Музика

Музика (от гръцки: μουσική, „изкуство на музите[1]) е вид изкуство, в което средството за изразяване е звукът. Основни елементи на музиката са тонът (който определя мелодията и хармонията), ритъмът (и свързаните с него темпо, размер и артикулация), динамиката, тембърът и текстурата.

Създаването, изпълнението, значимостта и дори определението за музика варира в различните култури, както и в зависимост от социалния контекст. Музиката обхваща както строго организирани композиции (и тяхното представяне пред публика), така и импровизационната музика и дори различни алеаторни форми. Тя може да се раздели на жанрове и поджанрове, но често разграничението и връзките между различните жанрове са трудноопределими, а понякога и спорни.

Moodswinger

История

Не е известно кога точно извличането на звуци започва да бъде определяно като изкуство. Още от най-старите паметници на литературата, архитектурата, скулптурата и други се срещат свидетелства за съществуването на музикалното изкуство.

Теория

Музикалната теория е основата, чрез която се създава (композира) и възпроизвежда музиката. Целта ѝ е систематизиране на отделните музикални елементи, осигурявайки връзката между композиторите и музикалните изпълнители.

Солфеж

Солфежът е част от музикалната теория, свързан с развитието на музикалния слух при хората. Това се осъществява посредством практически упражнения по:

Музикални елементи

Музикалните елементи са различните части и параметри, по които се диференцират музикалните произведения, например:

Създаване и изпълнение

Композиция

Създаването на музика се нарича композиция и тя играе фундаментална роля за създаването на музика. Музикалното съчинение се композира от композитор. По-конкретното значение на композиция обхваща различните правила, техники и методи, чрез които дадена музикална идея (конкретна мелодия или форма), се въплъщава в музикално произведение. Понятието е обобщаващо – то включва в себе си правилата, обозначени от различните теоретични музикални дисциплини – като хармония и полифония.

Музикални жанрове и форми

Музикалният стил е начинът, по който се изпълнява мелодията, ритъмът, тембърът, динамиката, хармонията, строежът и формата. Географският произход също понякога определя музикалния стил, макар че някои географски категории съвсем естествено включват голямо разнообразие от подстилове. Много от музикалните стилове не са чисти като произход, а са смесени, също така в един музикален стил, може да има елементи на друг или само в някои произведения от този стил да има подобни елементи, това понякога затруднява категоризирането на стиловете.

Музикалният жанр характеризира родовете и видовете музикално творчество според произхода, условията на изпълнение и възприятието. Понятието музикален жанр отразява взаимната връзка между творческите фактори извън музиката и чисто музикалните характеристики.

Музикалната форма е схемата, по които се разработва дадено произведение. Тази схема включва определянето на отделните части по темпо, мащабност и начин на разработка. Има съществена разлика между музикална форма, музикален жанр, музикално произведение и начина, по който се нарича самото музикално произведение. От гледище на музикалната форма, например, не всяко произведение, наричано „соната“, съответства на сонатната музикална форма. Самата сонатна форма пък е схемата, върху която се изгражда например първата част от класическата симфония. Друга често срещана заблуда е произведения, като кантата, оратория и т.н. да бъдат отъждествявани със съответна музикална форма. Всъщност споменатите оратория и кантата са само жанрови произведения, които могат да следват една или друга музикална форма.

Въпреки че не съществува единна класификация на музикалните форми, те могат да бъдат групирани основно в два раздела – чисто музикален, т.е. формата зависи от строго музикалния характер на произведението, и тематични – когато водеща роля има смисловото съдържание на произведението.

Музикални инструменти

Музикалните инструменти са едни от първите устройства, създадени от човека. Те са съпътствали религиозните ритуали и светските веселия, а майсторското изпълнение на тях се е ценяло високо. Сведения за древни музикални инструменти има в староегипетската, старокитайската, древноегипетската, древногръцката, библейската литература и др. За повечето от описваните там музикални инструменти има предимно писмени, но понякога и визуални източници. Много от древните инструменти обаче са съхранени във видоизменен вид благодарение на народното предание – гайда, шофар, там-там и др.

Инструментите най-общо се класифицират в пет основни групи, според начина на звукоизвличане и начина на контрол на звука:

  • Струнни
  • Духови
  • Ударни
  • Клавишни
  • Електрофонни

Форми на изпълнителското изкуство

Изразяването на музиката чрез изпълнението на някакво музикално произведение (песен, пиеса) става посредством пеене или свирене на някакъв инструмент или по приложен начин, например чрез танц или хореография.

Изпълнителите, които пеят, се наричат певци или вокалисти (защото използват гласа си), а изпълнителите, които свирят на някакъв музикален инструмент – инструменталисти. За повечето музикални инструменти или група инструменти има образувана нарицателна дума с наставката „-ист“ (виолончелист, перкусионист, пианист, китарист, …) или „-ар“ (цигулар, гайдар, тъпанар, …).

Изпълнителският процес се осъществява по 3 основни начина:

  • солово – вокалист пее самостоятелно или инструменталист свири на някакъв инструмент;
  • камерно – изпълнителите са в неголяма (камерна) музикална група от двама или повече (до 12) души, като има вокални (певци), инструментални (инструменталисти) и смесени (вокално-инструментални) групи;
  • оркестрово/хорово – инструменталната/вокалната група е с повече от 13 изпълнителя, тя се нарича оркестър/хор.

Класификация

Музикалните произведения се класифицират според броя на изпълнителите, като със същия термин се означава и самата група изпълнили:

  1. соло
  2. дует или дуо
  3. трио
  4. квартет
  5. квинтет
  6. секстет
  7. септет
  8. октет
  9. нонет

Социология

Полето на музикалното познание включва много аспекти на музиката, включително и това как тя е възприемана от слушателите.

Човешките индивиди слушат и възприемат музика в най-различни социални ситуации, вариращи от самостоятелно слушане до посещаване на голям концерт. Както концертите могат да бъдат обособени в различни разновидности, така и слушателите посещаващи ги могат да имат различен подход към тях в зависимост от музикалния и личния стил. Съгласно разпространените стереотипи, те могат да бъдат официално облечени, тихо седящи на местата си и наслаждаващи се на изпълнението на класическа музика; да танцуват в дискотеката или клуба, слушайки електронна музика; или пък шумно да викат по време на рок концерт.

Глухите хора могат да възприемат музиката, усещайки вибрациите по своите тела. Най-известният пример за глух музикант е композиторът Лудвиг ван Бетховен, който композира много от своите произведения след като вече напълно е загубил слуха си. Бедржих Сметана, друг класически композитор, развива пълна глухота, когато е на около 50-годишна възраст. В по-ново време Ивелин Глени, нечуваща от 12-годишна, е високо уважавана перкусионистка.

Музикална индустрия

Музикалната индустрия се занимава с откриване, създаване, рекламиране, подпомагане, финансиране на музикални изпълнители, също така участие в създаването и дистрибуция на музикалните им произведения.

Участниците в музикалната индустрия са: музиканти, певци, музикални групи, композитори, текстописци, музикални компании, продуценти, мениджъри, производители на аудио-носители (дискове, касети, плочи), дистрибутори, фирми занимаващи се с организирането на концерти, организации за защита на авторските права и други.

Музикално образование

Основна статия: Музикално образование

Висше специализирано музикално образование се получава в консерваториите. В тях се преподават различни общи и частни музикални дисциплини и подобно на другите висши учебни заведения в тях има факултети и специалности. Понякога те могат да бъдат в една или друга степен специализирани в подготовката на различни видове музикални изпълнители.

Практически във всички големи световни музикални и образователни центрове има консерватории. Сред по-известните от тях са Академията „Санта Чечилия“ в Рим, Парижката, Виенската, Московската, Ленинградската, Лондонската, Берлинската, Нюйорксата, Чикагската и др. Всички те имат самостоятелни програми, по които се отличават не само помежду си, а и от останалите висши училища в съответната страна. В България НМА „Панчо Владигеров“ и Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив се причисляват също към списъка на авторитетните висши музикални училища. Академия за музикално и танцово изкуство – Пловдив е член на Асоциацията на европейските консерватории, музикални академии и висши училища по музика, включена е и като редовен член на Международната организация за фолклорно изкуство към ЮНЕСКО.

Бележки

  1. Liddell .

Източници

  • Liddell, Henry George и др. μουσι^κή. // A Greek-English Lexicon. Посетен на 9 юни 2010.

Вижте също

Външни препратки

Allmusic

Allmusic (бивша All Music Guide, AMG) е музикална информационна услуга собственост на All Media Guide. Основана през 1991 г. В Интернет е достъпна още преди появата на World Wide Web първоначално като Gopher услуга.

EP

EP (акроним от Extended Play, чете се ий-пи) е грамофонна плоча или компактдиск с продължителност на свирене по-голяма от тази на сингъла, но по-малка от тази на албума или дългосвирещата плоча, т.е. нещо като миниалбум.

EP обикновено, но не винаги, е запис с 4 до 7 песни и продължителност на свирене 10 до 25 минути.

Думата не е разпространена в България, но се използва по отношение на западни музикални групи от втората половина на XX век насам, а в южнокорейската музика е популярно понятието миниалбум.

MusicBrainz

MusicBrainz е проект, който цели да създаде свободна музикална база данни, сходна на проекта FreeDB. MusicBrainz е създадена в ответ на ограниченията, наложени върху базата данни на компактдискове (CDDB), база данни за софтуерни апликации, с които се идентифицират аудио CD в интернет.

MusicBrainz цели да бъде не само място за търсене на метаданни (информация за изпълнители, артисти, автори на текстове и т.н.) за дискове, а и структурирана свободна онлайн база данни за музика.

Джаз

Джазът (от английски: jazz) е музикален стил, който възниква в първата половина на 20 век в южните части на САЩ и съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции. От самото начало досега, джазът съчетава американска популярна музика от XIX-ти и XX век. Това е очевидно от характерните му черти, които включват суинг, рагтайм, полиритмия и импровизация. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни музикални жанрове в света. Характерни инструменти за него са тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът, пианото и китарата. За първи път думата джаз започва да се използва на западния бряг на САЩ и се отнася за музиката в Чикаго през 1915 година.

Още от самото си зараждане джазът има най-различни поджанрове: Ню Орлиънс Диксиленд, Биг бенд, суинг, бибоп, латински джаз, джаз фюжън, кубински джаз, бразилски джаз, асид джаз и ню джаз. След разпространението си по света в него се вливат местни национални културни и музикални традиции, които дават още по-голямо разнообразие на жанровете в джаза.

Електронна музика

Електронната музика е музика, която включва електронен музикален инструмент и електронна музикална технология при нейното създаване. Това е музикален стил, възникнал през 20 век,

Електронната музика използва електронни средства – както е дефинирана от групата за стандарти на IEEE, електронните средства са малки системи и използват такива компоненти като транзистори и микросхеми. Изхождайки от това определение, се прави разлика между инструменти, които създават звук чрез електромеханични средства, което се противопоставя на такива, които произвеждат звук, използвайки електронни компоненти. Примери за електромеханични инструменти са Телехармониум, Hammond BS3 и електрическата китара, докато примери за електронни инструменти са Theremin, синтезатора и компютъра.

Класическа музика

Класическата музика е широк спектър на музиката създадена и вкоренена според традицията на европейското изкуство, църковна и концертна музика от 1750 до 1820 г. (Класически период) и до наши дни.Основополагащите норми на тази традиция са шифровани между 1550 и 1900 г. Европейската музика се отличава до голяма степен от много други неевропейски форми и популярната музика чрез система от музикална нотация, която се използва от около XVI век. Западната нотация се използва от композиторите да предпишат на изпълнителя на музикален тон, темпо, неравноделен размер, индивидуални ритми и точното изпълнение на музиката. Това оставя малко място за такива практики като импровизация и орнаментация, които често се чуват в не-европейското музикално изкуство и популярна музика.Терминът класическа музика се появява едва в началото на XIX век, в опит да се „канонизира“ периода от Йохан Себастиан Бах до Лудвиг ван Бетовен като златен период по аналогия със златната ера на скулптурата, архитектурата и изкуството от класическата античност (от която пряко не е запазена следа в историята на музиката). Най-ранните сведения за използване на термина класическа музика се среща в оксфордския речник от около 1836 година. Въпреки това под термина „класическа музика“ се разбира най-често периода от Карл Филип Емануел Бах до Бетовен, т.е. 1730 – 1820 година, музиката от времето на класицизма.

Днес под класическа музика се разбира всичко, което е създадено в традициите на класическите изпълнения и коренно се противопоставя на популярната музика.

Композитор

Композитор (от латински „componere“ – съставям) е професионален музикант, който създава вокална и инструментална музика.

Композиторите се занимават със съставяне, нотиране, хармонизиране/аранжиране, оркестриране на музикални произведения, организиране на изпълнители, които публично да представят техни творби и записването им в студио. Много често композиторите предпочитат сами да дирижират своите произведения особено ако се изпълняват за първи път.

В миналото работата на композиторите се е асоциирала само с класическата музика, в днешно време (с изключение на фолклорната музика до края на 19 век) композиторите са необходими във всички стилове и форми на музиката.

Музикален албум

Под албум в музикалната индустрия се разбира музикален носител, на който, за разлика от сингълa, има повече произведения на един композитор, изпълнител или музикална група, които обикновено са събрани под някаква тема. Музикалният носител, който е по-малък от албума, но е по-голям от сингъла, се нарича EP.

Музикален инструмент

Музикалният инструмент е устройство, специално създадено или пригодено да произвежда музикални тонове, необходими за възпроизвеждането на музика. Принципно всеки предмет, който произвежда някакъв звук, може да бъде пригоден и използван като музикален инструмент. Това се случва и на практика, особено при т. нар. „конкретна музика“.

Музикален стил

Музикален стил е понятие, отнасящо се до образната система от изразни средства, обуславящи идейното съдържание на едно музикално произведение и отразяващи неговите естетически възгледи. Понятието има тесен и широк смисъл и често погрешно музикалният стил се свързва с понятието музикален жанр. В тесен смисъл музикалният стил е набор от изразни средства присъщи на даден творец или музикална епоха, напр. композиторския стил на Панчо Владигеров, или стилистиката на Бароковата епоха в музиката. В широк смисъл стиловете са прикрепени към музикалните жанрове и отразяват спецификата на времето, напр. туист е стил, възникнал в началото на 60-те години и е стилова принадлежност към жанра попмузика.

Музикална група

Музикална група (или музикален ансамбъл) е група от двама или повече вокално-инструментални изпълнители на музика.

Музикант

Музика́нт се нарича човек, който се занимава с музика на професионално ниво. Музикантите могат да бъдат:

композитори

певци (наричани още вокалисти)

инструменталисти

оркестранти

диригенти

аранжори

продуцент

музикален оформител

музикален редактор

музиковедС развитието на историята на музиката образът на музиканта се променя драстично.

Певец

Певец е човек, който използва гласа си за да създава музика. Обикновено, под пеене се разбира създаването на мелодия чрез глас. Терминът вокалист е подобен, само че той на практика може да включва всеки, който използва гласа си по някакъв начин като част от музикално произведение. Такива немелодични звуци включват нормална реч, ръмжене, писъци, рапиране (в рап музиката). За различни видове певци може да се говори в зависимост от типа на гласа им, жанра на изпълненията и други характеристики.

Пеене

Пеенето е действие, при което се създават музикални звуци чрез човешкия глас, като се различава от обикновения говор по тоналност и ритъм. Човек, който пее, се нарича певец или вокалист.

Певците изпълняват музикални произведения, наричани песни, които могат да се пеят със или без акомпанимент на музикални инструменти.

Пеенето често се прави в група с други музиканти, като ансамбъл с инструменталисти или хор от певци (или друга певческа група) с различни гласови обхвати.

Може да се пее за удоволствие, успокоение, ритуално, образователно, безплатно или платено.

Професионалните певци обикновено градят кариерата си около определен стил, например класически или рок. Те обикновено използват помощ от учители по пеене.

Поп музика

Поп музиката или само „поп“ е жанр в музиката, който обикновено има танцувален характер, опростена мелодия и повтарящи се дялове, ако структурата на песента е двуделна или куплетна. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. Той включва в себе си разнообразни подстилове. В България и СССР в продължение на много години поп музиката се е наричала „естрада“ или „естрадна музика“, но и двата термина са неправилни.

След Втората световна война в поп музиката на Европа навлиза така наречената „италианска инвазия“, особено с появата на фестивала в Санремо през 1951 г., който е първият в света фестивал за поп музика, оцелял и до днес. Италианската поп музика от този период, наричана в Италия Musica leggera, от 50-те, 60-те и 70-те и 80-те години на ХХ век оказва сериозно влияние върху развитието на световната поп музика, в това число и на българската.

Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.

Ритъм енд блус

Ритъм и блус (на английски: Rhythm and blues английско произношение: /ˈri-thəm ən(d) ˈblüz/) или съкратено Ар енд Би (R&B или R''n''B / RnB, произнасяно /ˈär ən(d) ˈbē/) е събирателно понятие, обозначаващо всички прояви на афро-американската музика, възникнали на основата на блуса, след Втората световна война в САЩ.

Ар ен Би музиката комбинира джаз, госпъл и блус влияния, първоначално представяни от афроамериканските изпълнители.

Повечето текстове са ангажирани широко със сексуални тематики. Начини на свирене и пеене на арендби изпълнителите е посрещнат остро от обществеността през 40-те години на 20 век, притеснени заради пагубното му влияние върху младежката публика.

Рок музика

Рок музиката, накратко рок (на английски: Rock, съкратено от rock'n'roll), е популярен музикален жанр, обобщаващ няколко поджанра и водещ началото си от първата половина на 1950-те години на XX век в САЩ. Корените му се крият в ранния ритъм енд блус и американската кънтри музика, както и в джаза и класическата музика. За негова официална рождена дата се счита записването на песента на Бил Хейли „Rock Around the Clock“ през 1954 година, която събужда невиждан дотогава интерес.

В рока се използва водещ вокал, съпроводен от електрически китари, бас китара и барабани. Много от подстиловете му използват клавишни инструменти, като пиано, орган, а от 1970 година насам и синтезатори. Рокът е и особен вид субкултура, защото влияе на модата и различните течения като хипи, пънк, металисти, готи, които са неразривно свързани с определен жанр на рок музиката.

Виден представител на рока е Елвис Пресли, наричан Кралят на рокендрола. В края на 1960-те години рок музиката е смесена с фолк музиката за да се получи фолк рок и с джаза за да се получи джаз рок. През 1970-те години рокът е силно повлиян от соул, фънк и латино музиката. По същото време от рока се развиват няколко поджанра, като софт рок, блус рок, хеви метъл, прогресив рок и пънк рок. Новите поджанрове през 1980-те години включват хард рок и алтернатив рок. През 1990-те се появяват грънджът, бритпопът и инди рокът.

Сингъл

В музикалната индустрия сингълът е кратък запис, който за разлика от албума съдържа едно или няколко самостоятелни музикални произведения на даден композитор, изпълнител или музикална група. Вариантът между албум и сингъл се нарича EP. Макси сингъл се нарича издание, което съдържа много варианти на едно парче: радиоверсия, клубен вариант, ремикс, инструментална версия и т.н.

В днешно време сингълът служи в музикалната индустрия на първа линия като инструмент за маркетинг за стимулиране на продажбите на музикални албуми. Първият сингъл, изваден от даден албум, обикновено бива пуснат за продажба преди издаването на самия албум, а след това често следват още сингли. В един сингъл освен песента, извадена от албума, обикновено биват поместени ремикс версии на парчето или неиздаден песенен материал, който не е използван в албума. Сингли съществуват както на винилни плочи, така и като компактдискове. След въвеждането на компактдисковете на пазара, този вариант на сингли се налага на масовия пазар.

Ударен музикален инструмент

Ударен или още перкусионен инструмент е всеки музикален инструмент, при който звукоизвличането става посредством удар.

Видове изкуство
Изобразително изкуство
Приложно изкуство
Музикално изкуство
Сценично изкуство
Архитектура

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.