Лагуна

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за водния басейн. За провинцията във Филипините вижте Лагуна (провинция). За мъглявината вижте M8.
GlenrockLagoonFromLeichhardtLookout
Лагуната Гленрок в Австралия
Veleka-sinemorets-mouth-dinev
Устието на река Велека, което представлява лиман, макар че погрешно често се нарича лагуна

Лагуна (итал. laguna, от лат. lacus – езеро) е плитък водоем, залив, отделен от морето с пясъчна коса или коралов риф.

В англоезичната литература като лагуни често се приемат и лиманите, които се образуват около устията на реките. Обикновено лагуните имат по-голяма площ и издължена форма успоредна на брега, докато лиманите са просто потопена речна долина, отделена (напълно или частично) от морето с пясъчна коса.

По българското крайбрежие типична лагуна представлява Поморийското езеро, което сега е превърнато в солници. Езерата, образувани при устията на реките Ропотамо и Велека, се наричат лагуни, въпреки че по произход те са по-скоро лимани. Лагуните, които са напълно отделени от морето или океана могат да са с прясна или бракична вода.

Една от най-известните лагуни е Венецианската лагуна, намираща се в северната част на Адриатическо море. Тя има площ 550 квадратни километра, от които 8% е суша във вид на острови.

Като лагуни също се приемат и плитчините, които се намират зад коралов риф или плитчина в океаните, но при тях има постоянен водообмен с океана и те са със същата соленост. Лагуните, образувани зад коралов риф често представляват вътрешната зона на атол. При този тип атолови лагуни в някои участъци дълбочината може да е значителна.

Лагуните често са уникални природни биотопи. Те служат за приют на водни птици, диви животни и риби. Много лагуни не съдържат думата „лагуна" в името си.

В Латинска Америка често думата лагуна се използва за назоваване на реки.

Вижте също

M8

Мъглявината Лагуна (позната още като М8 и NGC 6523) е гигантски междузвезден газов облак, съставен предимно от йонизиран водород (H II), намиращ се по посока на съзвездието Стрелец. В ясна и тъмна нощ, наблюдатели с добро зрение могат да я наблюдават и с просто око. Като HII област, в мъглявината кипят бурни процеси на звездообразуване. С бинокъл се вижда като светъл овал с ярко ядро.

Алепу

Алепу̀ (или Лисиче блато) е блато-лагуна, разположено в южната част на Българското черноморско крайбрежие, на 6,5 километра южно от град Созопол. Алепу (αλεπού) на гръцки език означава лисица и оттук идва и паралелното преводно име на блатото – Лисиче блато.

От 1986 година блатото е защитена територия от категорията природни забележителности, част от рамсарското място Ропотамо.

Намира се в подножието на разклоненията на странджанския рид Бакърлъка Кукув баир на север и Андрея баир на юг срещу залива, ограден от нос Агалина на север и нос Хумата на юг. По произход е лагуна. Отделен е от морето с ивица пясъчни дюни, които също са защитена местност.

Блатото е дълго 3,3 километра и широко до 320 метра. Площта му е 1,67 км² (166,7 ха), а солеността 1,3 – 7,0‰. Обрасло е с тръстика и друга блатна растителност, а дъното е покрито с тиня. В северната и южната му част са запазени 2 малки езера, които зимно време замръзват. Пясъчната коса, отделяща лагунното блато, заема почти меридиално положение и е дълга около 4 km. Тя е втората по дължина пясъчна коса по Южното Черноморие след Поморийската. По нея се издигат високи до 5-6 м пясъчни дюни. Пясъчната коса е по-широка в южния край и много по-тънка в северния. Придвижване на пясъците по пясъчната коса се извършва в посока на преобладаващият вятър. През лятото, поради силното изпарение и ограничения приток на вода водното огледало се разделя на две обособени части.

Мястото е от особена важност като местообитание на множество защитени видове водолюбиви птици. Проблем представлява нерегламентирания лов и риболов в защитената територия, както и новопостроеният курортен комплекс „Св. Тома“ непосредствено до местността.

Информационно-обозначителните табели са в лошо състояние или липсват напълно. Заедно с пясъчните дюни местността представлява ценен и консервационно значим район.

Аркутино

Аркутино или Мечешкото блато е блато-лагуна в Бургаска област, община Приморско, на около 2,5 km северозападно от устието на река Ропотамо. Блатото е част от резервата Ропотамо. От морето е отделено с пясъчни дюни, като на плажната ивица вирее пясъчна лилия. Плажът срещу блатото също се нарича Аркутино. Площта му е 62,2 ха, дълбоко е 0,5 м, солеността му е 0,2‰.

От залива се разкрива и прекрасна гледка към остров Свети Тома – едно от местата в България, където се срещат диворастящи кактуси от род Opuntia. В северната част на местността се строи вилно селище, което променя необратимо девствения облик на местността.

Само една част от водната площ на Аркутино е открита, останалата е покрита с гъста водна и блатна растителност, представена от различни видове водна леща, блатно кокиче, ежова главица, ръждавец. Тук се намира едно от най-богатите находища на бяла и жълта водна роза. Крайбрежните райони са покрити от тръстика. Блатото обитава рядка риба-джудже гамбузия. Аркутино е основната междинна спирка на птиците по прелетния път Виа Понтика. Тук гнездят редки видове птици.

Атол

Атолът е вид нисък коралов остров, каквито се намират в тропическите океани и състоящ се от коралов риф, заобикалящ централна низина. Низината може да бъде част от острова, но обикновено е част от морето (т.е. – лагуна) или много рядко заградено тяло от прясна или солена вода. Тези острови са характерни с малката си надморска височина. Изградени са изцяло от карбонатни скали – остатъци от мъртви корали, изградили острова. Почвеният слой е тънък и слабо плодороден, а подпочвените води са полусолени и с непостоянен режим. Поради това на тях растат предимно кокосови палми.

Венецианска лагуна

45.413056, 12.297222

Венецианската лагуна (на италиански: Laguna di Venezia) е залив в най-северозападната част на Венецианския залив в Адриатическо море, в който се намира прочутият град Венеция, Италия.

Именно от това название произхожда терминът лагуна (плитък залив със солена вода), навлязъл в много езици по света.

Венеция

Венеция (на италиански: Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн. тона. Населението му е около 263 736 души към 31 септември 2015 г. Градът е разположен върху множество малки острови – около 118 на брой – в плитка лагуна на Адриатическо море, позната като Венецианска лагуна. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Около 1/3 от града се намира върху континенталната част.

Символът на Венеция е крилат лъв, който фигурира на знамето и герба на града.

Промишлено-пристанищната част на града се намира на континента. Характеризира се с корабостроене, ремонтиране на кораби, цветна металургия, нефтопреработваща, химическа, електротехническа и лека промишленост. Слави се със занаятчийското си производство на изделия от стъкло – венецианско стъкло, дантели, мозайки. Има университет и консерватория, оперен театър и богати музеи.

Островната Венеция е морски курорт, център на международния туризъм със световно значение, място за провеждане на международни кинофестивали и художествени изложби. В градския транспорт са запазени традиционните за града гондоли и моторни лодки.

Селище там съществува от V век пр.н.е., а градът е създаден през IX век. От X до XIV век той е значителен център; посредник в търговията между Западна Европа и Изтока. В Средновековието Венеция е република – Венецианската република, оглавявана от дожи. Тя е независима държава, съществувала между IX и XVIII век. През периодите 1797 – 1805 и 1815 – 1866 г. е владение на Австрия.

Градът и лагуната са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, защото градът е уникален както в архитектурата на сградите, така и в основите на града. Венеция е построена върху дървени подпори (пилони). Заради слягането на почвата и основите си Венеция е застрашена от постоянни наводнения (на италиански: acqua alta (букв. висока вода).

Делфин (къмпинг)

Къмпинг „Делфин“ е къмпинг на българското Черноморие, разположен на юг от село Варвара и на север от Ахтопол. Природата съчетава широка плажна ивица, красиви скали и хълм с иглолистна гора.

Къмпингът предлага двадесет бунгала, десет от които със собствен санитарен възел, както и възможности за палатки и каравани.

Дуранкулашко езеро

Дуранкулашкото езеро или Дуранкулашко блато (от 29 юни 1942 г. до 2 юли 1965 г. Блатнишко блато) е езеро, разположено югоизточно от едноименното село в североизточната част на България в Приморска Добруджа. То е защитена местност с площ 446,54 ха, населявана от множество редки биологични видове и археологически парк.

Езеро

За селото в окръг Сливен вижте село Езеро.

Езерото е воден басейн (обикновено сладководен), обграден от суша.

Най-голямото езеро в света е Каспийско море, а най-дълбоко – езерото Байкал в Сибир.

Финландия е известна като Страна на хилядите езера (всъщност те са около 188 хиляди), а щатът Минесота (САЩ) – като Земя на десетте хиляди езера (там те са около 11 хиляди). Белорусия има около 10 800 езера. Около 60% от езерата в света са разположени в Канада.

Калининград

Калининград (на руски: Калининград; на полски: Крулевиец), по-рано (1255 – 1946) Кьонигсберг, е град в Русия, административен център на Калининградска област.

Представлява полуексклав, разположен между Литва, Полша и Балтийско море. Градът се намира при вливането на река Преголя във Висленската лагуна. Населението на града е 467 289 души през 2017 година.

Киоджа

Киоджа (на италиански: Chioggia) e град и община в Италия, заемащ едноименния остров в южната част на Венецианската лагуна.

Населението на града към 31 декември 2017 г. е 49 430 жители (по приблизителна оценка). Намира се на 2 метра надморска височина в часова зона UTC+1.

Коса (релеф)

Косата е тясна наносна ивица край езерен, морски или океански бряг.Образува се от прякото действие на вълните или крайбрежните течения, които изнасят наносите от дъното към брега. Има и подводни пясъчни коси – в крайбрежната част на морското дъно, пред устието на река; вълните преобръщат и отлагат твърдия речен отток. На места пясъчната коса прегражда залива и го превръща в крайбрежно езеро – лагуна. Когато пясъчната коса прегради устието на вливащата се в морето река, се образува лиман. По Българското черноморие типична лагуна е Поморийското езеро, а лиман – устието на река Камчия.

Марано Лагунаре

Мара̀но Лагуна̀ре (на италиански: Marano Lagunare; на венециански: Maran, Маран) е пристанищно село и община в Северна Италия, провинция Удине, автономен регион Фриули-Венеция Джулия. Разположено е на брега на лагуна Градо, близо до Адриатическо море. Населението на общината е 1965 души (към 2010 г.).

Ориндж (окръг, Калифорния)

Ориндж (на английски: Orange в превод „портокал“) е окръг в Калифорния. Окръжният му център е град Санта Ана.

Орлово блато

Орловото или Карталийското блато е лагуна на българския черноморски бряг, на 2 km източно от село Дуранкулак и северно от Дуранкулашкото езеро, в близост до къмпинг „Космос“. Площта му надхвърля 550 декара. Отделено е от морето чрез пясъчна коса широка до 100 m и висока 1 – 2 m. Местните хора наричат блатото „Карталиеца“. Названието му идва от тюркската дума „картал“, означаваща орел – имат се предвид едрите корморани или грабливите птици, кръжащи над блатото и над близкия нос Карталбурун. Според някои Дуранкулашкото езеро е разделено на три части – основна южна част, югозападна част – Ваклински ръкав (Ваклиновски дол) и по-малка, северна част, която е Орловото блато (езеро).

Бреговете на блатото се гъсто обрасли с камъш и папур. Дълбочината му е малка, но доста тинеста и пълна с пиявици. Карталийското блато е свързано с Дуранкулашкото езеро посредством изкуствен канал в средата на заблатена тинеста „коса“ зад плажа на Дуранкулак. В този участък са разположени съоръжения – рибарници.

Поморийско езеро

Поморийското езеро е крайбрежна лагуна, разположена северно от град Поморие. Езерото е отделено от морето с естествена пясъчна коса (томболо) и изкуствена дига и само в южната си част има свързващ канал, чрез който се осъществява притока и оттока на морска вода.

Площта му е около 7 – 8,5 km2, дължината 5 – 6 km, ширината варира от 350 m на север до 1,6 km в средната част. Дълбочината му не надвишава 1,4 m, а солеността 60 – 80‰. Използва се за добив на сол (около 30000 т годишно) и лечебна кал.

Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. 269 различни вида птици са наблюдавани в района на влажната зона.

От 2010 г. на южния бряг на Поморийско езеро работи посетителски и природозащитен център. В близост до центъра е и единственият в страната Музей на солта.

С цел опазване на редките и застрашени видове и местообитания Поморийското езеро и прилежащите територии са обявени за Защитена местност по българското законодателство (2001), за Рамсарско място по смисъла на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и водолюбивите птици и е един от 10-те български обекта в световния списък на Конвенцията, регистриран с № 1229. През 1998 г. Поморийско езеро е обявено за Орнитологично важно място за птиците, а от 2007 г. официално е включено от Министерски съвет в Европейската екологична мрежа Натура 2000 като защитена зона по Директивата на ЕС за птиците и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията.

Сан Кристобал де ла Лагуна

Сан Кристобал де ла Лагуна (на испански: San Cristóbal de La Laguna) е град и община на остров Тенерифе, Испания. Населението му е 153 655 жители (по данни към 1 януари 2017 г.), а има площ от 102,6 кв. км. Намира се на 543 м н.в. в непосредствена близост до столицата Санта Крус де Тенерифе, с която имат общ градски транспорт. Пощенският му код е 38200. Официалният език е испанският.

Градът е част от световното наследство от 1999 г. насам. Някои от съответните личности, родени в този град, са Хосе де Анчиета (светец и мисионер) и Амаро Парго (корсар и търговец).

Стомопло (блато)

Стомопло (среща се и с имената Стомополу, Стомополо, Стамополо, Стамопло, Стамоплу, Стомопле) е блато, разположено на Южното българско черноморско крайбрежие, северно от град Приморско, западно от едноименния залив Стомопло в южното подножие на възвишението Узунджа баир.

Стомопло е гръцкото име на блатото, което е възприето днес като официално. Традиционните български имена са Уста, Устичка или Малко устие. Гръцкото име произхожда от στόμα, уста.

Блатото представлява крайбрежна лагуна, с надморска височина 2 m, отделена от морето посредством пясъчна коса, широка между 50 и 80 m. Максималната му ширина е около 500 m, а дължината до 1100 m, с площ около 0,6 km2 (60 ха). От запад на изток през средата има полуостров, който почти го разполовява. Срещу него, на източният му бряг е прокопан изкуствен канал, чрез който се оттича в морето, а при по високи вълни по него нахлува морска вода. Солеността му се колебае от 0,4 до 13‰. Обрасло е с блатна растителност.

При археологически разкопки в блатото са открити следи от неолитни жилища. Блатото Стомопло е обявено за защитена местност и е част от рамсарско място Ропотамо.

Фичоза

Фичоза е къмпинг и курортно селище във Варненска област. Отстои на 17 км южно от Варна. Недалеч е от плажовете на варненските квартали Аспарухово (около 9 км) и Галата (около 5 км). Намира се в близост до хижа "Черноморец" и защитената местност Паша дере.

Природата във Фичоза е напълно запазена, няма големи хотели и инвеститорски обекти. В местността са изградени почивни станции и бунгала на различни държавни институции и фирми. Плажът е чист, каменист само на носовете, подходящ както за летуване на семейства с деца, така и за любителите на риболова и брането на миди. Функционират много ресторанти и барове. През летните уикенди много варненци идват на отдих до девствения плаж.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.