Мексико

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мексико.
Съединени мексикански щати
на испански: Estados Unidos Mexicanos
      
Герб
(герб)
Национален химн: Himno Nacional Mexicano
Местоположение на Мексико

Местоположение на Мексико
География и население
Площ 1 972 550 km²
(на 13-то място)
Води 2.5%
Столица Мексико
19°26′ с. ш. 99°08′ з. д. / 19.433333° с. ш. 99.133333° з. д.
Най-голям град Мексико
Официален език испански (де факто)
Население
(пребр., 2017)
123,675,325
(на 11-то място)
Гъстота на нас. 66,2 души/km²
(на 142-ро място)
Управление
Форма Президентска република
Президент Андрес Мануел Лопес Обрадор
История
Независимост
– обявена
– призната
от Испания
16 септември 1810
27 септември 1821
Икономика
БВП (ППС, 2018) $2.498 трилиона
(на 11-то място)
БВП на човек (ППС) $20,028
(на място)
БВП (ном., 2018) $1.250 трилиона
(на 16-то място)
БВП на човек (ном.) $10,021
(на място)
ИЧР (2015) Повишение 0.762 (висок)
(77-мо)
Коеф. на Джини (2014) 48.2 (висок)
Валута Мексиканско песо (MXN)
Други данни
Часова зона UTC-8 до UTC-5
Код по ISO MX
Интернет домейн .mx
Телефонен код +52

Мѐксико (Съединени мексикански щати, на испански: Estados Unidos Mexicanos) е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море. Мексико е най-северната, втора по население и трета по територия държава в Латинска Америка.

География

Разположение и релеф

Mexico topo
Физическа карта на Мексико
Atlixco y Popo 100 9443
Изглед към Попокатепетъл

Мексико се намира в южната част на континента Северна Америка, между 14° и 33° северна ширина и 86° и 119° западна дължина.[1] Почти цялата територия на страната е разположена върху Северноамериканската плоча с малки части от полуостров Долна Калифорния върху Тихоокеанската плоча и плочата Кокос. Мексико е най-северната и трета по големина държава в Латинска Америка.

Мексико има площ 1 972 550 km², което поставя страната на 14-то място в света по този показател. Тази територия включва около 6 000 km² острови в Тихия океан (включително отдалеченият остров Гуадалупе и островите Ревияхихедо), Мексиканския залив, Карибско море и Калифорнийския залив. Общата дължина на бреговата линия е 9 330 km. На север Мексико граничи със Съединените щати, като общата им граница е с дължина 3 141 km. На югоизток границата с Гватемала е дълга 871 km, а тази с Белиз – 251 km.

Територията на Мексико се пресича от северозапад на югоизток от две успоредни планински вериги, Източна Сиера Мадре и Западна Сиера Мадре, част от преминаващата през цяла Северна Америка планинска система на Кордилерите. В южната част на страната от запад на изток преминава веригата, известна като Трансмексикански вулканичен пояс или Сиера Невада. Четвърта голяма планинска верига, Южна Сиера Мадре, е разположена край югозападното крайбрежие от Мичоакан до Оахака.[2]

Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски прибрежни равнини, високи плата и пустини, но почти половината от територията е с надморска височина над 1 600 m, главно в Централно и Северно Мексико. Най-високите върхове се намират в Трансмексиканския вулканичен пояс – Орисаба (5 700 m), Попокатепетъл (5 462 m), Истаксиуатъл (5 286 m) и Невадо де Толука (4 577 m). На високите плата между тези четири върха се намират три големи градски агломерации – на град Мексико, Толука и Пуебла.[2]

Най-голямата река е Рио Гранде по границата със Съединените щати.

Климат

Selva Lacandona
Тропична гора в Чиапас
Baja California Desert
Полупустиня в Долна Калифорния

Мексико се простира от двете страни на Северната тропична окръжност, но планинският релеф отслабва горещината и създава великолепно разнообразие на природата. В тази страна могат да се срещнат от океанското равнище до заледените планински върхове почти всички климатични пояси, съществуващи на земното кълбо, без екваториалния. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни.

Самите мексиканци различават в своята страна четири основни климатични пояса: „гореща земя“, обхващаща крайбрежните низини, разположени южно от тропика, а така също и изложените към тях планински склонове до 1000 m височина, отличаваща се с влажен горещ климат и разкошна тропична растителност; между 800 – 1600 m височина е разположена „умерената земя“ със сравнително умерено топъл климат; от 1600 до 2500 m се простират земите на „студената земя“ с по-мек и значително по-здравословен климат; най-високите планински части попадат в „мразовитата земя“.

Територията на Мексико се разделя приблизително по паралела на 24° северна ширина на две основни климатични зони: на юг – влажна субекваториална, с постоянни високи температури, а на север – суха тропична с по-хладна зима. Големите разлики в надморската височина също допринасят за разнообразието на климата.

Южните области с надморска височина до 1 000 m (полуостров Юкатан и крайбрежните низини) имат средна годишна температура между 24 и 28 °C. Температурите са високи през цялата година, като разликата между средната зимна и средната лятна стойност е едва 5 °C. Годишните валежи на някои места надхвърлят 2 000 mm. През лятото и есента през голяма част от крайбрежните райони преминават силни тропически бури.

Ниските райони на север от двадесет и четвъртия паралел, макар и горещи и влажни през лятото, имат по-ниски средни годишни температури (20 – 24 °C), заради прохладните зимни нощи. Много от големите мексикански градове са разположени в долини в централната част на страната, които имат надморска височина над 2 000 m. На нея се дължи относително умереният им климат със средни годишни температури около 16 – 18 °C и прохладни нощи през цялата година.

Много части на Мексико, особено на север, имат сух климат с нередовни валежи. В много градове на север, като Монтерей, Ермосильо и Мехикали, температурите надхвърлят 40 °C, а в пустинята Сонора – и 50 °C.

Веракрус
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
24
 
25
18
 
 
16
 
25
19
 
 
15
 
27
21
 
 
17
 
29
23
 
 
48
 
30
25
 
 
298
 
31
25
 
 
420
 
31
24
 
 
323
 
31
24
 
 
359
 
31
24
 
 
153
 
30
23
 
 
60
 
27
21
 
 
24
 
25
19
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Мексико
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
11
 
21
6
 
 
4.3
 
23
7
 
 
10
 
26
9
 
 
26
 
27
11
 
 
56
 
27
12
 
 
135
 
25
12
 
 
175
 
23
12
 
 
169
 
23
12
 
 
145
 
22
12
 
 
67
 
22
10
 
 
12
 
22
8
 
 
6
 
21
7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Мехикали
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
13
 
21
5
 
 
9.1
 
24
7
 
 
7.9
 
26
9
 
 
1.3
 
30
12
 
 
0.8
 
34
16
 
 
0.3
 
39
20
 
 
1.5
 
42
24
 
 
8.1
 
41
25
 
 
9.1
 
38
22
 
 
8.9
 
33
15
 
 
4.6
 
26
8
 
 
11
 
21
5
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [2]

Флора и фауна

GoldenEagle-Nova
Скалният орел е националният символ на Мексико, изобразен на държавния герб
Standing jaguar
Ягуарът се среща във влажните гори в южната част на страната

В Мексико се срещат повече от 200 хиляди вида организми или 10 – 12% от световното биоразнообразие.[3] Страната е на първо място в света по разнообразие на влечуги (707 вида), на второ – при бозайниците (438 вида) и на четвърто – при земноводните (290 вида) и растенията (26 хиляди вида).[4]

Разнообразието на растителния и животинския свят е голямо и зависи от климата и топографията. Крайбрежните равнини са покрити с тропически дъждовни гори, които се сливат със субтропична и умерена растителност при по-високите плата. В северните щати расте суха степна растителност с преобладаване на пустинна флора. Дъбове и иглолистни дървета се срещат в горите по планинските склонове.

Сред дивите животни се срещат броненосци, тапири, опосуми, пуми, ягуари, мечки, няколко вида маймуни, елени, диви прасета. Срещат се отровни змии и вредни насекоми. В крайбрежните низини маларийните комари представляват проблем. Единствените останали на света морски слонове обитават остров Гуадалупе, западно от Долна Калифорния.

Около 2 500 вида, срещащи се в Мексико, са защитени от местното законодателство.[5] Около 170 000 km² от територията на страната са защитени територии, включително 34 резервата и 64 национални парка.[3] Значителен проблем е обезлесяването с намаляване на горите от над 1 милион хектара годишно. По този показател през 2002 г. Мексико е на второ място в света след Бразилия.[6]

Откриването на Америка дава на останалата част от света множество нови земеделски култури. Сред произлизащите от Мексико храни са шоколадът, авокадото, доматът, царевицата, ванилията, гуавата, чайотът, много зърнено-бобови култури и разновидности на лютата чушка.

История

Chichen Itza 3
Древната толтекска столица Чичен Ица
Miguel Hidalgo y Costilla
Мигел Идалго и Костиля, основателят на мексиканското движение за независимост
Mexico states evolution
Промяна на територията на Мексико
Benito Juarez Presidente
Бенито Хуарес, един от най-значимите президенти на Мексико през 19 век

Предколумбов период

Дълго време се смята, че първите хора се появяват в Централна Америка преди около 40 хиляди години, но съвременните изследвания опровергават тази хипотеза.[7] Сред най-старите потвърдени човешки находки в региона са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години.[8] Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват от Азия, като пресичат заледения по онова време Берингов проток и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждат царевица, която скоро се превръща в най-важна земеделска култура.

Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на новокаменната епоха. Хората овладяват нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.

В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи, като центърът ѝ се премества към 10 век на полуостров Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие – Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.

През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, сред които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.

През 1519 г. в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 г. е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят.

Колониален период и 19 век

След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението между местния креолски елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и смяната на управляващата династия не е признато в много части на Латинска Америка и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.

Мексиканската война за независимост продължава до 1821 г. и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната, и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 г. Мексико става република, а през 1829 г. е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби между либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 г. Тексас се обявява за независима република, която през 1846 г. е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846 – 1848 г. Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си.

Падането на генерал Санта Ана през 1855 г. поставя началото на период, известен като Ла Реформа. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857 – 1861 г. либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за Френската интервенция в Мексико и неуспешния опит за установяване на монархия, начело с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през 1867 г.

В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като Порфириато – режим на авторитарна фасадна демокрация, начело с Порфирио Диас, републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 г. (с прекъсване от един мандат през 1880 – 1884, когато президент е близък негов сътрудник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се индустриализира, изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.

Мексико от края на 19 век насам

Революцията от 1910

Поредните изборни измами на управляващия режим през 1910 г. предизвикват началото на Мексиканската революция. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 г. с военен преврат, подкрепен неофициално от американското правителство. През 1910 мексиканските селяни, предвождани от Емиляно Сапата на юг и Панчо Виля (Хосе Доротео Аранго Арамула) на север, се вдигат на бунт срещу обсаденото правителство на президента Порфирио Диас, който въпреки обещание от мексиканската конституция избори – отказва да освободи властта повече от две десетилетия. През 1911 г. Диас бяга от страната, която е обхваната от кръвопролития и анархия. Съпернически групировки сеят опустошения до 1917 г., когато конституцията от 1857 г. е преработена и са проведени общи избори.

Бурните 1920-те

С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена от Венустиано Каранса, привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 г. След убийството на Каранса през 1920 г. начело на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а след като и той е убит през 1928 г. – Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През 1929 г. е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционна революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.

Национализации и леви уклони

В края на 30-те години социалистическото правителство на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг. Нарасналото търсене на нефт по време на Втората световна война и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историци Мексиканското чудо.[9]

Социални напрежения

В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно. Така например при погрома в Тлателолко през 1968 г. са разпръснати опозиционни протести, като са убити от няколко десетки до няколко стотин студенти.[10] Въпреки това едва след 1970 г. Мексико постепенно тръгва към реформи и променя вътрешната и външната си политика.

Нов ляв завой през 1970-те

Реформите на 1970-те във вътрешно политически план смесват планови и пазарни методи за управление на икономиката като по този начин новият президент Луис Ечеверия Алварес избран през 1970 г. иска да се доближи до Източна Европа и социалистическите държави. Този курс на външна политика се усилва през 1973 – 1974 г., когато Ечеверия е първият мексикански президент, посетил Съветския съюз. Там той декларира новите социалистически цели на мексиканската политика. На базата на това по време на посещението в Москва са подписани няколко външнополитически и търговски договора, с които Съветският съюз започва да внася в Мексико свои машини и оборудване за развитие на икономиките на двете държави. Кулминацията на Източния курс на Мексиканската политика е приемането на Мексико за асоцииран член на Съвета за икономическа взаимопомощ през август 1975 г.

Затвърдяване на левия курс

Jose Lopez Portillo
Хосе Лопес Портийо

По-късно, през 1977 г. при президента Хосе Лопес Портийо Мексико открито се обявява и за по-голям дял на национализация на индустрията. В международен план Лопес Портийо и неговата политика подкрепят съветските инициативи, а Мексико се обявява против бойкота на олимпиадата в Москва през 1980 г., обявен от американския президент Джими Картър и против подписването на сепаративното споразумение в Кемп Дейвид от Египет и Израел през 1979 г.
През 1978 г. Хосе Лопес Портийо посещава Съветския съюз и България и е посрещнат грандиозно от Леонид Брежнев, където Портийо се изказва и на сесията на СИВ. В България подобен прием е показан и от Тодор Живков. В България малко по-късно гостува и съпругата на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се засилва и през 1979 г. Мексико официално подкрепя съветското навлизане в Афганистан. Въпреки недоволството на частния бизнес, мексиканката вътрешна политика постепенно национализира индустрията, но при напускането на поста си през 1982 г. Лопес Портийо оставя държавния бюджет в кризисно състояние. Независимо от това мексиканските граждани гласуват с пълна подкрепа в президентските избори за кандидата на ИРП Мигел де ла Мадрид.

Администрация на Мигел де ла Мадрид

De la madrid1
Мигел де ла Мадрид

Де ла Мадрид е привърженик на курса на предшествениците си за национализация на индустрията и просъветска политика в международен план. През 1983 – 1984 г. са национализирани частните банки, което води до остра реакция на САЩ и Роналд Рейгън. Де ла Мадрид е принуден да предприеме външнополитически ходове за политическа и финансова подкрепа от социалистическите държави, най-вече от Съветския съюз и България. Той се обръща и към СИВ, пред която де ла Мадрид се изразява против „финансовия натиск на САЩ и големите международни банки кредиторки“. Съветският съюз и СИВ подпомагат Мексико, но и по тяхна препоръка и по съвет на Международния валутен фонд президентът де ла Мадрид налага съкращения в държавния апарат, заявявайки, че по този начин се съобразява с дадените съвети. Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопанския растеж на Мексико. През 1982 г. държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа криза, на 19 септември 1985 г. Мексико претърпява катастрофално земетресение с епиценър в щата Мичоакан.

1990-те и смяна на политическата партия-водач

Carlos Salinas
Карлос Салинас Де Гортари

През 1988 г. Мексико вижда първите демократични избори от своето съществуване като държава. За първи път кандидатът на управляващата партия се сблъсква с активна опозиция от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия [11] и гласуваното в мексиканския конгрес да се изгорят хартиените изборни бюлетини под съмнение [12]. В централномексиканския щат Мичоакан триумфира левият кандидат на Партията на демократичната революция (ПРД) и внук на бившия президент Ласаро Карденас, Куактемок Карденас. В тихоокеанския щат Синалоа и околностите кандидатът на Партидо Аксион Насионал (Партия за национално действие). Независимо от конкуренцията, Салинас, макар и със съмнения за изборна измама, печели изборите и започва политика на икономическа реформа. По време на неговия мандат се сключва търговското споразумение НАФТА и намалява броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994 г. Правителството на Салинас отменя антиклерикалните закони от Законите на Реформата. През 1994 г. опитите на правителството на Карлос Салинас да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от Съединените щати, гарантиран с приходите на нефтодобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 г. за президент е избран Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война.

Мексико през 21 век

Bush Fox Harper
Буш, Висенте Фокс, Харпър (Канада). На Чичен Ица 30 март 2006 г.
  • С подписването през 2005 г. на Споразумението за сигурност и просперитет в Северна Америка се засилват за пореден път връзките с Канада и САЩ. Стопанството на Мексико влиза в клуба на трилионерите[13]. Икономиката се интензифицира и се строят много автомобилни и други заводи, особено в пограничните щати [14].
  • В политически план, през 2006 г. ИПР за пръв път се класира трета на националните избори, следвайки ПАН и ПРД. Само със 121 места в Конгреса и 38 в Сената, на национално ниво ИПР изглежда като губеща сила, но на местно ниво, по-голямата част от мексиканските щати се управляват от лица на ИРП.
  • Първото десетилетие на 21 век е отбелязано от насилие, свързано с контрабандата на наркотици. Само през 2007 г. 31 журналисти са убити от наркотрафикантите. Престъпните групи не се поколебават да атакуват общественици, журналисти и местни лидери. На 16 – 17 април 2009 г. Барак Обама посещава Мексико сити, като в дневния ред са били въпроси по контрабандата на наркотици и нелегалната имиграция[15]. Независимо от приятелското отношение към Обама, след период на охладено отношение към предшественика му, Буш, по време на посещението на Обама, елитният квартал Поланко е блокиран от специални части и при засилени мерки за сигурност[16]. Между 2006 и 2011 във времето на администрацията на Фелипе Калдерон, около 35 хиляди човека са били убити от престъпни групи, като 15 хиляди само през 2010 г.[17].
  • През същата година Обама посещава Срещата на лидерите на Северна Америка в Гуадалахара под домакинството на Фелипе Калдерон.
    President Barack Obama with Stephen Harper and Felipe Calderón
    Харпър (Канада), Обама и Калдерон.
  • Нов проект по тихоокеанското крайбрежие на Мексико предвижда построяването на огромен пристанищен комплекс при Пунта Колонет с амбициите да надмине товарооборота на Лонг Бийч в Южна Калифорния. Наддаването на предприемачите е за 5-милиардната (в американски долари) оферта на мексиканското правителство, която сума да включва строеж на пристанище и железопътна връзка[18] с американския Среден запад и дори Чикаго. Проектът се очаква да създаде близо 80 хиляди работни места и да намали ангажираността на Лонг Бийч. Проектът се очаква да бъде завършен през 2012 – 2014 г.[19].
President Barack Obama with Stephen Harper and Felipe Calderón
Харпър (Канада), Обама и Калдерон.

Държавно устройство

Мексико е федерация, в чийто състав влизат 31 щата и един столичен федерален окръг. По силата на конституцията от 1917 г. по форма на управление страната е президентска република.

Законодателната власт е в ръцете на двукамерен Национален конгрес: Сенат от 128 човека, избирани за 6 г. и Камара на депутатите от 500 депутата избирани за 3 г.

Глава на правителството и на държавата е президентът, избиран за 6 г. мандат. Няма право да бъде преизбиран. Предоставена му е законодателна инициатива. Чрез дадените му права президентът има възможност да реализира намеса във вътрешните дела на отделните щати.

Правна система

Като цяло правната система на Мексико се отнася към романо-германското правно семейство. Основен правен източник на мексиканското право е конституцията от 1917 г. – първата конституция в Латинска Америка. Тя обаче не се отличава с изключителна стабилност – от момента на приемането ѝ в нея са направени няколко стотин поправки.

През 90-те години на 20 век се хармонизира търговското законодателство на Мексико, САЩ и Канада, интеграцията между които става все по-силна.

Административно деление

Мексико е разделено на 31 щата и 1 федерален окръг. Счита се, че Федералният окръг и Мексико Сити представляват една и съща административна единица.

Щати

Мексиканските Щати (по азбучен ред)
А – К М – С T – Ю
1. Агуаскалиентес [20] 12. Мексико 23. Тамаулипас
2. Веракрус 13. Мичоакан 24. Табаско
3. Гереро 14. Морелос 25. Тласкала
4. Гуанахуато 15. Наярит 26. Федерален окръг
5. Долна Калифорния 16. Нуево Леон 27. Халиско
6. Дуранго 17. Оахака 28. Чиапас
7. Идалго 18. Пуебла 29. Чиуауа
8. Керетаро 19. Сакатекас 30. Южна Долна Калифорния
9. Кинтана Роо 20. Сан Луис Потоси 31. Юкатан
10. Коауила де Сарагоса 21. Синалоа
11. Колима 22. Сонора

По-големи градове

„Петнадесет по-големи града
по азбучен ред“
Алварадо Мексико Парал
Гуадалахара Матаморос Пуебла
Коацакоалкос Монтерей Сан Пабло Гелатао
Куернавака Оахака де Хуарес Тихуана
Леон Парас де ла Фуенте Тлакоталпан

Малките градове

Малките градове [21] носят характерните черти на испанския колониален стил – правоъгълна мрежа от улици около център с богато украсени кметство, катедрала и павилион за неделния оркестър както и други правителствени сгради. Еднаквите жилищни квартали се състоят от предимно 1 и 2-етажни сгради испански тип, с вътрешен двор (патио), заобиколен от галерия. В зависимост от епохата на изграждане на сградите, те имат крепостен облик, независимо от изобилието на декоративни портали и прозорци с богата украса, в която се смесват мотиви на готика, платереско, по-късно барок, класицизъм и съчетани с индиански мотиви. Тук се формира и една от ранните школи на функционализма. Характерна черта на съвременната мексиканска архитектура е майсторска планировка, използване на различни нива на релефа, съчетание на изкуствени и естествени материали и най-вече широко използване на синтеза на архитектура и монументално-декоративно изкуство (стенописите на Ривера, Сикейрос и Ороско).

Известни курорти

Тихоокеански

Acapulco nammer
Панорама на Акапулко
  • Името на курорта Акапулко придобива световна известност като любимо място на американските кинозвезди през 1940-те, с нощния си живот и удобни плажове. В северната част на Акапулко се намира Ла Кебрада – високата 35 m скала, известна със скоковете от върха в океана, дълбок в основата на скалата от 2 до 6 m[22]. Наблизо, по река Папагайо, са снимани част от филмите Рамбо.
View over Playa La Ropa
Плая Ла Ропа в Сихуатенехо
  • По̀ на север от Акапулко са курортите Икстапа и Сихуатенехо с 340 слънчеви дни в годината. Икстапа е свръхмодерен, луксозен курорт. Сихуатанехо съчетава удобствата със запазения облик на малко рибарско селище.
  • Мансанийо в щата Колима е много стар мексикански град, основан в началото на испанската колонизация. До 1950-те е бил глухо рибарско градче, но днес е посещавано от много туристи благодарение на развитата туристическа дейност.
Atardecer Las Hadas
Пуерто Лас Адас.
  • На север от Мансанийо е малкият курорт Пуерто Лас Адас (на испански Puerto Las Hadas, Пристанище Феите) се характеризира с максимално използване на особеностите на терена и с използване на естествени материали – скали и цели дървета, включени в архитектурния ансамбъл. Сградите са бели и напомнят мавритански стил.
Puerto Vallarta 071
Туристическата част на Пуерто Ваярта.
  • Пуерто Ваярта комбинира супер лукс със селска атмосфера на фона на планината Сиера Мадре покрай залива Бахия де Бандерас. Най-добрият сезон тук е от декември до април.
  • Още по̀ на север, на входа на Калифорнийския залив, се намира първият тихоокеански курортен град на Мексико – Масатлан. Това е сравнително нов град, името му идва от ацтекското Масатл (елен) и означава място на елените. Известен е с бирената си фабрика „Пасифико“, трите острова в залива срещу града и най-високия фар на тихоокеанското крайбрежие – издигнат върху естествен хълм (Ел Фаро).
  • От другата страна на залива е курортът Кабо Сан Лукас – любимо място с игрищата си за голф и спортния риболов. Покрай Кабо Сан Лукас е сниман филмът Троя (2004), с Брад Пит[23].

Карибски

Повечето мексикански курорти на Карибско море са на полуостров Юкатан в щата Кинтана Ро. Зоната се нарича Ривиера Мая. Съчетава археологически комплекси, курорти, скуба, антропологични интереси и мек постоянен климат.

  • Канкун е перлата на мексиканското хотелиерство и желана дестинация на международни туристи. На езика мая името Канкун не е особено привлекателно – означава „гнездо на змии“[24]. Курортът е създаден през 1974 г. и за няколко години се трансформира и надминава славата на Акапулко. На 3 февруари 2007 г. Световната организация по туризъм (към ООН) награждава комплекса с премията „Най-добрият сред най-добрите.“ Средната годишна температура е 25,5 С°, дъждовният сезон започва в средата на юни и продължава до октомври, като най-свирепите урагани и валежи са към септември и октомври.
  • Исла Мухерес е старо селище, открито от Кортес през 1517 г. Било е посветено на богинята на луната на маите Ихчел. Намира се само на 13 km от Канкун и се радва на същия туристически интерес.
  • Косумел (Козумел) е остров от източната страна на полуостров Юкатан, трети по големина мексикански остров и най-големият на атлантическата страна на Мексико. Най-големият му град е Сан Мигел. През 1960 г. Жак Кусто показва на света красотата на местните коралови рифове и започва туристическата слава на острова като едно от любими места за гмуркане (скуба).

Население

По данни от 2011 г. в Мексико живеят 114 793 300 души.

Расов състав:

Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) – 87,6%, индианци (56 етноса) – 11,7% (от тях испаноезични – 57,2%, ацтеки – 11,7%, маи – 6,5%, сапотеки – 3,6%, отоми – 2,9%, миштеки – 2,5%, други -15,6%), други – 0,7%.

Конфесионалният състав е предимно християни – 95,6% (от тях католици 94,4% и протестанти 5,6%), други – 4,4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ). Градското население е 78%.

Гъстотата е 54 д./km² Естественият прираст е 28. Средната продължителност на живота за мъжете е 70 г., а за жените – 76 г.

По данни на „The world factbook“ 86,1% от населението на Мексико е грамотно – може да чете и пише. По данни от 2005 г. разходите, които правителството прави за образователната система, са 5,5% от БВП на страната.

Езици в Мексико

Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая и други.

Икономика

Мексико притежава стабилна свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света – подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят.

През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор – летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия. За да бъде постигнат траен висок икономически растеж е необходима по-нататъшна модернизация в индустриалния сектор, подобряване на инфраструктурата, либерализация на пазара на труда.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението за 2010 г. е 12 400 щатски долара. [25]

Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.

Въоръжени сили

Военните сили на Мексико се разпределят в следните класове:

- Секретариат на националната отбрана (Secretaria de Defensa Nacional, Sedena): Армия (Ejercito, тук спадат и мексиканските военновъздушни сили (Fuerza Aerea Mexicana, FAM));

- Секретариат на военноморските сили (Secretaria de Marina, Semar): Мексикански военноморски сили (Armada de Mexico, ARM, тук спадат военноморски и военновъздушните морски сили и военноморската пехота).

Военната служба в Мексико е задължителна. Възрастовата граница за постъпване в нея е 18 години, като продължителността е 12 месеца. Допуска се доброволно постъпване в армията и на шестнадесетгодишни младежи, но след съгласието на родителите им. Жените също имат право на доброволна военна служба.[26]

Разходите, които правителството на Мексико прави за военните си сили, е 0,5% от БВП (данните са за 2006 г.)

Комуникации

През 2008 г. телефонните линии в Мексико са 20 667 000. По този показател страната е в топ 20 в света. Значително по-разпространени са мобилните телефони, които наброяват 79 400 000 (по данни за 2009 г.).

Телевизиите в страната са много на брой, като са регистрирани над 1400 радиостанции, повечето от които са местни.

Бележки

  1. Map: Mexico. // Mexico Atlas. Infoplease, 2009. Посетен на 15 август 2010.
  2. а б Mexico Topography. // Nationsencyclopedia.com, 16 октомври 2007. Посетен на 30 май 2010.
  3. а б Biodiversidad de México. // SEMARNAT. Посетен на 7 октомври 2007.
  4. Biodiversidad en México. // CONEVYT. Посетен на 7 октомври 2007.
  5. Sistema Nacional sobre la Biodiversidad en México. // CONABIO. Посетен на 7 октомври 2007.
  6. Miles, Nick. Mexico's 'devastating' forest loss. // BBC, 2002. Посетен на 15 август 2010.
  7. Paul R. Renne et al.. Geochronology: Age of Mexican ash with alleged 'footprints'. // Nature 438. 2005. DOI:10.1038/nature04425. с. E7–E8.
  8. „Native Americans“, Encarta, неработещ към 8 август 2010
  9. The Mexican Miracle: 1940 – 1968. // World History from 1500. Emayzine. Посетен на 30 септември 2007.
  10. Duncan Kennedy Mexico's long forgotten dirty war BBC News, Saturday, 19 юли 2008
  11. Bartlett Díaz, Manuel. La imagen de la „caída del sistema“ y la falta de Información. // Nacional. La Crónica de Hoy, 25 март 2009. Посетен на 19 април 2009. (на испански)
  12. Aguayo Quezada, Sergio. Las boletas. // Reforma, 16 януари 2008. Посетен на 19 април 2009. El 88 terminó siendo un detonante de la transición y caló muy hondo la ignominiosa quema de las boletas electorales de 1988 aprobada por el PRI y el PAN (на испански)
  13. CIA World Factbook; Mexico, CIA.gov
  14. www.buyusa.gov
  15. In Mexico, Obama's words do for now
  16. Mexico: Obama's 'House Call'
  17. US/Mexico: Obama, Raise Rights Concerns With Calderón
  18. io1.internetoffice.biz
  19. [1]
  20. (в този щат е географският център на страната)
  21. (и старите центрове на по-големите градове)
  22. бел. прев.: – според прилива и вълните
  23. Troy – Malta Movie Map. // MaltaMovieMap.VisitMalta.com. Посетен на 30 май 2010.
  24. на испански kaan kun – olla o nido de serpientes
  25. САЩ са все по-непривлекателни за мексиканските имигранти. // Капитал. Икономедиа АД, 2012. Посетен на 24 април 2012.
  26. CIA World Factbook

Външни препратки

.mx

.mx е Интернет домейн от първо ниво за Мексико, който наскоро е наново отворен за регистрации от NIC México.

Аутодромо Ерманос Родригес

Аутодромо „Ерманос Родригес“ е писта за провеждане на автомобилни и мотоциклетни състезания, намираща се в Мексико сити, Мексико. На нея се провеждат състезанията за Голямата награда на Мексико от Формула 1, а на неин съкратен вариант - стартове от Формула Е.

Гватемала

Република Гватемала (на испански: República de Guatemala) е страна в Централна Америка, на юг от Северна Америка, граничеща с Тихия океан и Карибско море. Граничи с Мексико на север, с Белиз на североизток и с Хондурас и Ел Салвадор на югоизток. Името идва от езика науатъл и означава „място с много дървета“ (Cuauhtēmallān).

Долна Калифорния

Долна Калифорния (на испански: Baja California, Баха Калифорния) е най-северният щат на Мексико. Понякога се нарича неофициално Северна Долна Калифорния (Baja California Norte), за да се разграничи от полуострова Долна Калифорния, в чиято северна половина е разположен и щатът. Южна Долна Калифорния е отделен щат, разположен в южната половина на полуострова. Населението на Долна Калифорния е 3,315,766 души (2015), а столицата е Мексикали.

Испански език

Испанският език (самоназвание: español, произнесено [espaˈɲol]), наричан и кастилски език (castellano, [kasteˈʎano]) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн души (2014). Той е вторият по разпространение (след китайски) роден език (за ок. 470 млн души той е роден език) и третият най-говорим език в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в Латинска Америка.

Произхождащ от Испания, откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка, Европа и някои части на Африка и Азия. Голямото му заначение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар.

Колорадо

Колорадо е щат в Съединените американски щати със столица гр. Денвър. Заема по-голямата част от южните Скалисти планини, както и северозападната част на Колорадското плато и западните краища на Големите равнини. Счита се за част от Западните американски щати, Югозападните американски щати и Планинските щати. Той е осми по територия и 22-ри по население в 50-те американски щати. По изчисление на Американското бюро за преброяване на населението, населението на щата е 5 187 582 души на 1 юли 2012 г., което е увеличение от 3,15% в сравнение с данните от Преброяването от 2010 г.

Щатът носи името на река Колорадо, която пък е наречена от испанските изследователи Рио Колорадо („Червена река“) заради червените наноси, носени от планината. На 1 август 1876 г. американският президент Юлисис Грант подписва декларация, по силата на която Колорадо е приет като 38-ия пореден член на Съюза. Щатът е наречен Стогодишния щат, тъй като става щат-член сто години след Декларацията за независимост на САЩ.

Границите на Колорадо са следните: Уайоминг на север, Небраска и Канзас на североизток и изток, Ню Мексико и Оклахома на юг, Юта на запад и Аризона на югозапад. Мястото, където се срещат границите на Колорадо, Ню Мексико, Юта и Аризона, се нарича Четирите ъгъла; това е сърцето на Американския Югозапад. Колорадо е известен със своите живописни планини, горски местности, високи равнини, каньони, плата, реки и пустини.

Административният център, както и най-населеният град в Колорадо, е Денвър. Жителите на щата са известни като колорадци (Coloradans), въпреки че архаизмът колорадийци (Coloradoan) също се използва.

Лас естреяс

Las Estrellas (в превод: Звездите) е телевизионен канал в Мексико, до 22 август 2016 г. носи името Canal de las Estrellas.Създаден е през 1951 г. – година след основаването на „Телевиса“ като телевизионна компания). През годините се налага като най-гледания и обичан от зрителите в Мексико телевизионен канал. Днес вече Las Estrellas е добре познат и в Централна и Южна Америка, Европа и Австралия. Много от програмите му се излъчват и в САЩ по Univision, Telefutura и Galavisión.

Дневната програма на „Звездите“ включва новини, токшоута и разнообразни други шоу програми. Праймтаймът е запазено време за най-новите теленовели на компания „Телевиса“. Повече от 60 години Las Estrellas излъчва предавания и теленовели. За това време каналът се превръща в символ не само на компания „Телевиса“, но и като цяло на мексиканската телевизионна индустрия.

Летни олимпийски игри 1968

Деветнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мексико Сити, Мексико от 12 октомври до 27 октомври 1968 г. Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Буенос Айрес и Лион.

Олимпийските игри, организирани в Мексико, фигурират в историята с два запомнящи се момента. Първо, с изключителните постижения, регистрирани от лекоатлетите, благодарение на надморската височина, на която се намира столицата на ацтеките. Второ, с равенството между чернокожи и бели, което се опитват да афишират в американския олимпийски отбор.

Десет дни преди церемонията по откриването, студенти протестират срещу политическия режим в страната. Те изпълват до краен предел площад „Трес културас“, в столичния район Тлателолко. Демонстрациите завършват по трагичен начин с над 300 загинали вследствие на намесата на военни подразделения, които имат за цел да разпръснат протестиращите. МОК се опитва да обърне гръб на проблема и на 12 юни дава начало на провеждането на олимпийските игри. Това са единствените игри, проведени в Латинска Америка

Голямата надморската височина на града (2240 м) се оказва голямо препятствие пред повечето атлети. Те се климатизират трудно към ниските нива на кислород. От друга страна това е предпоставка за рекорди в експлозивните дисциплини, поради по-ниското атмосферно налягане и въздушно съпротивление. За първи път в Мексико жена носи факела с олимпийския огън на последния пост на щафетата. Това е атлетката Норма Енрике Базилио.

Мексико (град)

Мексико (на испански: Ciudad de México, изговор: Сиудад де Мехико; известен до XVI век като Теночтитлан) е столицата и най-големият град на североамериканската държава Мексико. Той е и най-големият град на Южна и Северна Америка и третата по големина градска агломерация в света (след Токио и Сеул) с население от около 22 000 000 жители. Населението на самия град се състои от около 8 900 000 души. Намира се в Мексиканската долина при средна надморска височина от 2240 m и с площ от 1495 km² и е административно разделен на 16 области. Той е главният политически, икономически, социален, научен, финансов, бизнес, туристически, културен, комуникационен център със забавления и нова мода. Той е сцена на няколко от най-важните исторически и медийни събития.

Няма научен консенсус относно датата на основаването на града, но може би е в началото на четиринадесети век. Връзките, направени с периода на Нова Испания, поставят основите на 13 март 1325 г. в средата на езерото Текскоко, с името Теночтитлан, което става с течение на времето столица на империята на ацтеките. На 13 август 1521 г. ацтеките са победени с превземането на града от испанците, събитие, което бележи началото на колониалната епоха.

През 1535 г. официално е създадено Вицекралство на Нова Испания, и новият град Мексико е създаден на основата на стария Мексико-Теночтитлан, признат с кралски указ от 1545 г. обявен е за столица на Вицекралството, а след това работи като политически, финансов и административен център на териториите на испанската империя в Северна Америка, Централна Америка, Азия и Океания.

През 1823 г. е обявена Първата федеративна република и официално се слага край на Първата мексиканска империя на 18 ноември 1824 г. Конгресът решава да създаде федерален окръг, където да се съсредоточи изпълнителната, законодателната и съдебната власт в дадена територия, които не принадлежат към нито една конкретна държава, за да се избегне хегемонията на една държава пред останалите във федерацията. Мексико Сити е избрана за целта.

След години на искания за политическа автономия, жителите най-накрая получават право да избират глава на правителството и представители в еднокамерната законова асамблея през 1997 г. Оттогава лявата партия на Демократичната революция има контрол в политиката. През 2016 г. след политически реформи престава да бъде федерален окръг и официалното име се променя от федерален окръг на Мексико Сити. В 2017 г. конституцията влиза в сила.

През 1968 г. той е първият град в Латинска Америка, избран за домакин на Олимпийските игри. Мексико е вторият град след Лондон с най-голям брой музеи.

Национален отбор по футбол на Мексико

Националният отбор по футбол на Мексико (на испански: Selección de fútbol de México) се контролира от Мексиканската футболна федерация и представя Мексико на международни срещи по футбол. Отборът е бил домакин на Световното първенство по футбол през 1970 година и през 1986 година. Мексиканската футболна федерация е създанена през 1927 година. Националният отбор по футбол на Мексико участва 13 пъти на световно първенство. На Златната купа се класира много пъти. През 1993 година заедно със САЩ игрят на Копа Америка. Там постигат 3-то място през 2007 година.

Ню Мексико

Ню Мексико (на английски: New Mexico; на испански: Nuevo México, в превод „Ново Мексико“) е щат в САЩ, чийто пощенски код е NM, а столицата се казва Санта Фе. Ню Мексико е с население от 2 085 109 души (2015). Общата площ на щата е 315 194 km².

Обединена система за таксономична информация

Обединена система за таксономична информация (на английски: Integrated Taxonomic Information System, ITIS) е междуправителствена организация с участието на САЩ, Канада и Мексико, а също и на други организации и специалисти, имаща за цел създаването и поддържането на пълна и всестранна общодостъпна таксономическа база данни за всички биологични видове.

Световно първенство по футбол 1986

Световното първенство по футбол 1986 е 13-тото Световно първенство по футбол проведено на територията на Мексико от 31 май до 29 юни. Мексико става първата държава домакин за втори път на световни финали след като първоначално избраната Колумбия се отказва. Победителка става Аржентина (втора титла за гаучусите) след победата над Федерална Република Германия с резултат 3 – 2 на стадион Ацтека в Мексико Сити.

Северна Америка

Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток – със Северноатлантическия океан, на юг – с Карибско море, и на запад – със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ около 24 709 000 km2. През 2001 г. населението е около 528 800 000 души.

Сонора

Сонора (на испански: Sonora) е щат в северозападно Мексико. Сонора е с население от 2 850 330 жители (преброяване 2015 г.), а общата площ на щата е 179 355 km², което го прави вторият по големина щат в Мексико. Северната граница на Сонора е част от Границата между САЩ и Мексико, по която Сонора граничи с американските щати Аризона и Ню Мексико. Столица на щата е град Ермосильо.

Столица

Столицата е най-главният град на една държава. Обикновено столицата е градът, в който се намират правителството и другите висши органи на държавната (законодателна, изпълнителна, съдебна) власт – държавният глава, парламентът, върховният съд. Но тя може да е различна от действителното седалище на правителството. Например в Нидерландия столицата е Амстердам, а седалището на правителството е Хага.

В монархиите столицата често е там, където се намира кралският двор (може да се мести от един в друг дворец). Самата етимология на столица идва от престол. Обикновено столицата е регламентирана в законодателството. Често столицата е център на дейности от много голямо значение за страната – политически, икономически, културни и други.

В повечето случаи столицата е най-големият град в страната, но има много изключения. Например в Швейцария столицата е Берн, a най-големият град е Цюрих. В САЩ столицата е Вашингтон, докато най-големият град е Ню Йорк. Също така много от столиците на американските щати не са най-големите градове в щата си – например столицата на Калифорния Сакраменто не е най-големият град в щата, а това е Лос Анджелис. Въпреки това някои столици на американски щати са и най-големите градове в щата си, например Бостън в щата Масачузетс.

Някои държави имат повече от една столица. Например Република Южна Африка има 3 столици – парламентът заседава в Кейптаун, изпълнителната власт е съсредоточена в Претория, висшите съдебни органи се намират в Блумфонтейн. Най-големият град в РЮА е Йоханесбург.

Териториалните политически единици (особено във федералните държави) и автономни области с по-голяма самостоятелност в управлението също наричат административните си центрове столици – например републиките в Русия, провинциите в Германия и Австрия, кантоните в Швейцария, щатите в Бразилия, Индия, Мексико и Съединените американски щати и др.

Тексас

Тексас (на испански: Texas или Tejas (Техас); означава „приятел“ на местния индиански език) е щат в САЩ. Тексас е вторият по брой население (след щата Калифорния) и вторият по големина щат на САЩ (след Аляска). Географски той се намира в южната централна част на страната, като споделя международната граница с мексиканските щати Чиуауа, Коауила, Нуево Леон и Тамаулипас на юг и граничи с американските щати Ню Мексико на запад, Оклахома на север, Арканзас на североизток, и Луизиана на изток. Тексас е с обща площ от 695 626 km², от които 678 045 km² суша и 17 581 km² вода (2,52%). Броят на населението е нарастващо, с 27 469 114 жители (2015).

Град Хюстън с население 2 195 914 (2010) е най-големият град в Тексас и четвъртият по големина град в САЩ, докато град Сан Антонио е вторият по големина в щата и седмият по големина град в САЩ. Далас-Форт-Уърт и Грейтър Хюстън са четвъртите и петите по-големина урбанизирани зони в САЩ. Други големи градове са Ел Пасо и Остин – столицата на щата. Прякорът на Тексас е „Щатът на самотната звезда“.

През 1845 г. щатът Тексас се присъединява към САЩ, като става 28-ия щат. Известно време той е отделна република, отделила се от Мексико.

Телевиса

Група „Телевиса“ (на испански: Grupo Televisa) е мексиканска медийна компания, една от най-големите в развлекателния бизнес в световен мащаб. Занимава се с производство и излъчване на телевизионни програми, телевизионните сигнали са свободни и платени – по кабел и сателит, международно разпространение на политически програми, телевизия, списания, вестници – публикуване и разпространение, производство и разпространение на радиопрограми, спортни събития и забавления на живо, производство и разпространение на филми, интернет, и участва в игралната индустрия и лотарии.

Мексико оглавява списъка на най-високата концентрация на медии от цял свят и се нарежда на трето място сред страните от ОИСР, които предлагат услугите си най-скъпо. В този контекст, телекомуникационният пазар в Мексико е доминиран от Телевиса и Carso. Телевиса е собственик и на Клуб Америка.

Създадена е през 1950 година от Емилио Аскарага Видаурета. Това е най-голямата испаноезична медия. Тя е най-големият производител на теленовели, които се разпространяват по цял свят.

Федерален щат

Щатът е държавна административно-териториална единица с определена степен на самоуправление в редица държави с федерално устройство като Австралия, Бразилия, Индия, Мексико, Нигерия, САЩ и др.

Страни и територии в Северна Америка
Държави
Зависими територии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.