Култура

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Култура.
Gobustan ancient Azerbaycan full
Петроглифи в съвременен Гобустан, Азербайджан, датиращи от 10 000 г. пр.н.е.
Musicians and dancers on fresco at Tomb of Nebamun
Древноегипетско изкуство 1400 г. пр.н.е.
Hasht-Behesht Palace ney and Tar
Персийско изкуство

Култура (на латински: cultura, идващо от colo, colere и означаващо възпитание, образование, развитие, култивиране)[1] е понятие с много нееднозначни дефиниции и поради тази многостранност и многопластовост се подлага трудно на единно определение. Различните дефиниции на културата отразяват различни разбирания или критерии за оценяване на човешката дейност. През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхон съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура,[2] като трите основни значения са:

Обичайно е думата култура в много страни да се употребява за означаване на общественото разслоение. Тя често се използва по отношение на предмети и дейности, предназначени за елитарна употреба, като изискана кухня, изкуство и музика. Понякога това се нарича висока култура за разлика от масовата култура.

Терминът и концепцията за първи път се появяват през 18 век в Европа и означават процес на усъвършенстване[3]. През 19 век значението се променя на подобряването на личността и поведението на един индивид, особено чрез неговото образоване. Съществуват и други значения.[4] През 20 век думата култура става централна идея на антропологията и означава еволюиралата човешка способност за класификация и представяне на опита чрез символи и проявяването на творчески наклонности за които се изисква въображение.

В основни линии под култура се разбира човешка дейност в различните нейни проявления, включително всички форми и способи на човешкото самоизразяване, самопознание и натрупване на навици и умения. Културата е набор от правила, които предписват на човека определено поведение с присъщите преживявания и мисли.

Етимология и дефиниция на ЮНЕСКО

Според една от теориите думата култура произлиза от латинския корен colere[5] (обитавам, култивирам или почитам) или според друго разбиране от cult и ur (преклонение към светлината).[6] Етимологията на съвременния термин култура има класически произход. Oсновава се на термин, използван от Цицерон в неговите спорове, където пише за „култивиране на духа“ (cultura animi). По този начин с помощта на земеделска метафора, той описва развитието на философската душа, телеологично погледнато като най-високият възможен идеал за развитието на човека. Tази метафора се съдържа в съвременния контекст и означава нещо подобно. Много писатели считат, че културата се отнася до начина, по който човешките същества преодоляват своето оригинално, вродено варварство, и чрез различни хитрости стават истински пълноценни хора.

ЮНЕСКО дава своята дефиниция на култура по следния начин:

Kултура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията

В книгата си „Ерос и Kултура“ Зигмунд Фройд я дефинира така:

...думата култура характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкия род се е отдалечил от животинските ни предшественици, и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения.

Изучаване на културата

Културата е предмет на изучаване от огромен брой академични дисциплини. В числото на основните от тях са културологията, културната антропология, философията на културата и социология на културата. В някои страни основната наука за културата се счита културологията, докато в други антропологията, а в трети изучаването на културата се свежда до изучаване на културата като система.[7][8]

Общата област на изследване на културните процеси в тези страни е културното изследване (на английски: cultural studies)[9]. Културната антропология се занимава с изучаването на многообразието на човешките култури и общества, като една от нейните основни задачи е обяснението на причините за съществуването на това многообразие и влиянието на глобалните икономически и политически процеси върху местните културни реалности. Културологията е сравнително нова област, съвкупност от изследвания на културата като структурна цялост и проявите на закономерност в нейното развитие. В задачите на културологията влиза разбирането на общите характеристики на бита и системния анализ.

Периоди в историята на културата

Културата е предмет на изучаване на културологията. В съвременната културология се различават няколко основни периода на развитието на културата от историческа гледна точка:

В културологията Възраждането е самостоятелен период от развитието на културата, докато в историческата наука обикновено се съчетава със Средновековието.

Класическо понятие за култура

Taiwanese aborigines
Аборигени от Тайван

Терминът идва от латинската дума Cultus, което от своя страна произлиза от Colere – дума, означаваща грижа за полето или добитъка. През 13 век терминът се използва за обозначаване на обработен и облагороден парцел земя и три века по-късно променя значението си на действие или състояние, свързано с обработване на земята или отглеждане на животни. Към средата на 16 век терминът придобива метафорично значение. Така или иначе преносният смисъл на думата култура не съществува до 17 век, когато се появява в някои академични текстове.

Епохата на Просвещението (18 век) е времето, когато преносният смисъл на понятието „култивиране на духа“ се налага широко в различни академични области, като например, Dictionnaire de l'Académie Française от 1718 г. И макар в Енциклопедията все още да съществува предимно в ограничен смисъл на обработването на земята, не изключва преносния смисъл, който се появява в статиите, посветени на литература, живопис, философия и наука. С течение на времето, под култура започва да се разбира обучение, или формирането на мисълта и ума. Това означава, че отново става дума за състояние, но този път е състоянието на човешкия ум, а не състоянието или статута на парцелите земя.

Класическото противопоставяне между културата и природата също има своите корени в този период. През 1798 г. в речника е включено определение за култура, което се противопоставя на „естествения дух“. За много от мислителите на епохата, като например Жан-Жак Русо, културата е отличителен белег на човешките същества, което ги поставя в позиция, която ги отличава от другите животни. Културата е набор от умения и знания, натрупани от човечеството в продължение на хилядолетна история. Като универсална характеристика, терминът се използва в единствено число, както е установено във всички общества, независимо от етнос, географско местоположение или исторически момент.

Култура и цивилизация

Съвременното понятие за култура се формира в края на 18 и началото на 19 век в Западна Европа. Определени автори започват да определят културата като „най-доброто нещо, което е било създадено или казано“ и всичко, което не попада в тази категория се характеризира като хаос и анархия. Това прави културата тясно свързана със социалното развитие, постоянното усъвършенстване и прогреса. На практика за тези автори понятието култура се отнася за най-добрите изделия и продукти в областта на модата, изкуството и класическата музика. По този начин в категорията културни попадат хора, свързани с тези дейности.

В контекста на Просвещението, културата става синоним на цивилизация. Тази дума се появява за първи път през 18 век на френски език и означава усъвършенстване на нравите. Цивилизацията е термин, свързан с идеята за прогреса. Съответно това е състояние на човечеството, в което невежеството е преодоляно и обичаите и социалните отношения са на най-високото си ниво. Цивилизацията не е завършен процес, а е в ход, и включва постепенното подобряване на закони, форми на управление и познания. Тъй като културата също е универсален процес, който включва всички хора, дори най-изостаналите в линията на социалната еволюция, тя се свързва неразривно с цивилизацията. В началото на 19 век са били използвани и двата термина, култура и цивилизация, почти взаимозаменяеми, особено на английски и френски език.

В днешно време са се оформили два вида култура: висока култура и масова култура. Под висока култура обикновено се разбира културата на елита – най-образованите и възпитани хора, а масова се нарича културата за масите, простолюдието. Двете култури използват различни способи и средства и служат на различни цели. Понякога двете култури се отнасят просто до различни видове субкултури.

Език и култура

Връзката между култура и език е забелязана много отдавана. Така например древните гърци правят разграничение между цивилизованите народи и варварите, т.е. тези, които са говорили неразбираемо и неинтелигентно.[10] Фактът, че различни групи от хора говорят различно, често е приеман за осезаемо доказателство за културни различия за разлика от другите не толкова очевидни културни характеристики.

FranzBoas
Франц Боас

Германските романтици от 19 век като Йохан Готфрид фон Хердер и Вилхелм фон Хумболт виждат езика не само като една от характеристиките на културата, но и като пряк израз за националния характер на хората и тяхната култура в кондензирана форма.[11] Франц Боас, основателят на американската антропология, подобно на германските си предшественици, разглежда езика на една общност от хора като основен критерий за тяхната обща култура. Той също твърди, че способността да се разбира даден език на дадена група от хора е ключът към разбиране на тяхната култура. Той е първият антрополог, който смята, че е немислимо да се изучава културата на чужди народи, без да се познава техния език. В същото време обаче Боас осъзнава, че език и култура не са взаимно заменяеми и равнозначни. Хора с коренно различни езици могат да има едни и същи културни ценности, докато такива с близки езици може да са много различни в културно отношение.[12] Тези идеи са подобни на идеята за лингвистичен детерминизъм, който гласи, че формата на езика определя мисълта на индивида. Докато Боас отхвърля причинно-следствена връзка между език и култура, някои от неговите интелектуални наследници популяризират идеята, че привичкови модели на говорене и мислене в даден език могат да повлияят на културата на езиковата група.[13]

Всъщност произходът на езика, разбиран като човешката способност за комплексна символична комуникация и произходът на комплексната култура често се смята, че се отделят от един и същ еволюционен процес в началото на човешкото развитие. Еволюционният антрополог Робин Дънбар предполага, че езикът се развива когато първите хора започват да живеят в големи общности, които изискват използването на сложна комуникация, за да се поддържа социална съгласуваност. Език и култура се появяват като средство за използване на символи, за да се изгради социална идентичност и за да се поддържа съгласуваност в рамките на една социална група, защото не може да се разчита повече на начините, използвани преди появата на човека. Тъй като език и култура са по същество символни системи, културните теоретици на 20 век прилагат методите за анализ на езика, разработени в науката лингвистика, да анализират културата. Особено структурната теория на Фердинанд дьо Сосюр, който описва символните системи като състоящи се от знаци (съответствие между дадена форма и нейното значение), се прилага широко в изследването на културата. По този начин може да се твърди, че културата сама по себе си е един вид език. Децата например научават език по същия начин, по който придобиват основните културни норми на обществото, в което растат – чрез взаимодействие с възрастните членове на тяхната културна група.

Хората използват езика като начин на идентифициране с една културна група и разграничаване от другите. Дори сред говорещите един и същи език има разлики между използването му в различните подгрупи в рамките на по-голяма култура. Така например английският език се говори различно в САЩ, Канада, Англия и Австралия, отделно дори и в англоезичните страни има стотици диалекти на английски език, характерни за географски район или субкултура. Различията между отделните разновидности на един и същ език често се състоят в различни произношения, жаргон и лексика, но също така понякога и в различни граматически системи и много често при използването на различни стилове, културата на говоренето му, например обръщения на „Ви“ и „ти“, титли, класови форми и сложни езикови форми.

В някои култури има разлика в езика базирана на пола, към който се обръщаш.[14]. В няколко езика на Източна Азия, например Тайланд и Бирма, различни думи се използват взависимост дали се говори с някой от по-висок или по-нисък ранг. Много езици имат специални начини на говорене на бебета и деца. Някои езици изискват различни начини на говорене за различни социални класи и често такава система се основава на различията между половете, като в японски и коасати.[15]

Култура, начин на поведение и религия

Религията и начинът на поведение са много често тясно свързани с понятието култура. Религията определя поведението, например десетте Божи заповеди в християнството или петте предписания на будизма. Моралните ценности в едно общество до голяма степен се определят от религиозните вярвания. Формата на религията е културата. И двете – религия и култура в основата си представляват правила, норми, вярвания, ценности и начин на поведение, установени исторически в дадено общество. За тяхното развитие спомагат и традициите и езикът. Така например западните цивилизации са традиционно по-индивидуалистични от източните.

Всеки религиозен език, в това число и езикът на Библията, е резултат от културното творчество и наследство на дадена нация. Духовният живот на един човек с всички негови функции и разнообразие се определя и основава на способността му да твори. Езикът е израз на свободата на човека да твори и му предоставя възможности да създава нови идеи и светове. Обратното също е вярно. Развитието на идеите и световете усъвършенства езика. Езикът е динамична форма и търпи развитие. Религиозният език – това е обикновеният език, изменен под влиянието на реалността, което отразява. Неговият изказ може да бъде повествователен, пророчески, поетичен или литургичен.

Култура, мироглед и възпитание

Hopi basketweaver
Плетене на кошници

По време на Романтизма, учените в Германия, интересуващи се от националните движения и обединяването на отделните княжества, формулират понятието култура като мироглед, светоглед. Това определение на културата обаче все още съхранява различията между „цивилизованата“ култура и културата на племената или „примитивната“ култура.

В края на XIX век понятието култура е разширено от антрополозите така че да включва и други общества. Въз основа на теорията на еволюцията, започва да се счита, че културата е естествено следствие от определението на процеса на човешкото развитие. Тези теории водят до противопоставянето на понятията „човешка природа“ и „възпитание“. В същото време обаче, те показват нежелание да се разглежда биологичната еволюция за илюстриране на разликите между специфични култури – подход, който по-късно води до различни форми на расизъм. Антрополозите твърдят, че в хода на своята еволюция, човекът разработва единна система за получаване и прилагане на знания, както и способността да ги предават на други хора под формата на абстрактни символи. След като човешките индивиди изучават такива символични системи, тези системи започват да се развиват независимо от биологичната еволюция (с други думи, един човек може да придобие знанията на друг, дори ако те не са свързани биологично). Така се разширява спора за „човешката природа“ и „възпитанието/образованието“. Клифорд Гиртз и някои други твърдят, че човешката физиология и мислене се развиват като резултат от първите културни дейности, а Мидълтън стига до заключението, че човешките „инстинкти са формирани от културата“. Днес антропологията не разглежда културата като продукт и следствие на биологичната революция, а като главен механизъм за адаптация към средата т.е. културата търпи развитие и е процес на адаптация към изменящия се външен свят.[16]

Днес учените считат, че елементите на културата не бива да се разглеждат само в собствените им рамки, а в широки взаимоотношения с различните култури. На елементите на културата силно влияние оказва миграцията на хората. Явление като колониална експанзия и масова миграция, включително под формата на търговия с роби, е значим фактор в различните култури. В резултат на това някои общества придобиват значителна нееднородност, което води до появата на субкултури и мултикултурализъм. Развитието на доктрината на мултикултурализма съвпада с движението за самоидентичност, което изисква признаването на културната уникалност на социалните подгрупи.

Култура и природа

Jean-Jacques Rousseau (painted portrait)
Жан-Жак Русо

Взаимодействието между култура и природа е един от най-важните проблеми, изучавани от културологията.

Марк Порций Катон Стари въвежда в древността понятието култура във връзка с подобряването на обработването на земята. В този смисъл разбирането на културата представлява сътрудничество на човека с природата, направлявано от взаимна полза. При това сътрудничество човек приема от природата нейната материална съставка, черпи мисли, учи се и в отговор обогатява природата с творчеството на своя труд, придава ѝ одухотворение. Действията, които засягат разрушение на природата не може да не окажат разрушително вличние и върху хората, които живеят в нея. Връзката е двупосочна. Такива действия не са в резултат на висша съзнателна дейност, а културата се проявява само при наличието на такава.

Съвременното нерядко срещащо се противопоставяне на култура и природа е възможно само при допускане за отделно, несвързано съществуване на човека от природата и отъжествяване на културата с градския начин на живот, който понякога се счита за синоним на цивилизация. Не е трудно обаче да се намерят примери от градския начин на живот, които не биха могли да се отнесат към областта на културата и дори са пример за упадък на културата или нейната пълна липса. Такива идеи споделят Николай Бердяев и Николай Рьорих[17].

Не е трудно човек да се убеди, че отделянето на човека от принципите на разумно съжителство с природата води до упадък на натрупаното културно наследство, а след това и до упадък на самата човешка цивилизация.

Културни процеси и промени

Културна иновация означава всяко нововъведение, което е полезно за група от хора и изразява тяхното поведение. Човечеството е в глобален период на „акселерирана културна промяна“, предизвикана от експанзията на международната търговия, средствата за масова информация и преди всичко прираста на населението наред с други фактори.

Така че културите са вътрешно повлияни едновременно от сили, които окуражават промяната и сили, които я ограничават. Тези два типа сили са свързани със социалните структури и естествени събития, и са включени в запазването на културните идеи от една страна, както и практики в настоящите структури, които сами по себе си са предмет на промяна.[18]

Deathofcookoriginal
Смъртта на капитан Кук

Социалните конфликти и развитието на технологиите може да доведе до промени в едно общество като следствие от промяната на социалната динамика и насърчаването на нови културни модели. Тези социални размествания може да се придружават от идеологически и други видове културни промени. Условията на околната среда може също да се включат като фактори. Например, след като тропическите гори се появяват отново в края на последния ледников период, подходящи условия и растения водят до създаването на селското стопанство, което от своя страна води до много културни нововъведения и промени в социалната динамика[19].

Различните социални конфликти са от огромно значение за културата. Войните или конкуренцията за ресурси могат да повлияят на технологичното развитие или социалната динамика. Освен това културните идеи може да се прехвърлят от едно общество към друго чрез дифузия или акултурация. При дифузията формата на нещо се движи от една култура към друга. Елемент от една култура води до изобретение или разпространение в друга. „Директното заемане“ се отнася до технологична или материална дифузия от една култура към друга. Изследователският модел се основава на информацията за това защо и кога лица и култури приемат нови идеи, практики и продукти. Акултурацията има различни значения, но е предимно процес на взаимно влияние на култури, обмен на културни особености, приемането на културата на един народ (частично или пълно) от друг народ. Не бива да се бърка с културна асимилация, при която единият от народите напълно губи своя език и култура при контакта си с друг народ. В същото време акултурацията може да бъде първата стъпка към асимилацията.

Енкултурацията е процес, при който човек научава изискванията на културата, с която е заобиколен, и придобива ценности и поведения, които са подходящи или необходими за тази култура.[20] Влиянията, които ограничават, насочват или оформят индивида, включват родители, роднини, приятели и познати. Резултатът от енкултурацията е езикова компетентност и научаване стойностите и ритуалите на дадената култура. Енкултурацията може да бъде принудена и непринудена, формална и неформална.

Източници

  1. Harper, Douglas (2001). Online Etymology Dictionary
  2. Kroeber, A. L. and C. Kluckhohn, 1952. Culture: A Critical Review of Concepts and Definitions.
  3. История на европейската култура през 18 и 19 век, Владимир Луков, ГИТР
  4. Levine, Donald (ed) 'Simmel: On individuality and social forms' Chicago University Press, 1971. p6.
  5. Культурология. XX век. Энциклопедия в двух томах. Университетская книга, 1998. ISBN 5-7914-0022-5. с. 640.
  6. Енциклопедия на културите
  7. White, Leslie. The Evolution of Culture: The Development of Civilization to the Fall of Rome. McGraw-Hill, New York (1959).
  8. White, Leslie, (1975) "The Concept of Cultural Systems: A Key to Understanding Tribes and Nations, Columbia University, New York
  9. Усманова А. Р. „Культурные исследования“ // Постмодернизм: Энциклопедия / Мн.: Интерпрессервис; Книжный Дом, 2001, 1040 с.
  10. Baepler, Paul. 2003. „White slaves, African masters.“ The ANNALS of the American Academy of Political and Social Science 588(1): 90 – 111. p. 91
  11. Quoted in Anderson, Benedict R.O'G. 1983. Imagined Communities: Reflections on the Origin and Spread of Nationalism. London: Verso.
  12. Whorf, Benjamin Lee. 1941. „The relation of habitual thought and behavior to language.“ In Language, Culture, and Personality: Essays in Honor of Edward Sapir. Menasha, WI: Sapir Memorial Publication Fund. p. 293. See also, e.g. Boas, Franz. 1911. „Introduction.“ Handbook of American Indian Languages. Washington: Smithsonian Institution, Bureau of American Ethnology.
  13. Boas, Franz. 1911. „Introduction.“ Handbook of American Indian Languages. Washington: Smithsonian Institution, Bureau of American Ethnology.
  14. Men's and Women's Speech in Koasati, Mary R. Haas, Language, Vol. 20, No. 3 (Jul. – Sep., 1944), pp. 142 – 149 (also summarized in Foley 1997)
  15. Men's and Women's Speech in Koasati, Mary R. Haas, Language, Vol. 20, No. 3 (Jul. – Sep., 1944), pp. 142 – 149 (also summarized in Foley 1997)
  16. ((ru)) Луков М. В., Культура повседневности, Информационный гуманитарный портал „Знание. Понимание. Умение“, 2008, №4.
  17. Статията „Боль планеты“ от сборника „Твердыня пламенная“
  18. ((en)) O'Neil, D. 2006. "Processes of Change"
  19. Pringle, H. 1998. The Slow Birth of Agriculture. Science 282: 1446.
  20. Grusec, Joan E.; Hastings, Paul D. „Handbook of Socialization: Theory and Research“, 2007, Guilford Press; ISBN 1-59385-332-7, стр. 547

Библиография

  • Claire Kramsch, Language and culture (Oxford introductions to language study), Oxford University Press, 1998

Вижте също

Външни препратки

Национални институции в България
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Culture“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Англия

А̀нглия (на английски: England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания. На север граничи с Шотландия, а на запад с Уелс, също части на Обединеното кралство. Останалите граници са морски – със Северно море, Ирландско море, Атлантическия океан и Ла Манш. Населението на Англия е над 83% от общото население на Обединеното кралство. Главен град на Англия е Лондон, най-големият град на Британските острови и столица на Обединеното кралство.

Замбия

Република Замбия е държава в Южна Африка. Тя е заобиколена от суша. Граничи с Демократична република Конго на север, Танзания на североизток, Малави на изток, Мозамбик, Зимбабве, Ботсвана и Намибия на юг и Ангола на запад. В миналото Северна Родезия, държавата е преименувана на името на река Замбези.

Колумбия

Колумбия или Коломбия, официално Република Колумбия, е държава в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Карибско море на север, Венецуела и Бразилия на изток, Еквадор и Перу на юг, Панама и Тихия океан на запад. Столицата е Богота. Населението на столицата е 6 834 000 души, което поставя града на 30-то място в света според големината на населението и на 4-то в Южна Америка след Сао Паоло (Бразилия), Буенос Айрес (Аржентина) и Лима (Перу).

Константинопол

Константинопол (на средногръцки: Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; на гръцки: Κωνσταντινούπολη; на латински: Constantinopolis; на османски турски: قسطنطينيه, Kostantîniyye; на турски: Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г.

Градът носи името на римския император Константин Велики, избрал го за място на новата си столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души.

Мароко

Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

Национална библиотека на Австралия

Националната библиотека на Австралия (на английски: National Library of Australia) е библиотека в град Канбера, Австралия, основана през 1901 година и изпълняваща функциите на национална библиотека. До 1960 година се нарича Съюзна парламентарна библиотека.

Сбирката на библиотеката включва 6 милиона единици, включително 2,7 милиона книги (2004). Персоналът ѝ е 424 души (2007).

Национална библиотека на Гърция

Националната библиотека на Гърция (на гръцки: Εθνική Βιβλιοθήκη) се намира в близост до центъра на Атина. Тя е проектирана от датския архитект Теофил фон Хансен, като част от неговата известната трилогия на нео-класически сгради, включваща Академията на Атина и оригиналната сграда на Атинския университет. Тя е основана от Йоан Каподистрия.

Библиотека разполага с над 4500 гръцки ръкописа, една от най-големите колекции с гръцка азбука. Там се съхраняват много хрисовули и архивите на гръцката революция.

Сред притежанията на библиотеката са кодекс от четирите евангелия, приписвани на книжник Матей; ръкопис с унциален шрифт, фрагмент от Евангелието на Матея от 6 век, Flora Graeca Sibthorpiana на английския ботаник Джон Сибторп; Rigas' Chart по Ригас Велестинлис; The Large Etymological Dictionary, исторически византийския речник; и първото издание на Омирския епос и химни.

Национална библиотека на Испания

Националната библиотека на Испания (на испански: Biblioteca Nacional de España) е най-голямата библиотека в Испания. Тя изпълнява функциите на национална библиотека.

Разположена в Мадрид в сграда на площад „Колумб“, която споделя с Националния археологически музей. Основана е през 1712 година от крал Филип V. Днес библиотеката разполага с колекция от 22 милиона единици, включително 15 милиона книги.

Национална библиотека на Нидерландия

Националната библиотека на Нидерландия (на нидерландски: Koninklijke Bibliotheek), известна още, като KB и Кралската библиотека) е национална библиотека, намираща се в Хага, Нидерландия.

Основана е през 1798 г. Мисията на библиотеката е „да предоставя достъп до знание, култура на миналото и настоящето, представена чрез предоставянето на висококачествени услуги за проучване, учене и културен опит“.

Крал Луис Бонапарт дава сегашното име на библиотеката през 1806 г. Институцията става независима през 1996 г., въпреки че е финансирана от министерствата на образованието, културата и науката.

През 2004 г. Националната библиотека на Нидерландия притежава 3 300 000 предмета, еквивалент на 67 км рафтове за книги. По-голямата част от колекцията са книги (2 500 000 книги или 48 км). В колекцията може да се намери почти цялата литература писана в Нидерландия, от средновековни ръкописи до съвременни научни публикации. Колекцията е достъпна само за членове на библиотеката. Всеки човек над 16 г. може да стане член. Съществуват също и еднодневни билети. Молба за доставка на материали отнема около 30 минути. Националната библиотека на Нидерландия хоства и няколко сайта, включително „Паметта на Холандия“ (Geheugen van Nederland).

Национална библиотека на Франция

Националната библиотека на Франция (на френски: Bibliothèque nationale de France) е библиотека във Франция, изпълняваща функциите на национална библиотека.

Намира се в Париж и със сбирка от 30 милиона единици, включително 12 милиона книги, е най-голямата в страната и една от най-големите в Европа. Националната библиотека води началото си от кралската библиотека, основана от крал Шарл V през 1368 г. Тя е разширена от крал Луи XIV и е отворена за публиката през 1692 г.

Библиотечният фонд значително нараства по време на Френската революция, когато в него са включени голямо количество книги от национализирани частни колекции. Днес библиотеката има около 2700 служители.

Национална библиотека на Чехия

Националната библиотека на Чешката република (на чешки: Národní knihovna České republiky) е централната и най-голяма библиотека в Чехия.

Съхранява около 6 милиона документа и има около 60 000 регистрирани читатели. Създадена е през 1777 година. Основната сграда е в историческия Клементиум в Прага, където се съхраняват около половината от книгите. Другата половина се намират в района Хостивар.

Освен чешки текстове, библиотеката съхранява стари материали от Турция, Иран и Индия. Библиотеката, също така, държи книги на Карловия университет.

Национална парламентарна библиотека (Япония)

Националната парламентарна библиотека (на японски: 国立国会図書館) е националната библиотека на Япония. Нейното седалище е в Токио, но има и втори голям център в Киото, както и няколко по-малки клона в различни части на страната. Основана е през 1948 година на основата на библиотеките на двете камари на довоенния японски парламент. През 1949 година към Националната парламентарна библиотека е присъединена и Националната библиотека (старата Императорска библиотека), най-голямата в Япония дотогава.

Нидерландски институт за история на изкуството

Нидерландския институт за история на изкуството (на нидерландски: Rijksbureau voor Kunsthistorische Documentatie, RKD) е държавна институция – библиотека и архив в Хага, Нидерландия и сред най-големите центрове за история на изкуството в света.

Панама

Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

Перу

Перу, официално Република Перу (на испански: República del Perú, на кечуа и аймара: Piruw) е държава в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Еквадор и Колумбия на север, с Бразилия на изток, с Боливия на югоизток и юг, с Чили на юг и с Тихия океан на запад. На територията на Перу има богат материал за културна антропология. Там се е зародила и империята на инките. Република Перу е с площ 1 285 220 km². Столица е гр. Лима (6,4 млн. жители). На 28 юли 1821 г. Хосе де Сан Мартин провъзгласява независимостта на Перу.

Уганда

Република Уганда е държава в централната част на Източна Африка. На югоизток граничи с езерото Виктория, на изток с Кения, на север с Южен Судан, на запад с Демократична република Конго (Заир) и на югозапад с Руанда и Танзания.

ЮНЕСКО

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (на английски: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO; на френски: Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture), е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.

Уставът ѝ е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави – Великобритания, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико, Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания, Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция. Членове на организацията са 193 държави. Главният щаб се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове, като Статистическият институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история и международни споразумения за сътрудничество в опазването на културното и природното наследство на света и на човешките права.

България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Член е на два междуправителствени комитета: Програма МОСТ и Международна хидроложка програма. Страната е подписала Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Конвенцията за опазване на подводното наследство, Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.

Южна Италия

Южна Италия (на италиански: Italia Meridionale, Sud Italia, Bassa Italia) е южната част на полуостров Италия. Състои се от регионите Абруцо, Молизе, Кампания, Базиликата, Пулия и Калабрия, на територията на които, от своя страна, са разположени 25 административни провинции.

Ямайка

Ямайка (на английски: Jamaica, [dʒəˈmeɪkə]) е островна държава в Северна Америка.

Заема част от архипелага на Големите Антилски острови в Карибско море. Разположена е на около 140 km южно от остров Куба и на 190 km западно от остров Испаньола, където са разположени Хаити и Доминиканската република.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.