Некромантия

Некромантията (от латинското necromantia или гръцкото νεκρομαντία) е вид гадаене, в което практикуващият се опитва да извика духовете на мъртвите, за да придобие от тях информация за бъдещи събития. На гръцки думата е образувана от νεκρός (некрос) – „мъртъв“ и μαντεία (мандия) – „гадаене, пророкуване“. Човек, занимаващ се с некромантия, се нарича некромант.

Некромантията в историята и митологията

Историкът Страбон посочва некромантията като основна форма на пророкуване сред народите на Персия.

В ОмироватаОдисея“ Одисей преминава през подземния свят на Хадес и надига мъртвите с магии, научени от Цирцея. Целта му е да извика сянката на Тирезий, но не успява без чужда помощ.

Некромантията се споменава неколкократно и в Библията.

Некромантът е едно от имената на Саурон във фантастичния свят на Дж.Р.Р.Толкин Средна земя, под което Саурон е споменат в Хобитът именно във „Властелинът на пръстените“.

Готически роман

Готически роман (още срещан и като готски роман) е литературен жанр, възникнал в средата на 18 век в Англия и претърпял разцвет в началото на 19 век. Готическият роман съчетава елементи на ужаса, страшното, свръхестественото, фантастичното и възвишеното с мотиви за семейна/ родова тайна, преследване, драматична любовна връзка, инцестни отношения, двойници, привидения, зловещи съновидения и т.н. Обикновено действието протича във въображаемо средновековно минало или в католическо общество, сред потискащи средновековни руини, в манастири, замъци, катедрали, подземия, тайни коридори, лабиринти, високи планини, бездънни гори, гробища и др. Централни персонажи са девицата в беда, влюбеният в нея младеж, злодеят – властен мъж с тираничен поглед, плетящият интриги порочен монах. Повествованието често е усложнено със заплетени сюжетни линии и конфликти, смяна на разказвачите, вмъкване на разказ в разказ, мистифициране на авторството (представяне на произведението като "намерен ръкопис"), колебание относно достоверността на случващото се.

Редом с гробищната поезия и сантиментализма, готическият роман обичайно се определя като второстепенно явление, възникнало в противовес на прекомерния рационализъм на Просвещението и предшественик на Романтизма. Основополагащ за жанра е романът Замъкът Отранто (1764 г.) от Хорас Уолпоул, който във второто издание от 1765 г. поставя подзаглавието "Готическа история" ("A Gothic Story"). С този роман се поставя началото и на Готическото възраждане (Gothic Revival) в английската литература (1764-1820). Видни представители на жанра от този период са:

Хорас Уолпоул — Замъкът Отранто (1764)

Жак Казот — Влюбеният дявол (1772)

Клара Рийв — Старият английски барон (1777)

Уилям Бекфорд — Ватек (1786)

Ан Радклиф — Потайностите на Удолфо (1794)

Матю Грегъри Луис — Монахът (1796)

Ан Радклиф — Италианецът (1797)

Уилям Годуин — Нещата, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс (1798)

Мери Шели — Франкенщайн (1818)

Чарлз Робърт Матюрин — Мелмот Скитника (1820)Тази форма на романа е била разпространена и в Германия. Т. нар. призрачни романи, разбойническите романи и рицарските романи също споделят някои мотиви с британския готически роман като магия, тайнствени места и средновековна обстановка. Въпреки че немското понятие Schauerroman (schauerlich – ужасен, бъдещ страх) е еквивалент на британския готически роман, това не е напълно вярно. И двата жанра се основават на ужасяващата страна на средните векове, и двата включват едни и същи елементи (замъци, призраци, чудовища и т.н.), но немският Schauerroman съдържа и ключови елементи като некромантия и тайни общества и е доста по-песимистичен от британския готически роман (gothic novel).

Възходът на готическия роман е свързан с разширяване на понятието за естетика, което от една страна открива разновидностите на природата и нейното въздействие върху хората, а от друга – нейната опасна и страховита същност, възвишената и тъмната ѝ страна. Според Едмънд Бърк тъмнината и величествеността са решаващи също и за концепцията на човека вече да не се уповава само на рационализма, на балансираното човешко поведение и да поставя естетиката в центъра на всичко, а също и на ирационалното, мрачното и на разрушителните проявления на Аза, така че да се разкрие една дотогава непозната страна от отношението между човека, природата и културата.

Към 1825 г. разцветът на готическия роман затихва, но множество мотиви, присъщи за този жанр се използват в литературата на Романтизма. Възникват т. нар. тъмна романтика (черна романтика, ужасна романтика), криминалният роман и неговите подразделения – мистерия, трилър, които също взаимстват мотиви от готическия роман. Представители на тези жанрове са писатели като Едгар Алън По и Уилки Колинс. От друга страна се развива и хорър литературата (литература на ужаса) с представители като Стивън Кинг. Наследството на готическия роман оказва влияние и върху творчеството на Джордж Байрон, Уолтър Скот, Виктор Юго (неговият роман „Парижката Света Богородица“ се определя като историко-готически), Е. Т. А. Хофман, Оноре дьо Балзак, Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Оскар Уайлд, Хауърд Лъвкрафт и други.

Дневен патрул

„Дневен патрул“ (на руски: Дневной дозор) е фантастичен роман на руския писател Сергей Лукяненко (в съавторство с Владимир Василев). Това е втората книга от тетралогията след „Нощен патрул“ и преди „Сумрачен патрул“ и „Последен патрул“.

Необходимо е да се отбележи, че руският филм на Тимур Бекмамбетов, озаглавен „Дневной дозор“ („Дневен патрул“, но „Дневна стража“ в българския превод), няма нищо общо с този роман, а е по-скоро адаптация на части от първата книга „Нощен патрул“.

Както и в „Нощен патрул“, тази книга е разделена на 3 части:

Вход за външни лица – разрешен

Чужд за различните

Различна сила

Наука

Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод.Науката в тесния смисъл на понятието се разделя на две основни направления – природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на изводите чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а от априорни постулати. При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.

Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.

Способността на населението като цяло да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Свръхестествено (сезон 2)

Вторият сезон на Свръхестествено, американски телевизионен сериал, започна на 28 септември, 2006. Това е първият сезон, който се излъчва по CW. Главните актьори от втория сезон включват Джаред Падалеки и Дженсън Екълс.

Този сезон показва как Сам и Дийн продължават да ловуват демони; научаваме защо Сам е считан за специален и битката с жълтоокия демон приключва.

Седемте Ноеви заповеди

Седемте Ноеви заповеди (на иврит: שבע מצוות בני נח‎, Шева Мицвот Бней Ноах) или Седемте Ноеви закона формират главната част от Ноевия кодекс.

Това е набор от морални наредби, записани в Тора /в християнската библия това е част от т.нар. Стар завет/, които според устната Тора (Талмуд), Бог дал на синовете на Ной, т.е. на цялото човечество Библия – Битие 6:18 "Но с теб ще поставя завета Си [1]." Съгласно еврейската религия, всеки неевреин, който изпълнява тези закони, защото са дадени от Бог чрез Мойсей на планината Синай, като част от Мойсеевия закон (Тората), е в категорията на праведните неевреи и ще бъде съживен заедно с останалите праведници, за да получи за награда вечен живот – дял в идния свят Олам Аба . Хората, спазващи тези закони с горепосочената мотивация са често наричани Бней Ноах (Синове на Ной) или Ноахиди.

Спиритизъм

Спиритизмът е течение (тясно свързано със спиритуализма), чиято главна идея е контактуването с душите на умрелите с помощта на медиум. Макар между спиритуализма и спиритизма да има много прилики, те се различават в някои фундаментални аспекти, особено в целта за постигане на духовно съвършенство и по начина, по които последователите на двете практикуват вярата си.

Спиритизмът проповядва превъплъщението или прераждането на човека след смъртта му. Това според него обяснява моралните и интелектуални различия между хората. Той дава насока за усъвършенствуване чрез даване на възможност за постигане на морално и интелектуално съвършенство чрез поправка на грешките и натрупване на знания във всеки следващ живот. Спиритизмът не приема прераждането на хората в животни, защото това би било регресивно и би противоречало на целта. За разлика от спиритуализма, който е религия, спиритизмът е по-скоро философия или начин на живот. При него няма свещеници или проповедници и привържениците му не извършват религиозни ритуали. Те също така не наричат църкви местата, на които се събират, а центрове, дружества или асоциации. Дейността им се състои основно в изучаването на доктрината на спиритизма, прилагането на на спиритически методи за лечение и благотворителност.

При спиритическите сеанси се използват карти, ритуали, кълба, вещи на покойния и много други.

По света има много хора назоваващи себе си „спиритуалисти“, „медиуми“ или „контактьори“, които според някои хора са просто шарлатани.

Списък с епизоди на Легендите на утрешния ден

Легендите на утрешния ден (на английски: Legends of tomorrow) е американски сериал, базиран на комиксовите герои на компанията ДиСи.

Това е списъкът с епизоди на сериала.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.