Макроикономика

Макроикономиката е наука за икономиката на национално ниво като едно цяло[1] — сбора от новосъздадените стоки и услуги, дохода на населението, нивото на безработица сред търсещите работа и принципите, определящи движението на цените. Макроикономиката може да се използва за анализ на действията, които могат да се предприемат, с цел постигане на цели от различна важност, каквито са икономическият растеж, стабилността на цените, премахването на безработицата и постигането на стабилен бюджетен баланс.

С малки изключения, като част от работата на Карл Маркс например, до 30–те години на 20 век типичният икономически анализ се съсредоточава върху фирмата и отделната индустрия. Едва след Голямата депресия от началото на 30–те обаче, и с развитието на сфери на изследване като националния доход и статистиката за продуктивността, макроикономическата наука започва да придобива нови размери и влияние. Особено важни са идеите на Джон Мейнард Кейнс, който използва разбирането си за цялостното търсене в дадена икономика, за да обясни движенията в продуктивността и безработицата. Цяла школа от икономисти впоследствие използва неговите теории.

Едно от големите предизвикателства на модерната икономика е опитът отново да се свържат микро– и макроикономическите модели. Теоретици, като например Робърт Лукас младши, предлагат през 70–те години виждането, че идеите на Кейнс най–малко изглеждат съмнителни, защото не се основават на допускания относно действията на индивида. Вероятно тази критика не отчита достатъчно основополагащите твърдения на Кейнс за „дивия дух“, който се приема, че често определя държанието на индивида.

Бележки

  1. web.uni-plovdiv.bg
Валутен курс

Валутен курс или също понякога неформално като обменен курс (обменен курс от английското: exchange rate или стойност на обмяна, размяна, на английски също и като foreign-exchange rate (стойност на обмяна за чуждестранна валута), или съкратено forex rate, FX rate) между 2 валути определя колко е стойността на дадена валута по отношение на друга, тоест стойността на чуждестранна национална парична единица към местната национална парична единица.

Международният валутен пазар е сред най-големите пазари в света. Към април 2010 г. той е оценяван на 3,98 трилиона щатски долара на обмяна всеки ден според Банката за международни разплащания.

Джон Мейнард Кейнс

Джон Мейнард Кейнс, първи барон Кейнс, ОБ (на английски: John Maynard Keynes, произнасяно /ˈkeɪnz/; 5 юни 1883 – 21 април 1946), е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. Неговите идеи оказват сериозно влияние и върху икономическата политика на редица правителства.

Защитава интервенционалната икономическа политика, чрез която дадено правителство с фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите идеи са основа за школата, известна като кейнсианска икономика (кейнсианство), както и нейните различни разклонения.

През 30-те години на 20 век Кейнс революционизира господстващата дотогава икономическа мисъл, оспорвайки стария постулат на неокласическата икономика, че свободните пазари автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Кейнс заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от съвкупното търсене; когато е налице неадекватно търсене, се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.

След избухването на Втората световна война идеите на Кейнс са приложени от водещи западни икономики. През 50-те и 60-те успехът на кейнсианската икономика е толкова внушителен, че почти всички капиталистически правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират социалния либерализъм. През 1999 списание Тайм включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на 20 век. Мотивацията е: „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма.“Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те на 20 век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. Все пак настъпването на глобалната икономическа криза през 2008 година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на британския премиер от 2007 до 2010 Гордън Браун, както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на 21 век. Кейнс се смята за основоположник на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на 20 век (от много коментатори като икономиста Джон Сломан).

Едуард Прескът

Едуард Кристиан Прескът (на английски: Edward C. Prescott; роден на 26 декември 1940 в Гленс Фолс, щата Ню Йорк, САЩ) е американски икономист. За своя принос към динамичната макроикономика получава през 2004 г. заедно с Фин Кидланд Нобеловата награда за икономика.

Член е на Националната академия на науките на САЩ от 2008 г..

Икономика (наука)

Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.

Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси , наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото.

Общи разграничения са правени между различни аспекти на икономиката: между позитивна икономика, описваща „какво е“ и нормативна икономика, защитаваща „как трябва да е“, между мейнстрийм икономиката или наричана „ортодоксална“, която се занимава с „връзката рационалност-индивидуализъм-равновесие“ и хетеродоксалната икономика, или „радикална“, която се занимава с „връзката институции-история-социална структура“ Все пак основното разграничение, което е налично в учебниците по икономика е между микроикономика, което разглежда икономическото поведение на агентите, вкл. индивиди и фирми, консуматори и производители, и макроикономика, която разглежда въпроси като безработица, инфлация, икономически растеж, монетарна и фискална политика за цялата икономика. Друго разграничение е например между теоретичната и приложната икономика.

Според традицията на науката икономическите процеси най-често се разглеждат като протичащи в пазарна среда. Съществуват и множество алтернативни подходи, като например политикономията.

Икономист

Икономист е специалист и/или професионалист в областта на икономиката като дисциплина от социалните науки. Икономистът може също така да изучава, разработва и прилага теории и концепции за икономиката и да пише за икономическата политика.

Икономическа депресия

Терминът икономическа депресия се използва за означаване на устойчив и продължителен икономически спад, по-голям отколкото при рецесия (при която спадът се приема за нормален, част от икономическия цикъл на покачване и понижение).

Икономическа политика

Икономическа политика се отнася до политиката и действията на правителствата в икономическото поле. Това включва системите за определяне на лихвите, държавния бюджет, трудовия пазар, държавната собственост и много области на държавна интервенция в икономиката.

Икономическата политика е определяна от една страна от съответните политики на партиите и се осъществява на суверенно държавно ниво, но от друга страна много често наднационални международни институции като МВФ и СБ осъществяват доброволно посредством съгласието на правителствата на отделни страни интервенция на финансово ниво посредством предоставяни от тези фондове държавни заеми.

Икономически растеж

Икономически растеж е нарастването на общия обем и стойността на стоките и услугите, произвеждани от дадена икономика в определен период, в сравнение с предходен. Ако стoйността на стоките и услугите за дадена икономическа област е по-висока от предходната година, то тя има позитивен ръст, обикновено наричан "икономически растеж". Ако в дадената година има по-малка стойност от предходната на произведеното и продаденото, то има "негативен икономически растеж", още наричан "рецесия" или "депресия".

Обикновено икономическият растеж се измерва в процентно нарастване на реалния брутен вътрешен продукт (БВП), като отношение към даден базисен период. Трябва да се прави разлика между краткосрочно (конюнктурно) изменение, което се изразява като икономически подем и процеса на икономически растеж – при икономическия растеж икономиката надраства потенциала си.

Кристофър Писаридис

Кристофър Антониу Писаридис (на гръцки: Χριστόφορος Αντωνίου Πισσαρίδης; на английски: Christopher A. Pissarides) е кипърско-британски икономист. Ръководи катедрата по икономика на Лондонското училище по икономика и политически науки. Научните му интереси са съсредоточени в областта на макроикономиката с акцент върху труда, икономическия ръст и икономическата политика. Носител е на Нобелова награда за икономика (2010) заедно с Питър Даймънд и Дейл Мортенсън за метод за анализ на пазарите по отношение на динамиката на търсенето и предлагането в сферата на заетостта.

Монетаризъм

Монетаризмът (и като монетарна школа в икономиката) е онова становище в монетарната икономическа мисъл , което приема, че колебанията в паричната маса оказват значително влияние върху количеството продукция в краткосрочна перспектива (близкото бъдеще) и върху ценовото ниво в по-далечна в дадена икономика. Освен това се характеризира с идеята, че целите на монетарната политика се постигат най-ефективно, когато се обръща специално внимание върху растежа на парична маса.

Монетаризмът днес се асоциира главно с трудовете на Милтън Фридман, който е сред поколението икономисти, приемащо кейнсианството и след това разкритикуващо го. Фридман и Ана Шварц написват книгата „Монетарна история на САЩ: 1867-1960“ през 1963 година и в нея те твърдят, че „инфлацията е винаги и навсякъде монетарно явление“ (т.е. явление с монетарен характер и произход). Според Фридман централните банки трябва да прокарват политика, стремяща се да запази предлагането и търсенето на парите в равновесие, измерено с растежа на производителността и търсенето. Бившият дългогодишен ръководител на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспен е смятан предимно за монетарист, що се отнася до икономическата му политика. Европейската централна банка официално базира монетарната си политика върху определени цели в паричното предлагане.

Сред критиците на монетаризма са неокейнсианци, според които търсенето на парите е присъщо на предлагането, и консервативни икономисти, считащи, че търсенето на парите не може да бъде предвидено. Джоузеф Стиглиц твърди, че връзката между инфлацията и растежа на паричното предлагане е слаба, когато инфлацията е ниска.

Нобухиро Киотаки

Нобухиро Киотаки (японски: Nobuhiro Kiyotaki, 清滝 信宏) е японски икономист и професор в Принстън, известен специално с предлагането на няколко модела, които дават по-дълбоки микроикономически основи за макроикономиката, някои от тях играят важна роля в Новата Кейнсианска макроикономика.

Нова кейнсианска икономика

Нова кейнсианска икономика (на английски: New Keynesian economics) е школа в съвременната макроикономика, която се стреми да даде микроикономически основи за Кейнсианската икономика. Развива се частично като отговор на критиките към кейнсианската макроикономика от привържениците на новата класическа макроикономика.

Нова класическа макроикономика

Новата класическа макроикономика възниква като школа в макроикономиката през 70-те на 20 век. Противопоставяйки се на кейнсианската макроикономика, НКМ изгражда своя анализ изцяло на базата на неокласическа рамка. Конкретно НКМ набляга на важността на строгите основи, върху които макроикономическият модел е построен по аналогия с действията на индивидуалните агенти, чието поведение е моделирано в микроикономиката. Новата Кейнсианска икономика е развита отчасти като отговор на НКМ – тя се опитва да даде микроикономически основи на кейнсианския икономически анализ.

Парична политика

Паричната политика (на английски: Monetary policy), наричана още монетарна политика, е упражняването на контрол върху количеството пари в икономиката и е едно от основните средства за макроикономическо регулиране. Чрез нея правителството и централната банка на държавата контролират (i) паричната маса, (ii) наличността и (iii) стойността на парите, както и лихвения процент. Чрез правилното управление на този набор от монетарни инструменти се гарантира растежа и стабилността на икономическата система. Монетарната теория от своя страна е източник на информация за това как да се изработи оптимална парична политика.

Монетарната политика може да бъде експанзивна или рестриктивна, като първата увеличава предлагането на пари в икономиката, а втората го свива. Експанзивната политика обичайно се прилага, когато има повишено ниво на безработица и рецесия, а рестриктивната политика – при повишено ниво на инфлация. Паричната политика трябва да бъде съпоставяна с фискалната, тъй като двете упражняват еднакъв контрол над икономиката.

Потребление

Потреблението е действието и резултата от ползването на дадена стока или услуга.

Следователно, потреблението представлява придобиването на стоки и услуги от страна на даден икономически субект, без значение дали е частен или държавен, отделен човек или организация.

Разходите се правят от обществото за закупуване на:

- стоки за дълготрайна употреба;

- стоки за краткотрайна употреба;

- услуги.Според законът на Сей, производството само създава пазарът – тоест потребители. И от този закон излиза, че криза на потреблението не може да има, и е възможен безкраен растеж. На този закон се основава дясното мислене в икономическата мисъл, отричането му, е само от леви и антикапиталистически икономисти, които заявяват и доказват, че добавената стойност никога не се връща 100% като потребление.

Преки чуждестранни инвестиции

Преки чужди инвестиции (ПЧИ) се отнася до дългосрочно участие на страна А в страна Б. Това обикновено включва участие в мениджмънта, съвместно предприятие (джойнт-венчър), трансфер на технологии и експертиза. Има три типа преки чужди инвестиции: вътрешни чужди преки инвестиции и външни, резултиращи в нетен прилив на преки чужди инвестиции (позитивен или негативен) и "наличност на чуждо директно инвестиране", което е кумулативния брой за даден период. Директното инвестиране изключва инвестиране чрез покупка и дялове.

Рационални очаквания

Рационални очаквания е хипотеза в икономиката, рационалните очаквания са моделно-консистентни очаквания, при които всички икономически агенти вътре в модела предполагат, че предвижданията в него са валидни, тоест това означава, че предвижданията на агентите за бъдещи стойности на икономически релевантни променливи не могат да бъдат систематично грешни, при положение, че грешките са случайни. Този модел е използван в съвременните макроикономически модели, теория на играта и други приложения на теорията за рационалния избор.

Моделирането на очакванията е критично за всички модели, които изучават как голям брой индивиди, фирми и организации правят избори при несигурност.

Рецесия

Рецесията може да се разглежда като период на временен спад в икономическата активност и производството , увеличаване на безработицата и други в резултат на продължителна инфлация, упадък или като специализиран термин – бавно изчезване на някои наследствени признаци в организма.

Стенли Фишер

Стенли Фишер (на иврит: סטנלי פישר) e американски и израелски икономист и настоящ управител на Централната банка на Израел.

Той е професор в МИТ от 1977 до 1988 г., където пише 2 популярни учебника по икономика - „Макроикономика“ с Руси Дорнбух и Ричард Стар, както и „Лекции по макроикономика“ с Оливие Бланшар. Бил е съветник по докторския тезис на Бен Бернанке.

Стенли Фишер се кандидатира за изпълнителен директор на МВФ на 11 юни 2011 г., след като предишният директор на МВФ Строс-Кан подава оставка след секс-скандал и арест. В надпреварата за поста се състезава с френската кандидатура (подкрепяна от Европа) на министърката Кристин Лагард. Почетен доктор на Еврейския университет в Йерусалим (2006).

Макроикономика
Микроикономика
Поддисциплини
Методологии
История
Известни
икономисти

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.