Криейтив Комънс

Криейтив Комънс (Creative Commons, CC, в превод буквално Творчески общности или Съзидателно споделяне) представляват сборник от типови договори за използване на авторски произведения. Договорите са създадени през 2001 г. от професор Лорънс Лесиг от Станфордския университет в САЩ като отговор срещу разрастването на обхвата на авторското право. Подобно на лицензионните споразумения, с които се предоставят права за използване на компютърни програми, всеки автор или друг собственик на права върху произведение на изкуството или науката, може с оповестяването на своето произведение да укаже, че дава на обществеността по-широки права за ползване на произведението от тези, които им предоставя авторското право. Наред с това, когато произведенията се публикуват в Мрежата, кодът на типовите договори за СС, прикрепени към произведението, позволява на много търсачки да ги разпознават. Така достъпът до тези произведения е улеснен.

Ако в основата на повечето закони за авторското право стои постановката „всички права са запазени“, то особено за договорите Криейтив Комънс е, че „някои права са запазени“. Така например, всички разновидности на договорите КК дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване.

Първоначално договорите се създават според правната система на САЩ и по тази причина невинаги са приложими в други юрисдикции. Предвид тези ограничения стартира проект за превод и адаптиране на договорите към различни правни системи. Някои от договорите Криейтив Комънс вече са преведени на български и пригодени към българското законодателство. Криейтив Комънс България препоръчва на българските автори да използват на българоезичната версия на договорите, тъй като тази версия е съобразена със задължителните норми на българското право, позволява на автора да разбере в най-голяма степен от кои точно права предоставя на публиката, когато избира да ползва договорите и изрично определя съдилищата на Република България за компетентни при разрешаването на спорове, свързани с използване на произведението.

CC-logo
Лого на Криейтив Комънс

Видове договори за Съзидателно споделяне

Понастоящем има възможност за избор между шест договора на Криейтив Комънс:

Cc explained
Опростено определение за различните видове лицензи.
CC BY Cc-by new white.svg
CC BY-ND Cc-by new white.svg Cc-nd white.svg
CC BY-NC-ND Cc-by new white.svg Cc-nc white.svg Cc-nd white.svg
CC BY-NC Cc-by new white.svg Cc-nc white.svg
CC BY-NC-SA Cc-by new white.svg Cc-nc white.svg Cc-sa white.svg
CC BY-SA Cc-by new white.svg Cc-sa white.svg

Съкращенията BY, NC, ND, SA означават, както следва:

  • Cc-by new white.svg BY („признание“, от английската дума by, „от“) – необходимо е авторът да се укаже по обичайния начин и на обичайното за носителя място;
  • Cc-nc white.svg NC („некомерсиално“, от no commercial) – не се разрешава употребата за комерсиални цели;
  • Cc-nd white.svg ND („без производни произведения“, от no derivatives) – не се разрешават промени;
  • Cc-sa white.svg SA („споделяне на споделеното“, от share alike) – всяка променена версия може да се разпространява само съгласно условията на същия договор на Криейтив Комънс.

Уикипедия разрешава използването на два от договорите на Криейтив Комънс: CC BY и CC BY-SA.

Външни препратки

Encyclopedia of Life

Encyclopedia of Life (EOL) е безплатна онлайн енциклопедия, чието предназначение е да се документират всички 1.9 милиона живи организма известни на науката. Тя обединява информация от съществуващи бази данни и приноси на доброволци. Целта и е да изгради една „безкрайно разширяема“ страница за всеки вид, включително видео, аудио, снимки, графики и текст. В допълнение EOL включва съдържание от Biodiversity Heritage Library, която се занимава с дигитализирането на милиони страници от печатна литература от най-големите библиотеки по Естествознание. Първоначално проектът е подкрепен от обещания за финансиране в размер от 50 милион долара водени от фондация МакАртър и фондация Слоун, които даряват съответно 20 и 5 милиона. Останалата част от сумата е осигурена от музея Фийлд, Харвардски университет, Marine Biological Laboratory, Missouri Botanical Garden и Smithsonian Institution. Първоначално проектът е воден от Джим Едуардс и екип от разработчици воден от Дейвид Патерсън.

Артилерийски изстрел

Артилерийски изстрел е комплект от елементи на артилерийски боеприпаси за произвеждане на изстрел.

Основни:

снаряд;

взривател;

барутен заряд;

средство за въспламеняване на заряда (капсулна втулка);

гилза.Спомогателни:

размеднител;

обтуратор;

възпламенител;

флегматизатор;

пламегасител.Според способа на зареждане артилерийските изстрели са:

унитарни, т.е. едино зареждане с едно действие;

полуунитарни – зареждат се като унитарните с едно действие, но има възможност да се сменя метателния заряд (снаряда не е стиснат в гилзата или гилзата има подвижно дъно и т.н.);

разделно-гилзово – снарядът не е съединен с гилзата, първо се поставя снаряд, а после гилза;

картузно – снаряд, заряд в зарядния картуз и средството за възпламеняване се подават отделно.

Девиз

Девиз или мото е израз, който описва общата мотивация на социална група, организация, институция, нация и т.н. (например „Съединението прави силата“ е национален девиз).

Националният девиз обикновено е на националния (локалния) език на организацията или (много често в миналото) на латински.

Може също така да се използва и от отделни хора, без да е пряко свързано или да произхожда от някоя организация или социална група.

Класификация на корабите

Класификация на корабите – разделение (класификация) на военните кораби (съдове) на класове, подкласове и типове (проекти) в зависимост от тяхното предназначение, водоизместимост, въоръжения и други тактико-технически данни.

Обща международна класификация на корабите не съществува. Във всяка отделна страна, имаща свои военноморски сили, е приета своя система за деление на корабите на класове.

Колективен нормативен архив

Колективният нормативен архив (на немски: Gemeinsame Normdatei, GND) е международен немски нормативен стандарт за класификация и систематизация (организиране) на личности, организации/ сдружения и библиотекарски каталози.

Използва се за документация („библиографски записи“, вж. Нормативен контрол) в библиотеки и все по-често от архиви и музеи и от стандарта MARC-21 за обмен на записи (метаданни) в машинен формат. При вторият етап на проекта Уикиданни (Wikidata) той е отправна точка за разделението на инфокутиите. Спада към лиценза Криейтив Комънс (CC).

Контролен номер на Библиотеката на Конгреса

Контролен номер на библиотеката на американския Конгрес (на английски: Library of Congress Control Number) или както е известен с абревиацията LCCN е серийно базирана система на номеризация на каталоговите записи в Библиотеката на Конгреса в САЩ. Тази номерация не отразява съдържанието на книгите и не трябва да се бърка с Класификацията на библиотеката на Конгреса.

Корабостроителница

Корабостроителницата е предприятие за строеж и/или ремонт на кораби и други плавателени съдове.

Обикновено е разположена на бряг на океан, море, река, езеро, но има и плаващи такива, за сравително неголеми съдове. Корабостроителницата много често представлява цял комплекс от съоръжения: докове, цехове, стапели, елинги, работилници, складове и др.

Первата от познатите ни корабостроителници е датирана към 3000 – 2778 г. пр.н.е. в Египет.

В съвремието такова предприятие може да се нарича корабостроителен или кораборемонтен завод.

Музикален албум

Под албум в музикалната индустрия се разбира музикален носител, на който, за разлика от сингълa, има повече произведения на един композитор, изпълнител или музикална група, които обикновено са събрани под някаква тема. Музикалният носител, който е по-малък от албума, но е по-голям от сингъла, се нарича EP.

Национална библиотека на Нидерландия

Националната библиотека на Нидерландия (на нидерландски: Koninklijke Bibliotheek), известна още, като KB и Кралската библиотека) е национална библиотека, намираща се в Хага, Нидерландия.

Основана е през 1798 г. Мисията на библиотеката е „да предоставя достъп до знание, култура на миналото и настоящето, представена чрез предоставянето на висококачествени услуги за проучване, учене и културен опит“.

Крал Луис Бонапарт дава сегашното име на библиотеката през 1806 г. Институцията става независима през 1996 г., въпреки че е финансирана от министерствата на образованието, културата и науката.

През 2004 г. Националната библиотека на Нидерландия притежава 3 300 000 предмета, еквивалент на 67 км рафтове за книги. По-голямата част от колекцията са книги (2 500 000 книги или 48 км). В колекцията може да се намери почти цялата литература писана в Нидерландия, от средновековни ръкописи до съвременни научни публикации. Колекцията е достъпна само за членове на библиотеката. Всеки човек над 16 г. може да стане член. Съществуват също и еднодневни билети. Молба за доставка на материали отнема около 30 минути. Националната библиотека на Нидерландия хоства и няколко сайта, включително „Паметта на Холандия“ (Geheugen van Nederland).

Незастрашен вид

Незастрашен вид (на английски: Least Concern, (LC)) е категория на Международния съюз за защита на природата, към която се отнасят видове, които са изследвани и не са отнесени към никоя от другите съществуващи категории – застрашен вид, уязвим вид, почти застрашен вид или зависим от защита вид (преди 2001). Много от добре познатите ни видове като скален гълъб, медоносна пчела, домашна муха, обикновена хвойна, лама, домашна мишка както и човек се категоризират като Незастрашен вид.

За да бъде определен даден вид като незастрашен, то е необходимо първо да бъде определен популационният му статус. Нужна е адекватна информация за разпространението и популационния статус на вида, на чиято база директно или индиректно да бъде оценен риска от изчезване.

От 2001 категорията се означава като „LC“, следвайки критериите на Международния съюз за защита на природата 2001 (версия 3.1). Все пак около 20% от незастрашените видове (3261 от 15636) в базата данни на Международния съюз за защита на природата са определени като „LR/lc“ нисък риск/незастрашен). Преди 2001 г. „Незастрашен вид“ е била подкатегория на категорията „Нисък риск“ с код „LR/lc“ или (lc).

Общомедия

Общомедия (на англ.: Wikimedia Commons или Wikicommons) е проект на Фондация Уикимедия, представляващ хранилище на свободни картинки, звукови и други файлове. Файловете, качени в Общомедия, могат да бъдат използвани и от много други проекти на сървърите на Уикимедия, включително Уикипедиите, Уикикниги, Уикиновини и др. Синтаксисът за включване на файловете не се различава от този за локалните файлове. Ако съществува едноименен файл в локалния проект, се показва той, иначе се търси в Общомедия.

Пеене

Пеенето е действие, при което се създават музикални звуци чрез човешкия глас, като се различава от обикновения говор по тоналност и ритъм. Човек, който пее, се нарича певец или вокалист.

Певците изпълняват музикални произведения, наричани песни, които могат да се пеят със или без акомпанимент на музикални инструменти.

Пеенето често се прави в група с други музиканти, като ансамбъл с инструменталисти или хор от певци (или друга певческа група) с различни гласови обхвати.

Може да се пее за удоволствие, успокоение, ритуално, образователно, безплатно или платено.

Професионалните певци обикновено градят кариерата си около определен стил, например класически или рок. Те обикновено използват помощ от учители по пеене.

Поет

Поетите и поетесите са писатели, които пишат и творят предимно в литературния жанр поезия, или поне са по-скоро известни с поезията си, отколкото с прозата си. Поетите имат висок културен и литературен статус, тъй като се смята, че са надарени с изключителен талант, висок вкус и поетическа дарба.

Редактор

За редакторите в Уикипедия, вижте Уикипедианци.Редакторът е журналист в пресата, радиото, телевизията, Интернет или в други медии, който се занимава с журналистическа работа в рамките на редакцията.

Редакторът често е отговорен за изготвянето и привеждането в подобаващ вид статиите в определна област или сфера. Трябва да се придържа към публицистичната и политическа водеща линия на медията, която се решава от издателя.

Свободно съдържание

Свободно съдържание или свободна информация е термин от интелектуалната собственост, с който се означава всеки вид функционална или творческа работа – включително текстове, изображения, звук и видео – или друго креативно съдържание, което отговаря на определението за свободни произведения на културата. Тоест тези произведения трябва да бъдат публикувани при условия и във формат, които разрешават и осигуряват те свободно (без законови пречки):

да се ползват и копират;

да се споделят и разпространяват;

да се променя и модифицира тяхното съдържание.Макар че съществуват различни дефиниции, в общи линии „свободното съдържание“ се припокрива с „отвореното съдържание“.

Свободното съдържание е сходно с понятието „свободен софтуер“, с което се означават компютърните програми, достъпни при подобни условия.

Към свободното съдържание се прилагат различни лицензи, основаващи се на законите за авторското право. Един от най-разпространените е Лицензът за свободна документация на ГНУ. Други лицензи за свободно съдържание са някои от предложените от асоциацията „Криейтив Комънс“, когато промяната и ползването с търговска цел не са ограничени.

Статутът „обществено достояние“, който имат много творби, е съвместим с Лиценза за свободна документация само еднопосочно: при него няма никакви ограничения или задължения новопридобитите опит и знания да се предоставят обратно на обществото.

Списък на канонизираните папи

Тази статия съдържа списък на папите, станали светци.

Агапет I

Агатон

Адеодат I

Адриан III

Александър I

Анаклет I

Анастасий I

Антер

Бенедикт II

Бонифаций I

Бонифаций IV

Виталиан

Геласий I

Григорий I

Григорий II

Григорий VII

Дионисий

Еварист

Евсевий

Евтихий

Зефирин

Иларий

Инокентий I

Йоан I

Кай

Каликст I

Климент I

Луций I

Лъв I

Лъв II

Лъв III

Лъв IV

Лъв IX

Марк

Мартин I

Марцел I

Николай I

Павел I

Пасхалий I

Петър

Пий I

Пий V

Пий X

Понтиан

Сикст I

Сикст III

Силверий

Силвестър I

Симплиций

Сириций

Стефан I

Урбан I

Феликс III

Феликс IV

Хигин

Хормисдас

Целестин I

Целестин V

Юлий I

Спускане на вода на плавателен съд

Спускане на вода (на плавателен съд или кораб) – технологичен процес в корабостроенето и кораборемонта. В процеса на спускането корпуса на съда, изначално намиращ се на брега (или в док), се премества във водата.

Торпеден апарат

Торпеден апарат – установка за стрелба с торпеда и тяхното съхранение.

Най-разпространени са торпедните апарати с тръбна конструкция. Отвън тръбата се разполагат устройствата за изстрелване, приборите за дистанционно въвеждане на данни в торпедото, контролните прибори, стоперните устройства и спусъка за активиране на механизмите на торпедото.

Торпедата се изстрелват чрез сгъстен въздух от бутилки под налягане или от налягането на изгорелите газове на стартов барутен заряд.

Чрез торпедните си апарати подводниците са способни да поставят морски мини, да изстрелват крилати ракети.

Видове торпедни апарати на надводните кораби:

Неподвижно закрепени.

Подвижни.

С фиксиран ъгъл на стрелбата.

Носочваеми.Торпедните апарати на на надводните кораби могат да имат от 1 до 5 тръби.

На подводниците торпедните апарати са неподвижно закрепени в носовата и кърмовата част на корпуса. Служат за изстрелване както на самите торпеда, така и за пускане на ракето-торпеда, крилати ракети, в отделни случаи за изстрелване на безпилотни летателни апарати. В аварийни условия торпедните апарати могат да се използват за евакуация на екипажа от подводната лодка.

Уикиданни

Уикиданни (на английски: Wikidata) е уики проект – база знания създадена от Фондация Уикимедия. Съдържанието е свободно и подобно на повечето проекти на фондацията е достъпно под лицензи „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“ (CC-BY-SA) и обществено достояние (CC0).

Уикиданни е свободна, създадена съвместно от потребителите, многоезична вторична база данни, събираща структурирана информация за Уикипедия, Общомедия, другите проекти на Уикимедия, както и за други проекти. По-конкретно това означава:

Свободна. Данните в Уикиданни са публикувани под свободен лиценз, който позволява използването им по много различни начини.

Създадена съвместно от потребителите. Данните в Уикиданни се въвеждат и поддържат от редакторите, които сами избират правилата за създаване на съдържание и управление на Уикиданни. Ботове също могат да въвеждат данни в Уикиданни.

Многоезична. Редактирането, използването, разглеждането и повторното използване на данни е изцяло многоезично. Данните, въведени на независимо кой език, стават веднага достъпни на всички други езици; възможно е и се поощрява редактирането на всеки един език.

Вторична база данни. Уикиданни може да съдържа не само записи, но и техните източници, като по този начин отразява наличното многообразие от знания и подпомага осъществяването на проверяемост.

Събираща структурирана информация. За разлика от Общомедия, в която се събират медийни файлове, и от Уикипедиите, които съдържат енциклопедични статии, Уикиданни събира данни в ясно структурирана форма. Това позволява тяхното лесно повторно използване в проектите на Уикимедия и на трети страни и улеснява компютрите при обработката и „разбирането“ ѝ.

За проектите на Уикимедия Уикиданни предоставя на Уикипедия инструмент за по-лесна поддръжка на междуезиковите препратки и инфокутиите, като така намалява натоварването върху редакторите в Уикипедия и подобрява нейното качество. Подобренията и актуализациите, направени в Уикиданни, се отразяват едновременно в съответните статии на всички езици.

А и за други проекти. Уикиданни може да се използва и за огромен брой различни външни услуги.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.