Културология

Културология (рус. культурология) е науката за културата, която изучава напредъка (материален и/или духовен) на личността, групата, колектива, общността от миналото до наши дни.

Включва познания по философските и методологически начини за развитие на обществото и културата. Крайната цел на човешката култура е духовно и нравствено съвършенство, което се постига чрез напредъка, в т.ч. възможно най-благоприятни условия за живот (материални и/или духовни), и победата на човешкия разум над природата (вкл. човешката природа). Науката за културата се занимава със запознаването и изучаването на историческите натрупвания, даващи достоверни примери и доказателства за вида, състава и идентичността на културите по света, техните особености и връзки.

Най-общо – културологията изучава всичко, което се различава при сравнението на миналото с настоящето, като същността на истинската култура може да даде отговор на проблемите на личността/общността от създаването на Света до наши дни. Културологията дава основания да се разграничи културното съзнание, чрез съпоставка на същественото и несъщественото за съществуването му.

Въпреки че през годините различните националности са предпочитали различно наименование на предмета на културологията, най-известният синоним на думата „култура” е думата „цивилизация”, тъй като смисъла на цивилизацията е развитие на човека/общността към по-високо организирана форма на съвместно съществуване на човешките общности, например животът в град (от лат. civitas).

Изследвания в областта на културата

Виж основна статия Културни изследвания.

Така наречените културни изследвания на английски (Cultural studies) от своя страна е поле, което комбинира политическата икономика, комуникацията, социологията, социалната теория, литературната теория, медийната теория, изучаване на филмовото изкуство, културната антропология, философия, музейните науки и история на изкуството, история на критиката (критицизма), изучаващ културните феномени в различни общества. Cultural studies често се концентрират върху това, как определен феномен е свързан с въпроси като идеология, националност, етнос, социална класа и пол.

Ценностна структура на културата

Същността на ценностната структура на културата са ценностите като обективни характерности, включващи положителното или отрицателното им достойнство, което ние оценяваме едва в момента на оценяването.

Ценностите не са просто дар на субективната ни нагласа спрямо нещата, а съвкупност от обективни дадености, които ние срещаме вън от нашето съзнание, както например в дърветата и в хората. Необходимо е обаче да правим и разлика между ценностите и ценните неща, водени от разбирането, че ценностите се проявяват като свойства на нещата, съдържащи се в тях. Ценностите не са неща, нито пък реалности - те не са предметния свят. Ценностите са един вид иреални свойства, съдържащи се в реалните предмети. Те не могат да бъдат видени с очите като цветовете, нито разбрани като числата и понятията. Например красотата на една статуя или картина, справедливостта/несправедливостта на конкретна постъпка, чарът на изящен женски профил, не са неща, които могат или не могат да бъдат разбрани. Те са ценности, защото могат само да бъдат „усещани” и по-точно „ценени” или „неценени”, т.е. „ценността” има характер на свойство. Също така, ценността изисква винаги да бъде отнесена към нещо конкретно по свойство, ранг или материя. Например „добротата” е винаги нечия доброта. Една ценност е винаги или положителна или отрицателна. Нищо в света на битието не е отрицателно в пълния смисъл, що се касае до неговия ранг. Например, „изискаността” е положителна ценност, спрямо отрицателната степен „неизисканост”. Същевременно обаче, тя е по-низша ценност от „нравствената доброта” или от „красотата”.

Забележително е мнението на Ортега-и-Гасет, че една достойна по своето предизвикателство задача е пренаписването на историята на културата, като процес на откриване, формиране и натрупване на „ценности”.

Източници

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Culturology“ и страницата „Cultural studies“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
Антиутопия

Антиутопия или дистопия – (от гръцки δυσ – лош, непоносим и τόπος – място; cacotopia, dystopia) – общество или общност, описани в условията на несъществуващ дехуманизиран, нежелан свят. Понятието се разглежда като критически поглед върху съответен утопичен план, представен в бъдещето и доведен до кошмарни крайности. Често може да се определя и като антоним на Утопия на Томас Мор. Антиутопичните сюжети представят тоталитарни режими, свръхтехнологични общества, екологични катастрофи и др. Антиутопични сюжети се наблюдават в литературни творби, филми, игри, граничещи между фантастичното и реалното.

Артефакт

Артефакт (на латински: artefactum – изкуствено направен; от arte – изкуствено, и factus – направен) е най-общо всеки изкуствено създаден предмет, продукт на човешка дейност.

Може да се отнася най-често за археологически, социален или културен артефакт.

В археологията това е предмет, изработен от хора, който след значителен период от време бива открит при археологически разкопки.

Социален артефакт е обикновено продукт на определена група от хора, отразяващ тяхното поведение. Елементарен пример за социален артефакт е документът.

Културен артефакт е предмет, изработен от хора, който е виден представител на дадена култура или течение. Пример за артефакт на модерната култура са телевизорът и компютърът.

Среща се и в други области – фентъзи, компютърни ролеви игри, информатика, научни изследвания, управление на проекти.

Васил Марков (историк)

Васил Марков Марков е български историк, директор на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Демография

Демографията е наука за динамиката на човешката популация. Тя обхваща въпросите, свързани с големината, структурата и разпределението на населението. Наблюдава процесите на раждане, смърт, възпроизводство, миграция, застаряване. Установява зависимости при населението от гледна точка на образование, етническа идентичност, религия, социална принадлежност. Най-общо демографията е наука за населението. Терминът „демография“ е образуван от две старогръцки думи „демос“ – народ и „графос“ – описание и означава „народоописание“.

Езикознание

Езикознанието (лингвистиката) е наука, изучаваща естествените езици. Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика (граматика) и на смисъла на езиковите единици (семантика и прагматика). Най-често се приема, че езикознанието спада към социалните и хуманитарните науки, но то е сложна дисциплина, която включва много поддисциплини, като някои от тях използват методи от естествените науки (например фонетиката и лингвоакустиката разчитат на изследвания по физика (включително биофизика и психофизика)) и от формалните науки (например в езиковата морфология, в компютърната лингвистика и в математическата лингвистика намират приложение методи от логиката, математиката и информатиката).

Граматиката включва морфологията (образуването и състава на думите), синтаксиса (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и фонологията (звуковите системи и абстрактните звукови елементи). Фонетиката е свързана с фонологията, клон на езикознанието, занимаващ се със свойствата на говорните звуци (фонеми), неговорните звуци и механизмът, по който те се създават и възприемат.

Други подобласти на езикознанието са еволюционната лингвистика (изучава произхода на езиците), историческата лингвистика (промените в езиците), социолингвистиката (връзката между вариантите на езика и структурата на обществото), психолингвистиката (психологическото интерпретиране на езика), невролингвистиката (физиологичното интерпретиране на езика в мозъка) и други.

Епидемиология

Епидемиологията, срещано и като епидемология, е наука, самостоятелен клон на медицинската наука. Изучава причините за възникването и разпространението на болестите в човешките общества и прилага получените знания за ограничаване и ликвидиране на тези болести, тоест в областта на публичното здраве.

Епидемиологията изучава основните характерни модели, причини за заболяванията и ефекти върху здравето, както и типове състояния, които са определящи за определени популации. Освен че е съществена за публичното здраве, епидемиологията идентифицира рисковете за заболявания и има за цел превантивното здравеопазване.

Епидемиологичните методи подпомагат доказателствената медицина, като епидемиолозите изучават събирането, дизайна и статистическия анализ на популационни данни, като интерпретират и разпределят резултатите.

Основни аспекти на епидемиологията включват: етиология, разследване на епидемиологични огнища, наблюдение на разпространението на заболяване, скрининг, биомониторинг и сравняване на лечения и лечебни ефекти, например при клинични изследвания.

Епидемиологията е свързана и ползва методология от биологията, статистиката, социални науки – като антропология, културология и т.н., и инженерни науки.

Загребски университет

Загребският университет (на хърватски: Sveučilište u Zagrebu) е държавен университет в Загреб, Хърватия. Той е най-старият университет в цяла югоизточна Европа и най-големият университет в Хърватия.Според Academic Ranking of World Universities (Arwu), съставян от изследователи на Шанхайския университет, Загребският университет попада сред 500-те най-добри университета в света.От 1874 г. над 200 хиляди студенти са получили бакалавърска степен, повече от 18 хиляди – магистърска степен и повече от 8 хиляди са защитили успешно докторати в Загребския университет.

История

История (от гръцки: ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е хуманитарна наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен наратив (разказ), излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят.Хората, професионално занимаващи се с изучаването, изследването и записването на история, се наричат историци. Историците използват разнообразни източници, наричани още извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта (устна история) и археология. В определен контекст понятието „история“ може да обозначава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като праистория (т.е. предистория).

В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като геоложка история, история на Вселената, еволюционна история и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите легенди и митове.

Културен материализъм (културни изследвания)

В теорията на литературата и културните изследвания културният материализъм води началото си от работите на левия литературен критик Реймънд Уилямс. Културният материализъм анализира на базата на критическата теория в традицията на Франкфуртската школа.

Като теоретично движения той се появява през 80-те години наред с новия историцизъм — американски подход към литературата на ранна модерност, с която културният материализъм споделя общи корени. Терминът е изкован от Уилямс, който описва с него теоретичното съчетание на левичарския културализъм и марксисткия анализ. Културните материалисти се занимават със специфични исторически документи и правят опит да анализират и пресъздадат духа на определен момент от историята.

Културни изследвания

Културни изследвания (на английски: Cultural studies) е научна област, която съчетава политическа икономика, комуникация, социология, социална теория, литературна теория, медийна теория, кино/видео изследвания, културна антропология, философия, музейни изследвания и история на изкуството/арт-критика за изследването културни феномени в различни общества. Културните научни изследвания често се концентрира върху това как функционира определен феномен се отнася до въпросите на идеологията, националността, етническата принадлежност, социалната класа и/или пола (gender). Според Амелия Личева "този тип изследвания обикновено биват идентифицирани с наличието на своеобразна мрежа от теоретични и политически нагласи, либерални стратегии, постмодерни заигравания."Терминът е изкован от Ричард Хогарт през 1964, когато основава Бирмингамския център за съвременни културни изследвания (Birmingham Centre for Contemporary Cultural Studies, CCCS).

Културно заглушаване

Културно заглушаване (на английски: culture jamming – заглушаване, засечка) е тактика, използвана от различни социални движения, която цели да подрине и разруши основните механизми на масовите реклами и културата, налагана от големите корпорации. С тези си действия привържениците на културното заглушаване се надяват да видят промяна в поведението на хората и заемане на активни политически позиции. Според тях катализаторите на всяка социална промяна са шокът, срамът, гневът и страхът на потребителите.

Люблински католически университет „Йоан Павел II“

Люблинският католически университет „Йоан Павел II“ (на полски: Katolicki Uniwersytet Lubelski Jana Pawła II) е частен университет в Полша. Разположен е в Люблин, югоизточна Полша, а два от факултетите му – в градове в околностите. Днес има осем факултета: Теология, Философия, Канонично право и администрация, Социални науки, Математика и природни науки, Културология, Правни и икономически науки (кампус в Томашов Люблински), Социални науки (кампус в Стальова Воля). Основан е през 1918 г. Единственият недържавен университет в Полша.

Московско-Тартуска семиотична школа

Московско-Тартуска семиотична школа e школа в областта на семиотиката, която е формирана през 1964 и ръководена тогава от Юрий Лотман. Сред другите членове на школата са Борис Успенски, Вячеслав Всеволодович Иванов, Владимир Топоров, Михаил Гаспаров, Александър Пятигорски, Исаак И. Ревзин и др. Като резултат от тяхната обща работа те полагат теоретична рамка около семиотика на културата.

Московско-Тартуска семиотична школа полага създаването на оригиналния метод на многоизмерния културен анализ. Езиците на културата са интерпретирани като вторични моделиращи системи в отношение към говоримия език. Този метод позволява разбирането на употребата на различни езици на културата по най-продуктивен начин.

Школата е известна със своето списание Изследвания върху знаковите системи, издавано първо на руски като Труды по знаковым системам, а след 1989 на английски като Sign Systems Studies, публикуван от Тартуското университетско издателство понастоящем най-старото семиотично списание в света (създадено през 1964).

През първия си период (60-те и 70-те на 20 век), школата следва структуралистки подход и е силно повлияна от руския формализъм. През 80-те нейният подход може да се характеризира като постструктуралистки, което е свързано с въведението за концепцията за семиосфера на Юрий Лотман и връзката с органицизма.

След 1990 школата се трансформира в Тартуска семиотична школа към Департамента по семиотика на Университета в Тарту и предвождана от Калеви Кул, Пеетер Тороп, Михаил Лотман и други.

Поетика и херменевтика

Поетика и херменевтика (на немски: Poetik und Hermeneutik) – мащабен интердисциплинен изследователски проект, обединил в течение на три десетилетия литературни теоретици, философи, теолози и учени от различни хуманитарни полета около теоретични, методологически и емпирични проблеми при интерпретацията на феномени на културата и изкуството.

Политология

Политологията е социална наука, която изучава теорията и практиката на политиката, анализира политическите системи и политическото поведение. Политолозите „се чувстват въвлечени в разкриването на подлежащите на политическите събития и условия отношения. И на базата на тези откривания, те се опитват да конструират общи принципи за начина, по който светът на политиката работи.“ Политологията се пресича с други научни полета, включително антропология, държавна политика, национална политика, икономика, международни отношения, сравнителна политология, психология, социология, история, право и политическа теория.

Проблеми на културата

„Проблеми на културата“ е културологично списание, излизало на 2 месеца.

Издание е на Научноизследователския институт за култура при БАН и Комитета за култура. Главен редактор е Елит Николов. В него се публикуват статии по всички аспекти на културния процес, включително и предстоящите.

През 1988 г. списанието е спряно, а от 1989 г. започва излизането на списание „Култура“, което не декларира никаква приемственост с „Проблеми на културата“.

Социология

Социология (на латински: socius – „обществен“ и на старогръцки: λόγος – „наука“, „мисъл“, „причина“) е наука, която изучава закономерностите на създаването и развитието на социалните системи, общностите и групите, също и личността в рамките на общността и обществото, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).

Тя изучава социалните правила и процеси, които свързват и разделят хората не само като индивиди, но и като членове на асоциации, групи и институции. Тя използва количествени и качествени методи за изследване, статистическа обработка на данни и други. Резултатите от социологическите изследвания намират приложение в различни сфери – маркетинг, реклама, политика, здравеопазване, образование и други.

Философски факултет (Софийски университет)

42.67365, 23.362917

Философският факултет е сред най-големите звена в структурата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В осем специалности се обучават над 3000 студенти в три академични направления – бакалавър, магистър и доктор.

Специалност Философия се преподава в университета от създаването му през 1888 г. През 1951 г. е обособен Философско-исторически факултет с три основни катедри – Философия, История и Педагогика. През 1972 г. Историческият факултет се отделя като самостоятелно звено, а в рамките на Философския факултет е основана катедра по психология. Оттогава факултетът съществува под това име, а по-късно – през 1986 г. – от него се отделя и катедрата по педагодика и така се формира Педагогическият факултет. От 1976 до 1998 г. се основават шест нови специалност и понастоящем във факултета се подготвят специалист по философия, психология, социология, политология, културология, библиотечно-информационни науки, публична администрация и европеистика.

Хайнрих Рикерт

Хайнрих Рикерт (на немски: Heinrich Rickert) е германски философ, представител на т. нар. „Баденска школа“ в неокантианството от края на 19 и началото на 20 век. Развива идеите на Имануел Кант в една принципно различна от позитивната културология концепция.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.