Москва

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Русия. За реката вижте Москва (река).
Москва
град
Знаме
      
Герб
Moscow-City (36211143494)
Русия
55.7558° с. ш. 37.6178° и. д.
Москва
Москва
55.7558° с. ш. 37.6178° и. д.
Москва
Страна Flag of Russia.svg Русия
Федерален субект Москва
Площ 2562[1] km²
Надм. височина 150-253 m
Население 12 506 468 души (2018)
Кмет Сергей Собянин
Основаване преди 1147 г.[2]
Пощенски код 101ххх-129ххх
Телефонен код +7 495, +7 499
МПС код 77, 99, 97, 177, 199, 197, 777
Часова зона UTC+3:00[3]
Официален сайт www.mos.ru

Москва (на руски:  Москва, [mɐˈskva]) е столицата и най-населеният град на Русия[4].

Според преброяването през 2010 г. населението му е 11 503 501 души.[5], а на 1 януари 2018 г. 12 506 468 души (8,51% от населението на Руската Федерация). Той е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.[6][7][8] С разширението на територията си на югозапад, проведено на 1 юли 2012 г., градът увеличава площта си 2,5 пъти до 2562 km² (0,01% от територията на Русия), а населението – с близо 340 хил. души [9]. Агломерацията на Москва с население 15,1 милиона (2012) е най-голямата в Европа. [10]

Москва се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг, на двата бряга на река Москва. Административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация.

Москва е политически, икономически, научен и културен център на Русия, с университети и институти, както и с множество църкви, театри, музеи и галерии. В своята история градът е столица на поредица държави – от средновековното Московско княжество и наследилото го Руско царство до Съветския съюз. В центъра на Москва се намира Кремъл – средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент и на изпълнителната власт на страната. Кремъл е и един от няколкото обекта на световното наследство в града. КатедралатаСвети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. В района на града се намират едни от най-високите европейски небостъргачи и внушителните високи здания Седемте сестри, както и 540-метровата Останкинска телевизионна кула, най-високата сграда в Европа. Москва е седалището на Руската православна църква, патриархът живее в Данилов манастир, а най-голямата руска православна църква е катедралата „Христос Спасител“. В града има над 300 църкви. [11]

Руската столица е сред най-скъпите градове в света. Москва е важен туристически център в Русия.

MSK Collage 2015
От горе дясно по посоката на часовниковата стрелка:
* Спаската кула на Кремъл,
* Москва Сити,
* Червеният площад с Кремъл (вдясно) и храма „Св. Василий Блажени“ (в средата),
* Болшой театър,
* Московският държавен университет,
* Катедралният храм „Христос Спасител“

.

Moscow aerial view looking towards the south-east
Изглед към града от северозапад

География

Разположение

Москва е разположена на едноименната река в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците. На северозапад, север, изток и югоизток Москва граничи с Московска област, а на югозапад – с Калужка област.

Територията на града през 2010 г. е 2510 km².[1] Основната част от тази площ – 877 km², се намира заобиколена от т. нар. Московска кръгова автомобилна магистрала (Московская кольцевая автомобильная дорога), останалите 204 km² са извън кръговата (околовръстна) магистрала. Диаметърът в направление изток-запад е около 40 km, а в направление север-юг – около 52 km. Средната надморска височина е около 156 m. Най-високата точка в границите на града е местността Теплый Стан с надморска височина 255 m.[12]

Климат

Климатът на Москва е умереноконтинентален (Dfb по Кьопен) с горещо и сравнително влажно лято и дълга студена зима. Месечното количество на валежите е сравнително равномерно през годината с леко повишение през лятото.

Средните максимални температури през най-горещите месеци юни, юли и август са около 23 °C, но по време на периодичните горещи вълни между май и септември дневните максимални температури често надхвърлят 30 °C, понякога в продължение на една-две седмици. През зимата средномесечните температури падат до -10 °C, макар че има и периоди на затопляне, когато температурата се покачва над 0 °C. Най-високата регистрирана температура е 38,2 °C през юли 2010 г.,[13] а най-ниската – -42,2 °C през януари 1940 г. Снежната покривка обикновено се задържа от края на ноември до средата на март.

Москва (рекорди 1879 – 2009, норма 1971 – 2000)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 8,6 8,3 17,5 28,0 33,2 34,7 38,2 37,3 32,3 24,0 13,0 9,6 38,2
Средни максимални температури (°C) −4,9 −3,5 2,2 10,8 18,2 22,1 23,2 21,3 15,1 8,1 0,6 −3,1 9,2
Средни температури (°C) −7,5 −6,7 −1,4 6,3 12,8 17,1 18,4 16,4 10,8 5,0 −1,6 −5,4 5,4
Средни минимални температури (°C) −10,3 −9,9 −4,7 2,1 7,4 12,0 13,8 12,0 7,0 2,0 −3,7 −7,9 1,7
Абсолютни минимални температури (°C) −42,2 −38,2 −32,4 −21 −7,5 −2,3 1,3 −1,2 −8,5 −16,1 −32,8 −38,8 −42,2
Средни месечни валежи (mm) 46 36 32 38 52 84 90 80 67 66 60 53 705
Дъждовни дни 11 8 8 9 8 11 12 10 11 10 12 12 114
Източник: pogoda.ru.net и worldweather.org

История

Население през 15-19 век, хиляди души

Население през 20-21 век, хиляди души

Kremlevskaya Naberezhnaja Moscow.hires
Изглед към Червената стена и катедралата „Христос Спасител“

Утвърждаване като политически център

Първото споменаване на Москва датира от 1147 година, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович.[2] Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 година Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров,[14] заради което по-късно е приеман за основател на Москва.

След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 година, поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.

Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 година, когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва.[15] Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци. Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.

Столица на Руската държава

През 15 век Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 година московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях.[16] Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 година, при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.[17]

В началото на 16 век и началото на 17 век Москва става арена на вътрешни междуособици, в които се намесват и съседни държави, които са известни като Смутното време. През 1610 г. в града влизат шведски войски, подкрепящи цар Василий Шуйски. След тяхното изтегляне, през 1611 година мястото им е заето от армия на Жечпосполита, които са отблъснати на следващата година.

Установяването на династията Романови през 1613 година довежда до относителна стабилизация, но и през следващите десетилетия Москва е център на значителни безредици – Солния бунт през 1648 година, Медния бунт през 1662 г., Стрелецкия бунт от 1682 г. През 1570-1571, 1592 и 1654-1656 година градът е силно засегнат от чумни епидемии.[18]

През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 година столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.

В Руската империя

Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне. През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва.

Moscow scene Sanyo
Улица в Москва през 2003 г. На заден план се вижда статуя на Ленин.

Отново столица

След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „Център“ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.

През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.

Административно-териториално деление

Moscow territory 1922 1995
Административно деление на Москва 1922 – 1995 г.

Териториалните единици на Москва са административни окръзи, райони и селищни общини с имена и граници, определени от правните актове на града.

  • Административен окръг – териториална единица на град Москва, образувана за административно управление на съответната територия, включва няколко района или градски селища на Москва. Границите на административния окръг не могат да пресичат границите на районите и градските селища.
  • Район – образува се с отчитане на историческите, географските и градоустройствените особености на съответните територии, броя на населението, социално-икономическите характеристики, местоположението на транспортните комуникации, инженерната инфраструктура и други особености на територията.
  • Селищна община (на руски поселѐние) – териториална единица на Москва, образувана на територии, включени в състава на Москва по време на проекта за разширяване на територията ѝ от 1 юли 2012 г.

Образуване, преобразуване, именуване и премахване на райони и селищни общини, създаване и изменение на техните граници се осъществява от Московската градска дума по предложение на кмета на Москва, а на административните окръзи – от кмета на Москва.

Moscow all districts
Административни окръзи на Москва от 2012 г.

В административно-териториално отношение град Москва се дели на 12 административни окръга:
1 – Централен,
2 – Северен,
3 – Североизточен,
4 – Източен,
5 – Югоизточен,
6 – Южен,
7 – Югозападен,
8 – Западен,
9 – Северозападен,
10 – Зеленоградски,
11 – Новомосковски,
12 – Троицки.
Последние три са разположени напълно извън Околовръстния път (МКАД).

Административните окръзи (с изключение на Номомосковския и Троицкия) са разделени на райони – общо 125 района в Москва. Няколко района и части от райони на Москва са анклави. Зеленоградският административен окръг е анклав: отвсякъде е заобиколен от територията на Московска област, на югоизток граничи с градския окръг Химки, във всички останали посоки – със Солнечногорски района на Москва. Окръзите се управляват от окръжни префектури, а районите – от районни управи.

Новомосковски и Троицки административни окръзи са създадени от 1 юли 2012 година, след разширяване територията на Москва. Те се състоят от общо 21 нови териториални единици на Москва, наречени селищни общини. В границите на тези селищни общини съществуват такива вътрешноградски общински образувания като селище (19) и градски окръг (2 – Троицк и Шчербинка). Окръзите се управляват от обща префектура. [19],[20]

Административно-териториално деление на град Москва към 1 януари 2018 г.
Административен окръг Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Райони Селищни общини Други селища в адм. окръзи
1.Централен 66,18 769 630 10
2.Северен 113,73 1 160 576 16
3.Североизточен 101,88 1 415 283 17
4.Източен 154,84 1 507 198 16
5.Югоизточен 117,56 1 385 385 12
6.Южен 131,77 1 776 789 16
7.Югозападен 111,36 1 427 284 12
8.Западен 153,03 1 368 731 13
9.Северозападен 93,28 990 696 8
10.Зеленоградски 37,20 239 861 5
11.Новомосковски 361,36 216 709 11 гр. Московски, гр. Шчербинка
12.Троицки 1 084,34 122 522 10 гр. Троицк, раб. сел. Киевски
Общо град Москва 2 526,53 12 506 468 125 21

Официална символика

Coat of Arms of Moscow

Гербът, знамето и химнът на Москва са официално утвърдените символи на града.

Гербът и знамето на Москва представляват тъмно-червен хералдически щит на правоъгълно платно с изображение на конник – Свети Георги Победоносец, поразяващ черна змия [21].
Химн на град Москва е музикално-поетично произведение, създадено въз основа на песента на Дунаевски по стихове на Лисянски и Агранян „Моята Москва“ [22].

Икономика

В Москва са концентрирани близо 24% от БВП на Русия,[23] като БВП на самия град е около $ 340 млрд. за 2008 година.[24] Москва има и най-ниската безработица в цяла Русия, под 1% за 2010 г., сравнено със 7% за страната. Средната работна заплата на московчани е 41 600 рубли (1 320 долара), почти два пъти средната работна заплата за цяла Русия (25 600 рубли, или 810 долара), и е на 4-то място от всички федерални субекти по този показател.[25]

В Москва са разположени главните квартири на редица големи корпорации, включително и на най-голямата руска компания – Газпром. Тук се осъществяват 17% от всички продажби и 13% от цялата строителна дейност в страната.[26]

Т.нар. Московско сити или официално Московски международен делови център – ММДЦ Москва Сити е символ на икономическия подем на Русия в последните години. Това е новостроящ се район в западната част на града, на Краснопресненска крайбрежна (Краснопресненская набережная). На територия с обща площ от около 1 000 хка (1 km²) активно се провежда строителството на комплекс от небостъргачи с предназначението да бъде създадена зона, обединяваща бизнес, жилищна част и развлечения. Компанията, управляваща създаването и развитието на комплекса е акционерното дружество „Сити“, създадено с активната подкрепа на градската управа на Москва през 1992 г. Амбициите на консорциума „Сити“ са ММДЦ „Москва Сити“ да построи най-високите сгради в Европа, а комплексът да се превърне в най-големия търговски център в света.

Култура

Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е Болшой театър. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозно повишение оттогава. Централната крепост Кремъл с Оръжейната палата (с музей и прочутия Алмазен фонд), както и Храмът „Свети Василий Блажени“ са емблематични за Москва.

Московский Кремль №5
Храмът „Св. Василий Блажени и Кремъл (вдясно)


В колекциите на Третяковската галерия и Музея за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“ са събрани световни и руски шедьоври. В Москва се намира и Руската държавна библиотека, най-голямата в страната. Новодевическият манастир със своята уникална архитектура от 16 век, който от 2004 г. е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, е задължителна спирка в туристическите обиколки на града.

Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. Дачата също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини. Московският зоопарк е разположен в центъра на града и разполага с над 6000 животни.

Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм „Ирония на съдбата“ осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.

Транспорт

Улици

Уличната мрежа на Москва има радиална структура – радиални пътища, събиращи се в центъра на града край Кремъл, и няколко концентрични пръстена. Най-вътрешният от тях, Булварное Колцо, е построен на мястото на вътрешната крепостна стена от 16 век.[15] Булварное Колцо не образува пълен пръстен, прекъсвайки между църквата „Христос Спасител“ и река Яуза. Вторият пръстен, Садовое Колцо, също следва разположението на крепостна стена от 16 век,[15]

Трети транспортен пръстен е завършен през 2005 г. като скоростна магистрала, а Четвърти транспортен пръстен, също с магистрални габарити, е в процес на строителство. Най-външният пръстен, който служи също и за граница на по-голямата част от града, е Московският околовръстен автомобилен път.

MosMetro KomsomolskayaKL img3 asv2018-01
Станция Комсжомолска на Московското метро
Метро

Радиално разположение имат и трасетата на Московското метро. То е второто най-натоварено метро в света след токийското,[27] и има обща дължина на линиите от почти 314 km. Има 12 линии с общо 188 станции. Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. При гласовото анонсиране се използва името на линията, докато при разговорната реч се използват предимно цветовете на линиите, с изключение на линия 10 (Люблинская) и линия 11 (Каховская); линия 4 (Филевская) и линия Л1 (Бутовская), които са оттенъци на основен цвят.

Ostankino Tower, 2015
Останкинска телевизионна кула

Повечето линии минават радиално през града, с изключение на Колцевая (Кръговата), която представлява 20-километров пръстен, позволяващ връзка между всички други линии, и Каховская, състояща се от три станции, които до 1995 г. са били в състава на линия Замоскворецкая и линия Бутовская.

Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По кръговата линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите – влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски.

Туризъм

Значителна роля в икономиката на града е туристическия бизнес, свързани с приемането на гости от Русия и други страни, както и свързаните с икономическа дейност в сектора на услугите. Всяка година на посещение в Москва за повече от четири милиона туристи, повечето гости са от Германия, САЩ, Китай, Великобритания, Франция, Турция, Италия, Израел, Япония и Испания. Традиционно се посещава от много български туристи. В началото на 2007 година от всеки 10 чужденци, влизащи Русия с туристическа цел, 7 души са дошли в Москва.

Сред най-посещаваните обекти са:

  • Останкинска телевизионна кула. Най-високата сграда в Европа – 540 метра.
  • Изложба на постиженията на националната икономика (ВДНХ), преименувана на Всеруски изложбен център. Намира се в Североизточна Москва. Включва парк „Останкино“, Ботаническа градина, множество паметници и фонтани, с обща площ над 5 200 декара, от която 134 декара е застроена с павилиони. [28][29]
VDNKh 2017
Всеруски изложбен център ВДНХ
Fuente Amistad de los Pueblos, Moscú, Rusia, 2016 02
Фонтан „Дружба между народите“ – ВДНХ
  • Седемте сестри – 7 високи многоетажни здания със сходна архитектура, известни като „Сталински небостъргачи“ (Сталинские высотки):
Moskau Uni
Московски държавен университет
    • Главно здание на Московския държавен университет на Врабчевите хълмове (Воробьёвы горы)
    • Жилищна сграда на Кудринския площад
    • Жилищна сграда на Котелническа крайбрежна улица
    • Административно-жилищна сграда в близост до „Червената порта“
    • Сграда на Министерството на външните работи
    • Хотел „Украина“
    • Хотел „Ленинградская“
Kudrinskaya Square Building in Moscow
Жилищна сграда на Кудринския площад
Moscow, Dushkin's Tower
Административно-жилищна сграда до „Червената порта“
Kotelnicheskaya tower 2008 08
Жилищна сграда на Котелническа крайбрежна улица
Hotel Leningradskaya
Хотел „Ленинградская“
Ministry of Foreign Affairs Russia-2
Министерство на външните работи
Дворец царя Алексея Михайловича - panoramio
Царският дворец в Коломенское
Готель Україна в Москві
Хотел „Украина“
  • Парк-резерват Коломенское – дворцова резиденция от 16 – 18 век в южна Москва с реставриран дървен царски дворец, множество църкви, палати и павилиони в паркова територия. [30]

Спорт

В Москва се намира най-големият стадион в Русия – Лужники. По-известните московски спортни отбори са: ЦСКА, Спартак, Динамо, Локомотив и Торпедо. Във футбола най-титулуваният футболен отбор е Спартак. Червено-белите имат 9 титли на страната. През 2005 година ЦСКА Москва печели купата на УЕФА. „Армейците“ имат и най-силният баскетболен отбор в страната. Те са печелели Евролигата 6 пъти и имат 17 титли на Русия.

Стадион „Лужники“ е с капацитет 80 000 души, а стадион „Спартак“ за 47 000 души. Реконструирани са за Световното първенство по футбол „Русия 2018“ съответно за 360 млн. евро. и 210 млн. евро.

Бележки

  1. а б mos.ru 2011.
  2. а б Comins-Richmond 2006.
  3. КонсультантПлюс 2013.
  4. Попов А.А., Тишков А.А. и др. Москва. // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци – Наноматериал [Монголы – Наноматериалы]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 31 май 2019. (на руски) ((ru))
  5. „All places: 2010 census, Москва“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 януари 2018. (на руски)
  6. Федеральная служба государственной статистики 2013.
  7. Young, Andy. Moscow Population 2011. // siberianlight.net. siberianlight.net, 2011. Посетен на 31 октомври 2012. (на английски)
  8. Most Populous Cities In Europe. // blatantworld.com. Blatant Independent Media!, 2012. Посетен на 31 октомври 2012. (на английски)
  9. Expansion of Moscow borders to help it develop harmonically: mayor. // itar-tass.com. ITAR-TASS, 2012. Посетен на 31 октомври 2012. (на английски)
  10. World Gazetteer: [[[:Шаблон:Toter Link]] Bevölkerungszahlen im Ballungsraum]
  11. Liste der Kirchen in Moskau
  12. Памятник природы „Высшая точка Москвы – 255 м над уровнем моря (Теплый Стан)“. // www.darwin.museum.ru. Посетен на 29 април 2009. (на руски)
  13. Climate monitoring. // Посетен на 5 септември 2010. (на английски)
  14. The New York Public Library 2006.
  15. а б в Along the Moscow Golden Ring (PDF). // Moscow, Russia Tourist Information center. Архивиран от оригинала на 17 януари 2012. Посетен на 5 юли 2006. (на английски)
  16. Vogel 2002.
  17. Richards, John F. The Unending Frontier: An Environmental History of the Early Modern World]. University of California Press, 2006. ISBN 0520246780. p. 260. (на английски)
  18. Alexander, John T. Bubonic plague in early modern Russia: public health and urban disaster. Oxford University Press US, 2002. ISBN 0195158180. p. 17. (на английски)
  19. RARLAB
  20. ФЕДЕРАЛЬНАЯ СЛУЖБА ГОСУДАРСТВЕННОЙ СТАТИСТИКИ, GKS.
  21. Закон города Москвы „О гербе города Москвы“. // Правительство Москвы. Архивиран от оригинала на 21 август 2011. Посетен на 13 януари 2009.
  22. Закон города Москвы „О гимне города Москвы“. // Правительство Москвы. Правительство Москвы. Посетен на 13 януари 2009.
  23. Medvedev Fires Moscow Mayor Luzhkov After Conflict – Bloomberg
  24. Russia GDP and PPP conversion rate. // IMF Russia Economy, 11 март 2010. Посетен на 11 март 2010.
  25. BOFIT Weekly 42/2010. // Bank of Finland’s Institute for Economies in Transition, 22 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2010.
  26. Average salary in Russia from Russia's Federal Statistics Service. //
  27. Moscow Subway System Second Only to Tokyo in Usage. // VOA. 29 март 2010. Посетен на 1 април 2010.
  28. О ВДНХ. // vdnh.ru. Посетен на 2019-03-21.
  29. ВВЦ объединили с Останкинским парком и Ботаническим садом – Собянин. // Посетен на 2018-08-26.
  30. Парк-заповедник „Коломенское“ – Ника Александровна Сизикова-Никитина, конкурс „Я узнаю Москву“.
Цитирани източници

Вижте също

Външни препратки

Александър II (Русия)

Александър II Николаевич (на руски: Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. В България това прозвище се свързва най-вече с победата му в Руско-турската война през 1877 – 1878 г., вследствие на която част от българските етнически територии са освободени от петвековното владичество на Османската империя и стават автономно княжество. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата.

Афанасий Селишчев

Афанасий Матвеевич Селишчев (на руски: Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.

Виталий Гинзбург

Виталий Лазаревич Гинзбург e руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. Научните му интереси са в областта на теоретичната физика и астрофизиката.

Йосиф Сталин

Генералисимус Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин (на руски: Ио́сиф Виссарио́нович Ста́лин), псевдоним на Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили (на грузински: იოსებ ბესარიონის ძე ჯუღაშვილი) е грузински революционер и съветски политик. Избран през 1922 година за генерален секретар на Руската комунистическа партия (болшевики), през следващите години той се налага като едноличен диктатор начело на тоталитарния социалистически режим в Съветския съюз. От 1941 година до смъртта си е и председател на Съвета на министрите на СССР.

Летни олимпийски игри 1980

Летните олимпийски игри през 1980 г. се провеждат в Москва, СССР от 19 юли до 3 август 1980 г.

Поради нахлуването на съветските войски в Афганистан в края на 1979 г. някои западни страни обявяват бойкот на олимпиадата в Москва.

Символ на игрите е руското мече Миша.

Лига Европа

Лига Европа е международен футболен турнир, в който участват европейски футболни отбори.

Предшествениците на турнира са Купата на панаирните градове, Купата на Носителите на Купи, турнирът Интертото и Купата на УЕФА. Лига Европа се смята за втория най-престижен европейски клубен футболен турнир след Шампионската лига.

Московска област

Московска област е субект на Руската федерация, в Централния федерален окръг. Площ 44 329 km2 (55-то място по големина в Руската Федерация, 0,26% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 7 504 339 души (2-ро място в Руската Федерация след град Москва, 5,11% от нейното население). Тя е най-гъсто населената област в Русия. Административен център град Москва (без да е част от Московска област), който едновременно е и самостоятелен субект на Руската Федерация с особен статут – град от федерално значение.

Операция „Барбароса“

Операция Барбароса (на немски: Unternehmen Barbarossa) е кодово име, избрано от германското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г., с което започва Германо-съветската война.

През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Адолф Хитлер в директива №21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията, минаваща от Архангелск до Астрахан на Волга.

Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт, най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки – Група армии Север трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии Център трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; Група армии Юг трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие. Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.

Операция „Барбароса“ е наименувана в чест на Фридрих I Барбароса, средновековният германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда. Планирането за операцията започва на 18 декември 1940; самата операция продължава от юни до декември 1941. Червената армия отблъсква най-силния удар на Вермахта и Адолф Хитлер не постига очакваната победа, но ситуацията на Съветския също остава бедствена. Тактически германците постигат големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския съюз, главно в Украйна. Въпреки тези успехи, през декември германците са отблъснати при Москва и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически германо-съветски фронт.Операция „Барбароса“ е най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви. Тя открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история. Региони, покрити от операцията стават място на някои от най-големите битки, с най-голям брой жертви и най-ужасни условия, както за руснаците, така и за германците.

Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.

Провалът на Операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград, битката при Сталинград и Операция Цитадела, сред други битки на окупирана съветска територия.

ПФК ЦСКА (Москва)

ЦСКА Москва на руски: Профессиональный футбольный клуб – ЦСКА е руски футболен клуб. Един от най-старите и най-титуловани тимове в страната, основан през 1911 г. под името ОЛЛС. Седемкратен шампион на СССР. Носител на последната титла на СССР и на предпоследната купа на СССР.

Петкратен носител на Купата на СССР, 6 пъти шампион на Русия, 7 пъти носител на Купата на Русия, 4 пъти носител на Суперкупата на Русия, носител на Купата на УЕФА за 2005 г. ЦСКА е първият руски отбор, спечелил купа в европейските клубни турнири.

Освен това е и най-старият съществуващ руски отбор.

Русия

Русѝя (на руски: Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (на руски: Росси́йская Федера́ция) е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 km) и Тихия океан (12 280 km). Има излаз на Каспийско море (920 km), Азовско море (672 km), Черно (430 km), Балтийско (135 km), вкл. Финския залив (540 km). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от територията на Земята. Използва 9 часови зони. Със 146 млн. души население тя е 9-та страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ. Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада. Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света, а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита 862 г., когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгородската земя (а наследниците му овладяват Киевска Рус) и дава началото на династията на Рюриковичите, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли Волжка България и Златната орда, а образуваното в началото на 15 век Велико московско княжество обединява всички руски княжества. Към края на 18 век, благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява Руската империя, разпростряла се на 3 континента – Европа, Азия и Северна Америка, и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания.

През 1917 г. в резултат от избухналата Февруарска революция в Руската империя е свалена монархията, а след Октомврийска революция е създаден Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) – първата в света социалистическа държава, изиграла решаваща роля в победата на Съюзниците през Втората световна война. След края на войната между 2-те оформили се суперсили САЩ и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена Студена война. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – Руската съветска федеративна социалистическа република се отделя от съюза и става официално Руска федерация.

Руската федерация има смесен президентско-парламентарен вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Президент е Владимир Путин.

Русия е на 6-то място в света по брутен вътрешен продукт (по паритета на покупателната способност) за 2017 г. ($4,016 трлн.), разполага с 5-те по численост въоръжени сили в света и 3-ия по стойност военен бюджет след САЩ и Китай. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал . Русия е велика сила – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, член на Г-8 (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим ), Г-20, Съвета на Европа, Шанхайската организация за сътрудичество, Световната търговска организация, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, Евразийската икономическа общност и водещ член на Общността на независимите държави. Русия е сред най-бързо растящите икономики на планетата. През 21 век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.

Руска Премиер лига

Руска Премиер Лига е най-висшата дивизия на руския футбол. До 2011 официален спонсор на шампионата е застрахователната компания Росгосстрах. От 2011 спонсор е Согаз.

Състои се от 16 отбора. В края на сезона 15-ия и 16-ия изпадат и влизат двата най-добри отбора от Първа дивизия. Завършилите на 13-то и 14-то място играят бараж с завършилите на 3-то и 4-то място от второто ниво на руския футбол в 2 срещи на разменено гостуване.

Руската Премиер Лига лига е създадена през 2001. Продължение е на Руската Висша Дивизия, но разликата е, че Висшата Дивизия е ръководена от от Лигата по професионален футбол на Русия и създаването на Премиер Лига дава на клубовете по-голяма степен на независимост. Висшата Дивизия съществува от 1992 до 2001. Първенството е на 6-то място в ранглистата на УЕФА.

Руска държавна библиотека

Руската държавна библиотека (на руски: Российская государственная библиотека) е националната библиотека на Русия. Тя се намира в Москва и със сбирка от над 42 милиона единици, включително 17 милиона книги, е най-голямата в страната и една от най-големите в света. Руската държавна библиотека води началото си от основаната през 1862 година Румянцевска библиотека, първата безплатна публична библиотека в Москва. Тя е част от Румянцевския музей, създаден с дарение на граф Николай Румянцев, включващо картини, книги и други предмети на изкуството. Още с основаването си библиотеката получава право на задължително копие от всички издания в страната.

След Руската гражданска война (1918-1922) и преместването на столицата в Москва значението на библиотеката нараства, а нейната сбирка значително се увеличава, попълвана с множество национализирани частни колекции. През 1921 година тя е отделена от Румянцевския музей и е преименувана на Държавна библиотека. От 1925 година се нарича Държавна библиотека на СССР „В. И. Ленин“, а от 1992 година носи сегашното си име. Броят на служителите на библиотеката е около 2100 души.

Руска империя

Руска империя (на руски: Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г. Названието е въведено от Петър I, който приема титлата император. Столицата на Руската империя е град Санкт Петербург (от 1914 – Петроград).

Руска съветска федеративна социалистическа република

Руската съветска федеративна социалистическа република (първоначално — Руската социалистическа федеративна съветска република, съкратено Руска СФСР или РСФСР) е образувана на 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г.

През януари 1918 г. е приета „Декларация за правата на трудещите се и експлоатирания народ“, която провъзгласява:

„1. Русия се обявява за Република на Съветите на работниците, войниците и селяните депутати. Цялата власт – местна и централна, принадлежи на тези Съвети.

2. Руската съветска република се учреждява на основата на свободния съюз на свободните нации като федерация на Съветските национални републики“.През 1922 г. РСФСР става част от СССР, което формално е отбелязано в Конституцията на СССР от 1924 година.РСФСР е най-голямата по площ и население република на Съветския съюз. Столицата на РСФСР е Москва, която също така е и столица на СССР.На 12 юни 1990 г. Сесията на народните депутати на РСФСР приема „Декларация за държавния суверенитет на РСФСР“, което слага началото на „войната на законите“ (конфликт между руското и съветско законодателство).На 12 декември 1991 г. Върховния съвет на РСФСР денонсира Договора за образуване на СССР от 1922 година и отзовава руските депутати от Върховния съвет на СССР.На 25 декември 1991 г. РСФСР получава ново название – Руска федерация.

Санкт Петербург

Санкт Петербург (на руски: Санкт-Петербург, sankt pʲɪtʲɪrˈburk) е град от федерално значение в Русия, разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Градът е наречен в чест на св. Петър – небесният покровител на царя-основател, но с течение на времето все повече се асоциира с името на самия Петър I. Между 1914 и 1924 г. Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 г. – Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург.

Основан на 27 май 1703 г. от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713 – 1728, 1732 – 1918), с изключение на четиригодишния период 1728 – 1732, когато Петър II премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан „северната столица на Русия“. На 1 януари 2018 г. градът има 5 351 935 жители, втори по население в страната (3,64% от населението на Руската Федерация) след Москва и е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.

Санкт Петербург често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл. Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът – най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната.

Съветска Висша лига

Шампионатът на СССР по футбол е основан 22 май 1936 година. Първи шампион е ФК Динамо (Москва). В цялата история на съветския шампионат единствено отбори на Киргизката ССР и Туркменистанската ССР, както и съществувалата само 16 години Карело-финска ССР не са участвали във висшата лига на СССР. Последната титла на съюза е спечелена от ЦСКА Москва.

ФК Динамо (Москва)

„Динамо“ е руски футболен клуб, основан през 1923 г. (спортен клуб НКВД). Играе домакинските си мачове за стадион Арена Химки в Химки. Един от най-популярните тимове в Русия и първият, достигнал до финал на европейски клубен турнир. Това се случва през сезон 1971/72 в турнира КНК.

ФК Локомотив (Москва)

ФК Локомотив (Москва) (на руски: Футбольный клуб Локомотив Москва) е руски футболен клуб от Москва. Създаден е през 1923 като Клуб на Октомврийската революция, прекръстен на „Казанка“ през 1931 г. и впоследствие на „Локомотив“ през 1936.

ФК Спартак (Москва)

ФК „Спартак“ (Москва) е съветски и руски футболен отбор. Това е отборът с най-много фенове в Русия. Десеткратен шампион на страната. Защитниците Дмитрий Ананко и Дмитрий Хлестов са единствените играчи, печелили всичките титли от първенството в състава на „Спартак“.

50-те най-големи града в Русия по население (2010)
Републики
Краеве
Области
Градове от федерално значение
Автономни области
Автономни окръзи
Федерални окръзи
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.