Неологизъм

Неологизъм (на гръцки език – νεολογισμός, от νέος – нов и λόγος – дума), новословие или новодумие в езикознанието е дума, която се е появила наскоро в езика и (в тесен смисъл) която е приета в научни речници.

Словното богатство на всички езици малко или много се променя постоянно, някои думи се появяват, други отпадат (архаизми). Неологизмите и архаизмите са относителни понятия в историята на езиците. Някои архаизми навлизат наново в езика, а и някои неологизми стават в течение на времето архаизми. В немския език например само през последните години са се появили 8 хил. думи, кодифицирани в официалния речник „Дуден“. Думи, които са употребени еднократно от някого или известно време в тесни среди (жаргон) не са неологизми и не се намират в речници. Причина за появата на нови думи са развитието на техниката, културата, обществените отношения и др. Например думата „сайт“ е неологизъм в българския език, но въпросът дали някои термини, примерно технически, са неологизми или рядко употребявани думи е спорен.

„Неологизъм“ може да е освен една „нова дума“, така и „дума с ново значение“, както и „нова съставна дума“, съкратена дума, акроним, криптограма и др. Правописът и произношението на неологизми, които са заимки от чужди езици, често едва след известно време придобиват кодифицираната си, общопризната и общоупотребявана форма. Консервативната лингвистика и някои обществени среди се отнасят враждебно към много неологизми, особено чуждиците, напр. нърд. За пояснение или определяне като синоними силогизмите се пишат понякога в кавички или скоби.

Иван Вазов и Петко Р. Славейков са създали много неологизми в българския език. Сред тях са думите стремеж, летеж, влак, лъх и блян.

Речници

  • John Algeo, Fifty years among the new words: a dictionary of neologisms, 1941 – 1991, (CUP), Cambridge 1991 (ISBN 0-521-41377-X)
  • Alfred Heberth, Neue Wörter. Neologismen in der deutschen Sprache seit 1945, (Verlag der Wissenschaft), Wien 1977

Външни препратки

BTL реклама

Below-the-line (BTL) (в превод от английски: „под чертата“) е термин в рекламата, с който се означава интегриран комплекс от маркетингови мероприятия, невключващи традиционни медии. BTL работи с помощта на жива, директна комуникация с клиентите.

За сравнение с BTL са въведени и термините ATL и TTL реклама:

Above-the-line (ATL) („над чертата“) – комплекс от традиционни маркетингови канали, които предоставят медиите като: периодичен печат, радио, телевизия и интернет.

Through the Line (TTL) („през чертата“) – неологизъм, който има за цел да намери „златната среда“, която да комбинира услугите на ATL и BTL.

Алтернативна история (фантастика)

Алтернативната история (на английски: alternative history) е подстил на фантастиката със сюжет, протичащ в свят, чието историческо развитие е отклонение от реалното, такова, каквото го познаваме. Казано в елементарен план тя задава въпроса „Какво би станало, ако развоят на историческите събития бе друг?“. По-голяма част от творбите в жанра са базирани на реални исторически събития, характерни социални, геополитически или индустриални обстоятелства, които се развиват по различен начин. Дори е възможно да се приеме, че цялата художествена литература, може да се опише като „алтернативна история“.

След 50-те години на 20 век, този тип литература силно се обвързва с научната фантастика включвайки в себе си паравреме, пътувания между алтернативни истории/вселени, действия причиняващи разделянето на историята на две или повече времеви линии.

На френски, романите с алтернативна история се наричат uchronie. Този неологизъм е базиран на думата утопия (на английски: utopia – място, което не съществува) и гръцката дума за време – chronos. Uchronie се дефинира като време, което не съществува.

Вегетарианство

Вегетарианството е течение в диетологията, чиито последователи изграждат хранителния си режим от растителни храни (плодове, зеленчуци и др.), със или без млечни продукти и яйца, и без месо (червено месо, птиче месо и морски продукти).Вегетарианството може да бъде възприето поради различни причини. Освен морални съображения, влияние могат да оказват и здравни, религиозни, политически, природосъобразни, културни, естетични или икономически съображения. Скорошно проучване установява, че определенията за вегетарианство в различните страни са различни.

Византийци

Византийците, или както самите на гръцки език се самоназовавали ромеи (на средногръцки: Рωμαίοι), тоест римляни, са поданиците на Източната Римска империя, наречена постфактум от историците Византия, по името на града Византион, сетнешния Константинопол, който става столица на Римската империя през 300 година. Преди 1453 година под термина „византийци“ (Βυζαντινοί) се подразбират единствено жителите на Константинопол. Така византийци е неологизъм, който води началото си от 1557 година. Терминът ромеи е политоним, а не етноним.

Джамахирия

Джамахирията (от арабски:جماهيرية) е форма на държавно управление, различаваща се от монархията и републиката. За първи път тази форма на управление е обоснована в „Третата всемирна теория“ на Муамар Кадафи и е изложена в първата част на неговата Зелена книга.

Думата „джамахирия“ е неологизъм, образуван като е заменен корена на думата „джумхурия“ (република) в единствено число — „джумхур“ (народ) с множественото число „джамахир“ (маси). Така „джамахирия“ може да се преведе като „Управление на масите“ или „Народна република“.

В света единствено Либия е провъзгласена за джамахирия - на 2 март 1977 година.

Характерното за джамахирията като форма на държавно управление е, че в него участва цялото пълнолетно население на страната, обединено в първични (основни) народни конгреси. Народните конгреси избират свои изпълнителни органи (народни комитети), чиито членове автоматично стават делегати на народните конгресови провинции.

Всеобщият народен конгрес е висшият законодателен орган в джамахирията. Въпреки това независими наблюдатели считат, че де факто страната е военна диктатура под властта на полковник Кадафи.

Древен Рим

Древен Рим (на латински: Roma antiqua) е една от основните цивилизации от античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул. Тя се е простирала в Европа, Северна Африка и Близкия изток, като първоначално е основана на Апенинския полуостров.

Древен Рим започва своето развитие като общност на земеделци, обитаващи Апенинския полуостров през 9 век пр.н.е. и с течение на времето прераства в огромна империя, разпростираща се върху целия средиземноморски район.

В периода от 753 г. пр.н.е. (годината на основаването на държавата) до разпадането ѝ през 476 г. вследствие на вътрешна нестабилност, външни нападения и др., римската държава претърпява за 12 века три последователни етапа на развитие – Римско царство, Римска република и Римска империя, и преминава през форми на управление, вариращи от монархия през олигархична република (основаваща се върху демокрация и власт на олигархическата аристокрация) до автократична империя.

По време на съществуването ѝ, благодарение на успешна военна и дипломатическа политика, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои части около Черно море. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или ab urbe condita; легендата разказва, че Вечният град е основан от Ромул.

След разделянето на Римската империя на Западна и Източна и последвалия упадък на Западната (към V в. империята навлязла в период на силен упадък; подложена на нападения от навлизащи в римските граници варварски народи, западната част се разпаднала на няколко независими кралства), Източната Римска империя продължава своето съществуване още 10 века – до 1453 преживяла тежката криза. Столетие по-късно последните останки от Източната Римска империя били завладени от разрастващата се Османска империя.

Макар че когато се говори за история на Древен Рим се маркира именно времето от основаването на Рим до разпадането на Западната империя, тоест период от 1200 години, много често в историята на Римската империя бива включвана и историята на Източната Римска империя със столица Константинопол (наречена Византийска империя), която дори според някои е неин „легален наследник“. Самото наименование Византия е неологизъм, като думата употребена за първи път от Йероним Волф през 1557 г. и става традиционно название за историческата литература след издаването на Парижкия корпус – Corpus Byzantinae historiae (1645 г. – 1711 г.). Съществуващата дискусия по тази тема е свързана със степента на приемственост на характерните за Рим държавност, управление, култура, език, религия, нрави, общество и т.н. В България е по-скоро прието историята на Древен Рим да се разглежда отделно от тази на Византийската империя.

Заедно с Древна Гърция римската цивилизация попада в периода на т. нар. Класическа античност. Тъкмо това обяснява и високото ниво на приемственост между двете култури. Тази на Древен Рим е силно повлияна от гръцката в много отношения. Древноримското общество търпи силно развитие в областта на правото, военното дело, изкуството, литературата, архитектурата, технологиите, езиците, което само по себе си бележи огромен принос към културата на целия Западен свят.

Ентеоген

С термина ентеоген (entheogen) се обозначава всяко едно психоактивно вещество, което е използвано с шамански, спиритуални, духовни или религиозни цели. Това са главно растения, билки и гъби, срещани в природата и представители на халюциногените, делириантите и дисоциативните вещества. Ентеогените се използват от хилядолетия и са били известни на почти всички древни цивилизации и племена. Употребата им в натурална обстановка е почти винаги свързана с ритуали.

Термина ентеоген е неологизъм произхождащ от гръцкия език: ἔνθεος – ентеос (което означава – в Бог) и γενέσθαι – създавам; по смисъл може да се преведе, като нещо което „създава бог в човека“ .

Думата ентеоген е създадена през 1979 г. от група етноботаници с основна цел да замести думите халюциногени и психеделици, поради тяхното масово навлизане в популярната култура през 60-те.

Император на Византия

Император на Византия – този титул е неологизъм, и никога не е използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Използва се от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори в същност са римските императори на Изтока.

Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.

Инавгурация

Инавгурация е академично кодифициран неологизъм в българския език, произхождащ от латинското auguratio или inauguratio, означаващо в Древен Рим въвеждането в длъжност на авгур. В академичния "Речник на чуждите думи" вариантът "иногурация" е с препратка към етимологически правилното "инавгурация" - тържествено откриване на паметник, учебна година, конгрес и др. Още в средните векове думата означава тържественото (церемониално) откриване на академичната година - днес например в Полша. В България двата варианта "иногурация, инагурация" започват да присъстват в пресата едва при встъпването в длъжност на президента Петър Стоянов (1997 г.). "Иногурация" като заемка от френски език се употребява понякога в политически документи преносно: "иногурация на нова политика" = "начало на нова политика". Много редкият български вариант "инаугурация" идва от руския и западноевропейските езици. Предполага се, че с времето, както се случва с много неологизми, в българския говорим и писмен език ще се наложи един от четирите варианта.

Куиър

Куиър (на английски: queer – необичаен, странен, чудат) е неологизъм в английския език, предложен и въведен като ЛГБТ термин през началото на 90-те на XX век и заемка в българския (около 1994-1996). Вероятно началото на употребата се въвежда с появата на групата за права Queer Nation през 1990, последвана от масова упореба на queer от теоретици и говорители на ЛГБТ общността, въпреки критиките в самата общост .

Латинска империя

Латинската империя (на френски: Empire latin de Constantinople; на гръцки: Λατινική Αυτοκρατορία της Κωνσταντινούπολης; Ρωμανία; на латински: Imperium Romaniae) е феодална държава, създадена вследствие на Четвърти кръстоносен поход, която съществува в периода 1204 – 1261 година на част от територията на Византия. Важно е да се отбележи, че терминът Латинска империя е неологизъм. Водачите на кръстоносците, Папството, западните владетели и държави продължили да използват името Романия за обозначаване на държавата с център Константинопол. Българите ги наричат „фръзи“, както виждаме в надписа на Йоан Асен II в църквата „Св. 40 мъченици“, което отразява названието „франки“.

Мегалит

Мегалит (на гръцки: megaλίθος – "голям камък" – от старогръцки "μέγας" – голям и "λίθος" – камък) е огромен камък. Думата е неологизъм от 70-те на XIX век, с който се означават градежи от грубо обработени или необработени големи камъни, плочи, късове и монолити, послужили за изграждане на съоръжения или монументи. Мегалитен означава структура, изградена от подобни огромни камъни, които са закрепени един към друг, без да се използва някакво спойващо вещество. Появата им датира от края на неолита и продължава през Медната епоха и Бронзовата епоха.

Разпространено е вярването, че много от мегалитите притежават изцелителна и магична сила.

Народно творчество

Народно творчество, или фолклор, е събирателно понятие за литературни и музикални произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор.

Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло „на народа“. През втората половина на XX век в България започва да се използва английската дума фолклор (от folk – народ, lore – мъдрост). Този неологизъм е измислен през 1846 г. от Уилям Томс; с него се заменя предходното понятие на английски popular antiquities, което е прието във фолклористиката в България да се превежда като „популярни старини“, макар да съответства на българския термин „народни обичаи“).

Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество (като разкази, легенди, поговорки, суеверия, песни, обреди, а също и гатанки и др.) на определен етнос. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването на идеята за националните ценности започват да се записват, а и издават, като част от националното (литературно) наследство. Изследователите в областта на фолклора се наричат фолклористи, а академичната дисциплина е фолклористика. Фолклористите работят често съвместно с културолози, етнографи, етнолози, социолози, лингвисти и историци поради интердисциплинарния характер на изследванията на народното творчество.

Концепцията за фолклора се развива като част от идеологията на романтичния национализъм от ХIХ век, който първоначално клони към това да впрегне народната култура в услуга на собствените си цели. Чак през ХХ век етнографите започват да записват фолклора. Братята немци Вилхелм и Якоб Грим са сред пионерите в това начинание – събират устно предавани германски приказки и публикуват първа подборка под заглавието „Детски и битови разкази“ (Kinder- und Hausmarch) през 1812 г.

Първи Йохан Готфрид фон Хердер препоръчва записването и запазването на фолклора, за да се документира автентичният дух, традиция и идентичност на германския народ. Фолклористиката като академична дисциплина търпи силно развитие през ХХ и ХХІ век в Европа, Азия, а и в останалите части от света.

Отворено съдържание

Отворено съдържание (на английски: open content) е неологизъм, измислен по аналогия със софтуера с отворен код и обхваща всяко творческо произведение или съдържание, публикувано под лиценз, който изрично разрешава копирането и изменението на тази информация от всеки, а не само от определена организация, фирма или частно лице. Отвореното съдържание е алтернативна парадигма на използвания за обозначаване на запазено право символ Copyright. Отвореното съдържание способства за постигане на целите за демократизиране на знанието.Терминът отворено съдържание е двояк. Всеки може да копира съдържанието (например програмен код) и в същото време на потребителя се предоставя възможността да получи авторско право.Най-големият проект с отворено съдържание е Уикипедия.

Разновидност на езика

Разновидностите на езика или езиковите разновидности са онези отлики при един език, които го отличават видово и функционират в някои комуникативни ситуации в рамките на определени социални групи или на някои територии от разпространението на езика.

Разновидностите на езика проявяват характеристиките си на различни нива на езиковата структура и биват:

лексикални;

граматични и

фонетични.Социалната разновидност на езика се разглежда лингвистично в строга йерархична последователност:

идиолект - речта на индивида;

еколект, неотдавнашен термин-неологизъм за обозначение на семейно-родовата реч;

говор;

диалект;

наречие;

език, който се изучава от лингвистиката.Нерядко при изучаването и представянето на разновидностите на езика се употребява и неутралния термин "идиом", като обозначение на примери за случаи с неуточнен статус, който от своя страна може да бъде или неважен или неопределен.

Най-същественият въпрос който разглежда и се цели да се установи посредством езиковите разновидности е отговора на въпроса "Явяват ли се два близки идиома диалекти или са различни езици ?". При разрешаването на този Въпрос „език или диалект“ често освен научни от гледна точка на лексикалната семантика и лингвистиката се излагат и политически мотиви и аргументи - виж политически статус на македонския език.

В зависимост от социалната среда в която функционира езика се различават следните негови разновидности:

койне;

литературен език;

просторечие;

социолект;

етнолект.Също така лингвистиката прави разграничение и диференциация на разни типове разновидности на езика. Те се разделят в зависимост от условията в които функционира езика на:

Лингва франка;

контактен език и

смесен език.В зависимост от наличието или не на писмена традиция, разновидностите на езика биват писмени и безписмени, а в зависимост от политическия статут който имат езиците, те са държавен, официален, регионален и малцинствен. В зависимост от функционалното предназначение на езика се различават административен и богослужебен език, а в зависимост от степента на владеене на езика от даден индивид се разграничават роден, домашен, разговорен, работен, втори и чуждестранен език.

В резултат от научни социолингвистични експерименти могат и са създадени и изкуствени езици за общуване, които не са се формирали по естествен път като есперантото.

Ретроним

Ретронимът е тип неологизъм, обозначаващ обект или понятие, чието оригинално име започва да се използва за нещо друго и в резултат вече не е еднозначно разбираемо или е подвеждащо. Много ретроними възникват заради напредък в технологиите. Ретронимът сам по себе си е неологизъм, състоящ се от оригиналното съществително заедно с различно прилагателно, което подчертава разликата с оригиналното значение.

Терминът „ретроним“ е въведен от Франк Манкиевич и популяризирана от Уилям Сафир през 1980 г. в Ню Йорк Таймс. През 2003 American Heritage Dictionary е първият голям речник, който включва думата ретроним.Пример за ретроним е терминът „акустична китара“, въведен при появата на електрическата китара.

Понякога е трудно да се определи кой термин е оригиналният и кой ретронимът. Например терминът „безоловен бензин“ може да се счита за ретроним с цел разграничаване от „обикновения“ бензин, въпреки че исторически първият използван бензин е бил безоловен. (Бензинът сам по себе си не съдържа олово; то се е използвало като добавка с цел подобряване на някои горивни качества на бензина. В днешно време за тази цел се ползват други, по-безвредни добавки, така че бензинът „отново“ е безоловен.)

Посмъртните имена давани на аристократите след смъртта им в някои източноазиатски култури също могат да бъдат считани за ретроними.

Небрежно ненавременно използване на ретроними в исторически романи може да предизвика недоверие към произведението или автора, както и да издаде подправянето на исторически документ (като например споменаване на „Първата световна война“ преди 1939 г. – т.е. преди избухването на Втората световна война).

Таджикски език

Таджикският език (Тоҷикӣ) е ирански език, говорен от около 8 400 000 души в Таджикистан, Узбекистан и други държави в Средна Азия.

Таджиките говорят на диалекти на персийски език, създавайки диалектически континуум в Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Иран. Самият термин „таджикски език“ е неологизъм, въведен в през 1920-те години като част от болшевишката политика за „национално-териториално обособяване на народите в Средна Азия“ и създаването на „съветския народ“, част от който трябва да са таджиките с техен език „таджикистански“. Във връзка с това само таджиките от Таджикистан и Узбекистан приемат термина „таджикски език“ (забон-и тоджики) за означаване на своя език, а таджиките в съседен Афганистан продължават да наричат езика си „дари“ или „персийски“. Въпреки това говорещите персийски диалекти в Иран, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан се разбират един друг напълно.

Стандартният таджикски език използва кирилицата, а дари и персийският език използват арабско-персийската азбука. В последно време се наблюдава процес на сближаване на 3-те стандартни персийски езика в Иран, Афганистан и Таджикистан (в Узбекистан персийският език няма статут на официален език). В Таджикистан има много привърженици на тази идея и наричат официалния език в страната „форсӣ“ (персийски), вместо „тоҷикӣ“ (таджикски), искайки връщане на арабско-персийската азбука.

Филетизъм

Филетизъм (на гръцки: φυλετισμός – „расизъм, трибализъм“) или Етнофилетизъм (на старогръцки: ἔθνος – „народ“ + на старогръцки: φυλή – „род, коляно“, племе от лат. „триба“ или на старогръцки: φιλέω – „любов“ + на старогръцки: ἔθνος – „народ“) е понятие и неологизъм изработено от Всеправославния събор в Константинопол през 1872 г. Приема се в антипод на икуменизма.

Хапакс

Хапакс (на старогръцки: ἅπαξ) или hapax legomenon се нарича рядко употребявана дума, която се среща само веднъж в писмените текстове на някоя култура, автор или конкретно произведение. Използва се много широко в изследванията в областите на класическа филология и античната история. Думата, която наричаме „хапакс“ е толкова рядко използвана, че се е запазила само в един единствен текст, или е неологизъм – творение на съответния автор. Такива думи създават трудности в преводите и разбирането.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.