Луксозна стока

Луксозна стока е термин от икономиката, с който се означава стока, за която търсенето се увеличава успоредно с повишаването на доходите, за разлика от стоките от първа необходимост, за които търсенето няма връзка с дохода.

Луксозните стоки се отличават с висока еластичност на търсенето. Например когато хората стават по-богати, те купуват повече луксозни стоки. Това означава също, че ако има спад на дохода, то и търсенето ще спадне. От друга страна, приходите от еластичността на доходите, не зависят от доходите. Следователно една луксозна стока може да се превърне в обикновена спрямо различните нива на доходите. Например ако един богат човек спре да си купува луксозни коли за колекцията си, а започне да колекционира самолети, тогава на това ниво на дохода луксозната кола се превръща в обикновена стока.

S-Klasse W221
Mercedes-Benz S-клас е пример за луксозна стока.

Социално-икономическо значение

Pendant with opal and gold
Бижутата – класически пример за луксозни стоки

Някои от произвежданите продукти постигат статус на „луксозни стоки“ поради техния дизайн, качество, трайност или изпълнение, забележително по-добри от сравними заместители. Така почти всяка категория стоки, предлагани днес на пазара включва набор от сходни продукти, чийто „лукс“ се характеризира с по-добро качество на материалите, масивна конструкция, стилен външен вид, повишена издръжливост, по-добра производителност и т.н. Като такива, тези луксозни стоки, запазват или подобряват основните си функции.

Има и стоки, които се възприемат като луксозни от обществото, защото са символи на социален статус, както и на покупателната способност на тези, които ги придобиват. Тези покупки, които не винаги са по-добри (в качеството, изпълнението или външния вид) в сравнение с по-евтините им заместители, са закупени с основна цел да демонстрират богатството на техните собственици. Това са представители на социално-икономическия феномен „показно потребление“ и обикновено включват луксозни автомобили, скъпи часовници и бижута, дизайнерски облекла, яхти, големи частни квартири, градски имения и вили.

Пазарни характеристики

Луксозните стоки се класифицират като стоки на Веблен с положителна ценова еластичност на търсенето.

Въпреки че изкусното изпълнение не зависи от качеството, за луксозните стоки се счита, че са от най-високата част на пазара по отношение на качество и цена. Класическите луксозни стоки включват дрехи и аксесоари от висшата мода. Луксозният сегмент присъства и в много други пазари: автомобили, вино, бутилирана вода, чай, часовници, бижута, шоколад и др.

Като луксозни могат да се класифицират и някои услуги. Наемането на домашна прислуга отразява различия по отношение на доходите. Някои финансови услуги, особено в брокерски къщи, може да се считат за луксозни по подразбиране, защото лица с ниски доходи обикновено не ги използват.

Луксозни марки

Луксозни или престижни са марките, на които повечето от продуктите са луксозни. Включват се и някои марки, чиито имена създават асоциация за лукс, като висока цена или високо качество.

Друга пазарна характеристика на луксозните стоки е тяхната висока чувствителност към икономическите възходи и спадове, високи маржове на печалба, цени, както и много строго контролирани марки.

LVMH (Louis Vuitton Moet Hennessy) е най-големият производител на луксозни стоки в света с повече от петдесет марки, включително и Louis Vuitton. Групата LVMH е реализирала печалба от 2 млрд. евро от продажбите на 12 блн. евро през 2003 година. Други лидери на пазара са PPR (след като го закупили Gucci Group) и Richemont.

Съществуват марки, чиито продукти могат да бъдат както широкодостъпни, така и луксозни. Пример за различни продуктови линии в една и съща марка е автомобилната индустрия. На пазара има модели за по-млади потребители на по-ниска цена, както и по-скъпи модели за по-възрастни и по-заможни хора. Пример за това са моделите на Mercedes-Benz. В САЩ модел C300 седан се продава за $32,000, а модел SLR McLaren купе за $497,000.

Размер на пазара

Пазарът на луксозни стоки е във възход от много години. Въпреки загубите, причинени от азиатската финансова криза през 1997 година, производството се представя много добре, особено през 2000 година, когато делът на световния пазар на луксозни стоки – включващ напитки, мода, козметика, часовници, бижута, куфари, дамски чанти – е възлизал на близо $170 милиарда с 7,9% прираст. Най-големият и единствен бранш, където е отбелязан спад са напитките, включващи скъпото уиски, шампанско и коняк. Часовниците и бижутата са с най-добри резултати с 23,3% прираст. А при облеклата и аксесоарите с 11,6%. Най-големият регионален пазар на луксозни стоки е Северна Америка с 23,3%, за сравнение с дела от 2,9% за западноевропейския пазар. Единадесетте най-добри пазара включват САЩ, Хонг Конг, Япония, Китай, Германия, Италия, Франция, Великобритания, Бразилия, Испания и Швеция.

Пазарни тенденции

Трите преобладаващи тенденции в глобалния пазар на луксозни стоки са глобализацията, консолидацията и продуктовата диверсификация. Глобализацията е резултат от увеличаване на предлагането на тези стоки, допълнителните луксозни стоки, както и бума в туризма. Консолидацията включва растеж на големите компании и придобиването на собствеността над много марки в сегмента на луксозните продукти. Примери са LVMH, Richemont и PPR, доминиращи на пазара в области, вариращи от напитки до мода и козметика. Водещи световни компании като Procter& Gamble също са привлечени към тази индустрия поради трудността да се постига печалба в пазара на масови потребителски стоки.

Вижте също

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Luxury good“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Захар

Захарите са група вещества със сладък вкус и сходна химична структура, повечето от които се използват за храна. Те са въглехидрати и включват в състава си въглерод, водород и кислород.

Съществуват различни видове захари, получени от различни източници. Простите захари се наричат монозахариди – глюкоза (наричана също декстроза), фруктоза и галактоза. Гранулираната захар, която най-често се използва в чист вид за храна, е дизахаридът захароза, който в тялото се разлага на глюкоза и фруктоза. Други често срещани дизахариди са малтозата и лактозата. Някои вещества с различен химичен строеж също имат сладък вкус, но не се определят като захари. Част от тях се използват като нискокалорични заместители на захарите и се наричат изкуствени подсладители.

Природните захари съдържат шест или дванадесет въглеродни атома. Те са кристални, лесно разтворими във вода и имат сладък вкус. Когато съдържат пет въглеродни атома, захарите се наричат пентози, а когато съдържат шест въглеродни атома хексози. В зависимост от взаимното разположение на карбонилната и хидроксилните групи биват алдопентози (алдохексози) и кетопентози (кетохексози). Съществуват още триози (с три въглеродни атома – глицералдехид и дихидроксиацетон), тетрози (с четири въглеродни атома – еритроза, еритрулоза), хептози (със седем въглеродни атома – седохептоза и седухептулоза). В скобите са посочени алдозите и кетозите на съответните примери.

Захарите присъстват в тъканите на повечето растения, но концентрацията им е достатъчна за ефективно извличане в захарната тръстика и захарното цвекло. Захарната тръстика се отглежда в тропическите области на Далечния изток от Древността, но масовото ѝ производство започва през XVIII век в Америка. По това време захарта в чист вид за пръв път става достъпна за по-широки кръгове от населението, които дотогава използват като подсладител главно пчелен мед. Захарното цвекло, което може да се отглежда и при по-хладен климат, започва да се използва през XIX век, когато е развита технологията за неговата обработка. Общото световно производство на захар през 2011 година е около 168 милиона тона.

Лукс

Лукс (означение: lx) е единица за осветеност.

Един лукс осветеност се създава от светлинен поток един лумен, падащ върху повърхност един квадратен метър, т. е:

1 lx = 1 lm/m²

Ето едно интересно сравнение:

0,0001 lx – обща звездна светлина при облачно небе;

0,002 lx – ясно небе без луна;

0,01 lx – четвърт луна;

0,27 lx – пълнолуние в ясна нощ;

1 lx – пълна луна в тропическите ширини;

3,4 lx – полумрак под ясно небе;

50 lx – осветление в стая;

80 lx – осветление в коридор;

100 lx – много тъмен облачен ден;

320 – 500 lx – осветление в офис;

400 lx – изгрев или залез на слънце в ясен ден;

1000 lx – облачен ден;

10 000 – 25 000 lx – дневна светлина, на сянка;

32 000 – 130 000 lx – директна слънчева светлина.

Технически прогрес

Техническият прогрес се изразява в изобретяването на нови машини, въвеждането на нови технологии, способи и продукти. Техническият прогрес води до това, че даден обем продукция може да се произведе с по-малко вложен труд и капитал, или с даден труд и капитал може да се изработи повече продукция. Като резултат от него се подобряват съществуващи продукти и се създават нови. ТП води и до повишаването на стандарта на живота.

Цена

Цена е паричният израз на стойността на дадена стока или услуга. Тя се определя от търсенето и предлагането на пазара. Някои от факторите, които влияят на ценообразуването, са конкуренция, загуби, печалби и намесата на правителството.

По отношение на маркетинга, ценообразуването е от решаващо значение за маркетинговата стратегия поради две причини:

цената трябва да възстанови разходите и да даде печалба, и

цената трябва да е такава, че клиентите да са готови да я платят.Предпоставките при вземане на ценови решения са много, факторите, които им влияят – също. Общата политика на компанията и маркетинговата стратегия трябва да са добре съгласувани.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.