Лондон

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лондон.
Лондон
London
— град —
Super moon over City of London from Tate Modern 2018-01-31 4
Англия
51.5072° с. ш. -0.1275° и. д.
Лондон
Голям Лондон
51.5072° с. ш. -0.1275° и. д.
Лондон
Страна Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Съставна страна Flag of England.svg Англия
Регион Англия
Церем. графство Голям Лондон
Адм. графство Голям Лондон
Площ 1572 km²
Надм. височина 35 m
Население 8 787 892[1] души
Демоним лондончани
Кмет Садик Хан
Основаване 43 г.
Пощенски код E, EC, N, NW, SE, SW, W, WC, BR, CM, CR, DA, EN, HA, IG, KT, RM, SM, TN, TW, UB, WD
Телефонен код 20, 1322, 1689, 1708, 1737, 1895, 1923, 1959, 1992
Официален сайт www.london.gov.uk

Ло̀ндон (на английски: London, произнася се по-близко до Ла̀ндън[2] [ˈlʌndən] или Лъ̀ндън[3]) е столицата на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и най–големият метрополис в Европейския съюз. Правилният изговор на името на града е най-близък до Лъндън, но в България е придобило гражданственост названието Лондон, останало от транскрипцията от немски отпреди Втората световна война. Лондон, наред с Ню Йорк, Париж и Токио, е нареждан сред най-важните 4 световни града.

През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е Тауър Бридж (Tower Bridge), построен в края на 19 век до крепостта Тауър (Tower of London, „Лондонска кула“), откъдето носи и името си. Други мостове над Темза в центъра на Лондон (от изток на запад) са Лондон Бридж (London Bridge), Садърк Бридж (Southwark Bridge), пешеходният Милениъм Бридж (Millennium Bridge), открит през 2000 г., Блекфрайърс Бридж (Blackfriars Bridge), Уотърлу Бридж (Waterloo Bridge) и Уестминстър Бридж (Westminster Bridge). Край реката са разположени и по-модерните „Окото на Лондон“ (London Eye) – гигантско виенско колело със 137 метра височина, и покритата зала Милениъм Доум (Millenium Dome, Куполът на хилядолетието), построени в чест на настъпването на третото хилядолетие. През 2008 Милениъм Доум е превърната в развлекателен център The O2.

Лондонското метро датира от 1863 г. и е първият метрополитен в света. Сред най-дългите му линии са Central line, Circle, Victoria и District line. Най-новата и бърза линия на Лондонското метро е Jubilee line. Метрото има 260 станции. Кмет на Лондон от 2016 г., е Садик Хан, предшестван от Борис Джонсън, заемал поста от май 2008 г. Преди 2000 година градът няма кмет и кметска управа.

Сред най-големите забележителности в Лондон са зданието на Парламента с прочутата часовникова кула Биг Бен, Уестминстърското абатство, където се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство, Бъкингамският дворец – резиденцията на кралското семейство, Катедралата Сейнт Пол, площадите Трафалгар и Пикадили Съркъс. Сред забележителностите в Лондон са и музеят с восъчни фигури на Мадам Тюсо, Британският музей и Природоисторическият музей, включващ четири зони. Най-голямата търговска улица в Лондон е Оксфорд стрийт (Oxford Street). Лондон е известен с червените си двуетажни автобуси и червените телефонни кабини, грабващи окото на всеки току-що пристигнал турист.

През 2012 година Лондон е домакин на XXX летни олимпийски игри.

История

Лондон е основан от римляните през 43 г., като военен лагер на име Лондиниум по време на римското завоевание на Британия, предвождано от император Клавдий[4]. От 100 г. е столица на Римска Британия. Възможно е там преди това да е съществувало селище на местните келтски племена на бритите ицени или тринованти, но липсват категорични археологически доказателства за това, по-скоро келтското поселение е възникнало край лагера. Днес останки от римската крепост са оцелели при кулата Тауър.

Англо-саксонски и викингски период

Map of London, 1300
Към 1300 г. Лондон все още е опасан от римски стени.
Westminster Abbey by Canaletto, 1749
Уестминстърското абатство в картина от 1749 г. на Каналето. Днес сградата е обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и една от най-старите и важни сгради в Лондон.

С упадъка на римската власт в началото на 5 век Лондон вече не е столица и крепостта Лондиниум на практика бива изоставена, макар римската цивилизация да продължава да присъства в района до около 450 г.[5] След около 500 г. се развива англо-саксонксо селище на име Люнденвик, разположено малко на запад от бившото римско поселение.[6] До към 680 г. градът вече е голямо пристанище, макар да има малко доказателства за едромащабно производство. От 820 г. постоянни викингски нападения довеждат до упадък на града. Нападенията от 851 и 886 г. са успешно, но това от 994 г. бива отблъснато.[7]

Викингите основават Данелаг върху по-голямата част от източна и Северна Англия, като границите му се разпростират грубо от Лондон до Честър. Това е зона на политически и географски контрол, наложен от викингските набези, който формално е съгласуван с датския военачалник Гутрум и уесекския крал Алфред Велики през 886 г. Англо-саксонската хроника споменава, че Алфред основава повторно Лондон през 886 г. Археологическите находки сочат, че това е включвало изоставянето на Люнденвик и възобновяването на живота и търговията в рамките на старите римски стени. Лондон нараства бавно до около 950 г., след което дейността на града започва драстично да се увеличава.[8]

Към 11 век Лондон със сигурност е най-големият град в Англия. Уестминстърското абатство, построено наново в романски стил от крал Едуард Изповедник, е една от най-големите църкви в Европа по това време. Уинчестър дотогава е столица на англо-саксонска Англия, но от този момент Лондон става основният форум за чуждестранните търговци и база за отбрана по време на война.[9]

Средновековие

След като печели Битката при Хейстингс, Уилям Завоевателя е коронован за крал на Англия в новопостроеното Уестминстърско абатство на Коледа през 1066 г.[10] Уилям построява фортификационна крепост – Тауър в Лондон Сити (днес това е Лондонското Сити), за да сплашва местните жители.[11] През 1097 г. Уилям II започва строежа на резиденция близо до абатство Уестминстър. Въпросната сграда става основа на бъдещия Уестминстърски дворец.[12][13]

През 12 век размерът на институциите на централното управление, които към този момент придружават кралския английски двор, докато се движи из страната, се разраства и все повече има тенденция те да бъдат установени на едно място. Това е град Уестминстър (city of Westminster) (днес район Уестминстър), макар че кралският трезор е преместен от Уинчестър в Тауър в Лондон Сити. Въпреки че в административно отношение Уестминстър се утвърждава като истинска столица, Лондон Сити остава най-големият град в Англия и основен търговски център и съответно има собствена администрация. Към 1100 г. населението му е около 18 000 души, а към 1300 г. то е вече 100 000 души.[14] В средата на 14 век градът е покосен от Черната смърт и губи почти една трета от населението си.[15] През 1381 г. Лондон е във фокуса на Селското въстание в Англия.[16]

Лондон е център на английското еврейско население преди изгонването им от Едуард I през 1290 г. Насилието срещу евреите се поражда през 1190 г., след като се повяват слухове, че кралят е наредил гонението им, след като се появили на коронацията му.[17] През 1264 г. бунтовниците на Симон V дьо Монфор убиват 500 евреи, докато се опитват да завземат записи за дългове.[18]

След средновековието

London - John Norden's map of 1593
Карта на Лондон от 1593 г. Има само един мост над Темза.

Реформацията от периода на Тюдорите води до постепенно преминаване към протестантството и голяма част от собствеността в Лондон преминава от ръцете на църквата към частни лица, което ускорява търговията и бизнеса в града.[19] През 1475 г. Ханзата установява основната си търговска база (контор) в Англия в Лондон и я нарича Сталхоф. Тя просъществува до 1853 г., когато е продадена. Вълнени дрехи се изнасят от Лондон през 14 – 15 век към Ниските земи, където се считат за жизнено необходими.[20]

Все пак, досегът на английското мореплаване почти не стига отвъд моретата на Северозападна Европа. Търговският път до Италия и Средиземноморието е преминавал през Антверп и Алпите. Повечето кораби, преминаващи през Гибралтарския проток са били или италиански или дубровнишки. След повторното отваряне на Нидерландия към английски доставки през януари 1565 г. следва изблик на търговска дейност.[21] Меркантилизмът расте и се основават монополни търговски компании като Източноиндийската компания, чиято търговия се разпростира до Новия свят. Лондон става основното пристанище на Северно море, като приема мигранти от Англия и чужбина. Населението расте от около 50 000 през 1530 г. до 225 000 през 1605 г.[19]

През 16 век. Уилям Шекспир и съвременниците му живеят в Лондон във времена на враждебност срещу развитието Елизабетинския театър. Към края на тюдорския период през 1603 г. Лондон все още е доста компактен град. На 5 ноември 1605 г. по време на Барутния заговор се прави опит за убийство на Джеймс I в Уестминстър.[22]

По време на Английската революция по-голямата част от лондончани подкрепят парламентарната кауза. След първоначалния напредък на роялистите през 1642 г., Лондон е обграден от отбранителна стена. Съоръжението е построено от 20 000 души и завършено за по-малко от два месеца.[23] Укрепленията се провалят в единствената си цел, когато Армията по нов образец навлиза в Лондон през 1647 г.[24]

Лондон е покосен от бубонната чума в началото на 17 век,[25] която кулминира с Голямата чумна епидемия от 1665 – 1666 г., която убива около 100 000 души или около 1/5 от населението на града по това време.[26]

Great Fire London
Големият лондонски пожар разрушава голям част от града през 1666 г.

Големият лондонски пожар избухва през 1666 г. и бързо се разпространява сред дървените постройки на града.[27] Повторното застроява отнема над десет години и е проведено под надзора на Робърт Хук.[28][29][30] През 1708 г. шедьовърът на Кристофър Рен, катедралата Свети Павел, е завършена. През следващите години градът значително се разраства и се утвърждава като международен финансов център. Лондон е сред първите 50 града в Европа, в които е въведено улично осветление – през 1684 г.[31]

През 1762 г. Джордж III се снабдява с Бъкингамския дворец и той бива разширен в хода на следващите 75 години. през 18 век Лондон е измъчван от престъпност и през 1750 г. е основана професионална полицейска сила.[32] Общо над 200 нарушения са наказуеми със смърт,[33] включително дребна кражба.[34] Повечето деца, раждани в града, умират преди да навършат три години.[35]

Кафенетата стават популярно място за дискутиране на идеи, а повишаващата се грамотност и развиването на печатната преса правят новините достъпни за широката публика. През 1888 г. Лондон става сцена на серия убийства от човек, познат само под псевдонима Джак Изкормвача, който впоследствие става една от най-известните неразкрити мистерии на света.

Съвремие

От 1831 до 1925 г. Лондон е най-големият град в света. Пренаселените му градски условия, обаче, водя до епидемии от холера,[36] които водят до смъртта на 14 000 души през 1848 г. и 6000 през 1866 г.[37] Нарастващите задръствания водят до създаването на първата градска железница в света. Лондон бива бомбардиран от Германия и през Първата световна война,[38] и през Втората световна война, като Блицът и други бомбардировки от немските Луфтвафе убиват над 30 000 лондончани и разрушават големи жилищни райони из града.[39] Веднага след войната летните олимпийски игри през 1948 г. се провеждат на Уембли Стейдиъм във времена, когато Лондон все още се възстановява от войната.[40]

LondonBombedWWII full
Бомбардирана лондонска улица по време на Блица.

След 1940-те години Лондон става дом на голям брой имигранти, най-вече от страни от Общността на нациите като Ямайка, Индия, Бангладеш и Пакистан, които превръщат Лондон етнически в един от най-разнообразните градове по света.[41] През 1952 г. Лондон потъва в мрака на Големия смог, след който са въведени закони, целящи ограничаването и елиминирането на смоговете в града, с които той е печално известен.[42]

В годините след войната населението на предградията на Лондон постепенно намалява от около 8,6 милиона души през 1939 г. до 6,8 милиона през 1980-те години.[43] През 1980-те е изградена бариера на река Темза, която да защитава Лондон от приливните вълни на Северно море.[44]

След 1970-те години Лондон е честа мишена на терористичните атаки на ИРА в продължение на две десетилетия.[45][46]

В чест на 21 век са построени Милениъм Доум, Лондонското око и Милениъм Бридж.[47] През 2012 г. Лондон е домакин на летните олимпийски игри, което го прави първият град, ставал домакин на олимпийски игри три пъти.[48] На 7 юли 2005 г. три влака от Лондонския метрополитен и двуетажен автобус са взривени като част от терористично нападение.[49]

През януари 2015 г. населението на градския район на Лондон е около 8,63 милиона, което е най-високото равнище след 1939 г.[50]

География

Топография

Лондон покрива 1 578 км2, което го прави 37-та по големина агломерация в света. Разположен е на около 35 метра надморска височина в Лондонския басейн. Основна географска черта на лондонския градски пейзаж е плавателната река Темза, която преминава през града от северозапад на изток с няколко големи завоя и го разделя приблизително на 2 части (северна и южна), като историческият център и повечето забележителности се намират на северния бряг. Темза преди години е била много по-широка и по-дълбока река. При прилив е имала до 5 пъти по-голяма от сегашната си ширина.

Климат

Лондон има типичен умерен океански климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли с температури от 13,6 °C до 22,8 °C. Най-високата температура е измерена на различни места в Лондон на 10 август 2006 година и била 38,1 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 2,4 °C до 7,9 °C. Най-сухият месец е февруари. Снежната покривка е рядко явление в Лондон, но лек снеговалеж се среща по няколко пъти в годината.

Климатични данни за Лондон
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,2 19,8 24,2 29,4 32,8 35,6 36,7 38,1 35,4 29,9 20,8 17,4 38,1
Средни максимални температури (°C) 8,1 8,4 11,3 14,2 17,9 21,0 23,5 23,2 19,9 15,5 11,1 8,3 15,2
Средни температури (°C) 5,2 5,3 7,6 9,9 13,3 16,4 18,7 18,5 15,7 12,0 8,0 5,5 11,3
Средни минимални температури (°C) 2,3 2,1 3,9 5,5 8,7 11,7 13,9 13,7 11,4 8,4 4,9 2,7 7,4
Абсолютни минимални температури (°C) −13,2 −9,6 −5,1 −2,6 −0,9 1,5 5,6 5,9 1,8 −3,3 −7 −11,8 −13,2
Средни месечни валежи (mm) 55,2 40,9 41,6 43,7 49,4 45,1 44,5 49,5 49,1 68,5 59,0 55,2 602
Средно количество слънчеви часове 61.5 77.9 114.6 168.7 198.5 204.3 212.0 204.7 149.3 116.5 72.6 52.0 1632

Околна среда

Често наричан „Зеленият град“, в Лондон има много зелени площи. Най-големите паркове са разположените един до друг кралски паркове Кенсингтън Гардънс и Хайд парк, заедно с Грийн парк, които са в самия център на Лондон, както и Риджънтс парк (Паркът на Регентите), който е разположен на север от центъра. В близост до него е Бейкър стрийт – мястото, където е живял въображаемият герой Шерлок Холмс, а съвсем недалеч е и Музеят на восъчните фигури. Освен тях, на север е големият парк Хемпстед Хийт, а на запад по течението на Темза се намира Ричмънд парк. Те са не толкова официални места, почти запазили естествения си вид.

Икономика

Canary-wharf-one
Канари Уорф е основен търговски център и средоточие на повечето небостъргачи в Лондон
City of London skyline from London City Hall - Oct 2008
Лондонското Сити

Лондон произвежда 20% от брутния вътрешен продукт на Великобритания или 446 милиарда щатски долара през 2005, а икономиката на метрополния регион произвежда 30% от британския БВП или 669 милиарда щатски долара през 2005. Лондон е един от основните финансови центрове в света и си поделя с Ню Йорк позицията на най-важно място за световните финанси. Лондонската фондова борса е най-голямата в Европейския съюз с обща пазарна капитализация от 2,88 трилиона евро през 2006 година[51]. Към средата на 2007 във финансовите среди в Лондон работят 325 хиляди души, което превръща финансите в най-голямата индустрия в града, а финансовият износ играе съществена роля в платежния баланс на Великобритания.

Повечето от половината Топ 100 компании в страната и над 100 от Топ 500 компании в Европа са със седалища в Лондонското Сити. Общо 70 от най-големите британски компании и около 75% от всички компании в класацията Fortune 500 са разположени в рамките на Лондонската метрополия. В Лондон се намират повечето медийни компании, които представляват третият най-добре развит сектор в града. За британската национална телевизия и радио Би Би Си, най-големият радио- и телевизионен комплекс в света, работят над 23 хиляди души. Други медийни компании са разположени в близост до Сити. Централите на почти всички национални печатни медии са в Лондон.

Пристанището на Лондон е трето по големина в страната след Гримсби-Имингам и Тийс-Хартълпул и девето в Европейския съюз с 53,8 милиона тона преминали товари през 2005 г.[52] Лондонското летище Хийтроу е най-голямото пътническо и третото по големина (след Франкфурт Рейн-Майн и Схипхол) товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 67,7 милиона пътници и 1,39 милиона тона товари през 2005 г. Летището Гетуик е на шесто място в Европейския съюз по преминали пътници (32,7 милиона)[53].

В туризма са заети почти 350 хиляди души (2003), а годишните приходи от туризъм възлизат на 15 милиарда британски лири. Лондон привлича годишно над 15 милиона чуждестранни туристи, което го прави един от най-посещаваните градове изобщо.

Население

Страна на раждане[54] Население
(2001)
Флаг на Великобритания Великобритания 5,230,155
Флаг на Индия Индия 172,162
Флаг на Република Ирландия Ирландия 157,285
Флаг на Бангладеш Бангладеш 84,565
Флаг на Ямайка Ямайка 80,319
Флаг на Нигерия Нигерия 68,907
Флаг на Пакистан Пакистан 66,658
Флаг на Кения Кения 66,311
Флаг на Шри Ланка Шри Ланка 49,932
Флаг на Гана Гана 46,513
Флаг на Кипър Кипър 45,888
Флаг на РЮА РЮА 45,506
Флаг на САЩ САЩ 44,622
Флаг на Австралия Австралия 41,488
Флаг на Германия Германия 39,818
Флаг на Турция Турция 39,128
Флаг на Италия Италия 38,694
Флаг на Франция Франция 38,130
Флаг на Сомалия Сомалия 33,831
Флаг на Уганда Уганда 32,082
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия 27,494
Флаг на България България 21,771

С развитието на индустриализацията населението на Лондон нараства съществено през XIX век и началото на XX век, а от края на XIX век чак до 1925, когато е изместен от Ню Йорк, Лондон остава най-населеният град в света. Най-голямото население на Лондон е към 1939 г., малко преди избухването на Втората световна война, когато на територията на града живеят 8 615 245 души. Към средата на 2007 в Голям Лондон живеят 7 556 900 души.

Агломерацията на Голям Лондон се простира отвъд границите на града и обхваща 8 278 251 души (2001), докато метрополният регион Лондон включва в себе си между 12 и 14 милиона души, в зависимост от това кои граници на метрополията се вземат предвид. По данни на Евростат Лондон е най-населеният град в Европейския съюз, вторият най-населен в Европа, след Москва, и третият най-населен в Европа, ако Истанбул бъде счетен за изцяло европейски град. В периода 1991 – 2001 в Лондон са пристигнали 726 000 имигранти.

Регионът покрива 1 579 km2, а гъстотата на населението му е 4 542 души/km2 – стойност десетократно по-висока отколкото в останалите региони в страната. Лондон е 25-ят по население град, а метрополният му регион е 18-ят в световен мащаб. Градът е на 4-то място по брой милионери, живеещи в него. Лондон също е и сред най-скъпите градове в света, редом с Москва и Токио.

Етнически групи

По оценки от Националната статистическа служба, базирани на прогнози от 2007 г., 69% от населението на Лондон спада към бялата раса, като 57,7% са бели британци, 2,4% са бели ирландци и 8,9% са други представители на бялата раса. Общо 13,3% са с южноазиатски произход, като индийците сами по себе си са 6,6% от градското население, следвани от пакистанците (2,4%) и бангладешците (2,3%). Още 2% от населението се категоризира като други азиатци. Приблизително 10,6% от лондончани са чернокожи, като процентите се разпределят както следва: 5,5% афро-европейци, 4,3% афро-карибци и 0,8% други чернокожи. Около 3,5% от населението е от смесена раса. Китайците съставляват 1,5% от населението на Лондон, а към други етнически групи принадлежност са заявили други 2,0%. Към 2001 малцинствените групи в Голям Лондон съставляват 29% или 2 милиона души, съществено увеличение спрямо 1991, когато са наброявали 722 000.

Според преброяването от 2001 27,1% от населението на Голям Лондон е родено извън Великобритания. Родените извън пределите на Европа са 860 390 души, от тях най-много са родените в Южна Азия, които по данни от преброяването са 373 317 души, следвани от родените в Африка – 239 150 души. От родените в Европа най-много са тези в Ирландия – 157 285, следвани от родените в Кипър – 45 888, в Германия – 39 818, и в Турция – 39 128.

Религия

Религия в Лондон
Religion Percent
Християни
  
58.2%
Нерелигиозни
  
15.8%
Без религия
  
8.7%
Мюсюлмани
  
8.5%
Хиндуисти
  
4.1%
Юдаисти
  
2.1%
Сикхи
  
1.5%
Будисти
  
0.8%
Други
  
0.2%

Около 58,2% от населението на Лондон се самоопределя като християни. Атеистите и агностиците представляват 15,8% от лондончани, следвани от мюсюлманите (8,5%), които са втората най-голяма религиозна група в града. Общо 8,7% от участвалите в преброяването от 2001 не са посочили религия или са отказали да отговорят на този въпрос.

Лондон по традиция е доминиран от християнската религия, а на територията му са разположени множество църкви. Административните центрове на Англиканската църква са Катедралата Сейнт Пол в Лондон Сити и Садъкската катедрала в район Садък. Архиепископът на Кентърбъри, принципният ръководител на Църквата на Англия и символичната глава на световната Англиканската съобщност, използва като основна резиденция в Ламбътския дворец в район Ламбът. Важните национални и кралски церемонии се извършват или в Сейнт Пол или в Уестминстърското абатство. Абатството не бива да се бърка с намиращата се наблизо Уестминстърска катедрала, която е най-голямата римокатолическа катедрала в Англия и Уелс.

Мнозинството мюсюлмани в Лондон живеят в районите Тауър Хамлетс и Нюхам. Най-важният мюсюлмански храм в града е Лондонската централна джамия, намираща се в непосредствена близост до Риджънтс парк. В Лондон се намира най-голямата джамия в Западна Европа Байтул Футух – в квартал Мордън, район Мъртън. Храмът принадлежи на мюсюлманската общност Ахмадия.

Мнозинството от индуисти в Лондон живеят в северозападните квартали на Хароу и Брент, като в Брент се намира и вторият най-голям индуистки храм извън Индия: БАПС Шри Шваминараян Мандир или просто Храм Нийсдън. Сикхите населяват предимно Източен и Западен Лондон, а в Саутхол, район Илинг, се намира най-големият сикхски храм извън Индия Сри Гуру Синг Саба.

Фестивали

  • Фестивал на река Темза – провежда се ежегодно под патронажа на кмета на Лондон. Провежда се в края на лятото и се радва на засилен интерес от британската общественост и гостите на Лондон. През 2009 г. е посетен от над 700 000 души. Има участници от България, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Турция и Германия.
  • Фестивал на европейското документално кино в Лондон – Провежда се от 2007 г. Фестивалът е третият съвместен проект на Асоциацията на националните културни институти на страните-членки на ЕС в Лондон. Миналогодишният фестивал беше послветен на 20-годишнината от падането на Берлинската стена и демократичните промени в Европа.
  • Големият Британски фестивал на бирата в Лондон – провежда се всяка година през август в Лондон и е най-големият и най-известният бирен фестивал в Обединеното кралство. Организира от CAMRA. Тя е основана през 1977 г. През 2006 г. Фестивалът е посетен от над 66 000 души и са изпити над 350 000 пинта бира за 5-те дни на фестивала.
  • Фестивал на архитектурата в Лондон – за първи път се провежда през 2004 г. Всички лондончани са поканени да се присъединят към общността на фестивала, да разработват проекти, да участва в дебати, да се разследва начина, по които Лондон може да се направи по-добро място за живеене. През 2010 г. се провежда от 19 юни до 4 юли.

Управление

Административно деление

Лондон Сити и лондонските райони
  1. Лондон Сити
  2. Уестминстър
  3. Кенсингтън и Челси
  4. Хамърсмит и Фулъм
  5. Уондсуърт
  6. Ламбът
  7. Съдърк
  8. Тауър Хамлетс
  9. Хакни
  10. Ислингтън
  11. Камдън
  12. Брент
  13. Илинг
  14. Хаунслоу
  15. Ричмънд на Темза
  16. Кингстън на Темза
  17. Мъртън
Лондон СитиУестминстърКенсингтън и ЧелсиХамърсмит и ФулъмУондсуъртЛамбътСадъкТауър ХамлетсХакниИслингтънКамдънБрентИлингХаунслоуРичмънд на ТемзаКингстън на ТемзаМъртънСатънКройдънБромлиЛуишъмГринуичБекслиХейвърингБаркинг и ДагенъмРедбриджНюхамУолтъм ФорестХерингиЕнфийлдБарнетХароуХилингдънLondon-boroughs.svg
  1. Сатън
  2. Кройдън
  3. Бромли
  4. Люишам
  5. Гринуич
  6. Бексли
  7. Хейвъринг
  8. Баркинг и Дагенъм
  9. Редбридж
  10. Нюхам
  11. Уолтъм Форест
  12. Харингей
  13. Енфийлд
  14. Барнет
  15. Хароу
  16. Хилигдън

Административна зона Голям Лондон включва 32 района (boroughs). Вътрешен Лондон обхваща 12 от тези район плюс Лондон Сити, а Външен Лондон е съставен от останалите 20 района.

Всеки район се администрира от собствен районен съвет, чийто членове се избират за срок от 4 години. Районите са основата на местната власт в Лондон и отговарят за регулирането на повечето местни служби и чрез тях за училищата, социалните услуги, събирането на отпадъци и поддръжката на пътната инфраструктура.

Съвременните лондонски райони са създадени чрез Лондонския акт за местно управление от 1963. На 1 април 1965 със създаването на Голям Лондон се поставя началото на съществуването на райони. Първите избори за местна администрация са проведени през 1964, но новоизбраните районни съвети изчакват една година преди да получат контрол над съответните им райони. Между 1965 и 1986 районите са част от двустепенна система на управление, в която е включен Съвета на Голям Лондон. На 1 април 1986 Съвета за Голям Лондон е разпуснат, а районните съвети получават по-голяма административна независимост. През 2000 е създадена Управата на Голям Лондон, която има далеч по-ограничени правомощия от някогашния СГЛ. Административните правомощия на лондонските райони са сходни с тези на отделните английски унитарни единици.

Лондон Сити се управлява от собствен административен орган – Лондонската градска корпорация, която е значително по-стара от районите.

Квартали на Лондон

London Big Ben Phone box
Символи на Лондон: двуетажен автобус и червена телефонна кабина пред часовниковата кула Биг Бен
London SPOT 1005
Спътникова снимка на Централен Лондон с Темза и паркове
CityHallLondon2007
Сградата на управата на Външен Лондон

Някои от кварталите на Лондон по азбучен ред (districts of London) са:

  • Актън (Acton), район Илинг (London Borough of Ealing)
  • Балъм (Balham), район Уондсуърт (London Borough of Wandsworth)
  • Барнет
  • Блумсбъри (Bloomsbury), район Камдън (London Borough of Camden)
  • Брент
  • Бромли
  • Виктория
  • Воксхол (Vauxhall), район Ламбът (London Borough of Lambeth)
  • Гринуич (Greenwich), район Гринуич (London Borough of Greenwich)
  • Илинг
  • Ислингтън
National Audit Center,London
Сметната палата

Спорт

Досега Лондон е бил домакин на Летните олимпийски игри два пъти, през 1908 и 1948. През юли 2005 г. Лондон е избран да бъде домакин на XXX Лятна олимпиада през 2012 г., както и на XIV Лятна параолимпиада, превръщайки се по този начин в единствения град, в който са се провеждали три издания на Летните игри.

Най-популярният спорт в Лондон е футболът, в град има 13 професионални футболни клуба.

Wembley enggermatch
Стадион „Уембли“, вторият по големина стадион в Европа
Lord's Pavilion
Павилион в Лордс Крикет Граунд
Клуб Стадион Капацитет Основан
Английска висша лига
Арсенал Емирейтс Стейдиъм 60,355 1886
Челси Стамфорд Бридж 42,055 1905
Фулъм Крейвън Котидж 25,700 1879
Тотнъм Хотспър Уайт Харт Лейн 36,310 1882
Куинс Парк Рейнджърс Лофтус Роуд 35,303 1895
Чемпиъншип
Кристъл Палас Селхърст Парк 18,200 1882
Милуол Дъ Ден 20,146 1885
Уест Хам Юнайтед Ъптън Парк 26,309 1905

Особено популярните в Англия спортове крикет и ръгби са добре представени и в Лондон. Отборът на Мидълсекс Каунти Крикет Клъб играе на Лордс Крикет Граунд, най-известното крикет игрище в света, а Съри Каунти Крикет Клъб играе на Дъ Оувъл (на английски: The Oval), друг популярен сред крикет феновете терен. На Лордс Крикет Граунд се намира най-старият в света музей на спорта. В Английския шампионат по ръгби играят лондонските отбори Лондън Айриш, Сарасинс, Уоспс и Харлекинс. На стадион Туикънхам се провеждат ръгби срещи на национално и международно равнище.

В квартал Уимбълдън от 1877 насам се провежда тенис турнирът Уимбълдън, който е и най-старият тенис турнир изобщо. Той е един от четирите турнира по тенис от Големия шлем и е единственият от тях, който се играе на трева. Шампионатът включва няколко отделни турнира, провеждани по едно и също време: сингъл мъже и жени, двойки мъже, жени и смесени, юноши – сингъл и двойки, девойки – сингъл и двойки, както и турнири за ветерани и за тенисисти в инвалидни колички.

От 1981 насам всяка година в британската столица се провежда известният Лондонски маратон, който е с благотворителен характер.

В Лондон ежегодно се провежда гребната регата между Оксфордския и Кеймбриджкия университети, която е най-старото състезание по академично гребане в света – проведена за първи път през 1829 г.

Побратимени градове

В света има 46 населени места на 6 континента, които носят името Лондон[55]. Управата на Голям Лондон има подписани споразумения за партньорство с:

Лондон има установени приятелски споразумения с:

Източници

  1. www.ons.gov.uk
  2. How to pronounce „London“
  3. Наредба №6, 1995 г.
  4. ((en)) Perring, Dominic. Roman London. London. Seaby. 1991 г. стр. 3
  5. The last days of Londinium. // Museum of London. Посетен на 31 март 2013.
  6. The early years of Lundenwic. // The Museum of London.
  7. Viking Attacks. // Посетен на 19 януари 2016.
  8. Vince, Alan. London. // The Blackwell Encyclopedia of Anglo-Saxon England. Blackwell, 2001. ISBN 978-0-631-22492-1.
  9. Blair, John. Westminster. // The Blackwell Encyclopedia of Anglo-Saxon England. Blackwell, 2001. ISBN 978-0-631-22492-1.
  10. History – 1066 – King William. // BBC. Посетен на 5 май 2008.
  11. Tinniswood, Adrian. A History of British Architecture – White Tower. // BBC. Посетен на 5 май 2008.
  12. UK Parliament – Parliament: The building. // UK Parliament, 9 ноември 2007. Посетен на 27 април 2008.
  13. Palace of Westminster. // UK Parliament. Посетен на 27 април 2008.
  14. Schofield, John, Vince, Alan. Medieval Towns: The Archaeology of British Towns in Their European Setting. Continuum International Publishing Group, 2003. ISBN 978-0-8264-6002-8. с. 26.
  15. Black Death. // {{{journal}}}. BBC History. Посетен на 3 ноември 2008.
  16. Richard II (1367 – 1400). // BBC. Посетен на 12 октомври 2008.
  17. England. // Jewish Encyclopedia. JewishEncyclopedia.com, 1906.
  18. Robin R. Mundill. The King's Jews. Continuum. ISBN 9781847251862. OCLC 466343661. с. 88 – 99.
  19. а б Pevsner, Nikolaus. London I: The Cities of London and Westminster rev. edition, 1962. Introduction с. 48.
  20. J. G. Pounds (1976). „An Historical Geography of Europe 450 B.C.-A.D. 1330, Part 1330“. с. 430. CUP Archive
  21. Ramsay, George Daniel (1986). The Queen's Merchants and the Revolt of the Netherlands: The End of the Antwerp Mart. т. 2, с. 1 и 62 – 63. Manchester University Press. ISBN 978-0-7190-1849-7
  22. Durston, Christopher. James I. London, Routledge, 1993. ISBN 978-0-415-07779-8. с. 59.
  23. David Flintham. Civil War fortifications of London, Fortified Places, 13 юли 2009
  24. Harrington, Peter (2003). English Civil War Fortifications 1642 – 51, Volume 9 of Fortress, 9, Osprey Publishing, ISBN 1-84176-604-6. с. 57
  25. A List of National Epidemics of Plague in England 1348 – 1665. // Urban Rim, 4 декември 2009. Посетен на 3 май 2010.
  26. Story of the plague. // Channel 4.
  27. Pepys, Samuel. The Diary of Samuel Pepys. Т. 45: August/September 1666. 2 септември 1666, [1893]. ISBN 978-0-520-22167-3.
  28. Schofield, John. London After the Great Fire: Civil War and Revolution. // BBC History, 17 февруари 2011. Посетен на 4 юли 2013.
  29. Rebuilding after the fire. // Museum of London.
  30. The Rebuilding of London After the Great Fire. Thomas Fiddian, 1940. Посетен на 27 април 2008.
  31. Stephanie Hegarty. The myth of the eight-hour sleep. // Би Би Си, 22 февруари 2012. Посетен на 26 февруари 2012. (на английски)
  32. "Thief Taker, Constable, Police". Public Broadcasting Service (PBS).
  33. Jackson, Peter. Rough justice – Victorian style. // BBC News. 3 август 2009. Посетен на 13 декември 2011.
  34. National Affairs: Capital punishment: a fading practice. // Time. New York, 21 март 1960. Посетен на 13 декември 2011.
  35. The Foundling Hospital. // BBC History, 17 февруари 2011. Посетен на 13 декември 2011.
  36. Hidden extras: cholera comes to Victorian London. // The Science Museum. Посетен на 13 декември 2011.
  37. Brown, Robert W.. London in the Nineteenth Century. // University of North Carolina at Pembroke. Посетен на 13 декември 2011.
  38. Goebel, Stefan и др. London and the First World War. // London Journal 41 (3). 2016. DOI:10.1080/03058034.2016.1216758. с. 1 – 20.
  39. Bomb-Damage Maps Reveal London’s World War II Devastation. // nationalgeographic.com.au. 18 май 2016.
  40. Ronk, Liz. LIFE at the 1948 London Olympics. // time.com. 27 юли 2013.
  41. The London Encyclopaedia (3rd Edition). Pan Macmillan, 2010. с. 428.
  42. CORTON, CHRISTINE L.. The Return of London’s Fog. // nytimes.com. NYT, 6 ноември 2015.
  43. London's population hits 8.6 m record high. // BBC News, 2 февруари 2015. Посетен на 19 юни 2017.
  44. Hanlon, Michael. The Thames Barrier has saved London – but is it time for TB2?. // telegraph.co.uk. 18 февруари 2014.
  45. How Britain's history with the IRA made it resilient to attacks. // 24 март 2017.
  46. Timeline: London's Explosive History. //
  47. Ijeh, Ike. Millennium projects: 10 years of good luck. // www.building.co.uk. 25 юни 2010.
  48. London beats Paris to 2012 Games. // BBC Sport, 6 юли 2005. Посетен на 28 септември 2012.
  49. 7 July Bombings: Overview. // {{{journal}}}. London, BBC News. Посетен на 28 април 2008.
  50. Population Growth in London, 1939 – 2015. // London Datastore. Greater London Authority. Посетен на 7 юли 2015.
  51. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 417.
  52. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 348.
  53. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
  54. A summary of countries of birth in London. // {{{journal}}} 2006/09. Greater London Authority, April 2006. с. 3. Посетен на 4 януари 2011.
  55. Jack Malvern. Richmond, in Surrey, is the most widely copied British place name worldwide, timesonline 29 December 2008. The original byline for the article in The Times of the same day was „The 55 corners of foreign fields that will be for ever ... Richmond“ (page 9). Cites The Times Universal Atlas of the World
  56. а б Friendship agreement to be signed between London and Delhi. // Mayor of London, 25-7-2002. Посетен на 23 февруари 2010.
  57. Twinning agreements. // Making Joburg an entry point into Africa. City of Johannesburg. Посетен на 28 август 2009.
  58. Barfield, M. The New York City-London sister city partnership (PDF). // Greater London Authority, March 2001. Архив на оригинала от 22 януари 2010. Посетен на 26 октомври 2009.
  59. Shanghai Foreign Affairs. // Shfao.gov.cn, 27 юли 2009. Посетен на 23 май 2010.
  60. Beijing, London establish sister city ties. // Gov.cn, 10 април 2006. Посетен на 23 май 2010.
  61. Mayors of London and Dhaka, Bangladesh sign friendship agreement. // Mayor of London, 10-9-2003. Посетен на 23 февруари 2010.
  62. London, UK. // Sister cities of Los Angeles, Inc.. Посетен на 13 септември 2010.
  63. Les pactes d'amitié et de coopération. // Paris.fr. Посетен на 23 май 2010.

Вижте също

Външни препратки

22 ноември

22 ноември е 326-ият ден в годината според григорианския календар (327-ми през високосна). Остават 39 дни до края на годината.

Англия

А̀нглия (на английски: England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания. На север граничи с Шотландия, а на запад с Уелс, също части на Обединеното кралство. Останалите граници са морски – със Северно море, Ирландско море, Атлантическия океан и Ла Манш. Населението на Англия е над 83% от общото население на Обединеното кралство. Главен град на Англия е Лондон, най-големият град на Британските острови и столица на Обединеното кралство.

Би Би Си

Би Би Си (на английски: British Broadcasting Corporation (BBC), в превод: Британска радиоразпръсквателна корпорация) е британски радиосъобщителен и телевизионен комплекс. Корпорацията е създадена през 1922 г. като първата частна радиостанция в света. През 1927 г. същата придобива специален статут, като се финансира самостоятелно от събираните лицензни такси. Във Великобритания BBC не излъчва реклами и платени съобщения.

Брайън Кендрик

Брайън Дейвид Кендрик (на английски: Brian Kendrick), е американски професионален борец, работил за World Wrestling Entertainment (WWE).

Кендрик се е състезавал в безброй промоции в кариерата си и е печелил отборните титли в повечето от тях, както и няколко единични титли. Той е последния MCW Southern Light Heavyweight шампион и е печелил MCW Southern Tag Team титлите с Брайън Даниълсън. Също така, Кендрик е първият ZERO1-MAX International Junior Heavyweight шампион.

По време на престоя си в WWE, Кендрик и партньора му Пол Лондон, стават най-дълго царувалия като отборен шампион на WWE отбор. Двамата също така са държали и Световните титли по двойки за кратък период от време.

Британска академия за филмово и телевизионно изкуство

Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (на английски: British Academy of Film and Television Arts, съкратено BAFTA) е британска организация, която е домакин на годишни награди за филми, телевизия, детски филми и телевизия и интерактивна медия.

Гардиън

„Гардиън“ (на английски: The Guardian) е либерален английски всекидневник.

Основан е през 1821 г. в Манчестър като седмичник („Манчестър Гардиън“). От 1959 г. приема сегашното си заглавие.

От 1964 г. излиза в Лондон. През 1993 г. поема „Обзървър“ – най-стария неделен вестник в света, основан през 1791 г. Оттогава нататък неделният брой е оформен във вида на вестник „Обзървър“.

Сайтът на вестника е най-посещавания сайт на английската преса, а електронното издание се отличава от печатното.

Глазгоу

Глазгоу (на английски: Glasgow, на галски език Glaschu на разговорен шотландски Glesca или Glasgae, произнася се [ˈglɑːzgəʊ], [ˈglæzgəʊ], за първи път в българска енциклопедия е записан като Глазгов в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. като германска транскрипция) е най-големият град в Шотландия и третият по численост на населението във Великобритания (след Лондон и Бирмингам). Център е на административната област Глазгоу. Разположен е в западната част на централна Шотландия, на брега на река Клайд на 32 km от нейното устие.

Основан в средата на VI век, през Средновековието Глазгоу е считан за един от важните религиозни и образователни центрове на Шотландия. Индустриалната революция през XVIII век го превръща в един от най-големите промишлени центрове на Великобритания (особено в областта на корабостроенето), а през следващото столетие разцветът на икономиката на града приема такива мащаби, че Глазгоу в тези времена е считан за втория град на Британската империя (след Лондон). В края на XX век, след преживeни години на криза от 1920 до 1970, вследствие на които населението намалява, а жизненият стандарт пада, властите в Глазгоу осъществяват ред програми, които допринасят за културното и икономическо възраждане на града.

И Ем Ай

EMI Group (чете се „и ем ай“) е британска музикална компания, основана през 1931 г., която управлява няколко звукозаписни марки в Кенсингтън, Лондон, Великобритания и EMI Music Publishing - в Ню Йорк, САЩ.

Тя е сред „четирите големи“ звукозаписни компании в целия свят. Притежание е на Terra Firma Capital Partners от август 2007 г., откупена за 3,2 милиарда лири. След този трансфер някои големи изпълнители напуснаха EMI, включително Пол Маккартни и Рейдиохед. The Rolling Stones са подписали споразумение с EMI за един албум извън техния договор, който изтече през февруари 2008 г. През януари 2008 г. изпълнителният продуцент на компанията Тони Уодсуърт се оттегли след 25 години работа.

Карл Маркс

Карл Хайнрих Маркс (на немски: Karl Heinrich Marx) е германски философ, социолог, политикономист, политически журналист, обществен деец и идеолог. Много често е описван като една от най-влиятелните личности в историята на човечеството.Известен е като един от най-видните критици на капитализма. Във философията формулира диалектическия и историческия материализъм, в икономиката – теорията за принадената стойност, а в политиката – теорията за класовата борба. Възгледът му за развитието на историята като резултат от класовата борба, в която едрият капитал и пролетариатът са антагонистични сили, е основно положение в марксизма – идеологията, възникнала на базата на неговите учения. За това свидетелства и уводът към известната му творба „Манифест на Комунистическата партия“ (1848 г.): „Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“. Основното произведение на Маркс е „Капиталът“ (1867).Той е организатор и активен участник в Първия интернационал, както и дългогодишен съратник на Фридрих Енгелс. Карл Маркс вярва, че социализмът в крайна сметка ще бъде заменен от бездържавно, безкласово общество, наречено комунизъм. Наред с вярата в неизбежността на социализма и комунизма, Маркс активно се бори и за практическото му прилагане, като се аргументира, че социалните теоретици и хората в неравностойно положение трябва да извършват организирани революционни действия за сваляне на капитализма и осъществяване на социално-икономическите промени. Неговите идеи намират приложение през XX век, когато са основани редица социалистически държави.

Летни олимпийски игри

Летните олимпийски игри са най-голямото международно спортно събитие, в което спортисти от цял свят се състезават в различни спортове. Провеждат се на всеки 4 години.

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г., когато се провеждат I летни олимпийски игри в Атина.

Следващите олимпиади са:

1900 — II летни олимпийски игри в Париж

1904 — III летни олимпийски игри в Сейнт Луис

1906 — Неофициални летни олимпийски игри в Атина

1908 — IV летни олимпийски игри в Лондон

1912 — V летни олимпийски игри в Стокхолм

1916 — Поради Първата световна война не се провеждат VI летни олимпийски игри в Берлин.

1920 — VII летни олимпийски игри в Антверпен

1924 — VIII летни олимпийски игри в Париж

1928 — IX летни олимпийски игри в Амстердам

1932 — X летни олимпийски игри в Лос Анджелис

1936 — XI летни олимпийски игри в Берлин

1940 — Поради Втората световна война не се провеждат XII летни олимпийски игри в Токио/Хелзинки.

1944 — Поради Втората световна война не се провеждат XIII летни олимпийски игри в Лондон.

1948 — XIV летни олимпийски игри в Лондон

1952 — XV летни олимпийски игри в Хелзинки

1956 — XVI летни олимпийски игри в Мелбърн и Стокхолм

1960 — XVII летни олимпийски игри в Рим

1964 — XVIII летни олимпийски игри в Токио

1968 — XIX летни олимпийски игри в Мексико

1972 — XX летни олимпийски игри в Мюнхен

1976 — XXI летни олимпийски игри в Монреал

1980 — XXII летни олимпийски игри в Москва

1984 — XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис

1988 — XXIV летни олимпийски игри в Сеул

1992 — XXV летни олимпийски игри в Барселона

1996 — XXVI летни олимпийски игри в Атланта

2000 — XXVII летни олимпийски игри в Сидни

2004 — XXVIII летни олимпийски игри в Атина

2008 — XXIX летни олимпийски игри в Пекин

2012 — XXX летни олимпийски игри в Лондон

2016 — XXXI летни олимпийски игри в Рио де Жанейро

Летни олимпийски игри 2012

XXX летни олимпийски игри се провеждат в Лондон, Англия от 27 юли до 12 август 2012 г. Това са третите олимпийски игри, които се провеждат в Лондон. Другите градове, кандидатирали се за домакинство са Париж, Мадрид, Ню Йорк и Москва.

Председател на организационния комитет е Лорд Себастиан Коу. Спортистите с най-много медали от Олимпиадата са Майкъл Фелпс с шест (от които четири златни) и Миси Франклин, Алисън Шмит, Раян Локти и Алиша Коутс с по пет (от които съответно четири, три, два и един златни). Всички те са плувци, което е традиционно спортът, в който състезателите получават най-много медали. По време на Игрите са подобрени 27 световни рекорда в седем спорта – плуване (8), вдигане на тежести (5), колоездене и лека атлетика (по 4), спортна стрелба (3), стрелба с лък (2) и гребане (1).

Мадрид

Мадрѝд (на испански: Madrid, [maˈðɾið]) е столицата на Испания. Населението на града е 3 141 991 души (2015 г.), а на градската агломерация – около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж и Лондон.Разположен на бреговете на река Мансанарес в централната част на страната, градът е административен център на автономната област Мадридска общност. Като столица на кралството, седалище на правителството и резиденция на краля, Мадрид е също политическият, стопански и културен център на Испания.

Манчестър

Манчестър (на английски: Manchester) е град в Западна Англия, административен център на метрополитена Голям Манчестър. Населението му без предградията е около 641 866 души (2006 – 07), а населението на целия метрополитен е над 2 000 000 души. Манчестър е четвъртият по големина град в Англия след Лондон, Бирмингам и Ливърпул.

Съри

Съри (на английски: Surrey) е историческо, административно и церемониално графство в регион Югоизточна Англия. Голяма част от територията му е заета от предградия на Лондон, който се намира непосредствено на североизток от Съри. През 1963 административният център на графството Кингстън на Темза е присъединен към Голям Лондон и днес администрацията на Съри се намира извън неговата територия.

Уилям Шекспир

Уѝлям Шѐкспир (на английски: William Shakespeare ) е английски драматург и поет.

Смятан е за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често „национален поет на Англия“ и „Ейвънския бард“. Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург.Шекспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена „Мъжете на лорд шамбелана“, а по-късно – „Мъжете на краля“. Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват.Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи.

Много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 г. двама от неговите сътрудници издават т.нар. „Първо фолио“, сборник с драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от Шекспир.

Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство“. През XX век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.

ФК Арсенал (Лондон)

„ФК Арсенал“ (на английски: Arsenal F.C.) е футболен отбор от Лондон (Англия) с прозвище артилеристите, топчиите (на английски: Gunners). Основан е през 1886 г. Играе домакинските си срещи на Емирейтс Стейдиъм. Клубът участва във Висшата лига на Англия и е един от трите най-успешни в историята на английския футбол. „Арсенал“ е спечелил 13 пъти шампионската титла на Англия и рекордните 13 пъти Купата на Англия. През 2006 година става първият отбор от Лондон, класирал се за финал на Шампионската лига. Това е единственият английски отбор, който е правил цял сезон без загуба във Висшата лига, а след това продължава серията си до 49 поредни мача без загуба, като в този период отборът бива наричан „Непобедимите“. Арсенал има дългогодишна вражда с Тотнъм и Челси, а срещите между тях са известни като „Дербито на Северен Лондон“.

ФК Тотнъм Хотспър

„Тотнъм Хотспър“ (на английски: Tottenham Hotspur Football Club) е английски футболен клуб от северен Лондон с прозвище Spurs (Шпорите). Основан е през 1882 г., професионален статут придобива през 1895 г. От 1898 г. е акционерно дружество. За сега отборът играе домакинските си срещи на стадион „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ в Лондон. Играе с бели фланелки, тъмносини шорти и тъмносини чорапи.

Девизът на клуба е Audere est Facere (лат: „Да дръзнеш значи да го направиш“), (на английски: "To Dare Is To Do"), а емблемата изобразява боен петел стъпил върху футболна топка. Клубът има дългогодишна вражда със съседите си Арсенал, а срещите между тях са известни като Дербито на Северен Лондон.

ФК Фулъм

Футболен клуб Фулъм е английски професионален футболен клуб, намиращ се във Фулъм, квартал в централната част на Лондон. Основан през 1879 Фулъм е един от най-старите лондонски отбори (втори след полупрофесионалния ФК Крей Уондърърс основан през 1860).

Шампионска лига на УЕФА

Шампионска Лига на УЕФА (на английски: UEFA Champions League), е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони (КЕШ, на английски: European Champions' Cup, ECC). Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА.

Титлата „европейски шампион“ е печелена от 22 различни отбора, 12 от които са я печелили повече от веднъж. Най-много титли има отборът на Реал Мадрид, който е печелил титлата 13 пъти, пет от които са в първите пет години от създаването на турнира. Откакто Милан успешно защитават титлата си през 1990 г. до 2017 г., нито един отбор не е успял да спечели титлата в две поредни години. През 2016/2017 година Реал Мадрид става първият отбор, успял да защити титлата си откакто формата е преименуван на Шампионска лига. През следващият сезон спечелва титлата отново за трети пореден път, което напълно пренаписва историята на турнира.

Flag of Europe.svg Столици на страните-членки на Европейския съюз
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.