Кралство Кастилия и Леон

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кастилия.
Кралство Кастилия и Леон
1230 г. – 1715 г.
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Crown of-Castile 3
Континент
Столица
Религия
Форма на управление
Предшественик
Кралство Навара
Наследник
Corona de Castilla 1400 bg
Земите на Кастилската корона през 1400 г.

Кастилска корона (на испански: Corona de Castilla), известна и като Кралство Кастилия и Леон, е трайна политическа уния на различни територии, обединени под властта на кралете на Кастилия. Това политическо формирование съществува от 1230 до 1715 г. За начало на съюза се приема третото и окончателно обединение на Кралство Кастилия и Кралство Леон през 1230 г., когато кастилският крал Фернандо III е коронован за крал на двете кралства, и обединението на техните кортеси няколко десетилетия по-късно. През периода 13-15 в. Кастилската корона играе ключова роля в испанската Реконкиста и успява да отвоюва почти всички територии на Иберийския полусотров, които са били завладени от маврите. През този период главен съперник на Кастилската корона, оспорващ ролята ѝ на освободител на испанските земи, е Кралство Арагон. Съперничеството между двете корони е прекратено през 1469 г., когато се сключва династичен брак между кралица Изабела Кастилска и крал Фердинанд II Арагонски, поставил началото на Испанската монархия.

Съгласно условията на брачния договор Кастилската корона и Арагонската корона запазват своето самоуправление, своите институции и традиции. Обединени, двете кралства завършват окончателно Реконкистата на 2 януари 1492 г., когато войските на Кастилия и Арагон превземат Алхамбра, столицата на арабска Гранада.

Escudo Corona de Castilla
Герб на Кастилската корона

Обединението на Кастилската и Арагонската корона е завършено през 1516 г., когато Карл V наследява техните земи и обединява целия Иберийски полуостров под своя власт с изключение на Португалия. Окончателно самостоятелността на Кастилската корона е ликвидирана през 1715 г. след войната за испанското наследство.

Първоначално столицата на Кастилската корона е гр. Бургос, а по-късно към края на 13 и началото на 14 в. постоянното седалище на кралския двор се премества в Толедо. През 1561 г. Филип II Испански премества столицата в Мадрид.

Земи на Кастилската корона

На Иберийския полуостров

Отвъдморски територии

Източници

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Crown of Castile“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Християнски държави на Иберийския полуостров от Реконкистата до наши дни
Португалия Кралство Испания
1516-
Кастилска корона
1230-1715
Кралство Навара
824-1513
Арагонска корона
1162–1716
Кралство Галисия
910-1157
Кралство Астурия
718-925
Кралство Леон
913-1230
Кралство Кастилия
850-1479
Кралство Арагон
1035-1707
Графство Барселона
801–1162
Кралство Валенсия
1238–1707
Кралство Майорка
1231-1715
Алваро де Менданя де Нейра

Алваро де Менданя де Нейра (на испански: Álvaro de Mendaña y Neira или Neyra) е испански мореплавател и пътешественик-изследовател, първият европеец достигнал до Соломоновите острови. Той е удивен от природните им богатства и ги нарича на името на могъщия цар Соломон от Библията. Двадесет години по-късно той прави безуспешен опит да открие отново островите.

Андалусия

Андалусия (на испански: Andalucía, изговаря се Андалусѝя) е автономна област в Испания. Състои се от осем провинции: Хаен (Jaén), Кордоба (Córdoba), Севиля (Sevilla), Алмерия (Almería), Гранада (Granada), Малага (Málaga), Кадис (Cádiz) и Уелва (Huelva). Столицата е Севиля, където е седалището на местния парламент, а съдебната палата се намира в Гранада.

Андалусия е най-голямата автономна област по население и втора по територия след Кастилия и Леон. Областта е разположена в южна Испания. На запад граничи с Португалия, на север с автономните области Естремадура и Кастилия-Ла Манча, на изток с Мурсия и на юг със Средиземно море и Атлантическия океан.

Регионът е с богата история, датираща от хилядолетия. Владяна от финикийци, римляни, вестготи, маври и испанци, Андалусия е културна съкровищница, съхранила безброй паметници от различни цивилизации. В градовете Кордоба, Севиля и Гранада могат да се видят едни от най-големите постижения на ислямската култура. Стотици замъци и крепости се извисяват над бели градове и плодородни равнини, свидетели на вековната борба на испанците да отвоюват земите си от ислямските нашественици.

Днес Андалусия е динамично развиващ се регион и е туристическа дестинация. Освен културните паметници, Андалусия разполага с прекрасни плажове, множество курорти, като Марбеля, Торемолинос, Михас, Малага, Алмунекар, Салобреня; високи планини, включително Сиера Невада, с най-високия връх в Испания, Муласен (3478 м); разнообразна природа от влажната делта на Гуадалкивир до пустините на Алмерия.

Беренгела Барселонска

Беренгела Барселонска (известна още и с името Беренгария) е кралица на Кастилия, Леон и Галисия, съпруга на кастилския крал Алфонсо VII.

Беренгела е дъщеря на барселонския граф Рамон Беренгер III и на графинята на Прованс Дулсе I.

През ноември 1128 г., в Салданя, Беренгела е омъжена за Алфонсо VII, крал на Кастилия, Леон и Галисия. Двамата имат седем деца:

Санчо III, крал на Кастилия (1134-1158);

Рамон (ум.1136)

Фернандо II, крал на Леон (1137-1188);

Констанса Кастилска (1138-1160), омъжена за френския крал Луи VII;

Санча Кастилска (1139-1179), омъжена за наварския крал Санчо VII;

Гарсия (1142-1145);

Алфонсо (1144-1149).Приживе на Беренгела на Иберийския полуостров се ражда ново политическо формирование: Португалия се отделя от Леон, създавайки нов политически баланс между християнските кралства на полуострова. Освен това брат ѝ Рамон Беренгер IV успява да прекрати зависимостта на Арагон от Кастилия, а красотата и очарованието на сестра му Беренгела помогнали този процес да се случи без големи политически сътресения. През 1175 една от племенниците на Беренгела, Дулсе Арагонска (дъщеря на Рамон Беренгер IV), пък се омъжва за втория португалски крал Санчо I.

Беренгела Барселонска умира в Паленсия на 15 януари 1149 г. и е погребана в катедралата Сантяго де Компостела. След смъртта ѝ крал Алфонсо VII се жени повторно – за полската принцеса Рикса от Силезия. След смъртта му кралство Кастилия и Леон е поделено между двамата му сина от Беренгела Санчо и Фернандо.

Династия Трастамара

Трастамара е кралска династия на Пиренейския полуостров, чиито представители са управлявали Кралство Кастилия и Леон (1369 г.-1555 г.), Кралство Арагон (1412 – 1516), Кралство Сицилия (1412 – 1516), Кралство Неапол (1435 – 1516) и Кралство Навара (1425 – 1484).

Дулсе Арагонска

Дулсе Арагонска (Барселонска, исп. Dulce de Aragón, порт. Dulce Berenguer de Barcelona, 1160 – 1 септември 1198) е арагонска инфанта и кралица на Португалия – първа съпруга на португалския крал Саншу I.

Енрике III

Енрике III Кастилски е крал на Кастилия и Леон от 1390 до 1406. Трети крал от династията Трастамара, син на Хуан I Кастилски и Леонор де Арагон и брат на Фердинандо I Арагонски. Остава в историята като Енрике Болнавият (на испански Enrique el Doliente), поради влошеното си здраве.

Кастилия (пояснение)

Кастилия може да се отнася за:

Кралство Кастилия – историческо кралство, съществувало от 9-ти до 13 век.

Кралство Кастилия и Леон - уния между различни територии, начело с Кралство Кастилия, създадена след обединението на Кралство Кастилия и Кралство Леон през 1230

Кастилия (историческа област) – абстрактен и неясно дефиниран исторически регион в Испания.

Кастилия - Ла Манча - автономна област в Централна Испания.

Кастилия и Леон - автономна област в Централна Испания.

Кралство Арагон

Кралство Арагон (на арагонски: Reino d'Aragón; на испански: Reino de Aragón; на каталонски: Regne d'Aragó) е историческа държава, съществувала в периода от 1035 до 1707 г. на територията на днешна североизточна Испания. Границите на Кралство Арагон съвпадат с границите на днешната автономна област Арагон в Испания.

Първоначално териториите на кралство Арагон са били франкска феодална област с център гр. Хака, която през 8 в. става васална на кралство Памплона (по-късно Навара). През 11 в. крал Санчо III Наварски подарява тази област на сина си Рамиро I Арагонски, който след смъртта на брат си Гонсало през 1043 присъединил към тези земи и териториите на областите Рибагорца и Собрарбе. След като разбил и брат си Гарсия Санчес III Наварски, Гонсало се обявил за независим владетел. Разширявайки се на юг, кралството отнемало територии от областта Андалусия (на арабски: Ал Андалус), която владеели маврите. През 1096 столицата на Арагон е преместена в Уеска, а по-късно и в Сарагоса (1118 г.). През 1285 г. най-южните територии на кралството били превзети от маврите.

Кралство Арагон дава името си на т.н. Корона Арагон след династичен брак между графа на Барселона Рамон Беренгарий IV и арагонската кралица Петронила, чиито син наследил териториите на родителите си. Така освен териториите на кралство Арагон, арагонските крале започнали да управляват и териториите на Каталуния, а по-късно Балеарските острови, кралство Валенсия, Неаполитанското кралство, Сицилианското кралство и кралство Сардиния. Тези територии формирали персонална уния под властта на кралете на Арагон, която уния е известна като Арагонска корона. Така кралят на Арагон традиционно носел и титлата крал на Валенсия, крал на Майорка, господар на Монпелие, и от време на време титлата херцог на Атина и Неопатрия. Всяка от тези титли давала сувереното право на краля на Арагон върху посочените територии, а когато някоя от тях отпадала от властта му, той губел и съответната титла. През 15 в. властта на арагонските крале била силно ограничена от т.н. Арагонски съюз.

Съюзът на Арагонската корона се разпаднал след обединението на кралство Арагон, Валенсия и Каталония с кралство Кастилия и Леон, което фактически положило началото на кралство Испания. След обединението с Кастилия, кралство Арагон запазило известна политическа самостоятелност, която била ликвидирана през 1707 г. с издаването на Декретите от Нуева Планта, които превърнали кралство Арагон в обикновена испанска провинция.

Кралство Леон

Кралство Леон (на испански: Reino de León) е историческа държава, разположена в северозападната част на Иберийския полуостров. През 913 г. няколко християнски князе се отцепват от Кралство Астурия и се обединяват в ново кралство с център гр. Леон, което просъществува до 1230 г., когато се обединява с кралство Кастилия в т.н Кастилска корона.

Днес територията на историческата област е част от автономната област Кастилия-Леон, като образува провинциите Леон, Самора и Саламанка.

Кралство Навара

Кралство Навара (на испански: Reino de Navarra; на баски: Nafarroako Erresuma; на френски: Royaume de Navarre) е историческа държава, съществувала в периода от 824 до 1620 г. на територията на днешна североизточна Испания и днешна Южна Франция.

Навара съществува като графство, отделило се от Франкската империя около 824 г. Впоследствие става кралство Памплона и в него влизат две обособени области - северна и южна, разположени от двете страни на Пиренеите около Атлантическия океан: днес това са съвременната автономна област Навара в Северна Испания и съвременната област Пирене Атлантик в Южна Франция. През 1513 г. Южна Навара е завоювана от краля на Арагон Фердинанд II Арагонски и влиза в състава на кралство Испания. Северна Навара остава независима до 1589 г., когато нейният крал Анри IV става крал на Франция, след което е присъединена към Франция (окончателно през 1620 г.)

Кристин Хоконсдатер

Кристин Хоконсдатер (на старонорвежки: Kristín Hákonardóttir; на норвежки: Kristina Håkonsdatter), (1234-1262), е норвежка принцеса и инфанта на Кралство Кастилия и Леон. Дъщеря е на крал Хокон IV Хоконсон и на Маргарет Скулесдатер.

Сведения за Кристин Хоконсдатер се черпят от исландския поет и историограф Стурла Тордарсон, пристигнал в Норвегия през 1263 г. по покана на брата на Кристин - крал Магнус VI Лагабьоте, за да напише сага за техния баща Хокон Хоконсон, починал през същата 1263 г. Към този момент Кристин също вече е била покойница, но Стурла Тордасон имал възможност да се срещне с много нейни съвременници в норвежкия двор, които я познавали добре.

През 19 в. норвежкият историк Петер Андреас Мунк също разказва историята на Кристин в своя труд „Det norske folks historie“ („История на норвежкия народ“), публикуван през 1850 г.

Сагата разказва как крал Хокон Хоконсон изпратил през 1255 г. в Кастилия пратеничество с дарове от ловни соколи и кожи и когато на следващата година пратениците се върнали в Норвегия, те били придружени от високопоставени представители на испанския двор, които поискали от краля дъщеря му Кристин за съпруга на някой от братята на Алфонсо X. Хокон Хоконсон, който малко преди това бил загубил сина си Хокон Младши, починал от болест (вероятно чума) в края на април/началото на май 1257 г., се отнесъл много внимателно към това предложение и след като обсъдил въпроса със своите съветници, дал съгласието си при условие, че на Кристин бъде предоставена възможност сама да избере бъдещия си съпруг сред тези кандидати. Кристин напуска Норвегия през лятото на 1257 г. с внушителна свита от над 100 души, прекосяват Северно море, преминават Ла Манша до Нормандия и след това Франция на коне до границата с Каталония. В Барселона ги посреща крал Хайме I Арагонски, който остава поразен от красотата на Кристин. Най-накрая на 3 януари 1258 г. процесията стига до Валядолид, където са посрещнати много топло и Кристин най-после се запознава с братята на Алфонсо X и избира най-младият от тях, Филипе Кастилски, който е само три години по-възрастен от нея. Сватбената церемония се състояла на 31 март 1258 в катедралата във Валядолид. Двойката нямала деца, а Кристин умира четири години по-късно на възраст 28 години и е погребана в Севиля.

През 1952 г. саркофагът, където почиват тленните ѝ останки, е отворен при извършване на реставрационни работи. След извършване на изследвания в доклада си учените констатират, че намерените материи в ковчега са от 13 в., а частично мумифицираният скелет е на млада жена с ръст 1,72 см, стройна и с напълно запазени здрави зъби.

Мигел Лопес Легаспи

Мигел Лопес де Легаспи (на испански: Miguel López de Legazpi) е испански конкистадор, завоевател на Филипините, пътешественик-изследовател.

Мигел де Сервантес

Мигел де Сервантес Сааведра (на испански: Miguel de Cervantes Saavedra, [miˈɣel de θerˈβantes saaˈβeðɾa]) е испански романист, драматург и поет.

Неговият magnum opus „Дон Кихот“, смятан за първия съвременен европейски роман, е класика на западната литература, определяна като един от най-добрите образци на художествената литература. Влиянието на Сервантес върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан „езикът на Сервантес“ („la lengua de Cervantes“).

Роден през 1547 година в скромно кастилско семейство, през 1569 година Сервантес заминава за Рим, където малко по-късно постъпва в испанската морска пехота. Военната му служба продължава до 1575 година, когато е пленен от алжирски пирати и в продължение на пет години, докато е откупен от родителите си, е роб. През следващите години започва да пише, издържайки се с различни дейности – известно време е снабдител на флота, а след това бирник. Успехът на първата част на „Дон Кихот“ през 1605 година му осигурява известна финансова самостоятелност и до края на живота си през 1616 година се занимава главно с литературна работа.

Панфило де Нарваес

Панфило де Нарваес (на испански: Pánfilo de Narváez) е испански конкистадор и изследовател.

Превземане на Гранада

Превземането на Гранада е последната битка на Гранадската война и Реконкистата - след няколкомесечна обсада на 2 януари 1492 година Гранада е превзета от войските на Кралство Кастилия и Леон

На 2 януари 1492 г. испанският авангард стъпил в Гранада. Начело яздел архиепископът Мендоса - примас на Испания. Зад него на разстояние от страх за евентуална засада яздели Исабела Кастилска и Фернандо Арагонски начело на основният отряд, който бил предвождан от Томас де Торквемада.

Реконкиста

За града в Аржентина вижте Реконкиста (град).

За отвоюването на Леванта вижте Византийска реконкиста.

Реконкиста е исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, завладени от маврите по време на арабско-ислямското му завоюване.

Рикса от Силезия

Рикса от Силезия (известна още с имената Ришка, Рихеза, Рихенза и Рикилда, на полски: Ryksa Polska or Śląska; на испански: Riquilda de Polonia) е полска княгиня от династията на Пястите, която чрез трите си брака става последователно кралица на Кастилия и Леон (1151 – 1157), графиня на Прованс и графиня на Еверщайн.

Рикса е родена около 1140 г. във Вроцлав. Тя е дъщеря на полския княз Владислав II Изгнаник († 1159) и на Агнес Бабенберг († 1157/1163). По майчина линия Рикса е внучка на австрийския маркграф Леополд III и Агнес от Вайблинген. Тя е племенница на германския крал Конрад III и братовчедка на император Фридрих I Барбароса. През 1146 г. семейството на Владислав II е прогонено от Полша и след кратък период на престой в Чехия се установява в Германия, където Конрад III приютява семейството в саксонския замък Алтенбург.

През 1151 г. кралят на Кастилия и Леон Алфонсо VII († 21 август 1157) обявява желанието си да сключи съюз с германския крал Конрад III, който да се скрепи с династичен брак. Като най-подходяща бъдеща съпруга за кастилския крал по това време е определена племенницата на Конрад III Рикса. Алфонсо VII и Рикса се женят между октомври и декември 1152 г. В Кастилия Рикса става известна като Рикилда (Reina Riquilda).

Рикса ражда на Алфонсо VII две деца:

Фернандо Кастилски (1153-след 1155);

Санча Кастилска (1155 – 1208), омъжена за арагонския крал Алфонсо II Арагонски.Алфонсо VII Кастилски умира по време на битка срещи маврите при Сиера Морена, на 21 август 1157 г. По негово желание кралство Кастилия и Леон е поделено между двамата му синове от Беренгела Барселонска, като Санчо III задържа Кастилия, а Фернандо II управлява в Леон. Отношенията между Рикса и заварените ѝ синове бързо се влошават, особено след като Санчо III обявява война на барселонския граф Рамон Беренгер IV, който е баща на бъдещия съпруг на Санча – дъщерята на Рикса. Разклатените отношения между Фернандо II и свещения римския император Фридрих Барбароса, братовчед на Рикса, и антипапа Виктор IV допълнително обтягат отношенията между краля и Рикса, която през 1159 г. се установява в Арагон, където жени дъщеря си Санча за арагонския престолонаследник. По-късно Рикса пристига в Торино при братовчед си Фридрих Барбароса, който по това време се подготвя за италианските си походи.

В Арагон Рикса среща графа на Прованс Раймон Беренгар II (* 1135, † 1166), който е племенник на барселонския граф Рамон Беренгер IV. Въпреки че се влюбват взаимно, връзката им притежава и чисто политически характер, тъй като Раймон Беренгер II подкрепя антипапа Виктор IV срещу папа Александър III, който от своя страна подкрепя аспирациите на френския крал Луи VIII. Графство Прованс заема стратегическо положение между Франция и италианските владения на Фридрих Барбароса, който се опитвал да затвърди влиянието си върху Прованс. Бракът между Рикса и Рамон Беренгер II, от една страна, би спечелил на последния важен съюзник срещу рода Бо, който оспорва властта му в Прованс. От друга страна, сродяването с графа на Прованс е важна стъпка за Фридрих Барбароса в разбиването на съюза между Франция, Кастилия и барселонския граф. Така след година и половин преговори през 1161 г. Рикса и граф Раймон Беренгер II най-накрая сключват брак. Рикса ражда на графа на Прованс една дъщеря – Дулция II (* 1165, † 1172).

През 1166 г. Рикса овдовява повторно, тъй като граф Раймон Беренгер II е убит по време на обсадата на Ница. Скоро след неговата смърт се появяват нови планове за омъжването на Рикса. Този път император Фридрих Барбароса я сгодява за графа на Тулуза Раймон II († 1166), чийто син пък, от друга страна, сгодява за дъщерята на Рикса Дулция. Чрез този двоен династичен ход графът на Тулуза се опитва да се сближи с императора, от една страна, и да придобие контрол над Прованс, от друга. Тези планове обаче са провалени от зета на Рикса – арагонския крал Алфонсо II, който започва осемгодишна война срещу графа на Тулуза.

През 1167 г. Рикса се омъжва за трети път. Новият ѝ съпруг е Албрехт III фон Еверщайн, граф на Еверщайн (1135 – 1197/1202), който оказва помощ на Фридрих Барбароса срещу гвелфите. Рикса се установява при новия си съпруг в Германия и оттам насетне тя става известна като графиня Рихеза фон Еверщайн. От този брак се раждат двама сина:

Алберт III (Албрехт IV) фон Еверщайн (* 1170; † 19 септември 1214)

Конрад II фон Еверщайн († 1233)За живота на Рикса в Германия не е известно почти нищо. Тя умира на 16 юни 1185 г.

Томас де Торквемада

Тома̀с де Торквема̀да (на испански: Tomás de Torquemada) е испански духовник и пръв велик инквизитор на испанската инквизиция.

Фернандо III (Кастилия)

Фернандо III Кастилски Свети (на испански: Fernando III de Castilla, el Santo; 5 август 1199, Самора – 30 май 1252, Севиля, Испания) – крал на Кастилия, Толедо от 1217 година; крал на Леон и Галисия от 1230 година.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.