Кратка българска енциклопедия

Емблема за пояснителна страница За други български енциклопедии вижте Българска енциклопедия.
Short-Bulgarian-Encyclopedia-5-volumes
Петте тома на Кратка българска енциклопедия

Кратка българска енциклопедия (КБЕ) е общотематична енциклопедия в пет тома, подготвена от сектор „Българска енциклопедия“ към Българска академия на науките и издадена в периода 1963-1969. Тя включва около 25 000 статии от всички области на познанието, изяснени от марксистко-ленинска гледна точка[1]. В предговора към последния пети том съставителите на енциклопедията я наричат „първата универсална енциклопедия на социалистическа България“.[2]

Повече от 4600 енциклопедични статии от съдържанието на КБЕ (1/4 от целия материал) са свързани с България. Биографичните статии за изтъкнати представители на световната култура, наука, техника и обществено-политически живот са 4623, от които 1637 – за българи.[2]

Общият брой илюстрации е 7472, от които:

  • 4844 са черно-бели илюстрации в текста,
  • 1526 илюстрации в приложения на дълбок печат (общо 201 страници),
  • 979 илюстрации в приложения на офсетов печат (общо 60 страници), и
  • 123 илюстрации в приложения на висок печат (общо 26 страници).[2]

Общият брой карти е 465, от които:

  • 78 цветни в приложения,
  • 48 черно-бели в приложения, и
  • 48 черно-бели в текста.[2]

Решението за издаване на Кратка българска енциклопедия е взето от Министерския съвет с решение от 22 май 1955 година по предложение на Тодор Павлов.[3] Според първоначалния план тя трябвало да бъде двутомна и да бъде завършена до 1958 година. Всеки от петте тома е отпечатан в тираж 62 200 екземпляра.

Главен редактор на КБЕ е Владимир Георгиев, а в подготовката ѝ участват като автори, редактори, рецензенти и консултанти около 1500 души.[3] Сред членовете на главната редакция са акад. Ангел Балевски, акад. Сава Гановски, акад. Райна Георгиева, проф. Страшимир Димитров, чл.-кор. Боян Каменов, акад. Евгени Каменов, ген. Иван Кинов, акад. Димитър Косев, акад. Любомир Кръстанов, акад. Георги Наджаков, Любен Нанов, акад. Жак Натан, чл.-кор. Александър Обретенов, акад. Никола Обрешков, акад. Димитър Ораховац, акад. Боян Петканчин, акад. Петко Г. Стайнов, акад. Петко Ст. Стайнов, акад. Борис Стефанов, чл.-кор. Любен Тонев, акад. Асен Хаджиолов, акад. Георги Цанев.

КБЕ е основа за създаването на еднотомната общотематична Енциклопедия „А-Я“ (1974) и на националната Енциклопедия „България“.

Съдържание

Том № Година на издаване Статии от ... до ...
1 1963 АГера
2 1964 Герасимов, Александър Михайлович — Квалификация на престъплението
3 1966 Квант на енергиятаОперение
4 1967 Оперета — Строително съоръжение
5 1969 СтроителствоЯя

Източници

  1. "Енциклопедии", статия в Енциклопедия "България", том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 562
  2. а б в г Предговор към том 5 на Кратка българска енциклопедия, Издателство на БАН, София, 1969, стр. 6-7
  3. а б Предговор към том 1 на Кратка българска енциклопедия, Издателство на БАН, София, 1963
Абритус

Абрѝтус (на латински: Abrittus) е антично римско селище (от II до IV век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността Хисарлъка на около 3 км край днешен Разград. То е сред Стоте национални туристически обекта.

Българска енциклопедия

Българска енциклопедия може да се отнася за:

Българска енциклопедия на Никола и Иван Данчови (Братя Данчови) (1936 г.)

Кратка българска енциклопедия в пет тома (1963 – 1969 г.)

Енциклопедия „България А-Я“ еднотомна (1974 г.)

Енциклопедия „България“ в седем тома (първи том е от 1978 г.)

Българска енциклопедия „А-Я“ еднотомна (1999 г.), качена на сайта „Знам“ през 2005 г., поддържана до 18 юли 2019 г., след което е недостъпна.

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ [1] в БАН за подготовка и издаване на енциклопедии и енциклопедични справочници.

Владимир Георгиев (езиковед)

Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии.

Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния български правопис. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971 – 1986 г.

Енциклопедия „България“

Енциклопедия „България“ е енциклопедия в седем тома, издание на секция „Българска енциклопедия“ към Българската академия на науките, посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Енциклопедията съдържа статии на историческа, географска, културна тематика, биографични статии за значими български държавници и революционери, политически, обществени, научни, културни, стопански и спортни дейци, статии за съществуващи и исторически населени места и административни единици, за културни и природни забележителности, ендемити и други. За основа при създаването ѝ е използвана излязлата в периода 1963 – 1969 г. Кратка българска енциклопедия.Първоначалният план е енциклопедията да излезе в 6 тома с главен редактор акад. Владимир Георгиев и да съдържа около 20 хиляди статии с над 10 хиляди черно-бели и цветни илюстрации и карти. Впоследствие последният том е разделен на два („С – Ти“, „Тл – Я“), като главен редактор на седмия том е акад. Ангел Балевски.

Сред членовете на главната редакция са акад. Димитър Ангелов, Георги Боков, акад. Кирил Братанов, проф. Живко Гълъбов, акад. Пантелей Зарев, проф. Димитър Косев, чл.-кор. Атанас Стойков, и други.

Зале

51.954722, 11.913889

Заале (на немски: Saale, също Саксонска (Sächsische Saale) или Тюрингийска (Thüringische Saale) Заале) е река в Германия, с дължина 413 км. Извира на височина 728 метра във Фихтелгебирге (Fichtelgebirge) в баварския регион Горна Франкония. Ляв приток на Елба. Тече през градовете Хоф, Залфелд, Йена, Наумбург, Хале и Мерзебург.

Иван Данчов (лексикограф)

Иван Данчов е български лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Никола Данчов.

Илинойс

Илино̀й (също Илинойс или Илиноис) (на английски: Illinois, произнася се Илиной) е щат в Съединените американски щати. Столицата му е Спрингфийлд.

Има население от 12 859 995 жители (2015). Общата му площ е 140 998 km². Пощенски код IL.

Илинойс става 21вият щат в САЩ през 1818 г.

Квартал

Кварта̀л (от лат. quartа – четвърт, през нем. Quartal) е част от населено място, ограничена от определени улици, понякога обособена социално, етнически, по време на застрояване и други . Квартал на населено място може да бъде и негова селищна част, разположена извън границите на централната му част.

Кръстополе (лагер)

„Кръстополе“ или „Еникьой“ е български концентрационен лагер в Ксантийско. Имената на лагера, с които е познат, са всъщност българското и турското име на селото, край което той се намира - Кръстополе или Еникьой.

Създаден е на 1 септември 1941 г. с постановление на Министерския съвет на Царство България като Селище на Държавна сигурност № 2. Това е най-големият български лагер от онзи период, като през пролетта на 1943 година там са затворени 1467 души.В лагера са изпращани дейци на БКП и други противници на политиката на правителството на Богдан Филов, както и лица от еврейски произход. Според „Кратка българска енциклопедия“ от 1966 г. концлагеристите са поставени при крайно тежки условия на живот. В том трети на „Енциклопедия България“ (1982 г.) се посочва, че интернираните в лагера организират и провеждат политико-просветна работа.Затворниците в лагера са разделени на групи по професионален признак, които работят в дърводелска и механично-техническа работилница, шивална, обущарна, зидарско-бояджийска, каменарска и други групи. Лагерът има зеленчукова градина от 60 декара, продукцията от която е използвана за храна на лагеристите, лазарет с 10 лекари и зъболекарски кабинет. За историята на лагера в него няма починали затворници.

Кръстьо Пишурка

Кръстьо Стоянов Пишурка[1] е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител.

Николай Мичев

Никола̀й Мѝчев Никола̀ев е български географ, доктор на географските науки, професор.

Планински проход

За селото в община Средец, област Бургас вижте Проход (село).Проходът, най-общо, е място, през което се преминава; конкретно най-често се има предвид път, който минава през планински терен.

Планинските проходи се дължат на значителни понижения в билата на планинските хребети при местата, където се доближават изворните области на две реки, които протичат в противоположни посоки.Тъй като мнозинството планински вериги в света са представлявали трудно преодолими бариери пред пътуванията, проходите винаги са имали ключово значение в историята, особено по отношение на миграцията на хората, търговията и през военно време.

В миналото проходите са осигурявали поминък на т.нар. дервентджии (или дервенджии, от дервент, на турски: dervent – проход, дефиле, клисура) – хора от поробеното население в османската империя, които ги охранявали и превеждали през опасните места войски и кервани. Дервенджиите имали право да носят оръжие и били освободени от някои данъци. Типичен дервентджийски град е Габрово, за който са запазени пълни поименни регистри на дервентджииското население с описание на привилегиите му от 1515 и 1544 г.[4][5][6]

Плат

Плат е общо название за всички видове текстилни изделия във вид на плоска материя с малка дебелина, определена ширина и неограничена дължина, които се произвеждат по различни технологии, най-често тъкане, плетене, премрежване, сплъстяване. В някои случаи думата се използва и като синоним само за тъканите материи (тъкани), изработени от две взаимноперпендикулярни системи от нишки (основа и вътък), които се кръстосват в определена последователност, наречена сплитка. В много случаи имената на платовете идват точно от названията на съответните сплитки (сатен, рипс, жакард и др.) и не са свързани с конкретния материал, използван за изработката. В много езици не се прави разлика между понятията „плат“ и „текстил“.

Материалите, от които се правят платовете, могат да са от естествен (растителен и животински) и от изкуствен произход: памук, лен, вълна, коприна, найлон, ликра, полиестер, спандекс, акрил и много други.

Според предназначението си, платовете биват за облекло (горно, долно, връхно), за декоративно-битови нужди (тапицерии, пердета), за стопански нужди и амбалаж. То определя и дебелината и плътността на използвания плат.

Платовете се отличават с огромно разнообразие на десените и цветовете. Някои традиционни десени са получили собствени имена, например каре („на карета“, на квадрати), райе („на райета“, на ивици), пепит (на дребни ромбоидни фигурки в два цвята).

Пленер

Пленер (на френски: en plein air, „на открито“) в изобразителното изкуство означава рисуване под открито небе, сред природата или в града, за разлика от рисуването в ателие или друго затворено помещение. По-специално, с термина се означава предаването на естественото осветление във въздушна среда, като се наблюдават оттенъците и преходите на светлината.Пленерна живопис са практикували още художниците през Ренесанса (Доменико Венециано, Пиеро дела Франческа, Паоло Веронезе), и през 18 век (Диего Веласкес, Вермеер ван Делфт), но понятието се свързва най-вече с представителите на Барбизонската школа и Импресионизма през 19 век. Много от творбите на художници-импресионисти като Клод Моне, Камий Писаро и Пиер-Огюст Реноар са нарисувани на открито, от натура, те практикуват пленера и като форма на организирана художническа активност. Руски пленеристи от втората половина на 19 век и началото на 20 век пленер са Исак Левитан, Валентин Серов, Константин Коровин, Иван Шишкин.

В България пленерите започват да се организират усилено през 1970-те години от Съюза на българските художници. В Сърбия, организираните пленери се наричат още „артистични колонии“.

Речна система

Речната система (поречие) представлява системата, която е образувана от основна река и всички нейни притоци от първи, втори, трети и по-нисък порядък. Най-големите речни системи са съставени от притоци до 20-ти порядък. Речните системи имат различни форми, размери, количествени и качествени характеристики. Формирането им се предопределя от литоложката основа, морфогенните особености на релефа, климатични, зонални и азонални фактори.

Северна Холандия

Северна Холандия (Норд-Холанд, на нидерландски: Noord-Holland произн.) е провинция на Нидерландия в северозападната част на страната. Столица е Харлем. Провинцията има ок. 2,61 милиона жители (2006) и най-големият ѝ град е Амстердам. Провинцията е с площ 4019 km², от които 1419 km² са водна площ.

Седловина

Седловина се нарича късо понижение на планинско било, ограничено между два съседни върха. Терминът произлиза от специфичната форма на повърхността, наподобяваща на седло за конна езда с изпъкнала предна и задна част. Основните геоморфоложки фактори, които влияят върху образуването на седловините, са ледниковата ерозия във високите части на планините и регресивната ерозия на реките.

Външния вид на седловината се обуславя от петрографския състав на билото, степента и характера на ерозивните процеси, както и от миналите тектонски движения в околността.

През седловините често минават пътища и пътеки, свързващи двата противоположни склона на билото или планинския хребет. В този случай седловината е най-ниската проходима точка от планинското било, но и най-високата точка на маршрута и се отбелязва като планински проход когато има изградена подходяща инфраструктура за осъществяване на транспортна връзка. В планинските райони седловините се използват за придвижване между два върха, понеже по тяхното протежение минава най-късата и удобна пътека между връховете.В туристическите среди и сред местното планинско население седловините се назовават с различни имена според спецификата на терена:

превал – седловина със заоблена билна част

премка – плитка седловина

порта – седловина с по-голямо понижение в най-ниската си част, U-образна седловина

преслап – седловина при било със заоблено напречно сечение, често денудационни повърхнини в билните части

ръб – седловина в планински район с ледникова дейност, при контактната линия на два съседни циркуса

Строителство

Строѝтелството е част от вторичния сектор на стопанството. Представлява производствена дейност, при която от първични и полуобработени материали или готови изделия, с помощта на работна сила и машини, се изграждат строителни обекти: сгради и други строителни съоръжения.

Чрез строителството се създават и обновяват основни фондове на други отрасли на стопанството, като се строят заводи, електроцентрали, производствени и жилищни сгради, напоителни съоръжения и др.

Юнско въстание

Юнското въстание е стихийно селско въстание в България в отговор на Деветоюнския преврат от 1923 г. Това определение е дадено от българската марксическа историография. Съвременната историческа наука оценява юнските събития от 1923 г. като бунтове поради случайния стихиен и неорганизиран характер на въоръженото противопоставяне и мащаба на водените въоръжени действия .

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.