Мексико (град)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мексико.
Мексико (град)
Ciudad de México
— град —
Знаме
      
Герб
Montaje.Ciudad de México
Mexico relief location map
19.4194° с. ш. -99.1456° и. д.
Мексико (град)
Страна Flag of Mexico.svg Мексико
Площ 1485 km²
Надм. височина 2240 m
Население 8 857 188 души (2011)
5964 души/km²
Основаване 18 март 1325 г.
Пощенски код 01000 – 16999
Телефонен код (+52) 55
Официален сайт www.df.gob.mx

Мексико (на испански: Ciudad de México, изговор: Сиудад де Мехико; известен до XVI век като Теночтитлан) е столицата и най-големият град на североамериканската държава Мексико. Той е и най-големият град на Южна и Северна Америка и третата по големина градска агломерация в света (след Токио и Сеул) с население от около 22 000 000 жители. Населението на самия град се състои от около 8 900 000 души. Намира се в Мексиканската долина при средна надморска височина от 2240 m и с площ от 1495 km² и е административно разделен на 16 области. Той е главният политически, икономически, социален, научен, финансов, бизнес, туристически, културен, комуникационен център със забавления и нова мода. Той е сцена на няколко от най-важните исторически и медийни събития.

Няма научен консенсус относно датата на основаването на града, но може би е в началото на четиринадесети век. Връзките, направени с периода на Нова Испания, поставят основите на 13 март 1325 г. в средата на езерото Текскоко, с името Теночтитлан, което става с течение на времето столица на империята на ацтеките. На 13 август 1521 г. ацтеките са победени с превземането на града от испанците, събитие, което бележи началото на колониалната епоха.

През 1535 г. официално е създадено Вицекралство на Нова Испания, и новият град Мексико е създаден на основата на стария Мексико-Теночтитлан, признат с кралски указ от 1545 г. обявен е за столица на Вицекралството, а след това работи като политически, финансов и административен център на териториите на испанската империя в Северна Америка, Централна Америка, Азия и Океания.

През 1823 г. е обявена Първата федеративна република и официално се слага край на Първата мексиканска империя на 18 ноември 1824 г. Конгресът решава да създаде федерален окръг, където да се съсредоточи изпълнителната, законодателната и съдебната власт в дадена територия, които не принадлежат към нито една конкретна държава, за да се избегне хегемонията на една държава пред останалите във федерацията. Мексико Сити е избрана за целта.

След години на искания за политическа автономия, жителите най-накрая получават право да избират глава на правителството и представители в еднокамерната законова асамблея през 1997 г. Оттогава лявата партия на Демократичната революция има контрол в политиката. През 2016 г. след политически реформи престава да бъде федерален окръг и официалното име се променя от федерален окръг на Мексико Сити. В 2017 г. конституцията влиза в сила.

През 1968 г. той е първият град в Латинска Америка, избран за домакин на Олимпийските игри. Мексико е вторият град след Лондон с най-голям брой музеи.

История

Теночтитлан

Murales Rivera - Markt in Tlatelolco 3
Теночтитлан, рисунка от Диего Ривера

Теночтитлан се нарича столицата на ацтекската империя от 1325 г. до 1521 г., когато градът попада под властта на испанските колонизатори. Приблизителната дата на основаването на града е 18 юли 1325 г. Столицата се издига на няколко острова посред соленото езеро Тескоко[1] в близост до по-старото селище Тлателолко. Постепенно градът се разраства и се разпростира на изкуствено създадени полуострови и острови. Двата града Теночтитлан и Тлателолко се сливат в една огромна островна столица. 100 години след създаването на града той наброява около 100 000 души, а 200 години след това – около 250 000 (а според някои по-смели пресмятания – до 500 000 човека).[2]

Основаване

След като акостира във Веракрус, Ернан Кортес чува за този велик град на ацтеките и успява да убеди местните жители да му помогнат да го разруши.[3] За първи път той вижда града на 8 ноември 1519 г.[4] и е удивен от красотата и големината му.[5][6] Напрежението между ацтеките и испанците расте, докато една вечер на 30 юни 1520 година ацтеките възстават и успяват да отблъснат европейците.[7] Те решават, че са ги отблъснали завинаги, но Кортес събира нови сили и се завръща през май 1521 година. По това време се разпространява и епидемия от дребна шарка.[8] Ернан Кортес обсажда града и в продължение на 3 месеца градът страда от липса на вода и храна, като епидемията от дребна шарка покосява много от жителите на града.[3] След това Кортес води битка за града улица по улица и къща по къща.[9] Най-накрая през август 1521 година градът пада.[3] Така конкистадорът Ернан Кортес завзема стария ацтекски град Теночтитлан и върху неговите развалини се ражда новият град Мексико.

Реконструкция и растеж

Oldmexicocity
Рисунка на град Мексико от 1628 година

Кортес решава да застрои наново града след почти пълното му разрушаване, като при това остава верен на испанската корона. Мексико се превръща в могъщ град-държава.[10]

Въпреки че испанците използват разположението и градоустройствения план на Теночтитлан, те строят католически църкви върху старите храмове на ацтеките. Населението на града постепенно нараства, а заедно с него и територията му. Икономиката на града също разцъфтява благодарение на търговията, тъй като Мексико има лесен достъп до Атлантическия и Тихия океан. Въпреки опитите на испанската корона да контролира напълно търговията, тя успява само частично.[11] Испанците също така се опитват да наложат единна католическа вяра, но и там успяват само отчасти.

Понятието благородство процъфтява в Нова Испания по начин, невидян в другите части на Америка. Испанците срещат общество, в което понятието за благородство е огледално на тяхното. Те уважават порядките на благородниците от местното население и ги добавят към своите. Благородническата титла в Мексико в следващите столетия не е свързана с политическа власт, а по-скоро с богатство и позиция в обществото.[12] Трябва да се докаже аристократичният и благороден произход на семейството. Повечето семейства постигат това, като натрупват богатства извън града и след това ги харчат и инвестират в столицата, като строят църкви и големи елегантни палати. Днес някои от тях са все още запазени и могат да се видят в града.

Мексико постига независимост през 1821 година и първоначално е управлявано от Агустин де Итурбиде, първият император на Мексико, чиято коронация е осъществена в Градската катедрала на Мексико. През 1824 г. страната е обявена за република и град Мексико е нейната столица.[13] [14] През 1929 година робството е забранено на територията на държавата. През 1847 година град Мексико попада под ударите на САЩ, които се стремят да разширят териториите си в рамките на Мексиканско-американска война. Периодът на окупация продължава до 1848 година. От 1863 г. до 1867 г. градът е окупиран от френски войски във връзка с опита на френския император Наполеон III да възстанови монархията, начело с австро-унгарския принц Максимилиан, под името император Максимилиан I, който установява резиденцията си в Чапултепекския замък, намиращ се на хълм в покрайнините на град Мексико. За връзка между двореца и центъра на града е построен широк булевард, наречен Булевардът на императрицата в чест на съпругата на Максимилан, императрица Шарлота. След края на неблагополучната френска интервенция Мексико отново е република и под водачеството на президента Порфирио Диас започва засилен икономически напредък, който се отразява и върху развитието на неговата столица.

XX век досега

BldgSantaClaraCentroDF
Архитектурен стил от 1880 – 1920 г. в Мексико

Историята на Мексико през XX и XXI век е свързана с растежа на града и последиците от него върху политиката и околната среда.

През 1900 г. населението на града е 500 000 души.[15] В периода 1910 – 1917 г., след 30-годишната диктатура на Порфирио Диас, се разгръща кръвопролитна революционна борба, завършила с победата на демократичната революция. През 1929 г. в столицата се установява правителството на страната и е проведена национализация на крупни предприятия. След всичко това градът започва да расте основно на запад,[10] след което през 1950-те започва да расте на височина, когато е построен първият небостъргач – „Торе Латиноамерикана“ (Латиноамериканската кула).[3] Олимпийските игри от 1968 година, които се провеждат в Мексико, способстват за построяването на много нови спортни съоръжения.[10] През 1969 година е открито метрото.

Torre Latinoamericana 1
Торе Латиноамерикана, първият небостъргач в Латинска Америка

През 1960-те започва нов, още по-голям растеж на града, особено на север, северозапад и североизток. Между 1960 и 1980 година населението се удвоява и наброява 8 831 079 души.[10] Поради невероятния растеж и поради това, че повече от половината от заетостта, свързана с различните индустрии в държавата, се намира в град Мексико, управлението на града едва смогва с услугите. Много от жителите на аграрните райони се преместват да живеят тук, за да избягнат тежкия и беден живот. Това още повече увеличава проблемите на града. Поради липса на жилищна площ, те се заселват в покрайнините, където строят нелегални примитивни постройки.[14] Това способства за още по-силното замърсяване на водата и въздуха.[16]

Автократичното правителство на града, което управлява Мексико след революцията, се задържа на власт основно поради икономическия растеж след Втората световна война и въпреки неспособността му да се справи с проблемите на растежа и замърсяването. През 1960-те започват масови протести, основно на студенти, които ескалират през 1968 година и водят до масови убийства на площада в квартал Тлателолко 10 дни преди започване на Олимпийските игри.[14]

Един от най-тежките удари за града е земетресението от 1985 година. То се случва на 19 септември 1985 г. и нанася тежки поражения. Земетресението е с магнитуд 8,1, а епицентърът му е в щата Мичоакан. Жертвите са 10 000 загинали и 30 000 ранени, като 95 000 души остават бездомни. Материалните щети се оценяват на 4 милиарда американски долара.[17] Разрушени са 416 сгради, а над 3000 са сериозно увредени.[18] Макар да не е толкова разрушително като други земетресения в Латинска Америка,[19] то се оказва от решаващо значение за управлението на града, съставено от една-единствена партия. То е парализирано от собствената си бюрокрация и корупция, което заставя гражданите сами да провеждат спасителните акции.[20]

През 1997 година е избран нов кмет на града, Куаутемос Карденас, член на партията на Демократичната революция. Той провежда редица демократични реформи и успява да постигне известни успехи в борбата с престъпността, замърсяването и други проблеми. Той си подава оставката през 1999 година, за да се кандидатира за президент.

География

Град Мексико е разположен в самия център на страната, в Мексиканската долина, която понякога е наричана Мексикански басейн. Тази долина е разположена на Мексиканското плато.[21][22] То е с височина 2240 m над морското равнище и е заобиколено от всички страни с планини и вулкани, които в отделни райони достигат височина над 5000 m.[23] На север от града се намира планината Гуадалупе, на изток – планината Санта Катарина, а на юг – Лас Крусес и Ахуско. Двата най-големи и най-високи вулкани са Истаксиуатъл (5230 m) и Попокатепетъл (5452 m). Водата, която се стича от тези планини, застрашава града от наводнения, затова още през XVII век е построена система от канали и тунели.[21][23] Градът също така често има засилена сеизмична дейност с висока вероятност от земетресения.[24]

Мексико е построен на мястото, където се е намирало езерото Тескоко. Източването на водите на това езеро започва още през XVII век и днес то е пресушено. Въпреки това дъното му е нестабилно, меко и постепенно пропада поради извличане на подземните води. За последното столетие градът е пропаднал до 9 m на някои места. Това засилва вероятността от наводнения и създава проблеми с отходните системи, особено по време на дъждовния сезон.[23][24]

Различни карти на федералния район
MX-DF-Relieve MX-DF-hidro MX-DF-clima
Топографска карта Хидроложка карта Карта на климата

Климат

Мексико
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
11
 
21
6
 
 
4.3
 
23
7
 
 
10
 
26
9
 
 
26
 
27
11
 
 
56
 
27
12
 
 
135
 
25
12
 
 
175
 
23
12
 
 
169
 
23
12
 
 
145
 
22
12
 
 
67
 
22
10
 
 
12
 
22
8
 
 
6
 
21
7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO

Град Мексико има субтропичен, океански климат, който се дължи на неговото местоположение, както и на голямата му надморска височина. По-ниската част на долината получава по-малко валежи, отколкото по-високите части на юг. Като правило, климатът на южните и западните квартали е по-сух и топъл от тези, които се намират на север, както и от планинските райони с борови и дъбови гори, известни като Ахуско.

Средните годишни температури варират от 12 до 16 °C в зависимост от височината. Най-ниските температури обикновено са регистрирани през януари и февруари и достигат -2 до -5 °C със снеговалежи в южните части при Ахуско. Максималните температури са измерени през късната пролет и лятото, когато могат да достигнат 32 °C . Валежите са основно през лятото, като в централната част на долината много рядко има валежи от сняг. Районът получава около 820 mm дъждовни валежи годишно от юни до септември/октомври, като през останалата част на годината почти не вали.

Максимална температура: 34 °C (1983 година)
Минимална температура: -7 °C (1973 година)

Слабите ветрове на антициклоните системи не могат да помогнат на замърсяването на града, което е създавано от 50 000 различни индустрии и над 4 милиона моторни превозни средства, които се намират на неговата територия.[25] През 1980-те замърсяването на града достига ниво на екологична катастрофа. Това довежда до решението на президента Мигел де ла Мадрид Уртадо да обяви една голяма част за екологичен резерват.

Климатът се характеризира с два сезона. Дъждовният сезон е от юни до октомври, когато ветровете донасят влага от океана. Сухият сезон е от ноември до май, когато въздухът е сух. Последният се разделя на два подсезона – студен, от ноември до февруари, когато въздушни маси от север позволяват въздуха да се задържи сух и студен, и топъл, от март до май, когато преобладават тропическите ветрове, които все още не носят достатъчно влага за дъждове.[26]

Административно делене

Централната и южна части на града заедно с южните предградия образуват така наречения федерален район, административна единица, която има смисъла на щат, но се ползва с особен и специален статут. Практически останалата част на градската агломерация влиза в различни общини. Федералният район е разделен на 16 отделни квартала (на испански: delegaciones), които не са еквивалентни на българските квартали, а по-скоро на общини, но не напълно. От 2000 година управниците им се избират по мажоритарната система.

Квартали на федералния район
Boroughs of Mexican Federal District numbered
Номер Квартал Население (2005) Площ (km²)
1 Алваро Обрегон (Álvaro Obregón) 706 567 96,17
2 Аскапотсалко (Azcapotzalco) 425 298 33,66
3 Бенито Хуарес (Benito Juárez) 355 017 26,63
4 Койоакан (Coyoacán) 628 063 54,40
5 Куахималпа де Морелос (Cuajimalpa de Morelos) 173 625 74,58
6 Куаутемок (Cuauhtémoc) 521 348 32,40
7 Густаво А. Мадеро (Gustavo A. Madero) 1 193 161 94,07
8 Истакалпо (Iztacalco) 395 025 23,30
9 Истапалапа (Iztapalapa) 1 820 888 117,00
10 Ла Магдалена Контрерас (La Magdalena Contreras) 228 927 74,58
11 Мигел Идалго (Miguel Hidalgo) 353 534 46,99
12 Милпа Алта (Milpa Alta) 115 895 228,41
13 Тлагуак (Tláhuac) 344 106 85,34
14 Тлалпан (Tlalpan) 607 545 340,07
15 Венустиано Каранса (Venustiano Carranza) 447 459 33,40
16 Сочимилко (Xochimilco) 404 458 118,00
Общо 8 720 916 1487

Демография

Най-големият растеж на населението на град Мексико е през втората половина на XX век: от 3 милиона жители през 1950 до 18 – 22 милиона (в зависимост от границите на града) през 2000 година. Историческият център на град Мексико е най-старият квартал със сгради от XVI век. Той попада в така наречения федерален район. Населението на този район е 8 605 239 души. Останалата част от града влиза в рамките на щата Мексико.

Исторически погледнато, долината Анауак е една от най-гъсто населените. След като федералният район е основан през 1824 година, градската част на Мексико се разпростира до квартала Куаутемок. През XX век елитът се установява в южните и западни части на града. Според преброяването от 1921 година, 54,78% от населението на града се считат за метиси (местно население смесено с европейците), 22,79% европейско и 18,74% местно (потомци на древните индианци).[27] По това време градът има население 1 милион души.

До около 1980-те федералният район е най-гъсто населеното място, но оттогава досега населението му остава постоянно – около 8 700 000 души. С население от около 20 милиона по данни от 2008 година, общината[28] е една от най-гъсто населените в света. Въпреки това годишният растеж е значително по-малък, отколкото на други места.[29] Притокът на хора, миграцията към федералния район в периода от 1995 до 2000 година е отрицателна.[30]

Нахуатъл, отоми, михтеко, сапотеко и масауа са основните местни езици, които се говорят в Мексико.[31] От друга страна, Мексико е място за екстрадирани или емигрирали от други латиноамерикански държави – Аржентина, Чили, Уругвай, Колумбия, Бразилия и Венецуела, както и от Европа – предимно Германия и Испания, но също така Франция, Румъния, Италия и Полша,[32][33], от Близкия изток (Либия и Сирия),[34] и в близките години от Азия (Китай и Южна Корея).[35] Мексико също така има най-голямата общност от американци (САЩ), живеещи извън пределите на страната. Според различните източници те са оценявани на 440 000 до 600 000.[36][37] Официалният език е испански.

Преобладаващата част (90,5%) от жителите на града принадлежат към римокатолическата църква.[38] Съществуват също така протестанти, будисти и различни ислямски и еврейски групи.

Икономика

Mexico - Bourse
Фондовата борса на Пасео де ла Реформа в Мексико

Мексико е един от най-важните икономически центрове в Латинска Америка. Федералният район произвежда 21,8% от брутния вътрешен продукт на страната,[39] който възлиза на 315 милиарда долара, 8-и в света след Токио, Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Париж, Лондон и Осака, и най-големият в Латинска Америка.[40][41][42] Икономиката на град Мексико се нарежда на 30-то място в света.[43]

Мексико допринася най-голямата част от индустрията на страната (15,8%), а също така и в областта на услугите (25,3%). Поради защитените от закона територии, федералният район има най-малкият принос към селското стопанство.[39] Град Мексико има една от най-бързорастящите икономики в света и брутният вътрешен продукт се предвижда да се удвои до 2010 година.[44]

Мексико е най-богатият град в цяло Мексико, а също така и в цяла Латинска Америка. Градът има индекс от 0,937, който е идентичен с този на Република Корея. Разходите на едно средно домакинство в града са сравними с тези на домакинствата в Германия и Япония. В столицата домакинствата имат по-малко членове, средно 3,7 в сравнение със средното за страната 4,0.

БВП на глава от населението е $25 258, което е сравнимо с БВП на относително богати страни като Южна Корея. Горните 25% от населението имат доходи от порядъка на $98 517 през 2007 година. Поради високата покупателна способност на населението на града, Мексико е привлекателно място за компании, които произвеждат луксозни стоки. Броят на магазините, особено тези, които продават луксозни коли, технологии, бижутерия и облекло, нараства значително след 2003 година.

Общото лично богатство от частните доходи на гражданите на цялата федерална област се оценява на 536,95 милиарда щатски долара, 146 милиарда щатски долара по-голямо от БВП на града от 390 милиарда щатски долара, като се вземе предвид само чистата стойност на стоки, услуги и други активи. Икономическите реформи на президента Карлос Салинас де Гортари имат огромен ефект върху града. Много бизнеси и банки биват приватизирани. Той съща така подписва с НАФТА.

Образование

Централната част на Университетския град и на Национален автономен университет на Мексико
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
UNAM Ciudad Universitaria
В регистъра Campus Central de la Ciudad Universitaria de la Universidad Nacional Autónoma de México (UNAM)
Регион Списък на световното културно и
природно наследство на ЮНЕСКО
в Америка
Местоположение Мексико
Тип Културно
Критерии ii, iv, vi
Вписване 2007  (31ва сесия)

Един от най-престижните университета на цяла Америка, Националният автономен университет на Мексико се намира в Мексико. Той е най-големият университет на континента с общо 305 969 студенти в различни специалности и дисциплини. Три нобелови лауреати, много мексикански бизнесмени и почти всички съвременни президенти на Мексико са възпитаници на този университет. Националният автономен университет на Мексико провежда 50% от научните изследвания и разработки и има сателитни клонове в цялата страна, обсерватории и научни изследователски центрове и институти. Той е на 195-о място в списъка на 200-те най-добри университета в света.[45] Главният корпус на университета, известен като Университетският град (Ciudad Universitaria), е обявен за световно наследство от ЮНЕСКО през 2007 година.

Второто по големина висше учебно заведение е Националният политехнически институт, където се изучават различни научни и технически дисциплини. Други висши училища в града включват Метрополитен автономен университет, Автономен технологичен институт на Мексико, Институт за технология и висше образование „Монтерей“, Панамерикански университет и много други. Градът има много както обществени, така и частни университети. Престижният Калифорнийски университет също има представителство тук, известно като Каса де Калифорния.[46]

Училищата от 1-ви до 13-и клас се субсидират от държавата. В гимназиите се учат както мексикански деца, така и много чужденци. Съществуват гимназии с преподаване на чужди езици, между които най-известни са Немският колеж, Японската гимназия, Корейското училище, Френската гимназия и Американското училище.

Култура и изкуство

Исторически център на град Мексико и Хочимилко
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Catedral Metropolitana

Катедралата в Мексико през нощта
В регистъра Centro Histórico de la Ciudad de México y Xochimilco
Регион Списък на световното културно и
природно наследство на ЮНЕСКО
в Америка
Местоположение Мексико
Тип Културно
Критерии ii, iii, iv, v
Вписване 1987  (11та сесия)

Спорт

Най-големият стадион в града е Естадио Ацтека.

Туризъм

PopoAv0005
Вулканът Попокатепетъл, гледка от града
MountainIztaccihuatlMexico01
Вулканът Истаксиуатъл

Град Мексико е популярна туристическа дестинация като древен мезоамерикански град и мястото на много от популярните туристически атракции, като например Пирамидата на Слънцето и Пирамидата на Луната (Теотиуакан). Други туристически зони, като „Зона Роса“ или търговския район, голямата катедрала, Ангел на независимостта (колона), Пласа Мехико (арена на борба с бикове), Пасео де ла Реформа (булевард), небостъргачът Торе Латиноамерикана, Национален дворец (Мексико), Ел Паленке, Темпло Майор и един от най-големите обществени площади в света Ел Сокало (Площад на Конституцията) са тук. Мексико разполага и с един от най-добрите музеи в света: Национален музей по антропология, Къщата музей на Фрида Кало и други.

Побратимени градове

Известни личности

Родени в град Мексико
Починали в град Мексико

Източници

  1. Археологически музей Музей [1]
  2. thedagger.com
  3. а б в г Historia de la Ciudad de México. // Посетен на 14 октомври 2008. (на испански)
  4. Marroqui, Jose Maria. La Ciudad de Mexico. Mexico City, Ayuntamiento del Distrito Federal, 1969. с. 21 – 25.
  5. November 1519 Cortes Arrives to Tenochtitlan. // Посетен на 17 октомври 2008.
  6. November, 1519 Montezuma Arrested. // Посетен на 17 октомври 2008.
  7. June 1520 Massacre at Tenochtitlán. // Посетен на 17 октомври 2008.
  8. December 1520Siege, Starvation & Smallpox. // Посетен на 17 октомври 2008.
  9. The Last Stand: An Aztec Iliad. // Посетен на 17 октомври 2008.
  10. а б в г Alvarez, Jose Rogelio. Mexico, Ciudad de. // Enciclopedia de Mexico. Т. 9. Encyclopædia Britannica, 2000. pág. 5242 – 5260. (на испански)
  11. Hamnett, Brian R.. Concise History of Mexico.. Port Chester, New York, USA, Cambridge University Press, 1998.
  12. Ladd, Doris M. Artes deMexico Palacios de la Nueva España The Mexican Nobility. Mexico City, Artes de Mexico y del Mundo, 1998. ISBN 978-968-6533-61-3. с. 84 – 86.
  13. Don Agustín de Iturbide. // Посетен на 20 октомври 2008.
  14. а б в Mexico City History. // Посетен на 17 октомври 2008.
  15. LaRosa, Michael J.(Editor). Atlas and Survey of Latin American History.. Armonk, New York, USA, M. E. Sharpe, Inc., 2005. с. 118 – 125.
  16. Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.. Washington, D.C., USA, National Academies Press, 1995. с. 4.
  17. Earthquakes and Tsunamis. Quote: „Felt as far as: Los Angeles in the south and Coos Bay, Oregon, to the north“
  18. Campus, Yunnven. A 20 años del sismo del 85. // Mexico City, Televisa, 19 септември 2005. Посетен на 4 октомври 2008. (на испански)
  19. Moreno Murillo, Juan Manuel. The 1985 Mexico Earchquake. // {{{journal}}} (3). Universidad Nacional de Colombia, 1995. с. 5 – 19. Посетен на 1 октомври 2008.
  20. Haber, Paul Lawrence. Earthquake of 1985. // Concise Encyclopedia of Mexico. Taylor & Frances Ltd., 1995. с. 179 – 184.
  21. а б Diccionario Porrua de Historia, Biografia y Geografia de Mexico 6th ed. – Mexico, Cuenca de. Т. 3. Mexico City, Editorial Porrua, 1995. ISBN 978-968-452-907-6. pág. 2238. (на испански)
  22. Mexico City: Opportunities and Challenges for Sustainable Management of Urban Water Resources. // Декември 2004. Посетен на 25 ноември 2008.
  23. а б в National Research Council Staff. Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.. Washington, D.C., USA, National Academies Press, 1995. ISBN 978-0-309-05245-0.
  24. а б Yip, Maricela и др. Air Pollution in Mexico City. // {{{journal}}}. University of Salzburg, Austria, 16 април 2002. с. 16. Посетен на 25 ноември 2008.
  25. Program to improve air quality in the Metropolitan zone of the valley of Mexico – 2002. Secretaría del Medio Ambiente del Distrito Federal, SMA (2002) Programa para Mejorar la Calidad del Aire de la Zona Metropolitana del Valle de México, Gobierno del Distrito Federal. //
  26. Lafregua, J и др. Balance hídrico del Valle de Mexico. // {{{journal}}}. Anuario IMTA, 2003. Посетен на 1 декември 2008.
  27. The Hispanic Experience – Indigenous Identity in Mexico. //
  28. Consejo Nacional de Población, México; Proyecciones de la Población de México 2005 – 2050 Total projected population of Distrito Federal and the 60 other municipalities of Zona metropolitana del Valle de México, as defined in 2005. Посетен на 27 септември 2008.
  29. Síntesis de Resultados del Conteo 2005 INEGI
  30. Tasa de emigración, inmigración y migración neta de las entidades federativas. // Inegi.gob.mx. Посетен на 17 април 2010.
  31. Población de 5 y más años hablante de lengua indígena por principales lenguas, 2005 INEGI
  32. Asociaciones de Inmigrantes Extranjeros en la Ciudad de México. Una Mirada a Fines del Siglo XX (PDF). // Посетен на 17 април 2010.
  33. Los extranjeros en México, la inmigración y el gobierno ¿Tolerancia o intolerancia religiosa? (PDF). // Посетен на 17 април 2010.
  34. Los árabes de México. Asimilación y herencia cultural (PDF). // Посетен на 17 април 2010.
  35. Conmemoran 100 años de inmigración coreana. // Esmas.com. Посетен на 17 април 2010.
  36. Carl Franz and Lorena Havens. How Many Americans Live in Mexico?. // Peoplesguide.com. Посетен на 17 април 2010.
  37. Private American Citizens Residing Abroad. // Overseasdigest.com. Посетен на 17 април 2010.
  38. Volumen y porcentaje de la población de 5 y más años católica por entidad federativa, 2000 INEGI
  39. а б Producto interno bruto por entidad federativa. Participación sectorial por entidad federative. // (на испански)
  40. PricewaterhouseCoopers, "UK Economic Outlook, March 2007", page 5. Table 1.2 – Top 30 urban agglomeraion GDP rankings in 2005 and illustrative projections to 2020 (using UN definitions and population estimates) (PDF). // Архивиран от оригинала на 26 септември 2007. Посетен на 9 март 2007.
  41. City Mayors reviews the richest cities in the world in 2005. // Citymayors.com, 11 март 2007. Посетен на 5 май 2009.
  42. 150 Richest Cities in the World, 2005. // Citymayors.com, 11 март 2007. Посетен на 17 април 2010.
  43. Emporis. // Посетен на 9 януари 2009.
  44. Furness, Charlie. Boomtown. // Geographical 80 (4). Април 2008. 0016741X. с. 36 – 45.
  45. The Times – Quacquarelli Symonds. THES – QS World University Rankings 2009 – Top 200 Universities. // 2009. Посетен на 7 октомври 2009.
  46. 1. // Universityofcalifornia.edu. Посетен на 27 ноември 2010.
50th Anniversary World Tour

„50th Anniversary World Tour“ е 22-то световно концертно турне на германската рок група Скорпиънс, с което музикантите отбелязват 50-та годишнина от основаването на групата от Рудолф Шенкер в Хановер през 1965 година, то започва на 1 май 2015 с концерт в Джъндзян, Китай. На турнето е представен и последният студиен албум на групата Return to Forever. През 2016 година турнето стартира с анонсирането, че барабанистът Джеймс Котак отново постъпва в клиника за лечение от зависимостта си към алкохола, така както и през 2014 година Скорпиънс наемат друг барабанист, този път Мики Дий от разпадналите се вече Моторхед. В края на турнето, през месец септември 2016 година, групата официално обявява раздялата с Джеймс Котак, заменяйки го с Мики Дий.

Face the Heat Tour

„Face the Heat Tour“ е дванадесетото световно концертно турне на немската рок група Скорпиънс в подкрепа на студийният албум Face the Heat издаден през 1993 година. В началото на турнето, Скорпиънс правя и първия си концерт в България на 19 септември 1993 година.По-време на „Face the Heat Tour“, Скорпиънс гостува на Присила Пресли, Лиза Мари Пресли и Майкъл Джаксън и по тяхна покана изпълняват кавър версия на песента „His Latest Flame“ на Елвис Пресли в Мемфис, Тенеси. След турнето си, групата издава третия си концертен албум Live Bites през 1995 година, записан в Ленинград, Сан Франциско, Мексико Сити и Мюнхен. След „Face the Heat Tour“ и Херман Раребел напуска групата, като една от причините е следващият албум Pure Instinct, с който той твърдо не е съгласен и отказва да участва в записването му.

Америка Мовил

„Амѐрика Мо̀вил“ (на испански: América Móvil) е мексиканско далекосъобщително предприятие със седалище в Мексико.

Създадено е през 2000 година от бизнесмена Карлос Слим Елу, който със семейството си продължава да е основен акционер в „Америка Мовил“. Компанията се развива бързо с разрастването на мобилните комуникации, като успява дълго време да запази монопола си в Мексико. През следващите години тя разширява дейността си в глобален мащаб. През 2014 година придобива 51% от австрийската „А1 Телеком Аустрия Груп“, а чрез нея от 2017 година е собственик и на българския оператор „А1 България“. С 278 милиона абонати, към 2019 година компанията е седмият по големина мобилен оператор в света.

Дипломатически мисии на Армения

Това е списък на дипломатическите мисии на Армения по целия свят. Армения е страна без излаз на море и се намира в Южен Кавказ. Над 5 милиона Арменци живеят извън родината си, като най-големите Арменски общности са в Русия, Франция, Иран, САЩ, Грузия, Сирия, Ливан, Аржентина и Украйна.

Еусевио Кино

Еусевио Франсиско Кино или Еусевио Франческо Кини (на испански: Eusebio Francisco Kino; на италиански: Eusebio Francesco Chini) е италиански йезуит, мисионер, географ, изследовател, картограф и астроном.

Колима (пояснение)

Колима може да се отнася до:

Колима, река в Русия

Колима (регион), регион в Русия при едноименната река

Колимска магистрала, федерален автомобилен път Р504 в Русия

Колима (вулканичен комплекс), вулканичен комплекс в Мексико

Колима (вулкан), вулкан в Мексико

Колима (щат), щат в Мексико

Колима (Мексико), град в Мексико

Лима

Лѝма (на испански: Lima) е столица и най-голям град на Република Перу. Градът е разположен в алувиалната долина на историческата река Римак, на пустинния и висок тихоокеански перуански бряг. Заедно с пристанищния град Каляо образува най-голямата урбанизирана зона в Перу (известна като голяма Лима) и една от най-големите в Южна Америка. Лима е най-важният културен, финансов, транспортен, образователен и промишлен център в Перу и има голямо международно значение. Градът е основан на 18 януари 1535 г. от испанския конкистадор Франциско Писаро под името „Град на Кралете“ (Ciudad de los Reyes) и е провъзгласен за столица на вицекралство Перу. Като столица на най-голямото испанско вицекралство в Южна Америка и контролен пункт за износ на богатствата от Новия Свят, градът бързо се превръща в богат търговски възел с огромно значение за Метрополията. Там се концентрира цялата испанска аристокрация и администрация на Южна Америка и поради това през 1551 г. е основан първият и най-стар университет на Америките – Университетът Сан Маркос.

Марин

Марин може да се отнася за:

Марин (име) – мъжко българско име;

Марин (окръг) – окръг в щата Калифорния, САЩ;

Марин (Испания) – град в Галисия, Испания;

Марин (Мексико) – град в щата Нуево Леон, Мексико;

Марин (град) – малко градче в Северна Англия;

Площад на Конституцията (Мексико Сити)

„Сокало“ (на испански: Zocalo) е главният площад в сърцето на историческия център на Мексико Сити. Площадът е известен като „Централен площад“ или „Площад на оръжието“, но днес официалното му име е „Площад на Конституцията“ (Plaza de la Constitución).

Това име идва не от някоя от мексиканските конституции, по които се управлява страната, а от конституцията Кадис, която е подписана в Испания през 1812 г. Въпреки официалното наименование площадът днес е наричан „Зокало“. Правени са планове за издигане на колона като паметник на независимостта, но е построена само основата (или zócalo). Паметникът-колона е разрушен отдавна, но името е останало. В други мексикански градове, като Оахака и Гуадалахара, също са приели думата zócalo да се отнася до техните главни площади.

Площадът е сборно място за мексиканците, както и по времето на ацтеките, като се провеждат мексикански церемонии – полагане на клетва на вицекрале, царски прокламации, военни паради, церемонии на независимостта и съвременни религиозни събития като фестивалите на Страстната седмица и Празника на Тялото и Кръвта на Христос. Там се устройват церемонии с чуждестранни държавни глави и е основното място както за национален празник така и за национален протест.

Модерният „Сокало“ в Мексико Сити е 57 600 м2 (240 m х 240 m), което го прави един от най-големите градски площади в света. Площадът граничи с Катедралата на Мексико Сити на север, Националния дворец на изток, район с федерални сгради на юг и със Стария портал де Меркадерес на запад. В близост са сградата Насионал Монте де Пиедад в северозападния ъгъл и Темпло Майор (Големият храм) на североизток.

В центъра е издигнат пилон с огромен мексикански флаг, тържествено издиган и свалян всеки ден.

Сан Габриел (пояснение)

Сан Габриел може да се отнася за:

Сан Габриел, град в Калифорния, Съединените щати

Сан Габриел (Мексико), град в Халиско, Мексико

Сан Габриел (планина), планина в Съединените щати

Сан Габриел (река), река в Съединените щати

Сан Габриел (залив), залив на Тихия океан

Свято място

Светите места за различните религии са местата, свързани с възникването им или с култа към основателите на религията. Някои свети места се считат за такива в няколко религии, което ги прави религиозни центрове на света или места на стичане на пилигрими (поклонници) от цял свят.

Серджо Зийман

Серджо Зийман (на английски: Sergio Zyman) е мексикански рекламист и маркетолог.

Той е председател и основател на „Zyman Group” и бивш маркетинг директор на „Coca-Cola Company”. Завършил е магистърска степен по Бизнес управление в „Харвард” и е посещавал курсове в Лондон, Париж и Йерусалим. През 2008 г. му е връчена награда за постижения от испанската Национална агенция по реклама. Има издадени четири книги, три от които са преведени на български. Започва работа по петия си труд през 2011 г.

Благодарение на над 30-годишния си опит, Зийман създава и развива революционни принципи, които доказват успеваемостта на планираните маркетингови стратегии чрез постигането на положителни бизнес резултати. Отхвърля всички предишни правила в отрасъла и насърчава използването на научни, обосновни чрез експерименти пазарни похвати. Негова е прословутата фраза, станала мото в рекламния бизнес: „Продавайте повече неща на повече хора по-често и за повече пари"TM”.

Серджо Зийман е роден в град Мексико. Започва кариерата си като управител в различни фирми в Япония, Бразилия, Гватемала и Ню Йорк. По-късно се мести в Атланта и подписва първия си договор с „Coca-Cola”. Там участва в изграждането на брандове като „Coca-Cola Light” (известна в САЩ като „Diet Coke”), „Cherry Coke” и „New Coke". Напуска компанията през 1988 г. и създава „Core Strategy Group”. Участва дейно в издигането на кандидатурата и създаването на предизборната кампания на бившия мексикански президент Висенте Фокс.

През 1993 г. Зийман е убеден от бившия председател на „Coca-Cola”, Роберто Гоизуета, да заеме позиция, не съществувала дотогава в никоя компания – главен маркетинг директор. След приемането на поста Серджо Зийман преразглежда из основи маркетинговата философия на световния производител на безалкохолни напитки и постига скок в продажбите, невиждан от „Coca-Cola” дотогава. Главоломният ръст от 9 милиарда на 15 милиарда каси бележи най-големия скок в историята на „Coca-Cola”. Скоро след това издава и свръхуспешната си първа книга „Краят на маркетинга, какъвто го познаваме”. През 1999 г. основава „Zyman Group” – международна консултантска фирма в областта на рекламата и маркетинга. Клиентите на компанията са предимно от хранително вкусовата промишленост, индустриални производители, известни търговци и комуникационни гиганти. Според списание „Inc.” „Zyman Group” е една от най-бързо разрастващите се консултантски агенции в Съединените щати. През 2005 г. контролният пакет акции бива продаден на „MDC Partners”.

Централен университет на Венецуела

Централният университет на Венецуела (на испански: Universidad Central de Venezuela) е най-голямото висше училище във Венецуела.

Основан през 1721 г. в Каракас, той е най-старият университет в страната и сред най-старите в Америка. Кампусът е проектиран от венецуелския архитект Карлос Раул Виянуева и е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2000 г.

Държави
Зависими територии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.