Монета

Монетата е метален паричен знак. Това е парче метал, със строго определена форма, тегло, проба и номинал, което има функцията на официално узаконено средство за обръщение и разплащане. [1][2][3]

BG coin
20 златни лева от 1894 г.

Описание

Обикновено формата е кръгла, доколкото развитието на технологиите са позволявали изготвянето на кръгли форми. Но исторически са познати и монети с друга геометрия – във вид на опростени фигурки или квадратни (както например руските копейки от 1726 г. с размер 26х26 мм). В хода на историческото развитие като най-практична се наложила кръглата форма – заради своята простота на изготвяне и защото е най-удобно за пренасяне и съхраняване. Тя няма ръбове, не прорязва, не пробива кесиите, торбите, джобовете или портфейлите, в които се поставя. [1]

Копейка 1726 года
Квадратна копейка от 1726 г.

Монетата има: лицева или предна страна (аверс, лице), на която се поместват номиналът, емитентът и други символи; обратна или опакова страна (реверс, гръб) с изобразени на нея обикновено герб, лице на владетеля, принадлежност и други символи; гурт – обрез, външна страна на монетата, определена като плосък цилиндър. Аверсът и реверсът са част от иконографската схема и художествения проект. В повечето случаи и гуртът е част от художествения проект и също носи допълнителна информация. Той може да има назъбен или гладък релеф, надписи, геометрични фигури или друга украса. [2]

До началото на 20 век монетите се изработвали предимно от благородни метали – злато, сребро, мед, – които не се окисляват, не потъмняват силно, не ръждясват и – не по-малко важно – не се намирали толкова често в природата, поради което не се обезценяват лесно. От началото на 20 век при сеченето на металните парични знаци започват масово да се използват евтини и по-широкодостъпни неръждаеми метали и техни сплави. [4]

Функции

Основните функции на монетата са: средства за обръщение и за разплащания. Заедно с тях те изпълняват и други второстепенни функции.

Още от най-древни времена са служили като средство за политическа пропаганда и налагане на определена лична власт – всички владетели са се стремили да увековечават своите лица или символи в пусканите от тях монети. [1]

Освен това металните късчета могат да бъдат и произведение на изкуството, културно-исторически паметници, редки уникални образци на човешкото творчество. В своите допълнителни роли монетите стават обект на нумизматичен интерес и на колекционерска страст. [1]

История

GREEK. Black Sea Region. Æ Arrowhead Proto-Money
Прото-пари, късове метал във формата на върхове на стрели с неуточнено тегло и разменна стойност, използвани почти два века от гръцките колонии по Черно море

Историята на парите е неразривно свързана с историята на монетите. Първите пари били във формата на монети и до средата на 17 век си оставали единственият вид пари в Европа.

Думата „монета“ има латински произход и идва от прозвището на една от най-важните богини в римския пантеон – Юнона Монета (на латински: Giunone Moneta), край чийто храм на Капитолийския хълм отворил врати първият монетен двор. Всъщност прозвището Монета идва от глагола „предупреждавам“ (на латински: monere). Според легендите ок. 396 – 390 г. пр.н.е., когато галите нападнали Апенинския полуостров и достигнали Рим, крясъкът на гъските около храма на Юнона разбудил жителите през нощта и ги предупредил за близостта на противника. В знак на благодарност за предупреждението, вследствие на което успели да спасят своя град и своята независимост, римляните дали ново прозвище на богинята „Монета“, т.е. предупреждаваща, съветваща, и обявили гъските, обитаващи околностите на храма ѝ за свещени, т.е. неприкосновени. Впоследствие бил издигнат голям храм на Юнона Монета на Капитолийския хълм, а край него била разположена имперската работилница за сечене на монети. Първоначално хората прехвърлили прозвището на богинята и върху самата работилница – тя станала „дворът на Монета“ или „монетен двор“, после и върху нейната продукция: малките метални късчета започнали да се наричат „монети“. Налагайки властта и културата си над половин Европа и по-голямата част от Средиземноморието, римляните въвели много от своите названия в езиците на подчинените народи. Едно от тях било „монета“. Първите надписи „moneta“ върху самите монети са от времето на император Домициан (81 – 96 г.), където в кръгова лента около паричния знак било написано „MONETA AVGUSTI“. По-късно думата „moneta“ се среща и в други надписи върху монети, включително и сечени през Средновековието. [1][3]

BMC 06
Лидийска монета от началото на 6 век пр.н.е

В действителност първите монети, известни в историята, се появяват около 685 пр.н.е. в античното царство Лидия при цар Ардис II. Лидийците, намиращи се на важни търговски кръстопътища в западната част на Мала Азия (днешна Турция), решили да опростят съществуващата дотогава практика с разменни късове метал. Поради различната им големина и тегло, всеки път разменните късове трябвало да бъдат претегляни и да се установява колко тежат и каква стока може да се предложи срещу тях. Когато Йеремия, например, купил малко земя в Израил, той написал: „Претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.“ (Йеремия 32:9) [2]

Лидийските администратори решили въпроса, като пуснали само строго претеглени и с еднаква форма късове метал, на които, за да им се гарантира теглото, се поставял държавния печат. Първите монети били изработени от естествена сплав от наносно злато и сребро, наричана електрум, и върху тях лежал печатът на управляващия владетел – глава на лъв или бик. Няколко десетилетия по-късно подобни монети започнали да се секат в гръцкия град Егина. А от Егина и Лидия тази практика бързо се разпространила из гръцките колонии в Средиземно море и на изток до териториите на днешен Иран. Независимо от Европа подобия на монети били изобретени и в Китай и Индия, но те имали само регионално значение и не допринесли за развитието на международната търговия. [2]

S-148 Wang Mang huo bu
Древна китайска монета

Междувременно лидийският цар Крез (управлявал 556 – 541 г. пр.н.е.) заменил биметалните монети с други, изработени само от един метал – или само от злато, или само от сребро. Лидийците създали двуметална система, при която 12 монети с по-малка стойност, се равнявали на 1 монета от по-скъп метал. Тогава започнали да се появяват първите фалшификати, които съдържали по-малко количество от ценния метал. [2]

През Средновековието доминират златните и сребърните монети, но към средата на 17 век притокът на благородни метали от Новия свят намалява, докато нарастването на икономическата активност води до засилена нужда от пари. Започват да се използват по-малоценни метали като мед. В Испания при Филип IV медният велон покрива около 90% от обращението. Във Франция по същото време Колбер увеличава сеченето на монети, но забранява износа на цветни метали. В Англия прочутата златна гвинея е отсечена през 1663 г., но към края на 17 век влизат в обращение медните монети от половин пени и фартингите. Швеция въвежда меден паричен стандарт още през 1625 г.[5]

Дълго време монетите били единствените парични знаци, които се намирали в обръщение, докато първото европейско отпечатване на банкноти става едва в средата на 17 век през 1660 г. Употребата им става популярна през 18 век. Оттогава монетосеченето бележи рязък спад в страните, които започват да използват банкноти.

Фалшифициране

Фалшифицирането на монетите съществува оттогава, откакто са се появили самите монети. На археолозите са известни множество фалшиви монети още от зората на монетосеченето, както и инструменти за изготвянето им. [6]

Във всички обществени формации правото на монетосечене е било запазено единствено за държавата и тя го е охранявала под заплаха от най-строги наказания за нарушителите. Още законите на Солон (634 – 559 г. пр.н.е.) предвиждали най-строги санкции за фалшификаторите. В Средновековието дори се е предвиждало смъртно наказание, предхождано от продължителни мъчения. [6]

Фалшификацията на монетите се извършва по две основни причини. Първата е пускането им в обръщение с цел да бъдат приети като законно платежно средство. Втората е с намерение за продажба в качеството им на антикварни нумизматични предмети с много по-голяма стойност от отбелязания номинал. [6]

Съществуват различни способи на подправяне на монетите. Правят се отливки от по-малко ценен материал, които след това се покриват с тънък слой от благородния метал, от който е отлята оригиналната монета. Друг способ е в по-дебели оригинални монети да се прави прорез, от който се извлича част от ценния метал и се запълва с не толкова ценен. Този тип фалшификация изисква по-деликатна и търпелива обработка, но по-трудно се открива. Също така разпространен начин за подправяне – предимно с нумизматична цел – е, когато върху оригинална монета се пренабива по-стара дата или се правят корекции в графичното изображение. [6]

Има и един особен вид „фалшиви“ монети, изготвени с цел да подражават на по-стари образци. Тази дейност възниква още в епохата на Ренесанса, когато се появява сериозен интерес към събирането на стари антики, монети и произведения на изкуството. Монетите-подражания не следва винаги да се приемат като фалшификати – много често те притежават ценността на самостоятелен исторически паметник. Подобен род монети се изработват – за разлика от истинските фалшификати – изцяло от скъпоценни метали и представляват подражание или варианти на известни типове монети. Особено многочислени са подправените монети от античния период, при това изработката на някои от тях е с такива високи художествени качества, че дори и специалистите трудно ги различават от оригиналите. [6]

Съвременната техника позволява изготвянето на фалшиви редки монети с нумизматична стойност, които трудно се вместват в определението „фалшификати“. По този начин се подправят предимно монети, излезли от обращение, за което законодателствата в повечето страни предвиждат най-много глоба. На практика обаче в повечето страни съществуват твърде много законови празноти, които позволяват този вид дейност да се шири безпрепятствено в ущърб на запалените колекционери. [6]

Съвременно състояние

За всички периоди, през които са се пускали монети, е характерно износване, изтриване или обрязване на металната заготовка. [1]

До края на 19 век сред монетите е преобладавал биметалният стандарт – използването на два благородни метала – златото и среброто – като еквивалент за размяна. В края на 19 век златото става единственият метал, от който се изработват основните парични единици. [1]

От 1933 г. във всички страни започва поетапно въвеждането само на билонни монети, чийто номинал е по-голям от стойността на метала в тях и разходите за производство. Те се секат от сребро от невисока проба, мед, никел, алуминий и други сравнително евтини метали. [4]

Емитирането на монети е ограничено от потребностите на паричния оборот. Разпределението между монетите с различен номинал, както и крайният срок на износването им се определя от практическия опит. В царска Русия например пускането им в обращение се е ограничавало до сумата 3 рубли на глава от населението. [4] В съвременния свят всяка държава има и управлява свой монетен двор, който изработва както монети като разплащателно средство, така и висококачествени и художествени монети за колекционери.

Източници

  1. а б в г д е ж Нумизматический словарь: Монета
  2. а б в г д Fibank: Речник на термините
  3. а б Словари и энциклопедии на Академике: Монета
  4. а б в Большая советская энциклопедия: Билонная монета – М.: Советская энциклопедия. 1969 – 1978.
  5. Гаврилов, Борислав. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 36.
  6. а б в г д е Нумизматический словарь: Изготовление фальшивых и подельных монет

Външни препратки

20 септември

20 септември е 263-ият ден в годината според григорианския календар (264-ти през високосна). Остават 102 дни до края на годината.

64

64 (шестдесет и четвърта) година е високосна година, започваща в неделя по юлианския календар.

Акче

Акче (тур. akçe от ак - "бял") е сребърна монета, използвана като основна парична единица в Османската империя с тегло около 1 грам. Наричани са също аспри. Основна монетна единица са през първите векове на Османското владичество.

Първите акчета са сечени по времето на султан Орхан I (1326—1359) в монетарниците на гр. Бурса, а по-късно и в други градове на империята, до края на XVII век.

Акчето, подобно на всички видове турски монети, е без изображения, отбелязани са името на султана, титлите му, годината на възцаряването му.

3 акчета се равняват на 1 пара. 120 акчета се равняват на 1 куруш (грош).

По-късно курушът, замествайки акчето, става основната парична единица, но пък е заместен от лирата през 1880-те години.

Волусиан

Гай Вибий Афиний Гал Вендумниан Волусиан (на латински: Gaius Vibius Afinius Gallus Veldumnianus Volusianus), син и съимператор на Требониан Гал в периода 251 – 253 г. Негова майка е Афиния Гемина Бебиана.

Смъртта на Деций в началото на юни 251 г. води до избирането на Требониан Гал начело на империята. Гал осиновява сина на Деций – Хостилиан и той остава съ-владетел, както по времето на баща си. По-късно през 251 г. Хостилиан умира от чума и Волусиан го замества като Август и съ-владетел.

Волусиан е убит заедно с баща си от собствените им войници в 253 г. в Интерамна.

Грош

Грош (на полски: grosz; на турски: kuruş, от на немски: Groschen, от на латински: grossus /dēnārius/ „дебел денарий“) е монета, използвана в различни европейски страни по различно време, включително и в съвременността.

Денарий

Денарий (лат. denarius – състоящ се от десет) е древна римска сребърна монета, която се равнявала на 10 медни аса. Била най-използваната монета в обращение.

Денарии започнали да се секат в Древен Рим през 212 или 211 г. пр.н.е. по време на Втората Пуническа война. Първоначално денарият бил 1/72 от римския фунт и теглото му било 4,55 g (327,45 : 72). През 27 г. пр.н.е. по времето на Октавиан Август той намалял до 1/84 фунта (3,9 g) и се равнявал вече на 16 аса.

По време на късната република и ранния принципат, денарият е основна римска валута, но появилите се инфлационни процеси водят до неговото обезценяване. При император Нерон (54 – 68 г.) денарият вече бил равен на 1/96 фунта (3,41 g). При Нерон, Веспасиан и Тит съдържанието на сребро в монетата е намалено. Домициан прави опит да върне стандарта на първите денарии, но в 85 г. той също намалява пробата. Ако през 1 век денарият се изсичал от почти чисто сребро, то през 2 век към състава му започнали да прибавят мед. Траян, Антонин Пий, Марк Аврелий, Комод и Септимий Север последователно намалявали процентното съдържание на благороден метал в сплавта, докато в края на 2 век среброто било само около 50%. Търговците започнали да правят разлика между старите и новите монети и равнявали два нови на един от старите денарии. Появява се и т.нар. „войнишки денарий“ от бяла бронзова сплав, увеличава се и броят на т.нар. „фурета“ – официални фалшификати, направени от бронзово ядро, покрито със сребро. Каракала въвежда двоен денарий – антониниан – който постепенно измества обикновения. Най-разпространената сребърна монета съвсем се обезценила. Редовното сечене на денариите спира при Гордиан III. Аврелиан и Диоклециан за последен път отсичат малка серия от денарии от посребрен бронз. От денария са получили названието си съвременните парични единици динари.

Ернесто Теодоро Монета

Ернесто Теодоро Монета (на италиански: Ernesto Teodoro Moneta) е италиански публицист и политик. Основател и председател на Ломбардската мирна лига. Удостоен с Нобелова награда за мир за 1907 г. заедно с Луи Рено.

Железопътен транспорт

Железопътният транспорт (съкратено ЖП транспорт) е вид наземен, надземен или отчасти подземен (метро) транспорт на пътници и товари изпълняван по релсов път (железопътни линии).

Повечето от превозните жп средста се движат върху две успоредни стоманени релси, монтирани върху дървени, стоманобетонови или стоманени траверси, които поддържат релсите на постоянно разстояние (междурелсие) една от друга.

Транспортните средства почти винаги са подредени във влакове – поредици от отделни задвижващи или задвижвани транспортни средства, свързани заедно.

Железопътният транспорт е сред най-енергийно ефективните средства за механизиран наземен транспорт. Релсите образуват много гладка и твърда повърхност, по която колелата на влака се движат с минимално триене. Например, един типичен вагон може да носи 125 тона товар плюс собственото си тегло на две четириколесни талиги. При пълно натоварване контактната площ между всяко колело и релсата е с размера на монета от 10 стотинки. Влаковете имат и малка челна повърхност спрямо превозвания товар, което намалява въздушното съпротивление. Като цяло, при оптимални условия железопътният транспорт изразходва 50 – 70% по-малко енергия за превозване на даден товар, отколкото пътния транспорт.(автомобилния)

Други предимства на железопътния транспорт са относително високата безопасност и комфорта при пътуването. Той се характеризира и с ефективно използване на пространството – двойна железопътна линия може да превози повече пътници или товари за дадено време, отколкото четирилентов път.

В резултат на тези предимства железопътният транспорт е основна форма на обществен транспорт в много страни. Например в Индия, Южна Корея, Япония, Китай милиони хора използват редовно влаковете за придвижване.

Стопанската ефективност на релсовия транспорт е спорна. Повечето железопътни системи, включително градското метро, са силно нерентабилни и разчитат за съществуването си на субсидии. Пример за изключение от това правило е East Japan Railway в Япония и, до известна степен, системата на товарните железници в Съединените щати. През 20 век дължината на железопътните линии в индустриализираните страни намалява.

Икона

Иконата (от гр. εικών – образ, портрет, изображение, олицетворение) е изображение или картина; портрет на обект, предназначен да изразява, представя или да осъществява аналогия с нещо, както в семиотиката; в християнската традиция – отражение на нещо, което действително съществува, нещо с „битие“.

В Стария завет думата се употребява в смисъла на изображение на нещо с битие, на което се отдават почести. В Новия завет има значение на образ – образ върху монета, образ Божи и др., т.е. има значението на нещо, което прилича на истински предмет, нещо, което изобразява.

В по-тесен смисъл в християнството иконата представлява изображение, произведение на изкуството, изработено върху дъска или плоскост от друг материал. На нея са представяни Христос, Богородица, апостолите, светците, а така също събития от Стария и Новия завет.

Кападокия

Кападокия (на латински: Cappadocia; на гръцки: Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Халис. Попада под римска юрисдикция през 18 г., когато клиентният на Рим владетел на Кападокия Архелай е призован от император Тиберий и арестуван в метрополията поради подозрения в нелоялност.

Кападокия възниква като ахеменидско сатрапство, завладяно от Александър Велики. След смъртта на Александър Македонски районът се управлява от слаби монарси, попадащи лесно под влиянието и контрола на съседите си, особено след Митридатовата война. Главният град Мазака, по-късно преименуван Цезарея, се е намира в полите на планина Аргей. През 114 г. Траян за кратко прехвърля Кападокия към състав на провинция Армения.

След като Кападокия става римска провинция, тя остава такава до разделянето на империята, когато попада под управлението на Константинопол. През IV век провинцията е сфера на действие на Кападокийските отци, считани за първите, формулирали Християнския Символ на вярата.

Византия губи провинцията след битката при Манцикерт, а по-късно районът попада в Отоманската империя.

Луи Рено

Луи Рено (на френски: Louis Renault) е френски юрист и педагог. За участието му в Хагските мирни конференции е удостоен с Нобелова награда за мир за 1907 г. заедно с Ернесто Теодоро Монета.

Магистър на Монетния двор

Магистър на Монетния двор, (на руски: минцмейстер или мюнцмейстер, на немски: Münzemeister; от немски: Münze – монета и Meister – началник, глава, на латински: monetarius) е професия или длъжност, свързана с производството на монети. Това може да е началникът на монетния двор или на негов отдел; най-общо това е чиновник, отговорен за сеченето на монети

Медал

Медалът (на френски: medaille) е вид отличие.Представлява предмет, обикновено с кръгла форма, подобен на монета, направен от метал или от друг материал и гравиран със символ или портрет. Обикновено се закача на лента от текстилен материал.

Медалите се връчват на хора или на организации като форма на признание за техни спортни, военни, научни или художествени постижения и заслуги или за възпоминание на подобни събития и действия.

В спортни състезания и съревнования отличията за постигнато класиране се наричат: за 1-во място – златен медал, за 2-ро място – сребърен медал, за 3-то място – бронзов медал.

Медалът има 3 части: предна, задна и ръб (по обиколката на медала). На предната част е гравюрата или портрета. Задната може да е празна, но може да има и гравиран надпис или друг вид гравюра. Ръбът също може да е оставен празен, но може да има и надпис.

Ордените са по-висока степен на признание във формата на медал.

Себорга

Себорга (на италиански: Seborga) е село и община в регион Лигурия, северозападна Италия. Населението му е около 316 души (2008).

Градчето е известно с претенциите си за независимост. В миналото бенедектинските монаси от Лерино закупуват земята на Себорга от графа на Вентимиля и така те се превръщат в принцове. По този начин Княжество Себорга е основано в 954 година. Монасите от Лерино са оторизирани от краля на Франция дори да коват местна монета. Националният празник на Себорга е на 20 август, когато жителите на княжеството честват със специална процесия Свети Бернард. Себорга има консулства в 19 страни.

Сестерция

Сестерция в Древен Рим е бронзова (месингова) монета, равнявала се на два и половина аса, а четири сестерции се разменяли за един денарий. По времето на Републиката се сече като малка сребърна монета. След паричната реформа на Август сестерцията представлява монета от неблагороден метал с голям размер и много добра изработка и реалистични изображения. В III век сл. Хр. те губят от стойността си, качеството на изработката пада и те излизат от употреба. Днес императорските сестерции са едни от най-ценените монети сред колекционери и нумизмати.

Софена

Софена (асирийски: Šupa, арменски: Ծոփք - Tsopk, на латински: Sophene) е последвателно неазвисима монархия, провинция на Арменското царство, а след това и на Римската империя. Намира се е източно от Ефрат и Малатия, североизточно от Комагена и северозападно от Кордуена. С намиращата се източно Софанена Софена образува общност и двете географски се причисляват към Армения. От 2 век пр.н.е. до 54 г. Софена има свои царе, които често са зависими.

През 190 пр.н.е. стратезите Арташес и Зариадър се разбунтуват и се обявяват за самостоятелни царе:

Зариадър (на Софена), Арташес I (на Велика Армения).

През 120 г. e римска провинция със столица Амида. През 54 г. провинцията е владение на клиентелския цар Гай Юлий Сохем от Емеса. 530 г. Софена е интегрирана във византийската провинция Армениакон.

Областта е населена предоминантно от арменци до Арменски геноцид през 1915 г.

Херений Етруск

Квинт Херений Етруск Месий Деций (Quintus Herennius Etruscus Messius Decius; * ок. 227 близо до Сирмиум, Долна Панония; † 1 юли 251 при Абритус) е по-големият син и съимператор на Деций Траян, цезар (250 – 251); през 251 г. се сдобива и с титлата Август. Майка му е Херения Етрусцила (Annia Cupressenia Herennia Etruscilla), благородничка от влиятелна стара етруско–италийска сенаторска фамилия.

Херений Етруск е улучен от стрела и загива заедно с баща си в битката край Абритус (днешен Разград, България). По-късният император Хостилиан е негов по-млад брат.

Галерия

Щатски долар

Щатският долар (на английски: United States dollar), наричан също американски долар, е официалната парична единица в Съединените американски щати и основната световна резервна валута.

Паричното обращение се контролира от банковата система на Федералния резерв. Най-често използваният символ за щатския долар е знакът „$“. Кодът на щатския долар в стандарта ISO 4217 е USD и цифров код 840, а Международният валутен фонд използва и US$.

През 1995 г. над 380 млрд. долара са в употреба, като 2/3 от тях се намират извън САЩ. През април 2004 г. доларите в употреба са близо 700 млрд., като отново приблизително 50% – 65% са извън границите на САЩ.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.