Нагорни Карабах

Нагорни Карабах (на азербайджански: Dağlıq Qarabağ; на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ) е регион в Южен Кавказ без излаз на море с историческото наименование Арцах (на арменски: Արցախ). Районът е предимно планински и залесен.

По-голямата част от региона се управлява от Република Нагорни Карабах, която е независима. Територията е международно призната като част от Азербайджан[1][2], който не е упражнил властта над по-голямата част от региона от 1991 г. насам. От края на войната в Нагорни Карабах през 1994 г., представители на правителствата на Армения и Азербайджан са провели мирни преговори с посредничеството на Минската група на ОССЕ относно спорния статут на региона.

Районът обикновено се отъждествява с административните граници на бившата автономна област Нагорни Карабах с площ от 4400 km² (1700 mi²). Историческата част на региона, обаче, обхваща приблизително 8223 km² (3175 mi²)[3][4].

Държавното формирование в региона се нарича Република Нагорни Карабах или Република Арцах (Արցախ), наследник на бившата Нагорно-карабахска автономна област в състава на Азербайджанската ССР на СССР. Главно населена с арменци (80%), автономната област обявява независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност, с изключение на подобно непризнатите Абхазия, Южна Осетия и Приднестровие. Площта на региона е около 11 500 km², има население от около 145 000 души. Неговата столица е Степанакерт.

Flag of Artsakh
Знаме
Europe Location Republic of Artsakh
Местоположение

Наименование

Paysage karabagh 01
Пейзаж

Думата Нагорни е руско прилагателно, произлизащо от прилагателното Нагорни (нагорный), което означава „висока земя“. Азербайджанското име на района, включва подобни прилагателни „dağlıq“ (планински) или " yuxarı" (горен). Такива думи не се използват в арменското име, но се появяват в официалното наименование на региона по време на съветската ера, като автономна област Нагорни Карабах. Други езици прилагат свое собствено наименование за планински, горна, или високопланински; например, официалното наименование, използвано за Република Нагорни Карабах във Франция е Haut-Karabakh, което означава „Горен Карабах“.

Името Карабах се състои от две думи „kara“ и „bagh“ (или „bakh“), които са с произход съответно от тюркски и персийски език, и буквално означава „черна градина“[5][6]. Името първоначално се появява в грузински и персийски източници от 13-ти и 14 век[6]. Karabagh е приемлив алтернативен правопис на Karabakh, а също така и означава вид шарени килими, произведени първо в този район[7].

На всички различни местни езици в региона, преводът е винаги „планински Карабах“, или " планинска черна градина":

Днес на местния език името на републиката в превод означава Планински Карабах или Планинска черна градина:

  • на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ (Lernaïn Gharabagh)
  • на руски: Нагорный Карабах (Нагорни Карабах)
  • на азербайджански: Dağlıq (планина) или Yuxarı (високо) Qarabağ

Арменците наричат региона с името Арцах (Արցախ) във връзка с десетата област на Кралство Армения, интегрирана по времето на Агбани.

Нагорни Карабах често е наричан от арменците, живеещи в района, Арцах (арменски: Արցախ), за определяне на 10-та провинция на древното царство на Армения. Приблизително от девети до към 7 век пр. Хр., името Urtekhini се използва за региона[8].

Древните гръцки източници, назовават района Orkhistene[9].

История

Праистория

Paysage karabagh 02
Пейзаж

В ранната бронзова епоха регионът на днешния Нагорни Карабах е в сферата на влияние на културата куро-аракс.

Античност

Първоначалното му население се състои от коренното население и племенни номади, като се смесват с арменци и регионът е интегриран към Кралство Армения през 4 век пр.н.е.

През 387 г. Римската империя и Сасанидската империя сключват мирен договор и си поделят Армения. Тогава Арцах и Утик са интегрирани към Агбани, по онова време част от Сасанидската империя. През 451 г. Арцах се превръща в център на съпротивата срещу Персия.

Средновековие

От VII до IX век регионът на Кавказ е доминиран от Арабския халифат. През VII век първенците на Арцах са под влиянието на суверена Сиуни. През XIX век областта влиза в Руската империя.

Персийска империя

Преди 1722 г. автономни части са присъединени към Персия. След разпадането на Персийската династия и идването на османците в Кавказ има кратък период на независимост между 1722 и 1730 г. След 1730 г. регионът попада под влиянието на Иран. През 1796 г. при руска експедиция регионът е окупиран от Руската империя.

Руска империя

Nagorno 5 dram 2
Монета

Руската империя присъединява региона по време на Руско-персийската война от 1804 – 1813 г., като присъединяването е потвърдено чрез договора от Голестан.

След Октомврийската революция Нагорни Карабах е разделен между Демократична република Армения и Демократична република Азербайджан. След Първата световна война регионът се контролира от Великобритания.

Съветски съюз

През 1920 г. Азербайджан, част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към СССР. През същата година болшевиките на власт в Армения създават Арменска съветска социалистическа република. По онова време територията на Нагорни Карабах е 94% населена с арменци. През 1923 г. Нагорни Карабах става автономна област, отделена от Армения. На 20 февруари 1988 г. Нагорни Карабах декларира отцепване от СССР.

След СССР

Tank memorial Stepanakert
Паметник на танк, използван през окупацията.

Разпадането на СССР през 1991 г. довежда до независимостта на Азербайджан и на Армения. Вследствие на това на 2 септември 1991 г., след референдум, Нагорни Карабах обявява своята независимост. Азербайджан е недоволен от създалата се ситуация. За да възстановят контрола си над Нагорни Карабах, властите на Баку изпращат войски в Нагорни Карабах. В периода 1990 – 1992 г., вследствие на блокадата на Азербайджан, в Нагорни Карабах настава хуманитарна катастрофа.

Тази ситуация в региона, създала се от окупацията на Нагорни Карабах от азербайджански доброволци и войски, довежда до острата реакция на Съвета за сигурност на ООН, издал 4 резолюции по проблема през 1993 г. През май 1994 г. Групата на Минск, с представителство на Франция, Русия и САЩ, разрешава военния конфликт, чрез преговори и резолюция.

География

Нагорни Карабах има обща площ от 4400 km2.[10] Приблизително половината площ на страната е разположена над 950 m надморска височина.[11] Територията има високи планински хребети покрай северния си край, на запад и на юг. Целият регион се намира средно на 1100 m над морското равнище. Най-високата точка е Гомхасар (3724 m).[11]

Нагорни Карабах се намира на ръба на Арменското плато (плато Карабах) в югоизточната част на Малък Кавказ. Основните реки са Аракс, Воротан, Акера, Тартар и Катчен. Територията на днешната Република Нагорни Карабах образува част от историческия регион на Карабах, който се намира между реките Кура и Аракс.

Средният Нагорни Карабах се характеризира с гъсти гори от дъб, габър и бук на по-долните планински склонове до брези и алпийски ливади по-нагоре. Районът разполага с множество минерални извори и находища на цинк, въглища, олово, злато, мрамор и варовик.[12] Регионът има континентален климат, леко смекчен. Лятото е горещо, зимите са по-студени, отколкото в Армения.

Най-големите градове в региона са Степанакерт, който служи като столица на Република Нагорни Карабах и Шуша, който частично е в руини. Лозя, овощни градини и черничеви насаждения за копринени буби, са разработени в долините.[13]

Нагорни Карабах е съставен от 7 региона:

Artsakh relief location map
Топографска карта
Район Население (2010)[14] Площ (km²)[14] Гъстота
гр. Степанакерт (столица) 52 300 25,7 2035,02
Аскерански район 17 700 1196,3 14,8
Хадрутски район 12 400 1876,8 6,61
Мартакертски район 19 600 1795,1 10,92
Мартунински район 23 500 951,1 24,71
Шаумяновски район 3000 1829,8 1,64
Шушински район 5100 381,3 13,38
Кашатагски район 7800 3376,6 2,31

Вижте също

Източници

  1. UN Security Council resolutions on the Nagorno-Karabakh conflict
  2. "Statement of the Co-Chairs of the OSCE Minsk Group". OSCE. Посетен на 25 юни 2011
  3. Robert H. Hewsen. „The Meliks of Eastern Armenia: A Preliminary Study“.Revue des etudes Arméniennes. NS: IX, 1972, pp. 288
  4. Robert H. Hewsen, Armenia: A Historical Atlas. The University of Chicago Press, 2001, p. 264. ISBN 978-0-226-33228-4
  5. The BBC World News. Regions and territories: Nagorno-KarabakhBBC News Online. Last updated October 3, 2007. Посетен на 21 ноември 2007
  6. а б (Armenian) Ulubabyan, Bagrat. Karabagh (Ղարաբաղ). The Soviet Armenian Encyclopedia, vol. vii, Yerevan, Armenian SSR, 1981 p. 26
  7. C. G. Ellis, „Oriental Carpets“, 1988. p133.
  8. PanArmenian Network. Artsakh: From Ancient Time to 1918. PanArmenian.net. June 9, 2003. Посетен на 21 ноември 2007.
  9. Strabo (ed. H.C. Hamilton, Esq., W. Falconer, M.A.). Geography. The Perseus Digital Library. 11.14.4. Посетен на 21 ноември 2007.
  10. Country Overview
  11. а б Zürcher, Christoph (2007). The post-Soviet wars: rebellion, ethnic conflict, and nationhood in the Caucasus. NYU Press. с. 184. ISBN 0814797091.
  12. DeRouen, Karl R. (ed.) (2007). Civil wars of the world: major conflicts since World War II, Volume 2. ABC-CLIO. p. 150. ISBN 1851099190.
  13. "Nagorno-Karabakh". Britannica. Посетен на 30 ноември 2010.
  14. а б ((hy))((en)) National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, 2010. с. 12..
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nagorno-Karabakh“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки

Агдам

Ахдам (на азербайджански: Ağdam, произношение [1]' на руски: Агдам; на арменски: Աղդամ, Акна) е град в Равнинен Карабах. Де юре е център на Ахдамски район на Азербайджан, но от 23 юли 1993 г., града и по-голямата част от едноименния район са превзети от Армията на Нагорно Карабахската Република (НКР), на практика е част от „пояса за безопасност“ на Нагорни Карабах.

Административно деление на Азербайджан

Азербайджан административно се дели на следните единици:

59 района (rayonlar),

11 града (şəhərlər),

1 автономна република (muxtar respublika), която обхваща:

7 района

1 градТози списък се отнася до основната част на страната. Окръзите в автономната република Нахичеван са изброени във втората част, със собствените си номера. Някои области се намират изцяло или отчасти в самопровъзгласилата се република Нагорни Карабах, която на картата е обозначено със зелено.

Окръзите се делят на общини.

Азербайджан

Азербайджан (също Азърбайджан) е държава на западния бряг на Каспийско море.

Страната е членка на Съвета на Европа от 2001 г. Понякога е считана за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия като следствие от географското положение.

Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.

Бако Саакян

Бако Саакян (на арменски: Բակո Սահակյան, понякога превеждан като Сахакян или Сахакиян) е арменски политик от Нагорни Карабах, настоящ президент.

Той е бивш шеф по сигурността на Нагорни Карабах. Избран е за 4-ия президент на непризнатата Република Нагорни Карабах. Негов предшественик на този пост е Аркадий Гукасян, заемал поста в продължение на 2 мандата по 5 години.

Будьонновск

Будьонновск (на руски: Будённовск) е град в Русия, Ставрополски край. Населението на града към 1 януари 2018 година е 62 495 души.Основан е през 1799 г. от арменски заселници от Нагорни Карабах. Предишните имена на града са Карабаглъ, Святой Крест и Прикумск. Наименуван е Будьонновск през 1973 г. в чест на легендарния съветски маршал Семьон Будьони.

Будьонновският терористичен акт е извършен в този град през юни 1995 г.

Задкавказие

Задкавказие или Южен Кавказ е геополитически регион, разположен на границата на Източна Европа и Югозападна Азия. По-конкретно, Задкавказието обхваща южната част на планинската верига Кавказ и нейните низини, като обхваща и границата между континентите Европа и Азия и се простира от южната част на Голям Кавказ на югозападна Русия, южно от турската и арменската граница, и от Черно море на запад до иранските брегове на Каспийско море на изток. Районът включва южната част на планинската верига Голям Кавказ, цялата верига Малък Кавказ, Колхидските низини, Курско-араксинската низина, Талишките планини, Ленкоранската низина, Джавахетия, и източната част на Арменското плато. Задкавказието е част от целия Кавказки регион, който съществено разделя Евразия на две.

Армения е в Южен Кавказ; по-голямата част на Грузия и Азербайджан, изключвайки Нахичеван, спадат към този регион. Страните в Задкавказието са производители на нефт, манганова руда, чай, цитруси и вино.

Регионът продължава да бъде един от най-сложните места в постсъветското пространство и съдържа три силно оспорвани територии – Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах.

Иван Лазарев

Иван Давидович Лазарев е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Лачин

Лачин (на азербайджански: Laçın; на кюрдски: Laçîn) или Бердзор (на арменски: Բերձոր) е град, който е международно признат като част от Азербайджан, но де факто е под контрола на непризнатата Нагорно-Карабахска република. От 1992 г. насам районът се контролира от Нагорно-Карабахската република, която е преименувала града на Бердзор и го е направила столица на своя Кашатагски район. Правителството на Азербайджан счита града за столица на своя Лачински район. Градът и околността му образуват Лачинския коридор, свързващ Нагорни Карабах с Армения. Разположен е на планински склон на левия бряг на река Акари.

Монте Мелконян

Монте Мелконян "Аво" е арменски националист, член на Тайната армия за освобождение на Армения (АСАЛА).

Роден е на 25 ноември 1957г. във Вайселия в американския щат Калифорния.

Участва в гражданската война в Ливан като член на АСАЛА на страната на Ливанското национално движение, включващо Организацията за освобождение на Палестина, Комунистическата партия, Сирийската социална националистическа партия. Прогресивната социалистическа партия и други леви сили срещу фалангистите и Израел.

Заради разногласия с лидера на АСАЛА Агоп Агопян, създава организацията АСАЛА–Революционно движение.

Воюва в Нагорни Карабах, където е убит на 12 юни 1993г.

Нагорно-Карабахска република

Нагорно-Карабахската република (на арменски: Լեռնային Ղարաբաղի Հանրապետություն) или Република Арцах (на арменски: Արցախի Հանրապետություն) е непризната държава в Задкавказието. Територията на републиката се счита за част от Азербайджан, макар че Нагорни Карабах исторически е част от Армения, населяван е предимно от арменци и в него се говори главно на арменски. Нагорно-Карабахската република контролира по-голямата част от територията на бившата Нагорно-Карабахска автономна област и някои от съседните райони. Граничи с Армения на запад и Иран на юг. Столица на републиката е Степанакерт.

Регионът Нагорни Карабах е оспорван от Демократична република Азербайджан и Демократична република Армения, когато двете държави става независими през 1918 г. след падането на Руската империя. През 1902 г. избухва кратка война в района. Конфликтът е потулен, след като Съветският съюз поема контрол над областта и създава Нагорно-Карабахска автономна област в рамките на Азербайджанската съветска социалистическа република през 1923 г. По време на разпадането на Съветския съюз районът отново става обект на конфликт между Армения и Азербайджан. През 1991 г. в автономната област се провежда референдум, който довежда до обявяване на независимост въз основа на правото на самоопределение. Едромащабният етнически конфликт води до Нагорнокарабхската война, завършила с примирие.

Арцах е президентска република с еднокамарно законодателство. Според някои оценки, републиката разчита основно на Армения и де факто функционира като част от нея. Държавата има планински релеф, като средната ѝ надморска височина е 1097 m. Населението е предимно християнско, принадлежащо към Арменската апостолическа църква.

Нагорно-Карабахската република е призната единствено от 3 непризнати държави: Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.

Нагорно-карабахска автономна област

Нагорно-карабахската автономна област е автономна област на Съветския съюз, създадена през 1923 г. в рамките на Азербейджанската ССР. След започването на Нагорно-карабахския конфликт през 1987 между Арменската ССР и Азербейджанската ССР, той прераства в истинска война в края на 1991 г. На 26 ноември 1991 Парламентът на Азербейджанската ССР отхвърля автономния статут на НКАО и административно разделя региона между съседните райони Коджавен, Тартар, Горанбой, Шуша и Калбаджар.

Нагорнокарабахски конфликт

Нагорнокарабахският конфликт (1988 – 1994) е военен конфликт между азербейджански и арменски въоръжени формирования за контрол над областта Нагорни Карабах, населена с етнически арменци, но намираща се в състава на Азербайджан.

Национално знаме на Нагорно-Карабахска република

На 2 юни 1992 г. непризнатата Република Нагорни Карабах (Арцах), де факто независима от Азербайджан, приема национален флаг, по подобие на този на Армения, с добавена само бяла шарка от дясно.

Самвел Бабаян

Самвел Андраникович Бабаян (на арменски: Սամվել Բաբայան) е арменски военен, държавен и политически деятел, генерал-лейтенант от армията (от 1996). Герой на Нагорни Карабах (1997).

Серж Саркисян

Серж Азати Саркисян (на арменски: Սերժ Ազատի Սարգսյան) е арменски политик от Арменската републиканска партия, бивш президент от 9 април 2008 до 9 април 2018 година и бивш министър-председател на страната от 4 април 2007 г. до 9 април 2008 г. и от 17 до 23 април 2018 г.

Степанакерт

Степанакерт или Ханкенди (на арменски: Ստեփանակերտ; на азербайджански: Xankəndi) е столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република.

Има около 50 000 жители. По-рано в града е имало и азербайджанско население, което масово напуска след 1991 година.

През ХІХ век селището се нарича Ханкенди. През 1923 година градът е наречен Степанакерт на името на арменския комунист Стефан Шаумян. Днес официалното му азербайджанско име е Ханкенди, а възприетото в Нагорни Карабах – Степанакерт.

Икономиката на града силно пострадва през 1991 г. по време на конфликта за областта, но вече се забелязва подобряване.

В града няма църкви освен старинна от 18 век, но тя не функционира. През 2006 година започва строителство на църквата „Св. Яков“, планирано да завършени до 3 години.

На 25 септември 2005 г. Степанакерт се побратимява с град Монтебело, САЩ. До днес това е единственият така наречен „побратимен град“ на Степанакерт.

ФК Карабах

ФК „Карабах“ (на азербайджански: Qarabağ Futbol Klubu, Карабах Футбол Клубу) е азербайджански футболен отбор от град Агдам.

Клубът играе в Азербайджанската премиер лига и е 3-кратен носител на купата на страната. ФК „Карабах“ става първият отбор извън Баку, който печели шампионата на Азербайджан. Тимът е и най-успешният азербайджански отбор в европейските турнири. Най-голямата му победа в евротурнирите е през сезон 2011 – 12 в Лига Европа, когато побеждава литовския ФК „Банга“ с 4:0. Клубът е сред 3-те отбора, участвали във всички издания на първенството на Азербайджан.

Ходжали

Ходжали (на азербайджански: Xocalı) е град (до 1990 — село) в Нагорни Карабах. Разположен е на 10 км североизточно от Степанакерт. В Ходжали е разположено единственото в Нагорни Карабах летище. Формално градът се намира под юрисдикцията на Азербайджан, но през 1992 година е превзет от Армията на Нагорни Карабах, по време на войната в Нагорни Карабах, и фактически влиза в състава на Аскерански район на Нагорно Карабахската Република.

Близо до Ходжали се намира паметник на Ходжали-Кедабекската култура, отнасящ се към XIV—VII век п.н.е.

Тук са открити погребални камъни, отнасящи се към периода на късния бронз и ранно-железната епоха. По време на археологически разкопки са открити накрополи и намиращи се в тях разнотипни украшения от кости, камък, бронз и керамика.

Шуша

Шуша́ или Шуши́ (на азербайджански: Şuşa; на арменски: Շուշի, Шуши) е град в Нагорни Карабах (де юре в Азербайджан), разположен на 11 км южно от Степанакерт и на 37 км югоизточно от Агдам.

Града е основан през 1751 година от Панах-Али-хан, като крепост за защита на Карабахското ханство, влизащо арменското „меликство“ Варанда, построена на място, предложено от владетеля на Варанда мелик Шахназар II (съюзник на Панах).

Първоначално градът се нарича Панахабад, в чест на своя основател,, но по-късно започва да се нарича Шуши, по името на намиращото се в непосредствена близост селище Шушикент (упоменато като Шушикенд от Мирза Джамал Джеваншир Карабахски).

По съобщение на няколко арменски източници, Шуши е основан на мястото на старинно селище (от средните векове) и арменското укрепление „Шошва Снах“ (което се потвърждава по-късно, когато арменски археолози разкопават част от стените на арменската крепост, към който е част „Шушинската крепост“ от XVIII век), а също така арменските средновековни могили, наречени хачкар, и от антична керамика, демонстрираща, че територията е била заселена от дълбока древност.В книгите на Мирза Джамал Карабахски е написано, че до основаването на град от Панах-Али хан, на това място нямало никакви жилища. Според него на това място са били разположени пасища на жителите на Шушикенд.

Страни и територии в Азия
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.