Монако

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Монако.
Княжество Монако
на френски: Principauté de Monaco
      
Девиз: Deo Juvante
С божията помощ (на лат.)
Национален химн: Hymne Monégasque
Местоположение на Монако

Местоположение на Монако
География и население
Площ 2,2 km²
(на 194-то място)
Климат субтропичен
Столица Монако (град-държава)
43°44′ с. ш. 7°25′ и. д. / 43.733333° с. ш. 7.416667° и. д.
Най-голям град Монте Карло
Официален език френски
Население
(пребр., 2016)
38 897
Гъстота на нас. 18 664 души/km²
(на 1-во място)
Управление
Форма унитарна парламентарна конституционна монархия
Принц Албер II
Министър-председател Серж Тел
Организации ООН
История
Обявена независимост 8 януари 1297
Икономика
БВП (ном., 2016) $6,5 млрд.[1]
(на 148-мо място)
БВП на човек (ном.) $168,000[2]
(на място)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време (UTC+2)
Код по ISO MC
Интернет домейн .mc
Телефонен код +377

Княжество Монако̀ (на френски: Principauté de Monaco; на италиански: Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.

Разположено е на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 кв. км.

География

Monaco satellite map
Сателитна снимка

С площ от 1,95 km² Княжество Монако е втората най-малка независима страна след Ватикана. То е разположено на т.нар. Лазурен бряг на Средиземно море, на 18 км източно от Ница. От трите си страни е обградено от Франция, а останалата от Средиземно море. Най-високата точка на страната е 163 м при южния склон на връх „Ангел“ висок 1109 м, намиращ се във Франция. Страната не разполага с никакви природни ресурси.

Монако е разделено на четири части: Монако-Град – старата част на града, разположена на скалист нос, който се разпростира навътре в Средиземно море; Ла Кондамин – територията около пристанището; Монте Карло – основната жилищна и курортна област; и Фонтвиеле – наскоро застроена площ до морето.

Климатът в страната е субтропичен с мека и дъждовна зима и горещо и сухо лято. Средната минимална температура през януари и февруари е 8 °C, а средната максимална температура през юли и август е 26 °C.

История

Територията на Монако след 1000 г. пр.н.е. е финикийска колония, а през 1 век влиза в състава на Римската империя. През 1191 година генуезците установяват контрол върху територията.[3] През 1297 фамилията Грималди поема управлението на Монако. В края на 14 и началото на 15 век генуезците обсаждат Монако и го завземат заедно с Рокбрюн, но Грималди успяват да задържат Мантон. През 1407 Рение II успява да върне Рокбрюн под контрола на княжеството, а по-късно и самото Монако.[4] Грималди поддържат съюзнически отношения с Франция с изключение на периода между 1524 и 1621 година, когато Монако е в ръцете на Испания. През 1532 започва управлението на Етиен Грималди, който управлява като регент на малолетния Хоноре I. Етиен използва всяка възможност да увеличи автономията на Монако, но след смъртта му княжеският двор започва да страда от интриги и вътрешни конфликти.[5] През 1793 година революционният режим отхвърля съюзничеството и анексира княжеството.[3] То остава част от Франция до падането на Наполеон Бонапарт, когато Грималди се връщат на власт. Виенският конгрес през 1815 прави Монако протекторат на Сардиния.[3]

MonacoJosephBresson
Княжеският дворец през 1732

През 1861 година Монако е призната за независима държава според Френско-монегаския договор. Според договора княжеството също предава Мантон и Рокбрюн на Франция.[3] Двете градчета, които от 1848 отказват да плащат данък на Грималди, са един от основните източници на приходи за фамилията. С договора Монако губи 94% от територията и 84% от селскостопанските си площи.[6] Загубите принуждават фамилията да търси нови източници на средства. За целта през 1863 година е основано казиното в Монте Карло, което се настанява в сегашната си сграда през 1879. През 1865 Монако влиза в митнически съюз с Франция. През 1918 е сключен още един договор между двете страни, според който, в случай на изчезване на фамилията Грималди, Монако ще остане автономна страна под протекцията на Франция.[3]

Estampe Monaco
Монако в края на 18-ти или началото на 19 век

През 1936 принц Луи II се среща с германския финансов министър Ялмар Шахт, и двете страни сключват финансови споразумения в полза на немските банки. Чрез Монако и Швейцария, Третият Райх отслабва ефектите от ембаргото на Съюзниците. Княжеството се стреми да остане неутрално, но през ноември 1942 е окупирано от Италия за няколко месеца. На следващата година италианските войски са заменени от германски, но присъствието им е достатъчно дискретно, за да може принцът да поддържа образ на неутралитет. В тази необичайна ситуация е било възможно по улиците на Монако да бъдат забелязани едновременно германски, британски и американски офицери.[7] През 1944 престолонаследникът Рение III постъпва във френската армия и се бие за свободата на Франция.[8]

Рение идва на власт малко преди смъртта на баща си, през май 1949. Седем години по-късно той се жени за американската актриса Грейс Кели, от която има три деца – Каролин, Албер и Стефани. Грейс загива в автомобилна катастрофа през 1982.[8] През 1997 фамилията Грималди чества 700 години от началото на управлението си, а две години по-късно Рение отбелязва 50 години на трона.[3] След смъртта му през 2005 година, управлението поема принц Албер II.

Държавно устройство

Монако е княжество, конституционна наследствена монархия, и се управлява от принц. Законодателната власт принадлежи на принца и на Националния съвет, който се състои от 18 депутати и се избира на всеки пет години. Изпълнителната власт принадлежи на Правителствен съвет, начело на който стои министър-председател.

Природа

Стопанство

Aerial view of Monaco at dusk
Изглед към Монако

Страната е разположена на Лазурния бряг и затова е един от основните туристически центрове в света. Основните държавни приходи идват от туризма и свързаните с него отрасли на стопанството. Монако разполага със съвременна индустриална база за производство на екологично чисти производства – хранителна и лека промишленост.

Електротехническа, радиоелектронна, химическа, фармацевтична, шивашка, хранително-вкусова, полиграфическа (серии пощенски марки) промишленост, сувенири, търговско-финансова дейност. Игрални домове в Монте Карло, туризъм, океанографски музей, подводен резерват "Ларвото" (50 ha). 1,7 km жп линии, 50 km шосета. Главно пристанище: Монако.

Население

Населението на Монако е 32 700 души. Средната гъстота е 16 754 жит.кв.км

Култура

Други

Източници

  1. Monaco GDP field listing. // CIA World Factbook. Посетен на 2 октомври 2013.
  2. Monaco GDP per capita field listing. // CIA World Factbook. Посетен на 30 ноември 2017.
  3. а б в г д е Monaco. // Encyclopaedia Britannica Online. Посетен на 22 септември 2013.
  4. Новела, стр. 6
  5. Новела, стр. 7
  6. Новела, стр. 93
  7. Battling Buzzards, стр. 210
  8. а б Rainier III, prince de Monaco. // Посетен на 22 септември 2013.

Библиография

  • Астор, Джералд. Battling Buzzards: The Odyssey of the 517th Parachute Regimental Combat Team 1943 – 1945. Dell, 2011. ISBN 0440236932
  • Новела, Рьоне. La Principauté de Monaco. Casa Editrice Bonechi, Флоренция, 2006. ISBN 8870094197

Външни препратки

.mc

.mc е Интернет домейн от първо ниво за Монако.

Представен е през 1995 г. Поддържа се и се администрира от Дирекцията по телекомуникации.

АС Монако

„Асосиатион Спортив дьо Монако Футбол Клюб“, кратка форма „Монако“ (на френски: Association Sportive de Monaco Football Club), е футболен клуб от Монако, основан през 1924 г.

Става професионален клуб през 1948 г. Въпреки че клубът е от Княжество Монако, той е регистриран и винаги се е състезавал във френския футболен шампионат. Това се дължи на факта, че Монако е прекалено малка държава по население и няма други футболни клубове. Той е сред най-успешните футболни клубове във френската Лига 1 с 8 титли и 5 купи на Френската лига. В европейските клубни турнири има също няколко успешни кампании, включително и 2 финала, но не печели никой от тях.

Бритиш Рейсинг Мотърс

Бритиш Рейсинг Мотърс познат като БРМ (на английски езиканглийски -British Racing Motors) е британски тим за автомобилни състезания, създаден през 1945 година, 27 сезона е участник в Световният шампионат на ФИА-Формула 1 (1950-1977). Световен шампион при конструкторите във Формула 1 - 1962 година. През 1963, 1964, 1965, 1971 зъвършва на второ място в Световният шампионат.

Велфи

Велфите (на немски: Welfen) са аристократична фамилия с франкски произход, известна от 9 век. През 18 и 19 век представители на рода са крале във Великобритания (Хановерска династия). През 1917 г. Хановерската династия (или Велфи линия Хановер) е преименувана на династия Уиндзор.

Фредерика Хановерска († 6 февруари 1981), кралица на Гърция, е една от Велфите. Нейният племенник Ернст Август от Хановер (* 1954) е сегашният ръководител на фамилията. Той е правнук на Вилхелм II, последният германски кайзер и крал на Прусия, и от 1999 г. съпруг на принцеса Каролина от Монако.

Голяма награда на Монако

Голямата награда на Монако е автомобилно състезание провеждащо се на пистата Монте Карло по улиците на Монако. За първи път проведено през 1929 г., Гран При на Монако е едно от състезанията в първия сезон на световния шампионат на ФИА Формула 1, а от 1955 г. е неизменно част от сезона. Счита се за едно от най-престижните автомобилни състезания в света, заедно с 24-те часа на Льо Ман и 500-те мили на Индианаполис.

Грейс Кели

Грейс Кели, родена като Грейс Патриша Кели (на английски: Grace Patricia Kelly), е известна американска филмова актриса, която през 1956 г. след брака си с Рение III става принцеса на Монако. Тя е майка на настоящия принц на Монако Албер II. През 1999 г. Американският филмов институт включва Кели под Номер-13 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино.

Греъм Хил

Греъм Хил (на английски: Norman Graham Hill)е бивш пилот от Формула 1. Роден е на 15 февруари 1929 г. в Хампщад, Лондон — Англия.

Греъм Хил има две световни титли във Формула 1 (1962 и 1968 г.), печелил е Индианаполис 500 и 24-те часа на Льо Ман – нещо непостигано отново до днешни дни. Синът му – Деймън Хил също печели шампионска титла във Формула 1, през 1996 година.

Дебютира във Формула едно в Голямата награда на Монако през 1958 г., когато завършва четвърти. През 1962 г. печели титлата с отбора на „Бритиш Рейсинг Мотърс“, печелейки състезанията в Нидерландия, Германия, Италия и ЮАР. През 1964 г. остава втори в крайното класиране след като е избутан от пистата от Лоренцо Бандини. Междувременно си извоюва прякора „Мистър Монако“ като печели Голямата награда на Монако пет пъти в рамките на седем години. През 1966 г. печели Индианаполис 500. През 1967 г. се завръща във Формула 1, присъединявайки се към отбора на Лотус. През сезон 1968 печели титлата за втори път. След това печели само още едно състезание — в Монако през следващия сезон. В края на 1969 г. си чупи и двата крака в катастрофа по време на Голямата награда на САЩ, след което никога повече не е толкова добър състезател колкото преди. Въпреки това печели 24-те часа на Льо Ман. През 1973 г. дава началото на собствен отбор във Формула 1, с който не постига особени успехи. Загива на 29 ноември 1975 година при самолетна катастрофа. Съпругата му Бети, синът му Деймън и двете му дъщери остават във финансово затруднено положение, защото застраховката живот не покрива такива случаи.

Дейвид Култард

Дейвид Култард (на английски: David Coulthard) е британски пилот от Формула 1. Роден е на 27 март 1971 г. в Туинхолм, Шотландия.

Пилот на Ред Бул Рейсинг за сезон 2007. Не е женен, има приятелка – Симоне, с която живеят в Монако. Там се намира хотелът „Каламбъс Монако“, на който Култард е съсобственик.

Димитър Бербатов

Димитър Иванов Бербатов е български футболист. Един от най-успешните централни нападатели в Европа. Той е футболист № 1 на годината на България рекордните седем пъти. Капитан на Националния отбор по футбол на България от 2006 до 2010 г., когато се оттегля от него. С 48 отбелязани попадения Димитър Бербатов е рекордьор по голове за националния отбор заедно с Христо Бонев. Започва кариерата си през 1991 г. в юношеския отбор на Пирин (Благоевград). През 1998 г. се премества в юношеския, а през 1999 година – в мъжкия отбор на ЦСКА (София). От 2001 година играе в Байер Леверкузен. През май 2006 година преминава в английския Тотнъм, а през септември 2008 година преминава от Тотнъм в Манчестър Юнайтед. От август 2012 до 2014 г. играе във ФК Фулъм, а през сезон 2014/2015 – в Монако. През юни 2015 Монако и Димитър Бербатов се разделят.

С Манчестър Юнайтед печели два пъти титлата в Английската висша лига и споделена златна обувка за най-добър реализатор в първенството. На 24 февруари 2013 г. става първият български футболист, изиграл 200 мача в английското първенство.

Лига 1

Лига 1 (на френски: Première division или Division 1 до 2003, сега Ligue 1 Orange) e най-висшата дивизия във френския футбол.

20-те тима в Лига 1 играят по два пъти един срещу друг, общо 38 мача на сезон. В края на сезона, последните три тима изпадат в Лига 2.

Първите три тима в крайното класиране за сезона се класират за Шампионска Лига, два от тях директно влизат в груповата фаза. Третият играе в последната квалификационна фаза. Четвъртият в класирането се класира за Лига Европа. Петият и шестият също могат да се класират, зависи от резултатите във Френската Купа и Купата на Лигата.

Разпределението на точките следва международния стандарт: 3 за победа, 1 за равенство и 0 за загуба.

Лижие

Лижие (на френски: Ligier) е бивш френски тим от Формула 1.

Създаден през 1970 година от бившия пилот – Ги Лижие.

Болиди с марката Лижие имат 343 старта във Формула 1 в периода 1976 – 1996 г.

След като изкупува активите на отбора на Матра, дебютът на Лижие е през 1976 за Голямата награда на Бразилия с пилот Жак Лафит, който печели и първата победа за отбора още през 1977. В началото на 80-те години Лиже е един от най-силните отбори, но след това постепенно запада. През 1996 Оливие Панис печели неочаквана макар и напълно заслужена победа в хаотичното състезание за Голямата награда на Монако, което е последната победа на Лижие както и единствената в кариерата на Панис.

Ги Лижие поддържа тесни връзки с тогавашния президент на Франция Франсоа Митеран и премиерът Пиер Береговоа. Това позволява на отбора да придобие държавни спонсори в лицето на цигарите Житан и Френската Национална Лотария. Връзките с френското правителство също така му позволяват да ползва турбодвигателите на Рено безплатно, както и горивата Елф. Към 90-те финансовото състояние на екипа се влошава и е продаден на Сирил де Рувър, който после го продава на Том Уокиншоу и Флавио Бриаторе.

През 1996 година тимът е закупен от бившия пилот от Формула 1 – Ален Прост и преименуван на Прост Гран При. През 2002 отборът банкрутира.

Марк Уебър

Марк Алън Уебър (на английски: Mark Alan Webber) е австралийски пилот от Формула 1. Роден е на 27 август 1976 в Куинбейн, Нов Южен Уелс в Австралия. Живее в Бъкингамшър, Англия. Висок е 184 см и тежи 74 кг.

Монте Карло

Монте Карло (на италиански: Monte Carlo) е административен градски район на Монако, където се намира известното едноименно казино – Casino de Monte-Carlo. Район Монте Карло (заедно с още 3 района) е част от квартал Монте Карло, понякога погрешно смятан, както и старият град Монако-Вил (сега също квартал), за град или за столица на княжество Монако. Постоянното население на район Монте Карло е около 3500 души, а на целия квартал – около 15 000.

Монте Карло (писта)

Писта Монако (на френски: Circuit de Monaco) е градска писта, разположена по улиците на Монако. Известна е като Монте Карло, защото е разположена главно в квартал Монте Карло.

Пистата се използва всяка година за един уикенд през месец май за да домакинства Голямата награда на Монако, част от календара на ФИА за световния шампионат от Формула 1, както и съпътстващи състезания от Формула 2 и Формула 3000 в миналото и ГП2 в днешно време.

Ник Хайдфелд

Ник Хайдфелд (на немски: Nicklaus „Nick“ Heidfeld) е немски пилот от Формула 1, роден на 10 май 1977 година в Мьонхенгладбах. Понастоящем живее в Монте Карло, Монако. Неженен, има три деца. Висок е 165 см. и тежи 59 кг.

Окситански език

Окситанският език (occitan, langue d'oc) е романски език, говорен от около 700 000 души в Южна Франция и някои съседни области на Испания.

Рикардо Патрезе

Рикардо Патрезе (на италиански: Riccardo Patrese) е италиански пилот от Формула 1.

Роден е на 17 април 1954 година в Падуа, Италия.

Рекордьор със своите 257 старта във Формула 1 в 17 сезона до 2008 г., когато е изпреварен от Рубенс Барикело.

Патрезе прави своя дебют през 1977 година с тима на „Шадоу“. През 1982 година печели своята първа победа в старта за Голямата награда на Монако. Цели 7 години го делят от следващата му победа. Тя идва през 1990 година в старт за Голямата награда на Сан Марино. Печели я с тима на „Уилямс“.

През 1993 г. преминава в „Бенетон Ф1“, като в края на сезона прекратява дългата си кариера на Пилот от Формула 1.

Скудерия Ферари

Скудерия Ферари (на италиански: Scuderia Ferrari) е италиански тим от Формула 1. Централата му е разположена в Маранело, Италия.

Отборът е създаден през 1929 от Енцо Ферари. Ферари дълги години съществува единствено като състезателен тим, а чак през 1946 г. дейността се прехвърля и в производството на серийни автомобили, за да бъде в крайна сметка отделът продаден на ФИАТ. Ферари има дълго присъствие в историята на Формула 1, най-успешни периоди за тима са 50-те, 60-те и особено периода от 2000 до 2004 година, когато отборът и техния пилот Михаел Шумахер доминират над останалите.

Дебютът на отбора е през 1950 г., на 21 май, когато се провежда Гран При на Монако. Първата си победа в шампионата Ферари постигат още през 1951 – в Гран При на Великобритания. Печели я пилотът им Хосе Гонзалез. Друго име, бележещо началото на успехите на италианския тим, това е Алберто Аскари, който пък донася първата титла през 1952 г. Следват върхове и спадове, но Ферари успява да се задържи, като това е най-дълго просъществувалия екип във Формула 1, както и най-успешния.

Енцо Ферари остава начело на отбора чак до смъртта си през 1988 г., когато е вече на 90 години. Днес президент на екипа, както и на цялата компания ФИАТ, е Лука Ди Монтедземоло, а шеф на отбора от 2008 е италианеца Стефано Доменикали. Тимът използва гуми с марката Бриджстоун, пилоти за сезон 2007 са Фелипе Маса и Кими Райконен. В последното състезание за годината, на пистата Интерлагос в Бразилия, Кими Райконен завършва първи и печели първата световна титла във Формула 1 в кариерата си. Сезон 2008 също е доста успешен за Ферари като печелят титлата при конструкторите а при пилотите Фелипе Маса губи само с една точка от британеца Люис Хамилтън в последното състезание в Бразилия.

В края на 2009 Ферари подписват договор с Фернандо Алонсо. До края на 2013 година Маса и Алонсо карат червените стрели. Групата Алонсо и Маса е много успешна, но не успяха да грабнат титлата от Фетел и Ред Бул нито веднъж. В края на 2013 Маса подписва с Уилиамс, а Ферари привличат пак Кими от Лотус. Колата за 2014 година е от най-големите провали в историята на Скудерията. Записват едва два подиума (Алонсо – 2-ро място в Унгария, 3-то място в Китай), но до победа не се стига. В класирането при пилотите Фернандо е 6-ти, а Кими едва 12-ти. Най-добрият резултат му е в Белгия – 4-то място. В края на сезона Фернандо подписва с Макларън, а от Ред Бул е привлечен Фетел. Колата за 2015 г. е далеч по-добра, като до подиум се стига още в Австралия. В Малайзия с перфектна стратегия спечели Фетел, а Бахрейн Кими взима второ място.

Успехите предстоят.

Френски език

Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.