Латинска Америка

Латинска Америка обхваща 38 държави, разположени в Северна и Южна Америка. Тя е събирателно понятие за културните региони, където се говорят романски езици, т.е. езици производни на латинския. Говорими езици са испанският и португалският.[1] Повечето страни от региона имат благоприятно транспортно-географско положение. Само две държави, Боливия и Парагвай, нямат излаз на море или океан. Страните от Латинска Америка имат общи черти в историческото, демографското и стопанското си развитие. Повечето от тях принадлежат към Третия свят. Те са наследници на стари цивилизации – на ацтеките, маите и инките. Запазени са неповторими архитектурни паметници от тези цивилизации.

Latin America (orthographic projection)
Латинска Америка

Подразделяне

Latin America regions
4-те района на Латинска Америка

Латинска Америка е разделена на 4 региона на основа на общи географски, политически, демографски и културни черти. Тя включва всички държави, разположени на юг от САЩ, тези райони са: Северна Америка, Централна Америка, Кариби, Южна Америка. Разделя се на испаноговоряща, френскоговоряща и португалоговоряща.

Флаг Герб Име Площ
(km²)
Население
Гъстота
(за km²)
Столица Официално наименование
Flag of Argentina.svg Coat of arms of Argentina.svg Аржентина 2,780,400 41,660,417 14.4 Буенос Айрес Аржентина
Flag of Bolivia.svg Coat of arms of Bolivia.svg Боливия 1,098,581 10,461,053 9 Сукре и Ла Паз Боливия
Flag of Brazil.svg Coat of arms of Brazil.svg Бразилия 8,515,767 201,032,714 23.6 Бразилия Бразилия
Flag of Chile.svg Coat of arms of Chile.svg Чили 756,096 17,556,815 23 Сантяго Чили
Flag of Colombia.svg Coat of arms of Colombia.svg Колумбия 1,141,748 47,387,109 41.5 Богота Колумбия
Flag of Costa Rica (state).svg Coat of arms of Costa Rica.svg Коста Рика 51,100 4,667,096 91.3 Сан Хосе Коста Рика
Flag of Cuba.svg Coat of arms of Cuba.svg Куба 109,884 11,061,886 100.6 Хавана Куба
Flag of the Dominican Republic.svg Coat of arms of the Dominican Republic.svg Доминиканска република 48,442 10,219,630 210.9 Санто Доминго Доминиканска Република
Flag of Ecuador.svg Coat of arms of Ecuador.svg Еквадор 283,560 15,439,429 54.4 Кито Еквадор
Flag of El Salvador.svg Coat of arms of El Salvador.svg Салвадор 21,040 6,108,590 290.3 Сан Салвадор Салвадор
Flag of France.svg French Guyana COA.png Френска Гвиана 83,534 250,109 3 Кайен Френска Гвиана
Unofficial flag of Guadeloupe (local).svg BlasonGuadeloupe.svg Гваделупа 1,628 405,739 250 Бас Тер Гваделупа
Flag of Guatemala.svg Coat of arms of Guatemala.svg Гватемала 108,889 15,438,384 129 Гватемала Гватемала
Flag of Haiti.svg Coat of arms of Haiti.svg Хаити 27,750 9,996,731 350 Порт-о-Пренс Хаити
Flag of Honduras.svg Coat of arms of Honduras.svg Хондурас 112,492 8,555,072 76 Тегусигалпа Хондурас
Мартиника BlasonMartinique.svg Мартиника 1,128 386,486 340 Фор дьо Франс Мартиника
Flag of Mexico.svg Coat of arms of Mexico.svg Мексико 1,972,550 118,395,054 57 Мексико сити Съединени Мексикански щати
Flag of Nicaragua.svg Coat of arms of Nicaragua.svg Никарагуа 130,375 5,788,531 44.3 Манагуа Никарагуа
Flag of Panama.svg Coat of arms of Panama.svg Панама 75,517 3,661,868 54.2 Панама Панама
Flag of Paraguay.svg Coat of arms of Paraguay.svg Парагвай 406,752 6,800,284 14.2 Асунсион Парагвай
Flag of Peru.svg Escudo nacional del Perú.svg Перу 1,285,216 30,475,144 23 Лима Перу
Flag of Puerto Rico.svg Coat of arms of the Commonwealth of Puerto Rico.svg Пуерто Рико* 9,104 3,615,086 397 Сан Хуан Пуерто Рико
Flag of Uruguay.svg Coat of arms of Uruguay.svg Уругвай 176,215 3,324,460 18.87 Монтевидео Уругвай
Flag of Venezuela.svg Coat of arms of Venezuela.svg Венецуела 916,445 31,648,930 31.59 Каракас Венецуела
Общо 20,111,457 603,441,595 30

Бележки

  1. www.britannica.com
AXN

AXN е сателитна телевизия, създадена от Sony Pictures Entertainment.

Първото ѝ излъчване е на 21 септември 1997 година. Телевизията покрива Европа, Япония и други части от Азия и Латинска америка. Програмата се излъчва и в България.

AXN излъчва 24 часа и предлага сериали, филми, анимация и реалити и спортни програми. Съществуват и два дъщерни канала: AXN Sci-Fi и AXN Crime, също приемани в България.

Антилски острови

Антилски остови (Antillas на Испански; Antillen на Нидерландски) (или още Антили) са група острови в Карибско море. Те се делят на две основни групи: малки Антили и големи Антили. В последните са включени Куба, Ямайка, Хаити, Доминиканската република и Пуерто Рико. Най-известният от 50-те Малки Антили е остров Тринидад. Общата им площ е 228 662 кв.км и имат население от 4 333 942 души.

Географски, Антилите се считат като част от Северна Америка. Поради преобладаването на испанския език, Куба, Доминиканската република и Пуерто Рико са включени като част от Латинска Америка.

От геологическа гледна точка, Големите Антили са съставени от континентални скали, за разлика от Малките Антили, които са предимно млади вулканичен или коралови острови.

Апертура и Клаусура

Апертура и Клаусура (Apertura, Clausura) са наименованията на полусезоните във футболните първенства на повечето латиноамерикански държави. На испански „апертура“ означава откриване, а „клаусура“ – закриване.

Аржентина

Аржентѝна (на испански: Argentina, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (на испански: República Argentina, [reˈpuβlika aɾxenˈtina], произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

Простира се на площ от 2777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка и най-голямата испаноговоряща нация в света. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.

Бели хора в Латинска Америка

Белите латиноамериканци са бяло население в Латинска Америка. Съставляват между 36,4% от населението на Латинска Америка или 195,000,000 души.

Венецуела

Венецуела или Венесуела (на испански: Venezuela, [beneˈswela]), официално Боливарска република Венесуела (на испански: República Bolivariana de Venezuela, [reˈpuβlika βoliβaˈɾjana ðe βeneˈswela]), е държава в северната част на Южна Америка.

Граничи с Колумбия на запад, Бразилия на юг, Гаяна на изток. Столицата на страната е град Каракас, намиращ се на брега на Карибско море. Бреговата ѝ ивица е с дължина 2800 km и включва множество острови в Карибско море, а на североизток се мие от Атлантическия океан. Карибските острови Тринидад и Тобаго, Гренада, Кюрасао, Бонер, Аруба и Подветрените Антилски острови се намират близо до крайбрежието на Венецуела. Територията на страната обхваща около 916 445 km² с население от около 29,1 млн. души. Венецуела е страна с изключително голямо биологично разнообразие, с хабитати, вариращи от Андите на запад до тропическите гори на Амазонския басейн в южната част, през обширните равнини (лянос) и Карибския бряг в централните части до делтата на река Ориноко в източната част.

Венецуела е колонизирана през 1522 г. от Испания, която преодолява съпротивата на коренното население. Венецуела става първата испанска американска колония, обявила независимост (през 1811 г.), но фактическото установяване на тази независимост не идва преди 1821 г. (първоначално като субект на федерална република Велика Колумбия, и пълна независимост през 1830 г.). През 19 век Венесуела страда от политическа нестабилност и диктатура, и е била доминирана от регионални военни командири през 20 век. За първи път се установява демократично управление от 1945 до 1948 г., и след период на диктатура Венецуела отново става демократична от 1958 г. насам, докато в същото време в повечето страни от Латинска Америка се установяват една или повече военни диктатури. Икономическата криза през 1980 и 1990-те довежда до политическа криза, чиято кулминация са бунтовете в Каракас през 1989 г., два опита за преврат през 1992 г., и импийчмънт на президента Карлос Андрес Перес заради корупция през 1993 г. Сривът в доверието към съществуващите партии през 1998 г. довежда до избирането на бившия военен офицер Уго Чавес, както и началото на „Боливарска революция“, започнала през 1999 г. с учредително събрание за написването на нова конституция.

Венецуела е федерална президентска република, състояща се от 23 щата, столична област (включваща Каракас) и федерални зависими територии (включващи островите около бреговете на страната). Венецуела е сред най-урбанизираните страни в Латинска Америка; по-голямата част от венецуелците живеят в градовете на север, особено в столицата Каракас, която е най-големият град. Венецуела е член-основател на Организацията на обединените нации (1945 г.), Организацията на американските държави (1948 г.), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) (1960), групата на 15-те (1989), Световната търговска организация (1995 г.), Боливарска алианс за Америка (ALBA) (2004) и на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) (2008). Преди слабо развит износител на селскостопански стоки като кафе и какао, днес Венецуела е водещ производител на петрол. Пресищането на световния пазар с петрол през 1980-те довежда до дългова криза и продължителна икономическа криза, по време на които инфлацията достига връх от 100% през 1996 г. и равнището на бедността се качва до 66% през 1995 г., а нивото на БВП на глава от населението спада до нивата от 1963 г. Петролният бум след 2001 г. увеличава значително държавните приходи и подобрява финансовата ситуация, но ефектите от кризата в края на първото десетилетие на 21 век причиняват нови проблеми на Венецуела.

Втори интернационал

Вторият интернационал (1889–1916), оригиналният Социалистически интернационал, е организация на социалистически и работнически партии, създадена на 14 юли 1889 г. в Париж. На срещата участват делегати от 20 държави. Той продължава работата на разпуснатия Първи Интернационал след изключването на все още силното анархосиндикалистко движение.

Въоръжени сили на Бразилия

Въоръжените сили на Бразилия включват Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. Военната полиция и военната противопожарна служба са описани в Конституцията като резервни и допълващи части на армията. В мирно време те са под контрола на отделните щати и техните губернатори и подобно на Националната гвардия на Съединените щати при криза, бедствие или в случай на война с президентски указ те могат да бъдат мобилизирани и включени в състава на сухопътните войски. Бразилските въоръжени сили са най-големите в Латинска Америка. Военната служба е задължителна, с продължителност 9-12 месеца. Военно-въздушните сили също са най-големите в Латинска Америка и разполагат с около 700 летателни апарата и 67 хиляди служещи. Авиационната промишленост на страната е най-развитата в Латинска Америка със световно-утвърдени производители като EMBRAER и Helibras.

Военноморските сили отговарят за военноморските операции и за охраната на териториалните води на страната. Те са най-старият вид въоръжени сили на Бразилия. Освен флот, те включват и военноморска авиация, оперираща от единствения самолетоносач в западното полукълбо на друга страна освен САЩ - А12 "Сау Паулу" (бивш френски R99 "Фош"), както и най-многобройната морска пехота в Латинска Америка, състояща се от около 15 000 души, и включваща елитния Батальон за специални операции на морските пехотинци "Тонелеро". Към Военноморските сили има и елитна група, специализирана в превземането на кораби и морски съоръжения, Формирование бойни плувци, една от основните функции на която е защитата на нефтените платформи по протежение на бразилското крайбрежие.

Сухопътните сили на Бразилия също имат най-многочислен състав сред страните от Латинска Америка, с приблизително 290 000 военнослужещи. Те имат и най-големия брой бронетранспортьори, танкове и други бронирани колесни средства в Южна Америка. Бразилия разполага с голяма елитна част, специализирана в неконвенционални мисии – Бригада за специални операции, както и Стратегическа сила за бързи действия, съставена от елитни части (Бригадата за специални операции, Парашутно-пехотна бригада, Първи пехотен батальон за джунглата (Въздушнопреносим) и Дванадесета лекопехотна бригада (Въздушнопреносима)).

Бразилия има и елитни части, подготвени да действат в специфични природни условия, типични за нейната територия, като пантанал, каатинга, планина или джунгла. Формированията за джунглата, съставени от индианци от Амазония и професионални войници от други части на страната, имат международна репутация и са признати за най-добрите в света за действия в такава среда. Тези части формират Първа, Втора, Шестнадесета, Седемнадесета и Двадесет и трета пехотна бригада за джунглата. Основната им задача е да охраняват дългата границата в Амазонската джунгла. Армейската авиация на сухопътните войски разполага с четири вертолетни батальона. 1-ви и 2-ри, заедно с авиационното училище са разположени в армейска авиобаза Таубате, 3-ти батальон е разположен в авиобаза Кампу Гранде, а 4-ти – в авиобаза Манауш. Военната промишленост на страната е развита и експортира техника за редица страни.

Грами

Наградите „Грами“ (наричани и „Грамофончета“ на английски: Gramophone Award), се присъждат от Националната академия за звукозапис (National Academy of Recording Arts and Sciences – NARAS) на САЩ за изключителни постижения в музикалната индустрия. На ежегодната церемония по връчването им, която обикновено се провежда през февруари, участват най-известните изпълнители, а връчването на наградите в някои от най-популярните категории се излъчва пряко по телевизията и привлича много публика. Това е една от четирите годишни шоу програми за връчване на музикални награди в Съединените щати, другите са награди Билборд, награди за американска музика и Рок енд рол Залата на славата встъпителна церемония. Грами се счита за музикалния еквивалент на наградите Еми за телевизия, на наградите Тони за сцената и на наградите Оскар в света на филмите.

Както Оскарите, така и Грами, които към 2011 г. са разделени на 109 категории в 30 жанра музика, се присъждат чрез гласуване, а не по индекс на популярност, както се случва с американските музикални награди и музикалните награди Билборд.

Първата церемония е проведена на 4 май 1959 г. и награждава изпълнителите за постиженията им през 1958 г. След церемонията през 2011 г. NARAS преразглежда категориите за 2012 г. и ги намалява до 78.

Крайната дата, за да се кандидатства за Грами, е 1 октомври на текущата година. По тази причина изпълнителите стратегически се стремят да издадат албумите си преди тази дата, за да могат да имат възможност да участват.

От 2000 г. поради нарастващото значение на пазара и на музикалната продукция в Латинска Америка, както и между латиноамериканското население на Съединените щати, се стига до връчването на наградите Грами Латино. Тези награди, които понастоящем се разделят в 50 категории, имат като крайна дата 31 март всяка година и се връчват през септември.

Към февруари 2009 г. са били връчени 7578 награди Грами. Въпреки това тя се счита от много хора за спорна награда, тъй като големи музикални икони като Куийн или Лед Цепелин никога не я получават, а Дейвид Боуи получава само една в цялата си кариера – за най-добър музикален клип.

Испански език

Испанският език (самоназвание: español, произнесено [espaˈɲol]), наричан и кастилски език (castellano, [kasteˈʎano]) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн души (2014). Той е вторият по разпространение (след китайски) роден език (за ок. 470 млн души той е роден език) и третият най-говорим език в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в Латинска Америка.

Произхождащ от Испания, откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка, Европа и някои части на Африка и Азия. Голямото му заначение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар.

Коста Рика

Коста Рика (на испански: Costa Rica, в превод богато крайбрежие), официално Република Коста Рика (на испански: República de Costa Rica) е държава в Централна Америка, граничеща на север с Никарагуа, на югоизток с Панама, на югозапад с Тихия океан, на североизток с Карибско море и Еквадор на юг от остров Кокос. Известна е като една от 22-те страни в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили. Коста Рика премахва въоръжените си сили през 1949 г. Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе.

Тя има население от около 5 милиона с площ от 51 060 квадратни километра (19,714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район.

Суверенната държава Коста Рика е единна президентска конституционна република. Известна е с дългогодишната си и стабилна демокрация, както и със своята високо образована работна сила, повечето от които говорят английски. Страната изразходва приблизително 6,9% от бюджета си (2016 г.) за образование, в сравнение със средната стойност в световен мащаб от 4,4%. Нейната икономика, някога силно зависима от селското стопанство, е диверсифицирана и включва сектори като финанси, корпоративни услуги за чуждестранни компании, фармацевтични продукти и екотуризъм. Много чуждестранни компании за производство и услуги действат в зоните за свободна търговия в Коста Рика, където се възползват от инвестиционни и данъчни стимули.

През 2017 г. Коста Рика е изправена пред криза на ликвидност на пазара поради нарастващия дълг и бюджетен дефицит. До август 2017 г. Министерството на финансите изпитва затруднения с изплащането на задълженията си. Други предизвикателства, пред които е изправена страната в опитите ѝ да подобри икономиката чрез увеличаване на чуждестранните инвестиции, включват лоша инфраструктура и необходимост от подобряване на ефективността на публичния сектор.

Коста Рика е рядко заселена от коренно население преди идването на испанското управление през 16-ти век. Тя остава периферна колония на империята до независимостта си като част от Първа мексиканска империя, последвана от членство в Съединените провинции на Централна Америка, от които официално обявява независимост през 1847 г. От тогава Коста Рика остава сред най-стабилните, проспериращи нации в Латинска Америка.

Страната постоянно се представя благоприятно в Индекса на човешкото развитие (ИЧР), бидейки на 69-то място в света през 2015 г., сред най-високите в Латинска Америка. Програмата за развитие на Организацията на обединените нации също така посочва, че Коста Рика постига много по-висок индекс на човешко развитие от други страни с еднакви равнища на доходи, по-добър от средния за региона.

Коста Рика също има прогресивни екологични политики. Това е единствената страна, която отговаря на всичките пет критерии на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, определени за измерване на екологичната устойчивост. Класирана е на 42-то място в света и на трето място в Америка, в Индекса за екологична ефективност за 2016 г. Два пъти е класирана като най-добре представящата се страна в индекса на щастие на Нова икономическа фондация, който измерва устойчивостта на околната среда и е идентифицирана от като най-зелената страна в света през 2009 г. Коста Рика планира да стане въглеродно неутрална страна до 2021 г. До 2016 г. 98,1% от електроенергията е генерирана от зелени източници, по-специално хидро, слънчева, геотермална и биомаса.

Криптоботаника

Криптоботаниката е наука, която изучава тези видове растения, които не са признати, като съществуващи от науката. Тези растения - криптиди се срещат във фолклора, митовете и легендите на древни народи, както и в някои трудове на изследователи пребивавали в непознати земи и откривали странните видове растения. Също като криптозоологията и криптоботаниката е отхвърлена от "сериозната" наука. Най-известният криптид от криптоботаниката е човекоядното дърво в Латинска Америка. Един от най-известните изследователи на криптидите е Карл Шукер, като той описва много животински и растителни криптиди в своята книга "Тне Beasts That Hide From Man" (2003).

Лагуна

Лагуна (итал. laguna, от лат. lacus – езеро) е плитък водоем, залив, отделен от морето с пясъчна коса или коралов риф.

В англоезичната литература като лагуни често се приемат и лиманите, които се образуват около устията на реките. Обикновено лагуните имат по-голяма площ и издължена форма успоредна на брега, докато лиманите са просто потопена речна долина, отделена (напълно или частично) от морето с пясъчна коса.

По българското крайбрежие типична лагуна представлява Поморийското езеро, което сега е превърнато в солници. Езерата, образувани при устията на реките Ропотамо и Велека, се наричат лагуни, въпреки че по произход те са по-скоро лимани. Лагуните, които са напълно отделени от морето или океана могат да са с прясна или бракична вода.

Една от най-известните лагуни е Венецианската лагуна, намираща се в северната част на Адриатическо море. Тя има площ 550 квадратни километра, от които 8% е суша във вид на острови.

Като лагуни също се приемат и плитчините, които се намират зад коралов риф или плитчина в океаните, но при тях има постоянен водообмен с океана и те са със същата соленост. Лагуните, образувани зад коралов риф често представляват вътрешната зона на атол. При този тип атолови лагуни в някои участъци дълбочината може да е значителна.

Лагуните често са уникални природни биотопи. Те служат за приют на водни птици, диви животни и риби. Много лагуни не съдържат думата „лагуна" в името си.

В Латинска Америка често думата лагуна се използва за назоваване на реки.

Меркосур

МЕРКОСУР (на испански: Mercado Común del Sur; на португалски: Mercado Comum do Sul) е най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка. МЕРКОСУР обединява 250 милиона население и повече от 75% от общия БВП на континента. В него влизат Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела (от юли 2006 г.), а асоциирани членове са Чили, Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу.

Названието на организацията произлиза от израза на испански: Mercado Común del Sur, което означава „Южноамерикански общ пазар“ (на португалски: Mercosul). Като първа стъпка към създаването на този общ пазар е послужило споразумението за свободна търговия, подписано между Аржентина и Бразилия през 1986 г. През 1990 г. към това споразумение се присъединяват Парагвай и Уругвай.

Основни административни органи на обединението са Съветът на общия пазар, Групата на общия пазар, Комисията по търговия, Съвместната парламентарна комисия, Социално-икономическия консултативен форум и Административният секретариат. В първите четири органа се работи на междуправителствено ниво. Основен принцип в дейността на висшите органи на Меркосур е консенсусът. Идеята за създаване на наднационална структура по примера на Европейския съюз не е получила подкрепа.

От 1 януари 1995 г. в съответствие със споразумението Оуро Прето, подписано през 1994 г., МЕРКОСУР преминава към по-високо интеграционно ниво: от зона за свободна търговия към митнически съюз. Във вътрешнозоналната търговия за всички участници се въвежда единна външна митническа тарифа за продукцията, внасяна от трети страни (митото за различни стоки се движи от 0% до 20%).

Монтевидео

Монтевидѐо (на испански: Montevideo) е столицата на Уругвай. Той е най-големият град в страната и нейното главно пристанище. В града живеят около 1,3 млн. души, което е около 35 – 36% от населението на страната. Намира се на 120 km от Буенос Айрес.

Климатът е умерен, със средна годишна температура то 16 °С. Зимите са влажни, облачни и ветровити, а лятото е по-сухо и с по-малко вятър. Разположен е в перфектен залив и разполага с естествено пристанище. Монтевидео е градът с най-добри условия за живот в Латинска Америка и сред 30-те най-сигурни града в света.

Мудехар

Мудехар (на испански: mudéjar, от арабската дума مدجّن, „домашен“, „питомен“) е наименованието на мюсюлманите, останали да живеят в Испания по време на Реконкистата и постепенно обърнали се в християнството, както и на характерното за тях изкуство (12 – 16 век).

В мудехар като архитектурен стил се смесват арабски и испански влияния. Зоните в Испания, където има най-много и най-интересни образци на мудехар са Толедо, Леон, Арагон и Андалусия – във всяка с различни характеристики. В Португалия има сходни влияния, а от Иберийския полуостров мудехар се пренася и в Латинска Америка.

Примери за мудехарската култура в Латинска Америка са Коро във Венецуела и манастирът „Сан Франциско“ в Лима, Перу; и Iglesia del Espíritu Santo в Хавана, Куба.

Негър

Негър (на латински: niger, черен, тъмен) е обозначение. Обемът на понятието и съотношението му с чернокож и тъмнокож са спорни, най-често то обозначава представители на негроидната раса. В ненаучната литература обикновено за негри се считат и представителите на капоидната раса – бушмени и койкой. Освен това например в Русия наричат негри също и тъмнокожите мулати, докато в Латинска Америка между тях се прави ясна разлика. В много европейски страни и в Северна Америка думите със същата етимология като „негър“ се схващат като унизителни и расистки.

Романска система

Романската система, наричана още Френска правна система, е институционна система на организация на гражданското право в рамките на Континенталната правна система. Системата е разпространена освен във Франция и Белгия, още ѝ в Испания, Италия, Румъния и страните от Латинска Америка. Португалия е реципирала някои правни институти от пандектната система и найната правна система не е чисто институционна.

Романската система дели систематично гражданското право, в разлика от пандектната, на три големи дяла:

субекти

имущества и

способи за придобиването им от субектите.Френската правна система е въведена с Френския граждански кодекс (1804/07) (определян като "гражданската конституция на френски език", изменен и допълнен в началото на 2000 г.), известен също ѝ като Наполеонов кодекс, който предхожда с близо век Германския граждански законник (1896-1900).

Немският граждански кодекс е значително по-съвършен от френския, предвид на това, че е разработен след образуването на Германската империя през последните три десетилетия на 19 век. След Освобождението, младата Трета българска държава възприема (реципира) редица правни институти от френското гражданско право, поради ѝ което българската пандектна система на организация на гражданското право не следва като цяло последователно и изцяло германския първообразец.

Тайм (списание)

Time (в списанието се стилизира като TIME, „Тайм“, на английски: време) е седмично новинарско списание, подобно на Newsweek и U.S. News & World Report, издавано в Ню Йорк, САЩ. Първият брой на Time е публикуван на 3 март 1923 г.Европейското издание (Time Europe, по-рано известно като Time Atlantic) се публикува в Лондон. В него има публикации и за Близкия изток, Африка и (от 2003) за Латинска Америка.

Азиатското издание (Time Asia) се публикува в Хонконг, а канадското (Time Canada) – в Торонто.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.