Милано

Милано (на италиански: Milano) е главният град на Северна Италия и вторият по големина в страната, разположен в близост до река По в равнините на Ломбардия, най-населеният и развит италиански регион и един от най-развитите в Европа. Самият град има население от 1,3 милиона души, но заедно с обграждащите го предградия той се равнява на около 4 милиона – най-гъсто населената област в Италия. Милано е столицата на областта и се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на италианската борса и тук се провежда ежегоден панаир, най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Миланската политехника е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн.

Милано
Milano
Знаме
      
Герб
MailaenderDom
Италия
45.4669° с. ш. 9.19° и. д.
Милано
Ломбардия
45.4669° с. ш. 9.19° и. д.
Милано
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Ломбардия
Провинция Милано
Площ 182 km²
Надм. височина 120 m
Население 1 334 077 души (2011)
7330 души/km²
Кмет Джулиано Пизапия (ЛЕС)
Пощенски код 20100
Телефонен код 02
МПС код MI
Официален сайт comune.milano.it

Забележителности

  • Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи Alfa Romeo и двата футболни гранда АК Милан и ФК Интер, с традиционния коледен козунак, наречен Panettone.
  • Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „Дуомо“, станала известна от филма на Виторио Де Сика „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през 1386 г. и е продължил до 1820 г., висока е 108 m и 158 m дълга.
  • В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад Пиаца дел Дуомо е и прочутата покрита галерия на Виктор Емануил във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения.
  • Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на града с мода, вътрешен дизайн, архитектура и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за чай от 19 век и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на дзен. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища.
Milano scala piazza

Площад дела Скала

La Scala interior

Театър Ла Скала

Galleria Vittorio Emanuele II - evening

Галерията на Виктор Емануил II

Milanoambrogio0002

Базилика на св.Амвросий Медиолански

ParcoSempioneMilano

Парк Семпионе

История

Етимология

Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например Медиоланум Сантонум и Медиоланум Авлеркорум и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно Mediolanum е централен град или светилище на конкретното келтско племе.

Римска епоха

Около 400 г. пр.н.е. келтите инсубри обитават Милано и заобикалящия район. През 222 г. пр.н.е. римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император Диоклециан през 293 г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица Никомедия), а неговият съимператор Максимиан – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), Thermae Erculee, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради.

В указ на Милано от 313 г., император Константин I гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от вестготите през 402 г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през 452 г.) хуните превземат града. През 539 г. остготите превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на 569 г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион Ломбардия) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на франките през 774 г. и Карл Велики приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя.

Средновековие

През 1277 година архиепископ Отоне Висконти удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа.

Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия Сфорца. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя Ломбардия. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като Леонардо да Винчи и Донато Браманте. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия Валоа и испанските Хабсбурги. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите.

Административно деление

Известни личности

Родени в Милано
Починали в Милано
Други личности, свързани с Милано

Фестивали

  • Milano Jazz Festival – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец.
  • Festa del Naviglio – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад.

Вижте също

Външни препратки

АК Милан

АК Милан (на италиански: Associazione Calcio Milan, Асочационе Калчо Милан, или Футболно Дружество Милан) е италиански футболен клуб от Милано, основан на 16 декември 1899 г. , Милан дели третото място с „Бока Хуниорс“ в класацията за спечелени международни трофеи (18), след „Ал Ахли“ (20) и „Реал Мадрид“ (19), което го прави един от най-успешните и титулувани клубове в историята на футбола. Носител е на 4 Интерконтинентални (Междуконтинентални)/Световни клубни купи, 5 Суперкупи на Европа, 7 Купи на европейските шампиони/Шампионска лига и 2 Купи на носителите на национални купи. „Милан“ е първият италиански и третият изобщо в историята отбор (след „Реал Мадрид“ и „Бенфика“), спечелил Купата на европейските шампиони (1962/63).

„Милан“ е единственият отбор, класирал едновременно трима свои играчи в челната тройка на класацията за Златната топка за най-добър футболист на Европа – Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард през 1988 г. и Марко ван Бастен, Франко Барези и Франк Рийкард – през 1989 г.

На национално ниво „Милан“ е притежател на 18 шампионски титли, 5 национални купи и 6 суперкупи на Италия, както е и първият отбор, спечелил шампионата на страната (във формат национална дивизия) без допусната загуба (1991/92).Според статистически сондаж на „Demos & Pi“ от септември 2015 г., „Милан“ е трети в Италия по брой привърженици – 14 % от общия брой интервюирани. Най-често срещаните прякори на „Милан“ са „дяволът“ и „росонерите“, а неговите привърженици и тези на градския съперник „Интер“ обикновено се наричат помежду си „братовчедите“.

Александър II (папа)

Папа Александър II (на латински: Alexander.PP.II), роден Анселмо ди Баджо (на италиански: Anselmo da Baggio) е глава на Католическата църква, 156-ия папа в Традиционното броене.

Бресо

Брѐсо (на италиански: Bresso, на западноломбардски: Brès, Брес) е град и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположен е на 142 m надморска височина. Населението на общината е 25 801 души (към 2013 г.).

Бубиано

Бубиа̀но (на италиански: Bubbiano, на западноломбардски: Bibiàn, Бибиан) е село и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположено е на 106 m надморска височина. Населението на общината е 2283 души (към 2012 г.).

Горгондзола (Италия)

Горгондзо̀ла (на италиански: Gorgonzola, на миланезе (диалекта на град Милано и близките околности): Gurgunzöla, Гургурндзьола) е град и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположен е на 133 m надморска височина. Населението на общината е 20 042 души (към 30 юли 2014 г.).

Градът дава името си на известното синьо сирене.

Колтурано

Колтура̀но (на италиански: Colturano, на западноломбардски: Culturàn, Културан) е село и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположено е на 90 m надморска височина. Населението на общината е 2017 души (към 2013 г.).

Леняно

Леня̀но (на италиански: Legnano, на местен диалект Legnàn, Ленян) е град и община в северозападна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположен е на 199 m надморска височина. Населението на града е 59 147 души (към 31 декември 2010 г.).

Ломбардия

Ломбардия (на италиански: Lombardia; на ломбардски: Lombardia) е административен регион в северна Италия. Площта на областта е около 24 000 km², а населението ѝ възлиза на 9,43 милиона души.

Маджента (Италия)

Маджѐнта (на италиански и на западноломбардски: Magenta) е град и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположен е на 138 m надморска височина. Населението на общината е 22 877 души (към 2013 г.).

Мантуа

Мантуа (на италиански: Mantova, Мантова) е град и община в Северна Италия, намиращ се в региона Ломбардия в Северна Италия, недалеч от границата с регионите Венето и Емилия-Романя, на 153 км югоизточно от Милано и на 145 км югозападно от Венеция. Населението му е около 48 500 души (2009).

Меленяно

Меленя̀но (на италиански: Melegnano, на западноломбардски: Meregnàn, Меренян) е град и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположен е на 88 m надморска височина. Населението на общината е 17 100 души (към 2013 г.).

Микеле Алборето

Микеле Алборето (на италиански: Michele Alboreto) е италиански автомобилен състезател, пилот от Формула 1.

Роден в Милано, Алборето учи дизайн, когато започва да се подвизава като автомобилен състезател през 1976 в кола проектирана от него самия; нарича я „CMR“ и се състезава в сериите „Formula Monza“, но без успехи. Преминава във Формула 3 през 1978 а през 1979 финишира трети в F3 сериите. Преминава в Европейският шампионат през 1980 където кара за „Ланчия“. През 1981 година печели Европейската титла, в резултат на което е привлечен като пилот в Минарди (Minardi), които по това време се състезават във Формула 2 шампионата. същата година в партньорство с Рикардо Патрезе печелят състезанието „Шест часа на Уоткинс Глен“ (Watkins Glen Six Hours). Печели една победа за Минарди на пистата „Мизано“, след което прави своят дебют във Формула 1 през 1981 Сан Марино, зад волана на Тирел.

В периода 1984-1988 г. се състезава за Ферари, като става първият италиански пилот в тима от много години. През 1984 година финишира 4-ти в Световният шампионат на Формула 1, печели победа в Белгия и става един от претендентите за титла през 1985 тодина. Остава втори през сезон 1985 година, като шампион става Ален Прост с Макларън. През 1989 година се завръща в Тирел, следват няколко сезона в малки тимове преди да се откаже от кариера във Формула 1 през 1994 година. В периода при малките отбори има и подиум за Тирел в Мексико където завърши трети и последен подиум.

След като напуска Ф1, през 1996 година се състезава в Инди 500 а през 1997 година печели 24-те часа на Льо Ман в екип със Стефан Йохансон и Том Кристенсен с кола „TWR“ Порше.

През 2001 година загива на тестове с болид Ауди R8 (Audi R8 Race Car) след като пука гума с висока скорост на пистата Евро Спийдуей в Източна Германия.

Милано (провинция)

Милано (на италиански: Provincia di Milano) е провинция в Италия, в региона Ломбардия.

Площта ѝ е 1620 км², а с населението от около 3 120 000 души (2007) е втората на Италия по население. Провинцията включва 133 общини, административен център е град Милано.

Нозате

Ноза̀те (на италиански: Nosate, на западноломбардски: Nosàa, Нозаа) е село и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположено е на 177 m надморска височина. Населението на общината е 704 души (към 2012 г.).

Осона

Осо̀на (на италиански: Ossona, на западноломбардски: Usona, Узона) е малко градче и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположено е на 156 m надморска височина. Населението на общината е 4150 души (към 2010 г.).

Оцеро

Оцѐро (на италиански: Ozzero, на западноломбардски: Osér, Озер) е село и община в Северна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположено е на 107 m надморска височина. Населението на общината е 1480 души (към 2010 г.).

Пий IV

Папа Пий IV (31 март 1499 – 9 декември 1565), роден Джовани Анджело Медичи, е папа от 1559 до 1565. Известен е с председателството на кулминацията на Трентския събор.

Ро (Ломбардия)

Ро̀ (на италиански: Rho) е град и община в северозападна Италия, провинция Милано, регион Ломбардия. Разположен е на 158 m надморска височина. Населението на града е 50 686 души (към 31 декември 2010 г.).

ФК Интер

ФК Интер (на италиански: FC Internazionale Milano, ФК Интернационале Милано) е италиански футболен клуб, основан на 9 март 1908 г. в Милано, областта Ломбардия, състезаващ се в най-елитната италианска дивизия „Серия А“.„Черно-сини“ („Nerazzurri“, Нерадзури), каквито са и райетата на фланелките, е прозвището на отбора, а за символ е избрана змията, която е част от емблемата на гр. Милано.Интер играе своите домакински мачове на стадион „Джузепе Меаца“, носещ името на легендарния италиански нападател от 30-те години. Тренировките на клуба се провеждат в спортния център „Анджело Морати“, част от комплекса „Апиано Джентиле“ на провинция Комо.Интер е единственият италиански отбор, който никога не е изпадал в по-долна дивизия и печелил требъл за един сезон (шампион и носител на купата на Италия спечелил и шампионската лига), за изиграните до момента сезони във витрината на клуба присъстват общо: 18 скудети, 7 купи на Италия, 5 суперкупи на страната, 3 купи на УЕФА, 3 купи на европейските шампиони и 3 междуконтинентални купи. С тези 39 трофея, Интер е третият най-успешен италиански клуб, след Ювентус и Милан.Интер е отборът с най-стария съществуващ фен-клуб в Италия, а от направено проучване, публикувано на 30 август 2008 г. в „Ла Република“, става ясно, че Интер е на второ място по брой привърженици в страната (14%), веднага след Ювентус, а статистиката от 2010 г., нарежда тима на 6-то място в Европа.Според доклад на „Делойт“ през 2013 г., Интер заема дванадесето място в европейската клубна листа, като приходите на клуба възлизат на 185.9 милиона евро.Интер е член на Европейската Клубна Асоциация, която представлява интересите на водещите европейски клубове.

Административни центрове на провинциите в Италия

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.