Литва

Литва, официално Република Литва, (на литовски: Lietuva или Lietuvos Respublika) е държава в Североизточна Европа. Тя е най-голямата от трите балтийски държави. Граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток, с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад посредством Калининградска област. Литва е държава членка на Европейски съюз от 1 май 2004 г.

Площта ѝ е 65 300 km², от които 64 418 km² суша и 882 km² водна площ.

Република Литва
на литовски: Lietuvos Respublika
      
Национален химн: Tautiška giesmė
Наименование на местния жител: литовец
Местоположение на Литва

Местоположение на Литва
География и население
Площ 65 300 km²
(на 121-во място)
Води 1.35%
Столица Вилнюс
54°41′ с. ш. 25°19′ и. д. / 54.683333° с. ш. 25.316667° и. д.
Най-голям град Вилнюс
Официален език литовски
Население
(пребр., 2017)
2 800 667[1]
(на 137-мо място)
Гъстота на нас. 42,7 души/km²
(на 173-то място)
Управление
Форма Полупрезидентска република
Президент Гитанас Науседа
Министър-председател Саулиус Сквернялис
История
Независимост от СССР 6 септември 1991
Влизане в ЕС 1 май 2004
Икономика
БВП (ППС, 2018) $96,261 млрд.
БВП на човек (ППС) $34 596
(на място)
БВП (ном., 2018) $54,352 млрд.
БВП на човек (ном.) $19 534
(на място)
ИЧР (2015) Повишение 0,848 (висок)
(37-мо)
Коеф. на Джини (2015) 37,9 (среден)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Лятно време (UTC+3)
Код по ISO LT
Интернет домейн .lt
Телефонен код +370

История

Наименованието Литва (Lituae) за първи път е споменато в Кведлинбургските анали в 1009 г.

В края на XII век Литва и Беларус образуват Великото Литовско княжество. Първият известен владетел на Литва е Миндаугас (Миндовг, 1238 – 1263), който е приел християнството през 1251 г. и е бил коронован на 6 юли 1253 г. (национален празник на Литва). През 1261 г. обаче се върнал към езичеството. През 13 – 14 век територията на княжеството стремително нараства и достига бреговете на Черно море. В същото време литовските князе водят тежка борба с Тевтонския орден, който е разбит в 1410 г. в Грюнвалдската битка от обединените войски на Литва и Полша.

През 1385 г. великият литовски княз Йогалия въвежда християнството и присъединява Литва към Полша, като се жени за полската кралица Ядвига и става полски крал с името Владислав II Ягело. Скоро обаче бил принуден да отстъпи властта в литовското княжество на своя братовчед Витовт. Той се признал за васал на Ягело, но води независима външна политика и следователно пълното обединение на държавите не се осъществява. По време на управлението на Витовт (1392 – 1430), Великото княжество Литва достига своя най-висок връх, а територията му е приблизително 930 000 km².

Люблинската уния от 1569 г. обединява Литва и Полша в Полско-литовско кралство, наречено Жечпосполита. То е дуалистична мултикултурна държава с уникално държавно устройство и религиозна съвместимост. Първото столетие от нейното съществуване историографията смята за златен век, като страната достига максимална територия 990 000 km² през периода 16341686 г. В края на XVI и през XVII век Полско-литовското кралство е една от най-силните държави в Европа. Второто столетие на Жечпосполита се характеризира с упадък. Опит за спирането му е конституцията от 3 май 1791 г. – първата писмена конституция на държава в Европа и втората в света. Жечпосполита съществува до 1795 г. Държавата е разделена между Прусия, Австрия и Русия на три етапа през 1772, 1793 и 1795 г.

Литва е в Руската империя до Първата световна война, когато през 1915 г. е окупирана от Германия.

На 16 февруари 1918 г. във Вилнюс представителството на литовския народ – Съвет на Литва (Lietuvos Taryba), провъзгласява независима Литва.

В 1920 – 1922 г. Литовската държава е призната от международната общност. Столица става Каунас.

На 10 октомври 1939 г., след завладяването и подялбата на Полша между Германия и СССР като следствие на Договора Рибентроп-Молотов, на територията на Литва навлизат съветски войски по силата на Договора за присъединяването на Вилнюс и околността му, осъществено с помощта на СССР. На 15 юни 1940 Литва влиза в състава на СССР като Литовска Съветска Социалистическа Република, след като ден по-рано Москва поставя ултиматум да се позволи увеличаване на съветския контингент и правителството да подаде оставка. Към страната са присъединени територии от Полша, включително историческата столица Вилнюс.

През 1941 – 1944 г. Литва е окупирана от нацистка Германия. От 1944 до 1990 г. страната отново е в състава на СССР.

На 11 март 1990 г. Върховният Съвет на Литовската Република провъзгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва (първата съюзна република, напускаща СССР).

На 29 март 2004 г. Литва става член на НАТО.

На 1 май 2004 г. Литва става член на ЕС.

Държавно устройство

Литва е полупрезидентска република. Държавен глава е президентът, който се избира с петгодишен мандат. В неговите ръце е съсредоточена и външната политика. Президентът, по одобрение на парламента, определя министър-председателя, а на последните номинации определя и останалата част от кабинета, както и броя на останалите държавни служители и съдии, както и Конституционен съд (LR Konstitucinis Teismas).

Литовският парламент (Сейм) има 141 члена, които се избрани с четиригодишен мандат. Около половината членове от това законодателно тяло са избрани от избирателни райони (71), а останалата половина (70) са избрани от национален вот. Партията трябва да получи поне 5 % от националния вот, за да бъде избрана в Сейма.

Въоръжени сили

SOP zaliukai
Боец от литовските спецчасти

Литовските въоръжени сили (Lietuvos ginkluotosios pajėgos) са професионални, имат численост около 15 500 души в редовни формирования и около 100 000 души в резервни формирования. Литва е член на НАТО и военната ѝ доктрина е за „тотална и безусловна защита“, поради което войските са структурирани по подобие на скандинавските армии, и най-вече шведската. Клоновете на въоръжените сили са сухопътни войски, военновъздушни сили, военноморски сили, национални доброволчески сили и специални сили. Армията има на разположение около 400 бронетранспортьора (най-вече американски М-113 и 168 M577 V2 (персонални бронирани бронетранспортьори, поръчани от Германия през 2016), някои от които с финландски миномети), 150 артилерийски гаубици М101 и 20 самоходни миномета „Тунджа“, както и различни видове противотанкови ракети и ЗРК с малък обсег. ВВС имат единствено транспортни и учебни вертолети и самолети, а ВМС – патрулни катери и минопочистващи кораби. Последната противоподводникова корвета от съветско време е изведена от употреба през 2009 г. Литва има общо 187 души зад граница, като най-многоброен е контингентът в Афганистан – 141 души. Разходите за въоръжените сили са 405 милиона евро, или 1,14% от БВП (2008).

Административно деление

Litauen BG
Карта на Литва

Територията на Литва е разделена на 10 окръга, които от своя страна са разделени на 60 общини. Те пък се делят на 546 енории. Десетте окръга са:

Градските райони обхващат територията на един град, а в някои случаи – и на крайградските райони.

Природа

Литва е разположена край Балтийско море. Има предимно равнинен и хълмист релеф. Главната река е Неман (Нямунас). Има и около 3000 езера.

Горите са смесени. Има 1 национален парк (30 806 ha), 3 резервата (17 534 ha) и 456 други природни обекта.

Климатът е преходен – от морски към континентален.

BabenuMiskas002
Гора в Литва
Rapsai001
Поле с рапица
Средни температури за Вилнюс
температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
минимална -6 °C -6 °C -3 °C 2 °C 8 °C 11 °C 13 °C 12 °C 8 °C 4 °C -1 °C -5 °C
максимална -2 °C -1 °C 3 °C 11 °C 18 °C 20 °C 22 °C 22 °C 16 °C 10 °C 3 °C -1 °C

Стопанство

Литва е индустриално-аграрна страна. Основни отрасли са машиностроене (кораби), метало- и дървообработване, химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост (рибно-консервна). Със селско стопанство се занимават 35% от населението на страната. Водещ отрасъл е месо-млечното говедовъдство. Повсеместно се отглеждат ръж, пшеница, ечемик, овес, лен, захарно цвекло, картофи, зеленчуци и др.

Население

Населението на Литва е около 2 900 000 души, от които близо 85% са литовци. Най-големите малцинства са поляците – около 6 % от населението, и руснаци – около 5 % от населението. Населението е намаляващо, но са предприети амбициозни програми от страна на правителството за увеличаване на прираста до положителни стойности.

Други

Външни препратки

.lt

.lt е Интернет домейн от първо ниво за Литва. Представен е през 1992. Поддържа се и се администрира от Техническия унивеситет в Каунас.

Беларус

Република Беларус, наричана също и Белорусия (на беларуски: Беларусь; на руски: Беларусь или Белоруссия) е държава в Източна Европа, която няма излаз на море. Столицата ѝ е град Минск. Граничи с Русия на изток, Полша на запад, Украйна на юг, Литва на северозапад и Латвия на север. Беларус е една от 15-те бивши съветски републики, и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. Белоруска народна република. Преди това териториите ѝ са били или част от няколко държави, вкл. Руската империя, Великото литовско княжество и Жечпосполита. Беларус, заедно с Украйна, е една от най-тежко пострадалите от Втората световна война държави – една трета от населението ѝ загива, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. Беларус обявява независимост от СССР през август 1991 г. и повежда самостоятелна политика.

Три години по-късно Александър Лукашенко става неин президент . Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на НАТО и на икономическото сътрудничество с ЕС, а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия и двете имат обща отбранителна и митническа система.

Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2 830 km² водна площ.

Беларуси

Белоруси или още беларуси (на беларуски: беларусы) са източнославянски народ населяващ Белорусия и съседните ѝ страни Полша (предимно в Област Бялисток), Русия, Литва и Украйна. Голям брой белоруски емигранти има в САЩ и Канада в началото на 20 век. След разпада на Съветския съюз отново много белоруси емигрират в страните от Европейския съюз САЩ, Канада и Русия. След независимостта на Белорусия, в началото на 1990-те години, се подновява идеята за възраждането на белоруската национална идентичност на основата на белоруския език. В страната живеят около 10 млн. души, които се самоопределят като белоруси.

Беларуски език

Белоруският език, наричан още беларуски, (самоназвание: Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 3,2 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва. В Беларус е официален език, заедно с руския, но едва 11,9% от белорусите го използват, а повече от 50% не го владеят писмено.

Българи в Литва

Българите в Литва са малцинство в страната. Според преброяването на населението през 1989 година те са 237 души, или 0.006 % от населението.

Велико литовско княжество

Великото литовско княжество (на литовски: Lietuvos Didžioji Kunigaikštystė; на рутенски: Великое князство Литовъское; на полски: Wielkie Księstwo Litewskie) е историческа държава в Източна Европа, съществувала от 13 век до 1795 г.

Вилнюс

Вѝлнюс (на литовски: Vilnius; на полски: Wilno; на беларуски: Вільня; на руски: Вильнюс; на немски: Wilna) е столицата на Литва. Административен център е на Вилнюски окръг, както и на районната Вилнюска община, без да е част от нея. Самият град е обособен в самостоятелна градска община с площ 401 км2.

Разположен е при вливането на река Вилня в река Нерис. Населението му се състои предимно от литовци, но има значително полско и руско малцинство. Градът е един от финансовите центрове на Балтийските страни.

Естония

Естония, официално Република Естония (на естонски: Eesti или Eesti Vabariik) е държава в Североизточна Европа. Граничи с балтийската държава Латвия (339 km) на юг и с Русия (229 km) на изток. На север е отделена от Финландия с тесния Фински залив и на запад от Швеция с Балтийско море. Нейната брегова ивица е дълга 3794 km. Естония е член на Европейския съюз от 1 май 2004. От същата година страната, заедно с още 6 източноевропейски държави, става член и на НАТО.

Жечпосполита

Полско-литовската държава или Жечпосполѝта (на полски: Rzeczpospolita Obojga Narodów; на литовски: Žečpospolita или Abiejų tautų respublika; на латински: Serenissima Res Publica), официално Държава на двата народа, е дуалистична държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 г.

Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз – лична уния между Полша и Литва при Ягелоните, съществувала от 1386 г. Жечпосполита е сред най-големите държави в Европа и в продължение на 2 века успешно удържа нападенията на Тевтонския орден, Монголската империя, Руската империя, Османската империя и Швеция.

Жечпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство и относителната си религиозна търпимост, повече или по-малко изразена в един период или друг.

Нейната конституция от 3 май 1791 г. е първата писмена конституция на европейска държава и втората в света. Икономиката ѝ се основава на селското стопанство. Първото столетие от нейното съществуване се смята от полската историография за златен век, а второто се свързва с военни поражения, възвръщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот.

Варшавското херцогство, създадено през 1807 г., търси своите корени в Жечпосполита. Други опити за възстановяване се правят по време на Януарското въстание (1863 – 1864 г.) и през 1920-те години, когато Йозеф Пилсудски издига идеята за конфедерация на Полша, Литва, Беларус и Украйна. За исторически наследник на Жечпосполита се възприема днешната Република Полша.

Източноевропейско време

Източноевропейско часово време (на английски: Eastern European Time, EET) е едно от имената на часова зона UTC+2. С това време се ползват някои страни в Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Повечето от тях използват и източноевропейско лятно време UTC+3 (на английски: Eastern European Summer Time, EEST) като лятното часово време.

В по-тесен смисъл под източноевропейско време се подразбира система за изчисляване на времето в онези страни от Източна Европа (Финландия, Естония, Латвия, Литва, Украйна, Молдова (също непризнато Приднестровие), Румъния, България, Гърция, Кипър, Турция), където през зимата се използва часова зона UTC+2, а през лятото – часова зона UTC+3.

Калининград

Калининград (на руски: Калининград; на полски: Крулевиец), по-рано (1255 – 1946) Кьонигсберг, е град в Русия, административен център на Калининградска област.

Представлява полуексклав, разположен между Литва, Полша и Балтийско море. Градът се намира при вливането на река Преголя във Висленската лагуна. Населението на града е 467 289 души през 2017 година.

Латвия

Латвия (на латвийски: Latvija, на ливонски: Leţmō), официално Република Латвия (на латвийски: Latvijas Republika, на ливонски: Leţmō Vabāmō), е държава в Североизточна Европа. Тя граничи с Балтийско море и е една от трите балтийски държави, заедно с Естония (343 km) и Литва (588 km), с които граничи на север и на юг съответно. Съседите ѝ на изток са Русия (276 km) и Беларус (141 km).

Латвия е демократична парламентарна република, разделена на 26 района.

На 20 септември 2003 г. на всенароден референдум латвийците гласуват за присъединяването на Латвия към Европейския съюз и на 1 май 2004 г. страната става член. На 29 март 2004 г. Латвия се присъединява към НАТО, заедно с още 6 източноевропейски държави.

До средата на двадесети век названието на страната на български е Летония. Смяната е част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски. Площта ѝ е 65 558 km², от които 64 590 km² суша и 968 km² водна площ.

Литовски език

Литовският език (lietuvių kalba) е индоевропейски език, говорен от около 4 000 000 души в Литва. Заедно с латвийския език спада към балтийските езици.

Национален отбор по футбол на Литва

Националният отбор по футбол на Литва представлява националата футболна формация на Република Литва, която я представлява на международната футболна сцена.

В периода 1923 – 1938 г. националният отбор на Литва участва самостоятелно на футболните форуми. В периода от 1940 до 1990 страната е в състава на СССР. След 1990 г. отборът е възстановен.

Полша

Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 km², което я прави 69-та по площ в света и 9-та в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-ата най-многолюдна страна-членка на Европейския съюз.Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 г. от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 г. се формира Полско кралство, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 г., когато Прусия, Руската империя и Австрийската империя си поделят земите на Полша. През 1918 г. Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война. През септември 1939 г. е нападната едновременно от нацистка Германия и Съветския съюз, които си поделят територията ѝ (съгласно пакта Молотов-Рибентроп), с което започва Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското население е избито. След 1945 г. СССР налага комунистически строй и страната е трансформирана в народна република. Падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. дава началото на т.нар. „Трета полска република“.

Въпреки огромните разрушения вследствие на войната, Полша успява да се възстанови, а след 1989 г. успешно развива демокрация и пазарна икономика, и към 2017 г. се нарежда сред държавите с висок индекс на човешко развитие и стандарт на живот. Страната е член на Европейския съюз, НАТО, ООН, СТО и редица други международни организации.

Поляци

Поляците са западнославянски народ.

Разпределение на поляците по държави:

Полша – 37,5 млн.

САЩ – 9,5 млн.

Германия – 1,8 млн.

Канада – 1,1 млн.

Франция – 1 млн.

Беларус – 0,30 млн.

Литва – 0,20 млн.Значителен брой поляци живеят в Бразилия, Аржентина, ЮАР, Австралия, Латвия, Украйна, Русия, Казахстан, Швеция, Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Гърция и Италия.

В миналото големи маси поляци са емигрирали дори в Турция. Измежду поляците има много знаменити личности.

Прибалтийски републики

Прибалтѝйски републики или Приба̀лтика е обобщаващото название, въведено най-напред в СССР, за бившите съветски републики край Балтийско море и настоящи независими държави – членове на Европейския съюз: Литва, Латвия и Естония. Тогава към този регион са причислявали и Калининградска област на Русия.

Общата площ на региона е 175 000 km². Населява се от общо 6,98 млн. души.

Регионът е известен и като Балтийския тигър. Това се дължи на факта, че след 2000 г. 3-те държави имат най-висок икономически растеж в Европа – 7,5 % за Литва, 11,2 % за Естония и 11,9 % за Латвия през 2006 г. Естония е член на Еврозоната от 1 януари 2011 г.

Северна Европа

Сѐверна Евро̀па е термин за северната част от Европа, макар че точните граници са неясни и размити и определянето варира. Ето и следните дефиниции:

Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция както и Аландските острови, Фарьорски острови, Ян Майен, Шпицберген.Макар политически и исторически да са близко до Северна Европа Гренландия въпреки това географски е по-близка до континента Северна Америка. Покрай това заедно с някои от по-долу изброените варира определянето за региона:

Прибалтийските републики: Естония, Латвия и Литва

Британските острови: Остров Великобритания, Нормандски острови, Остров Ман (виж също и Западна Европа)

Ирландия

Гранични зони или в близост до Балтийско море и Северно море т.е. Северозападна Русия (включително Калининград), Северна Полша, Северна Германия, Холандия, Белгия, Люксембург и френския регион Север-Па дьо Кале

Понякога и Ленинградска област, Република Карелия и Мурманска област (виж също и Източна Европа)Обединените нации определят Северна Европа като:

Дания

Фарьорски острови (Дания)

Естония

Финландия

Оланд (Финландия)

Исландия

Ирландия

Ман

Литва

Латвия

Норвегия

Шпицберген и Ян Майен (Норвегия)

Швеция

Великобритания

Гърнси и Джърси (Великобритания)

Преди 19 век терминът „Северен“ е бил обикновено със значение Северна Европа в смисъл, че включва скандинавсите страни, Европейска Русия, Прибалтийските републики (в това време Лифландия и Курландия) и Гренландия.

В ранната ера когато Европа била доминирана от Средиземноморския регион (т.е. Римската империя) всичко, което не е близо до това море е било Северна Европа включително Германия, Ниската земя (виж Холандия) и Австрия. Това значение е все още употребявано и днес в някой контекст като дискусията за Северния ренесанс.

Ян III Собиески

Ян III Собиески (на полски: Jan III Sobieski; на литовски: Jonas Sobieskis; на беларуски: Ян Сабескі) е един от най-забележителните монарси на Жечпосполита, крал на Полша и Велик Княз на Литва в периода (1674 – 1696).

Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.