Магистър

Магистър (на латински: magister – наставник, учител) може да се отнася за някое от следните понятия.

  • магистър – титла във Византия;
  • велик магистър – рицарска титла за ръководител на някои рицарски ордени;
  • магистър – образователна степен във висшето образование. В България е регламентирана от Закона за висшето образование (ЗВО), като за придобиването ѝ, съгласно член 42, алинея 1, точка 2, подточка а) на ЗВО, се изискват: не по-малко от 300 учебни кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 г.:
    • с магистърско обучение от поне 1 г. след получаване на образователна степен бакалавър (с минимум 4 г. обучение) или
    • направо (при някои учебни програми).

Вижте също

Велик магистър на Тевтонския орден

Велик магистър (на немски: Hochmeister; на латински: Magister generalis) е ненаследствена титла, с която се удостоява избраният за предводител германски рицар на Тевтонския духовно-военен орден от 1198 до наши дни.

Дизайнер

Дизайнер е специалист, който се занимава с дизайн. Думата има различен смисъл в българския език, отколкото в английския.

Докторантура

Докторантурата е период и процес на обучение на кадри, завършили висше образование със степента магистър. Обучаващите се наричат докторанти, а крайната цел на обучението е присъждането на образователната и научната степен доктор.

Обучението на докторанти става по научни специалности, регламентирани от ВАК. Правото да обучават докторанти получават научните институти и университетите, които са акредитирани за съответните научни специалности. Започването на докторантура става след успешно издържани конкурсни изпити по специалността на докторантурата и по чужд език.

Инженер

Инженер (на френски: Ingénieur; на английски: Engineer) е технически специалист с висше образование. Думата „инженер“ произлиза от латинските корени "ingeniare („измислям, изобретявам“) и „ingenium“ – („интелигентност, умение“). Присъжданите на инженерите научни степени могат да бъдат: бакалавър, магистър на техническите науки (м.т.н.), кандидат на техническите науки (к.т.н.), която сега съответства на доктор, доктор на техническите науки (д.т.н.).

Инженерът е човек, занимаващ се професионално с инженерни науки, прилагайки знания в сферата на науката и математиката и демонстрирайки изобретателност с цел решаване на технически проблеми. Инженерите проектират материали, структури и системи, вземайки предвид ограничаващите ги практичност, безопасност и цена. Работата на инженерите прави връзка между научните открития и прилагането им към човешките нужди.

Легат

Легат (на латински: legatus) е термин с многопосочни значения на представител, пратеник, офицер. „Легатът на римския народ“ бил сенатор, изпратен с мисия в чужда държава. Във войската легатите по време на Републиката били офицери, командуващи отделни видове войски (кавалерия, резерви, тил и др.), по време на Империята легатът се превърнал в командир на легион.

В средните векове и до днес тази служба е запазене под формата на папски легат.

Магистър Милитум

Magister militum – военен магистър (4 – 12 легиона). В Източната Римска империя тази военна титла се е появила след Диоклециано-Константиновата реформа в римската войска. Първоначално имало двама магистри, командващи съответно пехотата и конницата, но към средата на IV век били учредени допълнителни длъжности на териториални военни магистри с резиденции в Константинопол и в центровете на диоцезите. В началото на V век имало пет военни магистри като двама от тях били в столицата при императорския двор (magister militum praesentalis). С указ на император Валентиниан I от 372 г. военните магистри били изравнени по звание с префектите, и те преминали от ранг "vir spectabilis" в ранг "vir illustris".

Магистър на Монетния двор

Магистър на Монетния двор, (на руски: минцмейстер или мюнцмейстер, на немски: Münzemeister; от немски: Münze – монета и Meister – началник, глава, на латински: monetarius) е професия или длъжност, свързана с производството на монети. Това може да е началникът на монетния двор или на негов отдел; най-общо това е чиновник, отговорен за сеченето на монети

Минно-геоложки университет

42.66, 23.353056

Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ е висше училище в София и филиал в Кърджали. Подготвя инженери по геоложки, минни, компютърни и електромеханични специалности.

Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ съществува като самостоятелна образователна институция от 1953 г. Оттогава насам той се утвърждава като учебен и научен център, където се подготвят инженери по геоложки, минни и електромеханични специалности, провеждат се фундаментални и приложни научни изследвания и се осъществяват всички форми за следдипломна квалификация. Доброто съчетание на обща инженерна подготовка с по-тясно профилирани знания и умения дава широки възможности за реализация на завършилите университета в страната и в чужбина.

От създаването на университета досега са подготвени над 14 000 инженери, реализиращи се в областта на геологията, минното дело, в енергийно-суровинния отрасъл, гражданското и промишлено строителство, опазването на околната среда и др., сред които граждани на близо 40 държави от Европа, Азия, Африка и Южна Америка.

Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ е защитил правото си да обучава по всички образователни степени. По продължителност и обхват те съответстват на степените давани в университетите на САЩ и Европа.

Във филиала в Кърджали, който е основно звено в структурата на МГУ, се обучават студенти по образователно-квалификационната степен „бакалавър“. Продължителността на обучението е 4 години.

Първата основна квалификационна степен е бакалавър и се получава след 4 (4,5) годишен курс на обучение. Тази образователна степен се дава по основните 12 специалности на университета. При успешно положени изпити, изработени и защитени проекти и дипломна работа, се получава държавна диплома и степен „бакалавър“. Завършилите бакалавърска степен са високо квалифицирани кадри за производството.

„Магистър“ е втората образователно-квалификационна степен. Обучението е с продължителност 1 (1,5) години след завършване на бакалавърската степен. При успешно положени изпити, изработени и защитени проекти и дипломна работа, се получава държавна диплома и степен „магистър“.

Третата образователна и научна степен включва обучение на докторанти. Обучението е по индивидуален план, като на завършилите се присъжда образователна и научна степен „доктор“, съответстваща на PhD в САЩ.

Национална художествена академия

Националната художествена академия е най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта изящните и приложните изкуства.

Орден на Почетния легион

Орденът на почетния легион (на френски: Ordre national de la Légion d'honneur) е френски национален орден (организация), учреден от Наполеон Бонапарт на 19 май 1802 г. по примера на рицарските ордени.

Съгласно кодекса на Почетния легион тази почетна организация има статут и права на юридическо лице. Принадлежността към ордена е висш знак за отличие, почит и официално признание за особени заслуги във Франция.

Приемането на членове на ордена се осъществява за изключителни военни или граждански заслуги от президента на Френската република, който по длъжност е Велик магистър (grand maître) на ордена.

Почетният легион е една от най-важните институции на френската държава и един от символите на френската република. С някои изключения в ордена не приемат членове посмъртно. По думите на генерал Шарл де Гол "...Почетният легион е общество на живия елит ..."

Павел I (Русия)

Павел I Петрович (на руски: Па́вел I Петро́вич) е император на Русия (1796-1801) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Павел Петрович е роден през 1754 г. в Санкт Петербург в семейството на престолонаследника Петър Фьодорович и бъдещата императрица Екатерина Алексеевна. През 1773 г. се жени за Вилхелмина фон Хесен-Дармщат (Наталия Алексеевна), но тя умира малко по-късно при раждане. През 1776 г. се жени повторно за София Доротея фон Вюртемберг (Мария Фьодоровна). През 1781-1782 г. двамата предприемат пътуване в Западна Европа, а след завръщането си Павел прекарва много време в своето имение в Гатчина, където организира по пруски образец собствена военна част.

Павел става император след смъртта на майка си Екатерина през ноември 1796 г. През първата година от управлението си той отменя много от приетите от нея мерки. Армията, изпратена срещу Иран е върната месец след идването му на власт, а баща му Петър III е погребан тържествено в Петропавловската катедрала. Много от приближените на Екатерина са отстранени, подменен е и командният състав на армията, като при управлението си Павел уволнява 7 фелдмаршала и 333 генерала.

Павел I е избран за велик магистър на Малтийския орден, на който предоставя убежище в Русия, след като е прогонен от Малта от Наполеон Бонапарт. Той се включва и във втората коалиция срещу Франция по време на Наполеоновите войни, като през 1798 г. изпраща в Италия и Швейцария руски войски, водени от Александър Суворов. През 1801 г. променя политиката си и преминава към неутралитет, враждебен към Великобритания, като дори организира неуспешен поход на казашки части към Индия.

През март 1801 г. Павел I е убит в резултат на заговор, организиран от Петър Пахлен, Никита Панин и Хосе де Рибас. Наследен е от сина си Александър I.

Прусия

Прусия (на латински: Borussia, Prussia или Prutenia; на немски: Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.

През средновековието Прусия се споменава като територия, обитавана от западнобалтийското племе пруси, загубило езика си през 18 век. Включва прибалтийски области, завладени и управлявани от Тевтонския орден. На 8 април 1525 г. великият магистър на Тевтонския орден Алберт фон Бранденбург получава титлата херцог на Прусия, а на 18 януари 1701 г. в Кьонигсберг император Леополд I Хабсбург коронясва Фридрих I за крал на Прусия.

Като самостоятелна държава Кралство Прусия съществува от 1701 г. до включването му в Германската империя през 1871 г., в която кралят на Прусия е и германски император; във Ваймарската република е „свободна държава“ (Freistaat) – административна единица. В Нацистка Германия (Третия райх) самостоятелността и значението ̀и намаляват, а с капитулацията на Германия и окупацията от съюзнически войски е окончателно ликвидирана като административно и географско понятие.

По-известни пруски владетели са Фридрих Вилхелм I (1713 – 1740) и неговият син Фридрих II (1740 – 1786). По време на управлението на двамата монарси Прусия за кратко време се издига от незначителна държавица, през една от значимите централноевропейски монархии до велика сила в средата на 18 век, около която с края на Френско-пруската война в Огледалната зала във Версай се осъществява обединението на Германия. Благодарение на смятаната за най-модерна за времето си армия през втората половина на 19 век, Прусия взема надмощие над останалите германски държави и до голяма степен стои в основата на Германския съюз, а по-късно и на Германската империя.

В този контекст, историята и значимостта на пруската държава, и най-вече нейната роля в общогерманската и общоевропейската история, е огромно. Държавните символи на Прусия са три: Кьонигсебргският замък, около който възниква държавността, Кьонигсбергската катедрала, която е главният християнски храм на лютеранската конфесия и в чийто двор е погребан Имануел Кант, и Бранденбургската врата, известна като „Портата на света“.

Историческа столица на Прусия е Кьонигсберг, а държавна след образуването на кралство Прусия – Берлин.

Студент

Студент (на руски: студент; на полски: student; на немски: student; от латински: studens, -entis – „учащ се“) е обучаващ се във висше учебно заведение в едно от образователно квалификационните степени: специалист, бакалавър и магистър.

Всеки студент притежава набор от студентски права включващи право за ползване на определение намаления (например в БДЖ), отлагане от военна служба (за подлежащите на служба) и др.

Придобиването на студентски права става чрез записване във ВУЗ.

Загубата на студентски права става чрез: завършване на ВУЗ; прекъсване на обучението, по друга причина, за определен период от време.

Основно задължение на студентите е посещаването на различните типове учебни занятия. Друго задължение е разработката на различните видове курсови задачи, курсови проекти и домашни работи включително и дипломна работа.

Обучаващият се във висше военно училище се нарича курсант.

Университет по архитектура, строителство и геодезия

Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) (до 1963 Инженерно-строителен институт (ИСИ), до 1977 Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), до 1992 Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС)) в София е най-голямото висше техническо училище в областта на строителството в България.

Университет по библиотекознание и информационни технологии

Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) е държавен университет.

Фридрих фон Заксен (тевтонски велик магистър)

Фридрих Саксонски (на немски: Friedrich von Sachsen) от династията Ветин е тридесет и шестият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден.

След военното поражение при Грюнвалд и Втория Торунски мирен договор от 1466 тевтонският орден е васално подчинен на Полското кралство. Изборът на Фридрих за предводител на ордена е резултат на идеята на предшественика му Йохан фон Тифен – за Велик магистър да бъде избиран имперски принц, на когото владетелското достойнство не позволява да се подчинява на полския крал. Въпреки, че Фридрих е и братовчед с управляващата полска династия Ягелони междудържавното напрежение не е намалено.

Хайнрих Ройс фон Плауен

Хайнрих Ройс фон Плауен (на немски: Heinrich Reuß von Plauen) е тридесет и вторият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден.

Произлиза от знатния род Дом Ройс от Тюрингия. Той е племенник и наследник на Великия магистър Лудвиг фон Ерлихсхаузен.

Още млад влиза в Тевтонския орден. През тринадесетгодишната война (1454–1466) с Полша и Пруския съюз той е командир на войската на ордена и побеждава полския крал Кажимеж IV в битката при Кониц на 17 септември 1454 г.

Той придружава саксонския херцог Вилхелм Смели до Йерусалим, където през 1461 г. става рицар на Ордена на Светия гроб. 1466 г. той става комтур на Пруска Холандия.

Когато чичо му Лудвиг фон Ерлихсхаузен умира през 1467 година, той става щатхалтер на Тевтонския орден. На 17 октомври 1469 г. Хайнрих е избран против неговата воля за 32. Велик магистър на Тевтонския орден.

Хайнрих Ройс фон Плауен умира след единадесет седмици на 2 януари 1470 г. от удар, получен при връщането му от пътуването му до Петрикау на среща с крал Кажимеж IV Ягелончик. Погребан е в катедралата на Кьонигсберг.

Хасан Азис

Инж. Хасан Азис Исмаил е роден на 16 април 1969 в град Кърджали. Детството му преминава в село Мост, Кърджалийско. Дипломира се като магистър-инженер по промишлено и гражданско строителство в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Успоредно с това следва и „Маркетинг и мениджмънт“ в УНСС.

Кмет на Община Кърджали от 2003 г., общински лидер на ДПС в Кърджали.

Женен за Невин, имат дъщеря Есин.

Хоенлое

Хоенлое (на немски: Hohenlohe) е франкски благороднически род от висшата аристокрация. Господарите на равнината Хоенлое са издигнати в имперски графове през 1450 г., от средата на XVIII век територията става княжество и владетелите имперски принцове.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.