Латвия

Латвия (на латвийски: Latvija, на ливонски: Leţmō), официално Република Латвия (на латвийски: Latvijas Republika, на ливонски: Leţmō Vabāmō), е държава в Североизточна Европа. Тя граничи с Балтийско море и е една от трите балтийски държави, заедно с Естония (343 km) и Литва (588 km), с които граничи на север и на юг съответно. Съседите ѝ на изток са Русия (276 km)[1] и Беларус (141 km).

Латвия е демократична парламентарна република, разделена на 26 района.

На 20 септември 2003 г. на всенароден референдум латвийците гласуват за присъединяването на Латвия към Европейския съюз и на 1 май 2004 г. страната става член. На 29 март 2004 г. Латвия се присъединява към НАТО, заедно с още 6 източноевропейски държави.

До средата на двадесети век названието на страната на български е Летония. Смяната е част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски. Площта ѝ е 65 558 km², от които 64 590 km² суша и 968 km² водна площ.

Република Латвия
на латвийски: Latvijas Republika
      
Национален химн: Dievs, svētī Latviju!
Наименование на местния жител: латвиец
Местоположение на Латвия

Местоположение на Латвия
География и население
Площ 64 589 km²
(на 122-ро място)
Климат умерен
Столица Рига
56°57′ с. ш. 24°06′ и. д. / 56.95° с. ш. 24.1° и. д.
Най-голям град Рига
Официален език латвийски
Население
(пребр., 2018)
1 925 800[8]
(на 148-мо място)
Гъстота на нас. 30,2 души/km²
(на 166-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Егилс Левитс
Министър-председател Кришянис Каринш
Организации ЕС, НАТО, ООН
История
Независимост от СССР 21 август 1991
Влизане в ЕС 1 май 2004
Икономика
БВП (ППС, 2019) $60.509 млрд.
БВП на човек (ППС) $31,215
БВП (ном., 2019) $35.780 млрд.
БВП на човек (ном.) $18,458
ИЧР (2017) Повишение 0.847 (висок)
(41-во)
Коеф. на Джини (2018) 35.6 (среден)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона UTC+2
Код по ISO LV
Интернет домейн .lv
Телефонен код +371

История

LivoniaCitznsCmmnrs
Селски и градски жители на Ливония, гравюра от 16 век

Известни през повечето време като Ливония, земите, които днес представляват Латвия, през 13 век попадат под влиянието на немския рицарски орден „Братя на меча“. Немските рицари донасят на местните ливонци усъвършенствани военни технологии, включително нови типове укрепления. През следващите 600 години различни части от територията на Латвия попадат под владение на различни чужди сили, включително Дания, Прусия, Жечпосполита, Швеция и Русия. Въпреки тези радикални промени, наследниците на немските рицари запазват своята автономия и оформят ядрото на латвийския елит, обществен ред и култура.[2]

Вторият значителен фактор при оформянето на латвийската нация е Руската империя. През 1710 г. Петър Велики започва кампания по завладяването на Прибалтика, която приключва през 1795 г. През следващите 200 години в Латвия се развива единствена по рода си социално-административна система: начело на стопанския, културен, обществен и местен политически живот е немската аристокрация, докато висшата политика и администрация се управляват от руската бюрокрация.[2] Една част от латвийците възприемат немските традиции, докато друга част се ориентират към руския модел. Голяма част от тогавашната латвийска интелигенция е вдъхновена от светилата на академиите и институтите в Санкт Петербург. През втората половина на 19 век процъфтява латвийският национализъм, насочен към отхвърлянето на опитите за германизация и русификация. Развиват се изцяло латвийски елит и култура. Към края на века културният подем е последван и от икономически, най-вече заради благоприятното положение на Латвия в Руската империя. Към 1913 г. Рига вече е третото най-голямо пристанище в Русия, а стокообменът надхвърля този на пристанището в Санкт Петербург.[2]

След като Русия е опустошена от революцията и Първата световна война, Латвия обявява независимостта си на 18 ноември 1918 г. Още в предвоенните години в Латвия набира сила болшевизмът. Болшевиките управляват от края на 1918 до май 1919 г. Страната утвърждава независимостта си едва през 1920 г., когато спират сблъсъците между левите и десните сили и Съветска Русия признава суверенитета на Латвия. Една година по-късно тя става членка на Обществото на народите.[3] Последвалият период се характеризира както с политическа нестабилност, така и с икономическо развитие – инфлацията и външният дълг са ниски, износът е висок, субсидиите за селско стопанство са големи. Държавата е директен участник в много икономически отрасли. В същото време политическата система наподобява тази на Ваймарската република и не носи стабилност на страната. През 1934 г. Латвия става авторитарна държава под ръководството на центристкия политик Карлис Улманис. Той забранява опозиционните партии и налага цензура, но не провежда репресии – под управлението му за кратко са затворени само няколкостотин десни и леви активисти.[3]

Portable radio and badge for the Baltic unity from 1989, Latvia
Значка със знамената на балтийските страни и радиоапарат, използван при организацията на Балтийския път

Съветският съюз анексира страната под името Латвийска ССР на 17 юни 1940 г., като косвена последица от сключения през август 1939 г. Пакт Рибентроп-Молотов. В Латвия са разположени 30 000 съветски войници, същата съдба спохожда и останалите балтийски републики. Избухването на войната между СССР и Нацистка Германия довежда до репресии в новите съветски републики. Над 35 000 латвийци са депортирани в Сибир, много от тях умират там.[3] С изключение на също толкова репресивната нацистка окупация от 1941 г. до 1944 г. през Втората световна война, Латвия остава съветска република, като Латвийска съветска социалистическа република. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. латвийските комунисти начело с председателя на Министерския съвет Едуардс Берклавс се опитват да прокарат по-националистическа политика. Тези опити не се харесват на централната власт в Москва и през 1959 г. в републиката е проведена чистка, а последвалите съветизация и русификация са много по-интензивни, отколкото в съседните балтийски републики.[3]

Реформите на съветския лидер Горбачов стимулират латвийското движение за независимост.[4] Първите открити демонстрации срещу съветската власт се случват през 1987 година. Общото очакване сред населението е, че властите ще отвърнат с крути мерки, но това не се случва и все повече хора се присъединяват към различни неправителствени групи като Клуб за опазване на околната среда и Латвийски народен фронт (Latvijas Tautas Fronte). Катализатор за тези демонстрации са честванията от обявяването на независимостта (18 ноември 1918), депортациите на латвийци (13 юни 1941) и пакта Молотов-Рибентроп (23 август 1939). В балтийските страни тези събития остават запомнени като Пееща революция, чиято кулминация е Балтийският път. На 21 август 1991 г. Латвия отново става независима държава.[4] Оттогава тя върви по път на засилване на връзките си със Запада и става член на НАТО и на Европейския съюз през 2004 г.

Държавно устройство

Законодателният орган е стоместен Сейм (еднокамерен парламент), който се преизбира пряко от народа на всеки четири години. Президентските избори се провеждат отделно, също на четири години. Президентът се избира от Сейма. Той назначава министър-председател, който заедно с кабинета си образува изпълнителната власт.

Административно деление

Латвия е разделена на 26 района. 7 града имат отделен статут.

Административно деление на Латвия

Природа

Латвия заема най-западните части на Източноевропейската равнина и в топографско отношение не се различава много от съседните ѝ държави. Около 75% от площта ѝ е заета от равнини, останалите 25% са ниски хълмове и възвишения. Над една четвърт от територията на Латвия е годна за земеделие. В източните части на страната морени и образувания от ледниковия период предопределят пейзажа. Най-високата точка, връх Гайзинкалнс, има височина от 312 метра над морското равнище.

Обширни части от Латвия са покрити с гори. Има повече от 12 000 малки реки и над 3 000 езера.

Плиткият Рижки залив се намира в северозападната част на страната. Столицата Рига е разположена на бреговете му, където река Даугава се влива в него. Други големи градове са Даугавпилс, нагоре по течението, и Лиепая – на балтийския бряг.

Латвийският климат е морски и умерен, с хладни лета и влажни умерени зими.

Средни температури за Рига
температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
минимална -4 °C -5 °C -3 °C 2 °C 7 °C 11 °C 14 °C 13 °C 9 °C 5 °C 0 °C -3 °C
максимална -1 °C -1 °C 4 °C 10 °C 17 °C 20 °C 22 °C 22 °C 16 °C 10 °C 4 °C 0 °C

Икономика

Vistas desde la iglesia de San Pedro, Riga, Letonia, 2012-08-07, DD 09
Изглед от Рига, където е съсредоточена значителна част от икономиката на страната

Латвия има отворена пазарна икономика, в която близо 1/3 от брутния вътрешен продукт (БВП) се генерира от износ. От 1999 г. насам страната е член на Световната търговска организация, а от 2004 г. членува в Европейския съюз. След 2000 г. Латвия има силен икономически растеж, който през 2006 и 2007 г. надвишава 10% годишно. Икономиката е почти изцяло в частни ръце, с изключение на няколко големи компании. Общият БВП (ППС) за 2012 г. възлиза на $ 37,88 милиарда.[5] БВП (ППС) на глава от населението е $ 18 600,[6] който е четвъртият най-нисък в Европейския съюз след България, Румъния и Хърватия и се равнява на 62% от средната за Съюза стойност.[7]

Латвия понася много тежък удар по време на Световната финансова криза. Националният брутен вътрешен продукт се срива с 10,5% само в последната четвърт на 2008 г.,[8] а на следващата година – с повече от 18%. Безработицата скача от 6 на 21%. През 2009 г. правителството иска спасителен пакет от Международния валутен фонд, Световната банка и Европейския съюз в размер на 7,5 милиарда евро.[9] Икономиката обаче успява бързо да излезе от кризата, отбелязвайки растеж на БВП от 5,5% през 2011 г. и 6,8% само през първата четвърт на 2012 г., което е най-високият ръст в ЕС. Безработицата също пада от 21 на 16%.[10]

Външнотърговското салдо за 2012 г. е отрицателно. Страната внася продукти на стойност $ 16,1 милиарда,[11] докато износът възлиза на $ 12,49 милиарда.[12] Промишлеността е съсредоточена в няколко основни направления: обработена дървесина, храни, текстил, обработени метали, жп-вагони, медикаменти, синтетични влакна и електроника.[13] Като съветска република Латвия претърпява най-силната индустриализация от трите балтийски страни. В нея се произвеждат всички дизелови и електрически локомотиви в СССР, половината от телефонните апарати и над 20% от всички телефонни станции, хладилници и автобуси в Съюза.[14] Всички тези производства налагат внос на суровини и специализирани кадри от други части на Съветския Съюз. През 1950-те години при управлението на Едуардс Берклавс се правят опити да се ограничи индустриализацията и да се въведе самоотчетност за финансите на републиката, но чистката от 1959 г. слага край на тези опити.

Население

Малко под 60% от населението са етнически латвийци. Около 27,4% са руснаци, за чието благосъстояние Русия продължава да бъде загрижена. В по-големите градове, като Рига и Даугавпилс, руснаците превъзхождат по брой латвийците. Значителни малцинства от други страни, като Беларус, Украйна и Полша, също живеят в Латвия.

Латвийският, един от балтийските езици, е официалният за страната, но руският също е широко разпространен. Населението е предимно християнско, разделено между лутеранска, католическа и руска православна църква. Друга религия е „диевтури“, чиито исторически корени се основават на митологията от предхристиянската епоха.

Култура

Латвия има богато културно и историческо наследство. Благодарение на мултикултурната смес между латвийски, руски, немски и др. традиции Латвия се характеризира с разнообразие, но в същото време – със своята оригиналност и неповторимост.

Латвийската култура се отличава с голямо богатство, развито благодарение на благоприятното географско положение на Латвия. През последното хилядолетие абсорбира фолклорната традиция и европейския и световен опит, като в същото време запазва типичните латвийски традиции и особености. Езическите традиции все още се почитат в много домакинства, особено по селата, където много добре е запазена самобитната култура – например на празника на лятното слънцестоене или Еньовден. На този ден на всички хълмове в Латвия се запалват огньове, на които хората с песни и празненства прекарват най-късата нощ на годината. Великден и Коледа се празнуват два пъти – като християнски празник и като езически. В същото време в Латвия се спазват традициите на християните и евреите, елементите на германските и славянските култури.

За разнообразието на местната култура и нейното мирно съжителство свидетелства фактът, че в Латвия може да посетите красиви храмове от различни вероизповедания: католически (Римокатолическата църква Св. Алберт, базиликата Аглона в селището Аглона), лютерански (Църквата Св. Петър в Рига), православни (катедралата Рождество Христово) и храмове за древни вярвания (Гребеншчиковска старообредна църква в Рига).

Това е само капка в океана на културно-историческото наследство на Латвия.

Други

Източници

  1. CIA Factbook: Latvia, ((en))
  2. а б в Ранна история
  3. а б в г Независимост и съветски период
  4. а б Независимост
  5. [1]
  6. [2]
  7. [3]
  8. Latvia's economy shrinks rapidly BBC
  9. IMF approves bail-out for Latvia
  10. Latvia's Successful Recovery Not Easy to Replicate
  11. [4]
  12. [5]
  13. [6]
  14. [7]

Библиография

Външни препратки

.lv

.lv е Интернет домейн от първо ниво за Латвия. Представен е през 1993. Поддържа се и се администрира от Института по математика и компютърни науки към Латвийския университет.

Административно деление на Латвия

Република Латвия се дели на 26 района (латвийски: rajons (мн.ч. rajoni)), които са обединени в 4 исторически региона. 7 града в страната са отделни административни единици (lielpilsētas; ед. ч. – lielpilsēta)

Беларус

Република Беларус, наричана също и Белорусия (на беларуски: Беларусь; на руски: Беларусь или Белоруссия) е държава в Източна Европа, която няма излаз на море. Столицата ѝ е град Минск. Граничи с Русия на изток, Полша на запад, Украйна на юг, Литва на северозапад и Латвия на север. Беларус е една от 15-те бивши съветски републики, и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. Белоруска народна република. Преди това териториите ѝ са били или част от няколко държави, вкл. Руската империя, Великото литовско княжество и Жечпосполита. Беларус, заедно с Украйна, е една от най-тежко пострадалите от Втората световна война държави – една трета от населението ѝ загива, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. Беларус обявява независимост от СССР през август 1991 г. и повежда самостоятелна политика.

Три години по-късно Александър Лукашенко става неин президент . Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на НАТО и на икономическото сътрудничество с ЕС, а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия и двете имат обща отбранителна и митническа система.

Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2 830 km² водна площ.

Даугавпилс

Да̀угавпилс (на латвийски Daugavpils/ˈdaʊɡaʊpils/) е град в Югоизточна Латвия, втори по население в страната.

Естония

Естония, официално Република Естония (на естонски: Eesti или Eesti Vabariik) е държава в Североизточна Европа. Граничи с балтийската държава Латвия (339 km) на юг и с Русия (229 km) на изток. На север е отделена от Финландия с тесния Фински залив и на запад от Швеция с Балтийско море. Нейната брегова ивица е дълга 3794 km. Естония е член на Европейския съюз от 1 май 2004. От същата година страната, заедно с още 6 източноевропейски държави, става член и на НАТО.

Естонски език

Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говорен е от около 1 150 000 души. Освен в Естония, значителни естонскоговорещи общности има също в Русия, Швеция, Финландия, Съединените щати и Латвия.

Йелгава

Йелгава (до 1917 г. Митава) (на латвийски: Jelgava, на руски: Елгава; на немски: Mitau; на полски: Mitawa) е град (от 1573 г.) в Латвия, на река Лиелупе.

През 2007 г. населението на града наброява 66 034 жители.

Градът е разположен на 41 км южно от Рига.

Първото известно селище на територията на днешна Йелгава датира от 1226 г., 1265 е издигнат замък.

През 1561 – 1795 Митава е столица на Курландското херцогство, впоследствие на (1796 – 1920) Курландската губерния.

Курландия

Курландия (на латвийски: Kurzeme; на немски: Kurland; на латински: Curonia / Couronia; на руски: Курляндия;) е един от историческите и културни региони на Латвия. Понякога районите Семигалия и Селония се считат за част от Курландия.

Латвийски език

Латвийският език (latviešu valoda) е балтийски език. Той е официален език на Латвия, където е говорен от около 1 400 000 души. Латвийският е част от източната подгрупа на балтийските езици, които са част от индоевропейското семейство, най-близка до славянските и германските езици. Латвийският е най-близък до литовския език, единственият друг използван днес балтийски език, но различията между тях са значителни и те не са взаимно разбираеми без предварително изучаване.

Латвийски лат

Латът е бившата национална валута на Латвия.

Заменен е с еврото от 1 януари 2014 г.Фиксирният курс на латвийския лат към еврото е 0,702804 латвийски лата за едно евро.

Currency Exchange in Latvia – Latvian currency exchange market comparison. (In English)

Ливония

Ливония (на латвийски: Livonija; на латински: Livonia; на немски: Livland) е историческа област и политически съюз на прибалтийски страни на крайбрежието на Балтийско море. При най-голямото си разширение тя обхваща областите на цяла днешна Естония и Латвия. В по-тесен смисъл Ливония обозначава само латвийската провинция Видземе.

Лиепая

Ли́епая (на латвийски: Liepāja; до края на 1918 – Либа́ва, на немски: Libau) е град в Западна Латвия на брега на Балтийско море. Административен център на Лиепайски район.

Литва

Литва, официално Република Литва, (на литовски: Lietuva или Lietuvos Respublika) е държава в Североизточна Европа. Тя е най-голямата от трите балтийски държави. Граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток, с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад посредством Калининградска област. Литва е държава членка на Европейски съюз от 1 май 2004 г.

Площта ѝ е 65 300 km², от които 64 418 km² суша и 882 km² водна площ.

Национален отбор по футбол на Латвия

Националният отбор по футбол на Латвия представлява страната в международните футболни срещи. От 1940 до 1991 г. Латвия е част от СССР и не играе международни срещи със свой национален отбор.

Поляци

Поляците са западнославянски народ.

Разпределение на поляците по държави:

Полша – 37,5 млн.

САЩ – 9,5 млн.

Германия – 1,8 млн.

Канада – 1,1 млн.

Франция – 1 млн.

Беларус – 0,30 млн.

Литва – 0,20 млн.Значителен брой поляци живеят в Бразилия, Аржентина, ЮАР, Австралия, Латвия, Украйна, Русия, Казахстан, Швеция, Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Гърция и Италия.

В миналото големи маси поляци са емигрирали дори в Турция. Измежду поляците има много знаменити личности.

Прибалтийски републики

Прибалтѝйски републики или Приба̀лтика е обобщаващото название, въведено най-напред в СССР, за бившите съветски републики край Балтийско море и настоящи независими държави – членове на Европейския съюз: Литва, Латвия и Естония. Тогава към този регион са причислявали и Калининградска област на Русия.

Общата площ на региона е 175 000 km². Населява се от общо 6,98 млн. души.

Регионът е известен и като Балтийския тигър. Това се дължи на факта, че след 2000 г. 3-те държави имат най-висок икономически растеж в Европа – 7,5 % за Литва, 11,2 % за Естония и 11,9 % за Латвия през 2006 г. Естония е член на Еврозоната от 1 януари 2011 г.

Рига

Рига (на латвийски: Rīga, МФА:[riːɡa]) е столицата на Латвия и главен търговски, културен, индустриален и финансов център на страната. Разположен е на двата бряга на река Даугава, точно където тя се влива в Балтийско море. Населението на града е 705 703 (2010), приблизително равен брой от които са латвийци и руснаци. Рига е най-големият град в трите Балтийски държави и е третият по големина град, разположен на Балтийско море след Санкт Петербург и Стокхолм.

Руснаци

Руснаците (на руски: русские), наричани в исторически контекст и руси, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация. Съставляват значителна част от населението на Казахстан, Украйна, Беларус, Молдова, прибалтийските и останалите постсъветски държави.

Руският народ се сформира в Източна Европа (Руската равнина) след смесване на източнославянските племена илмени, кривичи, вятичи и др., а по-късно и след асимилация на угро-фински племена, живеещи в Руската равнина – веси, муроми и др. Консолидацията се извършва по времето на династията на Рюриковичите (ІХ – ХVІ век). В края на Х век обединената източнославянска държава Киевска Рус приема православието, след като започва покръстването (988) при княз Владимир I Святославич. Езичеството обаче изчезва едва в края на ХІ век. През ХV век започват да се разселват в степните райони на Поволжието и в Северен Кавказ, а през ХVІІ век се заселват в Сибир.

Общият им брой по света е около 134 млн. души, от тях в Русия живеят 115,9 млн. руснаци (2002). Говорят на руски език, най-разпространения от всички славянски езици. Основната религия е православието.

Северна Европа

Сѐверна Евро̀па е термин за северната част от Европа, макар че точните граници са неясни и размити и определянето варира. Ето и следните дефиниции:

Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция както и Аландските острови, Фарьорски острови, Ян Майен, Шпицберген.Макар политически и исторически да са близко до Северна Европа Гренландия въпреки това географски е по-близка до континента Северна Америка. Покрай това заедно с някои от по-долу изброените варира определянето за региона:

Прибалтийските републики: Естония, Латвия и Литва

Британските острови: Остров Великобритания, Нормандски острови, Остров Ман (виж също и Западна Европа)

Ирландия

Гранични зони или в близост до Балтийско море и Северно море т.е. Северозападна Русия (включително Калининград), Северна Полша, Северна Германия, Холандия, Белгия, Люксембург и френския регион Север-Па дьо Кале

Понякога и Ленинградска област, Република Карелия и Мурманска област (виж също и Източна Европа)Обединените нации определят Северна Европа като:

Дания

Фарьорски острови (Дания)

Естония

Финландия

Оланд (Финландия)

Исландия

Ирландия

Ман

Литва

Латвия

Норвегия

Шпицберген и Ян Майен (Норвегия)

Швеция

Великобритания

Гърнси и Джърси (Великобритания)

Преди 19 век терминът „Северен“ е бил обикновено със значение Северна Европа в смисъл, че включва скандинавсите страни, Европейска Русия, Прибалтийските републики (в това време Лифландия и Курландия) и Гренландия.

В ранната ера когато Европа била доминирана от Средиземноморския регион (т.е. Римската империя) всичко, което не е близо до това море е било Северна Европа включително Германия, Ниската земя (виж Холандия) и Австрия. Това значение е все още употребявано и днес в някой контекст като дискусията за Северния ренесанс.

Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.