Луи XIII

Луи XIII (на френски: Louis XIII le Juste), наричан „Справедливи“ (27 септември 1601 – 14 май 1643) – крал на Франция от 1610 г.

Луи XIII Справедливи
Крал на Франция и Навара
Louis XIIIval grace
Луи XIII от Филип дьо Шампан
Лични данни
Управление 14 май 161014 май 1643
Коронация 17 октомври, 1610 Реймс
Пълно име Луи XIII „Справедливи“
Роден
Починал
Погребан в Базиликата Сен Дени, Франция
Предшественик Анри IV
Наследник Red crown.pngЛуи XIV
Подпис
Manuscript - CLdF-BR0009 Secretary signature for Louis XIII de France - Paris 1625
Семейство
Династия Бурбони
Баща Red crown.pngАнри IV
Майка Red crown.pngМария Медичи
Брак Red crown.pngАна Австрийска (16011666)
Потомци Луи XIV (16381715)
Филип I Орлеански (16401701)
Grand Royal Coat of Arms of France & Navarre

Произход

Син на Анри IV и италианката Мария Медичи. Той е първороден син на баща си и дофин на Франция до 1610 г. Като малък Луи е привързан силно към баща си и ненавижда своята майка и любовника ѝ Кончито Кончини.

Регентсво на Мария Медичи

След убийството на Анри IV на 14 май 1610 г. Луи се възкачва на френския престол. Става крал на деветгодишна възраст, поради което до 1614 г. страната официално се управлява от регентски съвет, начело с кралицата-майка. В действителност Луи XIII рядко взема пряко участие в управлението, като го оставя в ръцете на Кончито Кончини (фаворит на майка му) до 1617. На 24 април 1617 г. по заповед на Луи неговият фаворит херцог дьо Люин убива Кончини, а майка му е заточена. Тогава управлението се поема от Шарл дьо Люин (1617 – 1621). През 1624 г. Луи назначава за свой пръв министър един политически гений – Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо Ришельо (1624 – 1642). Блестящият и енергичен кардинал ръководи администрацията на краля в продължение на 18 години и умира месеци преди самия Луи XIII. Именно Ришельо полага основите на абсолютната монархия във Франция. Хабсбургите в Испания и Австрия са унижени, изграден е военноморски флот, а благородниците са подчинени напълно на краля. Много от привилегиите на хугенотите са ограничени, а тяхната крепост Ла Рошел е превзета от кралската армия. Кралят прави всичко възможно да прекрати практиката талантливите френски художници да учат в Италия. Луи възлага на Никола Пусен и Филип дьо Шампан да декорират Люксембургския дворец. Организирана е и администрацията на Нова Франция (Канада), където се заселват французи в Квебек.

Регентството на майка му довежда до разпиляване на парите, които баща му е успял да натрупа и е характерно с происпански външнополитически курс, израз на който са двете сватби през 1614 г. – Луи XIII се жени за испанската принцеса Ана Австрийска, а неговата сестра Елизабет Бурбонска – за испанския крал Фелипе IV (Филип IV). Бракът на краля с Ана Австрийска обаче не е удачен нито в политически (происпанският курс не се нрави на повечето френски държавници), нито в личен план. През по-голямата част от съвместния си живот семейната двойка живее разделена, особено след двата аборта на кралицата през 1618 и 1630 г. До известна степен е случайност събирането им през 1637 – 1640 г., когато се раждат единствените две деца от брака – Луи, по-късно Луи XIV и Филип, по-късно херцог на Орлеан.

Управление на Ришельо

Луи XIII е скромен, тих и спокоен, дори деликатен човек, но волеви и безскрупулен, когато се наложи. Способен на внезапни и властни действия, той умее да преценява хората и ситуациите – една от дарбите му. Не е случайно, че въпреки многобройните опити да му се повлияе той не премахва Ришельо от неговия ключов пост. По-скоро ленив, отколкото активен, болнав, но с типично кралски любими занимания – ръководство на военни действия и лов. Освен това обича изкуствата, занимава се (доста успешно) със занаяти. Той много добре съзнава отговорността на своята позиция и задълженията, които произтичат от нея.

Louis XIII et famille royale
Луи XIII, Ана Австрийска и престолонаследникът Луи

Макар и чрез министрите си, Луи XIII успява да съкрати силата на аристокрацията във Франция, и следователно да засили властта си; да наложи контрола си и над хугенотите, които чрез Нантския едикт от 1598 г. имат правото на вътрешни въоръжени сили и крепости (най-важната им крепост Ла Рошел е превзета през 1628 г.); да уреди по-добре финансирането на администрацията и събирането на данъците. По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война, сблъсква се с Испания за наследството на Юлих-Берг и Мантуа, окупира Каталония, печели победи над испанците, субсидира германските протестанти и шведския крал Густав Адолф против Хабсбургите. По този начин при управлението на Луи XIII се поставят основите на френския абсолютизъм и на хегемонията на Франция в Европа – и двете доведени до окончателен вид при сина му.

Людовик XIII – артист

LouisXIII
Луи XIII

Луи ХІІІ е страстен любител на музиката. Той играе, свири на клавесин, виртуозно на ловджийски рог, пее партии на първи бас в ансамбъл, изпълнява многогласни куртуазни песни (airs de cour) и псалми.

От детска възраст започва да учи танци и в 1610 година официално дебютира в придворния Балет на Дофина. Луи ХІІІ изпълнява в придворните балети благородни и гротескни роли, а в 1615 година в Балета Мадам изпълнява ролята на Слънцето.

Луи XIII е автор на куртуазни песни и многогласни псалми; музиката му също звучи в знаменития Мерлезонски балет (1635), за който той съчинява танците (Simphonies), измисля костюмите, и в който сам изпълнява няколко роли.

Семейство

Marques Cinq Mars
Фаворитът на Луи XIII – Анри Коафие дьо Рузе, маркиз дьо Санк-Марс

След двадесет години брак и четири аборта Ана най-сетне ражда син дофина Луи, а две години по-късно и втори син Филип. Въпреки че Ришельо ръководи държавата, Луи има и други фаворити. Един от тях е херцог дьо Люин, който е приятел на младия Луи и негов съветник в началото на царуването му. Последният любимец на краля е маркиз дьо Санк-Марс (1639 – 1643), който е екзекутиран заради заговор с Испания по време на война. След смъртта на Луи съпругата му Ана управлява като регент на петгодишния Луи XIV.

Деца

  • Луи ХІV – (фр. Louis le Grand), (5 септември 1638, Сен-Жермен-ан-Ле — 1 септември 1715, Версай) крал на Франция
  • Филип I, херцог дьо Орлеан (фр. Philippe, duc d'Orléans; 21 септември 1640, Сен-Жермен-ан-Ле — 8 юни 1701, Сен-Клу) 

Произход

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шарл IV дьо Бурбон-Вандом, херцог на Вандом
 
 
 
 
 
 
 
Антоан Наварски, jure uxoris крал на Навара
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Франсоаз дьо Алансон
 
 
 
 
 
 
 
Анри IV, крал на Франция
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Енрике II, крал на Навара
 
 
 
 
 
 
 
Жана III, кралица на Навара
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита Наварска
 
 
 
 
 
 
 
Луи ХІІІ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Козимо I Медичи, велик херцог на Тоскана
 
 
 
 
 
 
 
Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора ди Толедо
 
 
 
 
 
 
 
Мария Медичи
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд I, император на Свещената Римска империя
 
 
 
 
 
 
 
Йохана Австрийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Ягелонина, кралица на Унгария
 
 
 
 
 
 

В литературата

Луи ХIII е кралят от романа на Александър Дюма-бащаТримата мускетари“.

Източници

  • A. Bazin, „Histoire de France sous Louis XIII“ (П., 1846)
  • Topin, „Louis XIII et Richelieu“ (П., 1876)
  • B. Zeller, „La minorité de Louis XIII, 1610 – 12“ (П., 1892)
  • А.Булычёва, „Сады Армиды“ (М., 2004)
  • В. В. Шишкин Дворянское окружение Людовика XIII. // Французский ежегодник 2001. М., 2001.
  • Жизнь Людовика XIII описана в знаменитом романе Дюма старшего „Три мушкетёра“.
Анри IV крал на Франция и Навара (1610 – 1643) Луи XIV
14 май

14 май е 134-ият ден в годината според григорианския календар (135-ти през високосна). Остават 231 дни до края на годината.

22 септември

22 септември е 265-ият ден в годината според григорианския календар (266-и през високосна година). Остават 100 дни до края на годината.

Анна Австрийска

Анна Австрийска (22 септември 1601 – 20 януари 1666) е кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XIII и регент на нейния син, Луи XIV. По време на нейното регентство първи министър на Франция е кардинал Мазарини.

Анри IV

Анри IV (на френски: Henri IV 13 декември 1553 – 14 май 1610), херцог на Вандом от 1563 г., крал на Навара от 1572 до 1610 г. и крал на Франция от 1589 до 1610 г. Той е първият крал от династията на Бурбоните.

Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо

Кардинал Ришельо, Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо (на френски: Armand Jean du Plessis de Richelieu) е френски духовник, благородник и държавник. Роден е на 9 септември 1585, починал на 4 декември 1642.Посветен за епископ през 1607, той навлиза късно в политиката, ставайки Държавен секретар през 1616. Ришельо бързо се издига в църквата и в държавното управление, ставайки кардинал на Католическата църква през 1622, и Първи министър на Луи XIII през 1624. Той остава на този пост до смъртта си през 1642. Наследен е от кардинал Джулио Реймондо Мазарини.

Кардинал Ришельо често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че той е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Той успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции. Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война. Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия. Въпреки че не всички причини за войната са религиозни, тя се поляризира и от една страна застават силно католическите – Австрия и Испания, а от друга – протестантските Швеция и Германия. През 1633 г. Ришельо включва Франция във войната, но на страната на протестантските държави, въпреки че той самия е Римокатолически кардинал. За да постигне основната си цел – господство на Франция над Европа, той пренебрегва религията си и страната му се бие с протестантските Швеция и Германия срещу католическите Испания и Австрия, тъй като те са най-големите сили в Европа по това време и съответно основен конкурент на Франция за господство.

През 1635 г. Ришельо основава Френската академия.Сред военните операции, ръководени лично от Ришельо, е обсадата на Ла Рошел, започнала на 10 септември 1627, която продължава 14 месеца. Крепостта е превзета, след което е отменено правото на хугенотите да имат укрепени градове и военни гарнизони. Падането на Ла Рошел възстановява напълно властта на краля в южната и западната част на Франция.

Версай

Верса̀й (на френски: Versailles) е град в Северна Франция, предградие на Париж, разположено на 21 км югозападно от центъра на града.

През 17 – 18 век във Версай е основна резиденция на френските крале, а и днес градът е важен административен и съдебен център. Населението, преброено през 2007 г. е 86 979 жители. Версай се е превърнал в световноизвестен туристически обект благодарение на Версайския дворец. През 1919 г. там е сключен Версайският договор след Първата световна война.

Площта на града е 26,18 кв. км, най-високата му точка се намира на 132 метра надморска височина. Смятан е за луксозно предградие на Париж. Градът извънредно е разделен на големи авенюта (наследени от монархията), които създават впечатление за няколко малки града, отделени помежду си.

Гастон Орлеански

Гастон Жан Батист дьо Бурбон, херцог на Орлеан (на фр. Gaston Jean Baptiste de Bourbon, duc d'Orléans; Gaston d'Orléans), е третият син на Анри IV и на Мария Медичи.

Гастон е роден на 25 април 1608 г. в замъка Фонтенбло. Още при раждането си получава титлата Херцог на Анжу. След смъртта на по-големия си брат Никола през 1611 г. се превръща в следващия най-вероятен наследник на трона след най-големия си брат Луи XIII. След като през 1626 г. се омъжва за херцогинята на Монпансие, Гастон получава като апанажни владения херцогствата Орлеан, Шартр и Блоа. През 1628 г. получава и командването на военния гарнизон в Ла Рошел.

Образован и изтънчен, но много непостоянен, той прекарва живота си в заговори първоначално срещу брат си Луи XIII и Ришельо, по-късно срещу Анна Австрийска и Мазарини. Всички тези интриги и конспирации се провалят поради липсата на реален политически замисъл.

През 1630 г. Гастон участва в бунта на херцог Анри дьо Монморанси и начело на армия от наемници предизвиква кралството на бунт срещу краля, но след поражението на Монморанси при Кастелнодари избягва. През 1634 г. сключва тайно споразумение с Испания отново насочено срещу краля.

Най-сетне през 1638 г. раждането на дългоочаквания наследник на Луи XIII и Анна Австрийска слага край на надеждите му да получи трона.

Гастон взима участие и във Фрондата (1648—1652) и Мазарини го заточава в замъка му Блоа, където Гастон и умира през 1660 г. Погребан е в базиликата в Сен Дени.

Генерални щати на Франция

Генералните щати на Франция е периодично събиране на представители на съсловията (или щати (на френски: États) за обсъждане на общи въпроси от законодателството и облагането с данъци във Франция от XIV до XVIII век. Названието им означава „Общо събрание“, тоест събрание на представители на съсловията от всички провинции в кралството, като провинциите имат своя вътрешна самостоятелност. В Генералните щати се заседава и гласува по съсловия – духовенство – само висшето; аристокрация – предимно средната, тъй като херцозите и графовете считат, че са над това; и трето съсловие – представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи. Свикват се и се разпускат от краля, но реално нямат голяма власт (не могат да се сравняват с английския парламент Тяхната роля се променя с времето. Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от Филип IV по време на конфликта му с римския папа Бонифаций VIII (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след Стогодишната война короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през XV и XVI век те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при Луи XIII, след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им.

Едва през май 1789 г. те са свикани отново в опит да се подобри тежкото положение на кралските финанси. Този път депутатите от третото съсловие са твърдо решени да не се ограничават само със съвещателни функции, а да предложат коренни реформи. Още през юни традиционната структура се разпада, като на 17 юни 1789 г. третото съсловие обявява, че създава Национално учредително събрание, което на практика дава началото на Френската революция. Учредителното събрание работи от 9 юли 1789 до 30 септември 1791 г. и приема първата конституция на Франция, с която страната е обявена за конституционна монархия.

Жан-Арман дьо Тревил

Жан-Арман дю Пейре (на фр. Jean-Armand du Peyrer), граф дьо Тревил или Троавил, е френски офицер на служба при Луи XIII. Личността му е вдъхновила Александър Дюма - баща за създаването на едноименния литературен герой в романа „Тримата мускетари“.

Също както Атос и Портос, той не е бил от аристократично потекло, а семейството му сравнително отскоро се е било сдобило с благородническа титла и името дьо Тревил е прибавено към фамилията му едва след като баща му купува през 1607 г. имението Троавил в Гаскония.

През 1616 17-годишният дьо Тревил отказва да се занимава с търговия и се насочва към военна кариера. Заминава за Париж, където постъпва в гвардейските части. Вече като мускетар взима участие в обсадата на Ла Рошел (1627-1628), където е ранен. Тревил спечелва доверието на Луи XIII и през 1634 г. става капитан-лейтенант на мускетарите. Някои от назначените през 1640 г. мускетари произлизат именно от неговия семеен кръг:

Атос, който му е братовчед по майчина линия

Арамис

ПортосПрез 1642 г. е разкрит заговора на Сен-Мар (Cinq-Mars) и Франсоа дьо Ту (François de Thou) срещу Ришельо. Както е известно, Луи XIII не обичал кардинала, но не можел без него. Изцяло предан на краля, дьо Тревил споделял напълно чувствата му. Всъщност Сен-Мар, който знаел за враждебността на дьо Тревил към Ришельо, го питал дали иска да се присъедини към заговорниците, но Тревил отвърнал, че не се забърква в убийства като все пак намекнал, че ако кралят нареди, ще се подчини.

Ришельо разкрива заговора и екзекутира Сен-Мар и дьо Ту, но не е в състояние да обвини и дьо Тревил. Въпреки това изисква той да бъде изпратен в изгнание. Кралят отстъпва.

На 4 декември 1642, Ришельо умира и Луи XIII извиква отново при себе си дьо Тревил като му поверява командването на мускетарите. Няколко месеца по-късно, на 14 май 1643, кралят също умира. Тревил загубва протекциите си, но все пак Ана Австрийска в желанието си да го награди за вярната му служба, го прави граф (1643).

Между дьо Тревил и новият министър Мазарини се заражда скрита неприязън. След като не успява да накара дьо Тревил да сдаде доброволно поста си, на който искал да постави племенника си Манчини, Мазарини разпуска мускетарската рота през 1646 г. По такъв начин приключва кариерата на дьо Тревил, който по това време бил едва на 47 г. Той се оттегля в именията си, отказва да участва във Фрондата и приема поста гувернатор на графство Фоа.

Умира в Троа-Вил на 8 май 1672 г. Има двама сина, които не оставят потомство.

Мазарини

Жул Мазарен (на френски: Jules Mazarin), роден Джулио Раймондо Мадзарино (на италиански: Giulio Raimondo Mazzarino), но най-известен като кардинал Мазарини (14 юли 1602 г. – 9 март 1661 г.), служи на Франция като неин пръв министър от 1642 г. до смъртта си. Мазарини заема мястото на кардинал Ришельо. От 1659 г. той е херцог на Невер и Ретел. От 1652 до 1658 г. е епископ на Мец.

Когато Луи XIII умира през 1643 г., Луи XIV е едва петгодишен, а брат му Филип, херцог на Орлеан, няма навършени и три години. Поради тази причина, Мазарини става на практика владетел на Франция. Въпреки че 5-годишният Луи XIV се възкачва на трона, (регент е кралицата-майка Анна Австрийска), Мазарини изпълнява ролята на владетел на Франция до своята кончина през 1661 г.

Споровете относно политиката на кардинала, както и немощта на регентството, са причина за две граждански войни, познати като Фронда (1648 г. – 1652 г.). Мазарини е критикуван отчасти заради своята национална принадлежност: той е роден в Италия. Освен това, той предизвиква критиката заради усилващата се централизация на Франция (процес, който е започнат от Ришельо), както и вдигането на данъците.

Племенницата на Мазарини, Олимпия Манчини, графиня на Соасон, е майка на известния военачалник принц Евгений Савойски.

Мария Медичи

Мария Медичи (на италиански: Maria de' Medici; на френски: Marie de Médicis) е френска кралица, дъщеря на великия херцог на Тоскана Франческо I Медичи. На 17 декември 1600 г. се омъжва за краля на Франция Анри IV. Въпреки красотата си тя отделила от себе си своя съпруг с властния си характер и сцените на ревност, които му устройва. Особено ненавистно е за Анри влиянието над кралицата на прислужницата ѝ Леонора Галигаи и на мъжа ѝ, Кончини.

Мускетар

Мускетар (на фр. mousquetaire) се е наричал във Франция войник от пехотата, въоръжен с мускет. Все пак въпреки, че обикновено били причислявани към пехотинските части, мускетарите воювали понякога и на коне.

Мускетарската рота за пръв път се създава през 1622 г. при управлението на Луи XIII. От 1634 г. за неин капитан-лейтенант е назначен дьо Тревил, известен също и от романа на Александър Дюма Тримата мускетари.

Мускетарите са набирани изключително сред благородниците, като се изисквало преди това те вече да са служили в гвардейските части. По такъв начин преминаването им в мускетарската рота представлявало повишение и било много престижно. Мускетарите са осигурявали охраната на краля извън двореца (докато в кралските апартаменти тази задача била поверена на швейцарските стражи). Мазарини ги разпуска през 1646 г. и ги сформира наново през 1657, когато те наброяват 150 човека. След неговата смърт през 1661 г., Луи XIV връща първоначалния модел на организация и те получават името „сивите мускетари“ заради покривалото на конете им, за разлика от предишните, които се наричали „черните мускетари“. През 1776 г. ротата е закрита от Луи XVI поради икономически съображения. Реформирана за пореден път през 1789 г., ротата отново е закрита малко след това, за да бъде възстановена на 6 юли 1814 с възстановяването на монархията. Накрая на 1 януари 1816 е окончателно премахната.

Филип I Орлеански

Филип I Орлеански (на френски: Philippe de France, Philippe d’Orléans; 21 септември 1640 г. - 9 юни 1701 г.) е син на крал Луи XIII и кралица Анна Австрийска и по-малък брат на Луи XIV. Жени се два пъти. Става херцог на Анжу през 1660 г., наследявайки титлата от чичо си Гастон Орлеански след смъртта му същата година. Умира на 9 юни 1701 г.

Филип I оставя след смъртта си задължения от около 7,5 милиона ливри.

Херцог на Орлеан

Титлата Херцог на Орлеан (на френски: duc d’Orléans) е създадена от Филип VI (крал на Франция от 1328 до 1350) със създаването на Херцогство Орлеан (територията Орлеане, Orléanais) като Paragium за неговия малък син Филип. Филип умира през 1375 г. без мъжки наследник. През 1392 г. крал Карл VI дава свободната титла s Paragium на неговия по-малък брат Луи Орлеански (Лудвиг). Той дава титлата на неговия син, известният поет Шарл Орлеански (Карл), който я дава на негвия син Луи XII, който през 1498 г. става като Луи (Лудвиг) XII крал на Франция и тогава титлата и херцогството отиват отново към короната.

През 1626 г. Луи XIII дава титлата на по-малкия си брат Гастон Жан Батист.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.