център на столичния район „Нови Искър“, който е един от общо 24-те района на Столична община.

Novi.Iskar.Kurilo
Нови Искър, квартал Курило

География

Градът се намира на 14 km северно от София. Район „Нови Искър“ включва град Нови Искър с неговите 5 квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне, както и 12 села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци. На територията на район „Нови Искър“ живеят постоянно малко над 52 000 души, а в самия град около 30 000 души.

Сериозно предимство на град Нови Искър е неговото географско местоположение – той е пресечна точка на различни важни свързващи пътни артерии с вътрешността на страната. Непосредствената близост до град София, както и красивата природа, която го заобикаля, също го прави атрактивен за инвеститори и туристи. Чрез геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в двата градски квартала на гр. Нови Искър – кв. Кумарица и кв. Гниляне, както и в селата Кътина, Чепинци и Световрачене. Водата на тези мин. извори е подходяща за лечение на редица болести, според изследванията на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация. На територията на посочените минерални извори няма курортни заведения и тези селища не са обявени за курортни. Градът Нови Искър се пресича от река Искър в посока от юг на север, като реката е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район „Нови Искър“ влизат още и реките Червена, Блато, Кътинска, Лесновска, Подгумерска и др.

Град Нови Искър е изграден върху бреговете на река Искър.

История

За град е обявен през май 1974 г. с Указ No 1912 на тогавашния Държавен съвет на Народна република България. Днес в него (по данни към 1 януари 2011 г.) живеят малко над 15 000 души.

Квартали

NoviIskar.Izgrev.2009.jpeg
Изглед към квартал Изгрев

Градът се състои от общо 5 квартала: „Славовци“, „Кумарица“, Курило", „Изгрев“ и „Гниляне“. Те имат своята интересна и богата история и културно-историческо наследство.

Имената на повечето от тях (без „Изгрев“), препращат към епохата на ранното Средновековие, когато в района се появяват славянски заселници. Местната топонимия е с доказано славянски произход.

За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, която разказва за керван, който се движел по римския път Via Diagonalis за Сердика. Керванът бил воден от славянския старейшина Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенният съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.

Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род, който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище, което получило името си от племенния вожд Словутич.

Името на кв. Гниляне е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 г.

При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 г. преди н.е. Според историците тук са живели тракийски племена.

„Най-младият“ квартал в град Нови Искър е квартал „Изгрев“. Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал „Изгрев“ живеят постоянно над 3000 души и той е важна част от града.

Управление

NoviIskarObshtina
Сградата на общината

Като част от Столична община, район „Нови Искър“ се управлява от кмета на Столичната община, от 61 съветници в Столичния общински съвет, както и от районния кмет на район „Нови Искър“ г-жа Даниела Райчева. Тя е избрана от Столичния общински съвет по предложение на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова през ноември 2011 г.

Забележителности

Районът е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение“. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър“ в с. Подгумер, църквата „Свети Николай“ в Негован, църквата „Св. Рождество Богородично“ в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка“ в с. Балша. Иконостасите в църквите „Свети Николай“ в Славовци и „Света Троица“ в квартал Кумарица са дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

Иконите в „Свети Никола“ в Кумарица са на Щерю Иванов от Крушево.[2]

Манастирската църква „Св. Иван Рилски“ и „Св. Йоан Кръстител“ в кв. Курило са обявени, като народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил Св. Йоан Рилски, който народът нарича Св. Иван Рилски. В манастира е работила една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст“. От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.

Сред светините е Погумерският манастир „Свети вмчк Димитър“, който днес не функционира. Неговата история е от XI век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура.

Друг паметник, който е в много добро състояние, е църквата „Св. Николай Мирликийски“ в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.

Църквата „Св. Петка“ в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението, но днес стенописите ѝ се нуждаят от реставрация.

„Марковата къща“ в с. Доброславци е една от малко запазените къщи във възрожденски стил, въпреки, че днес обектът не е в добро състояние.

С над 130-годишна история са стенописите в църквата „Св. Троица“ в с. Мировяне. В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители“ с. Чепинци и църквата „Всех светих“.

Спорт

Местният клуб по карате – носи името „Щит“, а главната му база се намира в спортен център Кумарица. Кв. Кумарица е център на каратето в Нови Искър. В клуба тренират повече от 50 деца и подрастващи и всяка година броят им се увеличава. Състезателите по карате завоюват медали от национални и международни първенства. Президент и играещ треньор на клуба е Павел Стоянов, който е и състезател на националния отбор в категория до 75 кг.

По-изявени състезатели на карате клуб Щит са: Александър Григоров, републикански шампион и носител на купа България, член на националния отбор. Антонио Соколов, Венцеслав Усов, Калоян Мартинов, Йордан Харизанов, Димитър и Иван Чанини.

Личности

В с. Кумарица е живяла известната българска актриса Невена Коканова. В квартал Кумарица е живял и първият български космонавт Георги Иванов. В квартал Кумарица живеят близнаците Росен и Румен Димитрови, световни шампиони по самбо и бойно самбо, две от звездите в българския боен спорт. В квартал Курило живеят двамата братя Николай и Павел Стоянови от рода „Косове“, многократни републикански шампиони по карате-до, членове на националния отбор. В квартал Изгрев живее многократната републиканска шампионка и носителка на международни отличия по плуване Аделина Христова. Йордан Стойков – Бумбо, дългогодишен капитан на футболния Локомотив София и впоследствие футболен треньор е израсъл в Кумарица. Лорета Трайкова, държавен одит в Народно събрание на Република България и втори треньор на ФК „ЦСКА 1948“.

Литература

  • Ангелов, Юрдан. „Духовни и културно-просветни дейци в село Кумарица в Турско“, София, 1932 г.;

Други

Културният живот в град Нови Искър е изключително богат и разнообразен. В града живеят и творят талантливи художници и писатели. Традиция са срещите с тях, организирането на изложби и представянето на новите им творби. Траен е интересът на жителите към фолколора, който е и най-голямото културно богатство на града. Стремежът на всички жители на гр. Нови Искър е да съхранят и предадат на следващите поколения утвърдените народни и фолклорни традиции в града. За осъществяването на този стремеж помагат с дейността си и 4-те народни читалища в гр. Нови Искър със своите танцови състави, театрални колективи и самодейни фолклорни групи. Те развиват богата дейност и способстват за предаване на здравия български дух на подрастващите поколения. Градът Нови Искър организира всяка година, заедно с общините Своге и Мездра, „Празници на Искърското дефиле“, кото дават възможност на жителите от поречието на река Искър да се опознаят и да развиват сътрудничество в областите култура, бизнес, екология, спорт и туризъм.

Морският нос Курило на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на селището Курило.[3]

Външни препратки

Източници

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 282.
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kurilo Point.
Балша

Балша е село в Западна България. То се намира в район Нови Искър, Столична община, област София.

Блато (река в България)

Блато е река в България, протичаща през Софийска област и област София. Тя е ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е 30 km.

Река Блато води началото си от карстов извор на 1,2 km западно от селата Опицвет и Безден, на 554 m н.в. Тече в югоизточна посока, а от село Мрамор – в източна. Влива се отляво в река Искър на 509 m н.в., на 1,1 km източно от кв. Кумарица на гр. Нови Искър.

Площта на водосборния басейн на реката е 774 km2, което представлява 9,0% от водосборния басейн на река Искър. Река Блато и реките от басейна ѝ отводняват цялата западна половина на Софийското поле.

Основни притоци: Сливнишка река (десен), Костинбродска река (Белица, десен), Крива река (ляв), Уршак (ляв), Църна бара (десен).

Средногодишният отток при село Петърч е 0,98 m3/s, като максимумът е през месеците март-юни, а минимумът е през юли-октомври.

По течението на реката са разположени 4 села и квартали на 3 града:

Софийска област:

Община Костинброд – Опицвет, Петърч и гр. Костинброд;Област София:

Район Връбница – с. Мрамор,

Район Нови Искър – с. Мировяне,

Район Надежда – кв. Требич на гр. София,

Район Нови Искър – кв. Славовци и кв. Кумарица на гр. Нови Искър.Водите на реката се използват главно за напояване.

Виден Апостолов

Виден Апостолов е бивш български футболист, национал, треньор.

Войнеговци

Войнѐговци е село в Западна България. Намира в Столична община, област София.

Житен (област София)

Житен е село в район „ Нови Искър “ в Столична община, област София - град. Намира се в западна България.

Кубратово

Кубратово е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София.

Купа на България по футбол 1996/97

Тази страница представя турнира за Купата на България, проведен през сезон 1996/97 година. Победителят получава право на участие в турнира за КНК за следващия сезон. Всички мачове, завършили с продължения са със „златен гол“.

Кътина

Кътина е село в Западна България, на 20 км от центъра на София посока север. Административно, селото е към столичния район „Нови Искър“.

Локорско

Локорско е село в западна България, част от Столична община, област София. Населението му е около 717 души (2015).

Мировяне

Миро̀вяне е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София. Според преданията, наименованието на селото произлиза от името на някогашния местен чифликчия Яне Миров.

Нови Искър (Нови Искър)

„Нови Искър“ е футболен клуб в град Нови Искър, област София, България.

Основан е през 1945 г. под името „Искър“. През 1968 г. е преименуван на „Юрий Гагарин“. От 1974 до 1989 г. отново се нарича „Искър“. След това до 1993 г. се казва „Дружба“ (Нови Искър). От есента на 1993 г. се нарича „Нови Искър“. Най-големия си успех отбора постига през 1996/97 когато достига до осминафинал за Купата на България, тогава са отстранени на 1/32-финала Чардафон (Габрово) с 3:2 след продължения (резултата в редовното време е 2:2) и на шестнайсетинафинала Етър с 5:4 след дузпи (резултата в редовното време и продълженията е 2:2). На осминафинала обаче непреодолимо препятствие се оказва силния тогава отбор на Марица (Пловдив). Играе се на разменено гостуване и в първия мач Марица побеждава с 4:0, а реванша завършва наравно 2:2. През 1998 г. отбора е преименуван на „Локомотив 98“. На следващата година завършва на 3 място в Югозападната „В“ група. През 2001/02 за втори път достига до шестнайсетинафинал за купата, като този път е отстранен от Локомотив (Пловдив) с 0:2. На следващата година обаче отпадна от „В“група и бе преименуван на „Зебра 98“. Участва в първенството на „А“ ОФГ-София-град и се бори за влизане във „В“група. Играе домакинските си мачове на стадиона в кв. Кумарица, с капацитет 4000 зрители. Основните цветове на отбора са бяло и черно.

Нови Искър (район)

„Нови Искър“ е един от общо 24-те административни района към Столична община. Административен център на район „Нови Искър“ е град Нови Искър.

Подгумер

Подгумер е село в Западна България. То се намира в община Столична, област София-град.

Републикански път II-16

Републикански път II-16 е второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на област Враца, Софийска област и област София. Дължината му е 88,0 km.

Пътят започва от 163,0-ти км на Републикански път I-1 в източната част на село Ребърково и по цялото си протежение трасето му преминава през Искърският пролом. В северната част на град Нови Искър излиза от пролома, навлиза в Софийската котловина и в южната част на града се свързва с Републикански път I-8 при км 58,2 и Републикански път II-18 при км 18,2, като двата пътя в този си участък са част от Околовръстния път на София. По трасето на пътя са разположени 2 града Своге и Нови Искър и 12 села: Ребърково, Лютиброд, Зверино, Елисейна, Оплетня, Лакатник, Гара Бов, Церово, Томпсън, Реброво, Луково и Владо Тричков.

От пътя вляво и вдясно се отделят 3 третокласни пътя:

на 1,2 km, след село Ребърково, вляво Републикански път III-161 (38,1 km) за Ботевград

на 36,3 km, преди село Лакатник, вдясно Републикански път III-162 (41,0 km) за 131,1 km на Републикански път I-1

на 56,4 km, в град Своге, вдясно Републикански път III-164 (21,0 km) за с. Бучин проход

Световрачене

Световра̀чене е софийски квартал, разположен на 11 км северно от София, България. Намира се в Столичната община, област София-град,

Столична община

Столичната община е единствената община в област София, Западна България.

ТЕЦ Курило

ТЕЦ Курило е топлоелектрическа централа, разположена в село Курило, днес част от град Нови Искър, България. С капацитет от 15 MW, централата е най-голямата в страната преди Втората световна война.

Строителството на ТЕЦ Курило започва през 1927 г. и е завършено на следващата година, когато централата е официално открита в присъствието на цар Борис III. Тя е изградена от белгийската компания Електрическо дружество за София и България, което притежава концесия за производство и продажба на електроенергия в София.

През 1941 г., след началото на Втората световна война, централата, както и останалите активи на Електрическото дружество, е купена от Софийската община.

Требич

Требич е най-северният квартал в град София. Граничи с Илиянци на юг и изток, с Мировяне на запад и с Нови Искър на север. Разстоянието до центъра на София е 8 km. До 1971 година, когато е присъединен към града, Требич е самостоятелно село.

Река Блато минава покрай квартала, и го разделя от Софийския околовръстен път. Река Какач минава от другата страна.

Намира се на географска ширина: 42.77222N и географска дължина 23.31419E. Пощенският код е 1298.

Чепинци (област София)

Чепинци е село в Западна България. То се намира в Район Нови Искър, Столична община, област София.

Много големи градове
(над 200 000 души)
Големи градове
(100 000 – 199 999 души)
Средни градове
(30 000 – 99 999 души)
Малки градове
(10 000 – 29 999 души)
Много малки градове
(под 10 000 души)
Населени места в Столичната община
Градове
Села

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.