Музей

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за общественото учреждение. За героя от древногръцката митология вижте Музей (митология).

Музеите са учреждения, които събират, съхраняват и публично излагат различни предмети и свързана с тях информация, които представляват обществен интерес. Думата „музей“ се отнася както за институцията, така и за самата сграда, в която тя се помещава.

Определения

Законът за културното наследство[1] определя музея като

културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел.

Конфедерацията на музейните асоциации определя музея като „институт, който събира, документира, запазва, показва, съхранява и тълкува материални доказателства и свързаната с тях информация за обществена полза“.[2]

Международният съвет на музеите (ИКОМ) приема следната дефиниция през 2007 г.: „Музеят е постоянна институция с идеална цел, в услуга на обшеството и неговото развитие, отворена за публиката, която събира, консервира, изследва, комуникира и показва материалното и нематериалното наследство на човека и обкръжаващата го среда, с цел образование, изследване и развлечение“.[3]

Развитие

Музей произлиза от латинската дума музеум (museum), която пък произлиза от гръцката музейон (μουσεῖον). Музейонът в Елада е храм на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология. Първият музей в смисъл на философска школа е основан около 308 г. пр. Хр. в Александрия от Птолемей I Сотер.[2]

Музеят е европейско явление, за разлика от другите институции на паметта. В модерната си форма той възниква през Ренесанса като колекция от любопитни предмети (кабинет от куриози) или картини, собственост на европейските крале и аристократи. За първи път думата музей се използва за съвкупността от сграда и експонати през 1682 г. в Англия, когато Елиас Ашмол дарява колекцията си на Оксфордския университет.[2] Първоначално функцията на музея е обучение и изследване (18 век), но впоследствие се развиват развлекателната (19 век) и търговската (20 век) функции. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност и политика. Днес, в глобализиращия се свят, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.

Видове

По тематичен обхват музеите се разделят на:

  • общи, чиято дейност тематично обхваща различни области на знанието и изкуството и се осъществява на основата на различни по своята класификация културни ценности, включени в основния им фонд;
  • специализирани, чиято дейност обхваща една област на знанието или изкуството, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на включени в основния му фонд културни ценности, които по своята класификация определят тематичния му обхват. Такива са напр:
  1. личностно възпоменателни (на Иван Вазов – в Сопот)
  2. научно-технически (на железопътния транспорт – в Русе)
  3. военноисторически (в Плевен; с. Горна Студена, Великотърновско)
  4. етнографски (в Смолян; с. Боженци, Габровско

По териториален обхват на дейност музеите биват:

  • национални, които осъществяват дейността си на територията на цялата страна. Такива са НИМ, НАИМ, НВИМ, НХА, НГЧИ и др.
  • регионални, които осъществяват дейността си на територията на две или повече общини;
  • местни, които осъществяват дейността си на територията на една община.

По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие

Дейности

В музея се събират, съхраняват, изучават и популяризират предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха, наука или сфера на интерес.

Събирателската дейност се изразява в комплектоване на музейни фондове – колекции или сбирки от предмети, подбрани по определени признаци.

Съхраняването се изразява в предприемането на всички необходими мерки за осигуряване на целостта, неприкосновеността и устойчивостта във времето на музейните единици. Мерките до голяма степен зависи от естеството на предметите, околната среда, социалната обстановка и пр.

Изучаването на предметите включва подробното им обследване с цел да се разкрие информационния им ресурс. Приема се, че всички предмети са носители на определена информация за твореца, културата и времето на направата им. Последвали промени по предметите – деструктивни (счупвания, обгаряния и пр.) и конструктивни (поправки, допълнения) – също носят информация за определени исторически, културни и др. събития от минали епохи.

Популяризаторската дейност се изразява основно в организирането на експозиции, но включва и публикации, поръчка на рекламни и др. материали и събития. При експозиционната дейност от една страна има стремеж да се представи обективната истина за явлението, а от друга подборът на експонатите съдържа определено послание или интерпретация.

Търговската дейност на музеите е сравнително скорошно развитие в музейното дело (втората половина на 20 век) и се приема за съпътстваща, а не основна дейност. Разпространени търговски дейности са продажбата на сувенири, каталози, рекламни и др. печатни материали, на храни и напитки (кафенета и ресторанти), отдаването под наем на конферентни зали и др.

Вижте също

Източници

  1. Закон за културното наследство
  2. а б в Иванов, Д., Н. Дебрюне. Историческият музей. Храм на добродетели. София, 2012. ISBN 978-954-2946-33-5
  3. Официален сайт на ИКОМ

Външни препратки

100 национални туристически обекта

„Опознай България – 100 национални туристически обекта“ е българско национално туристическо движение, възникнало през

1966 г.

Целта на движението е да насърчи туристите да се запознаят с някои от най-значимите туристически обекти в България. Сред обектите на движението са културни, исторически, географски, археологически, архитектурни паметници със световно, национално и регионално значение. Те включват най-забележителните природни феномени в страната, исторически местности, архитектурни резервати, храмове и манастири, най-високите планински върхове, даващи цялостна картина на богатото културно-историческо и приридно наследство по българските земи от дълбока древност до наши дни.

Посещението и запознаването с обектите се удостоверява с поставянето на специален печат на съответния обект на определеното за това място в туристическите книжки, които се издават от Българския туристически съюз и се продават в туристическите дружества и в обектите, включени в движението.

Отличията на движението са бронзова, сребърна и златна значка, които се връчват от Националния организационен комитет (НОК) към БТС, за посетени съответно 25, 50 и 100 обекта.

Ежегодно през месец август НОК провежда томбола с имената на носителите на значки, като наградите са екскурзии в чужбина и страната, велосипеди, палатки, спални чували и други материални и морални награди.

Част от обектите в списъка до 10 ноември 1989 г. са свързани с комунистическия строй. След 1989 г. списъкът е редактиран неколкократно, като настоящият му вид и номерация са от 2003 г. Сега включва 123 номера на места, някои от които имат повече от 1 обект.

Съорганизатори на движението са:

Българския туристически съюз,

Министерството на образованието, младежта и науката,

Министерството на културата,

Министерството на физическото възпитание и спорта,

Свети Синод на Българската православна църква,

Министерството на околната среда и водите,

Съюзът на българските автомобилисти,

Българския червен кръст,

Българското национално радио и

Българската национална телевизия.

Амстердам

Амстердам (на нидерландски: Amsterdam, ['ɑmstərdɑm]) най-големият град в Нидерландия. Разположен е в западната част на страната, в провинция Северна Холандия. Градът, който с предградията си има население около 1,36 милиона души (2008), заема северната част на Рандстад, шестия по големина метрополен район в Европа с общо население от около 6,7 милиона души.

Днешното име на града идва от Амстелердам (Amstellerdam), което означава „бент на Амстел“, реката, преминаваща през града. Възникнал като малко рибарско селце в края на 12 век, в резултат на развитието на търговията през Нидерландския златен век Амстердам се превръща в едно от най-големите пристанища в света. По това време градът е водещ център в областта на финансите и търговията и обработката на диаманти. През 19 и 20 век градът се разраства и се образуват множество нови квартали и предградия.

Амстердам е финансовата и културна столица на Нидерландия. В града са разположени седалищата на множество нидерландски институции и на 7 от 500-те най-големи компании в света, сред които Philips и ING. Амстердамската фондова борса, най-старата в света, е разположена в центъра на града. Забележителностите на Амстердам, сред които историческите канали, Държавният музей, Музеят Ван Гог, Ермитажът, къщата на Ане Франк, кварталът на червените фенери и „кофишоповете“, привличат над 3,66 милиона чуждестранни посетители всяка година.

Варна

Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. Населението на града по сведения на НСИ към 31 декември 2018 г. се изчислява на 336 505 души, което поставя Варна на трето място в България (след София и Пловдив). На територията му са разположени Адмиралтейството на Българската армия. Варна често се нарича „морската столица“ или „лятната столица на България“ и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие.

В града се съхранява златно съкровище от халколита, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света и е дало име на т.нар. Култура Варна. Но това, което прави уникална Варна, освен най-старото злато в света, е и Международният балетен конкурс Варна, състоящ се на всеки две години в Летния театър на Варна през летния сезон.Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и Европейска столица на културата 2019 г. Побеждава в надпреварата за Европейска младежка столица през 2017 г. Сред международните културни събития, които се провеждат в града са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.

Добрич

До̀брич (Толбухин в периода 1949 – 1990 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на област Добрич и община Добрич. Той е разположен в южната част на географския район Добруджа, на 34 km от Балчик и на 45 km от Варна. Населението на града към 31.12.2018 г. е 83 584 жители (девето място в страната).

Етнография

Етнографията (от гр. εθνος – „етнос“ (народ) и γραφω – „пиша“) е историческа и културологическа дисциплина, която се занимава с изследването на обичаите, традициите, бита, културата, облеклото, диалектните и говорните различия, занаятите, музикалните инструменти, семейните и родови взаимоотношения и вярвания в различните исторически периоди в развитието на дадена популация.

Така например в българската етнография се изучават културните различия между основните български етнографски групи – шопи, добруджанци, тракийци, македонци, рупци, балканджии и торлаци, които принадлежат на един етнос – българския, но имат различия в говора, облеклото, народното творчество и някои традиции и обичаи.

В България има няколко специализирани етнографски музея:

Етнографски институт с музей на БАН, София

Етнографски музей, Берковица

Етнографски музей, Бургас

Етнографски музей, Бяла черква

Регионален етнографски музей, Пловдив

Етнографски музей, Варна

Етнографски музей, Враца

Етнографски музей, Елхово

Етнографски музей, Малко Търново

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Трявна

Етнографски музей, Черни Осъм

Етнографски музей, Чирпан

Музей на дунавския риболов и лодкарство, Тутракан

Етнографски музей, Етъра

Иван Вазов

Иван Минчов Вазов е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

Казанлък

Казанлъ̀к (до 1944 г. Казанлѫк) е град в централна България, административен център на едноименната община в област Стара Загора. Населението му е 45 367 души, което го поставя на 2-ро място в областта и на 20-то в страната. Казанлък е и вторият по големина необластен град в България, след Асеновград.

Казанлък е център на Розовата долина. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.

Краков

Кра̀ков или Кракув (на полски: Kraków; на немски: Krakau) е един от най-старите и големи градове в Полша. Административен център е на Малополското войводство, както и на Краковски окръг, без да е част от него. Самият град е обособен в самостоятелен окръг (повят) с площ 326,85 km2. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Лувър

Лувърът (на френски: Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн. посетители за 2013 г. Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.

За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

Национален археологически институт с музей

Националният археологическият институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Създаден е през 1948 г. от сливането на две организации – Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. (ДВ 33/12.02.1893 г.). Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия ((1474 г.) на ул. „Съборна“ №2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III (ДВ бр.83/15.07.1921).

Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2012). През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от Националния фонд за научни изследвания. Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Народен музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Народната библиотека (1880–1893 г.). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. Музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

Национална художествена галерия

Националната художествена галерия е художествен музей в София. Официалното му название е Национална галерия от 2015 г. Обект е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Намира се в центъра на София. Помещава се в северозападната част на бившия царски дворец, като ползва общ вход с Националния етнографски музей (в югоизточната част на сградата). Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 г. като приемник на тогавашната Софийска градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.

През 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство са обединени в национален музеен комплекс, който се нарича Национална галерия от юли 2015 г.

Националната галерия включва и залите на новия „Квадрат 500“ – бивша сграда на Техническия университет край площад „Паметник на Васил Левски“. Там в 28 зали на 4 етажа са изложени 1700 произведения на български и чуждестранни художници от богатия фонд на галерията. „Квадрат 500“ е открит на 25 май 2015 г.

Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000 експоната, както и икони, стенописни фрагменти, щампи, ръкописи и църковна утвар, представящи християнското изкуство.

Националната художествена галерия има няколко филиала:

Музей за християнско изкуство в криптата на катедралата „Св. Александър Невски“;

Музей на съвременното изкуство в бившия Софийски арсенал;

Музей на социалистическото изкуство;

Къща музей Вера Недкова;

Къща музей Никола Танев;

Къща музей Иван Лазаров.

Пазарджик

Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик. Намира се на 37 km западно от Пловдив и на 112 km югоизточно от София. Лежи на двата бряга на река Марица в западната част на Горнотракийската низина и е вторият най-важен културен и административен център в Южна Централна България. Последното преброяване на НСИ към края на 2018 г. оценява населението на града на 68 194 жители.

Петко Йотов

Петко Петков Йотов е български офицер (полковник), военен историк и дългогодишен директор на Националния военноисторически музей в София (1989 – 2009)

Плевен

Плѐвен (Плѣвенъ) е град в Северна България. Плевен и неговата околност има корени в дълбоката древност и практически непрекъснато хилядолетно развитие. Днес Плевен е административен център на едноименните община Плевен, област Плевен и е най-голямото икономическо ядро на Северозападен икономически район. В края на 2018 г. градът има население 96 610 души и е седмият по население в България и третият по големина в Северна България, след Варна и Русе.

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България с население 346 893 души по настоящ адрес (към 31.12.2018 г.). Намира се в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 km северно от Родопите и на 50 km южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на шест сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е управленски център на област Пловдив, община Пловдив, община Марица, община Родопи и е най-голямото стопанско ядро на Южния централен район.

Пловдив е град на над 8000 години, чието минало може да се проследи от праисторията до наши дни. Първите неолитни поселения в границите на днешния град започват от VI хилядолетие пр.н.е., а от каменно-медната епоха (IV-III хилядолетие пр.н.е.) животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани градове в света. Запазени и консервирани са древни паметници като античния театър, римския одеон, агората (римския форум), римския стадион, късноантична сграда „Ейрене“, епископската базилика, малката базилика и други.

Градът е най-динамично развиващият се център в Южна България. Икономиката му се крепи на добре развитата многопрофилна индустрия, на услугите, туризма и информационните технологии.

В Пловдив се провеждат и множество културни прояви: международният панаир, международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, „Капана фест“, „Нощта на Пловдив“, музикалният форум „Sounds of The Ages“, международният фолклорен фестивал „Пловдив“ и др.

Пловдив е избран за европейска столица на културата за 2019 година съвместно с още един европейски град – Матера в Италия.Девизът на Пловдив е „Древен и вечен“.

Сливен

Слѝвен (изписване до 1945 година Сливенъ) е град в Югоизточна България, разположен в близост до Ямбол и Нова Загора. Той е осмият по големина в страната и е административен център на община Сливен и област Сливен. Най-голямото пристанище в България – Бургас, отстои на 102 km в източна посока от града. Сливен е известен като Градът на стоте войводи, свързани с хайдушкото движение.

По последни данни на НСИ към 31 декември 2018 г. населението на Сливен е 86 275 души, което го превръща в осмия по големина български град.

Солун

Солун (на гръцки: Θεσσαλονίκη) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001), а с предградията е 800 764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В Солун се намира катедралата „Непорочно зачатие Богородично“, която е седалище на католическия Солунски апостолически викариат.

Страсбург

Страсбург (на френски: Strasbourg; на немски: Straßburg) е град в Източна Франция, център на департамента Ба Рен и на регион Гранд Ест.

Страсбург е седалище на няколко европейски институции, между които са: Съветът на Европа, Еврокорпусът, както и Европейският парламент и Европейският омбудсман на Европейския съюз.

Сред най-големите забележителности е Елзаският музей в Страсбург.

Чирпан

Чирпан е град в Централна България, област Стара Загора, и е разположен в сърцето на Тракия. Той е трети по големина в областта след Стара Загора и Казанлък. Градът е административен център на община Чирпан и има богати културни традиции. Чирпан е известен със своите ножове и като родното място на поета и революционер Пейо Яворов. Жителите на града се наричат чирпанци и чирпанлии.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.