Мароко

Кралство Мароко[2] е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

Кралство Мароко
на арабски: المملكة المغربية
      
Герб
(герб)
Девиз: الله، الوطن، الملك
За Бога, страната и краля
Национален химн: النشيد الوطني المغربي
Местоположение на Мароко

Местоположение на Мароко
География и население
Площ 446 550 km²[1]
(на 57-мо място)
Води 0.056%
Столица Рабат
34°02′ с. ш. 6°51′ з. д. / 34.033333° с. ш. 6.85° з. д.
Най-голям град Казабланка
Официален език арабски, берберски
Население
(пребр., 2017)
35,740,000
Гъстота на нас. 80,7 души/km²
Управление
Форма Конституционна монархия
Крал Мохамед VI
Министър-председател Саадедин Отмани
История
Независимост от Испания
7 април 1956
Икономика
БВП (ППС, 2017) $300,556 млрд.
БВП на човек (ППС) $8,612
БВП (ном., 2017) $109.82 млрд.
БВП на човек (ном.) $3,151
ИЧР (2015) Повишение 0.647 (среден)
(123-то)
Коеф. на Джини (2007) 40.9 (среден)
Валута Марокански дирхам (MAD)
Други данни
Часова зона UTC+0
Код по ISO MA
Интернет домейн .ma
Телефонен код +212

География

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

История

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройство

Съгласно Kонституцията от 1996 г., Мароко е монархия управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан ІІ и Мохамед VІ от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно деление

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.[3]

Регионите до 2015 г. са:

Икономика

Tangier 5184a
Залез над Танжер. Туризмът играе все по-голяма роля в икономиката на Мароко

Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.

Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.

През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.

Население

Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.

Култура

Транспорт

В Мароко има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч.[4]

Вижте също

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки

Източници

  1. Country Profile. //
  2. www.cia.gov
  3. ((en)) Regions of Morocco
  4. Morocco – railmeds JimdoPage!. // www.railmed.org. RAILMED. Посетен на 6 октомври 2013. (на английски)
.eh

.eh е Интернет домейнът на Западна Сахара. Той обаче не се използва поради две главни причини:

страната на практика няма интернет сайтове

ако се направи някоя интернет страница, се използва домейнът .ma на Мароко, под чиято юрисдикция е официално тази територия с неизяснен политически статут.IANA няма спонсорирани организации, назначени в този домейн.

.ma

.ma е Интернет домейн от първо ниво за Мароко. Представен е през 1993. Поддържа се от Maroc Telecom и се администрира от Националната агенция за регламентиране на телекомуникациите.

Айн Диаб (писта)

Айн Диаб е писта за провеждане на автомобилни и мотоциклетни състезания, намираща се в Казабланка, Мароко.

Араби

Арабите (на арабски: العرب‎‎, „ал-ʿа́раб“) са народ от семитски произход, които говорят на множество диалекти на арабски език и населяват държави в Западна Азия и Северна Африка.

Африка

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 221 532 km² (11 млн. мили²) (включително площта на островите), тя заема 6% от повърхността и 20% от сушата на Земята, а нейните над 1 001 320 281 обитатели представляват над 15% от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море на север, Суецкия канал и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североизток, Индийския океан на югоизток, и Атлантическия океан на запад. Континентът има 52 суверенни държави, включително остров Мадагаскар, редица други островни групи и Сахарска арабска демократична република, държава-членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко.

Африка, по-специално Централна и Източна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподобните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.

Африка лежи от двете страни на екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични зони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс. Меридианът Гринуич също преминава по нейната територия.

Бербери

Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици (виж оценката на броя говорещи), концентрирани главно в Мароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо.

Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт.

Българи в Мароко

Българите в Мароко са между 500 и 600 души.

Западна Сахара

Западна Сахара (на арабски: الصحراء الغربية) е страна в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг и Атлантическия океан на запад. По-голямата част от територията и населението ѝ са под контрола на Мароко и са организирани като марокански Южни провинции, а източните ѝ покрайнини по границите с Алжир и Мавритания представляват частично признатата държава Сахарска арабска демократична република, контролирана от иредентисткия Фронт Полисарио.

Казабланка

Казабланка (на испански: Касабланка, „бяла къща“; на арабски: الدار البيضاء, ад-Дāр ал-Бейда; на марокански арабски: Дар Бейда; на берберски: Тадарт Тасхемлалт) е град-мегаполис в Западно Мароко на брега на Атлантическия океан. Административен център на регион Казабланка – Сетат. Един от най-романтичните, но и най-модерни градове, делови център на страната. Най-големият град в Мароко.

Мавретания

Мавретания (на латински: Mauretania) е историческа област в Северна Африка, на територията на съвременните Северно Мароко и Западен Алжир, и днешните европейски градове Сеута и Мелиля в Южна Испания.

Основното население на Мавретания са племената на берберите. Финикийците започват основават първите градове със заселването си по африканското крайбрежие - Ликсус, Могадор, Волубилис, Чела̀.

Първият документиран владетел по тези места е Сифакс - цар на Нумидия.

Маври

Маврите са средновековни мюсюлмански обитатели на западното Средиземноморие и Западна Сахара, а именно:

жителите на Мавретания – историческа област и берберска държава в Северозападна Африка;

Ал-Магреб – крайбрежните земи на днешно Мароко, Алжир и Тунис;

Ал-Андалус – последователно Кордовски емират, Кордовски халифат и Емирство Гранада – днес в Испания и части от Португалия,

земите в западната част на пустинята Сахара – Западна Сахара, Южно Мароко и Алжир, Мавритания и Мали, части от Нигер и по-отдалечени райони;

автономните испански градове Гибралтар, Сеута и Мелиля.През Средновековието думата „мавър“ е използвана от европейците за обозначаване на мюсюлманин от тези райони, както и по-общо за арабин, бербер или североафриканец.

Магреб

Ма́греб (на арабски: المغرب العربي, al-Maġrib al-ʿArabī — „намиращото се на запад“, изписвано също Магриб и рядко Могреб, произнасяно и Магре́б – от френски), е областта от Африка на север от Сахара и на запад от Нил. В най-тесен смисъл съвпада с района на Атласките планини.

От геополитическа гледна точка се счита, че областта включва Мароко, Западна Сахара, Алжир, Тунис, понякога Либия и рядко Мавритания. Съюзът на Арабския Магреб включва всички изброени държави освен Западна Сахара, заради нейния политически статут - за арабските страни е окупирана от Мароко (което поради тази тяхна позиция не членува в Арабската лига), за редица други е провинция на Мароко.

В различните езици и контексти може да включва различни държави. Във френския език и култура по-специално под Магреб се разбират само бившите френски колонии Алжир, Мароко и Тунис, по-рядко също Либия и Мавритания.

На арабски името Ал-Магреб („намиращото се на запад“) обозначава само Мароко (т.е. за арабите Мароко означава Западът).

Смесеното арабско-берберско население на региона в миналото е наричано в Европа маври.

Маракеш

Маракеш е голям град в Централно Мароко.

Древна столица на Мароко, той е сред Имперските градове на Мароко и градовете на приказките „1001 нощ“. Известен е като „розовия град“ заради традиционно преобладаващия керемидено-розов цвят на старите и на новите сгради.

Основан е през 1062 г. от първия берберски крал от династията на Алморадивите. В миналото цялата страна Мароко е била позната под името Маракеш, както и до днес все още бива наричана в Иран.

Мелиля

Мелѝля (на испански: Melilla, произнася се по-близко до Мелийя) е автономен испански град, разположен в Северна Африка, в източната част на планинската верига Риф, на брега на Средиземно море, срещу бреговете на Иберийски полуостров. Граничи с Мароко.

Мароко претендира за града, както и за Сеута, твърдейки че е част от неговата територия. Правителството на Испания никога не е поддържало никакъв тип спогодба относно тези градове.

Конституцията на Испания от 1978 установява петата си уредба, която дава право на градовете Сеута и Мелиля да се управляват като автономни, ако техните кметове го желаят. След приемането на Статута на автономност на Мелиля (Жизнеспособния закон) градът се счита автономен. Първият кмет-президент е политикът от Народната партия Игнасио Веласкес Ривера, а сегашният е Хуан Хосе Имброда (от Народната партия).

Градът има 84 450 жители (2014 г.) с най-висок прираст за Испания. 65% от населението произхожда от Иберийския полуостров. 30% от населението са мюсюлмани, повечето от марокански произход. Следват евреите, които наброяват около 1000 души. Гъстотата на населението е 6866 д/км² (2014).

През 2002 година, в опит да намали вълната от нелегални имигранти от Мароко, испанското правителство изгражда петметрова ограда, с телени заграждения от двете и страни, около целия град (La Valla de Melilla). Оградата и нейната сянка се виждат от сателит и могат да бъдет видени чрез Google Earth.

През 2006, когато са привършени и последните строителни работи, единствените възможни начини за достъп до Мелиля по суша стават двата гранично контролно пропускателни пункта в западната и южната част на града. Официален език е испанският.

Рабат

Рабат (на арабски: الرباط, изговаря се ар-Рабат или ар-Рибат) е столицата на Кралство Мароко.

Той е вторият град в Мароко по икономическо значение (след Казабланка) и шестият по население. В града са разположени основните дипломатически представителства на чуждите страни. Градът е важно пристанище и летище.

Сахара

Сахара (на арабски: الصحراء الكبرى, Ес-Сахра-ел-Кубра; на френски: Sahara) е най-голямата гореща и третата по площ пустиня в света (след Антарктика и Арктика), разположена в Северна Африка на територията на Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер, Западна Сахара и Мали.

Площта ѝ е повече от 9,4 млн. km² и заема повече от 1/4 от африканския континент. Името ѝ идва от арабската дума за пустиня – صحراء (as-ṣaḥrā). Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е Нуакшот – столицата на Мавритания.

Серж Арош

Серж Арош (на френски: Serge Haroche) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика от 2012 г.

Сеута

Сеу̀та (на испански: Ceuta) е автономен испански град, разположен на средиземноморския бряг на Северна Африка, срещу Гибралтар.

Има площ от 18,5 km2 и представлява полуостров, който е отдалечен на 21 km от испанския бряг. Населението е 84 180 жители (2013). Градът е известен като пункт за нелегална емиграция на африканци към Испания и страните от Европейския съюз. През 2002 година, в опит да намали вълната от нелегални имигранти от Мароко, испанското правителство изгражда петметрова ограда, с телени заграждения около целия град (La Valla de Ceuta) и Мелиля. Оградата и нейната сянка се виждат от сателит и могат да бъдет видени чрез Google Earth.

Страни и територии в Африка
LocationWesternAfrica.png
Западна Африка
LocationNorthernAfrica.png
Северна Африка
LocationCentralMiddleAfrica.png
Централна Африка
LocationEasternAfrica.png
Източна Африка
LocationSouthernAfrica.png
Южна Африка
Зависими
Непризнати

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.