Милиметър

Милиметърът (означение mm) е една хилядна от метъра, който е основната единица за дължина в системата SI. Милиметърът е част от най-разпространената метрична система. Съответната единица за площ е квадратен милиметър, а съответната единица за обем е кубичен милиметър. В българските популярни издания милиметърът се означава и с мм.

микрометър << милиметър << сантиметър << дециметър << метър << декаметър << километър

Приравняване към други единици за дължина

1 милиметър е равен на:

  • 0,001 метър (1 метър е равен на 1000 милиметра)
  • 0,1 сантиметър (1 сантиметър е равен на 10 милиметра)
  • прибл. 0,03937 международни инча (1 международен инч е равен точно на 25,4 милиметра)

Вижте също

Ammonicera rota

Ammonicera rota е вид морско коремоного мекотело от семейство Omalogyridae

Атмосферно налягане

Атмосферното налягане е налягането върху всяка площ в атмосферата, предизвикано от теглото на въздуха.

Бактерии

Бактериите (ед. ч. бактерия) са едноклетъчни организми, с клетъчна стена, често обвита със слузеста обвивка, която предпазва клетката от неблагоприятни външни въздействия. Под клетъчната стена, бактериите имат клетъчна мембрана, цитоплазма и наследствено вещество. Размерът им е микроскопичен. Имат по едно или повече камшичета, с които се придвижват. Бактериите са стотици пъти по-малки дори от милиметър. Те притежават клетъчна стена и ядрен материал, който не е ограничен с ядрена мембрана, наречен наследствено вещество. В зависимост от строежа на клетъчната стена, организацията на ядрения си материал и някои други характеристики бактериите са еубактерии (Грам-отрицателни и Грам-положителни, микоплазми, L – форми) и архебактерии. В последно време редица изследователи считат, че архебактериите трябва да се отделят в отделено царство. Размножават се чрез делене, рядко чрез пъпкуване. Форма – кълбовидна (коки), пръчковидна (бацили, клостридии, спирохети, псевдомонади), спираловидна (вибриони, спирили, спирохети) и нишковидна. Диаметър 0,1 – 10 µm, дължина 1 – 20 µm (нишковидните многоклетъчни – 50 – 100 µm). Хетеротрофи или автотрофи, аероби и анаероби. Космополити (по всички континенти), срещат се в почвата, въздуха, водата, растенията, животните и човека, в хранителните продукти и предметите. Участват в кръговрата на веществата в природата, в образуването и разрушаването на полезните изкопаеми, във формирането на структурата и плодородието на почвата. Намират приложение в хранителната, микробиологическата, химическата и други видове промишленост. Патогенните бактерии причиняват болести по растенията (бактерийни болести), животните и човека (антракс, туберкулоза, бруцелоза и др.). Предполага се, че бактериите са първите организми на Земята.

Гранулоцит

Гранулоци́т или Зърнест левкоцит е подгрупа бели кръвни клетки характеризиращи се с наличието на едро сегментирано ядро и наличие в цитоплазмата на специфични гранули видими под светлинен микроскоп при обичайно оцветяване. Гранулите представляват едри лизозоми и пероксизоми, а така също и видоизменени органели.

Гранулоцитите са най-многочислената група от левкоцитите като тяхното количество съставя около 50—80 % от всички бели кръвни клетки. Размерите варират от 9 до 13 μm. Нормално в кръвта на човек гранулоцитите са от 2 до 9 хиляди броя на кубически милиметър.

Гранулоцитите се образуват в костния мозък от обща клетка-предшественик. В кръвния ток клетките се разделят на два типа – активно циркулиращи и пристенни.

В зависимост от от особеностите на възприятие и стандартно оцветяване на натривки гранулоцитите се делят на:

Неутрофилни

Еозинофилни

Базофилни.

Дециметър

Дециметър (от деци- и метър) е единица за измерване на разстояние, равна на 1/10 част от метъра. Международният символ за означаване е dm, но в българските популярни издания се ползва и означението дм.

0,1 метър =1 dm = 10 сантиметра = 100 милиметра.

милиметър << сантиметър << дециметър << метър << километър

Кръвно налягане

Кръвното налягане е налягането на циркулиращата кръв върху стените на кръвоносните съдове. Без допълнително уточняване, употребата на термина „кръвно налягане“ обикновено се отнася до налягането в големите артерии в кръвоносната система. Кръвното налягане обикновено се изразява чрез показателите на налягането между систола (фаза на изтласкване на кръвта от сърцето) и диастола (фаза на пълнене на сърцето) и се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, използвайки мерната единица милиметър живачен стълб, напр. 140/80.

Уредът за измерване на кръвното налягане се нарича сфигмоманометър.

Кубичен метър

Кубичен (или кубически) метър е единица за измерване на обем, равна на обема на куб със страна един метър. Друго немного популярно название на единицата е килолитър. Международното ѝ означение (съгласно SI) е m3, но в България се използва и м3. 1 кубичен метър е равен на 1000 L (литра).

от 1901 до 1964 г. един литър се дефинира като 1 килограм чиста вода при температура 4 °C и налягане 101,325 kPa (760 mmHg). През този период 1 литър е около 1,000028 dm3. През 1964 г. се връща оригиналната дефиниция (1 литър = 0,001 m3).

В западната литература, макар и рядко, се среща абревиатурата cc (cubic centimeter), като еквивалентна на cm3 (в случаите, когато е невъзможно изписването на степента или просто за удобство), например когато става въпрос за обем на двигатели (500 cc, отговарящо на 500 cm³) или в медицината за количество течност.

В България е прието наименованието кубик, както за кубичен метър (m³), така и за кубичен сантиметър (cm³), като кое точно е зависи от контекста. Водата например се измерва в кубици, които са кубични метри, докато работният обем на двигател е в кубици, които са кубични сантиметри.

Линийка

Линийката е прост уред за измерване на дължина и чертане на прави линии. Използва се в математиката, техническото чертане, печатането, картографията и други. Представлява правоъгълен отрязък, на който поне една от дългите страни е разграфена с нанесени деления, кратни на най-малката единица за измерване на дължина (сантиметър, милиметър, инч).

Исторически линийките се изработват от дърво, но с развитието на техниката и научните достижения, днес предпочитаният материал е пластмаса, макар да съществуват и дървени и метални линийки.

Най-старите намерени линийки са изработени от индската цивилизация около 1500 г. пр.н.е. и са направени от слонова кост, като най-малкото им деление е точно 1⁄16 от инча. Сгъваемият (дърводелски) метър е изобретен през 1851 г.

Лорицефери

Лорицеферите (Loricifera, от латински: lorica - броня, корсет; fere - нося) са тип микроскопични морски седиментно-живеещи животни. Включва двадесетсет и два, описани вида, в осем рода. Независимо от тези, описани видове, съществуват около 100, които са били събрани, но все още не са описани. Техният размер варира от 100 микрона до около един милиметър. Характеризират се със защитно външно сакче, наречено lorica. Техните местообитания са пространствата между морския чакъл, за който те се захващат. Прикрепят се доста здраво за субстрата и по този начин са останали дълго неоткрити. Типът е бил открит през 1983 г. от Райнхард Кристенсен, в Росков, Франция. Лорицеферите са сред най-наскоро откритите групи на същинските многоклетъчни Eumetazoa. Първият образец е събран през 1970 г., но е описан по-късно през 1983 г. Обитава всякакви дълбочини, в различни видове седиментни и във всички географски ширини.

Мамарци

Мамарцѝ (Amphipoda) — разред висши ракообразни без твърда външна обвивка и обикновено странично сплеснати. Размерите им варират от милиметър до 34 cm (дълбоководният Alicella gigantea). Обитават предимно соленоводни басейни, но немалко от тях (около 20%) са регистрирани в сладководните басейни. В България са регистрирани 122 вида. На външен вид наподобяват скаридите. Сред отличителните им белези са три двойки коремни крачка и три двойки опашни крачка.

Метър

Метърът (на старогръцки: μέτρον – мярка, измерване) е основна единица за дължина в SI и се означава с m. В българските популярни издания понякога се употребява означението м вместо m.

Според Международната система единици метърът се определя като дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време от секундата. По този начин, скоростта на светлината във вакуум се дефинира като точно 299 792 458 m/s.

Милиметър живачен стълб

Милиметър живачен стълб (означение mm Hg или mmHg) е извънсистемна единица за измерване на налягане, равна на 101 325/760 ≈ 133,322 368 4 Pa. Един милиметър живачен стълб се нарича също тор (международно означение Torr) в чест на Еванджелиста Торичели. Допуска се за използване при измерване на кръвното налягане и на други течности в тялото на човек.Произходът на тази единица е свързан с начина за измерване на атмосферното налягане чрез барометър, в който налягането се уравновесява от стълб течност. За такава течност често се използва живак, тъй като той има много висока плътност (≈13 600 kg/m³) и ниско налягане на наситените пари при стайна температура. Атмосферното налягане на морското равнище е около 760 mmHg.

Стандартното атмосферно налягане е прието за равно на (точно) 760 mmHg, или 101 325 Pa. Оттук произлиза определението на единицата милиметър живачен стълб (101 325/760 Pa). В миналото се е използвало по-различно определение: налягането на живачен стълб с височина 1 mm и плътност 13 5951,103 kg/m³ при ускорение на свободното падане 9,806 65 m/s². Разликата между тези две определения е 0,000 014%.

Единицата mmHg се използват все по-рядко. Кръвното налягане например се измерва традиционно с тази единица, въпреки че в търговската мрежа се предлагат и апарати за измерване на кръвното налягане в стандартни единици. Кръвното налягане от „120 до 80 mm Hg“ съответства приблизително на систолично налягане от 16 kPa (или 160 mbar или hPa) и диастолично от 10,6 kPa (или 106 mbar или hPa).

Налягане

Налягането (с означение p) е физична величина, характеризираща големината на натиска (нормалната съставяща на силата), който действа върху единица площ. Налягането е скаларна величина. Съгласно определението в международния стандарт ISO/IEC 80000 налягане наричаме отношението на силата към площта на повърхнината:

или

където:

е налягането,
е нормалната сила,
е площта.

Единицата за налягане в SI е паскал или нютон на квадратен метър. В областта на флуидите се допуска употребата и на единицата bar (1 bar = 100 kPa).

Механичното напрежение също се мери в нютони на квадратен метър, но напрежението зависи и от посоката. Съществуват нормално напрежение (с означение σ – сигма) и тангенциално напрежение (с означение τ – тау).

Площ

Площ (също и лице) е величина, изразяваща големината на даден двуизмерен обект. Тя е двуизмерен аналог на едноизмерната дължина и триизмерния обем.

Площта на дадена фигура може да бъде определена, като се сравни с квадрат с предварително зададен размер. В Международната система единици площта се измерва в квадратни метри (m²) – площта на квадрат, чиито страни имат дължина 1 m. Фигура с площ 3 квадратни метра би имала площта на три такива квадрата. В математиката площта е безразмерна величина, като за единица се използва единичният квадрат, квадрат с дължина на страните единица.

Площта на основните фигури, като триъгълници, правоъгълници и кръгове, обикновено се изчислява с помощта на няколко широко известни формули. Площта на произволен многоъгълник може да бъде определена чрез същите формули, като той бъде разделен на по-прости фигури, обикновено триъгълници. За изчисляването на площта на по-сложни фигури с криволинейни граници обикновено са необходими методите на математическия анализ. В действителност задачата за определянето на площта на равнинни фигури е сред основните мотиви за първоначалното развитие на този дял на математиката.Площта на граничната повърхнина на триизмерни тела, като сфера, конус или цилиндър, се нарича околна повърхнина. Формули за околните повърхнини на прости тела са известни още от Античността, но изчисляването им за по-сложни обекти също се извършва с аналитични методи.

Площта играе важна роля в съвременната математика. Освен очевидната ѝ важност в геометрията и математическия анализ, тя е свързана с дефинирането на детерминантите в линейната алгебра, е една от основните характеристики на повърхнините в диференциалната геометрия.

Сантиметър

Сантиметърът е дробна единица за измерване на дължина и се означава със cm. Според Международната система единици (SI) тя се дефинира като една стотна част (1/100) от основната единица метър (m).

Един сантиметър е равен на:

1/100 от метъра

1/10 от дециметъра

10 милиметрамилиметър << сантиметър << дециметър

В български популярни издания понякога се употребява също и означението см вместо установеното от SI означение cm.

Сома (биология)

Сома или още перикарион се нарича луковичоподобният край на неврона съдържащ клетъчното ядро. Тази част е позната и като клетъчно тяло. Думата soma (тяло) произлиза от старогръцки език. Има голямо разнообразие от видове неврони и затова размерът на сомата може да варира от 5 микрометра до 1 милиметър при невроните на гръбначните животни.

Ядрото е главната структура в сомата. То е източника на повечето РНК-и, които се синтензират в невроните и на повечето белтъци, чиято информация се презаписва от иРНК.

Аксонът на неврона е изграден от микротубули свързани с моторни белтъци (наричани още двигателни), които пренасят везикули съдържащи белтъчни градивни елементи между сомата и синапсите в края на аксона.

Оцеляването на някои сетивни неврони зависи от връзката на края на аксона с източкикът на спасителни фактори, които предотвъртяват евентуална апоптоза. Спасителните фактори са група от белтъци наречени невротрофини, в чиято група влиза нервния разтежен фактор. Той взаимодейства с рецепторите в края на аксона и това произвежда сигнал, който трябва да премине по дължината на аксона и да достигне ядрото в сомата на клетката.

Тор

Тор може да се отнася за:

Тор (геометрия) – геометрично тяло

Тор (митология) – бог на гръмотевиците и бурите в германската митология, основа за:

Тор (Марвел Комикс) – супергерой на Марвел Комикс, част от:

„Тор: Богът на гръмотевиците“ – филм от 2011 г.

„Тор: Светът на мрака“ – филм от 2013 г.

Тор (биология) – продукт с органичен или неограничен произход, подобряващ растежа на растенията

Тор (ракета) – американска балистична ракета

Тор (град) – град в Египет

Тор (единица) – мерна единица за налягане, приблизително равна на „милиметър живачен стълб“

Трипси

Трипсите (Thysanoptera) са разред дребни животни от клас Насекоми (Insecta).

Включва около 6 хиляди вида насекоми, повечето с дължина до 1 милиметър, с крила с характерна влакнеста структура. Хранят се с различни растения и животни, които пробиват, за да изсмучат съдържанието им. Някои видове са вредители по културните растения, докато други се хранят с вредители.

Циклиофори

Циклиофорите (Cycliophora) са тип организми от царство Животни (Animalia).

Той включва три вида микроскопични животни, който нямат близки връзки с никои други животни, поради което са обособени в собствен тип, след като са описани за пръв път през 1995 година. Размерът им е по-малък от половин милиметър и прекарват живота си прикрепени към тялото на няколко вида студеноводни омари.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.