Немски език

Нѐмският езѝк (на немски: Deutsche Sprache или само  Deutsch, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90[1]-98[2] милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорящите са наричани независимо от тяхната националност немци.

Немският език се говори главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Освен това, в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в Намибия, има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто).

Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство.[3] Значителен брой думи са заети от латински и гръцки, известно количество и от френски и английски. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.

Немски език
Deutsch
/[dɔʏtʃ]/
Страна Германия, Австрия и др.
Регион Европа
Брой говорещи 90 – 98 милиона
80 млн. като втори език
Писменост Латиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Германски
..-Западногермански
...-Горногермански
....→Немски
Официално положение
Официален в
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 de
ISO 639-2 ger, deu
ISO 639-3 deu
Map German World
Главни немскоговорещи общности по света
Уикипедия Уикипедия на Немски език

История

За начало на историята на немския език се приема горногерманското изместване на съгласните, при което горногерманските езици се отделят от останалите западногермански езици. Този процес протича през 6 век, в хода на Великото преселение на народите. Обособените при него горногермански говори стават основа на съвременния немски език, докато неподложените на изместването на съгласните диалекти, в частност старосаксонският, запазват редица архаични черти, които споделят с нидерландския, фризийския и английския.

OldHighGermanlanguagearea962
Разпространение на стария горногермански език в средата на 10 век

Историята на немския език се разделя на няколко основни периода. Първият от тях е този на стария горногермански език и обхваща времето от 6 век до средата на 11 век. Най-старият известен текст на един от тези диалекти е речникът „Abrogans“ от 8 век, а първите по-значими текстове са от 9 век. Въпреки фонологичните разлики с останалите западногермански езици, по отношение на граматиката старият горногермански остава много близък до тях.

В средата на 11 век горногерманските диалекти претърпяват нова фонологична промяна – неударените гласни са редуцирани до „e“, което рязко опростява граматичните словоизменения. С това започва периодът на средния горногермански език. Той продължава да се състои от множество регионални диалекти, което донякъде се дължи и на политическата разпокъсаност на Свещената Римска империя. Малко по-широко разпространение като междурегионален език получава швабският диалект, свързан с влиятелния двор на Щауфените. През този период горногерманските говори се разпространяват на североизток, където стават основа на днешните източни среднонемски диалекти.

Начало на периода на ранния нов горногермански език е средата на 14 век, когато горногерманските говори до голяма степен приемат съвременната фонологична система, която използва и книжовния немски език. И през този период по-голямо значение имат диалектите, свързани с влиятелни владетелски дворове – този на Хабсбургите и двора на Саксония. Стъпка към формирането на общ горногермански езиков стандарт е и Реформацията, по време на която Мартин Лутер превежда Библията, използвайки диалекта на саксонската бюрокрация, относително архаичен в сравнение с говоримия език. От своя страна католиците възприемат диалекта на хабсбургската администрация. Макар двете форми да са много близки, това става пречка за формирането на единна книжовна норма.

Historical German linguistical area
Разпространение на немския език в Европа през 1929 година

Последният исторически период, на новия горногермански език, започва в средата на 17 век. Самият език не претърпява значителни промени в сравнение с предходния период, но по това време той измества латинския като език на образованите, а отделните горногермански диалекти постепенно започват да губят значението си. Първият голям немски речник е този на Йохан Кристоф Аделунг от 1781 г.

Нормирането на правописа се извършва главно през 19 век, особено по времето на Втория райх, когато Германия е политически обединена. През 1901 година специална правописна конференция утвърждава стандарт, обхващащ всички страни на немската литературна норма.

През този период немският започва да се налага в северните части на Германия, където местните диалекти значително се различават от него и първоначално хората трябва да го учат като чужд език. В рамките на Австрийската империя немският се разпространява и на изток, където се превръща в предпочитан език на градските жители. Така големи градове, като Прага, Будапеща, Братислава и Загреб, по това време са предимно немскоезични, докато в заобикалящите ги области се говорят други езици.

През 1996 година правителствата на Германия, Австрия и Швейцария вземат решение за пръв път след 1901 година в правописните правила да бъдат въведени някои промени – т.нар. Немска правописна реформа. Решението предизвиква остри спорове, като някои германски провинции, като Северен Рейн-Вестфалия и Бавария, отказват да приложат промените. Въпреки това от 2006 година реформата е в сила в образователната система.

Географско разпространение

Страни с голям брой говорещи немски език като роден
Страна Брой говорещи[1]
Флаг на Германия Германия 75 300 000
Флаг на Австрия Австрия 7 500 000
Флаг на Швейцария Швейцария 4 640 000
Флаг на Франция Франция 1 500 000
Флаг на Казахстан Казахстан 958 000
Флаг на Полша Полша 500 000
Флаг на Италия Италия 225 000
Флаг на Парагвай Парагвай 166 000
Флаг на Белгия Белгия 150 000
Флаг на Румъния Румъния 45 100
Флаг на Чехия Чехия 39 100
Флаг на Унгария Унгария 33 800
Флаг на Дания Дания 25 900
Флаг на Люксембург Люксембург 10 900
Knowledge of German EU map
Разпространение на немския като роден или втори език в Европейския съюз

Немският език е преобладаващ в няколко европейски държави – Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург и Лихтенщайн. Други над 2 милиона немскоезични живеят в съседните на тези страни държави – Франция (в регионите Елзас и Лорен), Полша (главно в Силезия), Италия (Южен Тирол), Белгия (Източни кантони), Чехия, Унгария, Дания и Словакия.

Традиционни немскоезични общности има и в по-отдалечени части на Източна Европа, но от средата на 20 век голяма част от тях се преселва в Германия, като днес по-значителни групи са останали в Казахстан (принудително изселени от Украйна и Русия по време на Втората световна война) и Румъния.

Между 1843 и 1910 година над 5 милиона немци емигрират в Америка[4] – Съединените щати (днес 49 милиона души се определят като американци с немски произход[5]), Аржентина, Бразилия, Венецуела, Парагвай, Чили. Там те често формират значителни по размер компактни общности, които дълго време запазват своята културна идентичност. По-голямата част от тези групи постепенно възприемат преобладаващия местен език (английски, испански, португалски). Днес немският е запазен като роден език в отделни общности, най-големите от които са в Парагвай, южните части на Бразилия, американските щати Северна и Южна Дакота,[6] канадските провинции Онтарио и Британска Колумбия.[7] Немскоезични общности са запазени и в някои от някогашните германски владения – Намибия, Папуа - Нова Гвинея, Микронезия.

Официален статут

Немският е единственият официален език на Германия, Австрия и Лихтенщайн. В Швейцария немският е официален език, наред с френския, италианския, ретороманския, и е най-разпространеният език в страната. Той е официален език също в Белгия (заедно с нидерландския и френския) и Люксембург (заедно с френския и люксембургския), но в тези страни разпространението му е по-ограничено.

На местно ниво немският е официален език на областта Южен Тирол в Италия, Южен Ютланд в Дания, части от Ополско войводство в Полша, както и на градовете Шопрон в Унгария, Крахуле в Словакия и няколко града в Румъния. Наред с италианския, това е и един от официалните езици на Швейцарската гвардия във Ватикана. Немският е и един от 23-те официални езика на Европейския съюз.

Разновидности

Книжовен немски език

Westgermanische Sprachvarietäten 1990
Национални и регионални разновидности на книжовния немски език[8]

Книжовният немски се формира като писмен език без да представлява традиционен местен диалект на една конкретна област. В същото време в някои райони, като Северна Германия, но също и повечето големи градове, местните диалекти са изместени практически напълно от книжовния език.

В повечето области говорещите немски в зависимост от ситуацията използват смесени в различно съотношение книжовен немски и съответния местен диалект. В немскоезичните части на Швейцария такова смесване е рядко, като между диалектните форми и книжовния език съществува рязко разграничение.

Макар че книжовният немски език следва общ стандарт за граматиката, в него съществуват няколко регионални разновидности, отличаващи се донякъде по отношение на лексиката и произношението. Тези разновидности не трябва да се бъркат с традиционните диалекти, макар че в известна степен са повлияни от тях. Наличието на тези разновидности в Германия, Австрия (австрийски книжовен немски език) и Швейцария (швейцарски книжовен немски език) дава основание на някои автори да определят немския като плурицентричен език, макар че различията между тях са по-малки, отколкото в други плурицентрични езици, като българския или персийския.

Диалекти

Continental West Germanic languages
Разпространение на западногерманските диалекти в континентална Европа

Книжовният немски език не е базиран на конкретен традиционен диалект, но отделните диалекти се отличават от него в различна степен. Различията между тях са значителни, като някои диалекти не са взаимноразбираеми с други и дори с книжовния език. В някои езикови класификации тези диалекти се разглеждат като самостоятелни езици, образуващи групата на немските езици.

Немските диалекти се разделят на две големи групи – среднонемски и горнонемски. Най-близки до книжовния немски са източните среднонемски диалекти – тюрингски, долносилезийски, горносаксонски, берлински. западните среднонемски диалекти включват мозелфранконски, рейнфранконски, рипуарски франконски, хесенски. Освен в Германия тези диалекти се говорят и в съседните части на Белгия и Люксембург, където мозелфранконските диалекти са стандартизирани в люксембургски език, един от официалните езици на Люксембург.

Източнофранконските и южнофранконските диалекти, говорени главно в северната част на Бавария, заемат междинно положение между среднонемските и горнонемските диалекти. Същинските горнонемски диалекти се разделят на две подгрупи – австро-баварски на изток в Бавария, Австрия и Южен Тирол и алемански на запад в Баден-Вюртемберг, Швейцария и Франция. Алеманските диалекти, говорени в Швейцария, са известни като швейцарски немски език. В сравнение с останалите местни диалекти те са особено жизнени и се използват широко успоредно с книжовния немски, включително в училищата, по телевизията и в печата. Горногермански диалекти се говорят и в Източна Европа сред немскоезичното население в Полша и Румъния. На базата на горногермански диалекти е формиран и езикът на ашкенази – идиш.

Немски език и долногермански говори

За разлика от немските диалекти, традиционните диалекти в северната част на Германия са част от долногерманската група, което ги прави по-близки до книжовния нидерландски език, отколкото до книжовния немски. Тяхна основа е средният долногермански език, лингва франка на средновековната Ханза. Доминиращ език в Северна Германия, той постепенно губи значението си с упадъка на Ханзата и разпространението на Реформацията. С политическото обединение на Германия местните диалекти, които силно се отличават от книжовния език, до голяма степен са унищожени. Говорените днес разновидности са силно повлияни от книжовния немски.

Традиционните долногермански диалекти се разделят на две групи. Долнорейнският диалект е част от долнофранконската група, част от която е книжовният нидерландски. Повечето долногермански диалекти на територията на Германия са част от долносаксонската група – шлезвигски, холщайнски, северен долносаксонски, източнофризийски, вестфалски, остфалски, северномеркски, южномеркски, мекленбругско-преднопомерански.

Граматика

Имена

Имената в немския език се изменят по:

  • падеж – именителен (Nominativ), родителен (Genitiv), дателен (Dativ) и винителен (Akkusativ)
  • род – мъжки, женски и среден (Окончанията на думите понякога съответстват на рода – например имената, завършващи на -ung, -schaft, -keit и -heit са в женски род, тези, завършващи на -chen или -lein (умалителни форми), са в среден род, а завършващите на -ismus са в мъжки род. Родът в някои случаи е спорен, като понякога зависи от регионални особености. Освен това има и окончания с неопределен род, като -er – Feier (женски род), Arbeiter (мъжки род) и Gewitter (среден род).)
  • число – единствено и множествено

Макар че понякога немският се сочи като пример за силно флективен език, неговата флективност е значително по-малка, отколкото на старовисоконемски или други древни индоевропейски езици, като латинския, старогръцкия или санскрит, както и на съвременни езици като исландския или руския.

В множествено число четирите рода са слети, като в граматическо отношение множественото число има поведение на четвърти род. С четири падежа, три рода и множествено число броят на възможните съчетания е 16, но в съвременния немски се използват само 6 форми на определителния член. Изменения по падеж на съществителните се изисква в единствено число за имената от силен мъжки и среден род в родителен падеж и понякога в дателен падеж, като и двата падежа постепенно се изместват от разговорния език. В много ситуации окончанията за дателен падеж се приемат за старомодни и не се използват, макар че продължават да се прилагат в официалната реч или в писмени текстове. Съществителните от слаб мъжки род имат еднакво окончание в родителен, дателен и винителен падеж в единствено число, а съществителните в женски род изобщо не се изменят в единствено число. В множествено число има изменение за дателен падеж. Общият брой на склонителните окончания без тези за множествено число е 7: -s, -es, -n, -ns, -en, -ens, -e.

В немския правопис съществителните и повечето думи със синтактична функция на съществителни се изписват с главна буква, което би трябвало да улесни четящия. Това правило днес се използва само в немския и в сродния люксембургски, както и в някои диалекти на севернофризийския, но в миналото е било разпространено и в други германски езици, като датския и английския.

Както при повечето германски езици, в немския се образуват съставни съществителни, в които първата част изменя категорията на втората, например Hundehütte („кучешка колиба“; от Hund и Hütte). За разлика от английския, при който новите имена се изписват разделно, немският и повечето останали германски езици използват слято изписване.

Глаголи

Глаголите в немския език се изменят по:

  • спрежение – слаби, силни или смесени. Слаби глаголи са тези, които се подчиняват на правилата за образуване на глаголните форми. Силни са тези, които не следват общите правила за образуване на глаголните форми, а имат собствени. Те се наричат още неправилни.
  • лице – първо, второ и трето
  • число – единствено и множествено
  • наклонение – неопределително (Infinitiv), изявително (Indikativ), повелително (Imperativ) и подчинително (Konjunktiv)
  • залог – деятелен (Aktiv) и страдателен (Passiv), като страдателният се разделя на статичен (Zustandspassiv) и динамичен (Vorgangspassiv)
  • две прости (сегашно и просто минало) и четири сложни (минало неопределено, минало предварително, бъдеще и бъдеще предварително) глаголни времена

Значението на основните глаголи може да бъде разширено, а понякога и коренно променено, чрез добавянето на представки, някои от които имат собствено значение. Така представката zer- означава разрушаване на нещо, например в zerreißen („разкъсвам“), zerbrechen („разтрошавам“), zerschneiden („разрязвам“). Други представки нямат конкретно самостоятелно значение. Например, представката ver- се среща в разнообразни ситуации – versuchen („опитвам“), vernehmen („разпитвам“), verteilen („разпределям“), verstehen („разбирам“).

Миналото просто време при слабите глаголи се образува, като от инфинитива се премахне окончанието en и се прибави te. Например, ersetz + enersetz + te. Пример за силен, сиреч неправилен, глагол е essen. Формата му за минало просто време е , която очевидно не следва посоченото горе правило за образуване на формите.

Словоред

Словоредът е относително свободен, като най-често се използват две форми – за главното и подчиненото изречение. В обичайните съобщителни изречения измененият глагол винаги е на второ място, във въпросителни, възклицателни и пожелателни изречения – на първо място. В подчинените изречения глаголът трябва да се поставя в края, но в разговорния език това правило често се пренебрегва.

Речник

DUDEN Universal Wörterbuch 1983 a
„Duden Universal Wörterbuch“, един от най-авторитетните немски речници

Изследване, базирано на анализа на 35 милиона изречения и 500 милиона думи от лексикографски корпус в Лайпциг, установява, че съвременният немски съдържа 9 милиона самостоятелни думи и словосъчетания.[9]

Произходът на основната част от речника на съвременния немски език се корени в германския клон на индоевропейското езиково семейство, макар че има значителен брой думи с латински и старогръцки произход, както и по-малко с френски и английски произход. Като цяло романските заемки в немския са по-малко, отколкото в други германски езици, като английския или нидерландския.

Немски и български думи с общ индоевропейски корен

  • Съкращения: СВН – старовисоконемски; ПГ – протогермански; СТБ – старобългарски; ПС – протославянски; ПБС – протобалтославянски; ПИЕ – протоиндоевропейски.
  1. Schwester (от старовисоконемската swester < протогерманската *swestēr < протоиндоевропейската swésōr) и сестра (старобългарската сєстра < протославянската *sestra < протобалтославянската *s(w)esō < протоиндоевропейската swésōr).
  2. Bruder (СВН bruoder < ПГ *brōþēr < ПИЕ *bʰréh₂tēr) и брат (СТБ братръ, братъ < ПС *bratrъ, *bratъ < ПИЕ *bʰréh₂tēr).
  3. Sohn и син.
  4. Auge (СВН ouga < ПГ *augô < ПИЕ *h₃ekʷ-) и око (СТБ око < ПС *oko < ПБС *ak- < ПИЕ *h₃ekʷ-).
  5. Nase (СВН nasa < ПГ *nasō < ПИЕ *néh₂s-) и нос (СТБ носъ < ПС *nosъ < ПИЕ *néh₂s-).
  6. Wolf (СВН wolf < ПГ *wulfaz < ПИЕ *wĺ̥kʷos) и вълк (СТБ влькъ < ПС *vьlkъ < ПИЕ *wĺ̥kʷos).
  7. Kaufen (срв. с готската kaup) и купувам.
  8. Sitzen (СВН sizzen, *sitten < ПГ *sitjaną < ПИЕ *sed-) и седя (СТБ сѣдѣти < ПС *sěděti, *sesti < ПБС *sēdētei < ПИЕ *sed-).

Други такива са: Gans и гъска, Garten и град, градина, Milch и мляко, Wasser и вода, glatt и гладък, Maus и мишка, Nest и гнездо, arbeiten и работя, mahlen и меля, satt и сит, liegen и лежа, lügen и лъжа.

Думи, възприети в българския от немския

  1. Щифт, от Stift.
  2. Аншлус, от Anschluss.
  3. Културтрегер, от Kulturträger.
  4. Шалтер, от Schalter.
  5. Щаб, от рус. штаб, от нем. Stab.
  6. Зала, от нем. Saal.
  7. Шрайбпроектор, от нем. Schreibprojektor.
  8. Термин, от нем. Termin.
  9. Наваксвам, от българската наставка на и немския глагол wachsen – „раста, напредвам“.

Азбука

В немската азбука се използват 26 латински букви, като има 3 гласни умлаути ä, ö, ü и печатна лигатура ß (Eszett Есцет), които не влизат в азбуката (т.е. те не са стандартизирани, но са включени в Уникода).

буква название буква название буква название буква название буква название
A a a F f еф L l ел Q q ку Ü ü у-умлаут
Ä ä а-умлаут G g ге M m ем R r ер V v фау
B b бе H h ха N n ен S s ес W w ве
C c це I i и O o o ß есцет X x икс
D d де J j йод (Ö ö) о-умлаут T t те Y y ипсилон
E e е K k ка P p пе U u у Z z цет

До началото на XX век официално се е използвал готическият шрифт (в частност е съществувала разлика с готическия ръкописен шрифт).

Бележки

  1. а б Lewis 2009.
  2. Marten 2005, с. 7.
  3. European Commission 2004.
  4. Commager 1961, с. 102.
  5. United States Census Bureau 2007.
  6. census.gov 2001.
  7. statcan.ca 2010.
  8. Ammon 2004.
  9. Wortschatz.informatik.uni-leipzig.de 2003.
Цитирани източници

Вижте също

Външни препратки

81 средно училище „Виктор Юго“

42.641417, 23.377942

81 средно училище „Виктор Юго“ в София се намира в жилищен комплекс „Младост“.

Открито е през учебната 1981/1982 година с добра материална база – нова сграда, спортен комплекс и парк. Първоначално обучението се осъществява само в началния и средния курс, но от 1985 година е и в горния курс на обучение и училището става средно общообразователно. През 1992 година започва прием на ученици в чуждоезикови профилирани паралелки с английски, френски и немски език руски език.

91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“

91. Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ е езикова гимназия с изучаване на немски език. Открита е през 1960 г. в София.

G

G, g e седмата буква от латинската азбука. На латински и немски език се нарича ге, във френски (а така също по традиция в математиката, физиката и други области) – же, в английски – джи, в испански – хе. Буква G произлиза през 1 век от друга латинска буква – C, която до този момент е обозначавала едновременно два звука: /k/ и /g/. В математиката тази буква се използва най-често за обозначаване центрове в дадени конфигурации, например център на тежестта в триъгълник и др. Да не се бърка с кирилската буква Ԍ.

Lexikon des Mittelalters

Lexikon des Mittelalters (в превод на български език: Лексикон на средновековието, съкращения: LMA, LexMA) е енциклопедия на немски език съдържаща около 36 хиляди статии посветени на европейското средновековие и свързани с него теми. Обхванатият период се простира от късната античност до края на 15 век. Лексиконът е продукт на около 1000 редактори от 14 страни и 3000 автори. От България участват Иван Дуйчев, Васил Гюзелев, Иван Божилов и други.

Лексиконът обхваща 9 тома плюс показалец. Редакционната работа е завършена през 1977 г. (том 1) до 1999 г. (том 9). Първото издание е на Artemis-Winkler (том 1-6) и LexMA (Мюнхен, том 7-9). Съществуват още книжни издания на Metzler и dtv, както и издание на диск. Онлайн-достъп до лексикона предлага фирмата Brepols.

Pauly-Wissowa

Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, съкратено Pauly-Wissowa (Паули-Висова), също Pauly-Wissowa-Kroll или само RE, е авторитетна енциклопедия на античността на немски език. Изданието е многотомно и неколкократно преработвано, като съкратеното популярно наименование идва от имената на неговите автори. От 1837 до 1864 г. Август Паули издава Real-Encyclopädie der classischen Alterthumswissenschaft. В последното десетилетие на 19 век Георг Висова се заема с преработка, която се разраства до 83 тома, като последният излиза в 1978 г.

В края на 20 век изданието е преработено в по-компактен вид, наречен Der Neue Pauly и е преведено на английски език (Brill’s New Pauly: Encyclopaedia of the Ancient World, 2006 – 2007). Der Neue Pauly и Brill’s New Pauly са достъпни в електронен формат по интернет. Томовете на оригиналното немско издание са достъпни в интернет архива

Борис Пастернак

Борис Леонидович Пастернак (на руски: Борис Леонидович Пастернак) е руски поет и писател, известен на Запад с монументалния си трагичен роман за Съветска Русия, „Доктор Живаго“ (1957). В Русия е по-известен като поет. „Сестра моя жизнь“, написана от Пастернак през 1917 година, е смятана за най-влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през 20 век.

Василий Жуковски

Василий Андреевич Жуковски (на руски: Василий Андреевич Жуковский) е руски поет и прозаик, сред пионерите на романтизма. Той е също преводач, литературен критик, академик.

В периода 1817 – 1841 г. е учител по руски език на великата княгиня, а след това и императрица Александра Фьодоровна и наставник на престолонаследника Александър Николаевич. Таен съветник (от 1841).

В чисто литературен план смята себе си за ученик на Николай Карамзин. Участва в литературния кръг Арзамас (от 1815), чиито членове отричат традициите на класицизма. Автор е на елегии (Теон и Есхия, Людмила) и на патриотични творби. Превежда английска и немска поезия и внася в руската лирика интимни и метафизични мотиви: приятелство, любов, вяра и задгробен живот. В неговите творби присъстват меланхолия, сантименталност и идилия. Развива руската поема и нейната мелодичност, особено изразяването на емоции. Усъвършенства руския хекзаметър, автор е на класическия превод на Одисея на руски (1842 – 1846).

Автор е на текста на химна на Руската империя „Боже, Царя храни!“.

Погребан е в Тихвинското гробище, Санкт-Петербург.

Венцеслав Константинов

Венцеслав Константинов Константинов е български писател, преводач и афорист.

Германци

Германците или разговорно немците (на немски: die Deutschen) са хора от германски произход, т.е. хора, които се идентифицират с наследството на германската култура. Говорят немски език като майчин. В Германия те са дефинирани чрез гражданство (федерални германци – Bundesdeutsche), за да се различават от (хората с немски произход – Deutschstämmige). През историята, по време на Германската империя (1871 – 1918, 1918 – 1933, 1933 – 1945), германските граждани (имперски германци – Reichsdeutsche) са наричани така, за да се различават от (етническите германци фолксдойче – Volksdeutsche). Следва да се има предвид, че немци се наричат също всички немскоговорящи, независимо от тяхната националност.

От приблизително 100 милиона души, говорещи немски като майчин език в света, около 75 милиона считат себе си за германци. Допълнително съществуват и около 80 милиона души от германски произход (основно в САЩ, Бразилия, Аржентина, Перу, Франция и Канада), които не говорят немски като майчин език.

Поради това общият брой на германците в света се намира някъде между 75 и 160 милиона, зависейки от критериите, според които се определя един германец (майчин език немски, етнически германец, от немски произход и т.н.). В САЩ 43 милиона граждани или 15,2% се самоопределят като немски американци според преброяване от 2000 г. Въпреки че процентите са намалели, тази група образува повече от която и да било друга. Според бюрото за преброяване на населението в САЩ през 2006 приблизително 51 милиона граждани определят себе си като хора от германски произход.

Разговорната дума шваба произлиза от немската дума Schwabe (жител на Швабия) и се използва иронично за немец или германец.

Държавен преврат

Държавният преврат, преврат или пуч е насилствено завземане на властта в държавата чрез неконституционни средства от страна на участници в държавни структури. Извършва се чрез нарушаване действащите към дадения момент конституционни и правови форми, като целта е превземане на центровете за управление и физическо отстраняване (чрез арест или ликвидиране) на ключови политически фигури от предния режим. Често се извършва чрез военен метеж, но превратът може да бъде и ненасилствен.За разлика от преврата, революцията се извършва от по-широки групи, които обикновено не са свързани с предишното управление.

Думата „пуч“ (Putsch) по произход е от швейцарски немски език и исторически е свързана с борба между партии за управлението на град Цюрих през 1839 г.

Жерар дьо Нервал

Жерар дьо Нервал (на английски: Gérard de Nerval) е псевдоним на френския поет, есеист и преводач Жерар Лабрюни. Печели популярност със своя превод на Фауст, високо оценен от самия Гьоте. Жерар дьо Нервал става близък приятел на Теофил Готие и Александър Дюма и една от водещите фигури на френския романтизъм. По убеждения е привърженик на деизма.

След 1841 г. получава периодични пристъпи на шизофрения и се самоубива през 1855 г.

Западна Германия

Западна Германия е неофициално наименование на Федерална република Германия (съкратено ФРГ) в периода от нейното създаване през май 1949 г. до Обединението на Германия на 3 октомври 1990 г., когато Източна Германия (официално: Германска демократична република) се присъединява към Западна Германия.

С това обединение приключва 40-годишното разделение на Германия и столицата Берлин. След обединението от 1990 г. увеличената Федерална република Германия продължава да съществува, но вече широко известна като Германия.

Нерядко името на Федерална република Германия се използва неправилно, включително и чрез съкращенията ФРГ и ГФР (от по-старото наименование Германска федерална република), за да обозначи западната от двете германски държави, образувани няколко години след окупацията на Германия след Втората световна война.

Федерална република Германия е провъзгласена на 23 май 1949 г., включвайки британската, френската и американската окупационни зони, със столица Бон. Обявена е за „напълно независима“ на 5 май 1955 г.

Територията на Западен Берлин, подобно съставена от британската, френската и американската окупационни зони в града, формално не влиза в състава на Западна Германия, макар че политически, икономически и културно е тясно свързана с нея, а не с обкръжаващата я териториално Германска демократичана република. Територията на Източен Берлин е включена, както и останаланата част от съветската окупационна зона, в състава на ГДР и е нейна столица.

Немски

Немски може да се отнася до:

Германия – за неща от, на или свързани с Германия

немци – народ, основно население на Германия

немски език – език, възникнал в Германия

Себастиан Фетел

Себастиан Фетел (на немски: Sebastian Vettel, произношение на немски език и правилен правопис: Зебастиан Фетел) е немски автомобилен състезател и пилот от Формула 1 роден на 3 юли 1987 г. в Хепенхайм, Германия. През 2017 се състезава за италианския отбор Скудерия Ферари с договор до края на 2020 г.Става световен шампион за 2010 на възраст 23 години и 134 дни с което поставя рекорд за най-млад световен шампион. През 2012 става най-младият трикратен световен шампион на 25 години и 146 дни и едва третият състезател, печелил три поредни титли в историята на спорта след Хуан Мануел Фанджо и Михаел Шумахер. През 2013 става най-младия четирикратен световен шампион в историята на Формула 1

Силвия Русинова

Силвия Русинова Иванова (родена на 8 март 1962 г.) е българска актриса. Занимава се активно с озвучаване на филми и сериали. Най-известна е с работата си по „Касандра“, „Приятели“, „Никита“, „Лас Вегас“, „Отчаяни съпруги“ и „Теория за Големия взрив“.

Уикипедия на немски език

Уикипедия на немски език е немскоезичната версия на Уикипедия, чиито първи статии са създадени през месец май 2001 г. Към 20 април 2007 г. Немската Уикипедия има 573 621 статии, което я прави втората по брой статии след Английската Уикипедия. Немският език на който се пише в Немската Уикипедия е този, препоръчан от речникът „Дуден“. Приемат се швейцарски и австрийски особености на езика в статиите с регионална насоченост.

На 27 декември 2009 г. статията Robert Seifert става № 1 000 000. Това прави немската уикипедия втората преминала границата от един милион статии.

Фолклористика

Фолклористика е наука за проучване и изучаване на фолклора.Терминът произлиза от възникналото през Романтизма (XIX век) в немски език разграничение между значението на folkloristik – като фолклорно съдържание, и folkloristics – като неговото проучване, например каквато е разликата между език и лингвистика.

Тази наука се заражда най-напред във Франция, но бързо се разпространява и в други европейски държави. Първоначално е била възприемана като раздел на филологията, но впоследствие се еманципира от нея като самостоятелен научен клон. Задачите на фолклористиката са да записва всякакви материали от областта на народното творчество да ги изучава, да ги класифицира.

Учените, специализирани във фолклористиката, се наричат фолклористи.

Частни немски училища „Ерих Кестнер“

Частно немско училище "Ерих Кестнер" добива официален статут със Заповед № РД 1446 от 09.05.1996 г., подписана от министър проф. Илчо Димитров и издаден лиценз от Министерство на образованието и науката. На 01.09.1996 година в класните стаи на новооткритото училище влизат 34 ученици от I до IV клас, обучавани от първия учителски състав на училището - Ваня Николаева, Ани Мицева, Неда Баръмова, Ани Христова, Ели Манова, Елвира Георгиева (Елфи), Спасинка Димитрова, Росица Вълчева, Павлин Кънев, Елица Митова и Пламена Златева. Индивидуалната работа с всяко дете се превръща в приоритет на учебно-възпитателния процес. Грижата за хармоничния емоционален свят на личността е поверена на училищния психолог г-жа Юлия Попова. Ръководните функции на училището поема г-н Прокоп Павлов.

Първата публична изява на възпитаниците на Частни немски училища "Ерих Кестнер" е концертът на 22.02.1997 година в зала "Възраждане".

През 1997 – 1998, когато външното оценяване на учениците все още не е наложено като практика, училище "Ерих Кестнер" установява нивото на своите възпитаници със съдействието на РИО.

През 1998 година е изграден учебен сектор за деца от немскоезични страни и е поставено началото на образователния проект Begebnungsschule.

На 1 септември 2000 г. се открива Частна немска гимназия "Ерих Кестнер", а от Септември 2002 година отваря врати Частна детска градина "Ерих Кестнер", ръководени от г-н Прокоп Павлов. С годините броят на учениците се увеличава, което налага до есента на учебната 2004/2005 година ръководството на гимназията да бъде поето от г-жа Лидия Несторова, а от 2006/2007 година, управлението на Детската градина да бъде поверено на г-жа Биляна Милева. От учебната 2012/2013 година, директор на Немската езикова гимназия е г-жа Лидия Василева.

През месец май 2005 година завършва първият випуск на Гимназия "Ерих Кестнер". Наред с дипломата за средно образование след успешно положени изпити, абитуриентите получават и немска езикова диплома, Deutsches Sprachdiplom II, улесняваща приема в престижни университети в Германия.

През 2006 година училището чества 10-годишен юбилей от създаването си. По този повод в БТА е дадена пресконференция за електронните и печатни медии. Празникът е отбелязан с тържествен концерт в залата на Сатиричния театър.

В Детската градина, Основното училище и езиковата гимназия повече от 300 деца се обучават от над 70 учители. Сред колегията има имена, утвърдени в образователната сфера като автори на учебници и помагала; методици, рецензенти, музиканти, художници и спортисти.

През годините ръководството на Управителният съвет на Немски училища "Ерих Кестнер" развиват успешна социална политика. Хуманната атмосфера и свободата в творческите подходи на преподавателите са резултат от широко застъпени принципи на екипност, открит диалог и своевременно адекватно реагиране при всеки назрял проблем. Ръководството на "Ерих Кестнер" и целият педагогически екип системно доказват своята обществена и гражданска ангажираност, като активно се включват във всяка инициатива за изграждане на едно по-здраво, по-образовано и по-отговорно подрастващо поколение.

Немски училища "Ерих Кестнер" поддържат традиционно добри взаимоотношения с образователните и научните институции: Министерството на образованието, младежта и науката, Регионален инспекторат по образование, Българска асоциация на частните училища, Културен отдел към Немското посолство, Консултантски отдел по немски език от ФРГ, Гьоте-институт, Софийски университет, Нов български университет и множество други държавни, общински и частни учебни заведения.

Швейцарски исторически лексикон

Швейцарският исторически лексикон (на немски: Historische Lexikon der Schweiz; на френски: Dictionnaire historique de la Suisse; на италиански: Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.

Издателската къща на HLS е Stiftung Historisches Lexikon der Schweiz, която се намира под патронажа на Швейцарската Академия за духовни и социални науки и Швейцарското общество за история. Проектът се финансира от дарения чрез Конфедерация Швейцария. Редакцията наброява около 40 сътрудници, а общо върху проекта работят над 2500 автори. Главен редактор е историкът Марко Жорио.

Следните езици имат статут на официални в
отделни райони, но не са официални езици за ЕС:
История
Политика
География
Икономика
Демография
Култура
Туризъм
Символи

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.