Мадрид

Мадрѝд (на испански: Madrid, [maˈðɾið]) е столицата на Испания. Населението на града е 3 141 991 души (2015 г.), а на градската агломерация – около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж и Лондон.[1][2]

Разположен на бреговете на река Мансанарес в централната част на страната, градът е административен център на автономната област Мадридска общност. Като столица на кралството, седалище на правителството и резиденция на краля, Мадрид е също политическият, стопански и културен център на Испания.[3]

Мадрид
Madrid
— град —
Знаме
      
Герб
Бизнес кварталите AZCA и CTBA; търговската улица „Гран Вия“; Дворецът на Кибела; Кралският дворец с катедралата „Света Богородица от Алмудена“

Бизнес кварталите AZCA и CTBA; търговската улица „Гран Вия“; Дворецът на Кибела; Кралският дворец с катедралата „Света Богородица от Алмудена
Испания
40.4189° с. ш. -3.6919° и. д.
Мадрид
Мадридска общност
40.4189° с. ш. -3.6919° и. д.
Мадрид
Мадрид
40.4189° с. ш. -3.6919° и. д.
Мадрид
Страна Flag of Spain.svg Испания
Авт. област Мадридска общност
Площ 604,3 km²
Надм. височина 657 m
Население 3 165 235 души (2014)
5238 души/km²
Кмет Мануела Кармена (Аора Мадрид)
Основаване IX век
Пощенски код 28001–28080
Телефонен код 91
МПС код M
Официален сайт munimadrid.es

География

Територията на Мадрид е 604,3 km².[4] Разположен на 657 m средна надморска височина, Мадрид е втората най-висока столица в Европа след Андора Ла Веля (1409 m). Градът е център на автономна област Мадридска общност с площ от 8 028 km² (1,6% от испанската територия), разположена в сърцето на Испания между регионите Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча.

Почти цялата територия на провинцията е разположена между 600 и 1000 m надморска височина, като най-високата точка е връх Пенялара (2430 m), а най-ниската река Алберче (430 m).

Климатът в града е умерен средиземноморски климат, който отчасти наподобява умерено континенталния климат в някои райони на Източна Европа, като през зимата температурите падат под 0 °С. Обикновено падат около 2 – 3 снеговалежа годишно. Лятото е горещо, като температурите са над 30 °С през юли и често надхвърлят 40 °С. Тъй като Мадрид е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Валежите са малко, като лятото и зимата са по-сухи, а пролетта и есента по-влажни.

Clima Madrid-Retiro (España)
Климатична диаграма на Мадрид (Ретиро)
Климатични данни за Ел Ретиро, Мадрид
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 23,1 25,3 30,2 33,5 38,6 43,1 44,3 44,7 42,2 36,0 28,9 24,2 44,7
Средни максимални температури (°C) 9,8 12,0 16,3 18,2 22,2 28,2 32,1 31,3 26,4 19,4 13,5 10,0 19,9
Средни температури (°C) 6,3 7,9 11,2 12,9 16,7 22,2 25,6 25,1 20,9 15,1 9,9 6,9 15,0
Средни минимални температури (°C) 2,7 3,7 6,2 7,7 11,3 16,1 19,0 18,8 15,4 10,7 6,3 3,6 10,1
Абсолютни минимални температури (°C) −7,8 −7,5 −4,5 −1,5 3,3 7,0 9,8 8,6 4,1 0,3 −3,8 −6,5 −7,8
Средни месечни валежи (mm) 33 35 25 45 51 21 12 10 22 60 58 51 421
Средно количество слънчеви часове 144 168 224 226 258 310 354 329 258 199 151 128 2749
Източник: Agencia Estatal de Meteorología[5]

История

Средновековие

Първите сведения за града са от 9 век, когато днешна Испания е Ал-Андалус и емирът на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец там, където днес се издига кралският дворец. Около него е построена крепост, наречена Махерит. По време на Реконкистата, при своето настъпление към Толедо крал Алфонсо VI превзема крепостта през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 г. тук се събират Генералните Кортеси. През 14 век градът преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379 – 1406).

Ренесанс

Dibujo madrid 1562
Мадрид през 1562

През 1479 г. кралство Кастилия със столица Толедо и кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в лична уния след сватбата между Исабела Кастилска и Фердинанд II Арагонски, което поставя основата за обединението на Испания. Техният внук Карлос I (по-известен като император Карл V) е благосклонен към Мадрид, но прекарва малко време в Испания. През 1561 неговият син Филип II премества столицата в Мадрид и построява огромния дворец-манастир Ескориал на 40 km североизточно от града. По онова време той е 20-хилядно градче и отстъпва значително по големина и значение на Севиля и Барселона, както и на европейските столици Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започва да играе все по-голяма роля, защото има политическо надмощие над Севиля, която пък от своя страна контролира доходоносната търговия с американските колонии.

Мадрид през 18-ти и 19 век

La pradera de San Isidro, Francisco de Goya
Мадрид през 1788 по рисунка от Франсиско Гоя

Макар да е столица на най-могъщата държава на света, Мадрид продължава да отстъпва по своето развитие на много европейски и испански градове. Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700 – 1746) решава, че това не може повече да продължава и предприема мащабно строителство. По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради, включително и величествения Кралски дворец (Паласио Реал). Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на неговия син, Карлос III (1759 – 1788), който е един от най-популярните и обичани крале в Мадрид. По времето си той е известен сред народа като най-добрия кмет на Мадрид, нещо, което продължава и досега. В началото на 19 век Испания е принудена да стане съюзник на Наполеонова Франция, което предизвиква недоволство към безволевия крал Карлос IV което преминава в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 френски войски, които навлизат в страната като съюзници предателски окупират столицата. На 2 май населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които за кратко са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите избиват хиляди граждани, което има съществена роля за отношенията между испанци и французи. Новият крал Жозеф Бонапарт, по-малък брат на Наполеон е мразен и презиран от населението въпреки опитите му за благоустройство.

След победата във Войната за независимост през 1814 г., Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания. Той моли за помощ Франция и през 1823 г. стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо. През целия 19 век градът се разраства въпреки вътрешната нестабилност и гражданските войни.

20 век

Calle de Alcalá (Madrid) 04
Две от най-важните артерии в Мадрид: Кайе де Алкала в ляво и Гран Виа в дясно.

По време на Испанската гражданска война (1936 – 1939) Мадрид е сред главните центрове на републиканците, като още от самото начало на войната в някои предградия се водят ожесточени боеве между националистическите и републиканските сили. На 28 март 1939 г. градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени след години.

При продължителното авторитарно управление на Франко градът нараства с бързи темпове. Особено след 1960-те години силно развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене, електроника. Строят се нови предградия на юг, за да приемат вълните от работници, които идват от по-бедните райони на страната, за да работят в новите предприятия.

След смъртта на Франко през 1975 г. при неговия наследник Хуан Карлос I Испания отново става конституционна монархия. Новият крал успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна демокрация. През 1980-те години Мадрид се развива бурно, като утвърждава позицията си на водещ политически, културен, промишлен, образователен и технологичен център на Пиренейския полуостров, а и на Южна Европа.

На 11 март 2004 г. на гара Аточа е извършен терористичен атентат, при който загиват 191 души и са ранени 2 050.

Мадрид кандидатства за Летни олимпийски игри 2012, но за техен домакин е избран Лондон. През 2009 г. Мадрид отново кандидатства, но заема второ място по резултатите от гласуването за правото да е домакин на Летни олимпийски игри 2016 г., отстъпвайки на Рио де Жанейро[6].

Население

Населението на Мадрид се увеличава, след като градът става столица на Испания през 17 век, и се е стабилизирало на около 3 милиона души от 1970-те години насам. От 1970-те до средата на 1990-те години се наблюдава спад на населението. Този феномен, който засяга и други европейски градове, е частично причинен от растежа на сателитните предградия за сметка на централните градски части. Това се случва на фона на слаб растеж на европейската икономика.

Прирастът на населението се увеличава към края на 1990-те години, благодарение на имиграцията заедно с подем на испанската икономика. Според преброяванията, населението на града нараства с 271 856 души между 2001 и 2005 г.

Към 2011 г. около 63,3% от населението на Мадрид са римокатолици.[7]

Имиграция

Като столица на страната, градът привлича много имигранти от цял свят. През 2015 г. около 89,8% от жителите са испанци. Десетте най-големите имигрантски групи включват: еквадорци (104 184), румънци (52 875), боливийци (44 044), колумбийци (35 971), перуанци (35 083), китайци (34 666), мароканци (32 498), доминиканци (19 602), бразилци (14 583) и парагвайци (14 308).[8]

Има също така големи общности от филипинци, екваториални гвинейци, уругвайци, българи, гърци, индийци, италианци, аржентинци, сенегалци и поляци.[8]

Население по години[9]
1897 1900 1910 1920 1930 1940 1950
510 616 540 109 556 958 728 937 863 958 1 096 466 1 527 894
1960 1970 1980 1991 2001 2011 2015
2 177 123 3 120 941 3 158 818 2 909 792 2 938 723 3 198 645 3 141 991

Управление

Към 2015 година кмет на Мадрид е Мануела Кармена от организацията „Аора Мадрид“.

Distritos de Madrid

Административно, Мадрид е разделен на 21 района, които от своя страна се разделят на 128 квартала (barrios):[10]

  1. Сентро: Паласио, Ембахадорес, Кортес, Хустисия, Универсидад, Сол.
  2. Аргансуела: Пасео Империал, Акасиас, Чопера, Легаспи, Делисиас, Палос да ла Фронтера, Аточа.
  3. Ретиро: Пасифико, Аделфас, Естреля, Ибиса, Херонимос, Ниньо Хесус.
  4. Саламанка: Реколетос, Гоя, Фуенте дел Беро, Гуиндалера, Листа, Кастеляна.
  5. Чамартин: Ел Висо, Просперидад, Сиюдад Хардин, Испаноамерика, Нуева Еспаня, Пласа Кастиля.
  6. Тетуан: Белас Вистас, Куатро Каминос, Кастилехос, Алменара, Валдеаседерас, Берукуете.
  7. Чамбери: Гастамбиде, Арапилес, Трафалгар, Алмагро, Валеермосо, Риос Росас.
  8. Фуенкарал Ел Пардо: Ел Пардо, Фуентеларейна, Пенягранде, Барио дел Пилар, Ла Пас, Валверде, Мирасиера, Ел Голосо.
  9. Монклоа-Аравака: Каса дел Кампо, Архуелес, Сиюдад Университария, Валдесарса, Валдемарин, Ел Плантио, Аравака.
  10. Латина: Лос Карменес, Пуерта дел Анхел, Лусеро, Алуче, Лас Агуилас, Кампаменто, Куатро Виентос.
  11. Карабачел: Комиляс, Опаньел, Сан Исидро, Виста Алегре, Пуерта Бонита, Буенависта, Абрантес.
  12. Усера: Оркаситас, Оркасур, Сан Фермин, Алмендралес, Москардо, Софио, Прадолонго.
  13. Пуенте де Валекас: Ентревиас, Сан Диего, Паломерас Бахас, Паломерас Суресте, Портасго, Нумансия.
  14. Мораталас: Павонес, Оркахо, Марокиана, Медиа Легуа, Фонтарон, Винатерос.
  15. Сиюдад Линеал: Вентас, Пуебло Нуево, Кинтана, Ла Консепсион, Сан Паскуал, Сан Йуан Баутиста, Колина, Аталая, Костиларес.
  16. Орталеса: Паломас, Валдефуентес, Каниляс, Пилар дел Рей, Апостол Сантиаго, Пиовера.
  17. Валяверде: Сан Андрес, Сан Кристобал, Бутарке, Лос Росалес, Лос Анжелос (Виляверде).
  18. Вила де Валекас: Каско Историко де Валекас, Санта Еугения.
  19. Викалваро: Каско Историко де Викалваро, Амброс.
  20. Сан Блас: Симанкас, Елин, Ампоста, Аркос, Росас, Рехас, Канилехас, Салвадор.
  21. Барахас: Аламеда де Осуна, Аеропуерто, Каско Историко де Барахас, Тимон, Коралехос.

Икономика

Мадрид е един от най-важните икономически, финансови и транспортни центрове в цяла Европа, както и най-важния на Пиренейския полуостров и Южна Европа. Той е и център на три от стоте най-големи компании в света (Telefónica, Grupo Santander и Repsol). В града се издига и петата по височина сграда в Европа – Торе Каха Мадрид (250 m), седалище на една от най-големите финансови институции в страната Каха Мадрид.

Мадридското летище Барахас е петото по големина пътническо и деветото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 41,6 милиона пътници и 0,37 милиона тона товари през 2005 г.[11]

Инфраструктура

Градът е на второ място сред столиците на държави от Европейския съюз по най-малко зелени площи на човек от населението след Париж с 16 m². [12]

Транспорт

Madrid Metro Map
Схема на Мадридския метрополитен

В града действа автобусна мрежа и (от 1919 г.) метрополитен, който се развива бързо през последните години (например, изградена е втора линия от пръстена, съединяващ промишлените предградия на юг от града). Метрополитенът заема второ място в Европа по дължина на мрежата (324 km) след лондонския (408 km). Понастоящем, в допълнение към метрото, в Мадрид е открита съвременна трамвайна мрежа, известна като „леко метро“ (на испански: metro ligero). То използва съвременни трамваи с нисък под Citafdis 302.[13]

Съществува и мрежа на градската железница с две основни железопътни гари – Аточа (в южно направление) и Чамартин (за северното направление).

Talgo 350
Високоскоростен железопътен транспорт AVE (скорост 350 km/h)

Основните автомагистрали имат радиално направление. Основните от тях са:

Трасе Направление
A-1 Мадрид – Аранда де Дуеро – Бургос – Миранда де Ебро – Витория – Сан Себастиан – Ирун – Франция
A-2 Мадрид – Сарагоса – Лерида – Барселона – Херона – Франция
A-3 Мадрид – Валенсия
A-4 Мадрид – Кордоба – Севиля – Кадис
A-5 Мадрид – Мерида – Бадахос – Лисабон
A-6 Мадрид – Медина дел Кампо – Бенавенте – Понферада – Луго – Ла Коруня
A-42 Мадрид – Толедо

Освен това, в Мадрид има няколко пътни пръстена. Тези пътища позволяват заобикаляне на града в случай на необходимост.

Култура

Мадрид е културният център на страната с великолепни дворци, фонтани, паркове и повече от 100 музея, включително световноизвестните Прадо, Център на изкуствата Кралица София и музеят Тисен-Борнемиса. Има много църкви, най-красивата от които е новата катедрала Нуестра Сеньора де Алмудена. Мадридската зоологическа градина разполага и с Аквариум и едно от любимите места за прекарване на свободното време на мадридчани.

Градът е една от най-красивите столици не само в Европа, но и в света. Икономическият и културният живот в града са съсредоточени на Пасео де ла Кастеляна и улица Алкала. Именно тук се намират най-скъпите магазини и известни ресторанти.

Музеи

Една от главните културни забележителности на града е музеят Прадо, основан от Мария-Изабела де Браганса, втората жена на Фердинанд VII. През 1819 г. музеят е преместен в сегашното си здание в качеството на Кралски музей. Зданието на музея е проектирано през 1785 г. от архитекта Хуан де Вилянуева, по поръчка на крал Карл III.

Двата други големи музея на Мадрид – Центъра за изкуства „Кралица София“ и Музей Тисен-Борнемиса, заедно с музея Прадо образуват така наречения „златен триъгълник на изкуствата“. В музея „Кралица София“ се намира най-знаменитата картина на Пабло ПикасоГерника“, както и творби на Салвадор Дали и Хуан Миро. В музея Тисен-Борнемиса се намират картини от различни епохи, започвайки от Ренесанса и завършвайки с творби на известниимпресионисти, сюрреалисти и кубисти. Интерес представлява и колекцията на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“, която наброява 1 300 картини, в това число работи на Диего Веласкес, Рубенс и Франциско Гоя.

MuseoPradoMadrid

Музей Прадо

MuseoReinaSofiaMadrid

Музей Кралица София

Museo Thyssen-Bornemisza (Madrid) 07

Музей Тисен-Борнемиса

El Greco 034

„Йоан Евангелист“. Музей Прадо.

Goya Maja ubrana2

Облечената маха“ – творба на Франциско Гоя от колекцията в музея Прадо

MNCARS Patio Escultura Miro

Скулптура на Хуан Миро в двор на музея „Кралица София“

Други музеи
  • Националният археологически музей притежава обширна колекция по археология и естествена история.
  • В Морския музей има оръжия и макети на кораби, свързани със завоеванията на Испания, започвайки от 15 век.
  • В Музеят на Америките има колекция от произведения на изкуствата от доколумбова Америка.

Музика

През 1908 г. е създаден Градският симфоничен духов оркестър на Мадрид.

Корида

До началото на 18 века конната корида в Мадрид се провежда на Пласа Майор в присъствието на краля. След формирането на традицията на съвременната корида, главната арена се намира в района на вратата Алкала. През 1929 г. е построена грандиозната арена за корида Лас Вентас в края на улица „Алкала“.

Всяка неделя от март до октомври се провеждат борби с бикове, привличащи туристи от цял свят. От 1 до 30 май ежегодно в чест на градския празник на Св. Исидор, се провежда най-престижната борба с бикове в света – Feria de San Isidro.

Спорт

От Мадрид са футболните отбори Реал Мадрид, Атлетико Мадрид, Райо Валекано и Хетафе.

Празници

Основни забележителности

Пласа Майор

Площад Пласа Майор на испански: Plaza Mayor е създаден по поръчка на крал Фелипе III от архитект Хуан Гомес де Морой. Строителните работи започват през 1617 г. и продължават две години. Зданията са построени в стил мадридски барок. На площада има 136 здания с 437 балкона, от които в миналото се наблюдавали кралските церемонии, рицарските турнири, кориди и аутодафе. В центъра на площада е паметникът на крал Филип III, третия испански крал от династията на Хабсбургите. И до днес площадът е едно от най-оживените места в града, тук са разположени многобройни кафенета и ресторанти. Квадратни или правоъгълни площади с колонади, подобни на Пласа Майор може да се видят и в други испански градове, както и в бившите колонии на Испания в Латинска Америка.

Francisco rizi-auto de fe

Аутодафе на
Пласа Майор. Картина на Франсиско Ричи,
1683 г.

Felipe III - Casa de la Panadería - Plaza Mayor de Madrid - 01

Пласа Майор

Felipe III - Plaza Mayor de Madrid - 01

Пласа Майор. Паметник на крал Филип III

Площад „Пуерта дел Сол“

Площад „Пуерта дел Сол“ (на испански: Puerta del Sol (Врата на Слънцето) служи за нулева точка за отчитане на пътните разстояния в Испания (Мадрид е географският център на страната, а площадът е централна точка на града). Названието на площада се обяснява с това, че през 15 век тук е преминавала крепостната стена, а на мястото на площада се е намирала една от градските порти.

Puerta del Sol (Madrid) 02

„Пуерта дел Сол“

Plaza de sol madrid

„Пуерта дел Сол“

MadridPuertaDelSol Km0

Нулевият километър на „Пуерта дел Сол“

Reloj Madrid new year.pav

Камбанарията на зданието на пощата. „Пуерта дел Сол“

Площад „Сибелес“ и булевард „Пасео дел Прадо“

Palacio de Comunicaciones - 46
„Дворецът на комуникациите“ (на испански: Palacio de Communicaciones на площад „Сибелес“)

В центъра на площад „Сибелес“ (на испански: Plaza de Cibeles) е разположен фонтан с колесница на богиня Кибела (построен през 1781 г. по проект на архитектите Хосе Ермосильо и Вентуро Родригес), дал названието на площада. Образът на колесницата на Кибела, с впрегнати лъвове и пантери, е доста популярен. Площадът е ограден от четири сгради: неокласическата Банка на Испания (1884 г.), дворецът на Буенависта (на херцозите Алба, от края на 18 век), дворецът на маркизите Линарес и зданието на Главното пощенско управление в необароков стил (началото на 20 век).

Булевард „Пасео дел Прадо“ възниква благодарение на крал Карл III. Булевардът е построен по подобие на римския площад „Навона“, имащ елипсовидна форма. На него са издигнати общо три фонтана. На площад „Кановас дел Кастеляна“ е разположен фонтанът на Нептун с колесница, теглена от делфини и коне (1780 г.), в средата на булеварда се намира фонтанът на Аполон (1777 г.), а третият фонтан (на Кибела) е разположен в края на булеварда – на площад Сибелес.

Cibeles con Palacio de Linares al fondo

Фонтанът на Кибела и дворецът „Линарес“

Banco de España (Madrid) 02

Здание на Банката на Испания

Fuente de Neptuno (Madrid) 06

Фонтан на Нептун

Hotel Ritz (Madrid) 01

Хотел „Риц“ на площад „Кановас дел Кастеляна“

Кралският дворец

След пожара от 1734 г., вместо напълно унищожения стар дворец (на мястото на бивш арабски замък), е решено да се построи ново здание, подобно на двореца Версай. Строителството започва под ръководството на италианския архитект Филипо Ювари, след смъртта му е продължено от Джовани Батиста Сакети, а по-късно – от Сабатини и Вентуро. Строителството продължава от 1738 до 1764 г. Първият крал, заселил се в двореца, е Карл III. Понастоящем кралското семейство не живее в двореца, който се използва за протоколни мероприятия. Например, през 1991 г. в двореца е проведена Мадридската конференция за Близкия изток. Значителна част от зданието е отделена за музей. Интерес представляват тронната и празничната зали, както и богатата колекция от живопис, включващи творби на майстори като Ел Греко, Веласкес, Бош, Гоя.

Около двореца има два парка – „Сабатини“ и „Кампо дел Моро“ (Мавританския лагер).

Palacio Real, Madrid 6

Кралски дворец

Palacio-real-de-madrid-sala-de-tronos

Кралски дворец. Тронната зала

Madrid GDFL040412 018

Кралският дворец и парка „Сабатини“

Palacio Real, Campo Morro, Madrid 5

Кралски дворец. Паркът „Кампо дел Моро“

Площад „Пласа де Ориенте“

Площадът възниква в началото на 19 века от източната страна на кралския дворец, откъдето е и името му (Пласа де Ориенте означава „Източен площад“). Неговото строителство е започнато от Жозеф Бонапарт (1808 – 1813 г.). Ансамбълът на площада е завършен по време на управлението на Изабела II. Кралицата пренася в центъра на площада конната скулптура на крал Филип IV (творба на Пиетро Така). Скулптурата е създадена през 1640 г. въз основа на портрета на краля (дело на Диего Веласкес), а пресмятането на центъра на тежестта на коня, опиращ се само на задните си крака, е направено от Галилео Галилей. на източната част на площада е разположено зданието на Кралския театър (на испански: Teatro Real), построено през 1850 г., в периода на управление на Изабела II, по проект на Антонио Лопес Агуадо. В епохата на управление на Франко, „Пласа де Ориенте“ е място на многохилядни демонстрации.

Teatro Real

Оперния театър на „Пласа де Ориенте“

Monumento a Felipe IV (Madrid) 01

Паметника на Филип IV на „Пласа де Ориенте“

Fernando I de Castilla 01

Скулптурата на крал Фердинанд I Кастилски

„Енкарнасион“

Манастирът „Енкарнасион“ е основан през 1611 г. от кралица Маргарита Австрийска, жена на Филип III. Архитектите – Хуан Гомес де ла Мора и отец Алберто де ла Мадре де Диос, подражават на фасадата на църквата „Сан Хосе“ в Авила. Зданието е построено в стил мадридски барок. Манастирската църква е реставрирана от Вентура Родригес. Главният олтар от мрамор е украсен с картината „Благовещение“ на Висенте Кардучо и фигурите на Свети Августин и Света Моника – дело на ученика му Грегорио Фернандес. Картините на страничните олтари отново са на Висенте Кардучо, а фреските са творение на Захария Гонсалес Веласкес, художник от 18 в. В манастира има портрети на членовете на кралското семейство от династията на Хабсбургите, както и картини на Каес, Кардучо, Романя, Кареньо, Хосе де Рибера, Бартоломе Гонсалес и скулптури на Грегорио Фернандес. Интересни са и покритите галерии с олтари от керамика талавера, скулптурните групи на Бузон, Перонис, Кармона, както и реликварият (хранилището за реликви) с таван, изписан през XVII в. от Висенте Кардучо.

Parque del Retiro Nov2004
Парк дел Ретиро в Мадрид
Madrid denoche
Вечерна улица в Мадрид

Вижте също

Външни препратки

Цитирани източници

Бележки

  1. Demographia 2008.
  2. Brinkoff 2009.
  3. Indiana.edu 2006.
  4. madrid.es 2012.
  5. Valores climatológicos normales: Madrid, Retiro – Agencia Estatal de Meteorología – AEMET. Gobierno de España
  6. Олимпийские игры 2016 года пройдут в Рио-де-Жанейро
  7. España experimenta retroceso en catolicismo – El Mundo – Mundo Cristiano
  8. а б Foreign Population in the city of madrid. A study by the Dirección General de Estadística of the municipality of Madrid. //
  9. INEbase. Alteraciones de los municipios
  10. División Administrativa de Madrid. // Verdad-11M, July 9, 2006.
  11. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
  12. Feinstaub: Bukarest zweitschmutzigste Hauptstadt der EU, статия в punkto.ro от 16 май 2012 г.
  13. B. A. Schenk, M. R. Van Den Toorn. Trams 2007. Издательство de Alk (Нидерланды), ISBN 90-6013-466-4
Алфредо ди Стефано

Алфредо Стефано ди Стефано Лауле (на испански: Alfredo Stéfano di Stéfano Laulhé) е бивш аржентински, колумбийски и испански футболист, един от най-успешните в историята на Реал (Мадрид). Изключително бърз, маневрен, притежаващ виртуозна техника централен нападател, получил прозвището "Светлокосата светкавица". Почетен президент на Реал (Мадрид).

Зинедин Зидан

Зинедин Язид Зидан (на френски: Zinedine Yazid Zidane), по прякор Зизу, е бивш френски футболист – полузащитник. Известен е със своята техника, отличен пас и удар. Определян е от мнозина за един от най-добрите плеймейкъри в историята на футбола. Зидан е изиграл по пет сезона в Ювентус и Реал Мадрид. В кариерата си печели Шампионската лига, Серия А, Примера дивисион, Суперкупата на Италия, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. През 1998 г. става световен шампион с Франция и печели Златната топка през същата година. Две години по-късно печели и Европейското първенство.

Зидан играе и пет сезона в Реал Мадрид, където отново печели всички турнири на клубно ниво. Извежда Франция до финала на световното първенство през 2006 г., и получава наградата на ФИФА за най-добър играч на първенството.

Испания

Кралство Испания (на испански: Reino de España, или Испания (España)) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.

С площ от 504 645 km², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.

Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.

Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.

Кристиано Роналдо

Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро (на португалски: Cristiano Ronaldo dos Santos Aveiro, произнася се на португалски най-близко до Крищиану Руналду душ Сантуш Авейру, в България известен като Кристиано Роналдо от немски и английски транскрипции) е португалски футболист, нападател, понастоящем играещ за Ювентус, след трансфер от Реал Мадрид през лятото на 2018 г. Към 11 юли 2018 г., Роналдо държи рекорда за голове в Шампионската лига (126). Кристиано Роналдо също така е най-резултатният футболист за Португалия с 88 национални гола. През 2016 г. става и европейски шампион с родината си. През 2019 печели лигата на нациите с отбора си, като това е втори трофей за него с националната фланелка. Кристиано е носител на Златната топка за 2008, 2013, 2014, 2016 и 2017 г. и Златната обувка за 2008, 2011, 2014 и 2015. Считан е за един от най-добрите играчи в историята на футбола.

Купа на краля

Купа на Краля е ежегоден футболен турнир за испанските футболни отбори. Провежда се е в чест на Краля на Испания (в случая – Хуан Карлос I) и пълното му наименование е (на испански: Copa de Su Majestad El Rey Don Juan Carlos I).

Купа на носителите на купи

Купа на носителите на купи (КНК) е европейски футболен турнир, в който се съревновават носителите на националните купи на страните-членове на УЕФА. Първият турнир се е състоял през сезон 1960/61, а последният – през сезон 1998/99, след което турнира е слят с Купата на УЕФА/Лига Европа.

По време на своята 39-годишна история турнирът винаги се е приемал за втория най-престижен европейски клубен турнир след този за Купата на европейските шампиони (днес Шампионска лига). В периода 1972 – 1999 г. победителят в турнира за КНК участва в мача за Суперкупата на Европа срещу носителят на КЕШ.

Най-успешният отбор в турнира за КНК е испанският ФК Барселона, който е спечелил четири отличия и е губил още два финала. След него с по две отличия се нареждат белгийският Андерлехт, италианският Милан, английският ФК Челси и украинският Динамо Киев (спечелил двете си купи като представител на СССР).

Турнирът за купата на носителите на купи винаги се е провеждал по принципа на пряката елиминация в два мача на разменено гостуване. Финалът винаги (освен при първото издание на турнира) се е състоял от един мач на неутрален терен.

Лига Европа

Лига Европа е международен футболен турнир, в който участват европейски футболни отбори.

Предшествениците на турнира са Купата на панаирните градове, Купата на Носителите на Купи, турнирът Интертото и Купата на УЕФА. Лига Европа се смята за втория най-престижен европейски клубен футболен турнир след Шампионската лига.

Лука Модрич

Лу̀ка Мо̀дрич (на хърватски: Luka Modrić), роден на 9 септември 1985 г. в Задар, Хърватия) е хърватски футболист и национал. От лятото на 2012 г. е играч на испанският Реал Мадрид.

Междуконтинентална купа по футбол

Междуконтиненталната купа е футболна награда, за която играят клубните шампиони на Европа и Южна Америка. За първи път се провежда през 1960 г. От 1980 до 2004 г. се провежда само в Япония. От 2005 г. е заменен от Световното клубно първенство на ФИФА. През 2017 г. всички победители в турнира бяха официално признати от световните шампиони на ФИФА.

Национална библиотека на Испания

Националната библиотека на Испания (на испански: Biblioteca Nacional de España) е най-голямата библиотека в Испания. Тя изпълнява функциите на национална библиотека.

Разположена в Мадрид в сграда на площад „Колумб“, която споделя с Националния археологически музей. Основана е през 1712 година от крал Филип V. Днес библиотеката разполага с колекция от 22 милиона единици, включително 15 милиона книги.

Примера Дивисион

Примера Дивисион, също така позната като Ла Лига или Ла Лига Сантандер (заради спонсорски договорености със Сантандер), е дивизията от най-високо ниво на професионалната футболна лига на Испания. От 50-те години на XX век „Реал Мадрид“ (33 титли) и „Барселона“ (26 титли) доминират в това първенство. Другите отбори, печелили първенството, са „Атлетико Мадрид“, „Атлетик Билбао“, „Валенсия“, „Реал Сосиедад“, „Реал Бетис“, „Депортиво Ла Коруня“ и „Севиля“. Ла Лига се смята за едно от най-силните първенства в Европа заедно със Серия А,германската Бундеслига и английската Премиършип.

Реал Мадрид КФ

ФК Реал Мадрид (на испански: Real Madrid Club de Fútbol, Реал Мадрид Клуб де Футбол) е испански професионален футболен клуб от испанската столица Мадрид. Отборът е създаден през 1902 г. и е признат от ФИФА за най-успешния футболен клуб на 20 век. Реал е 33 пъти шампион на Испания, носител на 19 Купи на Испания и рекордните 13 титли на Шампионската лига. Реал Мадрид е един от основателите на ФИФА (като представител на Испания на учредителния конгрес през 1904 г.) и на организацията Г-14.Клубът играе своите домакински мачове на Стадион Сантяго Бернабеу, намиращ се в централната част на Мадрид. Той е и най-богатият във футбола по отношение на приходи (€658 милиона за 2014 г.), позиция, на която е неизменно в продължение на девет години и първи като най-скъпия клуб в света на стойност от 3,3 милиарда долара за 2013.

Роналдо

Роналдо е бивш бразилски футболист. Пълното му име е Роналдо Луиш Назарио де Лима (на португалски: Ronaldo Luis Nazário de Lima, произнася се най-близко до Руналду Луиш Назариу де Лима). Наричан е още The Boy Wonder, The Kid, The Miracle Man, The Keepers Nightmare, „Феномена“ (O Fenômeno), The Unstoppable, The Number 9, The King. Роден е на 22 септември 1976 г. в кв. „Бенто Рибейро“ в Рио де Жанейро. Играе на поста нападател.

Роналдо е един от водещите голмайстори в света през 1990-те и началото на 21 век. Той печели два пъти Златната топка на Франс футбол през 1997 г. и 2002 г. и Златната обувка през 1997 г. Освен това, той е един от двамата футболисти печелили наградата „Футболист на годината на ФИФА“ три пъти, другият е френският футболист Зинедин Зидан. През 2007 г. той е обявен за един от най-добрите единадесет за всички времена от „Франс футбол“ и е включен във ФИФА 100, списък на 125-те най-велики футболисти за XX-то столетие. През 2010 г. е избран от Goal.com за Играч на Десетилетието в онлайн проучване, събирайки 43,63 % от всички гласове и е включен като център нападател в Отбора на Десетилетието.

Изиграва 97 международни срещи за националния отбор по футбол на Бразилия, в които вкарва 62 гола. Той е част от бразилския национален отбор, който печели на световните първенства през 1994 г. и 2002 г. купата и златните медали, а през 1998 – сребърните медали. През 2006 г. Роналдо става голмайстор на световните първенства за всички времена с петнадесет гола изпреварвайки предишния рекорд на Герд Мюлер от четиринадесет гола. На Световното първенство по футбол през 2014 г. в Бразилия, рекордът му първо е изравнен и след това подобрен от германеца Мирослав Клозе, който вкара рекордният шестнадесети гол в полуфинала срещу отбора на Бразилия.

Суперкопа де Еспаня

Суперкопа де Еспаня (на испански Supercopa de España) е испански футболен трофей, организиран от Кралската испанска футболна федерация. Финалът се провежда от 1982 г., и в него се противопоставят Шампионът на Примера Дивисион срещу Носителя на Купата на Краля. Финалът се играе всяка година в края на август, и представлява официален старт на футболните мачове в Испания. Провежда се в две срещи при разменено домакинство, като домакин на първата среща е Носителят на Купата на Краля, а на реванша домакин е Носителят на Шампионската титла. До изданието му през 1996 г., ако носителят и на двете отличия е един и същ отбор, Суперкупата му се присъжда директно. От следващата година, това правило е премахнато, като във финала участва финалистът за Купата на Краля. Пример за това е сезон 1995-96, когато финалиста Барселона се изправя срещу спечелилия дубъл Атлетико Мадрид, и сезон 1997-98, когато срещу Барселона се изправя финалиста Майорка.

Суперкупа на УЕФА

Суперкупата на УЕФА (Суперкупата на Европа) е европейски клубен футболен трофей, за който всяка година през месец август се провежда мач между носителите на Купата на европейските шампиони и Купата на УЕФА. До 2000 г., когато е закрит турнирът за КНК, участие в мача взима носителят на Купата на носителите на купи (вместо носителя на Купата на УЕФА).

Турнирът е основан през 1972 г. по идея на холандския журналист във вестник De Telegraaf Антон Виткамп. В годините на тотална доминация на холандските отбори в Европа, той иска да се създаде среща, чрез който да бъде определен най-добрият отбор на континента. В началото УЕФА не приема идеята му, защото единият потенциален финалист Глазгоу Рейнджърс току-що е наказан от федерацията да не участва в европейските клубни турнири за една година заради вандалски прояви на феновете на отбора. Въпреки това мачът се провежда, но не под егидата на европейската федерация. От следващия сезон тя официално се заема с организацията на мачовете за Суперкупата на Европа.

В периода 1972–1997 г. за спечелването на купата финалистите играят два мача на разменено гостуване. През 1998 г. УЕФА взима решение победителят да се определя в един мач, който се играе в края на месец август на стадион Луи Втори в княжество Монако.

Най-успешните клубове в този турнир са италианският Милан и испанският Барселона, които са печелили пет пъти трофея.

ФК Атлетико (Мадрид)

Клуб Атлетико де Мадрид (на испански: Club Atlético de Madrid), познат най-вече като Атлетико Мадрид (на испански: Atlético de Madrid) или само Атлетико (на испански: Atlético) е испански футболен клуб от Мадрид. Създаден е на 26 април 1903 г. Едно от прозвището на тима е „дюшекчиите“, тъй като цветовете на екипите им напомняли за старовремските матраци, които били покривани с червени и бели райета.

През сезон 1995/96 в състава на Атлетико Мадрид играе Любослав Пенев като клубът става шампион и печели Купата на краля. Пенев е най-добрият реализатор на отбора вкарвайки 22 гола в 44 мача. Също така в Атлетико през сезон 2006/2007 игра българинът Мартин Петров.

ФК Ювентус

ФК „Ювентус“ (на италиански: Juventus Football Club, Juventus – от латинската дума за „млад“) в Торино, Италия е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. Бианконерите са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион Ювентус Арена в Торино. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са Старата госпожа (la Vecchia Signora), бианконерите и зебрите.

Шампионска лига на УЕФА

Шампионската лига на УЕФА (на английски: UEFA Champions League), е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони (КЕШ, на английски: European Champions' Cup, ECC). Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА.

Титлата „европейски шампион“ е печелена от 22 различни отбора, 12 от които са я печелили повече от веднъж. Най-много титли има отборът на Реал Мадрид, който е печелил титлата 13 пъти, пет от които са в първите пет години от създаването на турнира. Откакто Милан успешно защитават титлата си през 1990 г. до 2017 г., нито един отбор не е успял да спечели титлата в две поредни години. През 2016/2017 година Реал Мадрид става първият отбор, успял да защити титлата си откакто формата е преименуван на Шампионска лига. През следващият сезон спечелва титлата отново за трети пореден път, което напълно пренаписва историята на турнира.

Янко Сакъзов (булевард в София)

„Янко Сакъзов“ е основен, централен булевард в София. Носи името на българския политик Янко Сакъзов.

Разположен е между бул. „Васил Левски“ при Паметника на Васил Левски (западно откъдето продължава ул. „Московска“) и бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ (източно откъдето продължава бул. „Мадрид“). Пресича се с ул. „Кракра“, ул. "Сан Стефано", ул. "Васил Априлов" и ул. "Проф. Асен Златаров".

През годините булевардът носи различни имена:

1907 г. – заедно с днешната ул. Московска се казва ул. Регентска

1908 г. – двете се преименуват на ул. Московска

1917 г. – заедно с днешния бул. Мадрид се казва ул. Царица Елеонора (в чест на българската царица)

1946 г. – само днешния Янко Сакъзов отново се казва "ул. Регентска". По време на социализма –

През 1950-те, днешния бул. Янко Сакъзов се казва бул. Генерал Владимир Заимов, а днешния бул. Мадрид се казва бул. Янко Сакъзов.

През 1970-те, днешните Янко Сакъзов и Мадрид вече заедно се казват "бул. Вл. Заимов".

Знаме на Испания Градове в Испания с над 100 000 жители
Flag of Europe.svg Столици на страните-членки на Европейския съюз
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.