Метонимия

Метонимия (на гръцки: metonymia, преименуване) е литературен термин, вид троп, който служи за заместване на едно название с друго название, на една дума с друга дума. Основава се на пространствена, временна, причинна или друга обстоятелствена връзка между тях[1]

Примери

  • Името на предмета се замества с названието на материала, от който е направен.
Пример: „Героите наши, като скали твърди, желязото срещат с железни си гърди“ („Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, „желязото“ вместо „железните щикове“).
  • Качеството замества неговия носител.
Пример: „Храбростта прави чудеса“ („храбростта“ вместо „храбрецът“).
  • Времето на действието се заменя с предмет, тясно свързан с него.
Например „Човек се учи от люлката до гроба“ („люлка“ вместо „детство“, и „гроб“ вместо „смърт“).
Например „Злато “ вместо „пари“
  • „едно име ново, голямо, антично
като Термопили славно, безгранично...“ (върхът Шипка е заместен с ново, голямо, антично)
  • Съдържаемото замества съдържанието
Пример: „Изпих чашата" – под „чаша" се разбира съдържанието, а не предметът.
Пример: „Изядох една чиния “ – под „чиния“ се разбира количеството храна, което е било поднесено, а не предметът.
  • Оръжието на действието замества човешката дейност.
Пример: „каквото сабя покаже“, „Перото на Ботев е гениално“
  • Мястото замества хората, които са върху това място.
Пример: „Върхът отговори с други вик: ура!“ („върхът“ вместо „опълченците“ (които са на върха) /„Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов.
Пример: „Облечи се прилично, че целият град ще те гледа!" – думата „град" замества „всички жители“ на град.

Източници

  1. Андрейчин, Любомир. Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2005. ISBN 954-02-0156-Х. с. 449.

Външни препратки

Дума

Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл. Думата е съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики, взаимодействието между тях, а така също мними и отвлечени понятия, пресъздаващи човешкото въображение. Тя се състои от фонеми и морфеми. Думите имат преки (номинативни или денотативни, обозначаващи предмета пряко) и преносни (конотативни, обозначаващи отношението на субекта на говорене към предмета) значения; те могат да се отнасят до конкретни и/или абстрактни понятия.

Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват жаргонно или като евфемизми.

Думите са градивна единица на изречението, като се отделят при изписването чрез интервал и пунктуационни знаци. Съвкупността от изречения образува текст.

Науката, изучаваща произхода и развитието на думите се нарича етимология.

Епитет

Епитетът е художествено определение на съществен признак на някой предмет или явление. Епитетът не само пояснява, но и засилва изобразителността и изразителността на думата (към която се отнася), като предизвиква у читателя определени представи и чувства.

Примери:

• „Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир."

(Ив. Вазов, „Една българка“)

• „...едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично...“

(Ив. Вазов, „Опълченците на Шипка“)

• „Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли корми; тия отслабнали и обелени от скитане крака."

(Ив. Вазов, „Немили-недраги“)

.................................

Ихаб Хасан

Ихаб Хасан (на английски: Ihab Habib Hassan; р. 1925 г., Кайро, Египет) е американски литературен теоретик.

Кръв

Кръвта е особен вид съединителна тъкан, изградена от формени елементи и течна плазма, циркулираща в собствена система, наречена кръвоносна. Формените елементи са различни типове клетки (еритроцити, левкоцити) и клетъчни останки (тромбоцити). Плазмата, която може да се нарече и извънклетъчен матрикс, представлява средата в която се осигурява циркулацията на формените елементи и разтворените в кръвта химични съединения.

Основната функция на кръвта е да доставя определени вещества (напр. кислород, глюкоза) до другите тъкани, както и да пренася отпадни метаболитни продукти (напр. въглероден диоксид, амониеви съединения) до местата за тяхното изхвърляне от организма. Заедно с тъканната течност и лимфата образуват течната среда на организма, наречена хомеостаза. С изключение на далака и костния мозък, контактът на кръвта с клетките и тъканите на тялото се осъществява посредством тъканната течност.

Общото количество на кръвта в тялото варира от 5 до 8% от теглото. В организма количеството на циркулиращата кръв е малко над половината от общото количество кръв. Тази разлика се нарича резервна кръв и се съхранява в т.нар. органи резервоари – далак, черен дроб, кожа.

Меронимия

Меронимия (от гръцки език думите meros = част и onoma = име) е семантично отношение, използвано в лингвистиката. Меронимът денотира съставна част от или член на нещо, тоест:

X е мероним на Y, ако X-вете са части от Y(-те) или

X е мероним на Y, ако X-вете са членове на Y(-те).Например, 'пръст' е мероним на 'ръка', защото пръстът е част от ръката. По подобен начин 'колело' е мероним на 'автомобил'.

Меронимията е обратното на холонимия. Много близка е концепцията на мерологията, която специално се занимава с отношенията част/цяло в логиката. Това формално се изразява в условията на логиката от първи ред.

Мероним означава част от цяло. Дума, която денотира под-сет (под-клас) на друга дума е хипоним.

В езиците за репрезентиране (представяне/визуализация) на знание, меронимията е често изразявана с „част-от“ (part-of).

В естествените езици, последното намира по-широко приложение като езиковия принцип „част от цялото“ (напр. един от тези хора).

Метафора

Метафора в реториката (от гръцкото μεταφορά - метафора, „пренасям“, или в реториката - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително]->[второ съществително]“, например „Каменно сърце“.

В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.

(Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.)

Оксиморон

Оксиморонът (от старогръцки οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e вид стилистично средство – троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.

Някои парадоксални на пръв поглед изрази като „виртуална реалност“, „духовна храна“, както и поговорките „бързай бавно“, „всяко зло за добро“ са се превърнали в смислени, въпреки че по същество са оксиморони.

Постмодернизъм

Постмодернизъм (пост, от латински post – след + модернизъм) е течение, концепция, философия, начин на мислене и писане, което се противопоставя на предхождащия го модернизъм, постмодернизъм буквално означава „след и контра модернизъм“. Постмодернизмът е тясно свързан с психоанализата, феминизма, деконструкцията, постструктурализма, постколониализма, неопрагматизма и изследванията на пола и рода (gender studies).

Идейните движения след романтизма трудно се поддават на дефиниция или категоризация, тъй като рядко може да се постигне консенсус. Постмодернизмът обикновено се свързва с новите идеи, мисловни модели и нагласи и промените в тяхното изразяване след Втората световна война, когато дори проблематизираните правила и категории на модернизма биват подложени на критика и преосмисляне. Те засягат визуалните изкуства, науката, културата и обществото и др.

Идеите и нагласите, които обикновено се свързват с постмодернизма, са: доминацията на масмедиите; случайността; политическите идеологии; релативизмът; артистичният еклектизъм и незавършеността; аморфността на идентичностите; формите и моделите; културният плурализъм; скептицизмът по отношение на науката, прогреса и идеалите; ироничната дистанция и пародийността и др. Компактният оксфордски речник на английския език се отнася към постмодернизма като „стил или концепция в изкуствата, характеризиращ се в недоверието в теории и идеологии и от привличането на вниманието към конвенциите.“Терминът започва да се използва през 70-те години на ХХ век в различни области. Например Джон Уоткинс Чапман заявява „един постмодерен стил на рисуване“, за да се разположи извън репертоара на френския импресионизъм. Основните идеи на постмодернизма са изследвани от Жан-Франсоа Лиотар („Постмодерната ситуация“, 1979, и др.), Юрген Хабермас („Модерност срещу постмодерност“, 1981, и др.), Фредерик Джеймисън („Постмодернизмът или културната логика на късния капитализъм“, 1991, и др.), Ихаб Хасан, Матей Калинеску и др.

Сорбона

Сорбоната (на френски: Sorbonne) е сграда в Латинския квартал в Париж.

Носи името на Робер дьо Сорбон – френски теолог, личен свещеник и изповедник на Луи IX и основател на Сорбонския колеж. В Сорбонския колеж, част от Парижкия университет, по волята на нейния основател, се е изучавала теологията.

Названието Сорбона е пренесено по метонимия и за целия Парижки университет, който се е наричал така при Стария ред (18 век), както и от 1896 до 1971 г. Отделно названието е използвано и за хуманитарните факултети и Факултета по природни науки на Парижкия университет.

Бароковата фасада е на параклиса „Света Урсула“, завършен през 1642 г. Със Закона за разделяне на църквата и държавата от 1905 г. той губи религиозното си предназначение и днес се използва за изложби и приеми.

В сградата имат учебни бази университетите:

Париж I Пантеон-Сорбон,

Париж III Нова Сорбона,

Париж IV Пари-Сорбон и

Париж V Пари-Декарт.Там се разполагат също Практическото училище за висши изследвания (École pratique des hautes études) и Национално училището по хартите (École nationale des chartes).

Библиотеката на Сорбоната е междууниверситетска, обслужвайки университетите Париж I, III, IV, V, VII. Създадена е през 1770 г. под името Библиотека на Парижкия университет.

Днес Сорбоната е също седалище на Ректората на Парижката академия (Académie de Paris) – структура, обединяваща парижките университети, и на Канцеларията на парижките университети (Chancellerie des universités de Paris) – служба на Министерството на висшето образование.

48.848611, 2.343333

Терминологизация

Терминологизацията и детерминологизацията представляват двата аспекта на взаимодействието (като процес) и на взаимоотношението (като резултат от този процес) между терминологичната и общоупотребимата лексика в рамките на единния книжовен език.

Терминологичната лексика представлява „Съвкупността от термините, терминоелементите и образуваните от тях думи и словосъчетания“ (ТРХН: 439), като под термин разбираме „Дума или словосъчетание, с които се назовават точно определени понятия от областта на науката, техниката, икономиката, стопанството, изкуството, обществено-политическия живот и др. професионални сфери“ (ТРХН: 436), а под терминоелемент – „Всяка значеща единица в състава на термина“ (ТРХН: 437 – 438)., като напр. дума в състава на термин – словосъчетание или корен /основа в състава на термин – производна или сложна дума.

Под терминологизация разбираме „Преосмисляне на отделни общоупотребими думи за нуждите на научното познание, в резултат от което те започват да функционират като термини“ (Попова 1985; ТРХН: 439). Терминологизацията представлява семантична деривация, при която на название от общоупотребимата лексика се дава ново терминологично значение.

Разновидност на терминологизирането е ползването на евфемизъм вместо думата, която би прилягала на желаното понятие.

Евфемизмът е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за слушателя или читателя звучи обидно, раздразнително или обезпокоително.

Думи, първоначално предназначени за евфемизми, могат да загубят евфемистичната си стойност, придобивайки отрицателното значение на думите, които заместват. В някои случаи могат да се използват подигравателно и да станат дисфемизми.

Троп

Тропите са единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл; – напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.

Стилистични (или още реторични) фигури – художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)

Хейдън Уайт

Хейдън Уайт (на английски: Hayden White, р. 12 юли 1928, Мартин, Тенеси) e американски историк, почетен професор на Калифорнийския университет в Санта Круз, след като преди това се пенсионира като професор по сравнително литературознание в Станфордския университет.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.