Национална библиотека на Франция

Националната библиотека на Франция (на френски: Bibliothèque nationale de France) е библиотека във Франция, изпълняваща функциите на национална библиотека.

Намира се в Париж и със сбирка от 30 милиона единици, включително 12 милиона книги, е най-голямата в страната и една от най-големите в Европа. Националната библиотека води началото си от кралската библиотека, основана от крал Шарл V през 1368 г. Тя е разширена от крал Луи XIV и е отворена за публиката през 1692 г.

Библиотечният фонд значително нараства по време на Френската революция, когато в него са включени голямо количество книги от национализирани частни колекции. Днес библиотеката има около 2700 служители.

Галерия

Salle Labrouste

Зала „Лабруст“, отделение „Ришельо“, откриване на новата читалня през юни 1868 г. Илюстрация от в. Le Monde illustré.

Milkau Bibliothèque Nationale - Cour d´honneur 256-2

Двор на отделение „Ришельо“.

France, Paris, Bibliothèque nationale de France, site Richelieu, salle ovale

Овалната зала на отделение „Ришельо“.

Външни препратки

Europeana

Europeana е европейски уеб портал, който обединява дигитализирани изображения на обекти, отразяващи различни аспекти от европейската култура. През 2018 г. тази своебразна електронна библиотека осигурява достъп над 58 милиона произведения на изкуството, артефакти, книги, фотографии, видео и аудио от цяла Европа. Началото на проекта е сложено официално през ноември 2008 г. Информацията е достъпна на 27 езика. За 2008 г. най-голям принос в създаването на библиотеката има Франция (50 % от дигитализираните данни), 10 % – Великобритания, 1,4 % – Испания, 1 % – Германия..

Поради големия брой посещения (10 милиона за час) сайтът се срива още през първия ден и не функционира до средата на декември 2008 година, след което отново е действащ.

Алексий Комнин (протосеваст)

Алексий Комнин (на гръцки: Ἀλέξιος Κομνηνός, Alexios Komnenos, * 1136, † 1183) е племенник на византийския император Мануил I Комнин от династията на Комнините и протосеваст. Управлява империята като регент на племенника си Алексий II Комнин.

Алексий e малкият син на севастократор Андроник Комнин († 1142) и Ирина († 1150/1151). Той е внук на византийския император Йоан II Комнин (1118-1143) и на Пирошка Арпад (Ирена). Сестра му Теодора Комнина († 1184) е втората съпруга на австрийския херцог Хайнрих II Язомиргот. Другата му сестра, Евдокия Комнина, била метреса на Андроник I Комнин. По-голямият му брат Йоан Дука Комнин (1128-1176) е стратег на Сердика, дук на Кипър (1155-1176) и през 1148 г. протовестиарий.

.

Алексий е кръстен на чичо си Алексий Комнин († 1142), наследникът на имперския престол. Той расте в императорския двор в Константинопол, получава титлaтa протосеваст (πρωτοσέβαστος, protosebastos).

Той е женен за Мария Дукина, от която има две деца, които умират. След смъртта на чичо му Мануил I Комнин през 1180 г., неговият тринадесетгодишен син Алексий II Комнин става негов наследник под регентството на императрица Мария Антиохийска. Веднага след смъртта на Мануил има заговор от Мария Комнина Багренородна и нейния съпруг, кесаря Рение Монфератски, против Алексий II, който е разкрит. След това протосеваст Алексий поема управлението вместо племенника. Той e арогантен и се доверява много на своите латински съветници, което го прави необичан сред висшите благородници. Освен това за него се говори, че има любовна връзка с вдовицата императрица (латинката) Мария Антиохийска.

Благородниците се обръщат за помощ към Андроник I Комнин (братовчед на Мануил), който се намира начело на варварските наемни войски във Витиния. Централната власт изпраща срещу него войска и флот, начело на които сагенерал Андроник Ангел и адмирал Алексий Мегадука, които преминават на страната на Андроник.

През 1183 г. протосевастът Алексий Комнин е кастриран и ослепен от благородниците и умира. Страхувайки се от готвената саморазправа, неговите латински съветници и водещите венециански и генуезки търговци бягат с галерите си в Леванта и в Черно море. Населението на столицата отваря вратите на града за Андроник I Комнин. Скоро след това латинската черноморска флота започва да напада и разграбва градовете по брега на Мраморно море, извършвайки погроми и кланета над населението им. В Константинопол Андроник коронова тържествено Алексий II Комнин за император на Свети Дух 1182 г. и поема управлението. През 1183 г. по заповед на регента е убита императрицата майка, а малко по-късно и Алексий II, който е удушен. След смъртта на Алексий Андроник I се жени за 12-годишната му вдовица Агнес.

Аргия

Аргия в древногръцката митология е дъщеря на царя на Аргос - Адраст и Амфитея, дъщеря на Пронакс. Омъжва се за Полиник, царя на Тива, с него имат трима синове - Терсандър, Адраст и Тимей.

Гийом дьо Машо

Гийом дьо Машо (на френски: Guillaume de Machaut; ок. 1300 - 13 април 1377) е изтъкнат френски поет и композитор, създател на полифоничната меса. Автор е на около 400 поетични произведения.

Джеймс Стърлинг

Сър Джеймс Стърлинг (на английски: James Stirling) е британски архитект, сред най-значимите имена в британската и световна архитектура от втората половина на ХХ век, за което говорят полученият през 1980 г. златен медал от Кралския институт на британските архитекти, както и най-престижният приз в областта на архитектурата – „Прицкер“, с който е удостоен през 1981 г.Името му излиза на преден план още през 1959 г. с проекта за сградата на инженерния факултет към Лестърския университет, реализиран заедно с партньора му от тези години Джеймс Гоуан. Впоследствие Стърлинг натрупва световна известност с поредица проекти за значими сгради, решени в стилистиката на постмодернизма, сред които изпъкват сградата на музея „Staatsgalerie“ в Щутгарт (1984) и разширението към Галерия Тейт, Лондон (1987).

Жана I Наварска

Жана I Наварска (на френски: Jeanne Ire de Navarre, Jeanne de Champagne, 14 януари 1273 или 1271Бар-сюр-Сен, графство Шампан, Франция – 4 април 1305) е потомствена кралица на Навара (1274 – 1305) и кралица на Франция (1285 – 1305), съпруга на крал Филип IV Хубави.

Карта на Черно море (1781)

Карта на Черно море (на френски: Carte du Palus Méotide et du Pont Euxin) от 1781 г. е географска карта от френския географ и картограф и основател на Парижкото географско дружество Жан Барбие дьо Бокаж.Картата е използвана като илюстрация към неговата книга за пътуването на Анахарсис-младия в Гърция през IV в. пр.н.е., която е издадена в Лондон през 1781 и 1793 г. Размерите на картата са 28 на 33 cm. За направата на картата Жан Барбие дьо Бокаж използва картна подложка на учителя си Жан Батист д'Анвил. На нея са означени градовете Одесос, Месембрия, Анхиало и Аполония Понтийска.

Книга

Книгата е печатно произведение с научно или литературно съдържание. Представлява набор от писмени, печатни, илюстрирани или бели листа, изработени от мастило, хартия, пергамент или други материали, подвързани заедно от едната страна. Книгата може да е с меки или твърди корици. Книгите се създават в печатници, а разпространението им се нарича книгоразпространение. Когато текстът или илюстрациите са в електронен формат, се наричат е-книга.

Книгите са произведения с литературно съдържание. В библиотечните и информационни науки една книга се нарича монография, за да се разграничи от серийните периодични издания, като например списания, журнали и вестници. Основата на всички писмени творби, включително и на книгите, е литературата. При романите и при някои други видове книги (например научните трудове) едно произведение може да бъде разделено на няколко части, наричани томове (том 1, том 2, том 3 и т.н.) Запалените читатели на книги се наричат библиофили.

Магазинът за книги се нарича книжарница. Книгите могат да бъдат вземани назаем от библиотеки. С навлизането на компютрите в ежедневието все повече книги се преобразуват в цифров вид и стават по-широко достъпни. Към октомври 2015 г. броят на сканираните книги в Google Books е над 25 милиона, но процесът на сканиране в американските обществени библиотеки се забавя.

През 2010 г. Google оценява броя на публикуваните уникални заглавия на приблизително 130 милиона и заявява, че възнамерява да сканира всички.

Лотар-Евангелиар

Лотар-Евангелиар (на немски: Lothar-Evangeliar) е евангелие, каролингски илюстрован ръкопис от картини, писано през 849 - 851 г. за император Лотар I. То е създадено в манастира Свети-Мартин в Тур.

Не трябва да се бърка с наричания „Евангелиар на император Лотар“ („Евангелиар от Клеве“) от преди 852 г.

Евангелието съдържа 221 пергаментови листа и има формат 250 x 322 mm. Написано е напълно със златно мастило. То се намира в Национална библиотека на Франция, Париж (Ms. lat. 266).

Луи XI

Луи XI (фр. Louis XI; 3 юли 1423, Бурж, Франция — 30 август 1483, замък Плеси-ле-Тур, Франция) — крал на Франция от 1461 до 1483 г. Династия Валоа. Син на Шарл VII и Мари д`Анжу

Портрет на котката на великия княз на Московия

Портретът на котката на великия княз на Московия (на френски: Le vray portrait du chat du grand duc de Moscovie) е печатна графика на чешкия художник Вацлав Холар (на немски: Václav Hollar, 1607-1677) от XVII век.

Изображението на любимата котка на руския цар Алексей Романов се приписва на Холар и носи дата 1663 година с надпис на френски език. Днес се съхранява в Националната библиотека на Франция. Според алтернативна версия рисунката е дело на Фредерик де Мухерон и служи за илюстрация в книгата на австрийския посланик Августин Майерберг „Пътуване до Московия“. По случай деня на Ермитажа и ден на славянската писменост и култура - на 24 май 2014 г. е показан в Петербург оригинала на портрета на любимата котка на руския цар и баща на първия руски император - Петър Велики. Котешкият вид е тежък и сериозен. Ушите са изправени като рога, а погледа е като на бик на корида.

Световна цифрова библиотека

Световна цифрова библиотека (на английски: World Digital Library, WDL) е проект на Библиотеката на Конгреса на САЩ. В библиотеката са събрани дигитални версии на много най-ценни материали по история и култура от цял свят. Ръководи се от ЮНЕСКО и от библиотеката на Конгреса на САЩ.

През октомври 2007 г. в Париж, на 34-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е обявен и представен прототип на Световна цифрова библиотека (известна още като Световна дигитална библиотека).

Идеята е инициирана от Конгресната библиотека на САЩ и се разработва в широко сътрудничество с библиотечни и други институции от цял свят. Към 2018 г. работи на 7 езика. Целта на проекта е да се постигне свободен достъп чрез интернет технологията до библиотечните единици на световните библиотечни центрове.

Световната цифрова библиотека е открита на 21 април 2009 г. в главната квартира на UNESCO в Париж, Франция. Тогава WDL разполага с 1 236 единици. В началото на 2018 г. в нейните списъци фигурират над 18 000 единици от около 200 страни, някои от които са датирани от 8 000 г. пр.н.е.

Старобългарски ръкописи

Всички ръкописи в таблицата принадлежат към категорията Старобългарски писмени паметници.

Стоимен Стоилов

Стоимен Стоилов е български художник, работещ в областта на графиката и живописта, с голям принос в изобразителното изкуство. Носител е на Хердерова награда (1991).

Тайната история

Тайната история (лат. Historia Arcana) е спорно произведение на Прокопий Кесарийски, написано през 550-те години.

Тайната история се счита за основен апокрифен източник за епохата и за събитията по времето на управлението на византийския император Юстиниан I.

Тайната история е запазена в дванадесет ръкописа от периода 14 – 16 век. Четиристотин години след откриването ѝ, през 18 век в навечерието на френската революция, става предмет на разгорещени дебати, още повече, че жанрово е трудно определима. Критиците на достоверността ѝ, поставят под съмнение редица събития и факти описани в нея. Днес все още, много въпроси около създаването и представяното от тайната история не са намерили своето окончателно решение.

Тайната история е написана на жив, образен език, потапяйки читателя в задкулисието на византизма и имперския двор и светогледа на управлявалите Византийската империя във времето на нейния най-значим разцвет белязан от окончателната победа на християнството намерила концентриран израз в репликата „Соломоне, аз те надминах!“, блестящите военни победи на Велизарий по всички фронтове срещу империума, въстанието "Ника", компилирането на Юстиниановия кодекс, върлуването на Юстиниановата чума, като последното белязало най-отчетливо историко-демографския преход към европейско-християнското средновековие. Пак по това време с края на вандалската война, на един кораб прословутата менора носена по време на най-бележития триумф от разрушения преди половин хилядолетие Йерусалимски храм, потънала на дъното на Средиземно море.

Произведението основно акцентира върху личността на Теодора, съпругата на Юстиниан Велики, представяйки я не като „мъжко момиче“, а като ненаситна за мъжките страсти хетера, майсторка на мимиката и професионалистка в пантомимата. Теодора е онази, която разубеждава съпруга си да не напуска Новия Рим, и да отреже главите на предводителите на бунтовниците от партиите на сините и зелените от Хиподрома.

Историческата епоха на тайната история белязала преминаването на Рубикона от античност към средновековие с окончателната победа за онова Християнство бленувано от Йоан Златоуст, е по следния начин описано от главния архитект на европейското обединение Ернест Ренан и същевременно автор на „Животът на Исус“ (след прочита на тайната история през 1857 г. и с оглед на отражението на суетата):

.

Теодор Филоксен Сотерих Филоксен

Флавий Теодор Филоксен Сотерих Филоксен (на латински: Flavius Theodorus Philoxenus Sotericus Philoxenus) е политик и генерал на Византия през края на 5 и началото на 6 век по времето на управлението на императорите Анастасий I и Юстин I.

По времето на император Анастасий I Филоксен e magister militum per Thracias през 491/518 г.

През 525 г. той е консул на Изток заедно с Проб на Запад.

След това служи като comes domesticus при Юстин I.

На неговата консервирана плочка, пазена в Национална библиотека на Франция пише:

FL THEODORVS FILOXENVS SOTERICVS

FILOXENVS VIR ILLVST

COM DOMESTICVS EX MAGISTRO M PER

THRACIA ET CONSVL ORDINAR

Филип VI (Франция)

Филип VI (фр. Philippe VI de Valois; 1293- 22 август 1350) – син на граф Шарл дьо Валоа (втори син на Филип III Смелия) и първата му съпруга Маргарита Анжу-Сицилийска. На 13 юли 1313 г. Филип се жени за Жана Бургундска, внучка на Луи Свети.

Филип е граф на Анжу, Мен и Валоа от 1325 до 1328 г., а от 1328 г. след смъртта на братовчед си Шарл IV и крал наФранция.

Той е основател на френската кралска династия Валоа.

Хосе де Палафокс

Хосе Реболедо де Палафокс и Мелци (на испански: José de Reboledo Palafox y Melzi) (1775—1847), херцог на Сарагоса, е испански генерал и политически деец от епохата на Наполеоновите войни, известен с успешната отбрана на Сарагоса, по време на обсадата на града от французите.

Роден през 1775 г. в Сарагоса. Започва военната си служба през 1792 г. в корпуса на кралските гвардейци.

Когато през 1808 г. Наполеон възкачва на испанския престол брат си, Жозеф Бонапарт, и цяла Испания въстава против французите, на 25 май Палафокс (тогава с чин бригаден генерал и живеещ в имението си близо до Сарагоса) е провъзгласен от местните жители за губернатор на града и генерал-капитан на Арагон. Той бързо сформира армия и през юни 1808 г., с 8000 души излиза на сражение срещу маршал Франсоа Льофевр, но е разбит при Мален и Алайон.

Палафокс отстъпва към Сарагоса, чиито гарнизон, под негово командване, отбива всички щурмове на французите и удържа тежката обсада в продължение на 60 дни. Тази отбрана прославя Палафокс и го прави национален герой в Испания.

На 20 декември 1808 г. французите отново обсаждат Палафокс в Сарагоса. На всички предложения за предаване Палафокс, както преди, отговаря: „Война до смърт“. Тежките усилия от негова страна обаче, разклащат здравето му. На 10 февруари 1809 г. той заболява и предава командването на гарнизона на генерал Фелипе Аугусто Сан-Марк, който на 20 февруари предава полуразрушения град на французите.

Болният Палафокс е взет в плен и отведен във Франция, където остава до сключването на Валансиенския мир.

Умира на 15 февруари 1847 г. в Мадрид.

Шарл V

Шарл V Мъдри (фр. Charles V le Sage; 21 януари 1338 г. в замъка Венсен, Ил дьо Франс – 16 септември 1380 г.) е крал на Франция от 1364 до 1380 г.‎ Най-възрастния син на краля на Франция Жан II Добрия и неговата първа жена Бона Люксембургска. От 1356 – 1360 години и в началото на 1364 година (във времето на пребиваването на Жан II, в английски плен) – регент на Франция. Неговото царуване се характеризира с края на първия етап на Стогодишната война: Шарл V успява практически напълно да върне териториите, загубени от неговите предшественици, и да възстанови властта над държавата.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.