Молдова

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Молдова.
Република Молдова
на румънски: Republica Moldova
      
Национален химн: Limba Noastră
Наименование на местния жител: молдовец
Местоположение на Молдова

Местоположение на Молдова
География и население
Площ 33 846 km²
(на 135-то място)
Столица Кишинев
47°00′ с. ш. 28°55′ и. д. / 47° с. ш. 28.916667° и. д.
Най-голям град Кишинев
Официален език румънски (молдовски)
Население
(пребр., 2016)
Понижение 3 553 056[1]
(на 130-то място)
Гъстота на нас. 75,4 души/km²
(на 87-мо място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Игор Додон
Министър-председател Майя Санду
История
Независимост от СССР 27 август 1991
Икономика
БВП (ППС, 2018) Повишение $25,888 млрд.[1]
(на 143-то място)
БВП на човек (ППС) Повишение $7304[1] (132-о място)
БВП (ном., 2018) Повишение $11,404 млрд[1]
(на 146-о място)
БВП на човек (ном.) Повишение $3217[1] (133-о място)
Валута Молдовска лея (MDL)
Други данни
Часова зона UTC+2
Код по ISO MD
Интернет домейн .md
Телефонен код +373

Република Молдова (на румънски: Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна. Преди част от СССР под името Молдавска ССР, днес тя заема района, известен като Бесарабия, както и територии по източния бряг на река Днестър, присъединени през 1940 г. Молдова се обявява за независима страна през 1991 г., но по същото време най-източната ѝ част на свой ред се обявява за независима република под името Приднестровска молдовска република, която остава непризната.

Има около 500 m излаз на река Дунав, но няма излаз на море. Столицата ѝ е град Кишинев с население 593 000 души. Молдова функционира като парламентарна република. Членка е на ОНД, СТО, ОССЕ и ОЧИС, и се стреми към членство в Европейския съюз.

История

В древни времена територията на Молдова е била населена от скити, даки и други племена. Разположена на стратегическо място между Азия и Европа, Молдова търпи няколко нашествия, включително тези на Киевска Рус и на монголите. През тези територии са минавали също така маджари, прабългари, печенеги и кумани.

Stefan cel Mare
Стефан Велики
Ștefan cel Mare

Богдан I се счита за основател на Молдова, създавайки през 1359 г. независимо Молдовско княжество. Княжеството достига своя златен век по времето на Стефан Велики, който управлява между 1457 г. и 1504 г. След него Молдавия започва да отслабва и през 1538 г. се превръща във васал на Османската империя. Молдавия обаче запазва контрол върху територията, управлението и търговията си, а турците нямат право да се заселват или да купуват земя. Василий Лупу става княз през 1634 г. и съвсем отслабва вече номиналния османски контрол. През 18 век Молдавия е арена на битки между австрийци, руснаци и турци. През 1774 година, след края на поредната Руско-турска война, страната става протекторат на Руската империя, а на следващата година Хабсбургската империя анексира Буковина. През 1812 г. Русия обявява създаването на т.нар. Бесарабска губерния, където впоследствие се заселват и много българи.

В началото на 20 век (по-специално ок. 1905) румънският национализъм набира сила в Молдова. След Октомврийската революция през 1917 г. националистите обявяват създаването на Молдовска демократична република, която просъществува за кратко и впоследствие е анексирана от Румъния. Приднестровието обаче остава под контрола на СССР и е организирано като Молдовска автономна съветска социалистическа република, след като за кратко е част от Украинската ССР. По време на Втората световна война цяла Молдова е присъединена към СССР и остава част от него до 1991. Още преди да обяви независимостта си обаче, републиката се разпада – Приднестровието се обявява за независима държава и избухва т.нар. Приднестровски конфликт. Русия и Украйна, които имат значителни етнически малцинства в отцепническата република, спонсорират (въоръжават) Приднестровието, а Румъния помага на централното правителство в Молдова. Конфликтът остава нерешен и до днес.

География

Dniester in Moldova, 2004
Изглед към река Днестър.

Молдова е малка страна с площ 33 851 km². Разположена е в Източна Европа, между Украйна и Румъния, с които има държавни граници с дължина съответно 940 и 450 km. Страната е без излаз на море, въпреки че се намира близо до Черно море. Северната ѝ част е хълмиста, като възвишенията не надминават 430 m.

Западната граница на Молдова е река Прут, която се влива в река Дунав. На североизток Днестър е главната река, която тече от север на юг и разделя историческите региони Бесарабия и Приднестровие.[2] Почти всички реки се оттичат към Черно море, но голяма част от тях не са по-дълги от 100 km.

Северната и южната част на страната са заети съответно от равнините Белцка и Буджак, а централната част на Молдова е заета от хълмисти местности, наречени Кодри. Растителността е предимно степна в равнините, а Кодрите са гористи и там се срещат дъб, клен и габър.

Климат

Близостта на Молдова с Черно море ѝ осигурява мек и слънчев климат.[3] Той е умерено-континентален, със средни температури – януари (от -5 до -3 °C), юли – (от 19 до 22 °C). Средногодишните валежи са около от 600 mm в северната част на страната и около 400 mm в южната, но могат силно да варират и дълги сухи периоди не са необичайно явление. Най-силните валежи, често придружени от гръмотевични бури са в началото на лятото и през октомври. Заради хълмистия терен често валежите причиняват ерозия и разливи на реки.

Най-високата температура измервана в Молдова е +41,5 °C на 21 юли 2007 г. в Каменка.[4] Най-ниската измервана температура е −35,5 °C на 20 януари 1963 г. в Братушани.[5]

Политика

Актуално състояние

На 5 април 2009 година близо 2,5 милиона избиратели са призовани да гласуват, бивайки зорко контролирани от множество международни наблюдатели, част от които е и делегацията на Европейския парламент. Изборите протичат спокойно в пълно съответствие с изискванията на плурализма въпреки някои процедурни проблеми. Европейският депутат Мариан Мико (естонка от Европейската социалистическа партия), която предвожда европейската делегация от наблюдатели към Европейския парламент, отбелязва „истински прогрес“ спрямо провелите се през 2005 година парламентарни избори. Едновременно с това обаче, делегацията на парламента отправя препоръки да бъдат направени допълнителни усилия в посока на неутралността, безпристрастността на медиите – както на обществените телевизионни канали така и към обществените радио станции. В крайна сметка, кампанията бе белязана от жалби, свързани със заплахи както от страна на избирателите, така и от страна на кандидатите.

Според молдовската централна избирателна комисия, Комунистическата партия получава 49,48% от гласовете, което е равносилно на 60 депутатски кресла или иначе казано, с едно място по-малко от необходимите, за да може партията да излъчи държавния глава. Останалите партии си разпределят вота на избирателите както следва: за Либералната партия 13,14% (или 15 мандата); за Либерално-демократическата партия на Молдова 12,43% (отново 15 места) и Алианс „Нашата Молдова“ 9,77% (отговарящи на 11 депутатски места).

Поради неуспешното излъчване на кандидата на комунистическата партия, трябва да бъдат насрочени нови избори.

Предвидено е да се състоят през юли 2009 година, като основните партии участници са следните:

  • Алианс за европейската интеграция (АЕИ), 53 места, формирани от изброените 4 партии:
  • 1. Либерално-демократическата партия на Молдова (18 места)
  • 2. Либералната пария (15 места)
  • 3. Демократическата партия на Молдова (13 места)
  • 4. Алианс „Нашата Молдова“ (7 места)
  • Партията на комунистите на Република Молдова (48 места)

Тези нови избори са белязани от още по-голям спад в нивото на доверие на гражданите в лидерите на Комунистическата партия – едва 44,7%. От своя страна четирите партии, образуващи Алианс за европейската интеграция (АЕИ), освен че успяват да преминат прага от 5%, което им позволява да бъдат представени в Парламент, те събират общо 51% от подадения вот. С постигнатия резултат, формацията се сдобива с цели 53 депутатски места или иначе казано абсолютно мнозинство, позволяващо на новосформираното правителство да встъпи в длъжност, предвождано от Влад Филат. Въпреки завоювания успех, коалицията не може да излъчи своя кандидат за президентския пост, тъй като според последните конституционни промени гласувани през юли 2000 година подобно право се отрежда само на партии получили 61 места от всичките 101 в Парламента.

При подобен тип разпределение би трябвало да бъдат проведени нови избори, но според Конституцията на страната, броят на провежданите изборни кампании в толкова кратък период от време е ограничен, което до води до блокаж в политическия процес. За да смекчи негативните последствия, произлезли от основния закон на държавата, управляващата формация предвижа референдум, с цел организирането на мажоритарни президентски избори. В този случай ще бъде възможно през октомври 2010 да се състоят едновременно парламентарни и президентски избори. В същото време Комунистическата партия обявява бойкот на референдума, което силно се отразява на избирателната активност на гражданите и тя достига едва 30% при положение, че са необходими 33,3%, за да бъде отчетен вота като валиден. Поради тази причина нови парламентарни избори се предвиждат за 28 ноември 2010. Резултатите от провелия се вот се обобщават с 42 спечелени места за Комунистическата партия на Република Молдова; 32 мандата за Либерално-демократическата партия на Молдова; 15 депутати за Демократическата партия на Молдова и 12 депутатски кресла за Либералната партия. Те избори обаче не променят основният проблем, а именно невъзможността водещата формация да излъчи държавен глава поради недостатъчен брой получени мандати. Освен това, на 28 декември, при встъпването в длъжност на новия Парламент се оказва, че той е неспособен да излъчи президент, който трябва временно да изпълнява длъжността на държавен глава. Министър – председателят подал своята оставка, Влад Филат, изпълнява заместническите функции на главнокомандващ на Републиката в продължение на два дни. Период, през които депутатите от новата коалиция, включваща Либерално-демократическата партия на Молдова, Демократическата партия на Молдова и Либералната партия достигат до общото решение за издигането на Мариан Лупу на позицията президент, който автоматично ще заема позицията на временно заместващ държавен глава

Личностно и езиково противоречие

Интересен факт за страната е, че наследството от бившето княжество поддържа непреходен спор между от една страна Комунистическата партия, включваща нейните съюзници по убеждения и от друга – всички некомунистически формации, към които се причисляват академичните автори, олицетворяващи науката. Противоречието се завихря около историческата, лингвистичната и културната идентичност на местното население от така наречената историческа Молдова. Тази дългогодишна полемика преминава и отвъд националните граници. Бившите съветски републики (с изключение на прибалтийските държави) и множество автори слависти препредават тезите на така наречения „молдовизъм“, защитаван от Комунистическата партия на Молдова, докато Румъния и страните с латински културни корени отстояват позицията, наречена „руманизъм“.

Още от 19 век жителите романофони, населяващи териториите последователно принадлежали на Руската империя, на Съветския съюз, а от 1991 г. – на Република Молдова, са определяни заедно с техния говорим език като „молдовски“ – термин, който през годините придобива етническо значение. За жителите от бившето княжество, говорещи румънски, определението „молдовци“ по-скоро символизира чисто географско местонахождение и не носи етнически натоварен смисъл и в този ред на мисли според тях той би могъл да бъде част от по-общото определение за „Румънци“ в смисъла на романофони. Всъщност, същите тези жители са назовавани „румънци“ от Румъния, както и от проевропейците от Молдова, каквито са и по-голямата част от местното население на Трансилвания, Банат, Добруджа, Влашко и румънската част на Молдова. В този случай можем да кажем, че определението „молдовци“ съдържа в себе си това на „румънци“.

Партийните последователи с молдовска идентичност, разграничаваща се от румънската, отстояват различни позиции по отношение на живеещите в румънската част на Молдова.

През декември 2013 г. конституционният съд на Молдова одобрява промяната на наименованието на езика в конституцията. Официалният език получава названието както „румънски“, така и „молдовски“

Съюз с Румъния

По време на големите манифестации през 1990 г. романофоните претендират за съюз с Румъния, но биват оборени от рускоговорящите, на които ултранационалистите обещават „куфара или ковчега“. В крайна сметка плановете за подобен съюз са отхвърлени през 1994 година от 95,4% населението при проведения референдум в политическия контекст на конфликт с Русия – основният доставчик на изгодна енергия за Молдова.

Външна политика

Молдова поддържа сложни и нестабилни дипломатически отношения с две държави – от една страна с Румъния, с която поделят обща културна, езикова и историческа общност; от друга страна – с Русия, наследницата на Съветския съюз, част от който е била и самата Молдова до обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. Обратите във взаимоотношенията им са многобройни. В даден период границите се отварят, визите отпадат, а телефонните мрежи между Румъния и Молдова се обединяват, след това се забелязва откровено охладняване на отношенията както с Румъния така и с Русия, поради обвиненията на молдовското правителство към в подкрепа на сепаратистите от Тирасол; етапът след 1994 година се характеризира с нарастващо отчуждение спрямо Румъния, последван е от явен антагонизъм, преминаващ на моменти във враждебност особено след идването на власт на комунистите. Паралелно с влошаването на връзките с Румъния, тези с Беларус, Русия и Украйна се задълбочават, дори през 2001 правителството на Воронин открито заявява желание да включи страната си в руско-беларуския съюз;; през 2007 година, присъединяването на Румъния към Европейския съюз изостря разрива със западната страна, прекъсва отварянето на изток; повлиява на визовите условия, а изискванията за пребиваване стават по-стриктни. Докато връзките с Румъния се влошават, то в тези между Молдова, Русия, Украйна, Беларус бележат подем.

Въпреки не дотам гладките отношения с Румъния, молдовците подали документи за гражданство го придобиват ако изпълняват следните две условия: поне един от родствениците им е роден като румънски гражданин и подалите заявление успешно да са положили и преминали изпит. Тези условия повдигат сериозни противоречия сред другите държави от Европейския съюз, обвинявайки Румъния, че чрез тази политика се опитва да привлече близо три милиона имигранти през задната врата. Румънският президент Траян Бъсеску отстоява позицията си, обяснявайки че при асимилацията на Германската демократична република от Федерална република Германия цели осемнадесет милиона души са се присъединили към Европейската общност без този акт да бъде съгласуван с останалите членове.

Република Молдова е член на Централноевропейската инициатива както и на ГУАМ – международна организация с цел регионално сътрудничество в областта на демокрацията и икономиката. Съюзът не е особено резултатен поради липсата на общи цели и средства. Република Молдова е част и от така наречено Източно партньорство на ЕС.

Молдова е държава членка на международната франкофонска организация. Избраното през 2009 година мнозинство заявява открито желание страната да бъде присъединена към Европейския съюз. В тази връзка, според икономическия всекидневник „Ехо“, президента на Европейската комисия, Хоце Мануел Барозо, е обещал „европейска перспектива“ на Молдова, с която трябва да подпише на 27 юни договор за асоцииране. „Ние не разбираме договора за асоцииране като края на пътя“ заяви Барозо, добавяйки, че това споразумение „няма да представлява крайната цел“.

Административно деление

Страната е разделена на 32 района, 5 градски самоуправления (Кишинев, Белци, Бендери, Комрат и Тираспол), и един полуавтономен район – Гагаузия. Част от територията на Република Молдова се контролира от непризнатата Приднестровска молдовска република.

Население

Според официалната статистика от 2004 година, в Молдова (вкл. Приднестровска молдовска република) живеят 3 938 679 души, от тях най – голям дял са молдованите 2 742 231 (69,62%), следват украинци 442 475 (11,23%), руснаци 369 896 (9,39%), българи-гагаузи 151 596 (3,85%), българи 79 520 (2,02%), румънци 73 529 (1,87%), цигани 12 778 (0,32%), евреи 4 867 (0,12%), поляци 4 174 (0,11%), и др. Към 2016 г. населението на страната е 3 553 100 души.[6]

Икономика

Moldova biggest wine cellars
Милещи Мичи – най-голямата изба за вино в света
Молдавская ГРЭС 2015 - Донор
ТЕЦ край Тираспол

След десетилетия на централизирано планово развитие, през 1992 година Молдова предприема реформи и започва да развива пазарна икономика. До 1993 е в действие купонна система, след което бива пусната в обращение молдовската лея. Либерализирането на цените довежда до изключително бързо нарастване на инфлацията, а между 1999 и 2001 страната претърпява икономическа криза, вследствие на което голяма част от населението остава под нивото на бедността.

Земеделие

Молдова има благоприятен климат и добра обработваема земя, като 55% от територията ѝ са годни за земеделие. В резултат на това икономиката зависи до голяма степен от селското стопанство, най-вече отглеждането на плодове, зеленчуци, лозя и тютюн. Близо 75% от почвите са черноземни, в по-високите части са глинести, а в най-южните райони са червеноземни.[7] Постоянните насаждения възлизат на 3000 квадратни километра.

В исторически план, Молдовската ССР е била най-гъсто населената съветска република, като същевременно е с най-голям процент селско население след Киргизката ССР. Въпреки че е съставяла едва 0,2% от общата площ на СССР, Молдова е произвеждала 10% от всичката консервирана продукция, 4,2% от всички зеленчуци, 12,3% от всички плодове и 8,2% от цялото вино в Съюза.[8] Винопроизводството продължава да е сред силните отрасли на икономиката.

Страната обхваща най-западния край на европейските степи, които са разорани и превърнати в обработваеми земи. Селското стопанство ангажира 39% от активното население. В южната част на Молдова главни отрасли са лозарството, зеленчукопроизводството и овощарството. На север се отглеждат пшеница, царевица, захарно цвекло, слънчоглед, тютюн и картофи. Животновъдството е повсеместно, като се развъждат главно овце, свине и говеда.

Промишленост

Цялата промишленост на Молдова е изградена на територията на Приднестровието. По съветско време там са били едва 15% от населението, а в същото време този регион е произвеждал 90% от цялата електроенергия в страната и е генерирал 40% от общия БВП.[9] За разлика от останалата част от Молдова, Приднестровието продължава да се придържа към планова икономика до към 2000 година, след което започва либерализация и установяване на пазарни механизми.

Край Рибница се намира най-голямото промишлено предприятие в Молдова, Молдовски металургичен завод, който произвежда 1 000 000 тона сурова стомана на година. Най-голямата електроцентрала в страната – ТЕЦ Кучурган – също се намира на територията на Приднестровието и има капацитет от 2520 MW.[10]

Култура

Източници

  1. а б в г World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 5 юни 2019.
  2. Молдова – природна среда, Библиотека на Конгреса
  3. Moldova's Climate
  4. Camenca temperature
  5. Bratuseni temperature
  6. National Bureau of Statistics // Press releases
  7. Молдова – Топография, Библиотека на Конгреса
  8. Charles King, The Moldovans: Romania, Russia, and the Politics of Culture, стр. 99, Hoover Institution Press, 2000
  9. John Mackinlay and Peter Cross (editors), Regional Peacekeepers: The Paradox of Russian Peacekeeping, United Nations University Press, 2003, ISBN 92-808-1079-0 p. 135
  10. Assets Management – Inter RAO UES. // Inter RAO UES. Посетен на 22 юни 2008.

Външни препратки

  • Портал „Молдова“
.md

.md е Интернет домейн от първо ниво за Молдова. Представен е през 1994. Поддържа се и се администрира от MoldData S.E.

Бесарабия

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.

Българи в Молдова

Българите в Молдова са между 79 520 и 300 000 души. Според преброяването през 2004 година определени като етнически българи в Молдова са 79 520 души (2,02 %).

Кишинев

Кишинев (или Кишинеу; на молдовски/румънски: Chișinău, [kiʃiˈnəw]; на руски: Кишинёв) е столицата на Република Молдова. Населението на Кишинев през 2015 г. е около 678 200 души.

Кишмиш лучисти

„Кишмиш лучисти“ е червен безсеменен десертен сорт грозде с произход от Молдова.

Получен е чрез кръстосване на сортовете „Кардинал“ и „Кишмиш розов“. Създаден е в Молдовския научноизследователски институт по лозарство и винарство. Разпространен е в Молдова и Украйна, главно в Средното Поволожие.

Средно ранен сорт. Гроздето му узрява в края на август – началото на септември. Лозите са от средно до силно растящи. Издръжлив на ниски зимни температури, устойчив е на оидиум.

Гроздът е средно голям до голям, коничен, разклонен, средно плътен и рехав. Масата на гроздовете е от 200 до 600 g. При добри условия на отглеждане гроздовете имат тегло над 1 kg. Зърната са средни по големина, удължени. Масата на зърното достига от 2,4 до 4 g. Месото е плътно. Консистенцията е месесто-сочна, сладка, с лек мискетов аромат. Семена няма. Кожицата на зърното е средно дебела, крехка, златисто-розова и розово-червена, с фин восъчен налеп.

Висококачествен безсеменен и високодобивен сорт. Съдържанието на захари е от 17 до 21 %, а на киселините – 6 – 7 g/dm3. Има добра транспортабилност. Гроздето може дълго време да се запази свежо. Сортът е универсален, годен за прясна консумация, за сушене и за производство на вино.

Кишмиш молдовски

„Кишмиш молдовски“ е червен безсеменен десертен сорт грозде с произход от Молдова.

Сортът е получен от М. Журавел, И. Гавраилов и Г. Борзиков в Научноизследователския институт по лозарство и винарство в Кишинев, чрез кръстосване на сортовете „Победа“ и „Кишмиш розов“. Най-много е разпространен в Молдова, Украйна, Гърция, Армения и България. В България е засаден на малки площи в почти всички лозарски райони.

Средно зреещ, силнорастящ сорт. Летораслите му узряват добре. Отличава се с добра родовитост. Устойчив е на сиво гниене. Проявява средна студоустойчивост до 20 oC.

Гроздът е голям, крилат или разклонен, полусбит до рехав, със средна плътност. Зърната са едри, полукръгли или овални. Кожицата е средно дебела, крехка, тъмновиолетова до тъмносиня с обилен восъчен налеп. Консистенцията е плътна, с хармоничен неутрален вкус. В зърната се намират недоразвити участъци на семена, които не се усещат при ядене.

Кишмиш молдовски е ценен, безсеменен десертен сорт. Гроздето му натрупва достатъчно захари (19-21 %) при 7-9 g/dm3 винена киселина. Отличава се с добра транспортабилност и устойчивост на продължително съхранение.

Мала Азия

Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Югозападна Азия.Полуостровът заема приблизително 3/4 от азиатската част на днешна Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция. Наименованията Анатолия и Анадол най-често се използват за вътрешността на полуострова – Анатолийското (Анадолско) плато в Малоазийската планинска земя.

Мала Азия е мястото на възникване на няколко праисторически цивилизации, а по-късно е заселвана или завладявана от колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци.

Съвременните жители на Мала Азия говорят главно турски език, който се разпространява след завладяването на областта от Селджуките в края на 11, 12 и 13 век. Въпреки това статистически, до края на Османската империя в началото на 20 век, Мала Азия остава мултиетническа със значителни малцинства от кюрди, гърци, арменци, като е имало и няколко български общности на територията ѝ. В югоизточните ѝ райони днес преобладават кюрдите.

Молдова (област)

Молдова или по-рядко Молдавия (на румънски: Moldova) е историческа област, която през Средновековието е самостоятелно Княжество Молдова, а днес е разделена между Румъния, Република Молдова и Украйна.

Молдовани

Молдовци или молдовани е определение за румъноезичното население на историческата област Молдова, която днес обхваща Румънска Молдова и Република Молдова.

Съществуват различни гледни точки относно това дали молдованите представляват отделен народ или регионална група на румънския народ. Те не се отличават по език, култура и традиции (до отделянето на Съветска Молдавия) от останалата част от румънците, а историята на областта Молдова е тясно свързана с останалите територии, населени с румънци.

След установяването на съветска власт в Бесарабия през 1940 и 1944 г. съветските власти определят румъноезичното население на Република Молдова като молдовани с официален език молдавския (от 1989 г. – молдовски). След провъзгласяването на независимостта на Република Молдова от СССР започва процес на възстановяване на връзките с Румъния, който продължава и в момента.

Молдовците в Румъния са интегрирани като част от румънския народ.

Определящите се като молдовани живеят главно в Република Молдова (включително в Приднестровието, където представляват 65% от населението, както и на територията на бившия СССР. Изповядват главно православието и говорят румънски език. В световен мащаб 3 696 000 души се определят като молдовци, от които 3 253 000 населяват Молдова.

Молдовски език

Молдовски език е официалното име на румънския език, използвано по политически причини от правителството на Република Молдова. Разликата между румънския и молдовския се оспорва и от водещи молдовски лингвисти.

Макар че в Конституцията на Република Молдова официалният език на страната е определен като молдовски, наименованието на езика, който се изучава днес в средните и висши училища – с изключение на част от училищата в Приднестровието, е румънски.

Приднестровие

Приднестровието (на румънски: Transnistria – Транснистрия, официално: Stânga Nistrului – Ляв бряг на Днестър) е регион в източната част на Република Молдова.

На неговата територия е провъзгласена на 2 септември 1990 г. Приднестровска молдовска република (съкр. ПМР), която няма международноправен статут. Република Молдова със закон обявява автономия на региона през 2005 г.

Пристанище

Пристанището е съоръжение на брега на море, река, езеро или залив, предназначено за приемане на плавателни съдове и товарене и разтоварване на товари и пътници от тях. Терминът се използва и за град с такова съоръжение. Нарича се още порт, а остаряла дума със същото значение е лиман.

Важни за функционирането на пристанищата са:

наличие на дълбоки водни пътища и котвени места

защита от вятър и вълнение

достъп до наземен транспортВ България морски пристанища с национално значение са Пристанище Бургас и Пристанище Варна, а на река Дунав – пристанищата в Русе, Свищов, Лом и Видин.

Водният път Рейн-Майн-Дунав е основен транспортен коридор в Европа и чрез нашите дунавски пристанища се осъществява изгодна и директна връзка по цялото протежение на коридора от и до България за Западна и Централна Европа, Украйна, Молдова, Русия и Беларус. В България се намира и най-южното пристанище (Международно пристанище Свищов) на река Дунав.

Румъния

Румъ̀ния (на румънски: România) е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 391 km², от които 231 244 km² суша и 7 152 km² водна площ.

Румънски език

Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română [roˈmɨnə], букв. „румънски“, или românește [romɨˈneʃte], букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Атон и други. Официален език е на Румъния, Република Молдова, автономната област Войводина и Европейския съюз.

Руснаци

Руснаците (на руски: русские), наричани в исторически контекст и руси, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация. Съставляват значителна част от населението на Казахстан, Украйна, Беларус, Молдова, прибалтийските и останалите постсъветски държави.

Руският народ се сформира в Източна Европа (Руската равнина) след смесване на източнославянските племена илмени, кривичи, вятичи и др., а по-късно и след асимилация на угро-фински племена, живеещи в Руската равнина – веси, муроми и др. Консолидацията се извършва по времето на династията на Рюриковичите (ІХ – ХVІ век). В края на Х век обединената източнославянска държава Киевска Рус приема православието, след като започва покръстването (988) при княз Владимир I Святославич. Езичеството обаче изчезва едва в края на ХІ век. През ХV век започват да се разселват в степните райони на Поволжието и в Северен Кавказ, а през ХVІІ век се заселват в Сибир.

Общият им брой по света е около 134 млн. души, от тях в Русия живеят 115,9 млн. руснаци (2002). Говорят на руски език, най-разпространения от всички славянски езици. Основната религия е православието.

Списък на градовете в Молдова

В Република Молдова има 60 града и 917 села. Най-големият град е столицата Кишинев (Кишинеу), в чиято метрополия живее около 25% от населението на страната. Повечето наименования на градовете в Молдова са навлезли в българския език с русифицираните си форми, а не с оригиналните си румънски имена. По тази причина е напълно възможно едно населено място да бъде намерено в различни източници с различни наименования. Тези селища, за които няма утвърдени форми на български са дадени с наименованията си така както се четат на румънски, а останалите са с русифицираните си форми.

В списъка са включени всички градове с население над 10 хиляди души на територията на единствената фактически призната държава Молдова. Градовете в полу-автономния район Гагаузия и непризнатата република Приднестровие (Транснитрия) са също упоменати, а принадлежността им е посочена.

Към 2004 година в Молдова живеят 79 520 етнически българи и 151 596 гагаузи, които според някои теории са тюркоезично българско население.

а – градът е в състава на Териториално административна единица Гагаузияb – градът е част от самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска републикаc – град с отчетливо българско население

Тираспол

Тираспол (на молдовски: Tiraspol) е град в Югоизточна Молдова, столица на стремящата се към отделяне от страната Приднестровска република.

Фетяска нягра

Фетяска негра (на румънски: Fetească neagră, в превод „черно момиче“) е винен сорт грозде с произход от Румъния и Молдова.

Лозите са много студоустойчиви – до -240. Имат кратък период на отглеждане и зреене, не изискват богата почва. Идеална за тях е варовикови почни. Податливи са на мана и сиво гниене. Гроздовият сок е безцветен.

От него се получават качествени сухи, полусухи и десертни червени вина, с рубинен цвят и аромат на червени плодове и касис. Нормално са със съдържание на алкохол от около 12-12,5%. Има добър потенциал за стареене.

Поради дебелата си люспа сортът не е подходящ за трапезно грозде.

Фетяска регала

Фетяска регала (на румънски: Fetească Regală) е винен сорт грозде, който се отглежда основно в Трансилвания, (Румъния) и в Молдова.

Използва се за производство на бели трапезни и пенливи вина и за смесване с Фетяска алба. Вината са сухи и свежи със специфичен аромат.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Членове
Наблюдатели

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.