Марти Ахтисаари

Марти Ойва Калеви Ахтисаари (на фински: Martti Oiva Kalevi Ahtisaari;  Martti Ahtisaari) е бивш президент на Финландия (1994–2000 г.) и международен дипломат. Лауреат на Нобеловата награда за мир през 2008 г. за неговите „важни приноси на различни континенти, в продължения на три десетилетия за потушаването на международни конфликти“.[1]

През 2007 година Марти Ахтисаари е специален пратеник на ООН в преговорите за урегулиране на конфликта в Косово. Марти Ахтисаари обявява своя План Ахтисаари, който предвижда фактическа самостоятелност на Косово. Срещу тази инициатива се обявяват Сърбия и Русия, а албанските власти в Косово, САЩ и ЕС я подкрепят. През февруари 2008 Косово провъзгласява едностранно независимост от Сърбия.

Nobel prize medal.svg
Марти Ахтисаари
фински политик
Марти Ахтисаари 
Роден: 23 юни 1937 г.
Виипори, Финландия
(днес Виборг, Русия)

Източници

  1. Finne Ahtisaari bekommt Friedensnobelpreis (www.spiegel.de)

Външни препратки

2008

2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Световна година на планетата Земя.

Международна година на картофа.

Световна година на езиците.

Германия – година на математиката.

Русия – Съюзът за защита на птиците в Русия обявява година на червенушката.

Година на жабата.Съответства на:

1457 година по Арменския календар

6758 година по Асирийския календар

2958 година по Берберския календар

1370 година по Бирманския календар

2552 година по Будисткия календар

5768 – 5771 година по Еврейския календар

2000 – 2001 година по Етиопския календар

1386 – 1387 година по Иранския календар

1429 – 1430 година по Ислямския календар

4704 – 4705 година по Китайския календар

1724 – 1725 година по Коптския календар

4341 година по Корейския календар

2761 години от основаването на Рим

2551 година по Тайландския слънчев календар

97 година по Чучхе календара

23 юни

23 юни е 174-тият ден в годината според григорианския календар (175-и през високосна година). Остават 191 дни до края на годината.

Административно деление на Косово

Административното деление на Косово е на двустепенно и се състои от окръзи (на албански: qark или rreth, на сръбски: округ или okrug) и общини (на албански: komuna; на сръбски: општина или opština).

Американски университет в България

Американският университет в България, съкратено АУБ (англ. American University in Bulgaria) е частен университет, разположен в Благоевград, България. Университетът следва традиционния американски модел на образование liberal arts, предоставящ възможност на студентите да комбинират знания от различни дисциплини, което гарантира по-добра професионална реализация в бъдеще. АУБГ редовно осъвременява програмите си, за да посрещне променящите се изисквания на бизнес средата в днешния глобален свят. Обучението се провежда на английски език, а международните преподаватели в университета са изтъкнати учени в своята област, с богат преподавателски опит в студентска общност от различни националности, култури и етноси. Основан е през 1991 и в него се обучават около 1000 студента от над 40 държави, идващи от 5 континента (към пролетен семестър 2019). Около 50% от студентите са чуждестранни.

Възпитаниците на университета заемат лидерски позиции във водещи международни компании, в правителства и държавни администрации, и в значими неправителствени организации по света. Те за пореден път са сред най-добре реализиралите се в България, според рейтинговата система на Министерство на образованието. 5-те академични направления на АУБ, оценени от системата - икономика, бизнес администрация, политически науки и журналистика и масови комуникации са № 1 в страната, а специалност „Компютърни науки“ заема второ място. В допълнение, в четири от направленията завършилите АУБ получават най-високи доходи.

Бойко Василев

Бойко Василев Петров е популярен български журналист, телевизионен водещ и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия (БНТ).

Виборг

Виборг (на руски: Вы́борг; на фински: Viipuri; на шведски: Viborg; на немски: Wiborg) е град в Русия, Ленинградска област, административен център на Виборгски район.

Включен е в състава на Сребърния пръстен на Русия.

Населението на града към 1 януари 2018 е 77 400 души. което го нарежда на 2-ро място (след Гатчина) в областта. Икономически, промишлен и културен център в областта, морско търговско пристанище на Балтика, важен възел на шосейни и железни пътища, туристически център.

Временна администрация на ООН в Косово

Временната административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК (на английски: United Nations Interim Administration Mission in Kosovo, UNMIK), е временна гражданска администрация в Косово под опеката на ООН. Мисията започва своята дейност на 10 юни 1999 г. с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

Въпреки единодушно приетата на 17 февруари 2008 г. от Събранието на Косово декларация за независимост, резолюция 1244 е все още в сила, което означава, че отговорен за администрацията в Косово е специалният представител. ЮНМИК трябва да напусне Косово през юни 2008 г. след влизането в сила на косовската конституция (на 15 юни 2008 г.). Ръководител на мисията е Йоаким Рюкер – специален представител на Генералния секретар на ООН и назначен от него след консултации с държавите-членки на ООН. Йоаким Рюкер е немски дипломат, на този пост от септември 2006 г., когато заменя Стивън Шук, който пък става ръководител на мисията в Косово след заминаването на Сьорен Йесен-Петерсен през юни 2006 г.

Според резолюция 1244 задълженията на ЮНМИК са:

да изпълнява основни гражданско-административни функции;

да насърчава изграждането на значителна автономия и самоуправление в Косово;

да подпомага политическия процес за определяне на бъдещия статут на Косово;

да координира хуманитарната помощ и помощ при бедствия, предоставяна от всички международни агенции;

да подпомага реконструкцията на ключовата инфраструктура;

да поддържа гражданския закон и ред;

да способства за защитата на човешките права;

да осигури безопасното и безпрепятствено завръщане на всички бежанци и вътрешно разселени лица по домовете им в Косово.

Декларация за независимост на Косово (2008)

На 17 февруари 2008 г. парламентът на Косово, като част от временните институции за самоуправление на провинцията, прие декларация за независимост на Косово от Сърбия.

Това е втората декларация за независимост, обявена от политическите институции в провинцията, доминирани от косовските албанци. Първата е от от 7 септември 1990 г.Декларацията е резултат от неуспеха на преговорите за приемане на Плана Ахтисаари, прекратени през есента на 2007 г. Планът, изготвен от специалния представител и бивш финландски президент Марти Ахтисаари предполага за Косово вид независимост, върху която се упражнява надзор, без изрично да използва думата “независимост“. Според този план Косово ще трябва да получи самоуправление под ръководството на ЕС и ще бъде задължено да съблюдава точно правата на малцинствата чрез приемане на конституция и представително управление. В същото време това формирование ще получи собствени национални символи като флаг и герб и ще трябва да извърши демаркация на спорната косовско-македонска граница. Албанските преговарящи подкрепят Плана Ахтисаари в неговата цялост. Подобна е позицията на ЕС и САЩ. Сърбия и Русия изцяло отхвърлят предложението, така че няма възможност за постигане на напредък и в рамките на ООН.

Поради липсата на перспектива за напредък на преговорите, косоварите решават да обявят едностранно създаването на Република Косово, като се задължават да следват изцяло предписанията на Плана Ахтисаари.

ЕУЛЕКС

ЕУЛЕКС Косово (EULEX Kosovo; на английски: European Union Rule of Law Mission in Kosovo) е мисията на Европейския съюз в Косово.

Тя действа в рамките на Временната администрация на ООН в Косово (UNMIK) и има за цел да помогне за установяването на демократичните принципи, върховенството на закона, спазването на човешките права и представителството на всяко етническо малцинство във властта в новосъздадената държава Косово.

История на Косово

Косово е историческа област. Предполага се, че името произлиза от славянското наименование на една птица доста разпространена там – кос.

Контактна група (Балкани)

Контактната група е неформална група от влиятелни страни със силен интерес към политическото развитие на Балканите.

Тази група възниква в резултат на войната и кризата в Босна в началото на 1990-те години. Състои се от представители на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Русия. Включва 4 от 5-те постоянни членове (велики сили) на Съвета за сигурност на ООН и страните, които допринасят с най-много войски и помощ за провеждане на мироопазващи операции на Балканите. На срещите на Контактната група обикновено присъстват представители на Съвета на ЕС, на страната-председател на ЕС, на Европейската комисия и НАТО. Тя е един вид съвременен вариант на Великите сили, които в периода преди Първата световна война често са действали заедно за разрешаване на международните конфликти.

Групата проявява голям интерес към процеса за определяне на бъдещия политически статут на Косово (т.е дали ще е независимо или ще остане част от Сърбия). Тя се среща редовно със специалния представител на ООН Марти Ахтисаари, който ръководи процеса за определяне статута на Косово.

Контактната група няма секретариат или постоянни служители – тя е просто неформална група страни, които се срещат редовно на различни нива, за да координират международните си инициативи в югоизточна Европа. Официалните изявления на Контактната група, често уточнявани до най-малкия детайл в рамките на групата, се смятат за значителни индикатори за политиката и намеренията на международната общност в региона. Контактната група обикновено се среща на ниво директор за Балканите (т.е на равнище най-високопоставените дипломати от външните министерства, които се занимават с Балканския полуостров). Но понякога Контактната група се събира на ниво политически директор или дори външен министър.

На 24 юли 2006 г. представители на Контактната група са наблюдатели при първата среща на високо равнище между министър-председателите и президентите на Косово и Сърбия, на която се обсъжда бъдещият статут на провинцията. Изявлението на Контактната група след срещата включва похвала за демонстрираната от Косово гъвкавост по техническите преговори, като същевременно Сърбия се приканва да прояви по-голяма от показаната до момента гъвкавост.

Външните министри на Контактната група се срещат в Ню Йорк на 20 септември 2006 г. покрай Общото събрание на ООН, срещата е председателствана от американския държавен секретар Кондолиза Райс. След тази среща Контактната група излиза с изявление, в което потвърждава стремежа за постигане на договорено споразумение през 2006 г.

Косово

Косово (на албански: Kosova или Kosovë; на сръбски: Косово и Метохија или Kosovo i Metohija) е частично призната държава на Балканския полуостров.

До 17 февруари 2008 г. Косово юридически е автономна област в състава на Република Сърбия, макар фактически областта да не е под контрола на сръбското правителство от 1999 г. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война се управлява като протекторат на ООН. През ноември 2006 г. в Сърбия се провежда референдум за нова конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия. Това е отхвърлено от предимно албанското население, което не участва в референдума.

Мисия на ООН за подпомагане на прехода (UNTAG)

Мисията на ООН за подпомагане на прехода (United Nations Transition Assistance Group, UNTAG) е мироопазваща мисия на ООН за периода от април 1989 г. до март 1990 г. в Намибия, която следи за мирното протичане на изборите.

Намибия е завладяна от Южноафриканския съюз през 1915 г., като от 1920 година Южноафриканският съюз управлява страната с мандат на Обществото на народите, а по-късно владее тези територии незаконно. От 1966 г. южноафриканските сили водят борба срещу бунтовниците от Народна армия за освобождение на Намибия (PLAN) и военното крило на намибийската националистическа организация – Народна организация на Югозападна Африка (SWAPO). През 1978 г. в Съвета за сигурност минава Резолюция 435, която предлага план за провеждане на избори изготвени от Южна Африка, но под надзора на ООН и контрол след потушаването на военните действия. Както и да е, чак през 1988 г. само двете партии (PLAN и SWAPO) са способни да се споразумеят за прекратяването на огъня. Мисията на ООН за подпомагане на прехода започва да разполага миропомазващи сили, военни наблюдатели, полиция и политически работници, като по този начин военните действия биват подновени в деня в който прехода трябва да започне. След нови преговори на следващия ден започва изборния процес. Изборите за Учредително събрание са проведени през ноември 1989 г., като са били мирни и обявени за свободни и справедливи. Народната организация на Югозападна Африка (SWAPO) печели с мнозинство. Новата конституция е приета четири месеца след официалното обявяване на Намибийската независимост и успешното завършване на мисията на ООН за подпомагане на прехода.

Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Носители на Нобелова награда за мир

Това е списък на лауреати на Нобелова награда за мир

Анри Дюнан и Фредерик Паси (1901)

Ели Дюкомен и Шарл Албер Гоба (1902)

Уилям Рандъл Кримър (1903)

Институт по международно право (1904)

Берта фон Зутнер (1905)

Теодор Рузвелт (1906)

Ернесто Теодоро Монета и Луи Рено (1907)

Клас Понтус Арнолдсон и Фредрик Байер (1908)

Огюст Бернарт и Пол д'Естурнел (1909)

Международно бюро за мир (1910)

Тобиас Асер и Алфред Херман Фрид (1911)

Елиу Руут (1912)

Анри Лафонтен (1913)

Не е присъждана (1914 – 1916)

Червеният кръст и червеният полумесец (1917)

Не е присъждана (1918)

Удроу Уилсън (1919)

Леон Буржоа (1920)

Карл Ялмар Брантинг и Кристиан Лоус Ланге (1921)

Фритьоф Нансен (1922)

Не е присъждана (1923 – 1924)

Остин Чембърлейн и Чарлс Дос (1925)

Аристид Бриан и Густав Щреземан (1926)

Фердинан Бюисон и Лудвиг Квиде (1927)

Не е присъждана (1928)

Франк Билингс Келог (1929)

Натан Сьодерблум (1930)

Джейн Адамс и Никълъс Мъри Бътлър (1931)

Не е присъждана (1932)

Норман Ейнджъл (1933)

Артър Хендерсън (1934)

Карл фон Осиецки (1935)

Карлос Сааведра Ламас (1936)

Робърт Сесил (1937)

Международна служба за бежанците „Нансен“ (1938)

Не е присъждана (1939 – 1943)

Червеният кръст и червеният полумесец (1944)

Кордел Хъл (1945)

Емили Грийн Болч и Джон Мот (1946)

Квакерски страж на мира и обществото и Американски благотворителен комитет на приятелите (1947)

Не е присъждана (1948)

Джон Бойд Ор (1949)

Ралф Бънч (1950)

Леон Жуо (1951)

Алберт Швайцер (1952)

Джордж Маршал (1953)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1954)

Не е присъждана (1955 – 1956)

Лестър Пиърсън (1957)

Жорж Пир (1958)

Филип Ноел-Бейкър (1959)

Албърт Лутули (1960)

Даг Хамаршелд (1961)

Лайнъс Полинг (1962)

Червеният кръст и червеният полумесец (1963)

Мартин Лутър Кинг (1964)

УНИЦЕФ (1965)

Не е присъждана (1966 –1967)

Рене Касен (1968)

Международна организация на труда (1969)

Норман Борлауг (1970)

Вили Бранд (1971)

Не е присъждана (1972)

Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)

Шон Макбрайд и Ейсаку Сато (1974)

Андрей Сахаров (1975)

Бети Уилямс и Марийд Кориган (1976)

Амнести интернешънъл (1977)

Ануар Садат и Менахем Бегин (1978)

Майка Тереза (1979)

Адолфо Перес Ескивел (1980)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1981)

Алва Мюрдал и Алфонсо Гарсия Роблес (1982)

Лех Валенса (1983)

Дезмънд Туту (1984)

Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (1985)

Ели Визел (1986)

Оскар Ариас Санчес (1987)

Международни сили на ООН за поддържане на мира (1988)

Далай Лама (1989)

Михаил Горбачов (1990)

Аун Сан Су Чи (1991)

Ригоберта Менчу (1992)

Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993)

Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994)

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми и Юзеф Ротблат (1995)

Карлош Фелипе Шименеш Бело и Жозе Рамош Орта (1996)

Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (1997)

Джон Хюм и Дейвид Тримбъл (1998)

Лекари без граници (1999)

Ким Те Чжун (2000)

Организация на обединените нации и Кофи Анан (2001)

Джими Картър (2002)

Ширин Ебади (2003)

Вангари Маатаи (2004)

Международна агенция за атомна енергия и Мохамед ел Барадей (2005)

Мухамад Юнус и Грамин Банк 2006)

Ал Гор (2007)

Марти Ахтисаари (2008)

Барак Обама (2009)

Лиу Сяобо (2010)

План Ахтисаари

През февруари 2007 г. Марти Ахтисаари излага пред лидерите в Белград и Прищина предложение за статута на Косово, което отговаря на широк кръг от въпроси, свързани с бъдещето на провинцията. В частност в него са заложени следните мерки за закрила на косовските неалбански общности. Предложението включва клаузи за следните области:

конституционни мерки

права на общностите

децентрализация на управлението,

закрила на собствеността на Сръбската православна църква и институционална защита на неалбанските общности в продължение на най-малко три години.

правосъдна система

международни задължения

вътрешна сигурност на Косово

международно гражданско представителство

политика по Европейската сигурност и отбрана

международно присъствие на военни сили

законодателствоБез да споменава думата „независимост“, проектът съдържа няколко положения, които широко се възприемат като предполагащи държавност в Косово. Например Косово ще има право да кандидатства за членство в международни организации, да създаде своя служба за сигурност и да приеме национални символи. Ахтисаари обявява, че след период на консултации със страните ще оформи окончателно предложението си за споразумение и ще го представи в Съвета за сигурност на ООН. На този етап той ще доразвие и концепцията си за статута на провинцията.В Белград сръбският министър-председател Воислав Кощуница отказва да приеме Марти Ахтисаари. Сърбия все още не е формирала ново правителство след парламентарните избори на 21 януари и Кощуница смята, че не е упълномощен да обсъжда темата за Косово, и следователно не може да разговаря с Ахтисаари. Въпреки това, той по-късно осъжда предложението на Ахтисаари като „нелегитимно и неприемливо“, защото според него то „нарушава Хартата на ООН ... подкопавайки суверенитета на Сърбия, която е членка на организацията.“ Сръбският президент Борис Тадич приема Ахтисаари, след което потвърждава тържественото си обещание, че никога няма да признае независимо Косово. Външният министър на Сърбия Вук Драшкович предупреждава, че „трябва да се предотврати едно наложено отвън решение, което може да превърне Сърбия във фактор на нестабилност.“След срещата си с Ахтисаари водачите на косовските албанци публикуват изявление, в което изказват убедеността си, че „международният процес за определяне на статута на Косово, който е ръководен от президента Ахтисаари, ще бъде завършен скоро с постигане на независимост за Косово.“Според САЩ предложението е „балансирано и справедливо“, а Германия в качеството си на председател на ЕС набляга на факта, че предложението на Ахтисаари е „резултат на почти едногодишни преки разговори между Белград и Прищина,“На 21 февруари Ахтисаари започва консултации с двете страни във Виена, за да оформи своето предложение за споразумение. Той подчертава, че това не е окончателен вариант и че в крайния документ ще бъдат включени компромисни решения. След кръг консултации и допълнително преработване на проектоспоразумението, на 10 март Ахтисаари провежда среща на високо равнище със страните във Виена. След тази среща водачите на двете страни изразяват пълно нежелание за компромис по основните си искания (косовските албанци – за независимост на провинцията; а Сърбия – за запазване на суверенитета над Косово). Заключавайки, че няма възможност двете страни да примирят своите позиции, Ахтисаари обявява, че до края на март ще се обърне към Съвета за сигурност на ООН със своите предложения, които ще включват ясна препоръка за статута на провинцията.

Президент на Финландия

Президентът на Република Финландия (на фински: Suomen tasavallan presidentti; на шведски: Republiken Finlands president) е държавният глава на Финландия, който, заедно с правителството, упражнява изпълнителната власт в страната. Избира се пряко с мандат от 6 години, като един човек може да заема поста най-много два последователни мандата.

Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.